Тема 7: Монетаристкивариант на количествената теория за парите

Монетаризъм ( Теорията на Фридман) - в основата на неговата концепция за парите е, че проблемите в икономиката като кризи, депресия, инфлация и т.н. са резултат не от самата икономика, от неправилната парична политика( определена от държавата). Монетаризмът е много близък до теорията на Кейнс, но достига до противоположни изводи за паричната политика. Фридман приема идеята, че количеството на парите в краткосрочен план влияе върху производството и върху реалния вътрешен продукт. В резултат на изследвание върху икономиката на САЩ(100 години) Фридман намира връзка между колучеството на парите и деловия цикъл. Той установява, че темпа на изменение на паричното предлагане се променя по същата схема, както деловия цикъл, но установява че количеството на парите достига своя пик и започва да намалява малко преди икономиката да достигне своята най – висока точка.

…схема от 22.II

Също Фридман – количеството на парите достига най - ниската си точка и започва да се покачва малко преди икономиката да достигне дъното си. Фридман установява, че тази връзка е най – силна когато се разглеждат темповете на изменението на паричното предлагане и темповете на изменение на количеството вътрешет брутен продукт. В рамките на един цикъл в икономиката при нарастване не темповете при предлагане на пари примерно с 10% с известен времеви лаг, това води до нарастване на производството също с 10% без да имаме промяна в равнището на цените. В последствие обаче, ако темповете на нарастване на паричното предлагане се запазят води до запазване на равнището на цените за сметка на намаляване на нарастването на брутния вътрешен продукт в реално изражение и неговата стойност ще се доближава до дългосрочен темп на нарастване на реалния брутен вътрешен продукт.

Фридман обаче предлага Централна банка да не се опитва да влияе върху икономическата активност чрез промяна в паричното предлагане, а вместо това да поддържа един констанетен темп на нарастване на количеството на парите, който да е равен на дългосрочния темп на нарастване на реалния въртрешен продукт. Причината за това е, че има различни времеви забавяния (лагове) при провеждането на паричната политика:

1. 
   Закъснения от момента на промяната в икономическата активност, до установяване на промяната в статистиката
   
2. 
   Забавяне от установяването на промяната в икономиката до приемане на вариант от …….
   
3. 
   Времеви лаг( забавяне) – свързано с времето ……. Промените в политиката на Централна банка? ще се отразят върху реалната икономика. Като резултат на забавянията е възможно ……..е на ЦБ да подейства върху иконмиката след като икономическите условия са се променили. ЦБ може да стабилизира разликата единствено, ако може да предсказва темпа на икономическа активност в бъдеще, за да предприеме необходими мерки навреме. Тъй като средствата? Предвиждани няма да са точни трябва да се придържа към постоянни? теми. С нарастване на паричното предлагане и да го ………….пя единствено когато прогнозира промени в областта на паричното предлагане.
   

Форми на парите:

• 
  Стокови пари
  
• 
  Парични знаци : книжни пари и кредитни пари
  

За разлика от тях паричните знаци имат само монетарно значение и търсене, т.е те имат стойност самов паричното обръщение. Предпоставките за навлизане на паричните знаци на мястото на стоковите пари могат да се обобщят в три групи:

1. 
   предпоставки, свързани с особеностите на металическото обръщение. Тук на първо място се отчита факта, че монетите от злато и сребро, които в миналото са се използвали като пари, с течение на времето са се изхабявали, т.е. стойността им е намалявала, но те са продължавали да се използват в обръщението по номинална стойност, следователно са се превръщали от пълноценни в непълноценни стокови пари.
   
2. 
   заедно с монетите от злато и сребро в обръщението се използват и монети от неблагородни метали за извършване на дребни плащания (?Биломни монети – разменни).
   
3. 
   много често държавата е секла монети с примеси като по този начин е намалявала стойността на благородните метали, за да реализира печалба, въпреки това те са изпълнявали функция на парични знаци.
   

• 
  Предпоставки, свързани с функциите на парите …… често разменно средство – като такива те са само мимолетен посредник при размяна и хората не се интересуват от материала, от които те са изработени, а се интересуват дали те ще могат да ги използват срещу други стоки и услуги.
  
• 
  Предпоставки, свързани с исторически условия – т.е. с развитието на обществото и най – вече на икономическите увлечения – нарастване на стоковото стопанство, утвърждаване на индустриалното производство и възникването на национални стопанства. При тези условия икономиката е била възпрепядствана от недостига на благородни метали и затова са заместени с парични знаци, които са циркулирали на мястото на недостатъчните злато и сребро.
  

През XIXв. в много страни започват да се институциолизират централни банки (ЦБ), които започват да емитират банкноти на основата на специални закони. Законодателно се регламентира монополигирането на банкнотната емисия и се остановяват задължителни отношения между обема на банковата емисия и резервите на емисионната банка под формата на благородни метали. Тогава се въвеждат няколко системи на банковата емисия. Познати са следните системи:

1. 
   английска система за банкнотна емисия – банкнотите е трябвало да бъдат обезпечени 100% с благородни метали като се е допускала фидуциарна емисия в размер на 14 млн лири. Под фидуциарна емисия се разбира – обезпечена с полици, а не със злато и сребро.
   
2. 
   френската система за банкова емисия – по – еластична от английската. При нея законодателно се е определяла горната граница, до която може да достигне банкнотната емисия, а емис. Банка самостоятелно е определяла каква част от банкнотите ще са покрити с благородни метали и каква част ще е фидуциарна емисия.
   
3. 
   немска (континентална) емисия – прилагала се е в повечето страни включително и в България, след като БНБ е получила право на банкнотна емисия 1885г. (БНБ е създадена през 1879г.). При немската система емисионната банка трябва да поддържа покритие на банкнотната емисия с благородни металив размер на 33 1/3 %, а останалата част от банкнотната емисия да е покрита с ценни книжа.
   
4. 
   американска система – при нея покритието на банкнотите с благородни метали е фиксирано на 40%, а останалата част е покрита с полици, като при повишение на фидуциарната емисия се е налагал прогресивен данък върху емисионната банка.
   

Делението на паричните знаци на книжни и кредитни нямат нищо общо с материала, от който са изработени. Разликите се състоят в принципите на тяхната емисия и обозначението, което имат. Кредитните пари са покрити с конкретни активи ?за своя емитент и освен това те влизат в паричното обръщение на основата на кредитни сделки. В миналото това са били банкнотите, които отделните банки са можели спокойно да се емитират.

Книжните пари не са обезпечени с някакви активи ?на своя емитент. Те се емитират само от държавата с цел тя да финансира разходите си. Навлизат в обръщение с принудителен курс, т.е. хората са задължени да ги приемат по номиналната стойност, като законно платежно средство. Обикновено те са нямали покритие с благородни метали и в миналото не са се обменяли срещу злато и сребро, тъй като книжните пари са се емитирали за покриване на разходите на държавата. Обикновено тяхната емисия е била неограничена и като правило те са се обезценявали.

Тема 10:

Кредитни пари (банкноти) и особености на тяхната емисия. Разлики между емисията на книжни и кредитни пари. Системи на банковата емисия.

Произхода на кредитните пари е различен от този на книжните, а именно те се свързват с дейността на сарафите и банкерите в миналото. Първообраза на кредитните пари е разписката на сарафите. Под полица (разписка) се разбира кредитно средство на обръщение, по силата на която едно лице се задължава самоили посредством друго лице да плати определена сума на определено място и дата на приносителя на полицата. Полиците са два основни вида: менителница и запис на заповед.

Менителница – възникнала по – рано. Нарича се още преводна полица или трата. Най – напред са се използвали за изплащане на пари в брой на друго място, а не на мястото, където менителницата е издадена. Менителницата, издателят и и трасанта дава заповед на платеца по полицата (трасат) да изплати определената сума на определено място и дата на лице, което се нарича бенефициент (ремитент).

В последствие с развитието на производството от стопанството, полиците започват да се използват при доставянето на търговски (стоков кредит) от един търговец н Полица кеш

--------------------- -------------

Купувач продавач банка

--------------------- < -----------------

СтокабанкнотаПри записа на заповед издателя на полицата се задължава безусловно да плати определената сума на определена дата и място на посоченото в полицата лице. Продавача, ако иска да получи парите в брой трябва да изчака.Банката купува полицата с известни отстъпки (сконто) от номиналната стойност на полицата и това сконто отговаря на лихвата, която банката следва да получи до изплащане на полицата на падежа. На падежа полицата се предявява за плащане и платеца е длъжен да я заплати, ако полицата не се изплати на падежа, притежателят и има право на протест (пред служител на съда) и се удостоверява, че полицата безуспешно е предявена за …..ед, което без съдебен процес се приминава към принудиделно събиране на сумата по полицата, след продажба на имуществото на платеца. ………отите могат да се разглеждат като полиците …едите, които просто заменят стоковата полица с друг финансов инструмент, който е ?обособен като средство за размяна.

Нямат срок на падежа

Тяхното изплащане не е ограничено в тереториален аспект и могат да се ползват в други места

Банкнотите имат двойно обезпечение, а обезпечени са както със стоковите полици, зад които ……ален стоков капитал, така и със злата или сребро, тъй като банките са се задължавали да връщат обратно банкнотите срещу злато или сребро, ………. в миналото е било законно платежно средство.

Банкнотите са били с двойно обезпечение (….. ……. и благородни метали), докато книжните пари са без обезпечение.

Банкнотите са се обменяли срещу злато и сребро, докато книжните не са

Банкнотите са навлизали в обръщение на ……на кредитни сделки от страна на банките, за ……жват стоковото обръщение и след това са ?връшали в банката емитент при плашане на кредита, ………ха от това книжните пари са се емитирали за покриване разходите на държавата, а не на основата на кредитна сделка и затова те са оставали в паричното обръщение като са водели до инфлация.

1. 
   Нужно е доверие при съвременната емисия на пари, т.е.обществото трябва да има доверие в емитента на парите и в паричната единица
   
2. 
   В съвременните условия емисията на пари е напълно откъсната от златото.Златото все още е резервен актив на много централни банки, но емисията на съвременните ЦБ не е свързана с резервите в злато.
   
3. 
   В съвременните условия емисията на пари включва:
   

билонни монети (емитират се от правителството)

пари на търговските банки (депозитни пари)

4. 
   В днешните условия парите имат кредитен характер, т.е. те винаги са покрити с активи на емисионната институция и навлизат в обръщение по кредитен път, т.е. чрез кредитни операции
   
5. 
   В днешни условия се посочват три основни канала за навлизане на парите в обръщение:
   

- обслужване на публичния дълг – например чрез покупката на съкровищни ценни книжа (държавни ценни книжа), в този случай в актива на емисионните институции се увеличават вземанията към правителството, срещу което имаме увеличаване на паричната емисия. В някои страни е възможно ЦБ да отпуска преки кредити на правителството, което също води до емисия на пари.

- чрез финансиране на международния стокообмен, в случая ЦБ или ТБ купуват валутни активи срещу което създават национални пари.

6. 
   В съвременни условия ЦБ има монополно право емитира базисни парични знаци, които по законодателен път са установени като законно платежно средство, това у нас са банкнотите и монетите от БНБ. Останалата част от паричната маса задължително се обменя срещу пари на Централната банка.
   
7. 
   В съвременните условия ЦБ разполага с различни механизми, за да регулира предлагането на пари в икономиката, като за целта получава правото да контролира кредитната активност на търговски банки. Целта е обикновено да се поддържа ниска инфлация и стабилност на паричната единица.
   

Под парична система се разбира исторически създадена и законодателно утвърдена организация на паричното обръщение и паричния оборот в страната. Разглежда се в два аспекта – функционален и институционален.

1. 
   Във функционален аспект паричната система се включва:
   

1. 
   името на паричната единица
   
2. 
   мащаб на цените – в миналото това е било златно съдържание на паричната единица, което по законодателен път е било в основата на парите.Например у нас до 1990г. 1лв = 0,759548 гр злато (по закон). В други страни връзката със златото е прекъсната през 1976 г., а долара срещу злато по фиксиран курс ( $35 за 1 брой унция злато = 31,…. грама )
   
3. 
   видовете банкноти и монети, които са законно платежно средство като се определя по законодателен път каква е номиналната стойност
   
4. 
   регламентация на безкасовите плащания и на създаването на електронни платежни инструменти
   
5. 
   курса на паричната единица спрямо чуждестранни валути, той може да е фиксиран, обвързан или плаващ (закон)
   
6. 
   механизмите, прилагани за регулиране на паричната маса от Централната банка (те също са част от паричната система).
   
1. 
   В институционален аспект се включват институциите на емисията на пари:
   

1. 
   да се поддържа стабилност на паричната единица
   
2. 
   в обръщение да циркулира само националната парична единица и да се изключва циркулацията на чужди парични единици
   
3. 
   еластичносст на емисията на пари, т.е. тя следва да съответства на потребностите на стоковото обръщение и условията.
   

1. 
   металически системи, които се делят на монеметализъм и биметализъм (копиране)
   
2. 
   книжно парична система, при която в обръщение копират парични знаци
   

В България левът е приет със закон от 4.06.1880 г. и тогава у нас се въвежда биметалическата система, т.е. като законно платежно средство се е използвало и златото и среброто, като е имало фиксирано отношение между стойността на златото и среброто с паричната единица. Банкнотите са се обменяли срещу злато и сребро до1912 г. От тогава се преустановява ……ата на левове срещу благородни метали и дефакто се преминава към книжен стандарт. През 1918 г. банкнотите на БНБ са обявени за законно платежно средство и в България се въвежда Златно девизен стандарт – означава, че банкнотната емисия следва да е покрита с чуждестранни платежни средства, измерими в злато. След 1944 г. в България са провеждани няколко различни форми. През 1947 г., 1952 г., 1962 г., официално връзката на лева със златото се прекъсва през 1990 г. и се въвежда съответващ курс на лева спрямо долара и останалите конвертируеми платежни средства. От 01.06.1997 г. се въвежда фиксиране на паричната единица у нас, като 1 000 лв →1 г. марка, а 05.06.1999г. се извършва деноминация на лева в съотношение 1 000 : 1, а след като се въвежда „евро”, курса на лева се фиксира спрямо него 1€ → 1,95583 лв.

Под предлагане на пари се разбира създаването на допълнителни платежни средства, които постъпват в каналите на паричното обръщение. Процеса на създаването на пари най – общо може да се представи с: M . S = m. M. B

M.S – предлагане на пари

M.B – парична база – включително банкноти и монети в обръщение + банкноти и резерви в Централната банка

m – паричен мултипликатор (той изразява с колко се променя предлагането на пари при промяна на паричната база с единица). За извеждането на формулата за мултипликатора може да се използва следния модел:

M.B = C_P +C_V +D_C

C_P – пари извън банките (население, фирми)

C_V – пари в касите на банките

D_C – депозитите на търговски банки в ЦБ

M.S = C_P + D

D – депозити в търговски банки

Правят се следните допускания:

C_P – предпочитаното от някои агенции между пари в наличност и депозити

C_V – каква част от депозитите приети в банките, банките ще задържат в наличност

D_C = RR + D_S + D_E e на три части.

RR – задължителни резерви

D_S – сегментът сметки (сметки на банки в Централната банка, чрез които се извършват съответните плашания)

D_E – излишни резерви

% на задължителни резерви, който се фиксира от ………… е % от сумата на депозитите в банките r =.

Отбелязваме % от привлечените депозити в банките, банките желаят да държат като сетълмент сметки ds = - отношението между излишните резерви на банките към стойността на депозитите в банките

MB = C_P.D + C_V.D +(r.D + D_S.D + D_E.D)

MB = (C_P + C_V+ r + D_S + D_E).D

MS = C_PD + D = (1+ C_P).D

m = = =

това уравнение единствено “r” се определя от ЦБ, а останалите зависят от предпочитанията от икономическите агенти и от ТБки.

У нас задължителните резерви на ТБки зависят и от темповете на нарастване на кредитирането от банките, а също така т съотношението между отпуснтатите кредити и депозитите, които са привлечени от нефинансови предприятия и населението. Има установени граници на темповете на нарастване на кредитирането, а именно в рамките на 6% на тримесечие. Ако темпа на кредитиране е по – висок от установения от БНБ се прилагат допълнителни задължителни резерви и това се прави за увеличаване на кредитната експанзия на банките у нас, тъй като БНБ не разполага с други инструменти, за да регулира кредитната активност на банките.

1. 
   Същност на търсенето на пари – при дефиниране на търсенето на пари се тръгва от концепцията, че богатството на един индивид може да се разглежда като съвкупност или портфейл от реални активи, финансови активи и човешки капитал (съвкупност от всички знания, умения и качества на един индивид, които му носят въввръщаемосст). Под търсене на пари се разбира каква част от богатството си индивидите желаят да поддържат в ликвидна форма, под формата на пари. При изследване на търсенето на пари, най – напред следва да се определи точно кои активи ще включваме в паричната маса, при извеждане на функцията на тяхното търсене.
   

M_D = f(x₁, x₂,……..x_n), x₁, x₂,……..x_n – фактори, от които зависи

2. 
   В моделите на различните икономически тези факторите са различни:
   

1. 
   Моделът на търсене на пари в класическата теория за парите – при нея подхода е макроикономически (тръгва се от идеята, че обемът на плащанията в икономиката е равен на обена на сделките, които се сключват). M.V = P.T (M - паричната маса в икономиката (предлагането на пари M_S)). При равновесие в икономиката трябва предлагането да е равно на търсенето, т.е. хората трябжа да държат в портфейлите си това количество, което банковата система им предлага. Ако предлагането е по – голямо от търсенето, следователно индивидите ще имат повече пари отколкото желаят да държат в портфейлите си. Това ще ги кара да търсят повече стоки и услуги, за да изразходват излишните си пари, но в рамките на икономиката при покупките на стоки и услуги. В рамките на икономиката няма да има изменение на парите. В резултата на това, при условие, че в краткосрочен план реалното производвтво е фиксирано, ще има ръст на цените. При такъв ръст хората ще се нуждаят от по – голяма икономическа стойност на парите, за да могат да сключват сделки и следователно цените ще се повишават, докато не се стигне до M_S = M_D. Седователно M_D =. В класическата икономическа теория за парите, търсенето на пари зависи от три фактора:
   

у – реалният национален доход (производство). То също се приема за фиксирано в краткосрочен план и зависимостта с търсенето на пари е права, тъй като при по – голям обем на дохода (производството) ще се сключват повече сделки и на икономическите агенти ще са им нужни повече пари

P – цените – колкото по – високо е равнището на цените, толкова по – голяма ще е икономическата стойност на парите, които ще са необходими на икономическите агенти да извършват разглашенията.

Моделът на Пигу и Маршал – при тях подходът е микроикономически като се тръгва от въпроса какви касови остатъци ще желаят да поддържат индивидите и фирмите. В зависимост от техния доход те стигат до извода, че индивидите и фирмите ще държат една част от доходите си под формата на пари като се съобразяват с алтернативните разходи за поддържане на пари вместо някакви доходоностни активи, т.е. това е лихвата като алтернативен разход. Ще се ръководят и удобството на парите като актив. Формулата, до която стигат: M_D = k. P.y

k – изразява тази част от националния доход в номинално изражение, която икономическите субекти желаят да държат под формата на пари.