И тъй като съм си поставил за цел последното ми завещание да стигне до вас, ще е справедливо, преди да продължа с другите си немаловажни разкрития, да се сблъскам с едно тежко съмнение, породено между някои от обичните ми чеда, тук, в любимата ми църква в Ефес.
Вие се питате, съвсем основателно, дали истината, правотата, най-сетне справедливостта, могат да победят един ден, в свят като нашия, разпокъсан от несправедливостта, клеветата, лъжата и завистта. Вярата и любовта ще победят ли злото? Отговорът, макар и да идва от един немощен старец, е положителен. И не само гласът на житейския опит е носител на това потвърждение, а преди всичко - гласът на Духа-Наставник, който ме почете с дивното си присъствие. Животът, смъртта и възкресението на Учителя, са най-добрите доказателства на написаното от мен. Те са проявления на вечното доказателство, че вярата, доброто и истината ще превъзмогнат и ще поправят извършеното от силите на злото. Знаете, че в подножието на Разпятието някой се погаври с Исус, като Му се надсмя: "Нека да видим дали Бог ще те спаси!" Именно там е ясния отговор. Денят на разпятието бе мрачен. Денят на Възкресението бе блестящ и слънчев, а още повече - денят на Петдесетницата.
Деца мои, вие познавате или сте слушали за различните религии. Онези от тях, които усърдно търсят освобождение на човека от свойствените на живота грижи, дори мъки, това са религиите, породени от човешката безнадеждност и отчаяние. Вникнете, чада мои, че те търсят освобождението чрез бляновете, или чрез покоя или смъртта. Христовото Учение поражда религии, възхваляваща живота, която ни изпълва с вяра, с надежда и любов. Поради това, не се огорчавайте от неизбежната мътилка, която присъства в този преломен свят. Истината вече е поникнала. Оставете я да расте.
Чада мои, неведнъж, сте били огорчавани от внезапните промени в поведението на Съдбата, от несполуките, които Тя ви е поднасяла. Затова, именно ви питам, не понесе ли Исус най-жестоките удари от Нея? Нима не бях очевидец на случилото се през последния му земен ден12.
Учителят устоя на съмненията си в нощта на Четвъртък срещу Разпети петък, 7-ми април, победи ги, устоя на пренебрежението и презрението на враговете си, благодарение на могъщото Си оръжие: вярата във волята на Звездния Му Отец. Исус не се опита да избегне противоречията на живота. Посрещна сблъсъка с тях и ги овладя. Дори и с това, че изпи горчивата чаша на Своята смърт. Той не потърси убежище, криейки се в религията, за да се освободи от живота и неговите възли. Бих повторил, че колкото и да вярваме в другото ни бъдеще, във вечното ни съществувание, религията породена от Учението на Христос не бяга от живота.
Доктрината, която Той изповядваше, съдържаше в основите си мир и радост, поради презумпцията за неминуемото откритие на едно ново духовно съществуване. Но не смесвайте Исусовото Учение с омайничето на фалшивите богове. Всяка доктрина, която упойва хората е човешка, затова не е дивна, няма божествен произход. В това се изразява Вярата на Словото, която е лостът, задвижващ световете. Само душите познаващи истината и още повече онези, който я търсят, могат да поведат останалите смъртни. Само те могат да бъдат наистина действени.
Сега Бог е този, който търси човека
Било е писано, че който изповядва вярата в Сина, притежава Отца. А аз ще добавя, чада мои, че който възвестява Справедливия Исус, е докоснат от Духа на Истината. Свободната воля ще се настани в сърцето му. От Петдесетница насам, Христос премахна границите между държавите и човешките ограничения. Пряпорецът му е синьо-бял, символ на свободата. Ние, имащите честта да Му служим приживе, не съумяхме да го приложим в името на духовното начало. Пристигането на Наставника бе Исусовият Божи дар за всеки от смъртните. Освен това бе и мисия, която не съумяхме да прозрем в онзи Момент. Тази е другата от големите грешки, която бяхме безсилни да признаем до днес.
Този Дух се разпръсна между вярващите и ги въодушеви да работят по-силно при възвестяването на Царството. Ние разбрахме, че подобен опит беше част от самото Евангелие, както и фрагмент от деформацията на първичното Исусово послание. То се оказа нов удар по неговата същност. Години наред, поради тази духовна слепота, всички вие приехте, че Истинният Дух е бил изпратен единствено заради благото на единадесетте Исусови апостоли. Но не бе така. Всичките, сто и двадесет гости, събрани в дома на Елиас Маркос, получихме просветлението от Духа. Светият Наставник направи същото и с останалите вярващи иди езичници. Всяка Душа получи своя дар по справедливост, според любовта си към истината и според собствената си способност да прозре духовните реалности. Тази е същинската религия на индивида: онази, която освобождава човека от свещеническото внушение, от натиска на дадена каста, като му позволява да открие сам най-чистата си форма на изява и да я намери в най-святото кътче в себе си, в своето сърце.
Колко и какви погрешни мнения сте изтърпели, деца мои, поради човешко тщеславие и слабост? Защо не съумяхме просто и истинно да провъзгласим пристигането на Духа-Наставник? Той ни донесе в дар едно съкровище: една религия, която не бе нито нова, нито стара, не бе консервативна, нито реформаторска. Религия, в която никой не можеше да властва: нито възрастният, нито младият. Религия, имаща в основите си едно послание. Послание, от което някои от нас, апостолите, сякаш преднамерено страняхме. Ако следвахме духа и Буквата на Исусовото Благовестие, разпространението на Духа- Наставник би било по-различно, по-универсално, по-всеобхватно, а реалността - великолепна. В онзи предиобед на Петдесетница хората от различни страни ни посрещнаха радушно и естествено. Нашата церемониална поява и пламенната ни проповед бяха също естествени и простими. Всичко това бе първият, от жив по-жив, признак за универсалност на Исусовата религия. Ние обаче не съумяхме да го прозрем в далечина. Не се учудвайте, братя мои, ако светът ви ненавижда. Ние преиначихме едно послание, като го направихме по-бедно, благодарение на късогледството на тогавашния ни кръгозор. Днес, 73 години по-късно, роденото за всички хора Християнство едва крета, в тясното пространство на Седем религиозни общини, които се самовъзвестиха като избрани от Божия Син. Има ли по-голяма грешка от тази недалновидност?
Духът на Истината ни обяви, че Благата вест за Звездното Царство не бива да се ограничава, нито предопределя за избрани раси, за определено ниво на културата или според езика на вярващите.
Как постъпихме ние, избраните, най-ближни на Учителя? Още от деня на Петдесетница ние поставихме под ключ цялостния смисъл на Благовестието, като го ограничихме и подчинихме на юдаистичните традиции и норми. Но опосветените християни бяха задължени да приемат тези условия. Универсалността на Христовото послание, донесено от светия Дух-Наставник, се оказа в онзи момент недоносен плод. Надявам се, чеда мои, че разбирате сега мъката ми и бурята на моите угризения? Кой ни даваше правото на поправки в свещените предначертания на Пратеника-Наставник? Независимо от всичко, ние ги изправихме.
Вярвам, че знаете: дори Павел от Тасос изтърпя неизброими затруднения, заедно със събратята си от Йерусалим, именно защото отказваше да възприеме задължението - езичниците да заплащат данъка за поданство, установен според юдейските закони. Истина ви говоря, братя, никоя религия, която има претенцията да бъде отворена и се стреми към разпространение по света, не би могла да го постигне, ако се остави да бъде просмукана от чисто национална или расова, култура, от социалната практика, наложена отдавна. Днес, когато съм на една крачка от смъртта и ви пиша всичко това, не го правя, за да ми олекне на душата, защото тя е разнищена от угризенията за тази постигната, но премълчана истина.
Ако твърдим, братя мои, че "светия Дух-Наставник бе наше дело", ще се излъжем. Прокламацията от Петдесетница имаше всеобща предопределеност. Когато Духът на Истината се спусна над сто и двадесетте Исусови сподвижници, в същото време Той направи същото и над всички хора по поля и градове, разчупвайки досегашните ритуали, обичаи и формули от всички времена и народи. От този ден нататък, вече не бе нужно отшелничеството за размисъл в пустинята, за да ни споходи просветлението на Истинния Дух. Той бе изпълнил душите на света. Бе напоил природата и се бе настанил в нас, синовете Божии, поставил в ръцете ни нови средства за разпространяване на Благовестието. Тези средства, нямат нищо общо със земните сили и човешката власт. От Петдесетница насам, Исусовата религия скъса завинаги с физическите сили, познати вам. Вие сте новите възпитатели-учители на Човечеството, именно вие, чада мои, и онези, които ще ни последват. Поради това, трябва да знаете, че "оръжията" ви от днес и завинаги ще са от духовно естество: това са единствените неразрушими средства за въздействие. Завоюването на духовете и възвестяването на новия ред от Христовата религия трябва да бъде снизходително и всеопрощаващо; като се уважават съвестта и вярванията, без да се опровергава никого. Ходете по света, като носите единствения си багаж: обич и добра воля. Само с добро ще можете да победите злото. Отстранете от себе си склонността да съдите и осъждате. Като отговаряте на злото със зло, вие правите крачка назад към старите обичаи на нашите предци, които не са познавали Христовото послание за Божието бащинство. Щом като всички човешки същества сме братя, защо трябва да се проклинаме, да се презираме, да се подценяваме или да търсим унищожението на онези, които носят същата духовна кръв като нашата? Нима сме способни да пренебрегнем бащите си, съпрузите, децата, като се абстрахираме от тях, защото са сгрешили повече от веднъж в слово или действие? Под светлината на светия Дух-Наставник в Истината, езичниците от далечните страни и вашите деца са едно и също нещо: плодове на обичта на Звездния Баща. Вървете по света със страстен стремеж към триумфа, но го правете с монетата на любовта. Омразата се срутва пред усмивката на обичта, пред тишината на мълчанието -проява на разбиране, пред благосклонен отговор и любезен прием, без унижения и оскърбления.
Братя: мразещият човек е нещастник. Не потопявайте в нови мъки изтерзаното му сърце. Напротив изслушайте обясненията му, колкото и да ви се струват неприемливи, дори когато това ви изглежда безсмислено. Помъчете се да приемете съжденията му като свои. Защото винаги и все пак, съществува частица истина в истината на инакомислещите. Нали виждате, че не търся суетата на почестите, нито ще ме стопли нетрайната награда на човешкото възхищение. Защото съм грешник, живял в лъжа и ще умра, провъзгласявайки Истината.
Учителят ни учеше, че Учението Му не е бездейно. Благовестието е личен риск, за онези, които го направят свое. Те ще могат да се решат на сблъсък със страха и с мрака на собствените си съмнения. Именно за това съществува живата вяра в Истината. Бъдете нащрек и винаги бдителни, но не към своите собствени потребности, а към нуждите на другите. Милосърдието и любовта ще довършат останалото.
Чада мои, не се обвързвайте с ритуали и церемонии, които не са породени от любовта. Религията, на която Исус ни учеше, не уточняваше, че се нуждае от покрив, от канони и йерархия13. Религията живее в човешкия дух, подобно на жизнения сок, който подхранва растенията. Този именно дух, настанил се в сърцата на всеки един от нас, е уникалният, единствено необходим и истински храм. На нас, на всеки от нас лично, ни е необходимо да събудим в себе си и в другите това обнадеждаващо просветление.
Позволете ми обаче да бъда настойчив и пределно ясен: раздвижете духовните основи на събратята си с добрия пример на делата си и никога чрез упреци, порицания и осъждане. Истината не е бащиния или наследство, което принадлежи само на опозналите я, за да го държат само за себе си. Истината е Той, Исус. От Петдесетница насам, Той се настани при най-унижените, но и при властните.
Любими чада, колко важна е тази проста реалност. Всички сме докоснати от любящия пръст Божи. Дори идолопоклонниците и кръвожадните ни преследвачи. Време е да погледнем Бога лице в лице, но не като на Извечния от Небесното войнство. Дошъл е часът да възвестим Неговото бащинство над всинца ни, като забравим античния и погрешен замисъл за гневния суров съдник Йехова. Винаги сме се страхували от Всевишния, защото наивно казано - не сме Го познавали. Исус ни разкри истинското лице на Звездния Отец: един толкова любящ Бог, който не само признава безсмъртието ни, но е способен да се настани и заживее в най-съкровеното кътче на сърцето на всеки смъртен.
Гледайте и прозрете истината, която изричам, защото не аз съм онзи, който ви пише. Той именно води моето перо, като крепи немощната ми десница. Аз ви обявявам открито, че лъчистото отражение на Вселенския Отец стига до сърцето на всяко дете, още от мига, когато то вземе първото си нравствено решение. Не. Не само бяхме създадени от Бога: Той ни придаде форма и ни стъкми в едно неделимо цяло от плът и дух, които ни крепят. Чуйте Неговия глас. Необходимо е само да се вглъбим в себе си. Стига сме премълчавали. Достатъчно е да поставим ръцете, тъй както ни научи Учителя.
До пристигането на Светия Дух Наставник, хората се губеха в мрака на трудното издирване на големия Бог. От Петдесетница -благодарение на Светия Дух,-това търсене продължава, вече просветлено от посланието на Справедливия: сега Бог е този, който търси човека. И го прави отвътре, а не чрез внушаващите страх табернакули14, сурови блюстители на закона.
Вие самите, деца мои, в продължение на тези седемдесет и три години, бяхте свидетели на голямата промяна, изживяна от мнозинството на вярващите. Силата на Истинския Дух е такава, че човеците са способни да простят всички лични оскърбления и хули, да понесат мълчаливо най-мерзките несправедливости. Вие знаете от събратята си християни, че те са гледали в очите смъртта и опасностите, в името и за благото на вярата. Исусовите следовници отговориха на гнева и омразата с любов и търпимост, като приеха предизвикателството на изтезанията и смъртта. Този е големият урок, достигнал до нас, който аз, грешникът, се осмелявам да предложа на будните ви сърца.
Лека-полека, с течение на времето, върху жестокото лице на този свят, печелившият ще бъде само един: Исус от Назарет, Справедливият, Уникалният Син, роденият от Бога. Този триумф ще настъпи не заради силата на човешката диалектика, а поради Светия Дух Наставник, способен да просветли всички умове посредством Исусовата максима: Бог е нашия Отец. И като следствие: наистина всички сме братя. Какъв е смисълът, тогава, да враждуваме помежду си? Какво печели човечеството от тиранията, основаваща се на деспотизма и насилничеството на един от братята над останалите? Какво оправдава ненавистта и злобата? Има ли, тогава, нещо по-изгодно от взаимното доверие и взаимността на интересите и отговорностите?
За жалост, чада мои, ние, Исусовите ближни, бяхме първите, които не изпълнихме тази максима. Не ви говорихме за Звездния Отец и за Посланието за Братството между хората. Най-малко, не го направихме така, както Той ни посъветва: Да се даде абсолютна преднина на Принципа за Божественото бащинство.
Сподели с приятели: |
