Технологичните прогнози за малки и средни предприятия (МСП) идентифицират технологии, които могат да намалят времето, необходимо при/ за комуникация с обществените органи. Конкретната насоченост на технологичната прогноза е към икономии в следните области:
Интерфейси за МСП (входни/ изходни устройства) за намаляване на тежестта при
Извършване на транзакции, свързани с ежедневната работа
Нови и бъдещи функционалности или стандарти в комуникацията между МСП и властите или между властите (напр. министерства, регионални, общински власти и др.)
Услуги, които могат да станат достъпни за МСП с новите технологии
Въпреки че настоящият раздел се отнася предимно за МСП, технологичните прогнози са еднакво приложими за големите предприятия и отчасти за гражданите. Също така технологичната прогноза разглежда обещаващите технологии, които все още са незрели и са предмет на научни изследвания. Прогнозата се отнася за четири технологични плоскости:
Управление на знанията и сътрудничество
Лесен достъп/ лесна употреба
Сигурност и мониторинг
Информационна инфраструктура
3.1Управление на знанията и сътрудничество
Технологиите за управление на знанията и сътрудничеството представляват набори от средства, които насърчават взаимодействието, комуникацията и споделянето на знания между хората. Технологиите за управление на знанията позволяват точната информация да бъде предоставена на точните лица в точното време. Кандидат технологиите включват:
Извличане на информация: се отнася за търсене в масиви от данни (напр. складове с данни), за да бъдат изведени модели или друга полезна информация. Правителствата използват тази отработена технология за подобряване на обслужването или ефективността или за намаляване на загубите, измамите и злоупотребите.
Интелигентно търсене: набор от технологии, които са насочени към търсенето на полуструктурирана и неструктурирана информация. Интелигентното търсене трябва да може да използва естествен език.
Система за незабавно предаване на съобщения: софтуер, който дава възможност на две или повече страни (лица) да общуват незабавно в мрежа. Най-новите средства за незабавно предаване на съобщения включват повече интеграционни характеристики освен чат, например с глас, споделяне на изображения, уеб конференции и др. В публичния сектор много приложения за незабавно предаване на съобщения са реализирани в подкрепа на бедствени ситуации (напр http://www.disasterhelp.gov/), когато бързо се създават нови междудисциплинарни екипи, които трябва да споделят незабавно помежду си критична информация и да си сътрудничат.
Мрежи за локализация на експерти: метод за претърсване на профили на експерти за откриване на евентуалните съответствия между нуждата на даден потребител и специалността на даден експерт. Целта е да бъдат свързани тези, които имат въпроси с експертите, които имат отговорите (напр. http://www.score.org/).
Съвместно филтриране: метод за изготвяне на прогнози за предпочитанията на един потребител на основата на събирането на информация за предпочитанията от много потребители, напр. списъци с варианти amazon.com.
Tagging (самоидентификация): осигурява начин за свързване на ключови думи или термини с уеб обекти в интернет за категоризация на информацията и за осигуряване на по-лесното й откриване (напр. http://del.icio.us/ или http://www.technorati.com/tag/egovernment)
Анализ на социалната мрежа(SNA): математически анализ на моделите на отношенията в дадена социална група или по-формална организация. Съществуват множество софтуерни приложения, които използват този принцип за лесна връзка с приятелите и бизнеса за осъществяване на комуникация и сътрудничество (напр. http://www.linkedin.com/). SNA се използва за локализиране на експертни знания, за откриване на неформални общности или идентифициране на лидери или новатори. Например като част от своя ангажимент за изготвяне на стратегия за организация, IBM Global Business Services използва SNA, за да разбере отношенията между ръководителите в подразделение на голяма петролна организация. Основната полза от SNA е, че той прави видими линиите на сътрудничество. А като ги прави видими, той ги прави достъпни.
Blogging: уеб-базирана публикация на периодични статии, новини, лични мнения и коментари (известно също като weblog). Примерно внедряване можете да намерите на http://www.digg.com/ – то комбинира социален bookmarking, blogging, RSS (Really Simple Syndications) нейерархичен редакторски контрол.
Wiki: група от уеб страници, които позволяват на потребителите да добавят съдържание и на другите да редактират съдържанието. Най известният пример е Wikipedia, безплатната онлайн енциклопедия, чието съдържание е създадено и постоянно се подобрява от самопровъзгласени експерти в определени области. В правителствата wikis се използват широко като съвместни, разпространени системи за творчески разработки за онлайн общности.
Съществуват множество възникващи технологии, които дават възможност на правителствените власти и техните клиенти да взаимодействат чрез електронни средства за споделяне на знания. Възприемането на някои или всички технологии, описани в настоящия раздел ще прибави към множеството налични комуникационни канали намалено време за реакция на запитвания и въпроси на клиенти и ще създаде общностна атмосфера, особено за малките и средни предприятия, които често нямат критичната маса да отделят твърде много време на административните процеси и взаимодействия с властите. Бързи постижения, които могат да бъдат внедрени в кратък срок и с малко разходи включват:
Публикуване на 'weblogs', свързани с различни субекти, представляващи интерес за електронното правителство (граждани, бизнес, служители, други правителства) от основен персонал на правителството.
Внедряване на приложение за незабавно изпращане на съобщения за взаимодействие в реално време с гражданите или бизнеса, напр. като средство за комуникация в ситуации на спешност или просто за даване на отговор на въпроси/ решаване на проблеми.
Създаване на 'podcasts', които могат да се изтеглят с интервюта на основни лица от правителството по различни теми, които представляват интерес за общността на МСП (еднакво приложими за всяка целева аудитория)
Фигура 5 – Технологичен изглед за управление на знанията и сътрудничество
