Стратегия за развитие на област Велико Търново

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. АНАЛИЗИ НА СЪСТОЯНИЕТО

1.1. ПРИРОДОГЕОГРАФСКИ И РЕСУРСЕН ПОТЕНЦИАЛ

1.2. ДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

1.3. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

1.3.1. Туризъм

1.4. СОЦИАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ

1.4.1. Здравеопазване

1.4.2. Културно-историческо наследство

1.5. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

Транспортна инфраструктура

1.6. УРБАНИСТИЧНО РАЗВИТИЕ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ

1.7. СЪСТОЯНИЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ЕКОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

2. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

2.1. ВИЗИЯ

3.SWOTANALIZ

4. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕНА

“устойчив алтернативен туризъм”

5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА за развитие НА ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

5.1. ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА РАЗРАБОТВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

5.2. ИНСТИТУЦИОНАЛНО ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗВЕНАТА – УЧАСТНИЦИ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

5.3. НАБЛЮДЕНИЕ / МОНИТОРИНГ, ОЦЕНКА И КОНТРОЛ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

5.4. АКТУАЛИЗАЦИЯ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

Област Велико Търново е разположена в централната част на Северна България и се простира от билото на Стара планина до река Дунав. Общата територия на областта е 4661,6 кв. км. Областният център отстои на 222 км от София, на 105 км от Русе и на 198 км от Варна. Дунавската равнина има равнинно-хълмист релеф, а релефът на Предбалкана е хълмист до нископланински. Старопланинската част на района е заета от Елено-Твърдишката планина. Най-интензивно усвоената част на област Велико Търново в средното поречие на Янтра попада в пределите на Горнооряховската сеизмоопасна зона. Неблагоприятни явления и рискове са свързани също със свлачищата и срутищата.

Област Велико Търново е бедна на полезни изкопаеми. Ограничени са запасите от черни въглища (с. Палици, Средни колиби и др.). . В с. Кесарево и с. Бреговица са проучени глини и мергели с високо качество за производство на тухли и керемиди.

Климатът на областта е умереноконтинентален, а в Елено-Твърдишкия дял на Стара планина - с белези на планински климат. Агроклиматичните условия са благоприятни за отглеждане на зърнени култури, зеленчукопроизводство, производство на захарно цвекло и лозарство.Водните ресурси на областта са значителни. Значително богатство за областта са минералните води край Вонеща вода, Обединение, Павликени.Фауната е представена от 350 вида птици, над 85 вида бозайници.

Поземлени ресурси

Общата площ на територията на област Велико Търново е 4 661 572 дка. Най-голяма площ заемат земеделските територии - общо 3 199 467 дка (68,6% от площта на областта при средно за страната 58,7%), следвани от горските територии – 1 039 192 дка (22,3% при средно за страната 33,6%).

Размерът на обработваемата земя във всички видове територии е 2 623 531 дка. Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в широки граници – от 4,0 дка/човек за община Горна Оряховица, 5,0 дка/ч. за община Велико Търново до 21,8 дка/ч. за община Златарица (средно за областта е 9,1 дка/ч.).

Като сериозен проблем се очертава големият дял на необработвани, незасети площи. Районът на общините Златарица, Стражица е с най-голям процент изоставени в последните години обработваеми земеделски земи.Защитените територии (с обща площ 38 662 дка) са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и ландшафта.

От анализа и оценката на природогеографския и ресурсен потенциал на областта могат да се дадат следните обобщени изводи:

Природната среда е разнообразна и добре съхранена. Висок е делът на обработваемата земя. Областта е със значителни водни ресурси. Голямо е разнообразието на защитени територии с уникални природни дадености. Земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Висок е делът на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи. Нисък е делът на поливните площи, амортизирани и разрушени са напоителни системи и съоръжения. Областта е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Сеизмичен риск има в района на средното течение на р. Янтра.

. След 2000 г. се очертават редица положителни тенденции в икономическото развитие, като перспективите са областта да възстанови ролята си на един от икономическите центрове не само на Северен централен район, но и в национален мащаб. Областта е с потенциал да се превърне в образец за устойчиво и модерно развитие, съобразявайки се с новите предизвикателства и изисквания най-вече на пазара на труда, използвайки научния си ресурс за развитие на “икономика на знанието”. За постигането на тази цел са нужни дългосрочни и целенасочени усилия на цялата териториална общност.

Притокът на чуждестранни инвестиции в областта е крайно недостатъчен - около 1% от общите за страната. Положителна тенденция е тяхното нарастване близо 2.5 пъти през 2001-2003г., което показва повишаване на привлекателността на региона за чуждите инвестиции, но те са все още недостатъчни за постигане на нужното технологично и инфраструктурно обновление с трайни икономически последствия за областта.

Отраслова и териториална структура на икономиката

Икономиката на област Велико Търново се отличава с разнообразна отраслова и относително добре балансирана териториална структура. Основните сектори са производството на храни и напитки, машиностроенето, енергетиката, туризмът и производството на дървесна маса, хартия и картон.
Бизнес и пазарна инфраструктура
Бизнес инфраструктурата на областта е в крайно незадоволително състояние. На територията на областта няма изградени високотехнологични бизнес паркове и инкубатори, които да повишат конкурентноспособността и да дадат нужния тласък на областната икономика. В Свищов и Полски Тръмбеш по проекта JOBS са създадени бизнес центрове за подкрепа на местния бизнес. В град Горна Оряховица се намира единственият Агробизнес център в областта, известна със своите земеделски традиции не само в България. “Гише на предприемача” има в Горна Оряховица и Център за обучение и информация – в Свищов. Недостатъчно е развита бизнес инфраструктурата и в приоритетния за цялата област и много от общините сектор Туризъм. Единственият туристически информационен център в областта се намира в град Велико Търново. Правилна стъпка в тази насока е провеждането за втора поредна година на туристическа борса “Културен туризъм” във Велико Търново.

Равнището на предлаганите бизнес услуги в областта също е незадоволително, независимо че се наблюдава ръст през последните години. Наетите лица в бизнес услугите в областта за 2003 г. са 82 на 10 000 жители, при 183 на 10 000 за страната. Този сектор на областната икономика има голям ресурс за развитие в бъдеще предвид богатия потенциал на областта и бъдещото членство на България в ЕС. Свидетелство за това са увеличените с пъти инвестиции в сектора през последните години.

Великотърновска област притежава благоприятни възможности за развитие на туризма. Те се определят от наличието на природни и антропогенни рекреационни условия и ресурси. В областта е налице една от най-големите концентрации на културно-исторически паметници в страната. На територията й са обявени около 140 паметника на културата с национално значение (близо 15% от всички в страната), които са концентрирани почти изцяло в общини Велико Търново (67%), Свищов (11%) и Елена (8%). Тук е и най-голямата концентрация на манастири в България (“Търновската Света гора”) с около 15 манастира (Преображенски, Патриаршенски, Петропавловски, Килифаревски, Капиновски, Присовски, Арбанашки и др.).

Областта се отличава с развита и сравнително дисперсно разположена музейна мрежа, включваща 13 музея (4 в община Велико Търново, 2 в Горна Оряховица, 3 в Павликени, 3 в Свищов и 1 в Елена).Областта има значителни туристически атракции, свързани с фолклора, обичаите, традиционни занаяти (напр. Самоводската чаршия) и производства (напр. лозарство и винарство), както и периодични и епизодични прояви (събори, празници, конгресни прояви и др.).

Природните ресурси като цяло не могат да се смятат за уникални и при тяхното оползотворяване областта има сериозна конкуренция от други области. Това предполага съчетаване на двата основни вида ресурси при формирането на цялостен продукт, за да се постигне уникалност и конкурентноспособност.

Съвременно състояние на туризма

По данни на официалната туристическа статистика към 2003 г. област Велико Търново разполага с около 2600 легла в заведения за стопански и социален туризъм. Базата е концентрирана в хотели 2038 л., в почивни домове 233 л. и в хижи 323 л. Няма регистрирани частни квартири и къмпинги. Областта има незначителен дял от настанителната база на туризма в България (1,5%). По брой и относителен дял на леглата тя е на първо място в Северния централен район за планиране (31%).

По данни на ТСБ на НСИ на територията на областта към 2003 г. са регистрирани 784 активни фирми в отрасъл “хотелиерство и ресторантьорство”, като броят им се е увеличил спрямо 2001 г. с 12 бр. Съществува значителен “неформален” туристически сектор, работещ до голяма степен епизодично (в т.ч. и във връзка с развитието на селски туризъм), за който няма информация.

Туристическият поток е малък и предимно от българи с кратък престой. По данни на НСИ през 2003 г. в областта са отчетени 96 хил. посетители с престой в заведения за настаняване и 140 хил. нощувки при екстремно нисък среден престой от 1,46 дни. Абсолютно доминиращ е вътрешният туризъм (82-83% от посетителите и нощувките). В Северния централен район област Велико Търново не се откроява от другите области по общия брой и относителния дял на посетителите и нощувките, но е водеща по отношение на международния туризъм (45% от чуждестранните посетители и 41% от реализираните от тях нощувки). Това се дължи на значително по-високия дял на чужденците в структурата на туристопотока (13% от посетителите и 12% от нощувките) в сравнение със средното за района (съответно 9% и 7%). Туристическото търсене е концентрирано главно в община Велико Търново, където са 80-83% от посетителите и нощувките и практически 100% от чуждестранните посетители и техните нощувки.

В международния туризъм най-висок дял заемат нощувките на посетителите от западноевропейските страни (52%) и на тези от категорията “други” (25%). Сравнително нисък е делът на нощувките на посетители от балкански (9%) и особено от централно- и източноевропейски страни (8%).

Данните за използването на музеите показват, че броят на посетителите в тях е съпоставим с броя на пренощувалите в заведенията за настаняване, което е незадоволително при повишеното значение на културно-познавателния туризъм. Делът на чужденците обаче е по-нисък (7% срещу 13%). Въпреки сравнително дисперсната музейна мрежа, посещенията на музеи са силно концентрирани в община Велико Търново (71% от всички посещения и над 96% от посещенията на чужденци).

Липсва систематизирана информация за заетите кадри в туристическата индустрия (брой, квалификация, възрастова структура, сезонност и др.). Наблюденията по време на проучването показват, от една страна, че е висок делът на мениджърите със специално образование в туризма, особено в по-големите заведения във Велико Търново, а от друга – че се усещат дефицити в подготовката най-вече на мениджърите (собствениците) на по-малки заведения и изпълнителския персонал. Важно предимство на областта е наличието на специалност “Туризъм” във Великотърновския университет (съществуваща в различни форми от 1994 г.) и на Техникум по туризъм във Велико Търново. Няма сведения за организирана система за професионална квалификация и преквалификация в туристически професии, освен някои епизодични прояви, предимно в рамките на международни проекти.

Данните на ТСБ на НСИ потвърждават оценката за размера на общите приходи от туризма. Същевременно те показват сравнително малката тежест на туризма в областната икономика – 9,4% от активните фирми, но само 1,2% от приходите от продажби. Наред с малкия размер на фирмите, секторът се отличава и с 3 пъти по-малък от средната стойност за продажби на един зает и 2,5 по-малка печалба на 1 зает

в областната икономика, 2003 г.
Източник, ТСБ на НСИ – В. Търново, 2004
Използваемостта на настанителната база на туризма в областта е изключително ниска – 19% (на 1 легло се падат средно 54 нощувки). Заетостта е по-висока единствено в хотелската база (22% и 65 нощувки на 1 легло), но и тези стойности са екстремно ниски. По тези два показателя област Велико Търново показва по-ниски стойности както в сравнение със Северния Централен район (27,5% и 73 нощувки на 1 легло), така и в сравнение със страната (30% и 67 нощувки на 1 легло). Ниската заетост е свързана особено с хижите (22 нощувки на 1 легло) и почивните домове (36 нощувки на едно легло), но дори стойността за хотелите (65) е крайно незадоволителна, особено имайки предвид характера на туристическите ресурси на областта. Община Велико Търново показва малко по-висока от средната използваемост на настанителната база (24,5% и 73 нощувки на 1 легло). В останалите

общини тя е с по-ниски, в някои случаи прекалено ниски стойности (например в общините Елена, Свищов и Полски Тръмбеш заетостта е 4,5-6%).

Сезонността на туризма в област Велико Търново е сравнително слабо изразена на фона на националните стойности и без съществени различия със стойностите за Северния Централен район.

Съотношението между “най-силното” и “най-слабото” тримесечие при преобладаващата част от анализираните показатели е под 2, докато в страната то достига стойности до 5. За повечето показатели силният период е второто тримесечие (31% от нощувките, заетост на легловата база от 23%). Приходите от настаняване обаче са по-високи през третото тримесечие, което отразява по-високото ценово равнище. Този модел на разпределение е типичен по-скоро за туризма с делова цел, отколкото за туризма с цел почивка. В това отношение областта се различава съществено от средните стойности за страната, където абсолютно доминиращо е третото тримесечие.

Има съществени различия в моделите на сезонността на вътрешния и международния туризъм. Нощувките на чужденци показват най-висок дял на третото тримесечие (50%), което е сходно с националния модел, но все пак и при тях сезонността в областта е “по-мека” в сравнение с националните стойности. За разлика от страната обаче, средният престой, в т.ч. и на чуждестранните посетители не се променя съществено през отделните периоди, а нарастването на дела на третото тримесечие в нощувките на чужденци е свързано преди всичко с увеличаването на броя на посетителите.
Видове туризъм
Доминиращо значение за областта има маршрутният културно-познавателен туризъм, при който престоят на територията на областта е ограничен, както и отличаващите се също с кратък престой делови и конгресен туризъм. По-скоро като изключения може да се разглежда развитието на някои места за стационарен престой (ски-туризъм и стационарен планински отдих в Елена, балнеотуризъм – Вонеща вода). През последните години е налице, макар и в малки мащаби, развитие на селски туризъм.

Основни туристически центрове и ареали

На територията на областта са обявени 4 курорта (Eлена и Златарица - планински курорти с местно значение, Вонеща вода и Овча могила – балнеоложки курорти с местно значение). В това отношение тя не може да съперничи на редица области с висока концентрация на курорти по Черноморието или в Югозападна и Южна Централна България, но е сред малкото области със сравнително голям брой курорти в Северна България.

В областта има около 30 ареала и центрове за развитие на отдиха и туризма. Като селища с изявени туристически функции са оценени Велико Търново, Арбанаси и Свищов (центрове на познавателен туризъм), Вонеща вода (балнеоложки) и Елена (планински). Ясно личи доминирането на местата и центровете, предлагащи възможности за кратък престой и концентрацията им в общините Велико Търново и Елена.

Преобладаващата част от селищата с туристически функции са били с много малък леглови капацитет (13 – с до 50 легла, 11 – с 51-100 легла, 10 – със 101-250 легла) и именно най-малките от тях са особено засегнати от процесите в туризма през 90-те години (прекратяване на функционирането на заведенията, изоставяне, ниска заетост и пр.). Същевременно трябва да се отбележи, че на доста места съществуват незавършени сгради, предназначени за туристически заведения.
Управление и маркетинг на дестинацията
Институционалната структура, необходима за управлението на туризма, е слабо развита. Създадени са местни туристически организации (сдружения) във Велико Търново, Елена и Бяла черква. Няма организация, която да обединява интересите в областта на туризма на повече общини.

Потенциално важен фактор за развитието на културния туризъм е членството на град Велико Търново в Асоциацията на историческите градове в България.

Туристически информационни центрове са създадени в Елена и Велико Търново.

Рекламните и информационни материали (без тези на отделни заведения или обекти) са крайно ограничени. Незадоволително е представянето на областта като цяло на отделни общини или туристически центрове в Интернет.

Анализът на Областния план за регионално развитие и на общинските стратегии от 2000 г. по отношение на туризма позволява да се направят следните констатации:

1. Туристическото развитие присъства като приоритет в Областния план и в много от общинските стратегии. Значението, което се отдава на туризма обаче, контрастира с ограниченото внимание на анализа на възможностите за неговото развитие. Информационното осигуряване на туристическата политика и планиране е под критичното ниво.

2. Липсата на задълбочен анализ, на предварителни проучвания, на пазарни проучвания и пр. води до формулиране на цели и намерения със съмнителна реалистичност. Особено тревожна е липсата на реалистична оценка за съвременното и потенциалното или желано икономическо въздействие на туризма, както и обвързване на съществуващия или желания продукт с определени пазари и пазарни сегменти.

3. Силно са подценени въпросите на реализацията на намеренията и институционалната организация, както и на участието на бизнеса.

4. Може да се говори за формиране на идеи, намерения, а в някои случаи и за по-цялостни стратегии за развитието на туризма в отделни общини, ареали или центрове, но трудно може да се говори за цялостна стратегия за туристическо развитие на област Велико Търново.

Направеният анализ на туристическото развитие на област Велико Търново позволява да се направят следните

изводи:

Областта разполага със значителен ресурсен потенциал, който обаче не трябва да се надценява. Особено важни за туристическото развитие са атракциите, свързани с културното наследство, докато природните ресурси като цяло не могат да се смятат за уникални.

Скромно е мястото на областта в туризма на територията на страната.Слабо развита е туристическата инфраструктура.

Неблагоприятни тенденции в съвременното туристическо развитие са ниската заетост на настанителната база и кратката продължителност на престоя.

Сравнително добри показатели за ефективност на туристическата индустрия са слабо изразената сезонност, диверсифицираната и балансирана структура на посетителите по националност с висок дял на нетипични за България атрактивни пазари /Япония, Франция, Италия, Испания, САЩ/, наличиего на значителен потенциал за туристически атракции, свързани с фолклора, обичаите, традициите за разнообразяване на предлагането и увеличаване на престоя.

1.4.1. Здравеопазване

Инфраструктура на здравеопазването

Здравеопазването в областта е осигурено от добре развита мрежа на доболнична и болнична помощ.

Заведенията за болнична помощ в областта са 12, като 6 от тях са многопрофилни болници Многопрофилна областна болница за активно лечение “Д-р Стефан Черкезов” АД, гр. Велико Търново и Многопрофилни болници в градовете Горна Оряховица, Свищов, Павликени, Елена и Полски Тръмбеш 4 са диспансери, като всичките са разположени в областния център Междуобластен диспансер по онкологични заболявания със стационар, Областен диспансер за пнефмофизиатрични заболявания със стационар, Областен диспансер за психични заболявания със стационар, Областен диспансер за кожно-венерични заболявания със стационар, и 2 специализирани болници.

Заведенията за извънболнична помощ са 53 обслужваното население.Проблем при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд, старата апаратура и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти и закупуване на апаратура. Проблем е и навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение достъпът до здравни услуги е проблем и за голяма група лица без здравно осигуряване.

Социалните услуги в областта се осъществяват от 16 заведения, разполагащи с капацитет от 2876 места, от които са заети 2069 места. Социалните услуги, извършвани в домашна среда, обхващат 1021 човека. Социалните услуги, извършвани извън домашна среда, обхващат 16 заведения, в които са заети 1048 места. Всички те в една или друга степен имат проблеми с материално-техническата база, които поради недостиг на средства се решават епизодично.

Проблемите:амортизирансграден фонд и материално-техническа база, недостатъчна квалификация в сферата на рекламата и маркетинга, липса на обвързаност на културните дейности с крайните резултати, недостатъчна и неефективна форма на финансиране, липса на действителен пазар на труда в културната сфера.

Археологически паметници има почти във всички общини. Това са праисторически, антични и средновековни селища, крепости, могили. Античната крепост Никополис ад Иструм от 1 век от н.е. е на около 25 км северно от Велико Търново. Определен интерес и внимание изискват разкритията на античната римска и ранновизантийска крепост Нове край Свищов. На запад от град Павликени се намира античен керамичен център, просъществувал от 3 до 5 век от н.е. Сегашното село Бутово, община Павликени е изградено върху огромен трако-римски керамичен център за художествено декоративна и култова керамика. В центъра на селото е консервирана и експонирана керамична пещ.

В средновековната крепост на хълма Царевец с площ 12 ха разкритите крепостни стени с бойни кули, обществени сгради, църкви с малки манастирски комплекси и жилищни сгради са консервирани и реставрирани в различна степен. Тук са съхранени входната порта, Балдуиновата кула и част от крепостните стени и са реставрирани дворцовите и патриаршеските комплекси на Второто българско царство (12 – 14 в.).

Църквата “Св. Четиридесет мъченици”, строена от Иван Асен ІІ, се нуждае от спешни предпазни мерки и от решаване на метода на консервация и цялостно експониране.

На хълма Трапезица с площ 8,5 ха са разкрити основи на 17 църкви. Тук са необходими мащабни археологически разкопки и консервационно-реставраторски работи. На Момина крепост с площ 10,5 ха са необходими археологически проучвания.