Тема първа: Методологичен увод в История на педагогиката
Българското училище от началото на ХХ век до войните (1900- 1920)
Изтегляне 439.5 Kb.
|
| Българското училище от началото на ХХ век до войните (1900- 1920).
Ако има период от българската училищна история и развитие на педагогическата книжнина, който да заслужава предимно положителни оценки това е времето от началото на ХХ век до войните. Българското училище все повече и повече застава здраво на земята. Българската държава все повече разбира, че без просветен и културен народ трудно ще постигне намеренията си да стане част от Европа, особено благоприятен период е времето от 1903-1907 година. Просветен министър по това време е професор Иван Шишманов (1862-1928), той е сред малцината в родната културна история, който съчетава високото образование на Йена и Лайпциг, с богатия опит придобит и в университета, и в просветното министерство. В този период идеите от Закона на Георги Живков се прилагат най-добре, заради усилията да се реформира българското училище по образеца на европейското. Националното и наднационалното в него са двете страни в образованието, които могат да постигнат тази задача. В екипа си, министърът привлича както утвърдени администратори с опит, така и млади хора с немско педагогическо образование, което Иван Шишманов добре познава. С тяхна помощ той съчетава положителните страни на традицията и новостите и това дава положителният ефект в цялостната дейност на министерския екип. Като просветен министър в периода (1903-1907) Иван Шишманов провежда автономна политика, далеч от политическите борби. По време на неговото управление се разширява училищната мрежа, открива специални училища за деца с увреждания и отклонения, застъпва се за намаляване на училищните такси, обръща специално внимание на естетическото възпитание, изравнява учебните програми в мъжките и девическите гимназии, осигурява на всички български учители държавна издръжка. По негово време се създава в министерството т.н. „дисциплинарен съвет”, разглеждащ жалби на засегнати учители, създава института на пътуващите учители, които да ограмотяват децата в отдалечените райони, отпуска стипендии за специализация на учителите, със специално „окръжно” забранява телесните наказания в българското училище. По негов почин се откриват Народния театър, редица музеи, библиотеки, а през 1904 г. Висшият педагогически курс се преименува в Университет и се създава специален Закон за университета . Особено голяма е заслугата на министър Шишманов за събирането и съхранението на материали, свързани с историята на българското учебно дело и неговите заслужили дейци. Времето между 1903 и 1907 година се поставя началото на българската педагогическа книжнина. Това е времето, в което заедно с хербартовите идеи – основата на училищното образование и възпитаващото обучение в него, у нас проникват и други просветни идеи, които Европа предлага от края на ХІХ век. Това ускорява процесите по създаване на българската наука за възпитанието и образованието и предпоставя следващите стъпки и етапи у нас в това отношение. Законът за просветата от 1909 година, приет от правителството на Александър Малинов, в което просветен министър е Никола Мушанов, създава условията за нов етап в българската училищна история. Според него управлението на училищата засилва централизирания си вид, а в обсега му се включват детските училища, основните училища и допълнителните курсове. Основното образование претърпява известна реорганизация. Първоначалното образование става четиригодишно и е задължително за всички деца. Прогимназията обхваща трите долни класа на гимназията, обособени в прогимназия. Законът разрешава съществуването на частните училища и обучението на децата от елита по домовете им от частни учители. Обучението в първоначалните училища и в прогимназията е безплатно и достъпно за всички деца. Гимназиалното образование е привилегия на „имотната класа”. Броят на гимназиите е ограничен, във всеки окръг има по една мъжка и една девическа гимназия. Обучението в тях се заплаща. Законът забранява на учителите участие в политическите партии и в разпространяването на идеи, които „оскърбяват вярванията на населението”. Засилва се и укрепва държавния контрол върху училищата. Подготовката на специалисти за индустрията и земеделието се възлага на технически, индустриални и земеделски училища. Законово се допуска откриването на чуждестранни училища без никакви ограничения. Програмите им не се контролират. Намалява се срокът на обучение в първоначалните училища от 6 на 4 години. Детските училища, за деца от 4 – 7 години се откриват и финансират от общините, а се управляват от Министерството на просветата. Броят на детските градини бавно нараства. Целта на обучението в първоначалното училище е свързана с „поставянето на основите на цялостното и хармонично развитие на децата.” Повишават се изискванията към личностното им развитие. Независимо от задължителността на първоначалното образование, около 30 % подлежащи на училищно обучение деца остават необхванати. Законът утвърждава прогимназията като свързващо звено между първоначалното училище и гимназията и педагогическите училища. Всяка училищна степен получава свой статут и узаконено в системата на образованието място. Всяка училищна степен е относително самостоятелна, а завършването и осигурява съответния документ, необходим за житейска реализация. За всяка училищна степен има специално подготвени учители Продължителността на обучението в гимназиите е 5 години, с което се изравнява в този в европейските гимназии. За да се осигурят учители за прогимназиите, държавата открива два висши педагогически курса в Пловдив и Русе. Първият има хуманитарна насоченост, а вторият – природоматематическа. Периодът от 1912 до 1920 г. е най-тежкият в новата българска история. Балканска, Междусъюзническа, Първа световна – три войни една след друга вместо да осъществят идеалите за обединение на отечеството донасят национална катастрофа за България. Българското училище през тези години е принудено да оцелява в екстремните условия. Мъжете-учители, подлежащи на мобилизация, са на фронта. В училищата са само освободените от военна служба и жените-учителки. Министерството на просветата полага неимоверни усилия да не затваря училища и да не се провалят учебни години. Краят на войните, донесъл на народа глътка въздух, въпреки тежките задължения за победените, в т.ч. и България, открива следващите възможности. В условията на трудни икономически условия, макар и малки, те трябва да продължат живота в страната. Изтегляне 439.5 Kb. Сподели с приятели:
|