Като забравихме същината на Христовото Послание и проповядвайки около Неговата личност, чудеса и възкресение, ние попаднахме в един кладенец без дъно, където обитаваше най-лошият хищник: погрешното мнение. Поради това, позволете ми в името на тази справедливост, която произлиза от Исуса, да ви изповядам другата ни грешка, бих казал тежък грях, който бе подхранван безмилостно от нас, които се назовахме с гордост синове на Всемогъщия. Но тази погрешна концепция се влива в друга мъчителна реалност, която вие, чада мои, ще трябва да поправите без отлагане.
Вие познавате достатъчно добре условията и статута на жената в обществото, където ни се е паднало да живеем. И до днес, 73 години по-късно въпреки просветлението от деня Петдесетница, тя живее заробена, постоянно изолирана или поставена на втори план, поради жалките и винаги деформирани възгледи на досегашните религии. Не бива да се забравят и обществено устройство, обичайното право, като носители на вината за съществуващата обезправеност на жените.
Ние сме очевидците, присъствали приживе на Исус, на скандала от наша страна, срещу смелата и открита претенция на Учителя за правата на жените въобще и в частност - в нашето Движение. Знаете, че много от нас премълчаха това. Исусовото позволение насърчи образуването (успоредно с дванадесетте) на плътна група еврейки, която сподели учението и наставленията на Учителя, радостите и трудностите по време на живота Му като на длан, свързани с пътуванията от място на място, посветени на Неговите проповеди. Симон-Петър, първи,и някои от нас бяхме мъмрени от прекрасния галилейски Рабби, защото ги игнорирахме, не ги зачитахме,а някои от нас, дори ги презираха,без никаква причина или повод за това.
Било е написано от Павел Големия: "Жената да слуша напътствията и нарежданията безмълвно, с цялата си покорност и внимание. Не бих допуснал и мисълта, че жената ще учи или ще властва над мъжа. Нека да кротува и мълчи. И все пак Адам е бил пръв, а Ева - след него". Ето така, разсъждавахме и действувахме ние с Павел. Ние не бяхме дораснали още, за да направим Исусовото слово част от себе си. Като се започне от Петдесетница, в царството на Бога-Отец не можеше повече да има първи и втори. В братството, което наследихме, жената не бе нито по-долу, нито нещо повече от мъжа, а равна. Онези, които помнят Петдесетницата в дома на Елиас и Мария Маркос знаят, че между сто и двадесетте Исусови ученици, получили дарението на Светия Дух, имаше достатъчно жени. Наставникът се спусна над нас без да прави различия помежду ни, като ни изпълни с благодат еднакво, мъже и жени. Фарисеите могат да благодарят на небесата, че са се родили мъже, че не са прокажени, нито езичници. Между нас обаче, в новото Царство, подобно поведение няма оправдание. "Жената е отражение на мъжа"..., вероятно сте прочели в писмата на Павел. Било е писано също, че молещата се пред Бога жена трябва да покрие главата и косите си с воал. Глупави думи, според моите разбирания. Те показват само колко стеснен духовно е този, който скоро е забравил уроците на Учителя. Бог-Отец е Сътворяващият чрез истинска свобода и любов както жените, така и мъжете. Жената не произхожда от мъжа, нито той - от нея. И двамата се раждат в унисон от Божията обич.
Възниква въпросът: щом присъствието на Истинния Дух Наставник маркира едно ново време, епохата на радостта от новата религия без бариери и дискриминация, без национални граници, за какво ще ни послужи това усърдие да се разделят и подценяват нашите сестри? Аз ще ви го кажа: ние живеем в част от Благовестието, като забравяме неговата цялост.
Обични ми, чада мои: помислете над моите думи неведнъж и не дваж. Те кънтят от вопъл. Като не отдадем дължимото на първичното Послание Христово, грешките се натрупват лавинообразно. Ние, мъжете не можем да претендираме за монопол върху религиозното служение. Нашите посестрими бяха равно благословени от Духа. Те могат и са длъжни да провъзгласяват Благата вест по света. Те знаят Учителя, слушали са словата Му с еднаква сладост в сърцата си, както мъжете още повече, че ние, мъжете Го изоставихме в тъжните часове на залавянето Му в близост до Гетсиманската маслинова плантация, където бяхме на лагер. Те са в правото и задължението си да участват в събиранията и обредите ни. Жените и ние, мъжете, сме разклонение на едно и също дърво. Получихме еднакво светлина, поравно дъжд, вятър и бури. Останете бдителни, но коригирайте поведението и позицията си. Ако продължаваме да вървим слепешката в тази посока на лишаване от права и невежествено потискане на жените, току-що зародилата се църква ще добави мрак към тъмнината, идваща преди нас, а след години светът ще ни осъди със същата мярка.
Няма свети семейства
Така както призовавам вниманието ви относно грешката с отношението към жените, мой дълг е да се сблъскам с друго, не по-малко погрешно схващане, което постепенно печели пространство в сърцата на голяма част от вярващите от Седемте избрани Църкви. В началото стоеше едно чисто човешко и в този смисъл - напълно логично възхищение. Сега, година след година обаче, това се превърна в благоговейна почит, почти в болезнено обожание и поклонение. Напълно е допустимо, деца мои, да приемете моите слова като неизбежна последица на столетното ми остаряване. Бих бил щастлив да повторя, че мислите ми са ясни, паметта - свежа, а ръката ми се подчинява на диктовката на светия Дух. Поведен от Обичта, която ви изповядвам, аз ви напомням, че не е добре да прославяме в святост, нито да издигаме в култ никого, който не е Бог. Виждал съм с очите си, че много от общините на вярващите благоговеят земното семейство на Исус, като почти достигнаха до боготворене на Исусовата майка, Мария. Трябва да знаете, че Мария и един от Исусовите братя15 взеха участие в тази група от сто и двадесет човека ученици на Учителя, която бе дарена от Светия Дух на Истината. Те, двамата, не получиха обаче в повече от другите. Никакъв по-особен дар не бе предоставен на земното семейство на Справедливия. Поради това, няма свети семейства. Само Бог-Отец е свят. Да се помни и почита паметта на онези, които са ни предшествали е един полезен и достоен за похвала обичай. Не изпадайте в съблазън да прославяте онези, които са имали нещо общо с Учителя. Бих повторил, за да бъда добре разбран: никой не е свят. И това не са мои думи. Знайте, че това са словата на Родения от Бога, Синът.
