Допълнение: кратка корекция на модерното "Истории за разкриването на всичко за Исус"

Допълнение: кратка корекция на модерното "Истории за разкриването на всичко за Исус".

1. Във връзка с ръкописите от Кумран тези автори се опитаха да представят, че повечето изображения за Исус от Новия Завет са неверни. Исус и неговите ученици са били в действителност просто обикновени, войнствено настроени бунтовници срещу римския режим. *

За по-голяма достоверност това тълкуване се скрива допълнително под формата на един вид съзаклятие: 75% от откритите през 1947-1956 година ръкописи на общността от Кумран са били държани в тайна, като особено учени на католическата църква са упражнявали контрола върху тях. Дори само това е абсолютно неправилно - което тук се констатира, макар че този сайт няма задължението да оправдава която и да е църква, а да не говорим за това, че той не възприема пазенето на тайна на християнските ръкописи. Самият екип от учени се състоеше от представители на католическата, протестантската, англиканската, еврейската църква, както и от атеисти. Поради многото различни мнения относно голяма част от повредените малки парченца траеше действително доста дълго време, докато беше публикувано всичко. Когато бе издадено английското оригинално издание на съответните "Тайни неща", 80 % от текстовете на Кумран бяха вече публикувани. През 1992 година, една година преди издаването на съответната сензационна книга, която продължаваше още да твърди, че 75% от текстовете не са били публикувани, бяха публикувани и останалите текстове, доколкото те можаха да бъдат дешифрирани.

Относно тълкуването на съдържанието авторите трябваше да създадат редица от смели теории, за да до горе споменатия резултат след като се събере едно с едно.. Веднъж тези ръкописи не били от времето преди Христа, а от времето на Христос.**) Тези ръкописи са обаче очевидно от различни времена и не са единни в своите твърдения. Общността на Кумран е съществувала дълго време. Тя не може да се приравни нито към есейците, нито към войнствените целоти, които по-късно са властвали недалеч от там в крепостта Масада. Кумран би могъл да се сравни с нещо като днешно спиритуално екологично селце. Те би трябвало да са имали контакти навсякъде, от есейците те са наследили някои традиции във видоизменена форма, учените на храма на Йерусалим са им доверили записки за съкровището на храма - което показва, че там те са били смятани като сигурно, не участващо непосредствено в стълкновенията с римляните място за съхранение - ; дори е възможно да са съществували и контакти към отделни целоти.

Освен това авторите твърдели, че есейците не са били аскетични по нрав хора, а войнствено настроени метежници. Всичко, което досега се е предало от есейците, сочи към пацифистична, вегетарианска, строго вярваща юдейска-езотерична насока, която поради своите правила за чистота, почти доближаващи се до тези на Заратхустра, е търсила изолацията от света, дори повече от днешните монаси. В упоменатата преценка на есейците като войнствено настроени те несправедливо се хвърлят в един казан с целотите, без това да е било обосновано.

Йоан Кръстител, Исус и Яков (полу)братът на Исус, са били имали същите войнствените мотиви "на есейците". И тази - зависеща от горепосочените предположения - преценка, представена като факт, не може да се докаже въз основа на ръкописите от Кумран. Исус, Яков и Йоан практически не могат да бъдат идентифицирани там по никакъв начин. Напр. те са идентифицирали "учителят на справедливостта", очевидно някоя от водещите личности на тази общност, с Яков, което е теория, която не може да бъде доказана. И това, че този "учител на справедливостта" е бил радикален целот, не е доказано и е неправдоподобно, но е възможно самата общност да го е признала като по-висш, духовен авторитет спрямо намиращите се в процес на упадък жреци. И за това, което се е било предадено за Яков, не пасва към тази войнствена картина. Яков, не ученикът Яков, а точно този брат на Исус, който след разпъването на кръст е ръководил прастарата християнската общност в Йерусалим - е имал по всяка вероятност изключително толерантен и уравновесен характер. Той е трябвал да седне между Петър и Павел, респ да посредничи между спорещите ученици и да поддържа целостта на общността.

За да може и по-нататък да се твърди, че Павел е бил римски агент, който е фалшифицирал всичко, трябва да се обърнем към друга изкуствена конструкция, която не може да се докаже с нищо, а именно че римляните са устроили само за заблуда неговото задържане. (В нашия текст "Пътищата на Христос..." се говори по-подробно за Павел, между другото и за това, че - независимо от това, какво е отношението ни към неговия традиционен характер, напр. към държанието му към жените - във всеки случай неговите визионерски изживявания и познания могат да се смятат като автентични, ако някой си направи труда, да се занимава изобщо подробно и практично с мистичните видове изживяване, нещо което тези сензационни автори явно не са направили.)

Ръкописите от Кумран са просто само някои от многото ръкописи от онова време, които парченце по парченце за някои от тогавашните обичаи. Някои от другите ръкописи от онова време са известни още отдавна като апокрифи, а някои от тях бяха открити дори в по-ново време (например находките при Нак Хамади, които ни дават доста сведения за вярата на ранните християни Египет.) Сигурно е, че хората в Кумран са вярвали в Бога, и че в някои и други нагласи и обичаи са били сходни с ученията на Исус - с тези, които се намират в Библията, а не с уж агресивните учения на Исус, представени от тези сензационни автори. Напълно е възможно Йоан Кръстител първоначално да е произхождал от тези строго вярващи връзки на есейците респ. кумранците, или във всеки случай да е бил почетен гост при тях. Също така е напълно възможно Христос да е срещнал тези хора. (на нашия интернетен сайт "Пътищата на Христос" също така се обосновава, че той се е срещнал с много кръгове, и че не автоматично е произхождал от съответната школа, чийто привърженици той е срещал.)

2. Други автори се присъединиха към споменатите спекулации за Исус, с много подробности за еврейската история, но без споменатите противоречия да могат да бъдат решени. Като в една част от тази литература възкресението на Исус се смалява до исторически осезаем външен ритуал на възкресение на по-късните египтяни и евентуално на есейците и позоваващите се на това традиции, от читателите се скрива точно това обновяващо, което Исус допринася в тази връзка. При това за там представените връзки между историческите групировки като есейците или тамплиерите едва ли би представлявало загуба, ако те се бяха отказали от тази антидогма срещу Възкресението. Само мистичната част на това, което Исус е извършил, е надминавало още в ранните християнски времена разбирането на някои ранни християнски и гностични общности и поради това е излишно с тяхното схващане да се докаже, че това, което те са разбрали, е било просто всичко. Други са разбрали други части на истината, което се показва както от ранните християни, които са вярвали във всеобхватното значение на Възкресението; така и онези, които са използвали оспорвания памфлет на Евангелието на Филип. Пасващият чудесно като изкупителна жертва Павел не е бил в никакъв случай единственият източник на онези традиции, които са вярвали в спиритуалното и материално Възкресение. Хората, които са уважавали до известна степен широко приемащото се ниво на преданията в църковната история, биха могли да се приближат повече до истината, отколкото онези, които са се отричали лекомислено от всичко, което не е пасвало в разбиранията им.
Там, където такива дейности са преминавали в непрекъснато хулене, това може да има и духовни последици, които надминават чистото човешко дело.

3. Спекулирано е също относно мнимите "гробове с останките на Исус", голяма част от тях в Израел и на други места. В района на Близкия Изток, където е имало участие на разбойници, ограбващи гробовете - напр. от един такъв гроб е "изчезнал" намерен там съд с кости -; и там, където хиляди такива съдове се съхраняват в музеите и откъдето са отнети някакви си кости, дадени след това за ново погребение и т. нат. е почти невъзможно да се намерят надеждни познания за лицата. Това не се доказва и от издълбаните чести имена. Дори и пресметнатата вероятност не може да изключи никакви прилики между имената в различните семейства.

* 4. Има също така редица други подобни спекулации за Исус, които водят съответно до различни резултати. Напр. тезата, че Исус е бил привърженик на философската школа на Киниците в Гърция... Освен това някои искаха да приравнят даже Исус с Мойсей, или с египетски фараон, или пък с Юлий Цезар, или с войнствен византийски император.

** Прави също така впечатление, че в такива книги не се споменава факта, че в Кумран са намерени предимно стари текстове от Евангелието от 1 век, чийто сравнение с днешните текстове сочи, че са били предадени действително според оригинала.

Назад към съдържанието на тази страница