Тодор Тодоров Колизиите на битието

СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ИДЕЯ И НЕЙНАТА СЪДБА.

От времето на първата "социалистическа" революция до наши дни е изписано толкова много мастило за "диалектиката на общото и специфичното в строителството на социализма", че е трудно да бъде обхванато в пълнота. колкото "социализмът" увеличаваше трудовия си стаж, толкова по-трудно ставаше да се разработват "диалектически обяснения" за идеята на социализма и нейното превъплъщаване в практиката на отделните страни, въпреки че опити не липсваха. но последните събития като че ли в оправдание на афоризма: "нещата се усложниха до такава степен, че станаха съвсем прости", сякаш без усилие снеха необходимостта от скрупольозното проследяване и обясняване на всички и всякакви нови и най-нови "социалистически" формотворчества. необозримото число амбициозни и претенциозни "обективни диалектики" за изграждането на социализма беше преодоля­но от скромната нетеоретична констатация, че извършеното досега не представлява осъществяване на социалистическата идея, а по-скоро е нейно опорочаване. в патоса на политическите страсти послед­ната констатация СЕ посреща с масово въодушевление, при което не остават много стимули за критичен анализ и аргументиране. и все пак какво е положението с осъществяването на социалистическата идея? трябва да е достатъчно ясно, че отговорът на този въпрос има не само и не толкова историко-дескриптивен, а преди всичко актуа­лен прогностичен смисъл. [cтр.197].

Социалната практика многократно е давала примери за това, че след успешно осъществено начинание обикновено винаги са се умножавали опитите за теоретично обосноваване на причините и обстоятелствата, обусловили успешната дейност, но при несполука научни­те аргументи отстъпват място на "очевидно установимите" слабости, на емоционалното отрицание и най-често - на субективистичното "търсене на виновника". И в конкретната ситуация с несполуките на социализма, очевидно преобладаващо все още е емоционалното от­ношение. Голямото разочарование от "социализма" кара едни да споделят възгледа за пълния провал на този обществен строй и което е по-важно - за невъзможността чрез социализъм да се изгради демократично общество. От тези позиции следователно се отхвърля идеята за социализма. Друга голяма социална група - било поради досегашната си обвързаност с изгражданото в близко минало общество, било поради появилите се надежди да се включи в преустрой­ството, замествайки в старата административно-управленска струк­тура компроментирали се личности - застава зад популисткия възглед за субективните грешки на отделни вождове и ръководства в изграж­дането на социализма. Това по същество са не просто два типа възможни позиции, а два фундаментални отговора на въпроса за смисъла и бъдето на социалистическата идея, отговори, които отхвърлят или утвърждават идеята за такъв обществен строй. Истинският отговор обаче може да се даде едва след теоретичното осмисляне и на двете позиции, след научното аргументиране както на възможността, така и на необходимостта за социализъм или пък на отрицателния отговор на такава възможност и необходимост. [стр.198].

От какъв характер са съображенията на позицията за субективизма и волунтаризма, допуснати от отделни ръководители и ръководства в изграждането на социализма? Основата, от която се изхожда в този случай е убедеността в научната правилност на социалис­тическата идея, дълбоката правда, разкрита в марксистко-ленинското учение относно обективните закони на общественото развитие към социализъм и комунизъм. Марксистката теория за обяснение на обществените процеси даде такава глобална рефлексия върху научното мислене в целия свят, че нея я изучават, с нея се съобразяват и от нея се ползват широки слоеве и на буржоазното обществознание ^*

Така или иначе опитите за научно опровергаване на марксизма не са довели до нещо значимо. В световен мащаб все още не е създа­дено по-цялостно, по-мащабно и всеобхватно учение за единно обяснение на природата, обществото и човешкото мислене.

Но атаката идва от другаде: може теорията на марксизма да не е опровергана научно, но затова пък практиката на "социализма" е едно недвусмислено нейно опровержение, още повече, че и съгласно това учение практиката е по-достоверен критерий за истината... И тук, със или без аналогията за фактите и боговете, позицията обикновено започва да "боксува"...

Нека обаче се опитаме да надзърнем по-внимателно зад изглеждащата съкрушителна очевидност на социалистическата практика. Между другото съвсем логично е "практическата" презумпция за неуспеха на социализма да поражда въпроса: защо, ако социализмът не е осъществен, практиката на извършеното трябва да бъде обявявано [стр 199] за социалистическа практика?

Ако за начало на социализма се счита октомврийската револю­ция, съвсем естествено е и там да се потърсят условията и факторите за реализацията на социалистическата идея. Последната, в онзи исторически момент има характера на теоретично обобщение, на една абстракция, на нещо общо. обобщение е на историческия опит на човешката цивилизация, на революционните борби на потиснатите класи особено от периода на (големите бунтове и въстания от края на 30-те години на 19 в. в западна европа до втората руска револю­ция през 1917 г. Социалистическата идея е абстракция, доколкото в относителната-си цялост в навечерието на октомврийската революция тя не е експериментирана и ако започването на социалистическа революция в една или в друга форма все пак има откъслечен опит, то нейното успешно завършване си остава само в сферата на теоретич­ната прогноза. Най-после тя е нещо общо, защото изразява повтарящи се, съществени страни и признаци на различни отделни общества, които при определени фактори и предпоставки при различни конкретни условия могат да проявят и проявяват тези устойчиво присъщи им черти. социалистическата теория "дава само общи"ръководни положения, които специално се прилагат към Англия по-иначе, отколкото към Франция, към Франция по-иначе, отколкото към Германия, към Германия по-иначе, отколкото към Русия"¹. Именно като нещо общо с притежава­ната от нея възможност да се осъществява в различни общества теорията на социализма породи по-късно неизброими интерпретации, странни "приложения", обществено-политически и идеологически колизии. На основата на възгледа за "приложението" на общото в [стр. 200] конкретни обществени условия възникна, а след това и се отрече учението за "моделите на социализма", за да се стигне впоследствие отново до своеобразното му потвърждение. А какво всъщност се случи с идеята на социализма, както и със самия социализъм?

Както вече беше изтъкнато, съществува възглед, според който опорочаването на социализма започва от субективизма и тоталитарните методи на ръководства, овладели управленческия апарат на първото в света "социалистическо"общество след смъртта на Ленин, а по-късно наложени и на останалите страни, тръгнали след втората световна война по социалистически път (а може би по-вярно би било да се каже, че самият социалистически път и неговият вид бе наложен на страните, през които преминава съветската армия).

Трудно е наистина да се отрекат фактите на монополизиране на властта и злоупотребата с нея като причина и заразителен пример за корумпирането на всички сфери на живота. колкото и да са многообразни проявите на т.нар. “отрицателни явления” при социализма, колкото и различни слоеве от населението да обхващат те, всичко се фокусира в социалното положение на хора, които по силата на притежаваната политическа или административна власт имат възможност да обсебват привилегии за себе си. Интересите на тези хора диктуват отстоява­нето и затвърждаването "авторитета" на служебната институция, по­средством която те са придобили и запазват своя привилегирован социален статус. За команднобюрократичната система обхванала социализма, като че ли е намерено обяснение и, изглеж­да, работата се състои в това, че хора с лоши мотиви и користни подбуди, с нисък морал или себични характери са се добрали до властта. От такъв извод обикновено се прави заключение, че бъдещето [стр.201] на социализма може да се осигури, като се подмени изцяло съществува­щата номенклатурно-бюрократична прослойка и в управлението на обществото бъдат избрани нови, неподкупни и нравствено неопетнени ръководители които да дадат гаранции за своята вярна служба на народа.

Възниква обаче въпросът: "кдк да се обясни фрапиращият факт, че във всички социалистически страни ръководствата и ръководители­те, както и да се сменяха, се оказаха без изключение “неморални и корумпирани”, и то след като болшинството от тях при избирането им се считаха за.чисти революционери, предани на комунистическите идеали, често доказали това и в революционната борба?" При такава масова и закономерна промяна на принципи и поведение не следва ли да се потърсят по-дълбоки и обективни причини, които влияят върху мотивите на тези субекти, които от обикновени хора след време се превръщат в недосегаеми богове? В такива именно случаи материализмът в историята разкрива потребността "да се издирят движещите причини, които тук ясно или неясно, пряко или в идеоло­гическа, а дори и във фантастична форма се отразяват като съзна­телни подбуди в главите на действуващите маси и на техните водачи, тъй наречените велики хора -това е единственият път, който може да ни отведе към познаването на онези закони, които общо взето господстват както в историята, така и в отделните периоди или в отделните страни"².