Естествено е, да не се познават подробностите около личността на Исусовата майка и обстоятелствата, около нейното битие. Неизбежно, течението на времето изграждаше един различен от реалния образ на Мария, толкова преиначен, че се страхувам да си помисля докъде може да стигне това натрупване на безсмислици и абсурдни легенди. Пишещият тези редове Презвитер наистина познаваше Богородица. Онова, което съм готов да ви разкажа, е възможно да ви се стори недействително, непочтително, но аз зная ясно, че по този начин поставям себе си и вас в услуга на истината. Не е искрен онзи, който твърди, че Мария е била постоянна и духовна опора в мисията на Исус. Както се случи и с нас, Неговите ближни, Неговата майка не разбра приживе възвишената мисия на Учителя. Едва след Разпятието и Възкресението, благодарение на просветлението, тя започна да прозира, Кой бе наистина Той и защо е бил въплътен в утробата й.
Тъгата й бе толкова голяма след това, че след Исусовото възнесение, тя се оттегли в Галилея. Не мина.и година и Мария почина, жертва на меланхолията и безутешната си скръб. Както много от нас и нейните роднини, тя бе изковала една чисто земна идея за своя Син: Исус Христос е бил страстно Желаният Месия, описан в Писанията. Той е трябвало да бъде, според нейната мечта, Спасителят-Освободител от владичеството на Рим, като издигне ранга на нацията до висотата, която винаги е заслужавала. Независимо от разясненията на Справедливия и всеизвестното Му отричане на подобни месиански цели и методи за борба, Неговата майка, жена с упорит и неотстъпчив характер, живееше, като се застъпваше с цялата си настойчивост за този идеал. Тази обстановка никак не е била приятна и се бе превърнала в причина за сблъсък между двамата. Не една сълза е проляла Мария по този повод. Семейството е чертаело амбициозни хоризонти за Исус. От мистериозното й забременяване, след известието на Божия ангел пред нея и пред братовчедката й Елисавета - бъдещата майка на Йоан Предтеча, всичко това е било прието като знак, предвестник на наставничеството Му. И двете жени, с подкрепата на Захария, мъжа на Елисавета16, въпреки резервираността на Йосиф, са обсъждали предначертанията си за бъдещето на Спасителя, като и за Йоан, дясната Му ръка, по-късно наречен Възвестителя. Обични ми, чада, отворете очи за истината: Учителят бе неразбран от близките си. Той обичаше много семейството Си, но не успя да разтвори очите им за истината на Своето предопределение. Мария не е могла да разбере Синовните взаимоотношения на Първородния със Звездния Отец.
Онази позиция на Исус, да се обръща направо към Бога, като към Баща, са Му коствали сериозни укори, непроумяването и мъмренето на всички, които знаеха за това. Майка Му не била изключение. Мария не е била смирена, покорна, нито толкова одухотворена или предана на бъдещата мисия на Исус, както много от вас си я представят. Между толкова ученици, предоставили ви писани и разказвани легенди и свидетелства за живота на Учителя и Неговото учение, беше необходимо да се появи някой, който да се осмели да разкаже и за онзи, толкова затъмнен период от земния живот на Господа Христа. За нещастие, аз, Йоан, съм последният оцелял от това свято време. Въпреки че упорствах за подобно начинание, предчувствам, че нямаше да се заема с него, ако…. но нека ви разкажа наред.
Уверявам ви, че като пропускахме повествованието на първите тридесет години от земния живот на Справедливия, ние затъмнихме много от първопричините, както и здравата мисъл в Учението и Исусовите напътствия. Не само това: ние затъмнихме Неговата Позиция и уникалното Му поведение в периода на проповядване на Посланието. Историята е непреклонна и ще се произнесе върху това. Присъдата й ще бъде справедлива, основателна и мъдра. Вие знаете че пътят на всяко живо същество е цялостен й неделим: от най-далечното детство до мига на смъртта, тази жизнена траектория формира личността. Бихте се запитали: защо тогава тази част от Исусовия живот не бе разказана?
Въпросът и удивлението ви са логични. В отговор, бих оправдал себе си и онези, които сме действували по този начин, в случай, че не е имало време или, че е липсвала информация за този период. Няма оправдание. Много от нас, Исусовите ближни, знаеха немалко за младежките Му години. Още тогава, обаче ние бяхме на общо мнение, че не е подходящо да хвърляме сенки, като разказваме за слабости или за чисто човешката Му зависимост от земните обстоятелства. Колко невежи и слепи сме били! Нима светият образ на Христа би могъл да загуби блясъка си поради опита да бъде описан? Обратното е по-вярно: доброто познаване на истината би възвеличило Неговата човешка обусловеност и още: би поставило приживе следовниците Му на тяхното полагащо им се по справедливост място. Нямаше място за фалшива срамежливост, нито причини за прикриване на истината. Ето виждате, обични ми чада, в името на Христа, че имам причини за безпокойство и угризения. Това ме задължава да продължа с написването на това Завещание, което се ражда под покровителството на Истината.
Сподели с приятели: |
