Все още имам много, за което да пиша, а времето не чака. Когато Исусовата църква бе формално учредена, преследванията на садукейците се умножиха20, като дадоха началото на една неизбежна и болезнена диаспора. Тласкани от обстоятелствата, семействата на десетки вярващи в Исусовата доктрина се изселиха в Газа и Тир, на път за Антиохия, и оттам към Македония, Рим и всички възможни краища на Империята. С тях, като спътник, пътуваше и новата религия. Сигурно сте научили, че между тези изселници по неволя се намираха и някои от единадесетте апостоли.
Като се има предвид традицията, логично е да се предположи, че мъже като Марко Леви, бъдещият евангелист, Симон радетелят, наречен Зилот, Натанаил, наречен още Вартоломей и други заминаха за далечни земи, мотивирани единствено от заплахата за арест и физическа разправа. Но в това не се състоеше цялата истина. За съжаление, извън неяснотата и объркването, които бяха обзели всички, истинската причина за това изселване на Исусовите посланици ви бе разказана доста повърхностно. Както бихте могли да прозрете, разпространяването на причината за това емигриране не би могла да не интересува хората на току-що създадена църква. По взаимно съгласие тя бе замазана и деформирана. Това, че някои от нашите братя от първичния апостолски колегиум бяха принудени да се разделят от останалите, не беше нищо друго освен онова, което ще повтарям без да спирам. Те имаха много по-широк кръгозор и бяха предани, когато направиха своя избор да провъзгласяват Благовестието, така както ни учеше Исус, като поставяха в основите на доктрината, Посланието Му за Божието бащинство и за Братството между хората.
Всичко останало: църкви, ритуали, канони на проповядване "в полза" на Христос, беше вторично, второстепенно и не будеше интерес в тях. Изправени пред невъзможността за теологично помиряване с оставащите, те избраха дискретното и мълчаливо напускане на Йерусалим. Всичко това, придружено с преследванията им, както и необходимостта от разпространение на Божието слово при други народи, бяха главния мотив, за да потеглят навън такива ученици като Матей, Симон Зилот, Вартоломей и Тома. Ние, които избрахме пътя на Църквата, знаехме тази истина. Но ни липсваше смелост да я разкрием.
А сега, с ваше позволение, бих искал да посветя следващите редове на спомена за всеки от тези братя. Всички те са починали отпреди много години. Успоредно с това ще изпълня свещения си дълг да ви разкажа за местата, където ги отведе Духът Наставник.
Андрея, братът на Петър
Андрей, Първоназованият апостол, приживе на Учителя, беше отговорен за Дванадесетте, като шеф на групата. Той изпълняваше с достойнство и действеност тази длъжност. След смъртта и Възкресението на Справедливия, той съумя да премине на втори план. Направи го дискретно. След празника Петдесетница, той възприе, че братята вярващи ще го зачитат най-вече като роден брат на Петър. Така щеше да загуби постепенно стария си, заслужен авторитет. Всъщност най-вече на него се дължеше добрата организираност на зараждащата се Църква, ръководена от Петър. Не бих разкрил никаква тайна, ако ви доверя, че част от моето Евангелие, както и другите, които се четат от вярващите в Седемте избрани Църкви, се крепят на записките и спомените, които Андрей щеше да напише по-късно. Всички те бяха свързани с Учението, случките и мислите на Исус Христос. За жалост, след смъртта на Андрея, наши братя, незаслужаващи това звание, коригираха оригиналните Му записи, като ги превърнаха в житие на Учителя, което имаше твърде малко общо с действителността и съдържанието им. Известно ми е, че след напрегнато проповядване по земите на Армения, Мала Азия и Македония, Андрея е бил задържан и разпнат в Патра. Както разказват негови приятели, този смел Исусов ученик е агонизирал два дни върху разпятието, преди да умре.
Петър, основоположникът на Църквата
Никой не би могъл да се съмнява в голямата полза от Симон-Петър. От Петдесетница, насам а дори и от по-рано, той ни насърчаваше да възвестим Благата вест. Невъзможно е да му се отрече храбростта, доблестта и вярата в Учителя. Както казах, наистина Петър постави основите на новата институция - Църквата, много преди Павел от Тасос да се превърне във факела за откриване на верния път. Петър стигна до поста архиепископ, защото всички ние мълчаливо се опряхме на него и дадохме пълномощията си на неговия кураж и превъзходното му, бих добавил, огнено слово. Въпреки това, дошъл е часът да разбулим неговите грешки, които ни примириха с присъствието на толкова тъмнина и продължават да ни нашепват, склонни да ги премълчим. Още от самото начало също така ви е известно, Симон упорито залагаше на това, да убеди юдеите в месианската мисия на Исус. У него не съществуваше и най-малкото съмнение, че Учителят е истинският Месия21, законен наследник на Давидовия престол. До мига на Петровата смърт, в него се смесваха в неясни според мен пропорции, три възгледа: Исус Христос - Месията, Спасителя, Освободителя, Исус Христос-изкупителя и Исус-Синът Човечески, разбулващ Бога. Никой от нас не бе способен да просветли пламенната му мисъл, както и непреклонната срещу огъване воля. След като напусна Йерусалим, Петър пътувал неуморно - от Коринт до Месопотамия22, като носел Благовестието във всички християнски църкви, включително и онези, които са били основани от Павел. На него, именно, дължим познанието за онзи, друг Исусов живот, животът на Учителя, разказан от Марко, най-младия Евангелист, юноша, който бе с нас в Елеон. Това Благовестие е било завършено тридесет и осем години след Възкресението на Справедливия. Като се изключат записките на Андрея, Първоназования апостол, Йоан Марко написа първата, най-кратка и несложна по фабула история където на длан бе показан живота на Учителя. От нея отпихме и утолихме жаждата си всички.
Вероятно не знаете, че Марко не бе очевидец на някои от разказаните епизоди, защото бе четиринадесет годишен по времето на Възкресението и справедливо е да знаете, че това Евангелие би трябвало да носи името на Симон Петър. Защото той бе вдъхновителят, който предаваше своите мисли на младия Йоан Марко, син на Елиас Марко, в чийто дом станаха историческите събития, като последната вечеря, и събирането на Петдесетница, две от явленията на Възкресения Учител. Поради своята младост Йоан Марко се присъедини към Петър, а по-късно и към Павел. Всички знаехме за съпротивата на Исус да се запише на пергамент учението Му. Марко отстъпи пред настойчивостта на Петър и исканията на църковната общност на християните от Рим. Братята се нуждаеха от писмено свидетелстване. С помощта на Петър, младият Марко подреди първата чернова, която бе одобрена от самия Симон Петър. След това Йоан Марко започна да пише окончателната редакция на своето Благовестие. Междувременно Петър е бил заловен и разпнат. Така именно, това Евангелие е било готово тридесет и осем години след Възкресението Христово23. За нещастие петата и последна глава на това житие се е загубило и други ръце, на неразумен преписван, са се опитали да запълнят тази лакуна с добавки, подобни на изкуствени перуки, които никой от Исусовите ближни не бихме могли да разпознаем.
Други поучения и наставления на Петър щяха да бъдат събрани, години по-късно, в писанията на Лука. Цялата сила и бодрият му стил, намериха отражение най-вече в Петровите писма до живеещите в изгнание християни. Днес, когато Петър не е между живите, след несправедливите и тенденциозни поправки, извършени от един от учениците на Павел във въпросното писание, първичното послание на Петър бе изопачено. Неговият смисъл, въпреки всичко, ще остане в паметта на вярващите, както и образа на обичната му съпруга, хвърлена на зверовете в арената на Рим в същия ден на мъченията, на които бе подложен самия Петър.
Сподели с приятели: |
