Съвременна българска литература след 9

След 2000 година има силни женски дебюти в романистиката

Изтегляне 262.34 Kb. страница 10/14 Дата 13.06.2022 Размер 262.34 Kb. #114611 Тип Литература

Навигация на страницата:

• Теодора Димова

След 2000 година има силни женски дебюти в романистиката – Теодора Димова, мария Станкова, Елена Алескиева – „Рицарят, дяволът и смъртта”, Евгения Иванова, Виргиния Захариева. Теодора Димова – дъщеря на Димитър Димов пише своя роман „Емине” . Той е специфичен, има кръгова композиция, започва с края на фабулата и причините за събитията, и се връща към началото . Настоява да бъде четен като алегорична картина на човешкото битие, кодирано в образа на главната героиня Яна Елинда или Емине. Екзотика на имената – те се свързват с различни модели на културното преживяване на главната героиня. Това е роман за невъзможнте човешки отношения , поглед за връзката между родители и деца , между съпруг и съпруга. Ако е възможно да има някакви връзки между хората, а не разминавания, то те се случват само в гранични състояния на личността – болест, бълнувания , сън. Човекът страда от собствената си непостижимост, част е от различни светове, които обитава, но те са неговата мрежа и затвор. „Майките” роман от 2006 година – анализира се поведението на група деца, които убиват своята учителка. Чрез поведенето на децата се прицелва в психиката на техните майки и баби. Невъзможното майчинство е следствие от прекомерните очаквания на обществото към човека. Не може да се постигне идеалното майчинство. Липсващата майка е самовглъбена , концентрирана върху самата себе си, за нея детето е бреме, изпитание, с което майката не може да се справи. Децата са еднакво зависими и подвластни на майките си, искат да им угодят всячески, искат да си спечелят липсващата обич. Те са мили, добри, грижовни, отлични ученици, поемат повече отговорности, отколкото могат на тяхната възраст. Разочарованието им от майката е тяхното бяхство от семейната реалност към един образ – идеал – тяхната учителка Явора. Това е и техният капан – те я идеализират, защото копнеят за разбирането, което родните им майки не им дават. За тах учителката е спасителка. И тя е деформирана майка, в началото ги приема около себе си, но злоупотребява с доверието им , децата стават зависими от нея.Явора ги превръща в свои нарцистични копия и когато иска да ги напусне, децата чувствайки се предадени я убиват. Те убиват идеализирания заместител на майките си и от жертви се превръщат в палачи на изкривеното и деформираното. В този акт прозира потиснатата им омраза към собствените им майки. Теодора Димова пише романа си „Адриана” като продължение на „Роман без заглавие” на Димитър Димов. Различни са повествувателните им почерци. „Адриана” е обяснение в любов от дъщерята към бащата. Тя стъпва върху мотивно ядро, върху което се полага основата на романа на бащата. 1. Първият мотив е за презрението към семейството и родителите. 2. Вторият мотив е за отказа да се изживее тръпката на майчинството. 3. Третият – Героинята е чужденец сред своите. 4. Животът е блудкав филм. 5. Обедняването на душата, което води до нейната смърт. На мястото на вездесъщия разказвач(Д.Димов) има усложнена система от разкавачи – постмодернизъм. Гласовете в „Aдриана” сглобяват нейната изповед. Това не е типичен роман за конкретна Димова героиня, а е роман за синдрома на болестта Адриана – самоизпепеляването, самиразрушаването. Драстичната разлика идва от там, че според Димитър Димов не може да има никакво спасение за неговите осидени души, не може да има пречистване и прошка, а дъщерята избира като основа на повествуването именно този път на спасението. Това, с което Теодора Димова избира да дари своята героиня е правото да умира в любов, да бъде обичана и да остави след себе си любов, но само след като преживее разкаянието. Адриана не е дописване на романа на Димитър Димов. Този роман предлага друга ценностна алтернатива, страшният съд при нея предполага не само наказание, а и възкресение след страшния съд. Изтегляне 262.34 Kb. Сподели с приятели: