Учебни програми за подготвителна група в детската градина въведение
Изтегляне 4.49 Mb.
|
| УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ЗА ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
ВЪВЕДЕНИЕ Програмата за предучилищната подготвителна група е разработена от професионалисти в системата на педагогиката на предучилищното и дидактиката на началното училищно образование – преподаватели от университети, експерти и учители. Тя има предназначението да отговори на необходимостта от единна социално-педагогическа система на образование в този период от живота на детето и да докаже значимостта на подготвителните групи за социализацията на бъдещите ученицци и тяхната подготовка за постъпване в училище. Основава се на постиженията от реформата на образованието ни в предходните години – изводите от националните, действащи от 1993 г. програми за предучилищно възпитание, от въвеждането на образователните стандарти за предучилищно възпитание и подготовка, на учебните програми за първи клас, одобрени през 2002 година и задаващи нови тенденции за началното образование. Съобразно публикуваните държавни образователни изисквания и промени в Закона за народната просвета (бр. 90 на Д.В./2002) се изисква да се отговори на обществените образователни приоритети в подготвителните групи в детската градина.
1. Изяснява процеса на интегриране на децата на 5-7-годишна възраст към задължителна подготовка в подготвителните групи. 2. Предлага образователнна програма, основана на съвременни изследвания за книжовните форми на овладяване на българския език в междуетническото пространство. 3. Излага основополагащи принципи за подпомагане на социализацията в условията на плавен и приемствен преход за училище, основан на предучилищно педагогическо взаимодействие. 4. Доказва необходимостта от концептуален модел за предучилищна подготовка за придобиване на обща и специална готовнот за училище при основополагащата роля на социално-личностната подготовка. 5. Продължава тенденциите на развитие и приемствеността по отношение на националните програми за детска градина и началната училище. 6. Осъществява връзка между целите, очакваните резултати и формите на организация на педагогическото взаимодействие със съдържателните ориентири по образователните направления.
- детето - бъдещ ученик, с неговите психо-физически и етно-социални особености, при отчитането на семейния му език да постъпването в подготвителната група; - средата, в която се осъществява подготовката му, организирана като интегриране и интелектуализиране на механизмите на научаване задължителни и регламентирани (преднамерени или планирани в седмичното разписание) и задължителни и нерегламентирани (с възможност за вариране на деня в седмицата, в който ще се реализират, но придобиващи за тази група задължителен характер) педагогически ситуации, които са предварително проектирани, делови иличностни срещи на педагога с децата; - към съдържанието и структурата на опита му – системата от представи, умения и отношение, като благоприятни възможности за неговото обогатяване чрез позитивни преживявания в групата от връстници (посещавали и непосещавали детска градина до подгатвителна група); - към традициите на демократичното ни образование, осъвременени от духа на технологичния прогрес на XXI век. Наличието на съвременна законодателна нормативна база и на евроинтеграционна стратегия в образованието осигуряват възможност за реализиране в подготвителна група на принципте на педагогическото взаимодействие: толерантност и сътрудничество; публичност и откритост; традиции и визийност; многофункционалност и системност; интелектуализация и прагматизъм; компенсаторност и успеваемост. В концептуално отношение принципите ще се реализират при създаване на конкретните образователни програмни системи и образователни материали, разработени върху настоящата програма и на педагогическите технологии в образователния процес в подготвителната група, независимо от това дали тя функционира в детска градина или в училище (при конкретните условия на селището). В този смисъл е особено важно да се постигнат трите взаимосвързани цели на изложената тук програма: Първо: качествена промяна на участието на бъдещите ученици в процеса на взаимодействие в подготвителната група, което предполага единството на социална, познавателна и специална подготовка, а не само внимание върху съдържателнопредметната подготовка; Второ: спазване на принципите на предучилищното педагогическо взаимодействие и реализиране на формите на организацията му – педагогическите ситуации (задължителни и регламентирани в седмичното разписание и задължителни, но нерегламентирани в седмичното разписание, вариативно включвани в дните на седмицата и провокирани от детската насоченост) както при полудневнататака и при и целодневната организация. Трето: осигуряване мобилността на децата при преходи от едни към други ситуационни форми, развиващи съморегулацията и социалните им способности за учене в учлилище, формиране на отношение към бъдещата социална роля "ученик". Образователните цели и съдържанието по направленията са диференцирани в модули в зависимост от включването на детето в определен етап от педагогическото взаимодействие – посещавали в предходни години детска градина преди подготвителната група и непосещавали детска градина в предходни години. В първия модул образователното съдържание е систематизирано от гледна точка на постигане на готовност за училищно обучение в рамките на една година. В случай, че детето го овладява интензивно, то може да се включат теми и съдържание от втория модул. Модулите не са рамка, а ориентир за избирателно ориентиране на детето при помощта на педагога в усложняваща се система от представи, умения, отношение, което е изискване на принципа за компенсаторност и успеваемост. 