Първо издание на български език (Книгата е издадена 12 пъти на испански език в периода от 1988 до 1994 година)

Евангелие на освобождението

Нека никой не се опитва да ви заблуждава, чада мои. Нито дори ние - посланиците на Царството небесно. Нали аз самият, ви бях писал, че Божият Син се появи, за да унищожи творенията на Лукавия. Но това не е голямата и единствена Истина. Исус живя сред нас и разкри цялостната си посветеност на волята на Бащата - Бог. Всевишният не е раздразнителен, нито гневлив, а любящ. Някои от нас, които бяхме близо до Него, ви предадохме погрешно едно благовестие на суровия залог или откуп. Бе написано и казано, че Исус живя сред нас, умря и възкръсна, за да измие човешкия дълг; за да ни освободи от мрежите на Дявола. Не, чеда мои! Всеки човек, поради щедрия жест да е Божие творение, има неприкосновеното наследство на собственото си безсмъртие. Справедливият не бе дошъл да ни откупи, ада припомни. Бог не убива. Бог не обвинява. Той не наказва. Ние самите, далеч от просветлението, обвиняваме, мразим, унищожаваме или наказваме. Независимо от това, благото на Божието Бащинство е присъщо право, носещо надеждата за всяко човешко създание. Това е същността на Исусовото послание, което потулихме или изменихме, дори деформирахме. Сега ви приляга да го получите и прилагате. И тъй като краят ми наближава, ще се осмеля да кажа нещо и.отгоре, ако упорствате в оглушките си за онова, което сега ще ви открия. Зная, че Духът на Истината води ръката ми върху този ръкопис. Не следвайте нашия несретен пример, не правете забележки по полетата на посланието Му. Други, след вас, ще бъдат също просветлени от този Дух носител на Истината: скритото до днес Бащинство на Вселенския Отец, както и последицата от него - Братството на човеците - ще изплават, за да преобразят идните цивилизации. Обръщам се към вниманието ви, обични мои: няма нещо по-неизменно от обичта на Звездния ни Отец, от мъдростта на въплътеното Му Слово и, най-сетне, от силата на Духа. Въздействието на тази сила е като настъпването на зазоряването: кой или какво може да го спре? Нека признаем спасяващата Му сила. Тя ни изпълва с толкова Щастие, че от Петдесетница⁹ насам, всеки от нас напредна за месец повече, отколкото през четири други години на близко единение със Справедливия. Задължен съм, също така, да ви подготвя: ще дойде ден и Човечеството ще се събуди в Светлина и ще приеме като свое, голямото, истинското и чистото Христово Послание. Вие, деца мои, също сте кръстени в духа.

Участвайте тогава с делата си, който вдъхновяват посветения, че е син Божи. И още, работете като приемете приживе волята на Създателя, живеещ във вас.

Плодовете на вътрешния Дух

Било е написано: не се доверявайте на всеки дух, а го изпитайте дали идва от Бога. Сега, обични ми чада, вече знаете: всичко спиритуално има Божи произход. Упорстващите в несправедливостта, затъналите в беззаконието са просто слепци. Вие ще трябва да разтворите очите им за Духа, обитаващ в тях. Достатъчно е да им предложите Исусовата истина, да снемете булото пред очите им, за да открият произхода си, който не води началото си от плътта и калта, а от Вселенския Отец. Всичко останало е работа на големия Наставник, на вътрешния Дух, който се спусна над нас на връх Петдесетница.

Ето, виждате ме днес, в стотната ми годишнина, когато се опитвам да поправя написаното, относно проверката на духовете, че са идващи от Бога. По същия начин съм готов да постъпя и в другия случай, тясно свързан с историческото присъствие на Истинния Дух. Чели сте и дори сте слушали от самите посланици на Царството. При все това, ви обявявам, че много от тези странни и чудни признаци и поуки, които бяха съобщени към Петдесетница, бяха само последица на силата на усърдието ни и чувството за триумф над кастата на садукейците, властващи в Юдея. Тя имаше претенция да унищожи Исус и нас, Неговите последователи. Спускащият се Дух на Истината не се нуждае от камбанен звън, нито от буреносни ветрове, както и от тамян¹⁰.

Трябва да простите на онези, които са ви представили по този начин пристигането на Наставляващия. Аз, Йоан Зеведеев, бях очевидец на онова събиране в залата за гости в дома на Елиос Маркос¹¹, и ви говоря истината, че нищо странно не ни впечатли, нито смути. Никой от нас не видя с очите си огнени езици, за които някои претендират. Не бяхме връхлетени от внезапен ураган. Не бяхме по чудо благословени с дарбата да владеем езиците и красноречието. Моментът бе по-напрегнат и задълбочен, отколкото преданието ви го представи. Духът-Наставник пристигна буреносно, но с вътрешна, а не физическа изява, която бе по-могъща от възможностите на човешкото възприятие. Това се случи рано следобед, когато сто и двадесет вярващи бяхме събрани в този дом и забелязахме уникално присъствие посред залата. Повтарям ви обаче: никой не видя в това нищо свръхестествено. Силата на Духа обаче овладя всяко сърце, като го изпълни с радост, със сигурност и доверие, каквито никога не е чувствувал по рано, който и да е от смъртните.

Обещаният от Исус Наставник беше пристигнал. Петър, въодушевен От Духа, се изправи и ни довери усещането си, което всеки от нас, поотделно бе изпитал в себе си: зараждане на нещо духовно, което би могло да бъде единствено творение на третата индивидуалност на Божествеността. Импулсът на тази Сила ни озари и изправи на крака. Всички събрани там се отправихме към Храма, където обявихме на юдеи и езичници онова, което вече знаете. И ако нещо разтвори вратите на триумфа и новата ера, това не бе нашето красноречие, а мъжеството ни и нашата пламенност.
Днес, седемдесет и три години след това събитие, аз съжалявам, че този благороден и силен импулс беше използван от апостолите, за да възвестят единствено възкресението, като пренебрегнахме чудесната същност на вселенското Му Послание... Не бих се изморил да го повтарям, чада мои. Виждате, че не малко път бе извървян от тази Петдесетница до днес и при все това, като разбулвам тези грешки, лесно е да се прозре, че в онзи момент, ние току-що се бяхме мобилизирали да пренесем този товар през времето.

Сега започвате да съзнавате, че бяхме объркали пътя. Самият аз ви бях писал навремето за Съблазнителя, че "Всичко онова, което надхвърля и го няма в доктрината на Христос, не принадлежи на Бога. Този, който съблюдава доктрината, той именно притежава Отца и Сина. Ако някой дойде при вас и не е носител на дело на тази доктрина, не го приемайте в дома си, не го поздравявайте.

Сега, чада мои, съм изплашен от тогавашното си невежество. Ние бяхме ръкоположени според Исусовата милост. Трябва да признаем, че не останахме в доктрината Му, в нашето учение. Нещо повече: никой от смъртните, именно поради безспорната истина, че е син Божий, не би могъл да бъде определен като съблазнител или изчадие на Лукавия. Всички принадлежим на Бога. Нека да се върна отново към моите тогавашни стъпки и да ги коригирам, защото все още не е късно. Защото всички, вярващи или езичници, носим в себе си светлината на Божествеността. Именно затова, те заслужават нашата обич, нашето уважение и сме длъжни да ги приемем, подслоним, да ги поздравим. Това, че трябва да познаят един ден истинския произход и посоката, накъдето вървят, е наша работа, но най-вече е задължение на Истинния Дух, обхванал всички и всеки от човеците поотделно. Неговата мисия е да просветлява Човечеството за обичта Божия и милосърдието на Сина. Кои сме ние, за да съдим, награждаваме или наказваме? Нека да си вършим добре работата, да възвестяваме Истината и да оставим на големия Наставник въпросите за начина и времето на всяко индивидуално разбуждане. Тези плодове на Духа винаги пристигат, но при всяко човешко същество - различно, според обстоятелствата, според индивидуалността и желанието за усъвършенствуване.

През многогодишния си живот съм се научил да бъда търпелив. Истината на Исусовото послание се движи сама. Човешката припряност не я задвижва. Не забравяйте, че от Петдесетница, Тя живее във всеки един от нас, но го прави посредством Духът-Наставник, разтворил се в същността на индивидуалната опитност. Помнете го винаги. Помнете, че Той, а не ние, е носител на цялата милост и състрадание, поникнали в нас.