Стратегия за устойчиво развитие на Република България 2007 г. Резюме


ІІ. Насърчаване на използването на автомобили, съответстващи на съвременните екологични изисквания



Изтегляне 2.78 Mb.
страница5/30
Дата30.09.2017
Размер2.78 Mb.
#31314
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

ІІ. Насърчаване на използването на автомобили, съответстващи на съвременните екологични изисквания

1. Описание на съществуващо положение


Транспортът като цяло, и най-вече пътният транспорт, влияе отрицателно върху околната среда, като замърсява и уврежда качеството на атмосферния въздух (КАВ) в населените зони, променя глобалния климат, пейзажа и земеделската земя (изграждане на големи транспортни инфраструктурни проекти), създава шум и отпадъци.
Поради повишеното потребление на безоловни бензини през последните години, емисиите на олово от пътния транспорт бяха значително намалени в сравнение с минали периоди и практически сведени до нула през 2004 г. Въпреки това, замърсяването на атмосферния въздух, в така наречените горещи точки на страната, се задълбочава, поради непрекъснато нарастващия автомобилен парк.
Проблемът с увеличаването на атмосферното замърсяване от моторни превозни средства (МПС) допълнително се утежнява от факта, че наличният автомобилен парк в страната e изключително остарял. Около 24 % oт автомобилите са на възраст от 16 до 20 години, а почти 39 % са на повече от 20 години и причиняват екологични проблеми. Нивото на модернизиране на товарния парк е положително, като новорегистрираните моторни превозни средства са в съответствие с изискванията за вредни емисии и шум.
Голяма част от пътния трафик преминава през населени места и следователно е фактор, определящ КАВ. Регионите с влошено КАВ са в повечето случаи високо населени, с интензивен транспортен трафик – София, Бургас, Пловдив, Варна, Перник и т.н. През 2004 г., емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, от пътния транспорт на национално ниво, отбелязаха растеж в сравнение с 2001 г., което се дължи основно на нарастване на употреблението на горива. Употребата на дизелово гориво за периода нараства повече от два пъти, употребата на безоловни бензини - с 50 % (като спира употребата на оловен бензин), а употребата на газ пропан-бутан - с 9 %. Емисиите на азотни оксиди от транспорта са се увеличили от 92 хил.т., през 2001 г., на 128 хил.т. през 2005 г. Емисиите на полиароматни въглеводороди са нараснали съответно от 31,4 т. до 56,9 т.
Шумът от транспорта съставлява 80-85% от общия шумов заряд в гъсто населените зони. Шумът от пътния транспорт е главният фактор за замърсяването с шум над нормите в градовете. Шумовите характеристики на градовете показват оставаща тенденция към нарастване на замърсяването с шум в градските зони до нива, вариращи в границите на 63-72 dB(A), докато нормата е 55-60 dB(A).
Пътният транспорт е основният източник на отпадъци от гуми и акумулатори. Техническата инфраструктура за преработка на отпадъчните акумулатори беше изградена, а по отношение на отпадъците от автомобилни гуми, през 2003 г. инсталациите за преработка и изгаряне на стари гуми бяха въведени, което разреши отчасти съществуващите проблеми.

2. Съществуващи проблеми


  • Бързо увеличение на броя на моторните превозни средства за последните четири години (с 22,4 % при леките автомобили и 24,6 % при товарните автомобили, при съвсем леко намаление на броя на специалните автомобили и автобусите), като много малка част от тях отговарят на повишаващите се екологични изисквания;

  • Висока възраст на експлоатирания автопарк – почти 39 % над 20 години и само около 3 % - до 5 годишна възраст;

  • Ниска енергийна ефективност на експлоатирания автопарк, свързана с възрастовата му структура – при 22 до 24 % ръст на броя на леките и товарните автомобили употребата на дизелово гориво нараства повече от два пъти, а на бензин – с около 50 %8;

3. Приоритетни оперативни цели и задачи и дейности за тяхното постигане

Трябва да се има предвид, че необходимата иновация и модернизация на подвижния състав на автомобилния транспорт ще зависи, преди всичко, и ще се определя от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП), а от там и нарастването на икономическите възможности и покупателната способност на стопанските субекти и населението.


Приоритетни цели и задачи в областта на държавната политика и развитието на нормативната база, ориентирани към:

  • Постигане на по-бързи темпове на подновяване на националния автопарк с автомобили, отговарящи на европейските екологични норми, в сравнение с темповете на неговото нарастване;

  • Създаване на икономическа среда за стопанските субекти, стимулираща иновацията на експлоатирания автопарк;

  • Доусъвършенстване на правната среда и създаване на обществена нагласа за нетолериране на вноса и експлоатацията на пътни превозни средства, неотговарящи на европейските екологични норми.

4. Дейностите за реализацията на приоритетните оперативни цели и задачи:


  • Провеждане на данъчна и фискална политика, насърчаваща по-бързото подновяване на автопарка за обществен транспорт;

  • Подобряване на градския автобусен транспорт по отношение на екологичните аспекти – постепенно подновяване на автомобилния парк с автобуси, които са в съответствие с европейското законодателство, относно вредните емисии от двигатели;

  • Въвеждане на допълнителни такси за достъп на лични и товарни автомобили до централните части на големите градове, за предотвратяване на задръстванията и намаляване работата на двигателите на празен ход;

  • Въвеждане на задължителна периодична проверка и настройка на двигателите на превозните средства за оптимизиране на горивния процес;

  • Етикетиране на всички нови коли, предлагани за продажба, с подробна и точна информация за реалното потребление на гориво при стандартни условия;

  • Изваждане от експлоатация от парка на държавната и местна администрация на автомобилите с най-висок разход на гориво и по-интензивна експлоатация на останалите;

  • Провеждане на данъчна политика, насърчаваща доставката и експлоатацията на хибридни леки моторни превозни средства.

ІІІ. Модернизиране на пътната инфраструктура

Модернизирането на пътната инфраструктура е едно от най-важните условия за осигуряване на устойчиво развитие на транспортния отрасъл.


1. Описание на съществуващото положение

Към 01.01.2006 г., общата дължина на пътната мрежа в България е 37,3 хил. км, от които повече от 19 276 км са републикански пътища, категоризирани по следния начин:

Автомагистрали - 331 км

Първокласни пътища - 2 961 км

Второкласни пътища - 4 012 км

Третокласни пътища - 11 730 км

Пътни връзки и възли - 242 км
Българските пътища с настилка съставляват 98,4% от всички пътища в страната, като 92,5% от тях имат асфалтово покритие, а 82,8% от тях могат да издържат до 10 тона натоварване на ос. Дължината на пътищата без настилка е 272,1 км или 1,41% от общата дължина на пътната система.
Общата гъстота на цялата пътна система е 0.39 км/км², което е по-ниско от средното (0.51 км/км²) за ЕС (15), но е по-високо от това на страни като Полша, Словакия и Турция и е равно на това на Латвия, Литва, Румъния и Словения. Изоставането в областта на магистралните пътища обаче, е чувствително. Състоянието на много от третокласните пътища е изключително лошо.
Имайки предвид факта, че около 40% oт релефа на България е планински и следователно с по-ниска гъстота на населението, общата гъстота на пътната система е достатъчна.

2. Съществуващи проблеми

Голяма част от пътищата не са ремонтирани в продължение на повече от 15 до 20 години, при планирана периодична поддръжка на всеки 5 до 7 години, а цялостна поддръжка и ремонт - на всеки 12 години. Повечето от третокласните пътища, споменати по-горе, се нуждаят от реконструкция, с цел да покрият стандартите за такива.


Автомагистралното покритие на територията на страната, с път с четири или три ленти, е доста разпокъсано. Пътищата, минаващи от изток на запад, обикновено са по-добре развити от тези, преминаващи от север на юг, с незадоволително обслужване в перифериите, а именно на южната граница, по брега на река Дунав, и тези, разположени между Трансевропейските транспортни коридори IV и ІХ.
Поради постоянен недостиг на средства за поддръжка и отлагане на ремонтни работи, състоянието на пътната система е незадоволително. Главен индикатор за това е състоянието на пътната настилка, оценено според „метода за измерване и оценка на влошаването на пътната настилка", който отчита типа и степента на съществуващата повърхностна повреда, оценена на базата на цялостното състояние на пътната настилка: или по-конкретно:


  • добро състояние – повреда на повърхността на настилката до 10 %;

  • средно състояние – повреда на повърхността на настилката от 10 % до 30 %;

  • лошо състояние – повреда на повърхността на настилката над 30 %.


Таблица 2. Състояние на настилката на републиканската пътна мрежа към 01.01.2006 г.


Състояние на пътната настилка

Автома-гистрали

(км)

Първи клас

(км)


Втори клас

(км)


Трети клас

(км)


Пътни връзки и възли

(км)

Общо


(км)

добро

232,6

1 502,6

1 460,9

3 185,0

156,2

6 537,3

средно

87,9

562,4

1 170,3

3 810,0

71,2

5 701,8

лошо

10,7

895,6

1 352,7

4 473,4

14,2

6 746,6

Източник: Изпълнителна агенция “Пътища”
Състоянието на пътната инфраструктура до средата на 2006 г. се характеризира с:

  • Липса на средства, водеща до невъзможност да се изпълнят нормативно определените срокове за поддръжка и ремонт, което води до мултиплициране на ефекта на остаряване и забележително нарастване на разходите за периодични ремонти и поддръжка на пътните настилки. Поради същата причина, технически проекти, изготвени на предишен етап, основно занимаващи се с пътна рехабилитация, трябва да бъдат ревизирани и актуализирани;

  • Прекомерно дълъг интервал от време между изготвянето на проектите и тяхната реализация (често причинен от промяна в нормите и законодателството), или изтичане на валидността на документите, свързани с отчуждаване на зони, предназначени за строителни цели, на доклади, на ОВОС решения и т.н.;

  • Продължаваща тенденция към влошаване на цялостното състояние на пътищата. През 2005 г. дължината на пътищата, класифицирани като пътища в добро състояние е намаляла със 700 км;

  • Изключително лошо състоянието на третокласната пътна система, която е от голямо общинско значение, поради факта, че по-голямата част от пътищата не са били ремонтирани през последните 20 и повече години;

  • Необходимост от разширение и реконструкция на участъците от пътната система с най-високи нива на концентрация на движението, които са изчерпали или са близко до изчерпване на своя капацитет за трафик;

  • Необходимост от изграждане на пътища за свързване на градовете и различни пътища в посока от север на юг на основната пътна система, като се дава приоритет на пътищата, които са част от TEN-T пътната система.

  • Недостатъчен брой на изградени обходни пътища, с цел да изнасяне на част от пътния трафик извън заселените зони и населени места;

  • Необходимост от увеличение на капацитета на натоварване на пътната настилка до 11,5 тона на ос, по основните международни транспортни коридори и дестинации.

3. Приоритетни оперативни цели

Подобряването на пътната инфраструктура ще се изрази в достигането на следните оперативни цели:



  • Доизграждане на автомагистралите в Република България;

  • Реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори и в рамките на участъците на мрежата TINA на територията на страната, и осигуряване на капацитет на натоварване на настилката от 11,5 тона на ос;

  • Подобряване и уеднаквяване на транспортно-експлоатационните показатели на основни пътища от републиканската пътна мрежа чрез реконструкции и рехабилитации.

Постигането на тези цели ще осигури по-добри възможности за успешна интеграция на националната пътна инфраструктура в развитата пътна мрежа на страните от ЕС.

4. Дейности за достигане на оперативните цели и задачи



Приоритет 1. Доизграждане на автомагистралите в Република България

Този приоритет покрива целта за развитие на републиканската пътна инфраструктура.


Основните действия за реализиране на Приоритет 1:

  1. Доизграждане на автомагистрала “Тракия”;

  2. Изграждане на автомагистрала “Марица”;

  3. Изграждане на автомагистрала “Люлин”;

  4. Изграждане на автомагистрала “Струма”;

  5. Изграждане на автомагистрала “Хемус”;

  6. Изграждане на автомагистрала ”Черно море”;

  7. Разширение на Софийски околовръстен път “Южна дъга”.

Приоритетът включва изграждането на 717,14 км автомагистрали, с начален срок на изпълнение 2006 година (започване на АМ „Люлин”, СОП, и доизграждане на АМ „Струма”, АМ „Тракия” и АМ „Марица”), както следва:



    • АМ „Тракия” (Калотина – СОП „Северна дъга” – Бургас) – А1 (част от общоевропейски транспортни коридори № ІV, VІІІ и Х) – обща дължина 446 км. В експлоатация са 200 км, в строителство 58 км, за доизграждане 188 км;

    • АМ „Марица” – А3 (част от общоевропейски транспортни коридори № ІV, ІХ и Х) – обща дължина 114 км. В експлоатация са 20 км ляво платно-Любимец-Свиленград. В строителство - 20 км в участъци Харманли-Любимец и Свиленград-Граница;

    • АМ „Струма” - А6 (част от общоевропейски транспортен коридор № ІV) – обща дължина - 156 км. Започнато е строителството на първите 19 км от Даскалово до Долна Диканя по направлението към Дупница;

    • СОП „Южна дъга” – обща дължина 28 км – в експлоатация 4 км;

    • АМ „Люлин” - А5 (част от общоевропейски транспортни коридори № ІV и VІІІ) – обща дължина 19 км;

    • АМ „Хемус” - А2 – обща дължина на автомагистралата 456,3 км. В експлоатация са 151,3 км, в строителство 25 км, за доизграждане 280 км.. Автомагистралата е с европейско и национално значение, свързваща столицата с най-голямото пристанище на Черно море – Варна, обслужваща всички региони на Северна България.

    • АМ „Черно море” - А4 (част от общоевропейски транспортен коридор № VІІІ) – обща дължина 102 км, в експлоатация 8 км.

    • Предвижда се финансирането на автомагистралите да се извършва от Държавния бюджет, от фондовете на Европейския съюз и по линията на публично-частното партньорство.


Приоритет 2. Реконструкция и рехабилитация на пътни отсечки по направление на Трансевропейските транспортни коридори и в рамките на участъците на мрежата TINA на територията на страната, и осигуряване на капацитет на натоварване на настилката от 11,5 тона на ос.

Този приоритет покрива целта относно развитието на пътната инфраструктура, модернизирането и привеждането й в съответствие с европейските норми и стандарти.


Основните действия за реализиране на Приоритет 2:

  • Проекти по нови трасета и реконструкции с обща дължина 175,5 км, по-важни от които са:

- път І-1 (E79), Видин - Монтана, участък Димово - Бeла - Руженци, с обща дължина 20,5 км;

- път 5 Кърджали-Подкова, с обща дължина 16,9 км и обход на гр. Кърджали с дължина 15 км;



  • Проекти за повторна рехабилитация по Общоевропейски транспортни коридори ІV, VІІІ и ІХ с обща дължина 1 453,8 км;

  • Проекти за обходни пътища на населени места, като в първа фаза се предвиждат обходи с обща дължина 29,3 км, на градовете:

- Монтана - с дължина 11,2 км;

- Враца - с дължина 6,5 км;

- Габрово - с обща дължина 24 км.
Приоритет 3. Подобряване и уеднаквяване на транспортно-експлоатационните показатели на основни пътища от Републиканската пътна мрежа, чрез реконструкции и рехабилитации.

Този приоритет покрива целта за развитие и подобряване на пътната мрежа и привеждането й в съответствие с европейските норми и стандарти.


Основните действия за реализиране на Приоритет 3:

  • Рехабилитация и реконструкция на 5 638 км пътища от ІІ-ри и ІІІ-ти клас. Финансирането на тези обекти ще се осъществи със средства от Оперативна програма “Регионално развитие 2007 – 2013 г.”;

  • Проект “ Транзитни пътища V – програма за комплексно хомогенизиране на републиканската пътна мрежа (2007 – 2010 г.)” предвиждаща рехабилитация и реконструкция на 1 421 км пътища. Предвижда се финансирането на тези обекти да се осъществи с кредит от Европейската инвестиционна банка.

  • Проект за рехабилитация и реконструкция на част от републиканската пътна мрежа (пътища от ІІ-ри и ІІІ-ти клас) 2007 – 2010 г.” на 440 км пътища. Предвижда се финансирането на тези обекти да се осъществи с кредит от Световната банка.




Изтегляне 2.78 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание