Приоритетна ос 2: „Регионална образователна инфраструктура”

1.2.4.Приоритетна ос 4: „Регионална социална инфраструктура“

1.2.4.1.Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 4: Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за националното, регионалното и местното развитие, понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус, насърчаване на социалното включване, чрез подобрен достъп до социални, културни и рекреационни услуги и преминаване от институционални услуги към услуги в общността

По линия на тази цел ще бъдат подкрепени идентифицираните в Националната програма за развитие България 2020 регионални измерения на сектор социална политика, както и мерките, предвидени в Националната програма за реформи.

• 
  Строителство, ремонт, реконструкция на центрове, предоставящи услуги за деца в риск – дневни центрове за деца с увреждания, центрове за социална рехабилитация и интеграция, центрове по превенция за деца и семейства от различни уязвими групи /наркозависими, деца с увреждания, деца с девиантно поведение и др./, ), включително прилежащото им дворно място (при условие, че сградата разполага с такова);
  
• 
  Строителство на Центрове за настаняване от семеен тип и прилежащото им дворно пространство за деца в риск Строителство, ремонт, реконструкция, обновяване на сграден фонд за Защитени жилища (пристрояване, надстрояване, реконструиране и преструктуриране на пространства), включително прилежащото им дворно място (при условие, че сградата разполага с такова);
  

• 
  Изграждане на инфраструктурата за съпътстващи услуги за деца и възрастни - Дневен център и Център за социална рехабилитация и интеграция , ), включително прилежащото им дворно място (при условие, че сградата разполага с такова);
  

• 
  Строителство, ремонт, реконструкция, обновяване на сграден фонд за социални услуги в общността (в т.ч. социални услуги резидентен тип), във връзка с процеса на деинституционализация на възрастни /пълнолетни лица/ (пристрояване, надстрояване, реконструиране и преструктуриране на пространства), включително прилежащото им дворно място (при условие, че сградата разполага с такова) ;
  
• 
  Строителство, реконструкция и ремонт на инфраструктура за предоставяне на услуги за ранно детско развитие за деца и техните семейства;
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване и др.;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
  
• 
  Обследвания за енергийна ефективност и конструктивни укрепвания на горепосочените сгради;
  
• 
  Подобряване достъпа за хора с увреждания до гореспоменатите сгради;
  

• 
  Потенциално 264 общини за регионална социална инфраструктура;
  

• 
  Населението на територията на цялата страна, вкл.деца и възрастни, които ще се възползват от мерките по деинституционализация;
  

Осигуряването на достъп до услуги, и най-вече – достъпът до основни здравни, образователни и социални услуги, е ключов инструмент за преодоляването на последиците от бедността и социалното изключване.

С оглед на това мерките, които ще се финансират в рамките на тази приоритетна ос са насочени към осигуряване на достъпни и качествени социални услуги чрез инвестиции в необходимата за това инфраструктура.

През последните три години политиката за осигуряване на подкрепа на децата и семействата е ориентирана към въвеждането на изцяло нов подход в грижите за децата, насочен към превенция, ранна интервенция, подкрепа на семействата и осигуряването на семейна или близка до семейната среда за всяко българско дете. Основен инструмент за постигане на тези цели е и деинституционализацията на грижите за деца. В тази връзка ще бъдат подкрепяни дейности по обновяване и изграждане на инфраструктура за деинституционализация, включително центрове за настаняване от семеен тип. С оглед постигане на интегриран подход при грижата за деца ще се подпомагат мерките, свързани с подобряване на инфраструктурата за предоставяне на социални услуги като дневни центрове, центрове за рехабилитация и т.н.

Същият тип дейности ще бъдат подпомагани и във връзка с подобряване на инфраструктурата за предоставяне на социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания, в това число хора с психични заболявания.

1.2.5.Приоритетна ос 5: „Регионален туризъм”

1.2.5.1.Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 5: Консервация, опазване, популяризиране и развитие на природно културното наследство

Петата приоритетна ос е насочена към опазване, популяризиране и развитие на културното и природното наследство, чрез развитие на регионалния туризъм Основните изводи от анализа на развитието на туризма са, че страната се характеризира с развит морски и зимен планински туризъм и разполага със сравнително голяма и добра като качество леглова база. Въпреки това в регионален план съществуват големи различия в развитието на туризма. В бъдеще трябва да се обърне по-голямо внимание на развитието на културния, СПА и балнеоложен туризъм, за което страната има добър потенциал.

Територията на страната разполага със значителен вътрешен потенциал за диверсифициране на икономическите дейности, който все още не е развит. Българските природни и културно-исторически ресурси притежават потенциала за развитие на местната икономика чрез разнообразяване на икономически дейности и за създаване на нови форми на заетост в регионите в областта на услугите, свързани с туристическия продукт, занаятите и творческите индустрии, както и индустриите, свързани с екипировка за спорт и отдих. Така насърчаването на развитието на туризма в регионите ще допринесе за по-пълно реализиране на местния икономически потенциал и ще доведе до устойчив растеж и създаване на заетост.

• 
  Развитие на природни, културни и исторически атракции от национално и световно значение, като например възстановяване, опазване, експониране, социализиране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация и др.; в т. ч. възстановяване, опазване, експониране, реставрация и реконструкция на религиозни обекти с национално и световно значение, включително и дейности по вертикална планировка, подобряване на прилежащите пространства.
  
• 
  Развитие на туристическата инфраструктура, необходима за нуждите на атракциите (туристически пътеки и пътеки на здравето, маршрути за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, посетителски информационни центрове);
  
• 
  Развитие на допълнителна дребномащабна техническа инфраструктура в района на атракциите, необходима за посещение на атракциите (ВиК, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт, паркинги, зелени площи, тоалетни, осветление и ел. инсталация, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги, съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, необходими за развитието на цялостен туристически продукт);
  
• 
  Допълнителни дребномащабни неинфраструктурни дейности, имащи пряко отношение към подкрепяните атракции (организиране на събития в района на атракциите, маркетингови и рекламни дейности).
  
• 
  Подпомагане развитието на регионални продукти и пазарната информация, като регионален маркетинг и изследвания на влиянието, регионални проучвания на посетителите, разработване на междуобщински маркетингови и рекламни стратегии и програми за туристическия продукт, разработване на туристически пакети, рекламни дейности - подготовка и разпространение на информационни и рекламни материали за туристическия за туристическия продукт,и др. включително и за финансираните обекти на културното и природно наследство - природни, културни и исторически атракции;
  
• 
  Съпътстващо обучение на персонала, работещ в подкрепяните атракции.
  
• 
  Участие в регионални, национални и международни туристически борси, изложения и панаири и организиране на експедиентски пътувания, посещения на пътнически агенти, туроператори, автори на пътеводители, журналисти;,
  
• 
  Информиране на обществеността включително чрез кампании за подобряване на осведомеността относно природното и културно наследство и неговото опазване и съхранение.
  
• 
  Внедряване на мерки за енергийна ефективност в горепосочените сгради/помещения, включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване;
  
• 
  Въвеждане в експлоатация на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници на горепосочените сгради за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно;
  
• 
  Обследвания за енергийна ефективност на горепосочените сгради.
  
• 
  Подобряване достъпа за хора с увреждания до обектите на културното и природно наследство и съпътстващата инфраструктура.
  

• 
  Министерство на културата за обектите държавна собственост в управление на МК;
  
• 
  Религиозните институции на вероизповеданията и техните местни поделения, които са юридически лица за обектите собственост на религиозните институции и техните местни поделения, които са юридически лица;
  
• 
  Общини, за обектите общинска собственост (или за държавна собственост с предоставено право на управление на общините);
  
• 
  Финансови инструменти;
  
• 
  НПО в партньорство с общини за мерки за развитието на регионални туристически продукти;
  

• 
  Населението на районите, в които ще се осъществяват инвестициите.
  
• 
  Посетителите и гостите на туристическите обекти и райони.
  
• 
  Хора с увреждания – подобряването на достъпността на средата за хора с увреждания ще допринесе за тяхното социално приобщаване.
  

Инвестициите ще се осъществяват на територията на цялата страна. Въпреки това следва да се отбележи, че в критериите за оценка и приоритизиране на обектите на интервенция е включен критерий „Местоположение на обектите”. В социално-икономическия анализ, разработен за нуждите на ОПРР са определени 20 туристически общини съгласно праговите критерии на Brikenhauer (Брикенхауер), където долният праг за класификацията на една община като туристическа е 100 000 нощувки). Отчетено е, че тези общини и легловата база, която поддържат, могат да бъдат използвани като изходни места за развитие на регионалния туризъм. В допълнение към инвестиционните мерки, ще бъде подкрепено създаването на регионален маркетингов продукт, базиран на съответния туристически район, като за целта се предвижда възможността общините да се групират в партньорства с водеща роля една от 20-те туристически общини идентифицирани в социално-икономическия анализ.

От друга страна, инвестициите в регионален туризъм ще подпомогнат развитието и на съпътстващи икономически сектори, включително леката и хранително-вкусовата промишленост, и транспортните услуги в регионите. По този начин насърчаването на развитието на туризма в регионите ще допринесе за по-пълно реализиране на местния икономически потенциал и ще доведе до устойчив растеж и създаване на заетост. Анализите показват, че непреките ефекти от туристическия сектор са около три пъти по-високи от преките.

Данните показват концентрация на туристическите дейности на 5% от територията на страната, а с оглед неоползотворения потенциал за използване на богатото културно и природно наследство са очевидни данните за възможностите на този сектор да генерира растеж и заетост в България - през 2011 г. туризмът в България е допринесъл пряко за 3,6% от БВП и 3,3% от заетостта (101 хил. работни места), а непреките ефекти от него се оценяват съответно като – 12,9% от БВП и 11,8% от заетостта (364 хил. работни места).

Засиленото използване на финансов инженеринг ще допринесе за развитие на публично-частното партньорство в регионите, привличане на частен капитал и по този начин растеж на регионалните икономики и осигуряване на заетост.Дейностите, свързани с внедряване на мерки за енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници ще подобрят енергийните характеристики на обектите и ще допринесат за опазване на околната среда и повишаване качеството на въздуха.

Мерките за подобряване достъпността на обектите за хора с увреждания – не само от гледна точка на архитектурната среда, но и по отношение на тяхната визуализация, ще допринесат за социалното включване на хората в неравностойно положение.

В тази връзка насърчаването и развитието на туризма чрез планираните в рамките на приоритетната ос интервенции ще бъде двигател за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на българските региони.

Липсата на кредитен ресурс за придобиване на дълготрайни материални активи е един от основните фактори за спада на частните инвестиции и оттам на растежа и заетостта. Финансовите инструменти насърчават предприемаческия дух и позволяват на всички икономически субекти да участват в развитието на градовете и да получават подкрепа със средства от Европейския съюз, като се постига устойчив ръст на икономиката и реализират финансово устойчиви и целесъобразни проекти и инвестиции.

В тази връзка по ОПРР 2014-2020 г. значително се увеличат средствата, които ще бъдат отделени за възвръщаеми инвестиции, чрез прилагане на финансови инструменти в сравнение с настоящия програмен период с цел постигане на допълнителен растеж и осигуряване на заетост.

Ще бъдат финансирани проекти, които допринасят за подобряване на околната среда, създаване на заетост и растеж с ясен социално-икономически и екологичен ефект и въздействие. ПО5 „Регионален туризъм“ на програмата не съдържа дейности, които по някакъв начин могат да доведат до превръщане на масовия туризъм в заплаха за културното и природното наследство.

1.2.6.Приоритетна ос 6: „Регионална пътна инфраструктура”

1.2.6.1.Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 6: Подобряване на мобилността на регионално равнище посредством свързването на второстепенни и третостепенни възли с инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа, включително мултимодални възли

• 
  Строителство, реконструкция и рехабилитация на първокласни и второкласни (извън Трансевропейската транспортна мрежа) и третокласни пътища, които обслужват вътрешнорегионални връзки и осигуряват възможности за развитие на техния специфичен икономически потенциал, връзка и достъп до TEN-T мрежата
  
• 
  Строителство, реконструкция и рехабилитация на първокласни и второкласни (извън Трансевропейската транспортна мрежа) и третокласни пътища осигуряващи достъп до райони с потенциал за развитие на туризъм, връзка и достъп до TEN-T мрежата
  

• 
  Агенция Пътна инфраструктура
  

• 
  Подкрепата е насочена към цялото население на страната и в частност населението на периферни отдалечени региони, което чрез по-добрата свързаност и възможности за мобилност ще може да се възползва от предлаганите в градските центрове услуги, в контекста на градско-селското сътрудничество.
  
• 
  Дейностите пряко адресират представителите на местния и регионален бизнес, за който ще бъде осигурен по-добър достъп до единния европейски пазар.
  

Инвестициите в първокласна, второкласна и третокласната пътна мрежа ще помогнат за осъществяване на част от целите на Европа 2020, както следва:

Растеж и заетост - Увеличената мобилност в рамките на ЕС създава потенциал за икономически растеж в регионите. Планираните инвестиции в пътна инфраструктура ще създадат възможности за развитие на специфичния икономически потенциал на регионите чрез повишена мобилност и достъп до пазари. Те ще доведат до подобряване на бизнес климата като основна предпоставка за привличане на инвестиции и създаване на нови работни места. Особена добавена стойност ще имат инвестициите в райони с потенциал за развитие на туризъм, тъй като ще осигурят достъпа до туристическите обекти и ще увеличат посещаемостта.

С оглед на направените вече инвестиции и предстоящото увеличение на предвидените средства по Оперативните програми в развитието на селското стопанство и имайки предвид, че по-голямата част от селскостопанската продукция е нетрайна, е необходимо да бъде осигурен бърз превоз на готовата продукция до съответните пазари и комбинати за преработването им, а това може да се осъществи с по-добри третокласни пътища, което от своя страна би довело до увеличаване на работните места свързани с тези производства.

Климат и енергия - рехабилитацията на пътната инфраструктура ще допринесе за развитието на мултимодални транспортни системи и по този начин до подобряване състоянието на околната среда. Подобряването на качествените характеристики на пътищата ще съкрати времето за придвижване и ще осигури поддържането на постоянна скорост на превозните средства, като по този начин ще допринесе за намаляване емисиите на парникови газове.

Образование, бедност и социално изключване – Модернизираната третокласна пътна инфраструктура ще осигури възможност за избор на местното население на вид и място на образование и здравни услуги и ще спомогне за предотвратяване на социалната изолация на отдалечените райони с затруднен транспортен достъп.

1.2.7.Приоритетна ос 7: „Превенция на риска”

1.2.7.1.Инвестиционен приоритет 1 на Приоритетна ос 7: Насърчаване на инвестициите за справяне със специфични рискове, осигуряване на устойчивост на бедствия и развитие на системи за управление на бедствията.

Специфична цел 1: ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ СВЛАЧИЩА

Територията на Република България се характеризира с висока степен на свлачищна, абразионна и ерозионна опасност. Проявени са мащабни свлачищни, срутищни, абразионни, ерозионни и други неблагоприятни геодинамични процеси, които действат стихийно и разрушително, трудно се прогнозират и настъпват внезапно. Възникването и активизирането на свлачищни, ерозионни и абразионни процеси на територията на страната, е обусловено от сложния геоложки строеж, интензивната тектоника и непрекъснато действащи природни и техногенни фактори. Свлачищата, като част от общите геодинамични процеси, са природно явление с опасни последици за обществото. Те застрашават сигурността на селища, курортни комплекси, жилищни, стопански и производствени сгради, основни елементи на техническата инфраструктура.

От неблагоприятни геодинамични процеси, които са със случаен характер и са трудно прогнозируеми по време, местоположение и обхват, ежегодно се отнемат урбанизирани територии, разрушават се материални фондове: сгради, техническа инфраструктура, културни ценности. Застрашен е животът и здравето на хората. През 2011 г. и 2012 г. са регистрирани 110 бр. нововъзникнали свлачища.

Предприемането на действия за ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси са нормативно възложени на Министерство на регионалното развитие. Съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията министърът на регионалното развитие е отговорен за прилагането на държавната политика в областта на геозащитната политика.

Примерни допустими дейности:

• 
  Инфраструктурни мерки за укрепване, ограничаване и предотвратяване на свлачищни, ерозионни, абразионни и други неблагоприятни геодинамични процеси;
  
• 
  Проектирането и изпълнението на геозащитни строежи и мероприятия може да включва повърхностна обработка на свлачищата, планиране, водозащита, дрениране, подпиране на свлачищата, укрепването им с подпорни конструкции и др. дейности съгласно Наредба № 12 за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
  
• 
  Инфраструктурни мерки за силово укрепване и стабилизиране на свлачища, като разрушаване на незаконно построени сгради и съоръжения способстващи за развитието на свлачището, разрушаване на негодни за ползване сгради и съоръжения, компрометирани поради развитието на свлачището;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за понижаване на подпочвените води под нивото на хлъзгателната повърхнина (хоризонтални сондажи, събирателни шахти и др.) и за отвеждането им извън територията на свлачището;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за отвеждане на повърхностните води извън територията на свлачището (окопи, канавки, дренажни ребра и др.);
  
• 
  Инфраструктурни мерки и изграждане на нови съоръжения за заздравяване и конструктивно укрепяване на свлачището, включващи преоткосиране, повърхностно отводняване и дълбочинно отводняване, анкерни, пилотни и пилотно-анкерни конструкции, дренажни системи, канавки и шахти, подпорни стени, анкерирани стени, шлицовани стени и др.);
  
• 
  Изграждане на защитни съоръжения при срутища – укрепване на активната част от срутището, покриване с метални (телени) мрежи, предпазни канавки, уловителни мрежи, уловителни стени, предпазни насипи, защитни навеси и др.
  
• 
  Вертикална планировка на района на свлачището с цел осигуряване на устойчивост на откоса;
  
• 
  Изграждане на автоматизирани контролно-измервателни системи (КИС) за мониторинг на поведението на свлачището след реализацията на инфраструктурните мерки;
  

Конкретни бенефициенти:

• 
  Общини в съответствие с методологията за приоритизиране на свлачищни обекти;
  

Основни целеви групи:

• 
  Население, посетители и туристи, застрашени от свлачищни процеси;
  
• 
  Икономически субекти, застрашени от свлачищни процеси.
  

Специфични територии:

Инвестициите ще се осъществяват на територията на цялата страна, в съответствие с методологията за приоритизация на свлачищни обекти.

Обосновка:

В зависимост от своето състояние свлачищата биват: активни (периодично активни), потенциални (временно стабилизирани) и стабилизирани.

Данните показват, че в национален мащаб активните (периодично активните) свлачища и потенциалните (временно стабилизирани) свлачища са с най-големи дялове – съответно 40,3% и 38,2%. Делът на стабилизираните свлачища е значително по-малък – 20,7%.

Почти половината (45%) от активните (периодично активните) свлачища се намират в СЗР, а 35% - в СЦР. В останалите райони е локализиран сравнително по-нисък дял от активните (периодично активните) свлачища – 11,4% в СИР, 5,8% в ЮЗР, 2,8% в ЮЦР и 0,3% в ЮИР. Потенциалните (временно стабилизирани) свлачища са разположени сравнително равномерно по райони. Около 1/3 от стабилизираните свлачища са разположени в СЦР, следват ЮЗР с 21% и СИР с 20%.

Със сравнително „неблагоприятен” от гл.т. на типа на свлачищата се отличават СЗР и СЦР, при които над половината на свлачищата са активни. По-благоприятно е състоянието на ЮИР, където преобладаващата част от свлачищата са потенциални (временно стабилизирани) и стабилизирани.

Данните показват, че над половината (55,4%) от активните (периодично активните) свлачища в СЦР са локализирани в област В. Търново (на територията на общините Златарица, В.Търново и Елена има съответно 30, 27 и 23 бр.), а 38% - в Габровска област (общини Севлиево, Габрово и Трявна – съответно 41, 36 и 13 бр.). 1/3 от активните (периодично активните) свлачища в СЗР са локализирани в област Плевен (на територията на общините Гулянци и Д. Митрополия има съответно 39 и 18 бр.). Висока концентрация на активни свлачища в СЗР има и в областите Монтана (община Лом – 31 бр., община Вълчедръм – 12 бр.), Видин (община Видин – 18 бр., община Ново село – 8 бр.) и Враца (община Оряхово – 39 бр.).Потенциалните (временно стабилизираните) свлачища са главно по Черноморието – Варненска област (община Варна – 49 бр.), Бургаска област (общини Несебър и Поморие – съответно 13 и 11 бр.), Дунавското крайбрежие - Плевенска област (община Гулянци – 14 бр.), Предбалкана – В.Търновска област (община В. Търново – 26 бр.) и др.

Най-много стабилизирани свлачища има в Предбалкана – Великотърновска област (общ.В.Търново – 23 бр.), Габровска област (общини Габрово и Трявна - по 19 бр.); Черноморието – Варненска област (община Варна – 30 бр.) и Родопите – Смолянска област (общини Смолян, Баните, Мадан и Неделино – съответно 12, 4, 4, 4 бр.).

Анализът на данните показва, че в много редки случаи свлачищата засягат само един тип инфраструктура. В масовия случай едно свлачище засяга няколко типа инфраструктура като напр. жилищни сгради, улица, ВиК системи, електропровод и т.н. В тази връзка предоставената информация бе анализирана, като за всеки тип инфраструктура бе изчислен с натрупване броя на случаите, в които тя е била засегната от свлачище.

Най-масово застрашените групи инфраструктура са: жилищни сгради, улици, вилни сгради, ВиК инфраструктура и пътища. В по-малка степен са застрашени земеделски земи, горски фонд, стопански и промишлени сгради.

Данните показват, че населените места с най-голям брой активни (периодично активни) свлачища са села или малки градчета, които са извън 67-те града, които ще бъдат подпомогнати по линия на Приоритетна ос 1 „Интегрирано градско развитие” на ОПРР 2014-2020 г.

1.2.8.Приоритетна ос 8„Техническа помощ”

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ: Укрепване и повишаване на административния капацитет на управляващия орган и бенефициентите по програмата

Целта на приоритетна ос е да се осигури безпрепятствено изпълнение, наблюдение, оценка, информация и контрол на програмата, осигурявайки по този начин високо ниво на усвояване на фондовете от ЕС. Поради обхвата и броя на потенциалните бенефициенти мерките за публичност и информираност са от особено значение.

Примерни допустими дейности:

• 
  Предоставяне на техническа подкрепа, консултации, изследвания, анализи, проучвания и др., необходими за правилното управление, изпълнение, наблюдение, оценка и контрол на ОПРР;
  
• 
  Доставка и поддръжка на комютъризирана информационна система (хардуер и софтуер) и на офис оборудване, необходимо за управлението, изпълнението, наблюдението, оценката и контрола на ОПРР;
  
• 
  Оценка на изпълнението на ОПРР (включително текуща оценка);
  
• 
  Подкрепа за финансовия контрол и одит (включително проверки на място и свързаните с тях отчети, вътрешни системи за контрол, съблюдаване спазването на процедурите за обществени поръчки и др.);
  
