Природни и културни ценности - гаранция за националната идентичност

3.5.Природни и културни ценности - гаранция за националната идентичност

• 
  опазване на идентичността на природното наследство и изключителното биологично разнообразие;
  
• 
  ефективна защита и използване на икономическия потенциал на природните и защитени територии с международна значимост;
  
• 
  увеличаване на елементите от Националната екологична мрежа в регионите с най-нисък дял на защитени територии и зони.
  
• 
  създаване на трансгранични екологични коридори, изграждане на капацитет за управление и подпомагане на възможностите за повишаване на доходите на общностите живеещи в тези природни защитените територии чрез екологосъобразно ползване на природното богатство.
  

Националната екологична мрежа, включваща защитени територии (ЗТ) и защитени зони (ЗЗ) обхваща около 35% от територията, при около 5% през 2005 г. Това обстоятелство, че над 1/3 от националната територия е поставена под активна природозащита, създава нови предизвикателства пред устройството на територията и поставя допълнителни ограничения относно възможните дейности в тези региони.

Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени съгласно българското специално законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа “НАТУРА 2000”. В края на 2011 г. броят на защитените територии (ЗТ) е 954 с обща площ 582 112 ha (5,2% от територията на страната). Броят на защитените територии е нараснал от 2004 г. с 94 нови ЗТ. От 2000 г. броят на резерватите – 55 бр. и поддържаните резервати е непроменен, което е свидетелство за изчерпването на незасегнатите части от природата извън Националната екологична мрежа. Отчита се слабо намаление броя на природните забележителности спрямо 2000 г., но от 2004 г. техният брой е непроменен. Значително увеличение се установява при защитените местности, които нарастват рязко от 132 бр. през 2000 г. до 504 бр. през 2011 г. За този вид защитени територии съществува най-голяма възможност от бъдещо нарастване. Националните паркове остават непроменени – 3 бр. за целия единайсет годишен период (2000-2011 г.), а природните паркове от 5 бр. през 2000 г. достигат 11 бр. през 2011 г. Защитените видове растения рязко увеличават броя си и от 389 бр. през 2000 г. достигат да 574 бр. през 2011 г.

Изградените дирекции за управление на дейностите в националните и природните паркове и натрупаният опит, дават основание при определяне на относителната тежест и значимост на урбанистичните центрове, да се отчита и наличието на подобни важни структури, свързани с опазването на околната среда и управление на риска, които изпълняват допълнителни информационни, изследователски, контролни, образователни и туристически дейности.

Нарастване се отчита и в площите на защитените територии. От 2000 г. до 2011 г. общата площ нараства от 4,6% на 5,2%. Като се има предвид и отпадането на историческите места от защитените територии, нарастването е още по-голямо. Най-значително нараства площта на защитените местности – от 26 292 hа през 2000 г. до 76 883 ha през 2011 г. При резерватите се отчита слабо нарастване, поддържаните резервати почти запазват площта си с незначително намаление. Видимо е увеличението при природните паркове – от 180 274 ha през 2000 г. до 256 456 ha към края на 2011 г., докато природните забележителности намаляват своята територия.

Териториалното разпределение на защитените територии показва значителен контраст. Сред регионите се откроява Югоизточният район в който делът на ЗТ е най-голям – 8,89%. Следва група от три района Северозападен, Южен централен и Югоизточен в които делът на ЗТ е над средния за страната (5,39% - 6, 05% ). Останалите два района от ниво 2 – Северен централен и

са с дял, значително под средния за страната (2,02% - 1,11%). Това са и районите, към които трябва да се фокусират усилията за търсене и обявяване на нови ЗТ.

На областно равнище разликите са още по-изразителни. В групата с най-висок дял на защитени територии (10-18%) попадат 6 области: Габрово, Бургас, Благоевград, София-град, Кюстендил. Във втора група с дял по-висок от средния за страната (5,5-10%) попадат областите – Ловеч, Пловдив, Плевен, София област и Враца. Към третата група (0-4%) се отнасят останалите 17 области на страната. Тревожна е констатацията, че 8 области са с под 1% защитени територии – Хасково, Ямбол, Разград, Шумен, Смолян, Търговище, Видин и Велико Търново.

Към 2011 г., с решения на Министерски съвет са приети: 118 защитени зони по НАТУРА 2000 за опазване на дивите птици с площ от 2566588 ha (23,12% от територията на България) и 231 защитени зони за опазване на местообитанията с площ от 3391225 ha или (30,55%). Към момента от Министерски съвет са приети 339 защитени зони НАТУРА 2000, покриващи общо около 35% от националната територия. В сравнение с данните от официалния бюлетин на ЕК, към 2010 г. зоните по НАТУРА 2000 в България са около 2 пъти повече от средното европейско ниво от 18%.

Разпределението на защитените зони по райони от ниво 2 показва най-голямо участие в ЮЦР (44,5%) и ЮЗР (39,5%). Приблизително по равно е делът им в ЮИР (32,2%) и СЗР (31,3%), а най-малко са в СИР (26,5%) и в СЦР (21,5%). Защитените зони в регионите от Южна България покриват по-голяма територия, отколкото тези в Северна България. Причините трябва да се търсят в по-запазените екосистеми тук, разположени в по-труднодостъпни места, както и на по-високата степен на биоразнообразие. Обратно, високата степен на стопанска усвоеност – главно за земеделие в Северна България е довела до унищожаване на първичните екосистеми и превръщането им в агроландшафти, поради което и ценните в природно отношение са с по-ограничен дял. Констатацията е още по-очевидна при областния анализ. От 14-те области на Северна България, само 4 са с дял на защитените зони над средния за страната – Силистра, Варна, Ловеч и Монтана. В Южна България 4 области са под средния дял –Стара Загора, Ямбол, Перник и София-град, а една е близо до средното ниво - област Пловдив с 33,1%.

Предложения за пространствено развитие на природните и защитени територии съм насочени към постигане на Стратегическа цел 4 на НКПР: Съхранено природно и културно наследство – „Съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот“.

Това може да бъде постигнато чрез:

• 
  Увеличение на площта и териториалното развитие на Националната екологична мрежа (НЕМ)
  

Най-големи възможности за увеличаване на площта си имат защитените местности, които през последните години бележат и най-висок ръст. Природните паркове също са с потенциал за увеличение. В НКПР акцентът в повишаване на дела на защитените територии е насочен приоритетно към СИР и СЗР, районите от ниво 2 с най-нисък дял. Това са областите Търговище, Разград, Шумен, Видин и Велико Търново, които са с под 1% защитени територии. В Южна България се акцентира на областите Хасково, Ямбол и Смолян.

За намиране на териториален баланс, е необходимо детайлно да се проучат възможностите за разширение на защитените зони в Северна България и особено в СЦР и СИР, които са с най-нисък дял на защитени територии. В Южна България трябва да се търси разширение на защитените зони в областите Перник, Стара Загора и Ямбол.

Усилията по отношение на Националната екологична мрежа трябва да бъдат насочени едновременно с това и към по-ефективен контрол и спазване на ограниченията към отделните елементи на мрежата. НКПР предлага до 2020 г. защитените зони по НАТУРА 2000 да достигнат до 37% от националната територия, а до 2025 – не повече от 38%, което е оптималният предел.

• 
  Акцентиране върху природните територии с европейска и световна значимост
  

България като страна членка по Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, (ЮНЕСКО, 1972 г.) има включени общо 11 обекта: 2 за природно и 9 за културно наследство. Обектите на световното природно наследство са национален парк „Пирин” и резерват „Сребърна”, включени през 1983 г.

Природни обекти в индикативния списък на страната са национален парк „Централен Балкан”, защитена местност „Побитите камъни”, природна забележителност „Белоградчишки скали”, природен парк „Русенски Лом” и резерват „Врачански карст”. Българските природни обекти от индикативния списък са включени от 1984 г. Очевидно са необходими по-енергични усилия за включването им в списъка на Световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. До края на първия етап до 2020 г. е възможно да бъдат включени всички природни обекти от индикативния списък, а до 2025 г. индикативният списък може да бъде попълнен с нови предложения.

България има 16 биосферните резервати в световната мрежа на ЮНЕСКО от защитени територии, създадени по програмата „Човек и биосфера“: Али ботуш, Баюви Дупки – Джинджирица, Бистришко бранище, Боатин, Джендема, Дупката, Камчия, Купена, Мантарица, Парангалица, Сребърна, Стенето, Узунбоджак, Царичина, Червената стена и Чупрене. Предстои актуализация на този списък за да се посрещнат съвременните изисквания, наложени от Севилската стратегия за биосферни резервати (1995 г.). Природен парк „Странджа” е първата българска защитена територия която предстои да бъде предложена за одобрение според новите изисквания. Съществуват подходящи възможности за нови предложения най-вече на природни паркове или части от тях, които да преминат в категорията на биосферни резервати. Това ще спомогне за изпълнение на ангажиментите на страната по прилагане Програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 ha: комплекс Беленски острови, Остров Ибиша, Езеро Сребърна, Дуранкулашко езеро, Шабленско езеро, Комплекс Поморие, Атанасовско и Бургаско езеро, Защитена местност Пода и залива Форос, Комплекс Ропотамо и Карстовият комплекс Драгоманско блато. Съществуват благоприятни възможности за нови предложения за включване към списъка на Рамсарските места и на други влажни зони, особено от вътрешността на страната. Считаме за реалистично включването до 2020 г. на нови 4-5 Рамсарски места, а до 2025 г. на нови 2 места.

В България са сертифицирани два парка в мрежата на Пан парковете – НП “Рила” и НП “Централен Балкан”, които отговарят на строгите екологосъобразни критерии, регулиращи човешката дейност във и около парковете. Перспективи за включване в мрежата на ПАН парковете съществуват и пред третия национален парка, както и пред природните паркове в страната, с което ще се регулира устойчивото развитие на туризма и ще се генерира допълнителен растеж. Тази задача е изпълнима за етапа до 2020 г.

Национален парк „Централен Балкан” е първата българска защитена територия, получила Европейска диплома за защитена територия. Това е признание за качествата на българското природно наследство – диви природни територии с Европейско значение, уникални по своето биологично многообразие, съхранени през вековете с присъщата им естественост и първичност, в хармонично единение с бита, поминъка и духовните традиции на местните хора и за мотивацията и нагласите сред обществото – да го опазват, популяризират и да го развиват.

Приоритет пред екологичната политика по отношение на защитените територии е сертифицирането и на другите 2 национални парка (НП „Рила” и НП ”Пирин”) с европейска диплома за защитени територии, още повече, че НП „Рила” притежава сертификат за ПАН парк. Възможности съществуват за получаване на престижната диплома и за някои от природните паркове. Това ще увеличи ангажиментите и отговорността на правителството и на местните власти в опазването на околната среда и на природните ценности.

• 
  Развитие на трансграничното сътрудничество
  

По аналогичен начин НКПР третира и защитените територии по границата с Турция, или тези по границите с Р. Сърбия и Р. Македония, които имат своето естествено продължение в зоните ЕМЕРАЛД. Това може да се постигне чрез изготвяне или актуализиране на планове за управление на защитените зони в обхвата на трансграничния екологичен коридор и изграждане на капацитет за управлението им или изготвяне на проекти по инициативата „Паркове без граници“.

Признание за уникалността на тези гранични територии е съвместната инициатива на Световния съюз за защита на природата (IUCN) и НПО „Европейски зелен пояс“. Тя ще стимулира опазването на съхранената природа по границите и свързването на тези територии в общоевропейската екологична мрежа. Балканските страни се включват в инициативата през 1999 г., когато се създава и концепцията за Балкански зелен пояс. Планините по границите на България с Р Сърбия, Р Македония, Р Гърция и Р Турция (Западна Стара планина, Краище, Осогово, Влахинска, Малашевска, Огражден, Беласица, Славянка, Родопите, Сакар и Странджа) представляват ключов елемент от концепцията. Тяхното опазване и устойчиво развитие ще допринесе за осъществяването на най-мащабната природозащитна инициатива в Обединена Европа. Идеята е възможно да се реализира чрез създаване на модели за устойчиво развитие на трансгранични планински райони и идентификация на варианти за стопанско развитие в хармония с опазването на местната природа и стимулиране на икономическия им потенциал. Насърчаването на методи на стопанисване, които не накърняват екосистемите (органично земеделие, устойчив туризъм и др.) и запазват красотата на ландшафтите ще подпомогне съхраняване жизнеността и на някои от малките села, разположени в граничните територии.

За етапа до 2020 г. е подходящо да бъдат създадени поне 3 трансгранични защитени територии със съседните държави. НКПР предлага „Западен Балкан” с Р Сърбия, „Източни Родопи” – с Р Гърция и „ Странджа”- с Р Турция. Основанията за „ Западен Балкан” са богатата и запазена природа, разположението на европейския прелетен път на птиците Via Aristotelis, възможностите за икономическа активизация в най-изостаналия регион - Северозападния.”Източни Родопи” притежава богата природа с изключително ценен птичи свят, чиято хранителна база е от двете страни на границата.”Странжда” е уникална за Европа планина с типична колхидска растителност, срещаща се на континента само тук, със запазена природа, разположена на европейския прелетен път на птиците Via Pontica, с изключително малък брой население и близост до важна туристическа зона. За етапа до 2025 г. броят на трансграничните защитени територии би могъл да нарасне с още 2-3.

Обвързването на социално-икономическото развитие, на изграждането и организацията на транспортните и инфраструктурни коридори, развитието на градовете и селата с целите на политиката по околна среда са задължително условие за всички секторни политики, включително и за регионалната политика и политиката по устройство на територията. Опазването и възстановяването на екологичното равновесие и адаптирането към изменението на климата с цел опазването и ефективно използване на ресурсите и намаляване на риска от природни бедствия определят водещите насоки на всички предложения в Националната концепция за пространствено развитие. Това гарантира постигането на желаната визия и изпълнението на стратегическите цели за съхраняване на природното и културно наследство, за устойчиво урбанистично развитие и подобряване качеството на живот.

Общата дългосрочна стратегическа цел на Националната стратегия за околна среда²² (2005-2014 г.), намерила отражение в НКПР е подобряване на качеството на живот на населението в страната чрез осигуряване на здравословна и благоприятна среда и запазване на богатото природно наследство на основата на устойчиво управление на околната среда.“ Върху пространственото развитие оказват въздействие приоритетите, свързани с осигуряване на добро качество и достатъчно количество вода; достигане и поддържане на високо качество на околната среда в населените места; опазване на природното наследство и поддържане на богато биологично разнообразие; изпълнение на ангажиментите на България за разрешаване на глобалните екологични проблеми, един от които е и опустиняването и деградацията на почвите. С най-важно значение за пространствената организация на националната територия са мерките, залегнали в Приоритет 4 за интегриране на екологичната политика в политиките за развитие на регионите и икономическите сектори, като промишленост и енергетика, селско стопанство и транспорт. Следователно екологичните цели на НКПР могат да бъдат постигнати посредством:

• 
  Създаване на предпоставки за опазване чистотата на въздуха, водите и почвите и за опазване на подземните и подводните богатства;
  
• 
  Ограничаване и отстраняване на увреждането и/или унищожаването на основните компоненти на средата – геоложката основа, земите и почвите, подземните и повърхностните води, трансграничните води и водни системи, растителния и животинския свят и техните хабитати, ландшафта, природните и културни ценности;
  
• 
  Намаляване на вредните въздействия на физичните фактори - шума, вибрациите и лъченията и подобряване на санитарно-хигиенните условия на средата и гарантиране на здравето на хората;
  
• 
  Съхраняване и обогатяване на биологичното разнообразие, опазване на характерните ландшафти и възстановяване на увредените от човешка дейност такива;
  
• 
  Адаптирането към измененията на климата и намаляване на риска за материалните и културни ценности, за здравето и живота на хората.
  

Сред най-важните екологични проблеми е подобряване състоянието на атмосферния въздух. Приоритетно мерките трябва да са насочени към онези зони, в които са установени превишения над нормите по няколко показателя. Това са агломерация София (без кметства Банкя и Панчарево); агломерация Пловдив (общини Пловдив, Асеновград и Родопи); агломерация Варна (общини Варна, Девня и Белослав); агломерация Бургас (общини Бургас и Камено); зона Марица-изток (общини Гълъбово, Раднево и Опан) и общини Свищов, Русе, Перник, Кърджали, Пирдоп, Златица, Стара Загора, Димитровград и Сливен. За периода до 2020 г. е необходимо да се постигне чувствително подобряване на качествата на атмосферния въздух в тези зони, а до 2025 г. състоянието на въздуха да е близко до праговите норми.

В под сектор земи/почви най-голямо значение за териториалното развитие имат мерките и регулациите, регламентиращи забранителни режими за промяна на предназначението на земеделските земи (особено тези с висока категория и поливните), липсата на ограничителни режими за по-ниските категории обработваема и поливна земя. Резултатите са трайни и необратими трансформации в земеползването, застрояване и запечатване на почвите и загуба на земя в качеството й на ценен ресурс, свързан с изхранването на населението. Важен териториален приоритет е рекултивацията на нарушените от добив на полезни изкопаеми земи (най-вече в района на Марица-изток), замърсените с тежки метали проблемни територии (регионите на София, Асеновград, Кърджали, Златица-Пирдоп и Перник), както и на засегнатите от уранодобив територии, особено в курортните зони. За двата етапа на прилагане на НКПР основната задача трябва да е насочена към рекултивация на нарушените земи и почви. През етапа до 2020 г. трябва да е завършила рекултивацията на терените, на които понастоящем добиващата дейност е приключила.

Регулациите и политиките²⁴, свързани с опазването на биоразнообразието обикновено са ограничители за териториалното развитие, но и стимулатори за опазване на околната среда (растителност/гори, животински свят, местообитания) за създаване на териториално обособени клъстери в сферата на туризма, местното икономическо развитие или биоземеделието.

Третият план за действие по изменение на климата²⁵ предвижда конкретни мерки за намаляване на емисиите парникови газове във всички сектори, съобразно политиката на страната в тази област и поетите ангажименти, включително и тези в Националната програма за развитие „България 2020“. Това може да постави основите на адаптивното планиране, или на подобряване на процеса на пространствено планиране и ще съответства на заявените в на НКПР цели по отношение на специфичните територии, подложени на екологичен риск от наводнения, свлачища и др.

Намаляването на риска от природни явления и бедствия в НКПР се свързва със следните групи: геоложки (свлачища, срутища, ерозия, земетръс), хидроложки (наводнения, засушавания), метеороложки (екстремни температури, бури, пожари в резултат на засушаване и/или високи температури) и биологични рискове (епидемии и каламитети). В териториално отношение и през двата етапа приоритетът трябва да е насочен преимуществено към СЗР, който попада в групата с най-висока степен на уязвимост от климатичните промени в ЕС. Специални мерки трябва да се предвидят и за ЮЦР и СЦР, които попадат в следващата по степен на риска група.

Адаптирането към измененията на климата и увеличаващият се брой природни бедствия интегрира в единен план всички мерки, които трябва да бъдат предприети във всички сектори в страната. НКПР може да го допълни чрез схеми и карти на рисковите зони и територии по отношение на екосистемите и горите, транспортната инфраструктура, вкл. мобилността, техническата инфраструктура, вкл. енергоснабдяването и енергийната ефективност, селското стопанство, икономическото развитие и човешкото здраве. За подготовката на подобен план/карта в набора от графични материали към НКПР са необходими надеждни данни, които да се добавят в отделен слой към създадената ГИС база данни. Въз основа на това и на генерираните слоеве е възможно да се направи оценка на риска и да се предвидят стъпките за неговото управление и комуникиране.

На настоящия етап е изготвена оценка на риска от наводнения за Черноморското крайбрежие от басейновата дирекция. В процес на разработка е аналогична оценка за Дунавския регион. Налице са прогнозни данни за застрашените от наводнения територии, попадащи в обхвата на останалите две басейнови дирекции, съответно на Западно-беломорски и на Източно-беломорски район.

По отнощение на сеизмичния риск също е необходимо да има актуална информация за зоните със завишен риск на базата на ново райониране на страната, независимо от приетата на 29.12.2011 г. от МРРБ наредба за проектирането на сгради и съоръжения в земетръсни райони в съответствие с необходимостта за прилагане на европейските норми.

Територии с регистрирани свлачища, наблюдавани от двете дружества за Геозащита във Варна и Перник са включени в базата данни на МРРБ. Приоритет в борбата със свлачищата НКПР отрежда на общините от Черноморското крайбрежие и Дунавския бряг.

Тъй като МОСВ подготвя част от документите за оценка на риска и адаптирането към измененията на климата до 2014 година, този слой от информацията може да се добави към създадената ГИС база данни към НКПР.

3.5.1.Територии с културни ценности

Фиг. 17: Културно напластяване в населените места

В последните години настъпи преориентация на кохезионната политика на ЕС, усилваща вътрешния конкурентен потенциал на регионите. В този смисъл, пространственото развитие на територията в много по-висока степен ще бъде фокусирано върху вътрешния потенциал (потенциалът, който вече е налице, както и онзи, все още неразкрит за дадена територия) и ще прецизира интервенцията в пространствен контекст с локална и/или регионална специфика. Фокусирането върху спецификата на мястото по отношение на природните и културните ресурси и индивидуалните преимущества на градовете, селата и териториите, на основата на материалните и нематериални ценности и връзки ще бъде водещо в политиките за устройство на територията и регионално развитие.

Целта на кохезионната политика е да се повиши социално-икономическата конвергенция и кохерентност сред и между регионите и градовете на общността, осигурявайки по този начин качество на живот. Този основен подход в пространственото развитие е отправна точка и при пространствените политики, свързани с материалното и нематериалното културно наследство на България, които се залагат в НКПР и са в пряка връзка с качеството на живот на българите. Отчита се и промененото отношение към културните ценности и разширяване на пространствения обхват на културното наследство - от единичната ценност до ансамбъла с неговото обкръжение и цялостната градска или природна среда, в която е ситуирана, от интериора на сградата и нейната конструкция до характерния пейзаж, от културните коридори/маршрути до подводните културни ценности.

Основните насоки в опазването на културните ценности в цялото им времево и видово многообразие са свързани със съхраняване на техните уникални характеристики чрез интегрирана консервация и активно опазване, публична загриженост и реновация в най-широк смисъл, запазване и развиване на духа на мястото и на пространствената идентичност и развитие на потенциала им за стимулиране на икономическия растеж.

Приоритетите за постигането на тази цел са следните:

• 
  провеждането на политики на планиране, които да осигуряват връзки между хората и конкретните културни ценности и интегриране на развитието в природната, градската и историческата среда;
  
• 
  насърчаване на опазването и социализирането на културните ценности и високото качество на средата като икономически стимул и туристическа атракция за градовете и селата;
  
• 
  обединяване на децентрализираните правомощия и функции на регионалните и местните равнища на управление с експертизата и финансовата децентрализация за постигане на високо качество и устойчивост на средата
  

Посочените приоритети са свързани със Стратегическата цел 4 на НКПР - „съхраняване на природните и културните ценности“ и съдържа постигането на няколко подцели чрез балансирани и координирани политики при планирането на територията на страната като част от европейската територия, следвайки критериите на социалното и икономическо сближаване; постигане на конкурентност при устойчивостта и преодоляване на различията в развитието на градските и селските райони.²⁶

Културните ценности в НКПР се разглеждат като израз на включването на културното наследство в единната обща пространствена политика на страната, която от своя страна ще влияе върху урбанистичните и устройствените политики. Дефинирането на пространствената концепция и на основните цели за развитие на културното наследство се извършва в нова обществено-политическа обстановка и в рамките на европейското териториално и културно пространство, както и на фона на европейските културни политики за опазване и представяне на културното многообразие в неговите мултикултурни измерения, насърчаване на националните културни индустрии и културното сътрудничество, засилване ролята на отделните региони и градове и стимулиране на трансгранични културни връзки.

Отчитайки, че основна грижа на европейската²⁷ и националната пространствена политика е запазване на културно многообразие, при практическа несъпоставимост на културните и природните ценности, поради тяхното специфично значение за местните общности и културата на страната като цяло, НКПР очертава няколко пространствени модела, които се наслагват чрез системата от пространствени модули, административни и неформални райони, територии със специфични характеристики, центровете и осите на урбанистично развитие, последните в по-голямата си част следващи трасетата на важни културни и биокоридори.

Системата от шестте района от ниво 2 е част от териториалната структура на Европейския съюз и най-непосредствено осъществява европейските междурегионални връзки, а също така, укрепва чувството за принадлежност към европейската култура и собствената европейска идентичност на българските граждани. По брой културни ценности, ЮЗР и СЦР са най-изявени. Системата на културните коридори в Югоизточна Европа включва преминаването на пет коридора през районите на планиране на страната – Дунавски коридор, Диагоналният коридор (Via Diagonalis/Via Militaris), Черноморски коридор Via Pontica, Западен трансбалкански коридор, Източен трансбалкански коридор.

Северозападен район от ниво 2 е най-близкият до Западна и Централна Европа, частично попада в европейския супра-регион на страните от Черноморския басейн – с две от областите – Видин и Плевен. Той е стратегически и граничен район в историческото си развитие – Дунавска граница на Римската империя, на Източно-римската империя/Византия, на Българската средновековна държава, на Османската империя. В различни исторически периоди има интензивни естествени връзки с Централна и Западна Европа и страните по течението на р. Дунав. Наличието на 3 883 бр. недвижими културни ценности, вписани в регистрите на НИНКН и стотици, които не са включени в тях са основание да се предложи разкриване на потенциала на територията чрез интегрирано използване на културни и природни ценности. През територията на района преминават Дунавският културен маршрут, Европейските пътища на еврейското наследство, Зеленият пояс – най-дългата хабитатна верига в Европа, Западният трансбалкански културен коридор.

Потенциал за развитие на културния туризъм, респективно икономиката, вкл. във връзка с интензифицирането на връзките по долното течение на р. Дунав и развитието на корабоплаването са римските градове и крепости – по линията на стратегическия римски път, преминаващ през Монтана-Белоградчик-Кула-Видин, свързващ Долни Дунав с Рим и по Дунавския лимес²⁸ и Виа Траяна, води от южния град Одрин (Hadrianopolis) през Пловдив (Philippopolis) за Сердика и Видин. Културните ценности, свързани със саксонското рударство дават информация за икономическите и културните връзки със Западна Европа по суша и по р. Дунав. В този район се намират и интересни обекти на православието и католицизма. Исторически обекти, местности и маршрути са свидетели на българските борби за независимост. В този район са и т.нар. Ботеви места. В допълнение на културните ценности от периода на българското Възраждане селищата са съхранили и нематериално наследство - традициите на чипровското килимарство и др.

В района се намира Природен парк Врачански Балкан, интересни скални образувания и най-много пещери със следи от човешка дейност в тях, минерални води и центрове с традиции в балнеолечението, а западните периферни територии попадат в границите на Европейския зелен пояс.

Северен централен район от ниво 2 частично попада в европейския Дунавски трансграничен супра-регион – с четири от областите – Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. През територията преминават европейският Дунавски културен маршрут и Европейските пътища на еврейското наследство. Нуждае се от целенасочена политика за опазване на културните ценности и използването им като ресурс за икономическо развитие. В него има 5 480 бр. недвижими културни ценности и 10 резервата.

Българските средновековни столици и градове и развитието им през Късното средновековие и модерната епоха имат огромен потенциал. Тук попадат Велико Търново и неговият уникален урбанистичен профил и Търновската Света гора. Античният Рим (общо за европейското културно пространство) и градовете по Дунавския лимес, заедно с късно средновековните селища, архитектурните обекти и комплекси, Късното средновековие и Новото време, както и модерната европейска култура от края на 19 до началото на 20 в. Русе, Свищов, Силистра и Габрово са центрове на образование и култура. За тези територии са характерни културните взаимодействия – ортодоксално християнство - католицизъм. Съществуващата музейна и фестивална инфраструктура е развита, но се нуждае от специални политики за подкрепа.

Тематично тук попадат скалните църкви Иваново и тракийската гробница Свещари, мостът на майстор Колю Фичето при Бяла, природният парк Русенски Лом, биосферният резерват Сребърна и част от Националния парк Централен Балкан с дирекцията за управление на парка в Габрово.

Североизточен район от ниво 2 частично попада в европейския супра-регион на страните от Черноморския басейн – с две от областите Варна и Добрич. През територията му преминават европейският Дунавски културен маршрут, Източният Транс-балкански културен маршрут, културният коридор „Виа Понтика“ (Via Pontiсa) и Европейските пътища на еврейското наследство. Недвижимите културни ценности са 3180, а резерватите 7 бр.

Реален стимул за развитие на района са Българското средновековие, столиците на първата славянска държава, обектите на преславската книжовна школа, литературен и културен център на България и славянския свят, ранните земеделски общества в Европа от епохата на неолита, античните крепости и черноморски колонии, урбанистичната култура от времето на Античния Рим, Византия, Османската империя и модерната епоха – градска култура и изкуство на модерната българска държава от края на 19 в. до и след Втората световна война. С този район се свързва военната ни морска история, специфичното развитие на градовете като курортни, с развита образователна, културна, музейната и фестивалната инфраструктура.

В района попадат тематично българските столици Плиска, Велики Преслав, Мадара и античните селища край Девня, Варна, Бяла и Обзор, както и обектите на природното наследство природните паркове Шуменско плато и Златни пясъци. Град Варна е с изключително богат културен календар и претендент за Европейска столица на културата 2019 г.

И трите района от ниво 2, които имат за северна граница р. Дунав са от особено значение за обособяване на Дунавския лимес като световно наследство и за подготовката за включване в листата на ЮНЕСКО заедно с останалите европейски държави, през които протича реката.

Югоизточен район от ниво 2 частично попада в европейския супра-регион на страните от Черноморския басейн с една от областите Бургас. През територията преминават Източният Транс-балкански културен маршрут, културният коридор „Виа Понтика“ (Via Pontiсa) и Европейските пътища на еврейското наследство. В този район се намира и един от трите града на страната – Бургас, с формирана урбанистична зона на влияние и сравнително стабилна демографска картина. В района се наброяват 4 270 недвижими културни ценности, между които и гр. Несебър, от листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Потенциал за развитие имат обектите и комплексите, свързани с тракийската антична цивилизация, Античността и Средновековието, историческите крайбрежни градове и бивши колонии, 12 археологически резервати от епохата на Късното Средновековие и Новото време, градовете със специфична традиционна локална и градска архитектура. Заедно с природните забележителности и подводната археология, с културата на ранните земеделски общества в Европа от епохата на неолита и нематериалното наследство, те представляват своеобразен „буфер“ за крайбрежната курортна зона и предпоставка за разнообразно брандиране на туристическите продукти.

Тук попадат тематично очертаните зони с концентрация на антични селища, гробници и с най-голяма концентрация на долмени в Странджа (Заберново, Малко Търново, Русокастро и др.), античните паметници в Созопол и Дебелт, римските бани край Бургас Aqua Calidae античният град Кабиле – Ямбол, неолитните селища в Стара Загора и др. Територии с концентрация на културни ценности от един период, но с важно значение за региона са тези с концентрация на долмени в граничната зона с Турция, което е предпоставка за съвместни проекти по програмите за ТГС. Природен парк Странджа, в чийто граници попадат двата резервата Узунбуджак и Силкосия, с които се свързва началото на природозащитната дейност в България и участието на граничните територии в Европейския зелен пояс увеличават шансовете за реализиране на съвместни проекти. Сред нематериалните културни ценности, с най-големи шансове за включване в списъка на ЮНЕСКО е нестинарството. В допълнение на този потенциал от значение за развитие на туризма са разнообразните минерални води и традициите в балнеолечението в Бургас, Поморие, Сливен, Павел баня и Стара Загора.

През Южен централен район от ниво 2 преминават културен маршрут Via Diagonalis/Via militaris, Източен Транс-балкански културен маршрут и тези в родопския културен ареал. Архитектурата на тоталитарните режими на 20 в. (в проект), Европейските пътища на еврейското наследство, Зеленият пояс (по границата с Р. Гърция и Р. Турция), повишават потенциала на територията. Тук преминава и античният римски път Виа Траяна, свързващ Одрин (Hadrianopolis) през Пловдив (Philippopolis) със Сердика и Видин. Районът е наситен с недвижими културни ценности (5 275 бр.), има и един резерват Античен град Филипопол и Старинен Пловдив.

Реален стимул за развитие на културната и икономическата отвореност на района и неговата идентичност са Антична тракийска цивилизация; Късно-античната и Средновековна култура; Късното Средновековие и Новото време, специфичната традиционна локална селска и градска архитектура в Родопския ареал; уникалният урбанистичен профил на Пловдив, със забележително развитие през Античността, през Късното средновековие и Новото време и с подчертаното му значение за страната в рамките на модерната европейска култура.

Югозападен район от ниво 2 е най-развитият европейски регион в страната, център на културния живот, който се нуждае от целенасочена политика за използване и валоризиране на културните ценности. Той е сравнително хомогенен като културно пространство и притежава забележителен културен потенциал с 7 348 бр. недвижими културни ценности под закрилата на закона – исторически и културни свидетелства от Античността, Средновековието, Новото време, от новата и най-новата история. През територията на района преминават европейските културни коридори: Западният транс-балкански коридор, Диагоналният коридор Via Diagonalis/Via Militaris, Европейските пътища на еврейското наследство, Зеленият пояс.

Този район, с исторически пространствени връзки със Западна Европа и Средиземноморието има обекти, свързващи историята му с Античния Рим – римските градове и крепости – Сердика, Пауталия – по стратегическия римски път, свързващ Долни Дунав с Рим, както и Виа Траяна, свързващ Одрин (Hadrianopolis) през Пловдив (Philippopolis) и Сердика за Видин. Археологическите обекти от антична София дават нови перспективи на столицата и я правят съпоставима с големите европейски центрове на античната цивилизация. Съществуват възможности за развитие на темата за религиозните центрове и пътищата на християнската култура и религиозната толерантност. Най-новата история и архитектура и изкуство, богатият културен живот от най-високо качество повишават потенциала на града и региона.

В обхвата на района попадат природните паркове Витоша, Рилски манастир и Беласица и националните паркове Рила и Пирин, множество резервати и природни забележителности, което е предпоставка за съчетаване на природни и културни ценности в развитието на разнообразни форми на туризъм, адекватни на средата и на степента на защита.

При изследване на състоянието и оценката на потенциала на националното пространство са отчетени и връзките на НКЦ със системата от урбанизационни оси на развитие, оформени по коридорите от трансевропейската транспортна мрежа и транспортните мрежи от национално значение. В повечето случаи те съвпадат с традиционните връзки със западно-европейската цивилизация от Античността до Модерната епоха, с пътищата към Азия, формират част от културните маршрути в югоизточна Европа и на Балканите, покриват направленията на миграционните пътища на прелетните птици, преминаващи през страната покрай Черно море и по долините на реките Дунав, Марица, Струма и Места.

Културното богатство на големите градове от първите три йерархични нива, НКЦ в прилежащите им крайградски и селски територии са изследвани и оценени по няколко основни критерия, в зависимост от тяхното значение за световното наследство и култура, за Европа и за страната, натрупването на недвижими културни ценности от различни епохи (богата стратификация) и концентрация на недвижими културни ценности от една епоха, с важно значение за региона. Изследвани са и периферните територии на общини с центрове малки градове и села. Те са подбрани по три основни критерия - регистрирани обекти, представляващи културни ценности от световно (от Списъка на ЮНЕСКО за световното наследство) и национално значение, археологически резервати (по данни, предоставени от НИНКН и приложение към ЗКН) (175 бр. от 210 бр. малки населени места, центрове на общини), територии, представляващи части от културните пространствени оси, очертани в макропространствената структура на страната. Като допълнителен критерий е използван потенциала за туристическа инфраструктура.

За целите на оптималното практическото приложение на целите и политиките на НКПР, принципът на интегрираното планиране следва да бъде прилаган за осигуряване на право на достъп до проектно финансиране на група от населени места, части от една обща пространствена териториална структура с тематично дефинирани зони.

Eдна от главните политики на НКПР, e съзнателното фокусиране върху спецификата на мястото, върху вътрешния потенциал на културните ресурси и индивидуалните преимущества, на основата на материалните и нематериални връзки между териториите на различни нива – от ниво на отделното „място“, село, град, община, до регион, региони и прецизиране интервенцията в пространствен контекст с локална и/или регионална специфика. Изграждането на местна инфраструктура и местни основни услуги в селските райони, включително за дейности за отдих и култура, обновяването на селата и дейностите, насочени към възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата и ландшафта са оценявани като „основен елемент от всяко усилие за реализиране потенциала за растеж и насърчаване на устойчивостта на селските райони“ ²⁹.



Фиг. 18: Културно напластавяне извън населените места

НКПР предлага следните територии с концентрация на културни ценности:

1. 
   Дунавско културно пространство – включващо обобщено темите: „Античност“, „Ранно християнство“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Европа и Османската империя 14-19 в.“, „Необарок“, „Неокласицизъм“, „Сецесион“, „Романтизъм“, „20 в. Интернационализъм и модернизъм“:
   

Антични градове и крепости по Дунавския лимес, скални църкви – Иваново, тракийска гробница Свещари, м. Сборяново, Колю Фичето – ц. „Св. Богородица“, Свищов, моста при Бяла, исторически ядра от края на 19 и началото на 20 в. – Видин, Свищов, Русе, Силистра, еврейско, изкуство, католическо изкуство и паметни места – Белене, Видин, Силистра, ПП „Русенски Лом“ и Резерват „Сребърна“.

2. 
   Черноморско културно пространство – включващо обобщено темите: „Античност“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Византия“, „Европа и Османската империя 14-19 в.“, „Традиционна архитектура, традиции и обичаи“, „Необарок“, „Неокласицизъм“, „Сецесион“, „Романтизъм“, „20 в. Интернационализъм и модернизъм“, „Природни и култови феномени“, „Подводна археология – потънали селища“:
   

Ранни земеделски общества в Европа от епохата на неолита - Варна; антични крепости и черноморски колонии – антични селища Одесос–Варна, Аспрос–Бяла, Хелиополис/ Теополис–Обзор, Месембрия-Несебър, Анхиало–Поморие, Аполония–Созопол, Деултум– Дебелт, гробници и долмени в Странджа – Заберново, Малко Търново, Русокастро, Калово, ПП Златни пясъци и др., ПП Странджа, нестинарство, археологически резервати, архитектурни обекти и комплекси – Несебър, Созопол, Варна, Яйлата (Каварна).

3. 
   Западно културно пространство – включващо обобщено темите: „Античност“, „Българско Средновековие 9-14 в.“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Византия“, „Европа и Османската империя 14-19 в.“, „Традиционна архитектура, традиции и обичаи“, „Необарок“, „Неокласицизъм“, „Сецесион“, „Романтизъм“, „20 в. Интернационализъм и модернизъм“, „20 в. Тоталитарна архитектура, изкуство, символи“, „Християнско изкуство“, „Природни и култови феномени“:
   

Антични и средновековни градове и крепости – Никополис ад Нестум, Гърмен, Самуилова крепост, Петрич, Сердика, София, Бонония, Видин, Пауталия, Кюстендил, Камистра, Августа (Хърлец), Региана (Козлодуй), Цебрус (Цибър), Помодиана (Станево), Алмус (Лом), Рациария (Арчар), Белоградчик, средновековни църкви и манастири (Радомир, Брезник, Драгоман, Самоков, Своге, Ботевград, Трън и др.), Софийската “Света гора”, София (културни пластове от Античността до днес), саксонското рударство и икономическите и културните връзки със Западна Европа; Българското възраждане – български въстания за независимост, Ботевите места; нематериално наследство - традиция на чипровското килимарство, традиционна локална селска и градска архитектура – архитектурни обекти и комплекси Мелник, Долен, Ковачевица и др.; религиозни центрове и пътищата на християнската култура – православието и католицизма – средновековни църкви и манастири (Г. Дамяново, Мизия, Мездра, Монтана, Чипровци, Чупрене и др.), ПП Витоша, ПП Беласица, ПП Врачански Балкан, НП Пирин, НП Рила.

4. 
   Южно културно пространство (Via Diagonalis) + „Родопи“ – включващо обобщено темите: „Античност“, „Корени на европейската идентичност. Траки“, „Българско Средновековие 9-14 в.“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Византия“, „Европа и Османската империя 14-19 в.“, „Традиционна архитектура, традиции и обичаи“, „20 в. Интернационализъм и модернизъм“, „20 в. Тоталитарна архитектура, изкуство, символи“, „Християнско изкуство“, „Природни и култови феномени“:
   

Антични градове Филипополис-Пловдив, Верея–Стара Загора, Кабиле–Ямбол, християнско изкуство – Асеновград, Бачковски манастир, праисторически и тракийски селища, долмени, гробници и средновековни крепости в Родопите (Девин, Борино, Чепеларе, Крумовград, Тополовград, Кърджали, Ивайловград и др.); традиционна архитектура – Широка лъка, Смолян, Златоград и др.

5. 
   Културно пространство „Подбалкан“ – включващо обобщено темите: „Корени на европейската идентичност. Траки“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Традиционна архитектура, традиции и обичаи“, „20 в. Тоталитарна архитектура, изкуство, символи“:
   

Долината на тракийските царе, архитектурни обекти и комплекси – Котел, Жеравна; градска култура 18-19 в. – Карлово, Казанлък, Сливен, Долината на розите.

6. 
   Централно северно културно пространство – включващо обобщено темите: „Българско Средновековие 9-14 в.“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Византия“, „Християнско изкуство“, „Традиционна архитектура, традиции и обичаи“:
   

Българска средновековна столица В. Търново, Търновската Света гора; архитектурни обекти и комплекси – В. Търново, Арбанаси, Ловеч, Габрово, Трявна, Елена, Тетевен.

7. 
   Североизточно културно пространство – включващо обобщено темите: „Античност“, „Българско Средновековие 9-14 в.“, „Късно Българско Средновековие 17-19 в., „Европа и Османската империя 14-19 в.“, „Традиционна архитектура, традиции и обичаи“:
   

Античен град Абритус-Разград, български средновековни столици – Плиска и Велики Преслав, Преславската книжовна школа, Мадара, антични крепости и черноморски колонии – Девня, Варна, природни паркове - ПП Шуменско плато, градска архитектура и култови комплекси - Шумен, Разград; градска култура и изкуство на модерната българска държава от края на 19 в. до и след Втората световна война – исторически ядра

В НКПР приоритет в развитието на културната инфраструктура се дава на Дунавското, на Южното и на Западното културно пространство.

Каталог: docs
docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето

Изтегляне 2.56 Mb.

Сподели с приятели: