Тема Въведение в дисциплината икономически теории
Лозанската школа: теория на общото пазарно равновесие
Изтегляне 2.48 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Системата на Валрас.
| Лозанската школа: теория на общото пазарно равновесие Неин основател е французинът Леон Валрас (1834 - 1910 г.), който преподава в Лозана от 1870 до 1892 г., когато го наследява италианецът Вилфредо Парето (1848 - 1923г.). Валрас публикува през 1874-1877 г. своите „Елементи на чистата политическа икономия", през 1897 г. - „Изследвания на социалното стопанство", и през 1898 г. - „Изследвания на приложната политическа икономия". Парето от своя страна популяризира разработките си в „Ръководство по политическа икономия" (1896 - 1897 г.), последвано през 1906 г. от „ Наръчник по политическа икономия". Тема 4. Неокласическо направление в развитието на икономическата наука 14 През 1917 Г ТОЙ допълва своите икономически изследвания с „Трактат по обща СОЦИОЛОГИЯ " Тези двама автори показват как всички икономически ценности се детерминират взаимно: те дефинират общата взаимозависимост на продуктовите пазари и на пазарите на факторите на производство (пазари за производствени услуги, ако цитираме израза на Валрас) и показват, че тяхната връзка е осигурена от една страна чрез действията на предприемача, който купува факторите на производство и продава стоки и услуги, и от друга - от обстоятелството, че съвкупните приходи от всички продажби на средства за производство трябва (в условията на съвършена конкуренция и равновесие) да се равняват на съвкупните приходи, получени от продажбата на всички потребителски стоки. Към понятието за взаимозависимостта се добавя и това за равновесието 12 Валрас и Парето дефинират условията на стабилното равновесие, като посочват необходимостта от съществуване на сили, които автоматично да компенсират отклоненията и да възстановяват основното състояние. Системата на Валрас. Според системата на Валрас цената се обявява от разпоредител-оценител и действащите лица я разглеждат като даденост. 13 Разпоредителят обявява някаква произволна цена, сблъсква предлаганото и търсеното количество при тази цена и тогава предлага нова, която позволява да се коригира регистрираното отклонение („чрез налучкване"). Това уточняване продължава, докато обявената цена доведе до уравновесяване на търсеното и предлаганото количество. Преди равновесието да бъде постигнато не се разрешава размяна, като действащите лица се ограничават само да излагат своите предложения и претенции при обявените цени. Ако техните решения бъдат координирани по този начин върху всички пазари, използването на ресурсите става ефективно и общото равновесие съответства на оптимума, формулиран от Парето (невъзможност за нарастване на задоволството на едно действащо лице без снижаване на същото за друго действащо лице). Този резултат съответства на правилото, което икономистите наричат „първа теорема на икономиката на благосъстоянието". 14 Тук все пак не можем да не отбележим и влиянието, оказано върху Валрас от труда на един голям френски икономист - Огюстен Курно (1801 - 1877 г.). В своите Изследвания върху математическите принципи на теорията за богатството (1838 г.) Курно се усъмнява, че „за целите на пълното и категорично решаване на проблемите в отделната част от икономическата система, човек би могъл да се въздържи от обхващането на цялостната система" (гл. XI); Валрас трябва да извърши именно това. Курно обаче разглежда в глави 1У-1Х цяла една серия от проблеми (функция на търсенето, теория на монопола, теория на съвършената конкуренция и теория на олигопола), по отношение на която той впоследствие вдъхновява мнозина икономисти и която неговият близък съмишленик А. Маршал подхваща отново в своя анализ за частичното пазарно равновесие. 15 Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|