Ще се състои ли изобщо поредната "реформа" в здравния сектор?

Ще се състои ли изобщо поредната "реформа" в здравния сектор?

Гръмко заявеният от здравния министър чисто нов здравен модел, който да поправи съществена част от сбърканата настояща система, започва да се бави. Първо Кирил Ананиев обеща да представи идеите си през юни, после през юли, после през август, а сега чакаме септември. Без излишни обяснения за публиката, нещо беше представено на коалиционните партньори. След това стана ясно, че само още няколко финални изчисления делят Ананиев от обещавания момент. Междувременно - съвсем очаквано - започнаха да се появяват твърдения, че новият модел, който дори още не е представен официално, ще влезе в сила със закъснение - през 2020 г., а не както първоначално се обещаваше - от догодина. Което пък значи, че ще е поредната "реформа," която няма да види бял свят.

За опипване на почвата първо шефът на здравната комисия в парламента Даниела Дариткова, а после и новоизбраният управител на здравната каса Дечо Дечев пооткрехнаха вратата. От техните обяснения стана ясно, че в чисто новия модел нито има нещо ново, нито пък нещо обнадеждаващо. Той си е до болка познатата и предъвквана вече 15 години идея за по-силно навлизане на допълнителното осигуряване, естествено, съчетано с намаление на това, което здравната каса плаща. Мотивацията за подобна промяна е, че парите на НЗОК не стигат за всичко, което е нужно за лечението на населението, а доказателството - 50% от разходите се плащат директно от джоба на пациентите. Изчисление колко всъщност струва пакетът на касата така и не се е появило, въпреки непрестанните напъни да се прокара двустълбовият модел. Ние продължаваме да знаем само кожо харчим, но не и за какво и смятаме, че щом харчим повече, отколкото са приходите на НЗОК, значи трябва да се намери механизъм за покриване на разликата. Но не и да се оптимизират разходите с намаление на източването на касата например. Или пък да се вземат мерки за повече приходи както от неосигурените, така и най-вече от самата държава, която продължава да плаща минимални суми за тези, които осигурява и които харчат огромната част от ресурса на касата - деца, пенсионери, социално слаби.

Основният въпрос в момента е ще посмее ли ГЕРБ да въведе двустълбов модел. От лаконичните обяснения засега става ясно, че идеята е именно да се свие пакетът на касата и така да се стимулират гражданите да се осигуряват допълнително, за да могат частните фондове да им покриват доплащането, когато се наложи. Което чисто и просто значи, че ако в момента българите дават от джоба си изумителните 50% от разходите за лечение, то в бъдеще те ще станат 60 или дори 70%. Колко от българите ще започнат да се осигуряват допълнително, е въпрос на друг анализ, но краткият отговор е - почти николко.

Управляващите са наясно с това. Те вече приеха преди 3 години законови промени, които подготвяха именно такава промяна, но така и не посмяха да ги въведат на практика. Пакетът на касата беше разделен на основен и допълнителен, идеята беше основният да е базов - както сега иска и новият шеф на касата Дечо Дечев, а за допълнителния да се плаща или чака дълго. Абсолютно всичко, което плаща касата, обаче влезе в основния пакет, за доплащане не остана нищо, а след това и Конституционният съд отмени текстовете в Закона за здравното осигуряване. ГЕРБ си плю в пазвата и спечели трети мандат.

Суетният Бойко Борисов не би искал да влиза в историята като премиера, съсипал до основи и безвъзвратно здравеопазването - защото това ще се случи, когато се окаже, че хората трябва да плащат от джоба си 70% от лечението. Защо тогава партията му пак се напъва да въвежда допълнително осигуряване? Първо - недоволството на населението не е приятно, но по-неприятно е да секнат приходите от кражби, да спрат да никнат частни болници със съответните отчисления, да се източват държавните лечебни заведения или пък бюджетът да трябва да дава пари, които може и да не дава. Второ - и по-важно е, че между първия и очаквания втори опит за намаляване на пакета на касата най-после гръмнаха дълго тиктакалите бомби - болниците в Ловеч и Враца фалираха

Те още не са затворили фактически, но щетите, нанесени от години крадене и трупане на дългове, са непоправими - персоналът напуска, затварят се отделения, болниците са декапитализирани. Половин милиард дългове на държавните болници стои непокътнат и ако въпросът не се разреши в кратки срокове, половината областни болници ще последват съдбата на Ловеч и Враца. За общинските дори не става дума - те са отдавна отписани, но дори за ГЕРБ е неприемливо да остави цяла Северозападна България без нито една държавна болница, например.

Затова явно вече не може да се отлага моментът на решението кой и как да плаща повече, за да се удържат поне още няколко години тези болници от правилната страна на ръба на пропастта. Очевидно ГЕРБ нито желае, нито може да измисли устойчиво решение, с което да се въведе ред в разходите. Затова просто прибягва до най-лесното увеличаване на приходите с бъркане в джоба на пациентите

ГЕРБ са си направили сметката, че хората предпочитат да плащат повече, но да има болница наоколо, отколкото да плащат по-малко, но да няма къде. Но тъй като и първият вариант не среща особена електорална радост, най-вероятно това, което Кирил Ананиев смята в момента, не са актюерски разчети за пакета на НЗОК, а дали и колко държавни болници могат да удържат поне още година, без да фалират шумно и грозно. Неслучайно на фона на твърденията как касата трябва да плаща само базов пакет изведнъж в актуализираната програма за реформи на правителството се появи точно обратното - догодина се предвижда пакетът да се разшири.

И ако се окаже, че доста болници ще удържат, "реформата" ще се отложи още, а през 2020 г. следващият здравен министър ще обещае още по-нов и невиждан модел. А докато този театър се люшка от маниакалната към депресивната фаза и обратно, системата вече се е извратила далеч отвъд точката, от която има какъвто и да било шанс за връщане.