Можем ли да превърнем образованието по библиография в стока?

Можем ли да превърнем образованието по библиография в стока?

Гл. ас. Н. Костова

В представите на много от нас образованието, в това число и висшето, трябва да е все още безплатна обществена услуга, в резултат на което приемаме за нормално държавата да определя своите специфични изисквания. От друга страна обаче, властите все по-трудно задоволяват търсенето на специалисти, отговарящи на потребностите на ръководеното от тях пазарно стопанство, защото образователните им системи не са съобразени с условията на пазара на труда. Красноречив пример за това е липсата на специалността библиограф в "Държавния регистър на образователно-квалификационните степени по специалности във висшите училища на Република България". Това ни дава основание да предложим идеи как подготовката на специалисти-библиографи да стане един от образователните сектори, който пръв да се отвори към изискванията на пазара.

В последните години медиите постепенно ни подготвят за приближаващия се глобален бум – резултат от осъществяването на световна технологична революция. Напомнят ни за напредъка на знанията, довели до сериозни промените в образователния процес, а от там и на трансформация на работната сила. Прокарваната идея е, че светът постепенно се превръща в "голямо село". Твърди се, че това е бъдещето. Но вместо да приемем безусловно това рекламно преувеличение, предлагам да се разграничим и погледнем на нещата по критично, без излишна еуфория .

Глобализацията изглежда по различен начин в зависимост от това дали се наблюдава от западните столици или от градовете и селата на страните "в преход към пазарна икономика". Вярно е, че тя ни даде възможност да общуваме "безвизово" помежду си, но също така е вярно, че ни показа колко дълбоко е неравенството на обществата ни по доходи и най-вече неравенството ни във възможностите да творим заедно и заедно да използуваме сътвореното. За десет години (от масовизирането на Интернет) концентрацията на средства и информация на запад се засили толкова много, че някои специалисти говорят вече открито, че възходът на индустриалните държави се превръща в реална заплаха за развиващите се. Според Франсиско Сагасти³¹ "има реална опасност да се появят две цивилизации с два различни подхода към света: едната да се гради върху способността да създава и да използва знанията, а другата ще ги поглъща пасивно, отвън и няма да е способна да ги променя. Светът е изправен пред перспективата разделящото знание да се превърне в непреодолима пропаст”. Тази пропаст ще се усеща във всеки аспект на живота, независимо дали става дума за възможности, човешки потенциал, образованост или търсене на работа. Факт е, че сме в процес на технологична революция, но тя едва ли ще заличи пропастта между богатите и бедните страни, страхувам се, че ще я разшири още повече. В тази ситуация ние трябва за пореден път да направим своя цивилизационен избор.

Другата причина, заставяща ни да предприемем предлагания не много желан и труден ход, е подписаното през април 1994 г. "Общо споразумение за търговията и услугите", което включва и образованието в списъка на услугите, които трябва да се либерализират. По пътя към превръщането на образованието в стока ни тласка и съвкупността от обективните условия – имам предвид естествения стремеж на страните в преход към неща, от които Западът вече сериозно се оплаква – и провежданата национална политика. Нашата държава все по-категорично определя специфичните образователни и трудоустройствени задължения, които желае да поеме, както и образователните сектори, които допуска да се отворят към пазара. Тя съзнава, че не може да задоволи търсенето на специалисти за граденото от нея пазарно стопанство, защото главните Ј системи за придобиване на знания са трудно подвижни, хронологично ограничени, (а образованието е процес, който трябва да продължава през целия живот), с определено място на осъществяване (до което много хора по ред причини нямат достъп), със специфична група обучаващи, с уеднаквено съдържание (а образованието трябва да утвърждава културното многообразие) и един източник на финансиране. Работодателите също я упрекват в неадекватност с техните нужди и липса на гъвкавост.

Острата критика, на които е подложено държавното образование чрез натиска на стопанските среди, както и автономията на която се радват висшите учебни заведения у нас, избистрят очертанията на революцията, която трябва да извършим и ни подтиква да търсим алтернативни форми, позволяващи по-голяма мобилност на подготвяните от тях кадри. Неуспехите след 10 години усилия носят една основна поука: не е достатъчно да се работи повече, трябва да се работи другояче. Целта на образованието не бива повече да се ограничава до предаването на знания или умения, изисквани от дадена професия. Днес образоване означава да покажеш на учещия начин да се отвори към света, да постигне пълно разгръщане на способностите си. Трябва да забравим формулата "еднакво образование за всички". Ако се наблегне на "Всички" в тази формула, ще се ощети "образованието", еднаквостта ще развие нова неграмотност и ще се задълбочат различията и неравенствата, срещу които именно образованието трябва да бъде най-мощното оръжие. Новите образователни системи би трябвало да позволят на всеки да учи онова, което го интересува и обучаването на студентите следва да се подели между професорите и работодателите. Не е целесъобразно да бъде поставено ударение върху просветата сама за себе си, без да се подчертае в по-широка степен подготовката за една бъдеща заетост и конвертируемост при търговския обмен.

Една от формите на познание, даваща ни възможност максимално бързо и точно да се доближим до горепосочените изисквания на времето, е библиографското познание. Възникнало като опит за изглаждане на противоречието между неограничеността на социалната практика и ограничеността на антропометричните параметри на индивидуалното съзнание, днес идеите му са съзвучни с идеите на семиотиката, съгласно която всички съществуващи изкуствени знакови системи са усилватели и удължители на такъв естествен орган на отражението, какъвто е мозъкът. В процеса на своята еволюция то достига и до електронната техника, която в момента се счита за "универсален усилвател и удължител" на отражателната способност на човека".

Друга причина, даваща ни сериозни основания да смятаме, че библиографското познание действително е "златен ключ", е сериозната промяна, настъпила в последните години в сферата на образованието по библиография. Отдавна вече целта е не запомняне на сума от факти, а овладяване на способи за действие, приемащи все по-технологичен характер. Мястото на литературните обзори се зае от характеристиката на видовете издания, а след това и на документалните потоци. По тази причина днес библиографското познание се приема за едно от пълноценните средства за свободно развитие на хората, възможност за интелектуално развитие и усвоение на световната култура, като средство за съхранение на социалното наследство. Подпомогнато от библиографската памет, то позволява, при необходимост в сферата на съзнанието да се въвежда информация за текстовете, масивите им и свързаните с тях личности. При това неговото развитие върви по линията на формиране на все нови и нови знакови формирования, които могат да бъдат разглеждани като "гени" на световната култура. Знаковите системи, включително и библиографската, съставляват скелета на света на фиксираните знания, неговата инфраструктура. Съвсем правомерно библиографската памет се възприема като една от съставките на ноосферата, позволяваща тя да бъде представена в нейната цялост, а при нужда да се очертаят необходимите фрагменти. По този начин библиографията не само "Опознава" текста и поражда знанието за него, кумулира това знание, но дава възможност и за познание на несъществуваща в конкретните текстове т. н. колатерална информация.

Не бива да се пренебрегват и комуникативните възможности на библиографията, възможността Ј да представя текстовете и техните потоци на метаинформационно ниво, способността Ј с помощта на личностно-ориентирана, обективна методика, да представи обема от натрупано знание във вид и обем, съразмерен с възможностите за възприемане и усвояване на всеки конкретен потребител.

Възможността Ј да създава естествени (алгоритмични) класификации направи възможно автоматичното създаване на карти и атласи на науката. Непрестанно се увеличава и ролята Ј при самодетерминирането (самоопределението) на личността.

Знам, че много от вас ще кажат "да, но това важи за традиционната библиография". Така е, но около 70 % от информацията в Интернет са он-лайн каталози на конкретни библиотеки или библиотечни мрежи, библиографски бази и банки от данни, издателски и книготърговски каталози. Търсенето в тях става на същите принципи, както и в класическите.

Слабата страна на "хартиената" библиография бе съдържателния анализ на текста, въпреки че в своя "праисторически" период тя е започнала именно с това. Интересът Ј днес е провокиран от появата на пълнотекстовите бази данни и хипертекста, чийто основен компонент отново са библиографските средства (родил се от идеята на препратките, с които ние често си служим). Последният стана възможен само благодарение смяната на носителя и означава и революционно преобразуване в начина му на фиксиране, идентификация, организацията на новите източници, търсенето и оповестяването им. Събитието няма аналог в човешката история, затова усвояването и осмислянето му върви паралелно с реализацията му. То именно ознаменува и прехода към постбиблиографията, чието присъствие вече десет години интуитивно усещаме, но все още ни е страх да разтворим ръце и прегърнем искрено. Ето с това ви предлагам да се заемем в най-скоро време.

Очевидно е, че постбиблиографията с много по-голяма точност ще отразява съдържателната структура на науката, тъй като електронните методи за фиксиране на знанията са лишени от недостатъците на хартиените носители, позволяват по-голяма оперативност в предаването им, при минимални смислови загуби и семантически шум, прибавяйки към системата не само книжното знание, но и съдържанието на знанието в съзнанието на автора и потребителя.

Разбира се, това не значи, че трябва да загърбим традиционните си библиографски умения и образование. Значението на библиографията и в постбиблио­графския период ще е неоценимо, защото тя пак ще ни осигурява документалното ниво на паметта (в Интернет не всичко е пълнотекстово и струва пари), но и ще бъде сигурен вход в електронната мрежа. Значението и ще се увеличава и от факта, че запазвайки традиционните си зони на влияние, всичките си дейности и продукти, нейната сила ще се увеличи и от съчетаването Ј с човешката и електронната памет.

Всичко това прави притежателите на сериозна библиографска и постбиблио­графска култура много мобилни, а преподаването на тези знания освен в утвърдените институции, може да се осъществи и в сферата на частното образование и системата на Домашното училище или под формата на партньорство училище – научна, управленска или производствена институция. Комуникационните технологии правят възможно и преподаването Ј чрез развитие на платено дистанционно обучение – чрез използване на мултимедийни технологии, разпространение на лекции по Интернет, настойничество и изпит от разстояние.

Какво още дава библиографската култура, че пледирам за реабилитацията Ј за всички възрасти и слоеве на обществото. Ами прибавена към отрасловото образование, тя му осигурява "потреблението в чужбина", дава ни възможност за износ на висококачествени образователни услуги, опростява доставката на услугите и наи-вече смятам, че ще намали търговското присъствие" (т. е. отваряне на институти за частно обучение, контролирани от чужди фирми). А превръщането Ј в стока ще гарантира високото Ј качество.

В заключение още веднъж искам да напомня, че ако не направим усилие да съхраним постигнатото в миналото и не се включим подобаващо в електронните комуникации чрез създаване на пълнотекстови бази на националното ни документално наследство и линкове към документите, които ги интерпретират, ако оставим бумът от знания да се възцари само в технологично богатите общества, ще поставим под заплаха всяка перспектива. Ето това е най-важната задача, пред която сме поставени. Не бива да губим време, за да дадем отговора й.