Първо издание на български език (Книгата е издадена 12 пъти на испански език в периода от 1988 до 1994 година)
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Големият разрив с юдаизма
- Изборът на архиепископа - едно човешко назначение
Първите преследванияНезависимо от критичната обстановка, за която никой до момента не пожела да разкаже, дали от срамежливост или зле разбрана порядъчност към миналото, а може би този период да е потънал в забрава, християнските общини продължаваха да израстват и да се разпростират вътре и вън от Римската империя. Това доведе до нови проблеми. Срещу силния импулс на нашите събирания се надигнаха садукейците, възмутени от разрастването ни, искаха да се спре посяването на онова, което преценяваха като семена на богохулството. Постоянната настойчивост в нашите възвестявания за Възкресението на Учителят и за Вечността, която ни очаква след смъртта, обезцени тяхната теология, но заедно с това, обаче ги сплоти като управляваща каста. Фарисеите реагираха много по-умерено, тъй като нашите обичаи и ритуали все още не се разграничаваха от Мойсеевия закон. Властта на садукейската каста беше почувствана от много от водачите на християнските общини, изникнали тук-таме в Израел: те бяха преследвани и арестувани. Намесата на равви Гаманиел, сякаш изпратена от Провидението, направи така, че да затихне първото голямо нещастие, което заплашваше следовниците на Исуса. Той се обърна към садукейската каста, предупреждавайки: "Въздържайте се да закачате тези хора. Оставете ги на мира. Ако работата им има човешки произход, тя ще отмре от само себе си. Но ако идва от Бога, никога не ще я разрушите". Преследването спря и общините изживяха едно кратко, но интензивно време на относителен покой. През този период Благовестието за Христа се разпространи без особени затруднения, твърде бързо. Големият разрив с юдаизмаГолемият ни грях - забравяне същността на Исусовото послание до Човечеството нямаше да закъснее да се обърне срещу самите нас. По време на първите шест години, въпреки несполуката в споделянето на имотите на вярващите и общото ползване на средствата срещу тяхното ипотекиране, независимо от първите арестувания, никой от Исусовите апостоли, нито от братята, изпъкващи като водачи в различните общини, никой от нас не пожела да се вслуша в гласовете на здравомислещите. Те настойчиво ни напомняха за погрешните ни идейни позиции. Всичко това продължи до година 790-та от основаването на Рим, сиреч шест години след Възкресение Христово18. Една просветлена група от вярващи елини от Александрия се пресели в Йерусалим. Те бяха ученици на Родан. Благодарение на неговата мъдрост и смелост, те проведоха много разговори с елинистите, живеещи в Светия град. Между тях се намираше небезизвестният Стефан. (Беше написано, че след като бе пребит с камъни, се развихри жестоко преследване на вярващите в Христа. И това бе самата истина.) И тъй, Стефан и останалите александрийски гърци, Исусови следовници, не споделяха нашата форма, нашите ритуали на служене, намиращи се под покрова на нормите на юдейския канон. Неведнъж те се сблъскаха със Симон-Петър и останалите апостоли, които проповядвахме единствено и основно всичко свързано с фигурата на Исус, като отричахме, сякаш забравили основите на Посланието Му. Верни на Исусовата философия, елините тръгнаха по улиците на Йерусалим, като разобличаваха пред вярващите в Христа тогавашното ни подчинение на Мойсеевата религия. Те прокламираха Големия Принцип на всеобщото Божие бащинство и произтичащото от него Братство между смъртните. Тогава се разрази скандал между "свои" и "чужди". При все това, трябва да се признае, че те бяха прави. Именно при един от тези огнени спорове Стефан, както знаете, бе пребит от садукейците. Неумолими, те възобновиха арестите и преследванията. Никога не бях виждал такова объркване, смут и отчаяние между братята ни. Повечето избягаха в планините. Ние, намерилите убежище в Йерусалим, след като минаха няколко дни, се събрахме заедно. Това събиране щеше да се окаже исторически трагично. Стефан бе станал първата жертва на новата религия. Всички го съзнавахме. Независимо от това, никой от присъстващите нямаше смелостта да признае, че именно той и останалите гърци бяха стъпили на пътя на истината, а ние бяхме сгрешили във философията за Царството. Вместо да коригираме насоката, нашите усилия се съсредоточиха в търсенето на формула за излизане от кризата. Свещените основи на Исусовото Послание бяха отново забравени, изоставени заради оцеляването на вярващите. Месец след смъртта на Стефан, се събрахме отново и постигнахме разбирателството, че ни остава единствената алтернатива: да се разделим завинаги с невярващите в Христа. Така братството на Исусовите следовници престана да бъде секта, инкрустирана, за да реформира юдаизма. Ние се изправихме като самостоятелна Църква на Възкръсналия. Петър бе натоварен да я организира, а Яков19, Исусовият брат, бе определен като неин водач. Да: бяха изминали вече шест години от Възкресението. Изборът на архиепископа - едно човешко назначение
|