Сливат болници Няма да режат доктори, пестят от чиновници
СДВР върши масов произвол срещу зависимите от метадон
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- МАРГАРИТА ИЛИЕВА, АДВОКАТ: ТОВА Е НАМЕСА В ЛИЧНИЯ ЖИВОТ
- МЗ остави общините сами да намерят пари за по-високи заплати ГЕРБ убива малките болници чрез умишлени фалити Маргарита ВЪРБАНОВА
- Парите з здраве се харчат на тъмно
- Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници ДЪРЖАВАТА СЕ НАДСКОЧИ В ОПИТА ДА НИ ЛИКВИДИРА
- Здравната вноска остава 8 на сто
- Откриха нов спешен център в „Люлин” Линейки летят към фалшиви адреси Само един от 52-ма обадили се перничани е за болница КРУМ СТОЕВ
- Франц Греценбах построил модерна клиника край Варна Арест за немски инвеститор, скрил 10 млн. евро данъци
СДВР върши масов произвол срещу зависимите от метадон С милиционерски устрем се градят подозрения на общо основание, като се нарушават три закона Диана ТОДОРОВА За да разкрие извършителите на зачестилите през последните два месеца въоръжени обири на аптеки в София, СДВР пак реши да използва (не)стандартни методи. Както миналата година заради палежите на автомобили прибираха всеки, който има ту ? с бензин в колата си, и сега в абсолютно милиционерски стил се градят подозрения на общо основание. Този път мишена станаха всички включени в метадонова програма в София. Метадонът е заместител на хероина и позволява наркозависимият да'води нормален живот, без да посяга към наркотика, без да изпада в абстиненции и да върши престъпления при подобни кризи. Причината да се изискат списъците на тези хора е тривиална -покрай задигнатите обороти на аптеки изчезвали и лекарства, чиято употреба била типична за наркомани. Сякаш всички зависими от тежки наркотици са минали на легалния метадон като се изключва възможността неизвестните грабители да продават въпросните медикаменти, а не да ги консумират лично. Затова полицията изисква подробни списъци с имената и ЕГН-тата на всички зависими от метадон, с което българските правоналагащи органи си позволяват забележителен произвол спрямо цяла група от хора, при това изключително уязвима. И при това – директно дискриминираики тези хора по повод здравния им статус, което представлява грубо нарушение на три закона - Закон за МВР, Закон за личните данни и Закон за здравето. Нарушават се и принципите на Европейската конвенция за защита правата на човека. Потърпевши от тази дискриминация предупредиха за възможни странични ефекти -наркозависими и техните семейства да бъдат изнудвани или дискредитирани при евентуално изтичане на информация... След критични публикации в медиите директорът на столичната полиция Валери Йорданов разпореди вътрешна проверка, при която се установило, че нарушения няма, а полицията е в правото си да подозира цели групи от обществото. Ето какво обаче гласи чл. 157, ал. 1 от Закона за МВР: "Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот." Чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за личните данни гласи: "Забранено е обработването на лични данни, които се отнасят до здравето, сексуалния живот или до човешкия геном." Тук са предвидени и изключения, но не й това, че полицията може да изисква данните за всички пациенти на центровете по наркозависимости, за да отбележи напредък в разследването на серийните обири на аптеки. Чл. 28 от здравния закон ясно казва: "Медицинските специалисти и служители в лечебните заведения нямат право да разгласяват информация за пациента която е получена при изпълнение на служебните им задължения." От което директно следва, че с абсурдното си искане СДВР на практика се опитва да принуди служителите в центровете за лечение с метадон да извършат престъпление. Защото в закона не е предвидено изключение, обслужващо полицаи, изпаднали в служебно затруднение. МАРГАРИТА ИЛИЕВА, АДВОКАТ: ТОВА Е НАМЕСА В ЛИЧНИЯ ЖИВОТ Събирането на лични данни въз основа на правно неясни критерии е полицейски произвол и неправомерно вмешателство в личния живот на голяма група пациенти. Това каза в интервю за "Царик" адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. "Изискването на подобна информация нарушава няколко разпоредби в три закона, сред които и Закона за ШР" коментира още Илиева. Според нея никога не може да се събират личните данни на хората въз основа на здравния им статус, ако няма конкретни сигнали за тях, че са евентуалните извършители на дадено престъпление. По думите й лекарите, от които е била поискана информацията, знаят, че това нарушава закона. В писмото си до тях разследващите орани се позовават на член от НПК, според който всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях книжа или компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото. Тази разпоредба е изместена обаче от другите специални забрани от посочените три закона, обясни още адвокатката от БХК. "Ако беше така, можеше, примерно, ако полицията подозира жена в извършването на престъпление, да започне да събира данни за всички жени, това е произвол", категорична бе Илиева. 
МЗ остави общините сами да намерят пари за по-високи заплати ГЕРБ убива малките болници чрез умишлени фалити Маргарита ВЪРБАНОВА Фалитът на общинските болници е целенасочена, държавна политика, а в момента те нямат алтернатива в осигуряването на медицинска помощ на хората от по-отдалечените райони. Закриването на малките лечебници означава по-труден достъп до медицински грижи на повече от половината българи. "Основната причина за лошото състояние на общинското здравеопазване, за това, че 12 болници затвориха и още седем-осем предстои да затворят, е липсата на стратегия за развитието му." Така д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването оспори твърденията на здравното министерство, че общините не са ангажирани със своите болници и има лош мениджмънт, поради което болниците трупат дългове. Истината е, че държавата въведе редица завишени критерии, които оставиха общинските и по-малките частни болници без договори с НЗОК по скъпо платените клинични пътеки. Най-тежкият удар обаче върху общинското здравеопазване са делегираните бюджети, с които здравната каса определя кой колко ще получи, независимо какво е изработил. Общинското здравеопазване се срива. Болниците в общините Трън, Девин, Елена, Полски Тръмбеш, Дряново, Кула (в ликвидация от 2010-а), Радомир, Бобов дол, Тервел и Брезник тази година окончателно изчезват от болничната карта До края на 2012-а броят на фалиралите ще нарасне двойно, прогнозират от БЛС. Само част от прекратилите работа болници бяха включени в плана на МЗ за болничното преструктуриране със средства по оперативна програма "Регионално развитие". В него е записано, че отдалечени болници за активно лечение ще бъдат модернизирани и преустроени в болници за долекуване, а по-малките (с под 1200 пациенти годишно) ще могат да кандидатстват за преустройство в медицински центрове. До момента пет болници са успели да отговорят на критериите, за да станат медицински центрове. Те са в общините Генерал Тошево, Тервел, Котел, Годеч и Малко Търново, За преустройството очакват по близо 1 млн. лева на болница. Медицинските центрове са структури, които могат да работят с най-много три клинични пътеки, разполагат с десет легла, а престоят там е не по-дълъг от два дни. Те по никакъв начин не могат да отговорят на необходимостта за лечение на хората от съответния регион. Не могат да заместят една общинска болница с нейните специалисти, отделения, лаборатория, ренгтен. Това е временно и непълноценно решение на здравни проблеми. Сериозните случаи обикновено се пренасочват към най-близкия по-голям град с болница. Преструктурирането на болниците в медицински центрове не е спасение за общинското здравеопазване. Пример е лечебницата в Трън, която стана медицински център, но и той беше закрит, след като не се намериха достатъчно лекари, които да работят в него. В община Елена спрялата работа болница е една от първите в България след Освобождението. Накрая тя останала почти без персонал, въпреки че сградата е обновена, а не липсват и пациенти. Сега медицинските грижи се поемат от паралелно съществуващия медицински център, който обаче често препраща по-сериозните случаи към Велико Търново. По-големите болници пък са примамвани да станат заведения за долекуване. Но това също е своеобразна "покана за фалит", защото въпреки одобряването на пет клинични пътеки за долекуване от Министерския съвет още през 2010 г. пари за тях така и не се намериха. А европейските средства за преустройство и модернизация на лечебното заведение са еднократни. Лекарите не отричат, че има нужда от'такива болници, но моментът не е подходящ. Здравният министър се опитва да прави скъпа медицина в бедна държава, вместо да стабилизира общинските болници, които за над 2 милиона българи са без алтернатива. От сдружението на общините уточниха, че в началото на проекта държавата е предложила на общо 21 болници промяната, но много от тях са отказали, защото не покриват критериите за броя преминали пациенти на година - или са повече, или по-малко. Такава е болницата в Елхово, чието ръководство не е поискало да я направи медицински център, защото пациентите са твърде много. Според председателя на сдружението Тодор Попов, като цяло проблемът с усвояването на европейски пари за болниците е голям. Но всеки случай си има своя специфика. " Има и друг въпрос - никой не знае каква ще бъде реформата в здравната система. Има опасения, че може болницата да се ремонтира, а след година да престане да бъде болница. Има такъв момент на несигурност, защото не знаем какво ще стане догодина", обясни проблема той. И допълни: "Даваме си сметка, че и общините имаме своите пропуски. Колегите недоволстват затова, че няма финансиране на общинските болници, а в същото време не се възползват от ресурса, който биха могли да получат". За такъв пример бе обявен случаят на девинската болница, заради чието закриване протестираха жителите на три общини. В миналото тя е поемала пациентите от Девин, Доспат и Бори-но, но заради натрупвани финансови задължения през 2010-а се предлага на общинския съвет да я направи медицински център. Според кмета на Девин Цветалин Пенков тогава местното управление отказва заради обществен натиск и страх, че десетте легла на центъра няма да стигнат за пациентите на трите общини. Общините признаха още през февруари, че не могат да се справят сами със задълженията на болницата, които надхвърлят 2 млн. лева, и поискаха помощ от Министерството на здравеопазването. Министър Десислава Атанасова беше категорична: няма как държавата да субсидира общински структури. "В патова ситуация сме. Но предложихме в Девин да се разкрие филиал на болницата в Смолян, от която да идват лекари и да обслужват отделенията. И това беше отказано", коментира тя. Кметът Пенков обаче заяви, че официално такова предложение не е било отправяно. Освен това за разкриването на филиал според него е нужно финансово обезпечаване, за което никой не поема ангажимент. "Здравеопазването е въпрос на национална сигурност, затова искаме помощ от държавата", каза още той и допълни, че всички общински болници са "на същия хал". Кому служи тази здравна политика? Въпреки декларираните от държавата усилия повечето общински болници, на които се крепи регионалното здравеопазване, са в агония. Една част от тях - като тези в Провадия, Велики Преслав, Кубрат и Попово, свиват броя на отделенията си в опит да намалят разходите. Съществува поредица от грешки в здравната политика на държавата по отношение на общинското здравеопазване. Първо, малките болници бяха ударени с делегираните бюджети, които са ниски, и това, което се изработи, но не се побира в бюджета, остава незаплатено. Принципът е циничен: "Да не сте лекували". В същото време заради новите медицински стандарти и изкуствено завишените нива на компетентност малките болници изгубиха финансирането по редица клинични пътеки за заболявания, които иначе лекуват от десетилетия. Тазгодишната "приятна изненада" е вдигането на началните заплати, което беше регламентирано при подписването на Националния рамков договор за 2013-а. Решението на кабинета не е финансово гарантирано, то си остава просто популизъм. Никой не е питал болниците за това решение. Вдигането на праговете на заплатите в здравеопазването е удар срещу общинското здравеопазване, защото ако няма по-голямо държавно финансиране, болниците няма да успеят да покрият само заплатите, какво остава за лекарства, консумативи, издръжка. Като резултат на тези лутаници лекарите постоянно напускат. Текучеството логично е най-голямо в общинските болници. Тук всеки се ослушва за по-изгодни възможности. Управителите, които не могат да вдигнат заплатите, ще изгубят медици. Вдигнат ли ги, лечебните заведения фалират. Явно не прогнозните (делегирани) бюджети ще решат проблемите на общинското здравеопазване. Защото те нарушават правото на всеки български гражданин до еднакво и безплатно лечение. Кому служи такава здравна политика? Излишни ли са малките болници? Може ли един център да обслужва по няколко села в една община? Според д-р Атанас Атанасов, управител на болницата в Нови Пазар, общинските лечебници са необходима част от националната здравна система и в момента нямат алтернатива. В общинските болници са единствените структури за образна диагностика, за лабораторни изследвания, които работят денонощно. Нито едно заведение за извънболнична помощ не работи през нощта. Затова медицинските центрове всъщност не гарантират здравна сигурност. Спешните центрове и техните филиали също не са алтернатива, защото в много от филиалите понякога няма дежурен лекар. Ако се закрият общински болници, хората в тези райони остават без задължителния минимум лекари за съответната гъстота на населението. Има неравнопоставеност във финансирането на болничната помощ по региони. Докато в София на един жител се падат годишно по 129 лева за болнична помощ, в други по-малки общини се падат по около 17-20 лева. Жителите на страната са целенасочено неравнопоставени в достъпа до здравеопазване. С най-добра обезпеченост са областите София-град, Пловдив, Плевен и Варна, Пазарджик и Монтана. Най-лошо обезпечени са Добрич, Видин, Перник, Силистра и София-област. Тези показатели трябва да се изравнят, няма "втора ръка" хора. Парите з здраве се харчат на тъмно В последните години средствата, които държавата заделя за здравеопазване у нас, нарастват - преди десет години бюджетът за здраве е бил 1 милиард лева, а днес е малко над 2,7 милиарда лева. Това обаче вместо да решава, задълбочава проблемите. Държавните болници трупат огромни дългове, общинските се закриват, лекарствата поскъпват, медиците напускат страната, гражданите стават все по-недоволни от системата, недоволни са и работещите в нея. Свежи пари за здравеопазване повече няма да се дават, заяви здравният министър Десислава Атанасова. Тя призна, че делът на парите за здраве от БВП у нас е най-ниският в Европейския съюз, но въпреки това държавата няма намерение да го увеличава. По данни на Евростат България е единствената държава в ЕС, в която средствата за здраве, като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), са намалели през периода 2002 г. -2010 г. - от 5,3% на 4,5%. А за 2013 година заложените средства в бюджета за здравеопазване са 4,1 на сто от БВП. Държавата отказва да финансира една реформа, която се точи вече двайсетина години. Това е ясно разписано в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 година. От БЛС обвиниха МЗ, че се опитва да избяга от отговорност, като прехвърля някои дейности, за които то е длъжно да отговаря, към НЗОК. Сред тях са инвитро процедурите, имунизациите, интензивните грижи, които са част от спешната помощ и други. От 2013 г. те ще бъдат прехвърлени към касата и тя ще плаща за тях. Липсва и отчет на Министерство на здравеопазването за начина на разходване на получените през 2011 г. и 2012 година от НЗОК общо 440 млн. лв. трансфери. Няма и яснота каква част от тези средства са похарчени и дали са правени разходи за дейности, които не са предназначени за здравно осигурените лица. В същото време държавата продължава да лекува безплатно здравно неосигурените - тези, които не внасят нито лев, а се лекуват за сметка на останалите, защото системата ни е солидарна. Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници ДЪРЖАВАТА СЕ НАДСКОЧИ В ОПИТА ДА НИ ЛИКВИДИРА Общинските болници обслужват близо 2 млн. души. Говорим за медицинската помощ от първа ръка, онази която би могла да реши голямата част от проблемите на Възрастните хора и на останалото население. Повече от 2 млн. души разчитат само на общинското здравеопазване, защото нямат пари, транспорт, нямат по-млади хора, които да ги заведат до по-далечни областни болници. И ако една общинска лечебница изчезне, с нея изчезва не само болничното обслужване - изчезва спешният център като работещо лечебно заведение, защото топ разчита изцяло на нея, лабораторията и рентгенът - също. Няма болница, няма рентген, няма и лаборатория. Затварянето на болници ще продължи. За няколко месеца държавата сякаш надскочи себе си в опитите да ликвидира общинското здравеопазване с т.нар. колективно трудово договаряне. Министър Атанасова го представи като решение на проблемите и задържане на лекарите в България, като се вдигнели заплатите. Какво обаче се случи? Първо • договарянето беше съвсем некадърно, изобщо не беше обезпечено със средства. Ш то от хората, които не представляват нито общинското здравеопазване, нито работодателите, каквито сме ние, управителите на общинските болници. Мъчехме се да докажем, че не можем да вдигнем заплатите, защото тези пари не са ни дадени отгоре, те се заработват. И когато си лимитиран от заработката, имаш делегиран бюджет 70 000 лв., а ти трябва за фонд "Работна заплата" 100 000 лв., до вдигнеш заплатите и фонд "Работна заплата" да ти стане 130 000 лв., значи задлъжняваш към твоя персонал с още 30 000 лв. отгоре, без да можеш изобщо да го обезпечиш със средства. Е, как да вдигнем заплатите? Държавата продължава да дължи на много общински болници доста големи суми, които са над т.нар. делегирани в бюджети, А са оказани грижи абсолютно в рамките на нормалното - пациентът има потребност, болницата я задоволява и накрая на месеца се отчита тази дейност. И ни се казва "Да, тя обаче е над лимита - да не си я вършил изобщо!". 
Здравната вноска остава 8 на сто Здравната вноска за догодина да се запази в размер от 8 на сто в съотношение 60 към 40 работодател-работник. Това предвижда бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина. Заложените за следващата година приходи и трансфери са 2,7 млрд. лв. Същата сума е заложена и в разходната част. Приходите от вноските за здраве са 1,7 млрд. лв. Трансферите за здравно осигуряване пък са в размер на 941 млн. лв. Предоставените трансфери на Националната агенция за приходите, според разпоредби на Закона за здравното осигуряване, и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с касата, ще са за 3 млн. лв. В проекта за 2013 г. предвидените разходи за персонал са за малко над 28 млн. лв. Заложени са 176 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ. За специализирана извънболнична помощ са предвидени 178 млн. лв.
Десислава Атанасова и Йорданка Фандъкова откриха нов спешен център в жк „Люлин”. „Бърза помощ” се разкарва за обаждания с подадени фалшиви адреси или за маловажни оплаквания. Това показва анализ на здравното министерство за повикванията на спешния телефон 112 от началото на годината до сега. Общо 667 093 сигнала са подадени в цялата страна, като 8610 от тях са били с грешни или фалшиви координати. При 1230 от обажданията лекарите не са открили адреса, а в останалите не е намерен нуждаещият се на посоченото място. Най-често за зелен хайвер заради неверен адрес се праща Спешната помощ в столицата, показват данните на министерството. Преобладаващи обаче са случаите, при които софиянци звънят за спешна помощ и я отказват, след като пристигне екипът. От началото на годината 7264 столичани отпратили лекарите, след като позвънили на вратата им. Статистиката показва още, че само от хората, потърсили медицинска помощ на 112, са били хоспитализирани. Това означава, че всеки четвърти сигнал е спешен. Най-драстично е положението в Перник, където един от 52-ма пациенти, повикали линейка, е бил откаран в болница, а в Сливен – всеки 44-ти. Според здравния министър Десислава Атанасова това се дължи на факта, че лекарите са добри професионалисти. „Те реагират на всяко спешно състояние. Т.е. в доболничната помощ се дължи цялостната грижа“, обясни Десислава Атанасова, след като със столичния кмет Йорданка Фандъкова откриха новия изнесен център на Спешна помощ в столичния квартал „Люлин”. Преди месец такъв бе открит и в „Кремиковци”. На 8 декември ще бъде отворен и в Студентски град, а до края на годината ще заработи и в „Надежда”.
Немският крупен инвеститор у нас Франц Греценбах, който е собственик на луксозния комплекс „Вила Марциана” в село Падина и супермодерна дентална клиника в курорта „Св. св. Константин и Елена”, се разследва заедно с двама свои съдружници за укрити близо 10 млн. евро. Бизнесменът беше задържан във Варна след издаване на европейска заповед за арест от германските власти, а вчера окръжният съд в морската столица го остави за постоянно зад решетките. Гренценбах е управител и на „Българо-южноафриканска търговска камара” със седалище във Варна. По информация от негови близки той притежава и суперлуксозната дентална клиника „Дентапрайм” край Варна, в която са вложени около 6 милиона евро Клиниката също е била обект на обиск и претърсване. Франц Греценбах има статут на временно пребиваващ у нас чужд гражданин и се разследва в родината си заедно с други две лица за престъпления, извършени през периода 2006 - 2008 година. Според немските власти престъпната схема на групата, и конкретно на Греценбах, е свързана с укриване на доходи и недекларирането, както като физическо лице, така и като управител и представляващ търговско дружество. Срещу него се води разследване и за изпиране на имущество, придобито от престъпната дейност. Следствените действия в Германия установили още, че отделните престъпления по укриването на данъци били извършвани, като уличените избягвали подаването на данъчни декларации за занаятчийски данък, капиталови разходи и за корпоративен данък. Пред властите те посочвали в годишните си декларации твърде ниски данни за реализираните от съвместното им дружество обороти. Разследващите посочват още, че чрез сделките на фирмата на тримата бизнесмени, разследвани в Германия за периода 2004 - 2008 година, са укрити общо 5 257 482 евро корпоративен и занаятчийски данък. Укритият данък върху добавената стойност в периода 2006 - 2008 година бил в размер на 1 647 676 евро. Чрез необявен и невнесен данък върху капиталовите разходи през 2006 до 2008 година Греценбах е усвоил 1 710 915 евро. В предходен период от 2003 до 2005 година Греценбах скрил от данъчните власти задължение като физическо лице от 2 096 005 евро. Във Федерална Република Германия тези престъпления се наказват с “лишаване от свобода” от 10 до 15 години коментираха вчера магистрати, запознати с германската съдебна практика. Защитата на Греценбах изтъкна пред съда, че той е крупен инвеститор в България и общественик, който е посрещал български политици. Чужденецът декларира пред българския съд, че знае за разследването срещу него в родината му и желае доброволно да замине за Германия, за да съдейства на властите за приключване на следствените действия там. Pожден ден Проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на болница "Св. Екатерина" Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|