ЧАСТ V. Крахът на второ качествените ипотечни

218 перспектива 3а измеренията на текущата криза. Ще обърнем особено внимание на крупните дисбаланси по текущите сметки в световен мащаб, които предшестваха кризата и до известна степен спомогнаха 3а нейното предизвикване. Както ще илюстрираме, прекомерното кредитиране на САЩ от чужбина (намерило изражение в поредица от фрапиращи дефицити по текущата сметка и по търговския баланс) съвсем не беше единственият предупредителен сигнал. Всъщност, американската икономика, която се намираше в епицентъра на тази криза, показваше и много други признаци, че се намира на ръба на финансов колапс. Сред тези тревожни симптоми бяха инфлацията на цените на активите, най-вече в сектора на недвижимите имоти, растящата задлъжнялост на домакинствата, забавящата се производителност – все стандартни предвестници на задаваща се финансова криза. На практика от гледна точка на чисто количествените измерители в икономиката на САЩ бяха налице всички индикации 3а назряваща катастрофа. Разбира се, 6 това отношение САЩ далеч не бяха сами, като аналогични симптоми се наблюдаваха и в редица други държави, сред които
Великобритания, Испания и Ирландия.
В последващата глава 14 ще разширим сравнението между отминалите кризи и настоящата, като разгледаме причинените от тях последици. За да обогатим базата си 3а сравнение, ще приведем някои добре известни епизоди от развиващите се пазари. Това не е случайно, тъй като, както видяхме при обсъждането на банковите кризи в глава 10, нововъзникващите и напредналите икономики показват удивително сходни тенденции вследствие на финансовите сътресения (поне по някои от ключовите показатели).
Повечето от кризите, които ще използваме 3а сравнителната си извадка в тази глава, са от периода след Втората световна война, но към края ще направим паралел също така и с Голямата депресия. Може с основание да се твърди, че в ранните фази на депресията от 30-те години макроиконо- мическата политика е била твърде пасивна. В този смисъл усилията да се поддържа балансиран бюджет при условията на спадащи данъчни постъпления не само че не са били от полза, но дори са били дълбоко контрапродуктивни, а нежеланието да се изостави Златният стандарт е допринесло 3а пораждането на дефлация в много държави. И все пак това сравнение е важно, тъй като Голямата депресия е единственото събитие от подобен род, което се доближава по мащаби до неотдавнашната криза.
След това, в глава 15, ще спрем вниманието си върху онези канали и връзки, които разпространяват кризите отвъд границите на държавите, като се започне от финансовите такива и се стигне до търговията и до фактори като технологиите и геополитическите сътресения. Ще направим също така разграничение между високоскоростните, или „експлозивни“ причинители,

219 като например фондовите пазари, и онези със „забавено горене“, при които предаването отнема по-дълго време.
И накрая в последната от четирите глави, глава 16, ще разгледаме скорошната криза от глобална перспектива. Тук ще бъде и кулминацията на всичко обсъдено до момента. Нашите обширни статистически данни, обхващащи почти всички региони по света, ни позволяват да предложим работна дефиниция 3а това що е глобална финансова криза. В добавка анализът на многообразните финансови сътресения, описани в тази книга, ни дава възможност да съставим нов кризисен индекс, който съчетава в себе си различните видове кризи, изживявани от държавите по света. С оглед на това глава 16 има съществено значение в обобщаването на целия спектър от кризи, разглеждан в тази книга. Макар и да не изглежда вероятно последните финансови събития да доведат до чак толкова сурови последици, колкото
Голямата депресия от 30-те, все пак читателите могат да намерят в някои от направените сравнения материал 3а отрезвяващ размисъл.

220

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: