Теории за ролята на образованието
Дидактически утилитаризъм
Изтегляне 129.42 Kb.
|
Свързани:
Доклад възможностите на ИТ в обра, Курсова работа по Приобщаващо образование
- Навигация на страницата:
- 1.4.Дидактически екземпляризъм.
| 1.3.Дидактически утилитаризъм.
През първите няколко десетилетия на 20в. в американската педагогика върху основата на философията на прагматизма се формира теорията за дидактическия утилитаризъм. В основата на училищното обучение се поставят тесният практицизъм, личният опит на детето, неговите интереси и потребности. Обучението се свежда до практическата организация на дейността на учениците за решаване на конкретни житейски проблеми. Разбира се, важна задача на училището е да подготвя учениците за живота. Но нейното реализиране може да се осъществява по различни начини. Защитниците на дидактическия утилитаризъм надценяват ролята непосредствената практическа дейност на учениците и подценяват значението на усвояването на теорията, систематизирана в различните научни дисциплини. По тази причина това направление се подлага на критика от редица американски педагози. 1.4.Дидактически екземпляризъм. По –късно в западната педагогика широко разпространение получава т.нар. дидактически екземпляризъм. През експоненциалното развитие на научните знания несъстоятелността на традиционното, нормативното образование става все по-очевидна. Привържениците на концепцията за екземплярния принцип за подбор на учебното съдържание с основание изтъкват, че в съвременни условия е невъзможно да се изучават изцяло пълните курсове на различните науки, т.е. че учебните предмети не могат напълно да възпроизвеждат тяхната логическа структура. Минимизацията на учебния материал се извършва чрез подбора на най-същественото, на най-типичните екземпляри (примери, образци, модели, типове). Някои автори говорят за т. нар. ,,прочистен” учебен процес, за учене, основано на ,,примери”, на ,,острови”. Характерно за този начин на обучение е, че учебният материал се изучава се систематично, а тематично. Анализът на един или друг типичен пример позволява да се разберат всички останали частни случаи. При това обикновено догматичният начин на изложение се заменя с евристичен подход, основаващ се на генетичния и каузалния анализ на изучаваните явления, стимулиращ творческото мислене на учениците Могат да се посочат и редица други съвременни подходи за подбор и структуриране на съдържанието на образованието и обучението: непрагматични, когнитивни, хуманистични, технократични интегративни и други. С основание редица завидни автори изказват неудовлетворение от състоянието на теорията на съдържанието на образованието и обучението. Така например Дж. Кер изтъква, че ,,у нас няма съответна рационална теория или поне ред от теоретически положения, върху които биха могли да се основават измененията на курикулумите”, т.е. на програмите, определящи съдържанието, методите и организацията на обучението. Понастоящем като много перспективно направление се формира онтодидактиката, която се характеризира със засиленото внимание към теоретическите и практическите проблеми на дидактическата редукция на съдържанието на съвременното научно знание с оглед представянето му не само в достъпна за учениците форма, и като средство за оптимално развитие на техните познавателни способности. Актуална задача на съвременната дидактика е в духа на плурализма да анализира о преосмисли постиженията и слабите страни на различните концепции за подбор на учебното съдържание, за да открои и по възможност да обобщи най-ценните идеи, адекватни на новите изисквания. Произтичащи от демократизирането и хуманизирането на обществото и училището. Изтегляне 129.42 Kb. Сподели с приятели:
|