• 
  Подкрепа на процесите на оценка и избор на проекти (организация на оценителни комисии, база данни от независими експерти, притежаващи необходимите технически познания и опит, наемане на експерти, и др.), независими оценки на проекти;
  
• 
  Организиране на работата, текущи разходи и обучение на Комитета за наблюдение на ОПРР;
  
• 
  Обучение на персонала на бенефициентите и УО на ОПРР (работни срещи, семинари, обмен на добри практики и опит и др.);
  
• 
  Подкрепа за подготовката на документи за следващия програмен период (консултации, проучвания, наръчници и др.)
  
• 
  Изготвяне и поддръжка на интернет страница, участия в медиите, информационни филми и клипове по телевизията, реклами и други контакти с пресата;
  
• 
  Публикации, бюлетини, брошури, постери, наръчници и др.;
  
• 
  Организиране на конференции, “пътуващи” изложби и семинари, Информационни кампании, анализи на общностите, кръгли маси и фокус групи, публикации, анкети, проучвания, семинари за стимулиране на гражданската подкрепа и отговорност за предлаганите инвестиции.
  
• 
  Оценка на потребностите от обучение и консултация;
  
• 
  Изготвяне и изпълнение на планове за действие за укрепване на административния капацитет на бенефициентите на ОПРР на базата на направените оценки;
  
• 
  Разработване и изпълнение на програми за обучение (наемане на експерти, организиране на обучения, обучителни материали и др.) за улесняване на изпълнението на ОПРР
  
• 
  Осигуряване на подкрепа за подготовката на проектите за финансиране в рамките на ОПРР;
  
• 
  Възнаграждения включително осигуровки, и допълнително материално стимулиране за Управляващия орган на ОПРР и бенефициентите, обезпечаване на пътувания на служителите, участващи пряко в програмирането, управлението, изпълнението, наблюдението, оценката и контрола на ОПРР
  
• 
  Наем и поддръжка на дълготрайни материални активи за нуждите на УО на ОПРР.
  

Конкретни бенефициенти:

• 
  Управляващ орган на ОПРР 2014-2020;
  
• 
  Бенефициенти на ОПРР 2014-2020;
  

Обосновка:

За служителите на УО и бенефициентите на ОПРР дейностите, свързани с изграждането на капацитет, са ключов елемент за осигуряването на успешно управление и изпълнение. На базата на резултатите и придобитите знания по проектите, финансирани и изпълнени през предишния програмен период, приоритетна ос “Техническа помощ” ще продължи да обръща особено внимание на укрепването и развитието на административния капацитет за изпълнение на централно, регионално и местно ниво, в допълнение към акцента, който УО поставя върху развитието на човешките ресурси.

Ще се подкрепя обучението на служителите на всички заинтересовани организации, на всички териториални нива и във всички етапи – програмиране, управление, наблюдение, контрол и изпълнение на ОПРР, генериране на проекти и набор от проектни предложения, повишаване на информираността, укрепване на капацитета на потенциалните бенефициенти, разпространение на информация, знания и умения в цялата страна.

Подкрепата по приоритетната ос ще бъде насочена към дейности, свързани с непрекъснато отчитане на напредъка по управлението и изпълнението на ОПРР, извършването на различни видове проучвания, анализи, доклади, улесняващи изпълнението и оценяващи въздействието на предвидените мерки по ОПРР в светлината на ефикасното и ефективното усвояване на подкрепата по ЕФРР.

Дейностите, финансирани в рамките на приоритетната ос ще бъдат насочени и към осигуряване на информация и публичност по програмата в съответствие с изискванията на регламентите.

По отношение на конкретното си съдържание техническата помощ предвижда различни видове дейности, услуги и доставки, насочени към осигуряването на висока ефективност на процесите на планиране и управление както на съфинансираните проекти, така и на цялостно обезпечаване изпълнението на ОПРР.

Изтегляне 5.71 Mb.

Сподели с приятели: