МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА И СЕКТОРНО РАЗВИТИЕ

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА И СЕКТОРНО РАЗВИТИЕ

1. БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОУКТ, БРУТНИ ДОБАВЕНИ СТОЙНОСТИ ПО СЕКТОРИ.

• 
  след 1998 г. БВП нараства равномерно;
  
• 
  разходите на домакинствата нарастват паралелно с нарастването на БВП;
  
• 
  сектор „Услуги” е с най-голям принос в БВП;
  
• 
  сектор „Индустрия” създава около 2 пъти по-малка БДС от тази в сектор „Услуги”;
  
• 
  сектор „Селско стопанство” намалява БДС и дела си в БВП.
  

2. ПЪРВИЧНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (ПЕП)

От фигури 3.2.1, 3.2.2, 3.2.3 и 3.2.4 се вижда,че:

• 
  най-голям дял в ПЕП имат въглищата, следвани от ядрената енергия и нефта;
  
• 
  тенденциите в потреблението на въглищата и ядрената енергия след 2002 г. са огледални;
  

• 
  нефтът непрекъснато увеличава дяла си в ПЕП;
  
• 
  енергийната дървесина има дял около 4% от ПЕП.
  

3. КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (КЕП)

След период на продължителен спад в крайното енергийно потребление след 2002 г. започва период на сравнително бързо нарастване (фигура 3.3.1). Особено чувствително е това нарастване при течните и твърдите горива (фигура 3.3.2).

През 2003 г. течните горива са представляват около 38% от КЕП. Тяхното нарастване, както и увеличаващата се употреба на дървесина за огрев, трябва да бъдат взети под внимание при определянето на приоритетните мерки по ЕЕ.

4. ИНДИКАТОРИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

1. ПЪРВИЧНА ЕНЕРГИЙНА ИНТЕНЗИВНОСТ

От анализа на фиг. 3.4.1.1 може да се направи заключението, че:

• 
  през периода 1997-2003 г. ПЕИ непрекъснато намалява;
  
• 
  скоростта на намаляване след 2003 г. се забавя ;
  
• 
  равновесната стойност, 0,35 koe/€00p е значително по-висока от средната за ЕС (0,2 koe/$95).
  

2. КРАЙНА ЕНЕРГИЙНА ИНТЕНЗИВНОСТ

Графиката от фигура 3.4.2.1 показва, че:

• 
  в периода 1997 -2003 г. КЕИ има тенденция към намаляване;
  
• 
  след 2002 г. КЕИ започва да нараства, т.е. КЕП започва да нараства по-бързо от БВП;
  
• 
  стойността на КЕИ за 2003 г. остава с около 40% по-голяма от осреднената стойност за страните от ЕС (0,13 koe/$95)².
  

Фигура 3.4.2.2 показва, че:

• 
  сектор „Индустрия” е определящ за високата стойност на КЕИ;
  
• 
  за периода 1997-2002 г. всички сектори намаляват енергийната си интензивност;
  
• 
  през 2003 г. сектор „Индустрия” започва да увеличава енергийната си интензивност, т.е. нарастването на енергийното потребление в сектора изпреварва нарастването на БДС, създавана от него.
  

От тенденциите, представени на фигура 3.4.2.3, се вижда, че:

• 
  в периода до 1998 г. делът на структурните промени в намаляването на КЕИ е значителен;
  
• 
  в периода 1998-2001 г. КЕИ намалява, главно поради подобряване на ЕЕ;
  
• 
  след 2001 г. намаляването на КЕИ се дължи на ново преструктуриране вътре в сектор „Индустрия”, без да се променя съотношението на секторите;
  
• 
  след 2002 г. започва нарастване на КЕИ, което говори за влошаване на ЕЕ вътре в сектор „Индустрия”.
  

5. ВРЪЗКА МЕЖДУ КРАЙНОТО И ПЪРВИЧНОТО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ. ОТНОШЕНИЕ (КЕП / ПЕП)

Отразените в горната таблица процеси са свързани с определени технологични загуби, които за енергийните системи на различни национални икономики са различни в зависимост от специфичната технологична необходимост от допълнително преобразуване. Разликата между ПЕП и КЕП определя количество енергия, което е било добито/внесено, но не е предоставено за крайна консумация. Следователно, колкото отношението КЕП/ПЕП или КЕИ/ПЕИ е по-голямо, толкова икономически по-ефективно се използват енергоресурсите. На фигура 3.5.1. е илюстрирано движението на това отношение.

Графиката от фигура 3.5.1 показва, че:

• 
  структурата на КЕП предопределя голям дял на вторични енергии и необходимост от преобразуване на значително количество енергийни ресурси, т.е. около 53% от включените в ПЕП енергоресурси се губят в процесите на преобразуване;
  
• 
  след 2001 г. започва процес на нарастване на отношението КЕП/ПЕП, предизвикано предимно от намаляване дела на електрическата енергия в ПЕП и намаляване на загубите при преобразуване, пренос и разпределение на електроенергия.
  

6. АНАЛИЗ И ПРОГНОЗА. ЦЕЛИ

   1. БВП.БДС ПО СЕКТОРИ

• 
  за периода 1997-2003 г. - официално публикувани от Националния статистически институт данни;
  
• 
  за периода 2004-2015 г. – прогнозни данни на АИАП.
  
• 
  за определяне на БДС⁸ на основните сектори е използвано съотношението им през 2003г.: индустрия / услуги / селско стопанство ~ 0.263 / 0.515 / 0.10 от БВП.
  
• 
  за прогнозиране на потреблението в периода 2004-2015 г. е използван индекс на реално нарастване на разходите на населението: 4.6%
  

През периода 2004-2015 г. БВП⁹ ще нараства със скорост 5,25–5,5% годишно (по данни от АИАП¹⁰). Същото нарастване е прието и за основните икономически сектори (индустрия, услуги и селско стопанство). Следователно БДС на секторите и разходите на домакинствата ще нарастват със скорости, близки до БВП.

2. КЕИ. ПРОГНОЗА

• 
  за периода 1997-2002 г. - официално публикувани от Националния статистически институт данни;
  
• 
  за 2003 г. – данни на МЕЕР;
  
• 
  след 2004 г. – интерполирани данни.
  

3. КЕП. ПРОГНОЗА

Ако приемем, че през следващите години България ще се доближава до нормалните европейски тенденции в потреблението на енергия и енергийна интензивност на икономиката, можем да направим следния извод:

При прогнозирано за периода 2004-2015 г. 5-5.3% годишно нарастване на БВП, КЕП трябва да нараства с:

• 
  ~5%, ако липсват оптимизиране на разходите, структурни и технологични промени в икономиката;
  
• 
  ~3.5%, ако се запази нормален пазарен (близо до европейския) процес на обновяване на технологиите и наблюдаваното през 2002 г. подобряване на ЕЕ;
  
• 
  ~1.5%, ако се запази наблюдавания през 2002 г. процес на преструктуриране на промишлеността (преструктурирането от по-енергоемки към по-малко енергоинтензивни сектори и браншове води до редукция на крайното потреблението с относителен дял ~2%).
  

• 
  Над 4%, ако се забави процеса на преструктуриране на икономиката и обновяването на технологиите, както и свързаното с този процес повишаване на ЕЕ.
  

В таблица 3.2 е изчислено КЕП на база прогнозни стойности за индексите на БВП и КЕИ¹⁴.

Резултатът за КЕП от Таблица 3.2 е илюстриран на фигура 3.6.3.1.

На фигура 3.6.3.2 е показано синхронното изменение на бвп, кеп и кеи (1990 = 1,00).

От фигура 3.6.3.2 ясно се вижда, че:

• 
  След 2002 г. КЕП започва да нараства, заедно с нарастването на БВП, докато ЕЕ на националната икономика продължава да се подобрява, т.е. в условията на намаляване на КЕИ;
  
• 
  При продължително нарастване на БВП с относително висока скорост и в условията на забавено или завършено преструктуриране, потенциалът на мерките по повишаване на ЕЕ се изчерпва (или започва да изостава), което се демонстрира от забавянето на намаляването на КЕИ. В резултат КЕП закономерно започва да нараства. България в момента е в началото на този процес.
  

За изчисляване на потреблението на горива и енергии след 2004 г. са взети под внимание следните предположения:

• 
  ТЕЧНИ ГОРИВА – Ще увеличат дела си от 37,8% на 39,7% от КЕП през 2015 г. Консумираните количества ще нарастват паралелно с нарастването на КЕП.
  
• 
  ПРИРОДЕН ГАЗ - Ще увеличава плавно дела си във КЕП от 8,9% на 12,5% от КЕП през 2015 г. Скоростта на нарастване на консумираните количества природен газ ще бъде по-висока от скоростта на нарастване на КЕП. Това очакване се аргументира с по-високата рентабилност на природния газ в сравнение с електроенергията, нарастването на доходите на населението, ускоряването на битовата газификация и т.н.
  
• 
  ВЪГЛИЩА - Делът на въглищата ще намалява символично ~12,3% до 12,0% от КЕП през 2015 г. Това означава, че консумираните количества ще нарастват по-бавно от нарастването на КЕП. Това се аргументира с навлизането на природния газ, известно стабилизиране на дела на топлинната енергия и нарастване на дела на дървесината.
  
• 
  ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ - Под натиска на цените електроенергията ще намалява плавно дела си в КЕП (от 23,5% до 19,4% през 2015 г.). Едновременно с това употребеното количество електроенергия след 2004 година бавно ще нараства с 2 - 3% годишно.
  
• 
  ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ - Ще намалява сравнително бавно дела си в КЕП (от 9,9% до 8,4% от КЕП през 2015 г.). Това означава нарастване на потреблението с около 3% годишно, т.е. по-бавно от нарастването на доходите на населението, вследствие поетапното повишаването на цената и премахването на субсидиите.
  
• 
  БИОМАСА - Ще запазва сравнително висок дял в КЕП от 7,7% до 7,9%. Това означава увеличение с 4 - 5% годишно. Увеличеното потребление на биомаса ще компенсира намалените количества топлинна енергия.
  

4. ПЕП. ПРОГНОЗА

За тенденциите след 2003 г. са направени следните предположения:

• 
  ВЪГЛИЩА – Тъй като над 80% от въглищата се преобразуват във вторични енергии, индексът им за всяка година е определен като средно-претеглена сума на индексите на електроенергия, топлинна енергия и въглищата в КЕП. Използвани са относителните им дялове за 2002 г.;
  
• 
  НЕФТ – Тъй като над 90% от суровия нефт се предоставя на крайния консуматор след преработка в течни горива, индексът му на нарастване следва индекса на течните горива;
  
• 
  ПРИРОДНИЯТ ГАЗ – Тъй като над 40% от природния газ се преобразуват във вторични енергии, индексът му за всяка година е определен като средно-претеглена сума на индексите на електроенергия, топлинна енергия и природния газ в КЕП. Използвани са относителните им дялове за 2002 г.;
  
• 
  ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ – Тъй като от една страна се предвижда извеждане от експлоатация на блокове 3 и 4 на АЕЦ -Козлодуй до края на 2006 г. (~30% от инсталираната в страната ядрена мощност), а от друга над 40% от произведената електроенергия е от преобразуване на ядрена енергия, приема се, че до 2006 година ядрената енергия ще намалява с 5%/год.;
  
• 
  ВОДНА ЕНЕРГИЯ - Определена е на база наблюдавана през минали години периодичност;
  
• 
  ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ (износ) – През периода 2003-2006 г. намалява плавно с 5%/год.;
  
• 
  БИОМАСА - Определена е чрез стойностите й в КЕП.
  

Гореизброените предположения са взети под внимание при определянето на стойностите за съответните горива и енергии в ПЕП¹⁶ и са отразени в долната таблица.

От фигурата се вижда, че:

• 
  всички горива и енергии (с изключение на ядрената енергия) нарастват, но с различни скорости;
  
• 
  има силна тенденция на увеличаване на въглищата (симетрична на намаляващата употреба на ядрената енергия);
  
• 
  нефтът нараства, като следва тенденцията на нарастване употребата на течните горива, които от своя страна следват нарастването на БВП;
  
• 
  употребата на природния газ се разширява за сметка на намаляващите дялове на електроенергията и топлинната енергия в КЕП;
  
• 
  биомасата нараства, следвайки тенденцията в КЕП.
  

Прогнозните стойности за ПЕП се изчисляват като суми от горивата и енергиите, определени в таблица 3.4 и фигура 3.6.4.2 илюстрирана прогнозата за ПЕП.

Вижда се, че след 2003 г. започва нарастване на ПЕП със скорост малко по-ниска от скоростта на нарастването на БВП.

Базирайки се на така определените стойности за ПЕП могат са се определят и стойностите на макроиндикатора „първична енергийна интензивност”, както и отношението КЕИ/ПЕИ – таблица 3.5.

Таблица 3.5: Прогнозни стойности за ПЕИ и отношението КЕИ/ПЕИ.

ПЕИ продължава низходящата си тенденция, която е типична за целия период след 1997 година. Вижда се, че до края на 2015 ПЕИ не само не може да достигне средното европейско ниво (0.2 koe/$95)¹⁷, но и остава значително над него.

Едно полезно онагледяване на синхронното изменение на БВП, ПЕП и ПЕИ е показано на фигура 3.6.4.4 (подобно на фигура 3.6.3.2).


Фигура 3.6.4.4

Разликата между фигура 3.6.3.2 и фигура 3.6.4.4 е в това, че в този случай потенциалът на мерките по повишаване на ЕЕ се изчерпва по-бавно, тъй като тук се използват и възможностите за повишаване на ЕЕ в енергийния сектор. По тази причина тази прогноза предвижда нарастването на ПЕП да започне няколко години след началото на нарастването на КЕП. България в момента е на прага на този процес.

На фигура 3.6.4.5 е показана промяната в отношението КЕИ/ПЕИ.



Фигура 3.6.4.5

Прогнозираната на фигура 3.6.4.5 трайна тенденция към нарастване ще бъде предизвикана от следните по-важни фактори:

• 
  увеличаващ се дял на природен газ в КЕП (с 6%/годишно);
  
• 
  намаляващ дял на електроенергията в КЕП (с ~ 1 % годишно);
  
• 
  намаляващ дял до 2007 година на ядрената енергия в производството на електроенергия;
  
• 
  намаляване на загубите при производство, пренос и дистрибуция на електроенергия.
  

• 
  Показателите за КЕИ (~0.16 koe/€00p) и ПЕИ (~0.3 koe/€00p) за 2015 г. ще останат значително по-високи от съответните осреднени европейски нива.
  

• 
  След 2001 г. КЕП, а след 2004 г. и ПЕП започват плавно да нарастват.
  

• 
  За КЕП очакването е дяловете на природния газ и дървесината да се увеличат, а дяловете на електроенергията и топлинната енергия да намаляват.
  

• 
  За ПЕП очакването е дяловете на въглищата, природният газ и дървесината да нарастват, докато дяловете на ядрената енергия и износа на електроенергия да намаляват.
  

• 
  В периода 2004-2015 г. може да се очаква значително увеличаване на потреблението на въглища за сметка на ядрена енергия.
  

2. 
   
   Каталог: documents
   documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
   documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
   documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
   documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
   documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
   documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
   documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
   
   
   
   Изтегляне 1.25 Mb.
   
   Сподели с приятели: