Светлините на агни йога 1956 година (грани агни йоги 1956)
Изтегляне 7.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 980. (Майката на Света).
- 985. (Гуру).
- 990. (Майката на Света).
- 995. (Майката на Света).
- 999. (Майката на Света).
974. (Майката на Света). Възможностите за планетата се тъкат от Космическите лъчи, от Тях се определя ходът на световните събития. Ако миналото на Земята е начертано в Звездите, то и бъдещето също се обуславя от тях. Науката за Звездите е наука на бъдещето. Потвърдени с изследвания, с помощта на особено чувствителни прибори и апарати, науката ще намери строго научни и лабораторно проверени доказателства за древното знание. И тогава в лабораториите хората ще намерят неопровержимо потвърждение на това, за което говори Учението на Живота по отношение на Лъчите на Звездата на Майката на Света. Научно ще разберат благотворността и творческата сила на Моите Лъчи. Действителността ще навлезе в живота и ще го украси. И всеки ще може да почерпи от Лъчите, вече без да се колебае, без да се съмнява и без да проявява невежество с отричането им. Новата Епоха на Майката на Света носи радост на хората, каквато е трудно да се усети в мрачината на настоящето. Но и днес има малцина, които признават чудото на Моите Лъчи и без всякакви лаборатории. Благо на тях и за тях е силата на Лъча, изпращан от Мен на Земята. Те първи и желани ще влязат в Сферата на Новия Свят, тъй като имат право. То не е човешко, а Космическо и не подлежи на нарушаване от човешката воля. Имащи Космическо право, благо на вас. 975. (3 декември). Трябва да се утвърдите особено в новите възможности (това се отнася за обединяване с Лъчите на Звездата на Майката на Света). При лечение с Лъчи трябва да си представяте как Лъчът, изхождащ от Йерарха, прониква в слънчевия сплит и се поглъща от него, като в случай на самолечение се разпространява по целия организъм или в поразената част или орган. При това процесът се усилва при вдишване, тоест чрез белите дробове става приобщаване непосредствено към Лъчевата енергия. Ако самоизходящите лъчи вече са се утвърдили в собствения микрокосмос, то процесът се облекчава силно, тъй като тези лъчи вече сами по себе си притежават целебна сила. 976. В последните дни нагнетяването е невероятно силно. Всичко е напрегнато до предела. И огньовете навсякъде погасват. Тъмнината е мила за очите на тъмничарите, но е тежка за запаленото сърце. Но вие се стремете да задържите Моята Близост с пълно напрежение на волята. Не Мен задържате, а не допускате съзнанието ви да се отвлече от Фокуса на Светлината. Тъй като когато е тъмно съзнанието проявява склонност към това и не може да не реагира на въздействието на сферите наоколо. Вече всички виждат задънената улица, в която са навлезли. Изводът е все същия: всигнете глава нагоре. Какви още бедствия и ужаси са нужни, за да се обърнат хората към Светлината? Но вървим към Светлината през тъмнина и тя трябва да се сгъсти още повече, за да може вопълът на общочовешкото обръщане на хората към Светлината да стане всепланетен и ярък в стремежа да се докосне до нея. Засега се докосва до тъмнината, задъхвайки се в задушливите газове. А Ние Чакаме кога най-после ще възроптае човешкият дух и сърцето ще започне да стене вече не насън, но в тъмнината на деня, именно в тъмнината, а не на светлина, тъй като Светлината е напуснала хората. Като знаете положението в света, се удръжте в Моята Светлина и помогнете на другите със своята светлина, преминаваща от Мен през вас. 977. Където и да бъдеш, каквото и да мислиш, и каквито и да са съчетанията на плътните условия, помни винаги за Мен, даже макар и подсъзнателно, помни, смятайки Владиката, който е в теб, като неотменима част от теб, като център, стълб, около който се върти съзнанието и цялата твоя същност. Приеми Образа на Владиката в себе си. Ако Той е вън или в една от обвивките, да кажем в мозъка или мислите, земните вихри ще могат да Го изместят, или пък астралните, както и потоците от носещите се мисли. Но ако Той се е утвърдил в центъра на твоето средоточие, в сърцето, в неговите дълбини и вибрира в сърцето с огньове, тогава вече не са страшни вихрите нито на плътните, нито на тънките, нито на по-горните слоеве. Някой може да каже: всичко това е известно отдавна, но ако е известно, защо не се прилага изцяло, след като спасение може да се намери само във Владиката? 978. (М.А.Й.). Не трябва да се терзаете. Трябва да се обърне внимание на това че мислите, изпращани отгоре, прекратяват терзанията, но ненаситният астрал намира нова храна и страстно се стреми да се потопи в нови . Можем да отбележим всички тези явления като повторен опит на астралния проводник да наложи своята неспокойна и тиранична ръка върху съзнанието и по този начин, подчинявайки го на себе си, да го лиши от сили, но силата е огън в човека, а това е всичко. Значи астралът се стреми да превърне носителя на светлина в празна обвивка, празна черупка. Трябва да се отчете и тази опасност, тъй като тъмните се стараят много и в това направление. Не трябва да се терзаете. Терзанията са нецелесъобразни и безсмислени, както и страхът и безпокойството за бъдещето. Колко напразни и неоправдани безпокойства напразно се изливат в пространството, отравяйки него и организма на своя породител. Добре е да се освободите от чувствата и ненужните емоции. Те пречат много. 979. (Гуру). Ще продължавам да твърдя за силата и волята, докато не станеш силен. Какво от това, че отново си победил тъмнината? Би било по-добре, ако тази победа не се съпровождаше с моменти на слабост, когато отслабваше и защитата. Всяко тъмно препятствие, усложнение и уловка смятайте за борба, която непременно трябва да завърши с победа. С тази увереност гледай на всичко, тъй като да не победиш е невъзможно. Неизбежността на победата ще даде сила на ръката. Воинът не се оплаква, че върху него се изсипват ударите на враговете, нанасящи му понякога рани. Ти си воин и бъди воин докрай, с щит или върху щита. 980. (Майката на Света). Моите Лъчи, а също лъчите на Далечните Светове могат да бъдат използвани твърде разнообразно. Преди всичко с тях може да се лекува. След време ще бъдат създадени съответни апарати, улавящи лъчите на дадена Звезда и разлагащи я на съставните елементи за използване на всеки поотделно или на групи. Но това е въпрос на бъдещето. Сега трябва да се помни, че всички прибори и апарати са съсредоточени в организма на човека и че да се използват те може и сега, без всякакви земни и механични апарати. Да започнем с Моя Лъч. Вече стана съвършено ясно, че Записите от Мен се водят под въздействие на Моя Лъч. Енергията на Лъча се устремява в сферата на мисълта и сърцето и, асимилирайки се там, се превръща в конкретни форми на кристализирани и запечатани на хартия мисли. Но тези енергии могат също така успешно да намерят място и за лечебно приложение. Трябва само да се възприеме Лъча в plexus Solaris (слънчевия сплит) и, задържайки го там, да се устреми неговата енергия чрез волята в желаното направление във всеки орган. Силата на действие нараства с опита и практиката. Опитът трябва да се осъзнае, да се възприеме като метод за осъзнаване мощта на Моите Лъчи в приложение. 981. (4 декември). Сине Мой, земният ум и мозък поставят между Мен и теб явления, които ни разделят. Стени, гори и разстояния – тези явления във вид на образи стоят между нас и ни разделят. А ти ги премахни, отхвърли всичко, дори и самата представа за понятията “тук” или “там”. Просто отмитайки всичко смятай, че Аз съм с теб, наблизо, наоколо. Защото в Тънкия Свят, където няма триизмерност, хората ги разделят не километри, а натрупвания от представяни от тях образи, стоящи пред тях като планина и разделящи и отделящи ги от Фокуса на Светлината. Ти отстрани всичко, ти бъди в Мен и с Мен. Бъди в духа, който е над всичко. И не се отвличай от съзнанието за тази Близост. Сам виждаш какво е времето и колко е тежко на сърцето. 982. (5 декември). Сине Мой, извършва се последното разделение и последната борба. Затова тя е толкова яростна. Тъмните искат не само да откъснат близките ви от вас, но и вас да унищожат, тъй като не могат да ви привлекат на тяхна страна. Те знаят това. Трябва да се отбележи, че тези от вашите близки, които те са набелязали в качеството на свои жертви, те няма да засегнат и няма да им нанасят удари. Напротив, ще се стараят да направят по-гладко спускането в техните обятия. И жертвата няма да забележи, че вече е в мрежата, тъй като ще ѝ се струва, че всичко е добро и успешно, и така, както на нея ѝ се иска. И може да преживее години, без да подозира за своето падение. Ще бъде сита, облечена, обута, ще говори високи думи и даже ще смята, че служи на Светлината. В това е цялата опасност, тъй като бият по вас, вървящите смело против тъмнината, но тях няма да бият. Защо, когато те служат така старателно като тяхно оръдие срещу вас? С какво външно са пострадали техните жертви? С нищо, дори обратно, даже са имали материални изгоди. Но затова пък жестоко сте пострадали и страдате вие. И занапред ще плащате и получавате удари вие, а те, в случай на постоянство в служенето на тъмнината, ще продължават да изливат вода в тяхната мелница и да ви терзаят. Но вие знайте, че ужасът на тъмния натиск върви чрез тях, несъзнаващите това и чрез тях припълзяват към вас. В тях и търсете разгадката на всичко, което става с вас и около вас. По-рано действаха чрез обладания, сега – чрез жертвата. Случаят с чайника е много характерен. Разгадка на ставащото търси в това, че тъмните отново са овладели волята на жертвата. Всичко неприятно, цялата лъжа, цялото премълчаване отнасяй за сметка на въздействието на тъмнината. Какво да се прави? Отново да се бориш, отново да победиш и да станеш още по-силен. Запомнете срока от 1000 дни след изгонването на тъмните, когато опасността от рецидив реално виси над съзнанието. Тъмнината е страшно прилепчива. Неполучавайки удари жертвата смята, че всичко е свършило и няма опасност. За нея няма видима опасност, но има за вас – явна и осезаема, но скрита тайно за жертвата. Докоснали сте страшни и мрачни окултни тайни, затова и реакцията е толкова тежка и мъчителна. Но като канал за съприкосновението е послужил обладаният и неговата жертва. 983. В света не е весело. И светът вътрешно е затъмнен от ставащото навън, и къде може вече да се мисли тук за лекота в сърцето, когато хаосът бушува навсякъде. 984. (М.А.Й.). Ще кажа едно: волята е свободна да върви където иска. 985. (Гуру). Какво да добавя, когато и мен враговете не са щадили. 986. (Майката на Света). Моето време още не е дошло да се утвърдя на Земята. И докато не дойде, желаното от вас няма да се осъществи. 987. (7 декември). Събитията бързат под знака на страшното напрежение. И никой не може да каже накъде ще се устреми техният бяг. Несъмнено е едно: напрежението на сферите - и невидимите, и плътните, силно въздейства на съзнанието. Доктрината на напрежението предвижда тези особени пространствени условия и се дават указания как да се подготви организма за безболезненото приемане на пространствените токове. Това е особено важно сега, когато нагнетяването на енергиите е необичайно. На първо място трябва да се запази равновесие. Крайности не трябва да има в нищо. На второ място е постоянният контакт с Йерархията. На трето: пълен контрол над мисълта. Освен това: дишане, въздържане от вино, добро единение между своите и пълно спокойствие. Всичко това ще облекчи силно състоянието на организма и ще помогне на съзнанието да асимилира новите условия на живот. 988. (М.А.Й.). Смятайте, че усещането, преживявано от вас, е само слабо отражение на това, което сме принудени да усещаме ние, тъй като виждаме ставащото без плътните покривала. Затова на нас е много по-трудно и не вие, а ние се нуждаем от вашата помощ. Но са толкова малко тези, които могат да помогнат и къде са те, помощниците и сътрудниците на Светлината сред затъпелите маси? В час на нужда, както обикновено, оставаме сами, за да приемем върху своите плещи цялата тежест на момента. 989. (Гуру). Ще стоя докрай, без да се колебая. Ще бъда на несменен дозор, ще се стремя да помогна на Владиката. Ще бъда и ще се надявам, че и вие ще ми помогнете в това според силите си. 990. (Майката на Света). Моментът е напрегнат. Изпращам Лъчи. Но не Виждам приемственост даже сред тези, които знаят. Земното заслонява Моето и на земното се отдава предпочитание. Моите Лъчи трябва да разсеят облаците около Земята и, приемайки ги със сърцето и в сърцето, само с тяхна помощ ще бъдете в състояние да облекчите този момент. 991. (8 декември). Замлъкна Еоловата арфа. Пространствената мисъл не звучи в съзнанието. Прилаганите усилия не помагат. Какво да се прави? Отново забравихте за пралайите на съзнанието. Те са неизбежни. Не трябва да се огорчавате: осъществява се вътрешна кристализация, за да пламнат отново с новите огньове придобивките. Съзнанието сякаш всмуква в себе си и асимилира натрупания опит, който иначе би останал в сферата на земното съзнание, без да стане нетленна придобивка, заложена дълбоко вътре. Този процес е неизбежен, трябва само да се разбере неговият смисъл и значение и да не се пада духом, приписвайки мълчанието на съзнанията на отхвърляне от Учителя или на това, че пътят е пресечен. Разбира се, тъмните особено се стараят през това време, за да подхвърлят своите хитрости. Трябва да се пази спокойствие и да се помни и вярва, че действа закон, на който се подчинява развитото съзнание. Ритъмът продължава, нараствайки и отслабвайки и затова е подчинен на процеса на разширяване на съзнанието. Не трябва да се възприема като нещастие действието на закона. 992. Тъмните продължават да вредят с дребни удари и неприятности – това е тяхната обичайна тактика. Можете да се гордеете, че сте отбелязани от тях. Значи вашите огньове са силни. Към нищожествата те не се приближават и това упорство, което прилагат към вас, не отбелязват никога. Те искат да ви сломят. В случай на опити да ви разделят от приятеля е необходимо напълно да споделяте своите преживявания и Мисли. Тогава всички техни уловки се свеждат до нула. Но при отстъпление на съзнанието могат много да вредят. Не им харесва, че са постоянно посрамвани и търпят поражение. 993. (М.А.Й.). За нас е много важно, че вие устояхте. Стойте. Не заради себе си, а за света и бъдещето. Словото Христово е било разнесено по света от немногото устояли. На нас са ни нужни устояли докрай, тъй като те носят нашето поръчение. 994. (Гуру). Животът е несправедлив благодарение на хорските старания. В света няма справедливост. Носителите на Светлина страдат много от това свойство на хората. Владиката Вижда и Знае, и всяка несправедливост към вас ще Сложи върху чашата на везните, облекчаваща осъждането. 995. (Майката на Света). Ако можеш да се отдалечиш временно от това, което се твори на Земята, в Моите Сфери ще намериш възможност да застанеш настрани от дима на земната кухня. Пребивавайки в Моето Лоно, ти ще се откъснеш от земното и духом ще усетиш свободата от земното притегляне. 996. (9 декември). На какво да отдадем предпочитание и към какво да насочим мисълта? На каквото отдадем, с него и ще пребъдем. Усещането е правилно: лесно е да бъдеш въвлечен във фунията на земните въжделения, ако мисълта не е обуздана. Трябва да се усети и бездната, за да не се попадне в нея. Усещането за ръба на бездната е характерно за възходящото съзнание, като показател за биполярното възприемане. Нужно е, нужно е да се усети близостта и опасността на тъмнината, за да се отвърнеш от нея и да се защитиш с цялата сила на духа. Тъй като именно тъмнината изпраща чувството за безнадеждност и безполезност да се бориш с нея в същото време, когато Учителят твърди за победа. Помнете твърдо: мисълта за безцелност и безнадеждност на борбата е мисъл, подхвърлена от тъмните, за да подавят волята за борба. Трябва да има само един лозунг: борба докрай и победа. Борба постоянна, борба непрекъсната, борба не на живот, а на смърт. 997. (М.А.Й.). Тъмните са големи майстори в това да прикрият шиповете и бодлите на цветята с пелена на привлекателност. Те ще се опитват и най-обикновеното да представят в прелъстителна форма, ако това съответства на техните намерения. Това е много опасно, ако волята вече е изпадала под тяхно влияние. Затова съумейте да защитите близките си, ако техните воли са слаби. 998. (Гуру). На кого и на какво служиш? Ти сам се огледай и ще видиш ясно къде служиш на Учителя на Светлината, а къде на този, който няма отношение към Светлината. Виждайки го, погрижи се то да няма власт над теб. Бъди свободен в духа от властта на всичко, което се върши не в Името на Владиката. 999. (Майката на Света). Добре е понякога да отлетиш от Земята в безпределните сфери на пространството. Бидейки в тях духът явно чувства, че на него не му е нужно нищо от това, което неизбежно съпътства човек на Земята и всичко това, което е съвършено ненужно, в пространството, ляга като товар върху духа. И това не е ваше. Полезно е да се помисли за това какво не ни трябва в пространството, за да усетим свободата на духа от земните представи. Учете се да мислите пространствено за себе си извън Земята. Иначе как ще се приближите до Далечните Светове, където Аз ви Очаквам? Съзнанието трябва или да възприеме новото напрежение и да го асимилира, или да загине, неиздържайки го, тоест да прегори. Кой отговаря за своята съдба? Не е ли самият този, който я е породил? Трябва особено да се утвърдите в новите възможности (на Лъчите на Майката на Света). Бъдете с молитвено настроение към тях. 1000. Ако предадеш сърцето си на земното, със земното ще пребъдеш, но не с Мен. То е временно и преходно, но Владиката е вечен. То не може ярко да Ме заслони със себе си. Тогава човек губи хоризонта на действителността и вижда това, към което е обърнато съзнанието. А вие обърнете съзнанието си към Мен, тъй като в Мен е всичко. И всичко, което отделя и стои като стена между нас, отстранете с решителна ръка. Висшите Сфери се достигат със сила. Приложете и вие сила. Иначе ще победи силата на земните притегляния. Трябва да се борите през цялото време за Моята Близост. Иначе близостта на Земята ще надделее. Дори сега тече тази борба, тъй като земното нахлува ярко. Ако има доверие, всичко се възприема през призмата на доверието. Ако няма, сянката на съмнението ляга навсякъде. Огънят, горящ в сърцето, осветява всичко и далечното става билзко, но ако гори. Но ако огньовете гаснат, духът се потопява в мрачина. Затова само Близостта до Мен няма да позволи на духа да угасне. 1001. (10 декември). Далеч от нас се твори велико дело. Животът на съзнанието се пренася изцяло в бъдещето, но не личното бъдеще, а общото. Разграничавайте това. Моля да се запомнят следните думи: приемникът на съзнанието трябва да бъде отворен към Мен постоянно, винаги. Отвореността на съзнанието към Мен е условие за Близостта. То се отваря в любовта и устрема, тоест със сърцето. И трябва да се отхвърлят всички други мисли, просто обръщайки се към Мен с любов към Мен - като лъч на прожектор върху търсената точка или място. Разпокъсаните облаци на пречещите мисли, отделящи от Мен, просто трябва да се отхвърлят, без да се задълбочаваш в тяхната същност, тъй като те са най-лошият и най-вреден вид Майя. Можеш да си кажеш: “Мои мисли, вашата логичност и убедителност е безспорна, но аз зная истината – Владиката е близък, въпреки и без оглед на цялата ваша убедителност, тъй като тя е земна и е от мозъка”. Всички те (тези мисли) са верни и от Земята, но Владиката е по-горе, тъй като (Той) е над (тоест по-високо) от света, където има плач и скърцане със зъби, в далечната Кула, но с вас, и е близък, и нине, и присно, и во веки веков. Разберете това. Бил е с вас винаги. Бил е и в зората на христианството, и по-рано, и в тъмното време на средновековието, навсякъде, и винаги. И всичко е отминало, но Владиката е с вас и ще премине всичко отново, и Аз съм с вас, и ще Бъда във всичките дни до свършека на века. А вие, омрачени от вълните на Майя и тежките условия на момента, сте готови да забравите за Мен и да се отвърнете от Мен. Но логиката на очевидността е враг на нашата близост. Утвърждавайте Моята Близост въпреки нея и противно на всичко, тъй като постъпвайки така утвърждавате Истината. Огънят на тази пламенна Истина нека да опали мислите на косматите блюдолизци. Аз Съм с вас, с вас, скъпи Мои, в тези тежки дни без просвет. И Виждам, и Зная, и Ми се иска да Прошепна: “Потърпете, скъпи Мои”. Утвърждавам с Моите Думи, че вашата скръб ще ви бъде за радост. А сега Ми кажете възможно ли е да се противопостави Истината на Моите Думи на властта на очевидността, тоест на вихрите на плътните случайности; те ще победят, ако сърцето е с тях, а не пребъде с Мен. Но ако Аз съм с вас (винаги), то и вие ще бъдете с Мен винаги, отсега и до века, и ... независимо от всичко. 1002. Разбира се, позволено е всичко, но при едно условие: Владиката да е поставен над всичко, да бъде на първо място неотменно и в съзнанието, и в сърцето. Иначе разривът е неизбежен, тъй като съзнанието не може да се задържи върху Владиката. Значи, ако Учителят на Светлината заема първо място в съзнанието, а също и в сърцето, забраните от всичко се свалят. Вече няма опасност да се попадне под влияние на земните притегляния. И отдавайки земното на Земята, можеш да бъдеш свободен от властта на Земята. Да израстнеш духом трябва не само над всичко обременяващо и омрачаващо, но и над всичко останало, над всичко, което дава земна радост и носи земно щастие. Да израстнеш духом над тях не означава да се откажеш от тях или да отхвърлиш щастието. Но духът е длъжен, приемайки ги, да разбере, че от всички тях Владиката е по-горе, и че Висшето щастие, достъпно на човека – това е щастието от Близостта на Учителя на Светлината. Тогава и земното, и Висшето ще заемат в сърцето полагащото им се място. И в упоението на земното щастие духът няма да забрави нито за миг, че другото щастие е по-горе. Така ще се научим да приемаме и мъката, и радостта земна, и щастието, и нещастието, отреждайки им в съзнанието не повече място от това, което те заслужават. Възможно е да има изпитание с мъка, а може да има и изпитание с щастие, за да се узнае не е ли поставил ученикът замното щастие по-горе от щастието да бъде с Учителя. Ще пребъдем с това, което предпочетем. Но ако това бъде земното щастие, нека ученикът не забравя колко нетрайно е то, колко крайно, тъй като е изтъкано от обречени, тоест ограничени от сферата на своята проява елементи. Здравето свършва с болест и старост, и бръчки, и грохналост, а животът – със смърт - такава е ористта на земните явления. Но духът е по-горе, затова търсете решение на всичко в областта на духа, тъй като той е безсмъртен. 1003. (М.А.Й). Скъпи мои, трябва да се изтърпи това трудно време. Защото само изтърпелите докрай ще бъдат спасени, тоест ще достигнат до целта. Не само на вас е трудно. На всички е трудно, които са се докоснали до Светлината. Тъй като да се докоснеш до Светлината означава да се научиш да чувстваш това, което другите не усещат и могат да избегнат усещането на тягост от тъмнината. Много печал носи докосването до Светлината, тъй като духът на светлоносеца усеща диханието на тъмнината. И срещу него въстава тъмнината, стремейки се да угаси огньовете на светлината. Затова е и толкова тежко. Затова и търпете, като знаете, че изтърпяването не е нищо друго, освен устойчивост срещу тъмнината. 1004. (12 декември). Неизчерпаемата сила на живота вътре позволява да се гледа на всичко, ставащо навън, като на нещо, неможещо да я сломи с никакви външни удари. Възможно е да се пречупят костите в човека, но не и духа. Духът е несломим, особено ако знае своята непреходна природа. Какво от това, че вън не е така, както би се искало на сърцето, стига само да се устои в Светлината. Това е основната и главна задача. Търсете най-главното и го задръжте, а останалото ще ви се приложи. Пътят на озарението не е лесен. 1005. (13 декември). Подаваме ръка за опазване срещу невидимите врагове – те не дремят в своите злонамерени хитрости. Ще проявяваме загриженост за това да не се откъснете от Фокуса на Светлината. Както и да ни посреща съдбата, не можем (и не трябва) да губим съзнание за бъдещето. Колкото по-високо е духът над Земята, толкова повече вижда. Заровили зурла в земята, няма да видите небесата, подобно на свинята. Всеки живее, заровил съзнанието си в това, което заема неговите мисли. Заровилите се в земята живеят, но Аз Призовавам да устремите мислите си към Мен, за да пробиете грамадате натрупвания, с които се е покрило и в които се е заровило съзнанието. Всички живеят под такива калпаци. Често съставени от непотребности, калпаците влекат надолу. Хората често се приютяват даже и под Земята в тези калпаци, надянати върху съзнанието. Земните притегляния обвързват духа в сферата на орбитата на притегляне, затваряйки го в нея. Но ако висшите притегляния нагоре са проявени, то духът остава в създадената от неговия устрем сфера и се установява в нея. Затова устремът може да бъде или тъмничар, или освободител, тъй като представлява сила, водеща към избрания обект или област на мисли. Дайте си ясен отчет какви са вашите стремежи, тъй като с тях се обзначават онези сфери, в които живеете и ще живеете. И където е вашето сърце, там е и вашето съзнание, и мястото за пребиваване на духа в пространството на слоевете, съзвучни на духа. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 7.52 Mb. Сподели с приятели:
|