Разривът беше факт. Нямаше да можем да го превъзмогнем. Красноречието на пламенния Петър извърши останалото. Ние, често нерешителни, бяхме пометени от силата на неговото слово, където фигурата на Исус беше център и опорна точка на всяка проповед. Нашето малко ядро ставаше все по-забележимо и отново треската на триумфа заглуши гласовете на добросъвестните, при предаването на Посланието Му. Изпълнени със суета и тщеславие, наблюдавахме с толкова човешко задоволство увеличаването на вярващите в Божия син, а то бе, сякаш като лавина. Езичници и юдеи приемаха словото и кръщението. Само за месеци станахме цял легион. Тази институция, която сега наричаме Църква, се роди като секта вътре в юдаизма. Тя ограничаваше и обезсмисляше в него само онова, което възприемахме като ограничено и лишено от смисъл. Ние всички и най-вече Петър останахме верни на онова, срещу което воюваше Исус: душните и безполезни правила и ритуали на Канона. Вие знаете от нашите уста и писма, че не успяхме да се отречем от връзките с онези вярвания и досадния церемониал на дедите ни. Сякаш бяхме останали вън от истинния и уникалния смисъл на Христовото послание. Всички злини, обични деца мои, произлязоха и ще произлизат от невежественото отказване и забравяне на Божието бащинство, което заменихме с прокламиране на оскъдната по сравнение с Него мечта, съдържаща се в благовестие за Царството Небесно.
Преди да продължа с тази изповед за нашите грешки, съм длъжен да ви разкажа за друго едно обстоятелство, което е тясно вплетено в зараждането на тази нова религия. Ако не променим овреме нейната насоченост, само Всемогъщият Бог може да знае накъде ще се излее всичко това с преминаването на годините...
Много от Вас, предани чеда мои, са ме питали за значението на пристигането на Духа на Истината. Ето ви откровеното ми мнение, но не за да разпалвам спорове, а за да осветля онези, които са нетърпеливи да намерят мир и съгласие в Нашия Господ Исус. Той живя, като ни показа Благовестието, което освобождава човека от най старото съмнение, че сме чада на Лукавия, вместо синове на Божията слава. Това бе най-ценният урок, който изоставихме на заден план, сякаш сме поривисти юноши, заслепени от краткотрайно великолепие. Бог ни издигна в достойнството на Свои синове, разпръсна мъглата на невежеството и неувереността, натежала над нашия произход и дори в бъдеще. Любими чада! Нима можете да си представите по-голяма чест и радост от тази да знаете, че сте синове на Всемогъщия?
И както ни обяви Исус приживе, ние не сме сираци. Като се възвиси над този свят, Учителят ни изпрати вместо себе си Духът на Истината, предопределен да живее във всеки един от нас, човеците. Ето така, поколение след поколение, препотвърди посланието Си. Нека да не изпадаме отново в грешка да се самопровъзгласим за единствени пазители на тази милост. Духът не избира. Той се разпростира по равно върху всички смъртни, вярващи или не, така както слънчевата светлина огрява света без спазарявания и без да прави различия.
По този начин, всеки народ, всяка общност и човешко племе притежава или ще получи истинното Послание на Христа, осъвременено според изискванията на деня и вечно новите или обновяващите се за момента духовни потребности на всяко човешко същество. Нека бъде пределно ясно, чада мои, че няма по-важна мисия за Духа от това да придаде личен характер на Истината, да я индивидуализира. Защото, само осмисленото разбиране на тази Истина ще ни допусне до притежанието на по-чистата и извисена форма на човешка свобода. Втората полза от пристигането на Духа на Истината бе изпитана от този ваш брат. В началото, когато Исус бе разпнат, отчаянието се настани в нашите сърца. Въпреки че Го видяхме възкръснал, напускането Му на този свят ни остави сираци. Не знаехме как да живеем без Него. Той ни изпрати Духа - Наставник и усещането за изоставеност и осиротяване угасна. Закономерно е да мислим, че без Духа на Истината, всички вярващи бихме били беззащитни и осъдени на самота. Присъствието Му ни даде тласък да провъзгласим реалното съществуване на дивния факел на Отца, който пламти в душата на всеки смъртен. И така ще бъде вовеки веков. Духът на Истината е, заедно с това, духът на Вселенския Отец и Сина Създател. Не го пиша, защото не го знаете, а защото ви бе показано наполовина. Обични ми чада: не изпадайте в грешка, като вярвате само на интелекта си, при разпознаването на Духа на Истината, загърнал, човечеството. Духът не създава усещане за присъствието си. Мисията Му е друга: да затвърди и направи видим духа на Божия син. Всъщност Исус Го каза: "Духът, който ще ви изпратя, няма да ви разкрие сам Себе Си". Доказателството за вашата причастност Или общност към Истинния дух не се състои в това, че ще Го признаете, нещо, което никога не ще постигнете. Пробата за причастие е нарастващото Ви непогрешимо съзнание за жизненото присъствие на Сина в глъбините на сърцата ви. Ако се наслаждавате на присъствието на интимната Исусова светлина в себе си, тогава вие сте открили Духа на Истината, живеещ във вас и не само във вас, а във всички. Онези, живеещите в невежество, са само изоставащи по-назад в безмерната любов и съчувствие на Отца. Но нека бъдем търпеливи: плодът зрее не за себе си, а според желанието на Градинаря.
Духът, чада мои, е дошъл да помогне на хората да си припомнят Напътствията на Учителя и да просветлят живота си.
Той е тук, за да помогне на вярващите да потвърдят мъдростта на Словото и възвишената значимост на въплътения Му живот.
Духът дойде, също така, за да ни припомни, че Словото е живо, днес и завинаги, в най-закътаното кътче на всеки от вярващите от днешните и бъдещите поколения. Словото не е творение на смъртните, а Божие. Духът е Неговият водач по пътя на крайната истина, а тя е духовната съставка на съзнанието, благодарение на което сме обречени на върховното щастие. И ако ме запитате, какво е щастие, единственото, което бих ви напомнил е онова, което знаете и то ни бе дадено чрез най-древната от заповедите Божии: да се изпълни волята на Отца.
Сподели с приятели: |
