Шефът на "Пирогов" в оставка, но само за ден

938 българи чакат втори шанс

В официалния списък за трансплантация са 938 българи. Те са включени в регистъра на Изпълнителната агенция по трансплантации и чакат подходящ донор.

Най-голяма е групата на хората, които се нуждаят от присаждане на бъбрек - 861. Реално те са много повече -над 2700 души в страната или всички, които са на хемодиализа (процедура за пречистване на кръвта, която поема функцията на отказалите бъбреци). Ветераните сред тях са на изкуствен бъбрек по 25-30 години. От втори шанс за здрав черен дроб се нуждаят 38 души, от сърце - 20. Заради много влошена дихателна функция 11 българи са записани в листата на евентуални реципиенти на бял дроб, 7 се надяват да им бъде присаден панкреас, а 1 - тънко черво.

Най-много бъбречни трансплантации през годините са направени в Александровска болница - 132 от хора в мозъчна смърт и 90 от жив донор, обикновено близък кръвен роднина на пациента. В присаждането на сърце е специализирана "Св. Екатерина", където са направени почти всички от над 30-те операции.

Във Военна болница в София пък са извършени най-много чернодробни присаждания - над 40.
Журналистът с присадено сърце, който преди дни получи и нов бъбрек:

След вирус на крак може да стигнеш до трансплантация

Банална е моята история -започва разказът си за читателите на "24 часа" журналистът Георги Пеев, който живее с присадено сърце, а преди дни му бе трансплантиран бъбрек от майка му.

Тривиалното е единствено, че може да се случи на всеки без изключение. Иначе съдбата му е белязана от уникалната не само за България втора операция.

Случаите на двойно трансплантирани пациенти са изключително редки, обясни проф. Атанас Темелков - началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Александровска болница. От началото на годината това q третата трансплантация от жив донор за екипа на проф. Петър Симеонов, шеф на Клиниката по урология в болницата.

За 38-годишния колега, главен редактор на "Хасковска Марица", всичко започва толкова невинно, че чак незабелязано. Докато е на море през 2011 г., на крак изкарва настинка - вдига температура за няколко дни и уж всичко отшумява.

На кого не се е случвало? По-късно ще се разбере, че вирус е поразил бъбреците му и с времето те отказват. Медицината нарича последната фаза на състоянието бъбречна недостатъчност.

Налага се работата на органите да се поеме от машина -хемодиализатор.

Процедурата има за цел да пречиства кръвта от отпадъчните продукти, излишната течност и соли. Чрез хемодиализата се регулира балансът на електролитите (натрий, калий, калций, хлор, фосфор) и кръвното налягане.

Преминавайки през машината, кръвта се пречиства и след това се връща обратно. Процедурата трае поне 4 часа и се повтаря през 2 дни в отделенията за хемодиализа. Освен неудобството от придържането към такъв режим с времето се стига до усложнения, тъй като се компенсира основно отделителната функция на бъбреците, но не и специфичните хормонални процеси. Често близки на пациентите им стават донори. Но не всеки, който е готов, може да го направи - между двамата трябва да има съвместимост. Колкото по-голяма е тя, толкова по-успешно е присаждането и по-малко са страничните ефекти. Такава възможност благодарение на майчината любов се открива и за Георги. Когато започва подготовка за трансплантацията през октомври 2012 г. обаче, изненадващо се оказва, че има проблем със сърцето - мускулът е увреден, но в началото няма симптоми и журналистът дори не подозира, че едновременно с бъбреците му е засегнат и друг орган.

Нямах никакви оплаквания от сърцето, а се оказах с вирусна дилатативна кардиомиопатия

При нея сърцето постепенно се уголемява и не може да изтласква кръвта.

"Без да усетя, сърцето ми си беше отишло. А то, за разлика от бъбрека, който за известно време може да бъде заместен от диализа и да чакаш късмет, няма алтернатива."

Лекарите обясняват, че единствен шанс е трансплантацията. Като по медицински причини е по-добре първо да се присади сърце, а чак след това да се мисли и за бъбречната операция.

Така Георги се оказва в списъка на многото българи, които чакат донор. Шансът е допълнително ограничен от кръвния му профил.

Въпреки това имах усещането, че ще се случи, разказва журналистът.

Потвърждението идва през август 2013 г., когато е на море. Не се колебае и минута след обаждането. Тръгва веднага за София.

На 24-и му присаждат сърцето на човек в мозъчна смърт. Близките са направили трудния избор органите му да дадат шанс за живот на болни, за които пясъчният часовник на живота е вече обърнат. И отброява последните години.

Тъканната съвместимост между донор и реципиент е голяма и лекарите дори се колебаят дали да не направят едновременно присаждане на сърце и бъбрек.

Все пак решават да не поемат неимоверно големия риск.

После съжаляваха, смятаха, че всичко по време на трансплантацията е протекло според очакванията им и без никакви усложнения, разказва журналистът. За професионализма на лекарите той говори с най-силните думи. "Защото го заслужават." Мъжът сърфира дълго в интернет в търсене на подобни на неговия случай, но не открива.

Как се живее с чуждо сърце, е въпросът, който човек неминуемо си задава при всяка подобна история.

"Лесно, защото ставаш по-отговорен. Към хората, към близките на човека, благодарение на които си жив, към близките си, които те подкрепят, към себе си", е отговорът на Георги.

Той общува със семейството на донора. "Свързаха се с мен с въпроса дали искам да се срещнем. Запознахме се, редовно се чуваме.

Живея нормално, имам прекрасна съпруга и син на 6,5 години, ходя на работа. Пазя се заради потискащите имунитета лекарства, които се дават с цел да не се отхвърлят присадени органи, но не си представяйте, че ходя с маска. На 3-4 месеца правя контролни прегледи."

Присаденият бъбрек също вече работи. Ако всичко върви като досега, идната седмица ще го изпишат.

Един от най-милите жестове на загриженост след сегашната операция журналистът получава от малкия Калоян.

"Представям си колко много се е старал, какво усилие му е струвало - сигурен е таткото. -Отдавна си мечтае за отличието, но все не успяваше да си го заслужи. Проявата му е неговият начин да покаже подкрепа. Когато жена ми изпрати снимката, й казах: Сигурен съм, че го е направил, за да ме зарадва!"