Общата изходна предпоставка, от която могат да започват съвременни изследвания за теорията и историята на социализма, [стр. 202] представлява избухването на октомврийската революция в неразвита в капиталистическо отношение страна. Този факт, отдавна познат и дълго време възхваляван, днес все повече се изпълва с отрицателна оценъчна натовареност. Ако го изразим посредством теоретичните условия на всяка социална революция това означава:

1, Недоразгърнатост и незавършеност на конфликта между производителните сили и производствените отношения на старото общество, при което нито едните, нито другите бяха се развили така, че да изчерпят своите възможности като начин на производство. Февруарската буржодзнодемократична революция през 1917 г. в Русия още дори не беше успяла да установи трайно своите резултати, когато трябваше да придобие социалистически характер. Производителните сили на обществото в сферата на промишлеността се намираха едва в началния етап на капиталистическото си развитие, а в сферата на селското стопанство бяха почти на феодално равнище. В еднаква степен това се отнася и за средствата за производство, и за човеш­кия фактор на производителните сили. Октомврийската революция отмени неуспелите все още да встъпят в официалното си право капи­талистически производствени отношения, обяви ги за исторически отживели, преди още да са заживели пълноценно, с което прекъсна възможността буржоазният начин на производство да създаде "по-масови и по-производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно"³; (в резултат на което едва тогава биха били изчерпани възможностите на капиталистическите производствени отно­шения и би възникнала обективната необходимост за тяхното унищоже­ние). Но силна потребност от социалистически производствени [стр. 203.]отношения в икономическите условия на живота в тогавашна Русия все още липсваше.

2. Непълна зрялост в противоречието между двете основни класи - пролетариата и буржоазията; естествено, след като не бяха се разгърнали капиталистическите производствени отношения, то и поляризацията на собствеността, на труда и на благата не беше придобила онзи вид, при който изходът на борбата между класите трябваше да доведе до изход без алтернатива. Разбира се, противопоставеност съществуваше, но тя се изразяваше в смесица от противоречия между цялата палитра от социални групи и класи, общата резултантна от които не сочеше безапелационно неизбежността на социализма. Научна истина е, че класовата борба преминава през различни исторически форми, че тя е процес на развитие. Но за социалистическа революция е нужно достигането на онова стъпало в разгръщането на класовата борба, при което обективно ще са налице истинските усло­вия за победата на пролетариата, а не само шансът да завземе едва поли­тическата власт.

3. Липса на доминиращо единство в интересите и съзнателно преследваните цели в средите на народните маси, осъществяващи революцията. Тъй като революционната ситуация в историческия момент беше резултат на разнородни по своя състав противоречия, както . вече беше посочено, то и преследваните от големи групи хора цели не можеше да нямат разнороден характер. Обединителен център на гнева на огромна част от населението беше например свалянето на царизма и помешчичеството, което като крайна цел може да се оцени като идеал на буржоазнодемократичната революция, но не задължи­телно и като нещо повече. Класовата съзнателност и идейна убеденост в необходимостта от победата не на какъв да е строй, а именно на [стр. 204] социализма не беше единен, масов движещ мотив на силите, извършили революцията^*

Накратко казано, недостатъчна разбитост, неразгърнатост, незрялост на обективните икономически условия в това число и на субективния фактор при осъществяване на социалистическата револю­ция - това е главният обективен исторически факт. Но обективните факти в историята, вплитайки се във веригата от събития, обуславят и обективни следствия. До какво доведе всичко това?

След завземането на политическата власт, както следваше от цялото учение за социалистическата революция, първата задача на победилите народни маси беше да се разбие старата държавна машина и на нейно място да се изгради нова институция, способна да от­стоява целостта и интересите на новото общество, да защитава посредством всяка клетка на необозримата си структура потребностите и волята на пролетарските, селскостопанските и всички дотогава онеправдани слоеве на населението. Това беше не просто първа задача, а задача над задачите, смисъл и най-дълбоко съдържа­ние на цялата революция. Характерът на тази задача се осмисляше и определяше като исторически, той доминираше като жизненоважна необходимост и всички останали (безспорно много) задачи можеха да бъдат решавани само в зависимост от осигуряването на основната задача. Затова създаването и укрепването на новата съветска държа­ва, на нейния апарат и структура се извършваше в неимоверно сложните и трудни условия още в първите седмици и месеци след [стр. 205] революцията. Допълнителни затруднения създаваха силната разруха от войната, масовият глад, икономическата и военната интервенция от страна на най-развитите капиталистически държави.

Месеци само преди октомврийската революция в книгата си "държавата и революцията" Ленин съвсем подробно беше анализирал известните по онова време възгледи относно характера, същността, функциите и задачите както на капиталистическата, ,така и на пролетарската държава. На основата на практическия опит на рево­люциите от парижката комуна до 1917 г. и на обобщенията на Маркс и Енгелс за основните изводи и поуки относно бъдещото обществено устройство Ленин извежда на преден план и многократно акцентира върху главните условия, осигуряването на които може да гарантира не само трайното закрепване властта на пролетариата и селяните, но и по-същественото - изграждането на общество без привилегии и класи, без бюрокрация и господство. Тези условия трябва да осигурят масов обществен контрол от страна на обществото и от страна на държавата за размера на труда и размера на потреблението, но същественото е, че такъв контрол трябва да се осъществява "не от държавата на чиновниците, а от държавата на въоръжените работници"⁴. За да се предотврати възможността в новото общество държавният апарат да се бюрократизира, още Маркс и Енгелс изтъкваха и Ленин многократно посочва двете "безпогрешни средства", приложени от парижката комуна. "първо, тя назначаваше на всички длъжности – в управлението, в съда, в народната просвета - лица, избрани чрез всеобщо изборно право и при това въведе правото тия избирани лица да бъдат отзовавани във всяко време по решение на техните избиратели. [стр.206]. И второ, тя плащаше на всички длъжности лица както на висшите, така и на низшите само такава заплата, каквато получаваха и другите работници"⁵.

При разгледаните по-горе условия на неразвит капитализъм, в които се осъществи революцията в Русия, как можеше да протече и как протече организирането на новия обществен строй?

2. (не)осъществяването

При изграждането на социалистическия държавен апарат и структура като главно и единствено средство за осъществяване диктатурата на пролетариата по отношение на свалената от власт буржоазия като верижна реакция възникнаха обективни трудности. Дори и за мирновременни условия големият проблем за Съветска Русия бе изхранването на населението, т.е, липсата на хранителни продукти и най-първични стоки за бита. Съвкупната оценка на този факт в традиционните обяснения досега е посочвала главно разоре­нието и разрухата на страната от войната, както и неблагоприятните сушави години за селското стопанство. Трябва обаче да се има предвид, че тези безспорни факти имат съдбоносно значение само при липса на икономическа възможност за тяхното преодоляване. В едно общество с високо развити производителни сили дори при военна разруха възстановяването на производството става доста бързо и при природни бедствия то не е фатално уязвимо.

Русия не притежаваше високоразвити производителни сили и това изразява най-точния и обобщен икономически факт, имащ значение за научното обяснение на иначе твърде нееднозначното и[стр.207] емоционално-нравствено характеризиране на "трудната ситуация след революцията". Неразвитостта на средствата за производство както в промишлеността, така и в селското стопанство е едната главна причина новата държава да изпитва огромни трудности от икономически характер, което от своя страна дава силно отражение и върху качеството на изграждащата се държавна структура. Послед­ното означава, че новото общество с още неизградена структура беше изправено пред непосилната задача да развива почти всичко в изоста­налата материална база - транспорт, комуникации, суровинна и енергийна база, техника, технологии. Това представляваше разкъсваща и неотложна потребност от действия по всички икономически фронтове в условията на напиращите външни и вътрешни военни фронтове. В такава ситуация бяха жизненонеобходими огромно количество висококвалифицирани кадри и специалисти във всички области на общественото производство - в икономиката, в политическите инсти­туции, в отбраната, в културата и т.н. Такива кадри обаче съвсем не достигаха, защото развитието и на човешкия фактор на производи­телните сили в Русия беше на ниско равнище, а и една голяма част от буржоазните специалисти избягаха от страната.

Тези обективни икономически предпоставки можеха да обуславят и действително обусловиха твърде безутешни следствия. За изгражда­нето на новата пролетарска държава бяха нужни огромно число спе­циалисти, но те обективно се оказаха съвсем недостатъчни..

Единственият възможен изход в тази ситуация беше назна­чаването на длъжности в държавното управление на всички равнища на хора, които са идейно предадени на делото на революцията с надеж­дата, че с това може да бъде донякъде компенсиран отрицателният [стр.208] ефект на тяхната професионална некомпетентност и че властта на пролетариата ще бъде достойно защитавана от представителите на идейния авангард. По-подходящи "управленци" в държавния апарат в тези условия не можеха да се намерят.

И тук се натъкваме на нещо, имащо изключителна важност за обяснение механизма на възникване на феномена "партийно-държавна бюрокрация", превземал и изсушавал всяко общество) поело по социа­листически път^*. По силата на обективните обстоятелства (а не по някакви субективни причини или грешки) ръководните длъжности в държавния апарат на всичките му равнища се заемаха от болшевишки кадри, от партийни членове, защото нямаше исторически шанс револю­цията да се задържи и развие, ако максимално не използва ограни­чения кръг от своя идейно верен състав. Това обаче не е принцип на всяка социалистическа революция, а е закономерен резултат на ре­волюция, започнала, преди обективните икономически условия да са създали необходимите предпоставки за нейното провеждане. Такава е историческата и логическа истина относно навлизането на комунисти­ческата партия в държавния апарат и постепенното им срастване. За утвърждаването на партийно-бюрократичния елит като властваща върхушка в страните обявили се за социалистически, съществуват, разбира се, и още други фактори.

Това, че всяка революция търси своите най-предани кадри в защита на бъдещето си и им доверява държавни функции, на пръв поглед изглежда да не е осъдително. Та нали всяка революция в една [стр. 209] или в друга степен в цялата човешка история е правила именно това. Впрочем не са малко гласовете, които "аргументират" по подобен начин правилността на подход, солидаризиращ се волно или неволно с добре известния нечаевски лозунг "целта оправдава средствата”. Абстрактността на такъв подход обаче би бил най-скромният му недостатък.

Не може да се обсъждат едни или други страни от проявите на една революция, още по-малко могат да се оценяват резултатите от нея, ако не се отчита същността й, нейният характер, цели и задачи. Октомврийската революция си поставя социалистическа цели, поставя си за главна задача изграждане на обществото, в което управ­лението ще бъде в ръцете на огромното мнозинство от народа, ще се извършва "от държавата на работниците". Когато обаче в практиката още от първите месеци и години се прилага силно ограниченият подбор на кадрите за държавното управление, още с това се поставят основи­те на партийната бюрократизация на обществото и неосъществяване същността на социализма. Нарушава се още първото условие, предпаз­ващо от бюрократизма - всеобщата изборност в държавното управление. Ленин сам констатира, че поради изостаналостта на Русия "тази некултурност принизява съветската власт и възстановява бюрокрацията. Съветският апарат на думи е достъпен за всички трудещи се, но на практика той не е достъпен за всички, както всички знаем"⁶. "Ниското културно равнище е причина съветите, които съгласно своята програма са органи на управление чрез трудещите се, всъщност да се явяват органи на управление за трудещите се чрез челния слой на пролета­риата, но не чрез трудещите се маси"⁷. Челният слой на пролетариата безсъмнено са болшевиките...[стр.210]

С това обаче съвсем не се изчерпва проблемът за опорочаването на социализма. Огромната потребност от квалифицирани специалисти естествено не може да бъде удовлетворена с партийни кадри. За развитието на всички отрасли жизнено са необходими много и много от липсващите знаещи и можещи професионалисти.

Известно е с каква настойчивост Ленин призовава да се издирват и привличат на работа буржоазните специалисти дори с антиболшевишки убеждения, разяснява, че за тях трябва да се оси­гурят и по-добри условия, и по-високо заплащане. "Да се заплатят дори два милиарда за това е дребна работа"⁸ - пише той. "Ако всички наши ръководни учреждения, т.е., и комунистическата партия, и съветската власт, и. професионалните съюзи не постигнат това, да пазим като зеницата на окото си всеки специалист, който работи добросъвестно, с познаване на своята работа и любов към нея, макар идейно да е съвършенно чужд на комунизма, то за никакви сериозни успехи в социалистическото строителство не може и дума да става"⁹.

Следователно, в такава обективноикономическа ситуация на унищожителен "глад" за специалисти практически става твърде трудно да бъде изпълнено и другото "безпогрешно условие" за предпазване от бюрократизма в управлението - сменяемостта по всяко време в управлен­ческите длъжности.

И въпреки че Ленин отлично познава и сам пропагандира необходимостта от "незабавно преминаване към това, щото всички да изпълняват функциите на контрола и надзора, щото всички за опреде­лено време да станат "бюрократи" и поради това никой да не може да стане "бюрократ"¹⁰, въпреки че полага огромни усилия, реалностите [стр.211] се оказват съвсем други.