Спортно-туристически комплекс „сютка“ о б щ у с т р о й с т в е н п л а н

Естествено е, чe на практика при решаване въnpocитe за туристическата и ски спортната инфраструктура и зaпaзванетo по възможност на естествения ландшафт, се пораждат противоречия, които се преодоляват много трудно. Само посредством съвместната работа със специалисти по опазване на природата и планинския ландшафт от една страна и тези, които застъпват интересите на социалния и стопански туризъм от друга страна, могат да намерят днес решения, които да не увреждат значително природата, а cъщeвременно да удовлетворяват нуждите на стопанския и социален туризъм. Тези обстoятелства нaлaгaт задължително обстойнo проучване и проектиране и още в началния период една подробна и двустранна информация.

Изграждането на съоръженията за ски спорта и планинския туризъм все повече засягат природни площи, които се опазват и експлоатират по най-различен начин. 3aтова изгpаждaнето на спoртно-туpистическата инфраструктура следва да се предхожда от едно проучено и мотивирано решение, как трябва в духа на oбщитe интереси да се ползват тези природни площи. При това не става дума за удовлетворяване еднопосочните интереси на някои ведомства, а за задоволяване на местни, областни и държавни социално-икономически и обществени интереси.
9.2.4. Спортни съоръжения за лятно ползване
При изграждане на материалната база, съоръженията и главната инфраструктура на СТК "Сютка" определяща и водеща тежест има съображението, че комплексът е предназначен преди всичко за зимно ползване. Но това не значи, че се пренебрегва използването му през лятото. Разположението на комплекса в подножието на един красив планински масив, какъвто е Суткянският дял на Родопите, при наличните изключително благоприятни климатични условия, дава възможността за развитието на приятен летен отдих, който може да задоволи напълно вкусовете на различни групи от посетители и туристи. За разлика от много световно известни зимни центрове, разположени високо над горската растителност с оглед удължаването на зимния сезон и след това закриване на функциите им през лятото, СТК "Сютка" може да предложи своята природна даденост и приятен климат целогодишно.

За посетителите на курорта през лятото се предвиждат най-разнообразни занимания, които ще активират почивката им. Съществуващите и утвърдени вече туристически маршрути ще се разширят и подобрят. Ще се предоставят възможности за еднодневни, полудневни и многодневни маршрути из планината и достъп до многото природни забележителности (пещерата "Лепеница", резервата "Беглика"), панорамни изгледи и специализирани туристически заведения. Въженият транспорт (седалковите линии), който ще функционира и през летния сезон, ще предложи бързо и удобно да се достигне високопланинската зона над 2000 м н.в. и по този начин в еднодневни излети да се обхождат високите била и върхове на планината.

В ниските зони, свободни от горска растителност площи се предвиждат достатъчен брой игрища за летни игри. Върху долното събирателно пространство на ски пистите в местността "Качаков чарк" през лятото може да се организира игрище за голф, макар и само за 9 дупки. Тук могат да се организират тенис кортове, волейболни и баскетболни площадки, в които желаещите могат да упражняват спортни занимания при условия, по-близки до природните.

В главния център на комплекса ще се устроят открити и покрити плувни басейни, солариуми, фитнес зали, боулинг, дарт, скуош и др. Тук се замисля и неголям балнеоложки център, който ще предлага услуги за профилактика, лечение, рехабилитация, спортно-закалителни процедури и др. В главния център ще се намират и културно-развлекателните и учебно-познавателни заведения, художествено-занаятчийски и фото ателиета и др.

По трасетата на пистите за ски бягания и стрелбището за биатлона може да се провеждат спортни фестивали по летен биатлон (планинско колоездене със стрелба) - една нова дисциплина, която бързо набира популярност. Тук могат да се организират и състезания по ориентиране, стрелба с лъкове и др. Над местността "Допчев чарк" съществува скалист район, където може да се практикува скално катерене.

На 4 - 5 км от центъра на комплекса, в местността "Хремовото" се намират занемарени и изоставени обори, които някога навярно са били свързани с интензивно скотовъдство. Днес те биха могли да се превърнат в една модерна конна база и на гостите на комплекса да се предлага услугата "конен спорт" и езда за развлечение.

Всички изброени до сега дейности имат своя териториално устройствен израз и решение в представения план.

3. 
   Устройствена концепция за планирането и изграждането на сградите за обитаването и обслужването - главния многофункционален център на комплекса
   

При изграждане на концепцията за застрояването в комплекса се взе под внимание безспорното становище, че когато е разпръснато, строителството в планината, макар и да може по-лесно да се приютява в ландшафта, то по-трудно се обвързва с елементите на техническата инфраструктура, става по-скъпо и по-затруднено и създава условия за разрастване на структурите впоследствие, докато компактно събраните в по-ограничена територия едромащабни реализации с наслагване на функции позволяват да се концентрират инвестиции и ресурси в строителството на туристически центрове с всичките необходими елементи на обслужването и забавленията. Така фукционалните и инсталационните връзки стават по-къси, ангажира се територия с по-малка площ и общо строителството излиза значително по-евтино.

Предвиждаме хотелските структури да се разположат по ската, намиращ се от северната страна на Чукурската река, над пътя, минаващ покрай нея. Теренът е с чисто южно изложение. Определянето на мястото за тези структури, които ще бъдат в съчетание с главния център се обуславя преди всичко от превъзходните природни качества на местността "Качаков чарк". Структурите ще бъдат ориентирани на юг и ще гледат към спускащите се по отсрещните северни склонове писти, които се събират във финално пространство, оформено по долината на реката. Хотелските структури обхващат всички основни елементи на обитаването и първичното обслужване към него, като обитаването ще се разположи над обслужващите общи помещения, под които пък ще се разположат площите, необходими за захранване на стопанската зона и за паркиране. Така функционалното зониране на площите се провежда вертикално, чрез наслагването им във височина. Застройката ще бъде така групирана, че чрез преливащи се външни и вътрешни пространства да се създаде необходимата жизнена среда, чиито отделни компоненти - живеене, обслужване и отдих да се развиват в тесни контакти помежду си.

2. 
   Обслужване.
   

В комплекса се предвижда в две нива на обслужване:

- общокомплексно ниво на обслужване;

- първично обслужване в зоната на обитаването;

Обслужващият център, заедно с хотелските структури образуват една компактна застройка, обединаваща легловата база с обслужващите заведения, и сформират главния многофунционален център на комплекса, който е един от най-важните композиционни елементи. Тук е концентрирано почти цялото предвидено за комплекса застрояване. Целта на тази концентрация е постигане на по-икономично строителство, по-малко заангажиран терен, по-малка мрежа от инженерните комуникации и транспортната система, по-ефективна организация на обслужването. Главният обслужващ център съдържа следните елементи по подсистеми:

- в системата на търговията: магазини за хранителни стоки, магазин за спортни стоки и принадлежности, магазин за кинкалерия, сувенири, вестници, списания, книги и цигари.

Разкриването на неголям балнеоложки център в зоната на обитаването и съчетанието на ски спорт с балнеология ще повиши категорията на комплекса и ще предизвика изключителен интерес сред особено претенциозните и платежоспособни туристи. Поради това е необходимо да се направи икономическа обосновка на идеята да се потърси или да се доведе от възможно най-близко място минерална вода за балнеоложки процедури в самия комплекс, да се прецени ефективността от предлагането на такъв род туристически продукт, необходимите за това инвестиции и тяхната възвръщаемост.

При следващото, по-детайлно проектиране на главния център на комплекса конкретно ще се търси максимално използване на подземните пространства за нуждите на стопанското захранване, паркирането, спирките на обществения транспорт и терминалната гара на предвидената теснолинейна железница.

- запазването на трасетата на съществуващите пътища, нови пътища не се предвиждат;

- основна реконструкция на съществуващите пътища, подобряване на криви и наклони, осигуряване на необходимия напречен профил;

- осигуряване на необходимия брой паркоместа на подходящи места;

За осигуряване на транспортната достъпност до всички изходни пунктове на комплекса ще се използват съществуващите пътища от Велинград и от Ракитово и тези по поречията на реките Чукурска, Дулдурана и Бежаница, като се предвижда за тях основна реконструкция, за да отговарят на изискванията за масов обществен транспорт. По този начин не се налага да се засягат нови площи от околната природна среда. Идеята да се предвиди за по-късен етап изграждането на довеждаща кабинкова въжена линия от квартал “Чепино” до местността "Качаков чарк" се отхвърли като скъпоструваща и нецелесъобразна и се възприе предвиждането на теснолинейна железница тип “совалка”, минаваща успоредно на пътя по долините на реките Чукурска, Лепеница и Чепинска;

Анализите от данните за наличната пътна мрежа, нейните габарити и състояние поставиха за решаване следните важни транспортно-комуникационни проблеми:

- разкриване на възможности за финансиране подобрявянето на състоя-нието на пътната мрежа и особено пътищата от ІV –ти клас;

-оптимизиране на габаритите на пътищата в най-натоварените участъци и увеличаване на относителния дял на пътищата от по-висок клас;

- подобряване на комфорта на пътуване особено по линиите от София и Пловдив до Велинград и СТК “Сютка”;

- решаване на проблемите, които създават пътищата и които се отразяват съществено върху екологичното равновесие, променят драстично релефа, водния отток и баланс, микроклимата и условията на средата за развитие на типичните представители на флората и фауната;

- предвиждане на територията на комплекса една или две хеликоптерни площадки, които да обслужват както ПКСС, така и главното ядро на комплекса и могат да служат при подходящи метеорологични условия за скъсяване на времето за пътуване от София, Пловдив и Пазарджик до комплекса;

- намирането на подходящи места за устройване на необходимите паркинги, за обезпечаване необходимостта от паркиране, както и на необходимите спирки за масовия обществен транспорт, като се търси създаване на подземни и покрити паркинги, с оглед на максималното скриване присъствието на автомобилите в района на комплекса от естетична гледна точка и неудобствата, които могат да създадат често големите снегонатрупвания върху паркиралите на открито коли в планината от практична гледна точка, както и с цел максимално ограничаване на вредното влияние на автомобилите върху околната среда. Този подход за решаване на въпроса за паркингите в планинските курорти се прилага вече в почти всички съвременно устроени европейски планински комплески, а за нашата страна ще бъде новост;

- предвиждането на открито паркиране в буферни зони, намиращи се извън територията на комплекса и при подстъпите към планината и курорта.

- намиране на подходящо място, в близост до подходите към комплекса за бензиностанция и автосервиз;

- въвеждането на информационна система за централизиран и локален контрол при големите паркинги-гаражи, както и при по-големите открити буферни паркинги, които ще бъдат охранявани с оглед канализиране и подобряване организацията на движението, както и намаляване на излишната транспортна работа. Тази система ще информира водача на МПС още преди влизането му в курорта, къде има свободни паркоместа.

5. 
   Концепция за външното електроснабдяване на СТК "Сютка"
   

Настоящата част от обяснителната записка към Общия устройствен план на

СТК "Сютка" третира външното електроснабдяване на комплекса в съответствие с изискванията, които поставя един международен планински курортен комплекс, а именно: - сигурност, непрекъснатост и стабилност на напрежението и с възможностите, които предоставя изградеността на електроенергийната система по отношение на преноса и доставката на заявената със заданието инсталирана мощност на комплекса, а така също и в съответствие с възможността да се достави и пренесе мощност по-голяма от заявената, с оглед да се отговори на развитието на курорта в бъдеще.
9.5.1. Изходни данни за електроснабдяване
Начинът на външно електроснабдяване на СТК "Сютка", който е възприет и представен в следващата част на изложението е основан на следните изходни данни:

- категориятата на обекта по отношение на изискването за непрекъснатост на електроснабдаването е първа категория, което ще рече електроснабдяване на обекта от два или повече независими източници на електрическа енергия и автоматично включване на резервния източник. Възприетата категория на сигурност в електроснабдяването не е заявена пряко в съответните документи (заданието за проектиране, както и в писмото-искане за присъединяване на мощността на обекта към електроенергийната система), но се подразбира ясно от значимостта, която се отрежда на СТК "Сютка".

- необходимата за инсталиране електрическа мощност на обекта е изчислена на 12000 kw, на която при съответен коефициент на едновременност съответства 5000 kw върхова мощност. Такъв е размерът на мощността, която НЕК - АД - клон "Електроснабдяване" - Пазарджик може да осигури от съществуващите източници (подстанции 110/20 kw) - писмо № 640/21.02.2000 г. При това ограничението от 5000 kw на върховата мощност се отнася до резервно електроснабдяване от ВЕЦ "Батак" в съответствие с категорията на сигурност (първа категория) на обекта.

енергийни източници и преносни съоръжения: представени са в приложение към настоящата част Технически данни за съществуващото ел.захранване в района на СТК "Сютка", съгласно което в близост до комплекса се намират следните източници на електроенергия:

- подстанция 110/20 kv "Велинград" с трансформаторна мощност 2х 25 MVA. Има свободна трансформаторна мощност по-голяма от 5 MW, тъй като върховият й товар е 27 MW. Има свободна една килия (извод) 20 kv;

- подстанция 110/20 kv "Широка поляна" с трансформаторна мощност - 1х 16 MVA + 1х15 MVA. Има свободна трансформаторна мощност по-голяма от 5MW, тъй като върховият товар е 10.5 MW. Свободни килии (изводи) 20kv няма;

- ВЕЦ "Батак" с трансформаторна мощност 10 MW (вече увеличена на 15 MW). След извършената реконструкция във ВЕЦ "Батак" през м. юли и август т.г. има свободна трансформаторна мощност по-голяма от 5 MW, тъй като върховият товар е 8 MW. Свободни килии (изводи) 20 kv няма;

От посочените източници могат да се използват подстанция "Велинград" - нормално електроснабдяване на СТК "Сютка" и ВЕЦ "Батак" - за аварийно електроснабдяване. Подстанция "Широка поляна", освен че няма свободни изводи, отстои на голямо разстояние от СТК "Сютка" и нейното използване като източник на електроенергия с напрежение 20 kv е технико-икономически неизгодно.
Преносните съоръжения - въздушните електропроводни линии (ВЛ) 20kv, изхождащи от посочените подстанции не могат да поемат и товара на СТК "Сютка", поради малката им преносна способност, определена от броя, марката и сеченията на проводниците, с които са изградени. Ако се налага, по определени причини някои от тези съоръжения да се използват (това е ВЛ 20 kv "Мрамор" и "Голак", 2 х 3 хАС - 50, изхождаща от ВЕЦ "Батак") за аварийно (резервно) електроснабдяване на комплеска, то това може да стане на основата на съответна реконструкция.
9.5.2. Възможности и начини за електроснабдяване на СТК "Сюкта"
Електроснабдяване, отнасящо се до заявената и разрешена върхова мощност 5 MW. От изложението, представено в предходната глава се вижда, че възможностите за външно електроснабдяване на СТК "Сютка" са много ограничени: подстанция 110/20 kv "Велинград", като източник за нормално електроснабдяване (мощността, която може да се получи от този източник е практически неограничена) и ВЕЦ "Батак" 110/20 kv, като източник за резервно (аварийно) електроснабдяване.
Нормално електроснабдяване

То може да се извърши чрез изграждане на ВЛ 2 х 3 х АС - 95, като двете тройки се свържат паралелно на един прекъсвач в подстанция "Велинград", в която има свободна само една килия (извод) 20 kv. Дължината на трасето на ВЛ е 18 км.

Тъй като пред подстанция "Велинград" няма свободен терен за трасе на нова ВЛ 20 kv, то това обстоятелство налага изходът на ВЛ 20 kv подстанция "Велинград" - СТК "Сютка", 2 х 3х АС - 95 да бъде кабелен. Кабелният участък има дължина 1 км и следва да се изпълни с кабел 20 kv, 3 х САХЕкТ - 185.

Броят и сечението на проводниците на ВЛ е определен в съответствие с изискването загубата на напрежение да бъде в границите на допустимите от ПУЕУ (стр.80, табл.ІІ-5-1,т.6) граници от 5 % до 8 %, [1];

К₁ 2 х 8000

Загубата на напрежение в кабелния участък е много малка (от порядъка на 2%) и се пренебрегва.

Сечението на еднофазните кабели 20 kv САХЕкТ - 185 е определено от термичната им устойчивост спрямо токовете на късо съединение на шини 20kv в подстанция "Велинград".