Този път е различно
Преглед на историческите епизоди
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Спадът след кризата: дълбочина и продължителност
| Преглед на историческите епизоди В предходната глава включихме всички основни следвоенни банкови кризи в развитите страни (общо осемнайсет на брой), като поставихме особено ударение върху онези, известни с прозвището „Големите пет“ (Испания, 1997, Норвегия, 1987, Финландия, 1991, Швеция, 1991, и Япония, 1992 г.). Както от изложените данни за тях, така и от досегашното развитие на финансовата криза в САЩ от 2007 г. става напълно ясно, че последната би следвало по всички параметри да се причисли към тежките кризи от типа на „Големите пет“. Ето защо в тази глава ще се съсредоточим само върху мащабните, системни финансови кризи, като ще включим както Големите пет епизода от напредналите икономики, така и някои от най-известните финансови трусове от развиващите се пазари: азиатските кризи от 1997- 1998 г. (Хонконг, Индонезия, Корея, Малайзия, Филипините и Тайланд); тази от Колумбия през 1998 г., както и аржентинския колапс от 2001 г. Това са все случаи, за които разполагаме с всички, – или поне с повечето – необходими данни, за да извършим представителни количествени сравнения по широк набор от ключови индикатори като капиталови пазари, пазари на недвижими имоти, безработица, темпове на икономически ръст и т.н. От централно значение за анализа са историческите сведения за цените на недвижимите имоти, които понякога са труднодостъпни, но имат решаваща роля при оценката на последната финансова криза. 254 Включили сме също така и два по-ранни епизода, за които разполагаме с данни относно цените на имотите: тези на Норвегия от 1899 и на Съединените щати от 1929 г. 254 В глава 10 разгледахме финансови кризи от 66 държави в течение на повече от двеста години, като подчертахме многобройните сходства между развитите и напредналите икономики, като например почти универсалното покачване в правителствената задлъжнялост. 244 Спадът след кризата: дълбочина и продължителност Във фигура 14.1, която е базирана на същите сведения, както и таблица 10.8, още веднъж разглеждаме фазата на понижение в цените на имотите, съпровождаща банковите кризи в нашия разширен набор от данни. Фигура 14.1. Минали и настоящи цикли на реални цени на имотите и банкови кризи. Източници: Приложения А. 1 и А.2 и източниците, цитирани там. Бележки: Всяка банкова криза е означена според съответната държава и началната ѝ година. Поради ограничеността на данните са включени само епизодите на големи (системни) кризи. Историческата средна стойност не включва кризите, които продължават и към момента. За тях изчисленията са базирани на данни за следните периоди: За Исландия и Ирландия – месечни за октомври 2008; за Унгария – годишни за 2007; и за всички останали – трето тримесечие на 2008. Цените на имотите са дефлирани с индексите на потребителските цени. Включили сме и няколко от държавите, изпаднали в криза от 2007 г. насам. Най-скорошните кризи са представени в стълбицата с по-тъмен цвят. 245 Средният кумулативен спад в реалните цени на имотите за цялата извадка възлиза на 35,5 процента. 255 Най-сериозните понижения са отбелязани от Финландия, Колумбия, Филипините и Хонконг. Измерени от най-високата до най-ниската точка, те съставляват между 50 и 60 процента. Спадът, отчетен в Съединените щати през последната криза до момента на написване на книгата (почти 28 процента в реално изражение към края на 2008 г. според индекса на Кейс-Шилер), вече е почти двойно по-висок от този, регистриран в страната по време на Голямата депресия. Фигура 14.2. Минали и настоящи цикли на реални цени на акциите и банкови кризи. Източници: Приложения А.1 и А.2 и източниците, цитирани там. Бележки: Всяка банкова криза е означена според съответната държава и началната ѝ година. Поради ограничеността на данните са включени само епизодите на големи (системни) кризи. Историческата средна стойност не включва кризите, които продължават и към момента. За тях изчисленията са базирани върху данни към 2 декември 2008 г. Номиналните цени на акциите са дефлирани с индексите на потребителските цени. 255 Историческата средна стойност, означена в диаграмата в черно, не включва кризите, които продължават и в момента. 246 Струва си да отбележим, че продължителността на низходящите трендове в цените на имотите е доста голяма, средно около шест години. Дори ако се изключи крайният случай на Япония (с нейния спад, продължил цели седемнадесет последователни години), осреднената стойност продължава да бъде над пет години. Както е илюстрирано на фигура 14.2., спадовете в цените на акциите, съпровождащи банковите кризи, траят по-кратко от тези при имотите, но затова пък са много по-стръмни. Тяхната по-малка продължителност не е учудваща предвид факта, че фондовите пазари по принцип са много по-слабо инерционни. Исторически погледнато, средното понижение при цените на акциите е 55,9 процента, а продължителността на низходящия тренд е 3,4 години. Към края на 2008 г. Исландия и Австрия вече са понесли спадове в цените на акциите, които далеч надхвърлят средните стойности за сравнителната историческа извадка. Фигура 14.3. Минали цикли на безработица и банкови кризи. Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|