Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците
Изтегляне 2.1 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ ВЕЧНОТО И БЕЗКОНЕЧНО ГОРЕНЕ НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪН ОЖИВЯВАНЕТО НА КРИШНА ОТ СВЕТЛАТА БОГИНЯ ДЕА
„Защото с рози и мисли от цветя разтваряш отворите, които те чакат, и аз възпламенявам... ах, колко си неизразим! Ах, колко си хубава!... " Обичам те, защото си Божество. Свещеният огън гореше в една Ваза, пазена от Седем Херувими, и пръскаше така светлината си, щото се са-мовиждаше през трептението и безконечието в безко-нечността си. От двете страни на това свято място се виждаха два други острова: единият бе островът на Соланита, а другият - на Лунита. Над първия грееше Слънцето, а над втория Луната. Първият бе израз на красотата и любовта, а вторият на цветята. Островът на Лунита се огряваше от слънцето чрез едно отражателно огледало, което пренасяше като магичен фар лъчите от едно място на друго. Висшият Мир - израз на мисъл и сърце, на Двойка, която се обича, израз вътрешен за Двойката, а външен за словото, което го изказва сега, защото излиза отвън, и това, което е вътре, става вече негова външна страна -отражение и слово от вътрешното слово, което не е и дума, а Висшият Мир. Говори ли мисъл, усет на сърце, казва ли нещо, идея има ли тяло, светлина има ли уста, която шепти? Не, и все пак мисълта говори, чува се Великото Слово, усеща се осезанието на радостта и сърцето излъчва образите от идеята заедно с радостта си, и окото вижда Великия Лик на своя копнеж - и все пак една уста ти шепти любовни напеви, една ръка те милва и когато сърцето в захласа на красотата си пошепне: „Какво е това?", явява се велика форма на Човек - Мъж - Жена, Син - Дъщеря... И розата каза: „Скрий ме, не показвай формата на красотата ми, защото ще ме нарекат роза, а аз не съм роза, защото моят копнеж желае уста, ръце, скрий ме, защото ще ме нарекат уста, ръце, а аз не съм, защото моят копнеж търси море, лазури, небе, а аз не съм, защото моят копнеж търси слънца, Богини, Богове... " „ Скрий ме е " Висшият Мир. Идея, която ражда тяло; мисъл, която твори сърце; сърце, което твори уста - усет, който ражда мисъл; мисъл, която ражда копнеж; копнеж, който ражда човек - блаженство, което създава от срещата на две мисли две сърца; светлина, която се създава от две искри; искра, която се създава от две вечно търсещи се желания. И ако ги попиташ всички вкупом: що сте вие, ще ти отговорят единогласно: хармония, слава, тържество, величие, радост, красота. „Скрий ме" е Висшият Мир. Единното във Всичко и Всичкото в Единното. Безконечното Едно. Скрий ме! И падаха звездите, и слънцата се отразяваха в сърцето му и стават слова, за да ги чуеш, о, ти, човек! Голямо е благоволението върху тебе, благоволение на Царски Син, отказал престола си от смирение или гордост, от кротост или жестокост. Ако не беше така, нямаше да ме изпратят дар да ти донеса. Давам ти го, защото си е твое Словото. Словото не е мое, само Словото не е мое, защото аз съм роза, но не ме наричайте роза, защото моят копнеж търси красота, а това, което търси, това е. Само Словото не е мое, защото в начало то първо се отдели и по него паднаха небесата, Боговете и сърцата - всички по него, то първо падна, защото се раздели. Не ме наричайте Слово, защото аз съм Красота, но не ме наричайте красота, защото моят копнеж търси целувка, не ме наричайте и целувка, защото моят копнеж търси копнежа на копнежа си - Нея... И отразяват се звезди и слънца, слова, слова за тебе, о, смирени! И отронват се огньове и жари, стрели и разрушения за тебе, о, възгордени! Няма да четеш слова, а звезди и слънца. Не книга, а разрушение и огън. Ще четеш не слова, а Ангели, Деви и Херувими. За тебе, о, кротки! Стани!" И стана тогава и рече: „Скрий ме! Ето тържеството на Всемира, ето раждане на един Нов Бог." Така мисли Бхагават, докато гледа блясъка на появилата се картина. ДЕА
(Богиня на Свещения Огън, одеждата й се променя всеки миг според мисълта, чувството и настроението. Така тя представлява една неописуема небесна фееричност, дивна красота - Майка на всички Богини и Богове, на лицето й се отразява игривостта на Лазура.) Не ме наричайте Лилията на Сион, защото в копнежа на моя сън аз искам Нектара на ароматите от цветята, чрез които се създават Богове - това, което искам, това ми се дава. Не ме наричайте Богиня, защото в копнежите на моя сън аз искам дихание, което да пие от Нектара на моята цветност. Аз искам сън в нощния копнеж на луната, когато слънцата се раждат под целувката на Небесната Роза на Майя... о, не ме наричайте целувка, защото Свещеният Огън е „Искам" в мен и сега като трепти, въплътява Всемира в сърцето ми и аз умирам от екстазни болки на сладост и блаженство! Къде е, къде е Милият Мой? Имам ли аз Мили Мой - Невеста чиста и пренепорочна, имам ли Жених? О, не ме наричайте Жена, защото в копнежа на моя сън Милият Мой разкриля лазурите на своя простор и ме носи като невинно цвете по мълниите на мировете, и ми шепти: „За тебе е всичко това." (Деа продължава все по-възторжено своите игриви танци и химни и променя всеки миг одеждите си според усещанията на своето сърце, желание, мисъл и слово.) ФЕЯТА МАЙЯ (Приближава с голяма почит.) Нима има от тебе по-красива, Богиньо, върху която Свещеният Огън благоволи? Нима има по-блажена от тебе?. (Носи букет и го слага в краката й.) ДЕА Винаги си добра, винаги си мила и засмяна към Висшия Мир. МАЙЯ Може ли да бъде другояче - от твоите очи вземам лазурите на своите хоризонти, от твоите хубави ръце вземам листата за своите рози, от твоята цветност вземам лилиите, които слагам по устните на жените, а от твоя сладък глас - песните на ранобудните птици, които пеят за неудовлетворената любов по цветните полета. ДЕА Къде? МАЙЯ
На новата планета Земя. ДЕА
Ах, колко ми е мило като чуя нейното име! Там се разруши една моя мечта. В далечното минало беше. Дете се роди от Висшия Престол, Дете Първородно в Първата Божествена Година на Майя, и ми го дадоха, увих го в една от своите одежди и го сложих в коронката на едно цвете, което току-що бе поникнало под лъчите на един мой сън, който нарекох слънце. И знаеш ли какво стана? Оставих го да спи и го забравих, а то пораснало, станало мъж - жена и когато се видяло, Луната му обърнала внимание, качило се на нея и полетяло, пуснало се и паднало. Неговият рев обърна вниманието ми и аз ужасена видях как пада, и му подадох ръка, тази - Земята, тя спря летежа му, но то като метеор се пръсна на части по повърхността й. МАЙЯ
И сега? ДЕА
Сега един Херувим от моите, първият, Криашатри, събира разпиляното му тяло. МАЙЯ
Ах, колко се радвам, Богиньо, то ще бъде моето най-обично дете, щом и на тебе е такова. (Излиза.) ДЕА (Танцува с фееричните си одежди.) О, не ме наричайте слънце, защото аз сънувам лъчи от комети, които играят по моята коса, космично малки са кометите из моята коса! О, не ме наричайте комета, защото аз се качвам на устните на жената и като зари разпилявам звездите по тялото й, които усеща като милувки и ги нарича цветя, рози и аромати. О, не ме наричайте лазур, защото океани люлеят мечтите на моите прегръдки!... О, не ме наричайте море!... (Излиза, пеейки своята любима песен.) ФЕЯТА ТИАМАТА (Гледа след Деа.) Колкото повече сестра ми Майя те обича и се възхи- щава от теб, не зная защо, но нещо ме кара да не те обичам. Не те мразя, но нещо ме отблъсква от тебе - о, не знаеш ти, че там, където падна твоето любимо дете, и друго после падна, по-нисше от първото, и никой не се грижеше за него. Аз го отгледах, но знай, че то ще те мрази. (На себе си.) То не падна, аз го намерих в калта, увито като пеперудено яйчице и оставено там, който мине, да го вземе. „Незаконороденото", пишеше върху пелените му, оставено и пренесено от една комета. Неизвестни са баща му и майка му. Ах, тези комети, тези комети! Жалка съдба! Те носят само незаконородените деца на падналите Богове и Богини и ги слагат в прахта на земите. МАЙЯ (Връща се.) Чудно нещо, сестро моя, отивам на Земята за любимото дете на Деа и какво намирам! - то било същото, което аз открих в далечните векове и което откърмих. Скоро не бях ходила да го виждам, сега отидох и какво видях! То играеше с едно ново дете, но не зная защо нещо не ми се хареса това... царско дете със... ТИАМАТА Не говори повече, сестро, то е моето, което аз отгледах в твое отсъствие и не ти се харесва, защото аз го откърмих. МАЙЯ Защо все така мислиш и говориш, сестро, все непри- ятелски се настройваш към мен? Колко искам да сме добри, а ти все така отблъскваш дружелюбието. ТИАМАТА (Сочи Слънцето и Луната.) Виж, ето защо! Защо там е Слънце, а там е Луна? Докато Престолът допуска такова неравенство, аз ще мразя и тебе, и... МАЙЯ Кого?
ТИАМАТА Деа. Не мога да гледам фееричността на одеждите й, лекотата на движенията, радостта на лицето й, блаженството в очите й - тя като че не знае, че под Висшия Мир има страдания и неравенства - все доволна, все игрива. МАЙЯ Така е, в противовес на нейния мъж Саваот, който е точен, силен, строг, който с трясъци и бури възцарява ред и така изравнява грешките и неточностите. ТИАМАТА (Стряска се, като чува името му.) И него мразя, груб е за мен. МАЙЯ Мълчи, мълчи, сестро, дано не се чуе нашият разговор и дано нашите деца, които сега заедно играят, отраснат в мир - иначе твоята постъпка с това дете ще донесе голяма тревога в този Висш Покой. ТИАМАТА
Не казвай тогава на Деа. Нека засега всичко върви само по себе си. МАЙЯ
Няма, но много ме е страх, много ме е страх... дете от Божествен произход до дете земно!... Много ме е страх! (Излиза.) (Деа се връща и пее своята любима песен. Смее се игриво, нейната веселост, песента и танцът и привличат Седемте Херувими от Свещения Огън, които идват и хвърлят по нея цветя. На излизане я среща Херувимът Криашатри. Тя го вижда учудена и се спира.) КРИАШАТРИ Повече от осемнайсет милиона години не си ме повикала нито веднъж да ме питаш за едно от любимите си бебета на Лазура - нима забрави, че ми поръча да пазя един Син на Лазура и една Дъщеря на Слънцето? ДЕА
Не се сърди, Херувиме, вековете са игра за нас, като трепетите на земните сърца, които си създал. Един удар на сърцето там е век за нас, а какво от това, че то бие седемдесет и два пъти в минута. Какво важно е станало там? Нима не знаеш, че изживяването на една планета е за нас понякога само една усмивка? Защо роптаеш... КРИАШАТРИ Усмивка! Защо не кажеш този път „сълза"? ДЕА
Защо? КРИАШАТРИ Сълза е сега планетата, която нарекохме Земя. ДЕА
Как е допуснала това феята Майя, дойката на хубавото, приятното и доброто? КРИАШАТРИ Ти забрави, че има тя противна сестра - Тиамата, която много завижда на хубостта ти, на игривостта и на вечно движещия се покой. Ти не се пазиш от нея и понякога й се разкриваш. Разкриването на Висшите Същества предизвиква завист у низшите природи и желание за отмъщение, защото низшите нямат способностите да узнават тайните причини на нещата и се смятат за онеправдани. Ти и сега игра пред нея и тя озлобена дойде на Земята и накърми с още по-голям яд и отрова детето си, което отдавна пренесе там, отхрани го - дете на алчността, на егоизма, на борбата и раздора. ДЕА (наскърбена и помрачена) Нима? И ти допусна това! КРИАШАТРИ Магичностите на феите са свободни и пред могъществото на Боговете - така е речено. Магичността е най-първично право на съществото, но тежко му, който го вземе с взлом, а тя го взе с взлом. ДЕА И какво стана после? КРИАШАТРИ Ужасни борби, мор и саморазрушения, пламъци и катастрофи и под тежестта на моята сила нашето дете Кришна побеждава и се въздига, но успоредно с него се въздига и другото, което Тиамата нарече Евил. ДЕА (с Божествено спокойствие) Станалото не се връща никога, но се преобразява. Създаденото веднъж, дори и лошо, ще съществува като същина, но под силата на вечната промяна към Възвишеното. Нека така върви твоят план, от който аз напразно се възмутих, като видях наяве само Принципа на Тиамата. КРИАШАТРИ Където има борба на два принципа, там Точността е планът на спасението, но тук има и неточност, която аз не мога да преодолея. Сега именно затова дойдох - Евил взе връх, злото победи и Кришна стене под ударите и болките, пламъците и страданията на бор- бата на злото. Любовта угасна и човечеството се са- моизтребва. Срам ме е и страх ме е да ти разправя всичко, но ако го направя, косите ти ще настръхнат: кръв се лее, брат брата си убива и го яде морално и материално, алчността и егоизмът взеха връх и сега злото е в своя апогей!... ДЕА (развълнувана) Бедният Кришна! Да му помогнем. КРИАШАТРИ Затова дойдох. ДЕА Иди тогава още сега при моя Другар Саваот, отнеси му този брилянт, без който той нищо не предприема, разкажи му всичко, а останалото той сам ще направи. А сега, драги Херувиме, довиждане - до тържеството на Великото Дело, което започва в тази минута. (Излиза и се изгубва, чува се надалеч как запява своята любима песен и се виждат зари от танца на нейните феерични одежди.) КРИАШАТРИ Деа, дивна и славна Деа, кой може да улови тайната на твоя произход и бъдещето на твоята светлост... (След кратко размишление.) Страх и трепет ме обзема, като помисля какво предстои на земния мир – падението човешко. Саваот ще опита и двете средст- ва: най-напред чрез мир и любов да се установи хармонията между Кришна и Евил, но ако не се възприеме, ако не се чуе гласът му, знайте, о, жители земни, че Северният полюс ще стане Южен, а Южният – Северен. Сушата море ще стане, морето - суша. И всичко, което наричате цивилизация, ще потъне като черупка на дъното на морето на смъртта!... Дано бъде чут неговият първи глас, дано бъде чут! С последната му дума светлината угасва и картината изчезва. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ СЛЪНЦЕТО НА КРАСОТАТА И ЛУНАТА НА ЦВЕТЯТА СОЛАНИТА, ГОДЕНИЦА И БЪДЕЩА НЕВЕСТА НА КРИШНА
ТИАМАТА (Крадешком и смутено върви сама през Вис шия Мир.) Ето, пак същото подреждане, което видях тук преди векове. Пак два острова до Висшия Престол, пак две различни градини - едната огряна от Слънцето на Истината, Красотата и Любовта, а другата - само от смъртната Луна на живота на растенията и цветята. И пак, зная, втората е жилище на моето дете Евил. Узнах, че днес ще бъде великият празник на венчаването на годениците: Кришна със Соланита и Евил с Лунита. Това още повече ме възмущава. Ако стане това, моето откраднато дете веднъж завинаги ще си остане подчинено на това, което ще блести в слава, величие и блясък. (Тропва с крак.) О, това няма да стане! Колко го мразя този галеник на Саваот - той разруши царството на моето тържество, което създадох преди хиляди години. Такава катастрофа за моето бедно дете, че косите ми още настръхват. На парчета се разпръсна бедното му тяло. Аз бях принудена да отстъпя пред тази отрицателна сила и тогава подписах съдбоносния договор: съвместен живот на Кришна и Евил. Той използва тази хармония и ето, днес ги води към Висшия Мир на женитби и пълно тържество. (Тропва с крак.) О, това няма да стане! (Гледа Слънцето.) До това слънце да огрее още едно, още по-блестящо и красиво, а до тази Луна – само една Звезда. О, това няма да стане, няма да стане! (Тихо на себе си.) Аз го любя, той трябва да стане мой - нито на Соланита, нито на Лунита - Мой. Но в острова на Слънцето (зашепва боязливо, да не я чуе никой) това венчание няма да стане! (Тропва с крак и си отива.) МАЙЯ (Минава след Тиамата.) Ден на моето тържество. Днес ще се венчае моят Кришна със Соланита и над острова на Истината ще се издигне още едно Слънце - Слънцето на Любовта и Красотата. Колко е хубава и очарователна Соланита! (Отляво се отваря завеса и се открива островът на Луната. Там под огромните листа на едно дърво седят близо един до друг Евил и Лунита, всеки задълбочен в мислите си. След това идва Криашатри.) КРИАШАТРИ Навреме ви намерих. Вижте, има нещо недоправено в тази двойна Двойка. Не чувствате ли, че тъгата там е лава, която ще се изрази във взрив, после в покой, после в сън, после в пробуда, отчуждение и борба - сърцето на Евил и Лунита. САВАОТ
Късно е да се връща направеното. ТИАМАТА (Влиза брутално.) Но то може да се преобрази. (В същото време феята хвърля едно було със силен мах на ръката, островът се загубва зад завеса пред очите на зрителите и тя изчезва там. Ангелски хорове се чуват. Идват Ишвара и Лакшми, водени от седемте Херувима, сядат на Престолите си. До Ишвара се приближава Саваот, до Лакшми - Деа, Криашатри се отдалечава.) ИШВАРА
Днес е велик ден за две велики Двойки, които трябва да се венчаят и благословят - любимите чеда на Деа и на Саваот. Направете път на Кришна и Соланита. ЛАКШМИ
Днес е светъл ден за четири светлини. Направете място на Евил и Лунита. (Идват Кришна и Соланита, Евил и Лунита.) ИШВАРА
Деца Мои, вие не можете да живеете вече само в чувствата на идеите си, а трябва от годенически период да минете във венчален. Вие сте готови, пригответе се - утре ще стане вечното и мистерно слияние, в което ще познаете, че вие сте Мои Синове и Дъщери и на Моята Лакшми. До сега това бе скрито от вас, но сега го знаете вече: истинският ваш Татко съм Аз и истинската ваша Майка е Моята Лакшми, а вашите спасители са Деа и Саваот. (Двойките се покланят. Соланита и Кришна отиват при Деа и я прегръщат. Евил и Лунита стоят мълчали- во.) Вие сте деца от този Престол и не забравяйте никога отсега нататък своето Божествено произхождение, не забравяйте никога своя царски сан, като знаете, че любов и хармония е животът. Останете в специално определените за вас острови и заживейте в мир и покой, защото няма по-голямо щастие от това - да живееш с тази, която единствено обичаш, която единствена е в мечтите ти, в целия Всемир. КРИШНА
ЕВИЛ
Хубава е песента, а и може ли да не е хубава, когато в целия свят го наричат Бог Поет, Небесен Бард, окичен с цветя от земния мир, които преобразява по магичен начин в слова. На това го научи неговата дойка, феята Майя. Може ли, кажи ми, о, сърце мое, ти, което си винаги при мен, да не въздишам, плача и ридая аз, който не съм като него и не мога да стана! Веднъж тайно дойде при мен феята Майя, когато моята дойка Тиамата отсъстваше, и ми рече: „И ти можеш да станеш като него, вземи това листенце, заший го на верижка и го носи на гърдите си." Взех го и усетих чудна сила, но Тиамата, като го видя, грубо ми се скара, взе го и го скри някъде. Може ли да не тъжа, когато се чувствам сам, когато не мога да обичам като него - моята годеница ми се натрапва, а моята дойка Тиамата само ме дразни със своята любов. Ах, да може да изчезнат някъде, та поне съвсем сам да остана. Не ме обича Богиня - Жена Възвишена и Свята, защо? Тайна. Ето, песента му става все по-велика и славна. О, слова, защо не дойдете поне с едно крило върху мен? А аз не мога да изкажа сега даже това, което искам да изрека. Може ли да не му завиждам, да го мразя дори, да не искам да го унищожа - него, който всичко може? Не сме ли и двамата отраснали на едно и също поле, дишали един въздух, една вода пили, един мирис мирисали? Защо на мен не ми дават това, което дават на него? Ах, как мразя тези Богове и Богини, които не познавам, защото и те не ме познават. „И ти можеш да станеш като него, разгърни душата си, ще слезе Висш Дух върху тебе и ти ще се родиш Божествено. Без Божествено Прераждане вечно ще останеш в своя първороден грях на пръст и кал..." Чух само словата на Майя, но как, защо, никой не дойде да ми каже и да го направи. Ето, какво величие там е Кришна, а каква печал тук, при мен, който нося същото тяло, душа, чувства, мисъл! Ах, ето и Соланита отива към него, подава му ръка, той слиза на брега, тя го целува, отвлича го в градината на прелестите, отдалече ги следят Деа и Саваот. Велика Двойка, Кришна и Соланита, до двете Божества Деа и Саваот, какво благоволение! ТИАМАТА (Подслушва словата на Евил и леко се доближава до него от полумрака). Ти пак тъжиш, дете мое, есенция от моята гръд, ти, който моето мляко въздигна и оживи! Нима не ще мога никога да направя живота ти щастлив? ЕВИЛ Никога, майко, докато до моя остров свети онзи. Я виж какво величие! И не само това, погледни Кришна и Соланита. Защо да не съм и аз като тях? ТИАМАТА Не тъжи, чедо мое, аз ще те направя. Мислиш ли, че една майка няма да направи всичко за обичното си единствено дете - аз съм фея, знам много магични 1 средства, имам силата да преобразявам, всичко ще се промени, не тъжи! ЕВИЛ Магичности правиш, майко, но онзи остров е реалност, а реалност се прави с могъщи слова, сили и пламъци огнени - това ми каза Майя веднъж, когато тебе те нямаше. ТИАМАТА Ах, не слушай тази омразна магьосница! Тя е истинска магьосница, забранявам ти да се доближаваш до нея отсега нататък. Аз съм майка, зная за какво копнее сърцето на чедото ми и ще ти го намеря - ти копнееш за Другарка и ето, намерих и ти доведох Лунита. ЕВИЛ Откъде я взе? ТИАМАТА Царица на цветна пещера, където вечно гори магичен огън, спускан от най-старата фея в света от Луната. Затова тази девойка се нарича Лунита, тиха и спокойна в нощите на живота, сладък блян на една вечна сънна нощ, какъвто е животът - сън е животът, дете мое, и над него трябва да грее жената от цветната лунна пещера. ЕВИЛ Ха, а Соланита знаеш ли откъде е взета, знаеш ли? ТИАМАТА (стреснато) Откъде? ЕВИЛ
От обятията на една слънчева Лилия в лазурите на едно небе, там нейде, където само Богини се раждат - Висша Богиня е Соланита. ТИАМАТА
Кой ти каза? ЕВИЛ
Пак Майя, феята и дойка на Кришна. Там, казват, се раждат Боговете в едно и също време с техните Богини и когато се раждала някоя двойка, две слънца греели над тях и като се родят, единият отива на едното слънце, а другият на другото. После слънцето на Бога Мъж ставало земна планета, а слънцето на Богинята Жена оставало горе някъде, близо до Престола на Свещения Огън, и след дълги векове, търсейки се посред нечута любов, се събирали завинаги и вечно, но с такава любов и очарование! ТИАМАТА (със злобен смях) Ха, ха, това са само нелепости и глупави учения. Не се увличай в тях, дете, ще те направят съвсем нещастен. ЕВИЛ
Защо да не е така? Пред тебе е вече истината и ако ми я забуляше с векове - ето я сега разкрита, виж я на острова на Кришна и Соланита. (Взира се мечтателно.) И аз имам Богиня, но къде ли е тя? Но дали имам Богиня - откакто познавам Кришна, той е все със Соланита, а пък аз все с Лунита. Дали Лунита не е моята Соланита? ТИАМАТА Е, именно тя е, тя е... Хм! Не е май тя. Ами ако не е тя, аз мога да бъда - та мислиш ли, че като държа тайната на всички билки и треви, не мога да се преобразя в по-хубава от Соланита! Не вярвай в магичността им - на тези Богове - и те са магьосници. Аз зная, че Майя преобрази един гълъб и го направи Соланита - за птиче тъжиш, чедо мое, за птиче! ЕВИЛ По-добре за птиче, отколкото за змия от пещерата на Луната. ТИАМАТА Слушай, Евил, докато мислиш така, никога няма да излезеш от това положение. Време е да оставиш тези слабости и мечти, стани мъж, истински борец за живота си. Ако не си спечелиш сам небето, за което мечтаеш, то никога няма да ти се даде. Ако Боговете ти отказаха Богиня, ти сам можеш да си я превземеш, защото носиш силата и могъществото на разума на Божеството - ти можеш да твориш с мисъл, чувство и дело. Аз ще ти кажа начин и средство. Кажи какво искаш. ЕВИЛ (Сочи острова на Кришна.) Това искам - Соланита заедно с Острова на Слънцето. ТИАМАТА Островът не съществува отделно от Соланита. Щом вземеш Соланита, всичко ще имаш, и слънцето й. Кажи, искаш ли Соланита? ЕВИЛ Да, за нея е моята най-дълбока тъга - аз я обичам. Обичам я, мила майко, но се чувствам някак недостоен за нея. Ще мога ли да стана и аз като Кришна Бог Поет, Бард на песните и мъдростта, двигател на звуковете, словата и слънцата - творител на мирове? ТИАМАТА Този, който притежава Соланита, всичко има и всичко може на небето и на земята, но ти най-напред трябва да придобиеш силата над земния мир, а това може да стане само ако станеш цар на седемте змии, които само аз мога да ти покажа къде са. Защо съществуват, това ще узнаеш по-късно. А сега знай, че утре Богинята Деа и Богът Саваот са подготвили Венчаването на Кришна и Соланита и ако я вземеш, това трябва да стане преди Венчаването, после никой не може да развърже словото на Ишвара и Лакшми. А и успоредно с това Венчание трябва да стане и твоето с Лунита. ЕВИЛ Как? Ами аз не я обичам, тя е тиха, но толкова студена! Спокойна, но толкова безжизнена - тя захожда като луна в душата ми и ако в този миг затрепти над цветните езера, след малко тъжно се скрива и оставя разплакан този, който е отишъл по нейния блян. Соланита, Соланита искам. Аз ще протестирам против решения без мое съгласие. ТИАМАТА Ето следствията от твоята грешка и прибързаност -помниш ли, аз ти казвах да не се съгласяваш да подписваш договор и условие за съвместно живеене с Кришна - тогава, при катастрофата на земята и човечеството. За да спреш ужаса на Саваот, знаеш ли, я си припомни - пратеникът на Саваот, Криашатри, ти каза: „Ако искаш да съществуваш, съгласи се на този договор." Бедни, тогава ти бе слабо дете, побоя се и се съгласи - тогава ми заповядаха да ти дам в пълно владение Лунита и на Кришна дадоха Соланита. ЕВИЛ Ах, този договор не може ли да се наруши? ТИАМАТА Може само чрез магичност. И Боговете могат да бъдат омагьосани, а това знае само най-старата фея на Луната - чиято дъщеря е Лунита. Само едно нещо можело да омагьосва Боговете и тя можела да го направи и да го скрие в тайния чар на жената. Ето защо бъди добър с Лунита, тя може да поиска от майка си тази сила, да ми я даде и аз чрез нея да извърша нашето велико дело, а тя ще направи това, щом пожелаеш, защото много те обича. ЕВИЛ
Заради собствените си грешки в миналото сам се погубвам, но аз няма да се дам. Мога да наруша и един небесен договор и тогава, когато силата нахлуе в моята свободна същина, треперете, о, небеса! Ще се покорите, о, Богове, на моя гений на разума, който всичко може! ТИАМАТА
Такъв те искам, а не унил и отчаян, както преди малко. Това, което Боговете ти отказаха, ти сам си го вземи, но знай, чедо мое, че те никога сами няма да ти го дадат чрез молба и смирение - единствено сам ще го постигнеш, чрез знание, наука и борба. ЕВИЛ
С кого? ТИАМАТА
С Боговете, с Кришна, с всичко, което е вън от твоето собствено аз. Бог е един и ти трябва да признаваш само себе си. ЕВИЛ
Дай да целуна ръката ти, майко, за живота, който наново вля в моето сърце. ТИАМАТА
Само едно искам от тебе - докато не вземем тайната от феята на Луната, ти ще изпълняваш точно моите заповеди и нареждания. Ето първото: да откраднем Соланита. ЕВИЛ Как? ТИАМАТА Чрез мрак. Като затъмним слънцето на Кришна, защото неговото слънце сега огрява Острова на Соланита. Нейното още не е блеснало. То утре ще блесне, при Венчаването и тогава вече никога не ще можем да я вземем, затова трябва бързо да се работи - днес и тази нощ всичко трябва да стане. ЕВИЛ Лунита трябва ли да знае всичко това? ТИАМАТА Не още. Аз ще затъмня слънцето на Кришна, как, това е моя тайна, и ти в същото време бъди готов - в тъмата, в която Кришна няма нищо да вижда, да вземеш и отнесеш Соланита заспала. ЕВИЛ Защо заспала? ТИАМАТА Защото само слънцето на Кришна я държи вечно будна. Щом то угасне, тя заспива в златните ложи на Богинята Деа и чака своя герой в най-сладки сънища и копнежи да дойде и да я освободи. Сънни облачета на сила пращат така заспалите Невести на Слънцата на техните герои - не истински милувки и светлини, а сънни, затова пеят падналите Богове и се носят техните мечти като в сън, затова са сън песните, но пък словата в песните им са сили, като летящи гълъби отиват и разбуждат заспалата Невеста. ЕВИЛ
Аз ще съм готов и ще зная, но къде да пренеса откраднатата Соланита? ТИАМАТА
В най-скрито и тайно място в тайното обиталище на седемте змии дракони на седемте пещери и тъми – само там през седем мракове и огньове, и ти ще си пазителят на пещерите, иначе Кришна ще я намери. Аз ще бъда винаги с тебе. Сега отивам, ти бъди готов и в мое отсъствие да не се предаваш пак на мечти. Мечтите убиват борческия дух, те не са за тебе, тъгите и отчаянията не са за онеправдания и лишения от всичко. Само така ще имаш Соланита – чрез мене, но на раздяла ще искам нещо от тебе, ще ми го дадеш ли? ЕВИЛ
Всичко, което мога и притежавам. ТИАМАТА
Сърцето си. Кръвта си. Този, който ще притежава Соланита, няма нужда от тези две същини, защото ще живее в нейното сърце и в нейната кръв. ЕВИЛ
Чудно желание! Мога ли да зная защо? ТИАМАТА
Защото аз не мога без Евил. Ще си направя друг Евил. Без тебе не мога, защото много те обичам. Без тебе моят живот е камък. Аз бях камък, преди ти да се родиш, ти си моят живот, защото заради тебе ме създадоха, мен, която ти дава живот - ще ми откажеш ли това? ЕВИЛ
Заради Соланита няма да ти откажа, ще ти ги дам. ТИАМАТА
Подпиши това листче, до сърцето си ще го държа, в гърдите, то ще е трепетът на любовта ми, защото досега те обичах като майка, но сега те любя като твоя жена. Подпиши с кръв и със сърце. ЕВИЛ
(Подписва, но за голямо свое учудване в същия миг вижда, че Луната от острова му се откъсва от хоризонта и пада като че зад морските брегове и бездни.) Ах, какво стана? ТИАМАТА
Символ. Така ще падне и слънцето на Кришна, защото тебе обичам, а него мразя. От тебе вземам живота, защото те любя, а от него ще взема Соланита за тебе. Сега отивам. ЕВИЛ
(Сам, отива тревожно към своя затъмнен остров и като вижда само мрак, вика:) Лунита, Лунита! Къде си? (Загубва се в мрака.) КРИАШАТРИ Това знамение ме събуди. Падането на Луната е дело на Магьосницата... Майката на Тиамата. Знаех аз и казах на Бог Саваот, че Евил още не е готов за Висшия Мир и може да изпадне в магичност, че не тук трябваше да стане неговото венчание – великият обред на обожествяване, а долу - на земята. Без Свещения Огън на Целувката опасно е обитаването на същества земни и планетни по тези места. Нещо готви Тиамата - нещо страшно, но дано не е от естество, което да затъмни Висшата Хармония, иначе човечеството пак ще види страшната катастрофа, която преживя и от която и аз бях в ужас и трепет, докато склоних Евил да подпише договора на помирението. МАЙЯ
(Идва с няколко феи от Висшия Мир.) Какво бе това, Криашатри? КРИАШАТРИ Не бях тук, не зная, но това знамение привлече вниманието ми и затова идвам. Падането на Луната е дело на Тиамата, а то значи, че договорът, който Евил направи и по силата на който дойде тук, е нарушен. А не знае това земно същество колко е страшно да нарушиш небесен договор, когато си го подписал със собствената си ръка. МАЙЯ
Но не със собствената си кръв и сърце. КРИАШАТРИ Боговете не могат да искат тези жизнени центрове от човека, това значи да ги лишиш от техните вековечни Другарки на чистата любов. Това, което е притежание на собствената есенция, трябва да си остане у нея, иначе човекът не е цялостен човек, а отчасти човек. МАЙЯ
Ти не направи това, за да му ги вземе друг. Каква полза тогава? Аз зная злокобностите и алчностите на сестра си Тиамата - тя ревнува Боговете и Богините, не дава човека цял, къса го на части и го подава парче по парче - бедният човек, който попадне в нейните ръце. Хитра и привлекателна, докато го завладее, после го изпива, дордето го направи сухо дърво. КРИАШАТРИ Тогава ще вземем от нейните ръце това, което човекът дава не на нас, а на нея. МАЙЯ
Човек се мами, защото тя обещава винаги това, което не е нейно притежание и за което само по магичен път временно създава илюзия. КРИАШАТРИ О, магичност, магичност, ти си свята, защото си една приятна игра във висшите мирове - специална приятна игра в специални дни и празненства, когато чедата небесни в захласа на радостта си се преобразяват в хиляди магични форми като фееричен земен бал. Магията не е нищо друго освен игра на проявената видима форма по фигурите на числата и трептенията на линиите и кръговете - най-приятна игра на Боговете, но съдбоносна за земята, защото разумът е слаб и взема играта за реалност, съня за будност и така живее с векове из своите омагьосани кръгове - омагьосан се ражда, омагьосан живее, омагьосан умира и затова се ражда и умира, защото е омагьосан. Неомагьосаният човек нито се ражда, нито умира - вечно живее. Омагьосан кръг е смъртта, раждането, болестта, любовта, женитбата, борбата, войните, всички цивилизации, култури и разкош, ученията и всичко. С нея си служат и Боговете, но за тях това са лодки към брега на слънцето, а не към преизподнята на небитието. МАЙЯ Да отидем да узнаем какво е станало. (Двамата се отдалечават, в това време Луната светва наново. Евил и Луната идват от другата страна.) ЛУНИТА
Нали ти казах, драги, като сън беше това: едно море, голяма бездна, аз седях сама на един камък и плачех за тебе, защото те нямаше никъде из нашия остров. Тогава дойде една фея и ми каза: „Защо плачеш, не дръж повече луната на раменете си, а я спусни в морските бездни, в краката си. Само тогава ще дойде твоят възлюбен." И аз спуснах ръцете си и луната дойде под краката ми, и стана тъмно на острова, а светло в бездната на морето, но ти извика и аз се събудих, и ето, пак светна луната ни, драги мой. ЕВИЛ
Чуден сън, който има силата на реалност в будния живот. ЛУНИТА
Ах, не зная откъде знаеш, мили, че именно този живот не е сън в реалното море на сълзите - аз все плача за тебе, а ти тъжиш за нещо. Защото те обичам много, а нещо все ми шепне: „Няма да бъде твой, докато не станеш слънце, о, луна!" ЕВИЛ
Бъди всякога спокойна, драга моя Лунита, има, казват, средства за това. ЛУНИТА
За кое, да стане луната слънце ли? Ами ако тя е била, а заради някое падение пред Боговете е станала от слънце на луна? Ами ако луната пак стане слънце, аз ще мога ли да стана Соланита? Нещо ми казва, че съм била Соланита, а на тебе нещо не ти ли шепне, че си бил Кришна? ЕВИЛ
Не вярвам на такива фантазии на Боговете! Защо ще става така: от горе долу, от долу горе - всичко е магия. ЛУНИТА
Магия - да, но кой знае Най-Висшата Магия, която от сън прави реалност? Казват, че това го знаела майката на феята Майя. Да я питам ли, драги мой Евил? Аз искам да станеш мой, само мой. Трепти в тъги сърцето ми, когато не си до мен. Не ме напускай никога и когато спя, като сега, не отивай далече, че страшни сънища ме плашат и ето как се оправда моят страх. (Надалеч се вижда лодката на Кришна и Соланита в Езерото на Острова на Слънцето. В нея Кришна и Соланита плават под звуците на небесен инструмент, кой- то свири нечувани приятни мелодии.) ЛУНИТА
Виж, виж, такъв живот искам, такава любов. А казват, че може да ни се даде, ако се докоснем до одеждата на Богиня Деа. ЕВИЛ (тревожен и смутен) Не гледай тези игри на слънчевите лъчи. Нима не знаеш, че магиите на Деа са играчки, които зефирите не държат повече от едно денонощие. ЛУНИТА
Къде е, къде е тогава реалността? ЕВИЛ
В нашите сълзи, страдания, въздишки и плачове... (Отиват си тъжни и замислени.) КРИАШАТРИ Бедни, бедни чеда земни, поставени пред две крайности, пред две изпитания, в които блести тяхното безсилие. Те искат, но не могат, могат, но не знаят, знаят, но не искат. Две са само тайните, за да излязат от този омагьосан кръг: смирение и молба, или по-право, една е тайната: любов - любов към Деа, чиято целувка е Соланита. Те се обичат един друг, а се изяждат, обичат се, а няма миг, в който да не се убиват с мисли, чувства и дела. Нищожен феномен, но е от значение: падането и пак издигането на Луната. (Върви след Майя замислен.) Казах на Господ Саваот: рано е още да се венчават Кришна и Евил с годениците си. Слаби са човешкият ум и воля. Божественото може да ги събори със страшна сила. А Той рече: да дадем на човека другарка. Не ме послуша. Замислите на Боговете за нас, по-малките Ангели, са безконечен океан, от който ние само по една вълна виждаме - тази, която се пръска в краката ни. Има нещо неизравнено в слънцето на Кришна и Евил и то ме плаши. Може да се оживи този въглен и да стане страшен вулкан в бедния земен кът. Сега е тих, поне засега. Но ако се разрази наново над тези две деца, ще изсъхнат наново тези свежи поля, ще се разрушат наново тези цветущи градове и ще се провали наново още една цивилизация. Да намеря Майя и да й кажа да пази много зорко, защото забелязах, че Тиамата е дошла, а начало на нов раздор се слага там, където стъпи кракът на тази страшна, ненаситна жена. Махна с ръка и слязоха на земята две хиляди по двеста Ангели и размесиха Божественото със земното - ето сега Божественото си е Божествено (сочи Кришна и Соланита), а земното обожествено е пред прага на изнемогата из ръцете на магиите. Ето, единият Ангел беше слязъл на земята, ето и другия -човек, който иска да стане Ангел, а там долу остават човеци, които нищо не искат още, които още като животни живеят живота на растението, а като човеци още живеят живота на животното. Пак там ще отида, без мене бедният човек, като растение влиза в камъка и става твърд като скала - не тялото, в което е влязъл вътрешният човек важи, а животът, който живее вътрешният човек. Човече, ти можеш да влезеш в тялото на един цар, но да живееш живота на тигъра, ти можеш да влезеш в тялото на един брамин, а да живееш живота на овена, ти можеш да влезеш в тялото на един професор, а да живееш живота на вола - Вътрешният човек е силата, както сега Евил е влязъл в тялото на един Ангел, но животът му го блъска в устремите на демонизма. (Отива си.) ЕВИЛ Едвам приспах Лунита. Тя трябва да спи, докато с Тиамата откраднем Соланита. Каква сила на живот витае сега в мен, кръвта ми стана огън на отмъщение, сърцето ми - център на разрушение. И може ли другояче, кажете, о, вие Богове, и ти, о, Възвишени Творецо, който вечно мълчиш за мен? Може ли? Къде е справедливостта и точността на вашите закони? До Острова на Слънцето на Кришна - моят блед лунен свят, и вие искате така да остане завинаги! О, не, не, в кръвта ми се търкаля земята, но и един подемащ огън гори в мене и ако не ви обичам, о, небеса, то не е за друго, а за това, че не мога да ви достигна, че не мога да се подчиня на вашето отре-чение от земните блага, от всичко, което е жизненост в океана на чувствата и мислите. Ако ви хуля, то не е, защото ви мразя, а защото вие бягате от мене. Но понеже вие бягате, аз ще ви унищожа, ако не, унищожете вие мене или ми дайте това, което желая. Вие ми го отказахте, но аз ще си го взема сам... и чудно, като говоря така против небесата, нещо ме тегли към тях, има някаква тайна връзка, оставена в мен, която ме носи към тях въпреки силата на моята омраза. Ах, как се бави Тиамата! Искам часовете да летят като минути, а времето да стане миг, в който да тържествува моето дело. А, ето, идат Богинята Деа и Саваот! Не мога да издържа да ги срещна, не разбирам блясъка им, майчината любов на Деа не влиза в мен дори както глътката на една капка вода. Не искам да ги срещам.
ДЕА
Аз искам да й дам непременно едно от моите феерични манта - от тези, които отразяват всички звезди и слънца, да може и тя да играе като мене по лазурните полета. Няма по-голямо щастие за Боговете Мъже от това, да гледат как техните любими си играят със звездите и слънцата и като ги събират в рой, нареждат ги в разни геометрични фигури, елипси и параболи. Какъв по-голям израз на могъщество от този, да си играеш с планети, звезди и слънца! Чуваш ли, мой драги Саваот, още сега изпрати някой Ангел да отиде в десетия кръг на моите одежди и да поръча една одежда за Соланита, която ще й подарим като венчално було утре. САВАОТ
Нима някога не съм изпълнявал твоята воля, о, Деа на звездите и слънцата? И сега ще я изпълня. А ти забрави ли, че подготвих още едно венчаване днес: на Евил и Лунита. Какво ще е булото на Лунита? ДЕА
От цветя. Може ли да бъде окичена главата на Лунита с води и метали? Какво по-хубаво от цветя под Лазура? САВАОТ
Какво велико въплъщение на Ишвара и Лакшми са тези Две Велики Деца - Кришна и Соланита! Те още не знаят това. Растяха като цветя и не знаеха, че всяко цвете носи целувката на един Бог и всеки мирис – нежността на една Богиня. Видя ли ги колко са красиви? Да знаеш колко са очарователни! Те летяха като една висока мисъл на Боговете през земните цветя и взеха такова очарование и свежест, че възрадват сега и Небесния Престол, който гледа на тях като на свежо горско цветче, откъснато и свалено от някоя висока планина. ДЕА
Така исках аз. Нали знаеш, че обичам това дете като истинска майка, това загубено из лазурите скиталче, което светеше като малка звездичка и чакаше с милозливо лице утробата на своята майка. Аз рекох на Майя, когато то порасна и не можеше само да живее: „Иди, Майя, и избери Другарка на Кришна от седмия кръг на моите царства. Иди при художника Архангела, там ще намериш образа, който е приготвен само за Кришна. Ще намериш тогава показано и тайното жилище на тази Богиня, това е истинската Другарка на Кришна. Събуди я, ако още спи, и я отнеси в земния мир - тази, която си е само негова." САВАОТ Това, което ти знаеш, аз мога, а това, което ти пожелаеш, аз съм всесилен да сторя. Твоето желание ме прави всемогъщ и аз станах Бог пред твоята очарователна прелест, която влива вечна жизненост и неизчерпаема сила в сърцето ми. Аз съм Бог Всемогъщ само пред това, което ти речеш, а всяко друго слово увяхва в ръката ми като цвете без майка – моята сила се стопява пред игривите твои очи, мила Деа, а твоята усмивка ме кара да държа в ръцете си мировете и всичките бездни на техните съдби. Аз съм малка точка, когато гледам теб, а когато ти ме гледаш, ставам безконечна невъобразимост. ДЕА И аз затова те обичам, като сила на разум, който изпълнява волята на моето въображение, което измисля и ражда мирове преди Лакшми и Ишвара, а ги отхранва, след като те оставят своята целувка върху тях. И няма нищо друго в света, което да обичам като тебе. Аз играя с цветята и звездите, защото твоите мисли са там, аз се увивам в хиляди була, за да очаровам небесните жители, защото зная, че твоите усети са там, о, ти, който в миг едно слънце можеш да превърнеш в роза, а една звезда - в цвете красиво! САВАОТ
Когато простреш очарователната си ръка да го вземеш от мен, аз виждам усмивката ти и тогава създавам зарите при изгревите на слънцата - когато твоята усмивка ме озари и твоят поглед когато ми разтвори някое ново небе от твоята мисъл, тогава океани стават празните простори и морета бездните на твоите сладостни усети, аз ги изпълвам с лодки и над всяка лодка слиза очарователен гълъб и я води към Двойките на Любовта. Видя ли така своята мисъл, о, Богиньо, с която ти прониза сърцето ми като любовна стрела, която издаде писък на любов неудовлетворена? ДЕА
Колко си чувствителен, нежен и мил, като улавяш така всяка моя мисъл от безконечно въображение! САВАОТ
Ако не бяха твоите очи, устни и усмивките на твоята нежност, нима щях да имам мисъл и представа за нещо? Мисли са лодките по моите океани, в които седят двойките на радостта и отварят уста като рози и цветя по бреговете на живота. Ах, драга Деа, не знаеш какво създаваш у мен, когато те гледам - ти създаваш мислите и чувствата, а те - мировете. Не значи ли тогава, че ти създаваш мировете и всичките прелести и очарования в тях? През моята сила на воля и разум минават само твоите желания и копнежи. Ти създаваш всичко, ти си изворът на живота, несекващият никога живот на Творбата. ДЕА
Безкрайни са мечтите на любовните ми усети, а безбройни желанията на моето въображение, но аз искам всяка мечта да се вижда като живо същество при мен, а това само ти можеш да направиш, о, Славни Сине на Всевишния! САВАОТ
О, ако всяко нещо знаеше, че е удовлетворена мечта на твоето безсмъртно видение, колко би било безкрайно щастливо, но тази Майя, тази Тиамата!... ДЕА
Покривки на нежни новородени, под които плачат и мислят, че това, което е над тяхната люлка, е всичко. САВАОТ
О, ако знаеше всяко същество каква безсмъртна мечта е от зарите на твоята целувка!... ДЕА
И твоят мир незрим... САВАОТ
... би се разтворил като розова пъпка под лъчите на твоето слънце... ДЕА
... и на твоя зефир. Мечта и осъществяване, драги мой, защо говориш за мен ти, без когото не мога, защо говоря за тебе аз, без която ти би изчезнал в мрака на отчаяното безцелие? Всичко това има ли го у Кришна и Соланита? САВАОТ
Може ли да нямат нещо децата, които излизат от един източник на Всемирния Живот. (Чуват се хорове от далечни небеса.) Може ли, кажи, да не се говори само за любов в тези места, където се разлива единствено силата на любовта? Чуваш ли сладостите на този хор: това е Първият Слънчев Лъч, който събужда слънцата и ги подтиква към изгрев. И слънцата тук имат Слънце и го чакат да изгрее, за да изгреят и те в мировете. Тази песен се чува само когато слънце слънце събужда. ДЕА
Както ти събуди мене. САВАОТ
Не, както твоите лъчи огряха листата на моята корона. Колко е велико всичко това, когато си при мен! Когато Свещеният Огън докосва устата си до твоя- та, а ти допираш своя нежен поглед до сърцето ми, защо, кажи, всеки атом из просторите става Херувим? ДЕА
А когато твоето сърце забие и заговори за Безко-нечността, тези Атоми Херувими аз ги виждам като бебета на лазура, които плачат за своята майка - така създавам всред тези плачове планетите, люлки за тези бебета на Лакшми и Ишвара. САВАОТ
Деа, Деа, има ли край твоята нежност на Майка Все- вековна!
ДЕА Майка Всесветска - само една мисъл от нашата Майка Велика. САВАОТ Всяко нещо е велико във величието си, където е, защото Великото си е навсякъде велико. И когато се събират облачета от пламъци свещени, защо се носят из булата на твоите одежди? ДЕА
Защото мечтите на Единното търсят непрестанно своите Синове и Дъщери, защото мислите и тъгите на Единния търсят непрекъснато своите чеда. Аз съм най-любимата щерка на моя Бог. Всеки Бог и Боги- ня има своя Бог, а той има своя, а Всевишният, Единният има за Бог своята Единна, а тя него за Бог – така се свършва краят на безначалието в Две. Едното се свършва в Две, а Двете в Безконечното, което е Едно. Когато лицето потърси своя Бог, то се обръща, откъдето е произлязло, и го намира в едното до него, а когато лицето потърси себе си, намира се в безконечността на числата. САВАОТ
Ти си моят Бог. ДЕА
И ти моят. САВАОТ
А Единният и Единната - навсякъде в мен чрез тебе. ДЕА
А чрез тебе в мене - ти си моят Творител. САВАОТ
И ти моят. Това е тайната на Всеприсъствените. (Разтваря се като че нова завеса и Островът на Слънцето се вижда от друга страна. Неописуема прелест от живот: цветя, птици, пещери, гори, езера, ручеи... От лодка, водена от лебеди със сини облекла, слизат на брега Кришна и Соланита.) ДЕА Виж ги колко са красиви! САВАОТ Вечно свежата Соланита - отражение на твоя поглед. Ах, колко е хубаво всичко това! Какво очарование, каква Двойка! За слава и чест на Ишвара и Лакшми. ДЕА И на Свещения Огън - тяхното Велико Слънце. Да дойде, да дойде славният Син на Господа, да дойде дивната Дъщеря на Лакшми и несравнимото Дете на Ишвара, което аз отгледах - затова са толкова красиви, славни, чисти, мили и всемогъщи. САВАОТ Какво място заемат те в Стълбата на Възвишението? ДЕА Ангели, но днес нека ги направим Херувими, да им дадем венеца на Херувимството, нека станат Херувими моите чеда. САВАОТ Аз ще отида да взема разрешението за това от Все-вишний, а ти ги повикай. Нека зарадваме небесата с въздигането на две нови Божества. (Отива.) ДЕА (сама) Върху светлите облачета на моите лазури елате, о, чеда мои, вие, които по земните сфери на живота живеете! Елате в своите лодки, където само рози и цветя плават из мислите на вашите копнежи, където само лотоси на вълни раздвижват океаните на вашето усещане за мен. Бият вашите сърца, защото моето бие за вас, ето златната връзка, която свързва моето сърце с вашите и не ни разделя никога. (Със силен поглед повиква един Ангел из небесните висини.) Иди, мой винаги верни служителю, най-красив между красивите на розовите милувки, да доведеш Кришна и Соланита. Чрез песни и слова посочи пътя, по който ще вървят към мен. Те не са далеч, ето там, лодката е в езерото и ги води.
КРИШНА
Славна Майко на нашите безконечни лазури, защо ни въздигаш толкова много? Защо твоето благоволение става блясък, който изгаря нашите сърца? СОЛАНИТА
Защо, защо направи рози слънцата и цветни венци -звездите? Нима ние заслужаваме това величие на Лакшми и Ишвара! ДЕА
Радват се небесата и всички Ангели, Богове и Херувими, когато две чеда от Висшата творба се издигат от долните сфери на живота, и затова тогава става това магично всемирно преобразяване, което със слова не може да се изрази: всяко Божество преобразява за миг тялото си в някое цвете и полита във венеца, който ще осени главите на новите Божества -така целият всемир взема участие в обожествяването на Великите Два зародиша от Ишвара и Лакшми. КРИШНА
А защо лодките се преобразяват в ръце, които ни носят толкова нежно? Защо Соланита се губи в движенията на Красотата и ту влиза, и ту излиза в мен като издишване и вдишване в сладости неизразими? СОЛАНИТА
Защо, защо погледите на Кришна протягат лъчи и се увиват над моята глава и аз чувствам как Боговете пеят песни неизразими, живи песни от любов, които ме карат да виждам, че звездните роеве са били някога наши целувки, а слънцата са били копнежи от мислите на нашите бъдещи блаженства? Нима наистина всичко, което ни окръжава, е било наше движение из безконечните животи? ДЕА
Така се радват мировете, когато две чеда на Ишвара и Лакшми стават Херувими. Вие не знаете в какви магични кръгове движат небесата Боговете, когато стават такива велики тържества. Магични кръгове, които символизират цялото минало и бъдеще на две- те щастливи същества. Всеки Бог взема участие и понеже всеки Бог е всезнаещ и всеприсъствен, знае и прави всеки по нещо от спомените на вашите движения из далечното минало - от рождението досега. СОЛАНИТА Защо, защо моретата, о, майко Деа, стават огньове, които палят нашите слова? ДЕА Свещеният огън, който е слънце на нашите Баща -Майка Ишвара и Лакшми, прави това, милувки от устните на Лакшми са тези океани от светлини, които обгръщат сега небесата. КРИШНА И пак в това дивно множество и сега, когато твоят дивен блясък, Свята Майко, влиза и излиза из сърцето ми, защо ме кара да виждам, че само аз и Соланита сме всичко в целия Всемир - само двама? ДЕА Това е илюзията на Великата Двойка. Наричам го илюзия, защото всичко се движи от магични кръгове, за да може да се различават небетата, които са погледи на мислите на Ишвара и Лакшми. Реални илюзии, където всяко Божество е частица от тялото на друго, а това от тялото на трето - другояче не би се ориентирал умът в множеството, ако я нямаше тази магичност на илюзията, която в миг от всичко- то прави едно и от едното - всичко. КРИШНА
И сега, когато говорим, ето как просиява една Велика Тройка над главата ни - Тройка от всичкото, което е. ДЕА
Това е целувката от радостите на Единното Едно, което е безконечност. СОЛАНИТА
Ах, моето сърце става слънце, което огрява всичките светове. Какви реки и океани излизат от него, какви цветя и рози се изливат от диханието ми, какви милувки от очите, които гледат като звезди над главите на съществата! ДЕА
Това е целувка от устата на Лакшми, защото ти си нейна Първородна Дъщеря. КРИШНА
Защо става днес това велико тържество? ДЕА
Защото днес ти и Соланита ще получите Венеца на Херувимството - след малко вие ще бъдете вече Хе-рувими. (Идва Бог Саваот с четири Ангела. Два носят венците на Кришна и Соланита и цветовете им светят като слънца, а другите два носят други два венеца, чиито цветове са като луни. Тези Ангели се отдалечават в градината.) САВАОТ (Поставя венеца на Кришна.) Ето дар от Всевишните, от днес ти ставаш Син на Слънцето. (Поставя венеца на Соланита.) От този момент ти си вече Дъщеря на Слънцата.
ДЕА (Запява:) Не мисли, че човек съм, а цвете красиво сега, мили мой, дете мое, дете сладко, светло, милозливо, от слънца герой. Не мисли, че съм цвете, а ярка Звездица, слънце от зари, на песните тези сладки аз съм таз царица, що вечно твори. Не съм слънце, а човек съм от страшни тъми, чуй ме, мили мой, ела тука, стига скита там вечно самин без сън, без покой. Небесата за теб пеят, кога спиш безкрайно, но не виждаш ти зарад тебе как сияе пак сега омайно и блести, блести. Не мислете ме Богиня -Божество светливо, Ангел и човек, ах, как мило е небето, колко е красиво/ Всъде на далек!... (Под вълшебните звуци и песни всичко изчезва центробежно като разкъсан кръг и настава абсолютна тишина. Леко, бавно и тъжно идва Евил.) ЕВИЛ
Не можах да изгледам това тържество до края и се отдалечих - и тогава, когато всички светове дойдоха да го поздравят, не се чу нито веднъж моето име. О, татко, който тук си ме родил, защо не ме роди, преди да паднеш от това величие! И ти така си бил възвеличаван из възсиянията на световете, защо не ме роди тогава, а после, след като си посипал с пръст и кал своето тяло. (Въздиша.) Безсилен съм, Тиамата обеща, че всичко ще направи, но дали... Вървят си небесата усилено из своя бяг и всичко е огряно от яркото слънце на Любовта, която е угаснала само в моето сърце, уви! Утре ще съм свидетел на венчаването може би, тогава... ах, защо се бави Тиамата! Колко съм нещастен! (Мракът се сгъстява, светлините изчезват една след друга. Идва Майя.) МАЙЯ
Защо си сам, Евил? ЕВИЛ (Трепва, когато я вижда.) Песни и тържества ме събудиха, дойдох да ги видя, защо не? Ако ми се отказва да присъствам, то не може да ми се откаже да ги гледам! МАЙЯ
Ето твоята вечна грешка. Кой ти е забранил да дойдеш на тържествата? Ти сам бягаш от тях, сам не се явяваш на Божествения Пир, защото други мисли и чувства тревожат твоето сърце: гордост, завист, желания егоистични, алчни и нечисти за Висшия Мир. ЕВИЛ
Нима е грях да искаш, нима е престъпление да желаеш това, което нямаш! Грях има само когато не можеш. МАЙЯ
А не можеш, защото искаш това, което не е твое. Божественото само Божество може да го иска, а ти не си Божество, а човек, сега на върха на своето величие, но можеш да станеш Божество. Ти беше стигнал на земята до царски чин, до стъпало на голяма ученост, оттук се роди гордостта ти, изчезна смирението на твоята непорочност и силата ти стана нула. Земната ученост и Царският престол е крайната линия на падението - върни се и ще ти се даде, защо се отчайваш? ЕВИЛ Да оставя наука, политика, учения! Та аз съм именно от това. Какво ще остане от мен, ако захвърля това, което е гордостта и силата ми? Какво ще остане от мен? МАЙЯ Божественото: Любовта, Смирението, Чистотата... и още много качества, сега далече от тебе: Вярата, Саможертвата. Сили, сили са това - които там раздвижват слънцата и мировете. Красотата е сила, която създава Богове, Любовта е могъщество, която създава мирове, а Смирението е Всемогъщество, знаеш ли какво значи: да обикнеш Едното Нещо - най-хубавото във Всемира. ЕВИЛ Качества са нужни за Земята, откъсни ме от нея, от тази кал и пръст, и тогава ми давай Божествени качества. МАЙЯ Не, откъсни се от себе си, от своето лично аз, от кръга на своето тясно огнище, разшири се, стани като Бог безкраен в мисъл, чувства и дела - има вълни в човека, които като водна стихия се разширяват - това са вълните на Любовта, Истината и Красотата, а има и втвърдявания в човека, като ледени отломки, те не отиват към безконечното, а към центъра на смъртта, свиват се и душат твоето въображение, и вковават във вечна ледница мислите, чувствата и делата ти. ЕВИЛ
Земното, земното ме тегли и ме стеснява. МАЙЯ
Но има и Божествено у тебе. Знай, о, нещастно чедо, че ти по тяло, чувство и мисъл си от земята, но по есенция си син на Ишвара и Лакшми. ЕВИЛ
Нима е вярно? МАЙЯ
Да, помни това! Ти не знаеш, и Кришна беше едно време като тебе на една друга планета, сега той е като Ангел на Земята, но по-рано ти не знаеш какво е бил - той беше Евил. ЕВИЛ
Евил! За утеха казваш това - аз зная, че той е пряко чедо на Богиня Деа и на Саваот. Не играй със словата на мъдростта, не можеш ме изтръгна от истината, която аз със сигурност зная. МАЙЯ
Мистериите не са още твое достояние. ЕВИЛ
Виж, виж, какъв е блясъкът на Боговете, а виж окаяното положение на човешките земи. МАЙЯ
Но и човешките земи имат своите награди, ти си още пеленаче - храната на Тиамата зле те откърми. ЕВИЛ
Виж, виж, едно чувство на отмъщение се развива у мен, страшно, пламенно, един огън, който да руши това, което не му се дава. МАЙЯ
Защото ти искаш винаги това, което не е твое. Поискай твоето, има кой да ти го даде и ще ти го даде, но ти не си видял още колко красиво е твоето. Ти виждаш това, което не е твое. ЕВИЛ
Да, аз искам Соланита и ако не ми се даде, усещам огъня на страшното отмъщение към Кришна. МАЙЯ
Пази се, защото този огън руши планети. ЕВИЛ
Една планета не е нищо за мен пред чувството на отмъщение заради една несправедливост, която идва отнякъде далече. Защо аз да нося стари и чужди грехове? МАЙЯ Мистериите не са още твое достояние, но къде е Лунита? ЕВИЛ Спи. Приспивам я, когато имам важни дела, защото пречи на моето свободно движение. МАЙЯ А не знаеш, о, чедо на тъгите, заблудите и страданията, че в нея е зародишът на цветето, което ще ти донесе Соланита. ЕВИЛ Соланита, коя Соланита, тази на Кришна ли? МАЙЯ Не, твоята. ЕВИЛ Ха-ха, игра на Мъдростта, а Мъдростта идва от горе, затова е лъжлива за разума, който идва от основата на живота. Аз пък ти казвам, че искам тази Соланита, никоя друга, тази! МАЙЯ Искаш това, което никога няма да ти се даде. Всеки има своята Соланита. Своята търси, а тя е сега в спящите гърди на Лунита. ЕВИЛ
Аз няма да играя с годините на вековете. Един е моят живот - този! МАЙЯ
Бедно, бедно дете! С това ли можа да те нахрани Тиамата! (Двамата Ангели носят венците на Евил и Лунита.) ЕВИЛ
Какво е това? ПЪРВИ АНГЕЛ Венец от престола на Деа и Саваот за тебе, знак, че си провъзгласен за Син на Луната. ВТОРИ АНГЕЛ А този е за Лунита, знак, че е провъзгласена за Дъщеря на Луната. ЕВИЛ (възмутено) Така ли се произвеждат земните бедни същества?
КРИАШАТРИ Какво стана, Майя? МАЙЯ (тихо) Черната магия победи!...
ЕВИЛ
По-добре мрак, отколкото чужда светлина! Но и моята изчезна, уви! Колко съм нещастен! Лунита, Лунита! (Отива към острова на Луната с вик и се връща след малко.) Няма я, и Луната изчезна, разсърдиха се Боговете, задето разкъсах венците им! Какъв страшен и омагьосан кръг! Къде си, о, реалност, която да не си омая? Къде си, о, магичност, която да светиш като слънчев мир! (Сяда замислено.) Уви, аз сега съм вече съвършено сам - няма я до мен Лунита, няма да виждам макар и отдалеч Соланита. Сам. Вечно сам! ТИАМАТА (Излиза леко, бавно и внушително от скривалището си.) Не, аз съм тук! ЕВИЛ (Хвърля се отчаяно към нея.) Какво стана? Аз съм загубен вече! Защо се забави? Лунита изчезна и островът на Соланита ми затвори своята врата. ТИАМАТА Ти си вече мой, само мой. ЕВИЛ Не, не искам така, дай ми Соланита, Лунита! ТИАМАТА Лунита изчезна, защото ти предпочете блясъка на Соланита, а Соланита отиде да спи в обятията на Кришна. ЕВИЛ Ах!... ТИАМАТА
Не се отчайвай, ще я имаш, макар и спяща. ЕВИЛ
Не, не така, искам я жива, бодра, свежа, да ми говори, да и говоря. ТИАМАТА
Кого обичаш? ЕВИЛ Нея. ТИАМАТА Аз ти забранявам да я обичаш. ЕВИЛ Как така, защо? ТИАМАТА Виж! (Подава му обета, написан на листчето.) Ти си само мой, ти нямаш вече кръв и сърце - ето подписа ти. ЕВИЛ
Ах, тъма, сън, безмълвие, нощ - ето истинския омагьосан кръг. ТИАМАТА (Променя тона на гласа си.) Мили, ела, прегърни ме, целуни ме, иначе Соланита никога няма да бъде твоя!...
КРИАШАТРИ О, грях първороден! МАЙЯ
Няма грях вековечен. Всеки миг е възобновление, когато просветленият може да извика: „Отсега нататък ще бъда само твой!" О, миг, начало на безконечността, който раждаш Богове, не си ли целувка на Богиня! КРИАШАТРИ (сред пълна тъмнина) Но далече, много е далече този миг, а сега: пълен мрак. Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|