2. Параметри на концептуалния модел в подготвителната група на детската градина или в училще. Подготвителната група за училище е реализация на нов междуетнически модел за предучилищно и начално училищно образование – социалното, емоционалното, двигателното, познавателното и художествено-приложното развитие са взаимносвързани и са подготвени като образователни приоритети чрез образователните модули в програмата в зависимост от опита на децата – посещавали и непосещавали до момента на постъпване в подготвителната група детската градина.Това е нов момент на образование в междуетническото пространство, тъй като за първи път от времето преди Съединението на България подготвителната за училище група има задължителен характер в тази възраст от живота на детето – приобщаването към общочовешките ценности и предаването на материални и духовни послания се гарантира като приемственост в единната социално-педагогическа система – "детска градина – училище". Подготвителната група за училище е общо-психологическа и личностна подготовка за училищно обучение в условията на преход към училищно обучение, а ученето е уникална ценност за всяко дете, която му се осигурява чрез образователните направления, ядра и цели, задаващи съдържанието им. Подготвителната група за училище е подготовка за саморегулиране от позицията на новата социална роля – ученик и е образователна среда за прехода от външна към вътрешна готовност за училище, който определя ценността и самоинициативата на детето за учене. Подготвителната група за училище е подготовка за самодисциплина и толериране на личностната автономия като стартови позиции на образованието, подпомагани от педагога. Подготвителната група за училище е откриване и стимулиране на образователния потенциал на всяко дете чрез използването на личния опит – "каквото детето може да прави, а не – каквото не може", който се рационализира при подходящи условия чрез овладяването на българския език, но на основа на семейния – предпоставка за изравняване на възможностите за училищно обучение в първи клас (със семеен език български или друг език).
- основна човешка способност за комуникиране и общуване; - основно средство за опознаване на света, на знаковите отношения в него, на играта и изкуството; - сензитивно овладяване на езика при осъзнаване на начините на използуването му като универсални механизми за изразяване на личностна култура. ІІ. Овладяване на българския език – основа за комуникатовно-речева идентичност за комплексно ориентиране в света. Овладяване на езика като: - действена и рационална сратегия за придобиване и търсене на информация в съвременната социална среда; - достъпна ценностна система за откриване на сигурност в света, опосредствано от социални еталони за норми и ценности.
- Развитие на самосъзнанието чрез речевото взаимодействие: готовност за саморефлексия на основата на семйния и български език; - Изграждане на сигурност и комфорт при обобщаване на картината за света: готовност за саморегулация в приросния социалния свят, конструктивно-техническите и изобразителни дейности, физическата куллтура ; - Осмисляне и оценяване на социални еталони от ежедневието и в художествени произведения: готовност за идентификация чрез играта, изобразителното изкуство, художествената информация в литературата за деца. 4.1.2. Език и взаимодействие със света: - Възпитаване на умения за опознаване на света и за начини за информиране: готовност за изпращане и приемане на послания чрез игрови и театрални етюди, систематизираните представи за пространствени, количествени отношения, геометричните и времеви представи; - Осъзнаване на отношенията между връстници и възрастни и готовност за речево изразяване и определяне на взаимовръзки чрез драматизацията, литературата за деца, графичнно-знакова визуална информация и комуникация; - Възпреимане на обществени форми на сътрудничество в конструктивно-техническата и битова дейност, фолклора, музикалта и танца, и интегриране на хората в тях: готовност за съпричастност към обществени прояви; - Разпознаване на спецификата на собственото изразяване като част от многообразието на връзките между хората: готовност за речево разграничаване и обединяване с тях във фолклора, традициите, обичаите, игрите.
- Преживяване на речта като основна човешка форма за изразяване и за експериментално собствено поле за изпробване на възможности: готовност за креативност, фантазия, игрова удовлетвореност и позитивно настроение в света на изкуството, музиката, танца; - Разграничаване и обединяване на "картината на света" и "света на картината" чрез средствата на изкуството: готовност за приемане на "света на реалностите" чрез математическите представи,обществото и природата и "на света на мечтите", чрез фантазията и откривателството, които те предлагат; - Интерпретиране на речеви изразни средства чрез художествената литература: готовност за възприемане на красотата в социалните отношения, общуването с природата. 4.2. Представи за света – Интелектуализация. 4.2.1. Реч и индивидуалност: - Осъзнаване на собствената биография – преживявания, семейство и род, родна място като възможност за споделяне на речеви постижения: готовност за осъзнато приобщаване; - Диференциране на формите на живот и дейност, на процеси и явления в близката среда, на вникването в тяхната същност: готовност за съждения и умозаключения в житейски и символно-математически план; - Различаване на свои и чуждоезикови общности: готовност за толерантност, празничност, двигателна активност. 4.2.2. Език и взаимодействие със света: - Запознаване с модели за комуникиране с другите: готовност за ситуативно и осъзнато споделяне на опит; - Установяване на положителни и отрицателни постижения в общуването и откриването на причините за тях: готовност за вникване в чужда гледна точка; - Откриване на грешки в изразяването на етикетно поведение: готовност за възприемчивост към помощ; - Ориентиране в игрово-медийна среда и анализирането й: готовност за вникване в стил и тип на взаимодействие; - Вникване в опасността от речево манипулиране и грешно тълкуване на изразяването: готовност за отстояване на собствено мнение; - Разпознаване на средства за вербално и невербално игрово поведение и общуване: готовност за демонстриране на обичайно, игрово присъствие и съдържателно-специфично символно и нагледно ориентиране.
- Придобиване на поглед върху художествени произведения – предпочитания към близки, народни и световноизвестни приказки за деца: готовност за духовно съпреживяване и емоционална нагласа към доброто в тях; - Демонстриране на желание за интерпретиране на части от художествено произведение, предназначено за деца: готовност за привличане на слушатели чрез текст или етюд; - Запознаване с различни художествени жанрове на изкуството за деца: готовност за анализ на достъпни изразни средства и използването им; - Свързване на художествени форми за речево изразяване с тези на музикалното, изобразителното и приложно изкуство: готовност за игрово, естетико-продуктивно сътворяване на замисли.
- Възпитаване на умения за комуникирен и общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване в математически, социален и художествен план; - Овладяване на похвати за аргумантиране на правила на действие в трудни и критични за ситуации – в центъра на вниманието на другите при диференциране на частите на речта и ясното и отчетливо изразяване: готовност за аргументиране; - Осмисляне на речево съдържание: готовност за специфично литературно речево подражание и преработване на фрази и изрази. 4.3.2. Език и взаимодействие със света: - Упражняване на речеви и интелектуални умения за използването на българския език в жизтейски план: готовност за прилагане на правила на комуникация и коректно общуване; - Използване на игрови книги, игрови средства и други достъпни медийни източници: готовност за информираност; - Разбиране с другите при използването на българския език в предметно-практически дейности: готовност за съпричастност и общителност, екипност и сътрудничество; - Описване и обясняване на явленията и процесите в околната среда (природна и социална): готовност за адаптивност; - Речево анализиране на игрови и социални роли: готовност за осъзната отговорност. 4.3.3. Език и култура на изразяване - Оценяване на актуалните и фантазни моменти в художествените произведения: готовност за превъплащения във вербален и невербален план; - Обхващане на понятия и термини в отношения по между им: готовност за извършване на синтез и отчитане на взаимовръзки от реалността и изкуството; - Използване на речта във взаимодействието с изкуството: готовност за игрова култура и творчество. 5. Съдържателно и организационно интегрирано взаимодействие при овладяването на българския език. За всяко образователно направление се обособяват връзки на интегриране при реализиране на неговите цели и образователни ядра с овладяването на българския език. Настоящата образователна програма за подготвителната на детската градина група реализира концептуалния модел за тристепенната структура на училищната готовност – социална, познавателна и специална, но при задаване на функциите навсички съдържателни направления. Новото представяне и формулиране на направленията се обоснововава съдържателно от предложените принципи на организация на взаимодействието. Налице е промяна на броя и приоритетите на направленията по посока на същността на прехода към: 1/ общуването на български език в междуетническото пространство като интегриран модел за социализация и самоутвърждаване на индивидуалността -социален свят, природен свят, игрово пресъздаване и изразителност; 2/ учебните предмети в училище - български език, математика, изобразително изкуство, музика, домашен бит и техника, физическа култура, които са самостоятелно обособени; 3/ ядрото на личния опит (организиран и субективен) на детето до седемгодишна възраст - художествено възприемане и литература за деца (вместо четене), конструктивно-технически и битови дейности (вместо домашен бит и техника). Същевременно направленията не се редуцират от учебните предмети в училище, нито пък са еквивалент на организационните им форми – урока. Педагогическата ситуация е формата за организация на специфичното и задължително както в училище, проектирано чрез учебната програма, годишния, месечния и седмичния и дневен план, взаимодействие между педагога, децата, родителте и близките им в подготвителната група (чрез основните форми на общуване, комуникация, поведение, дейност). Предложените по-долу разпределения отразяват тези задължителни за учителя форми на организация по направления, с които ще са съобразени образователните системи, гарантиращи реализирането на програмата за подготвителна група. Обучаващите ситуации са форми на педагогическо взаимодействие, които се определят в подготвителната група като регламентирани във времето – продължителност и ден на седмицата (не могат да отпадат или да се заменят с друг вид). Друга група са задължителните, но нерегламентирани като продължителност и като ден на седмицата ситуации - практическите и игрово-познавателните педагогически ситуации. Използването на ситуационнната форма на педагогическо взаимодействие изисква тя да се разграничава като организизационна единица в предучилищната възраст от тълкуването й в сходни области на теорията и практиката. Ценното при нея е запазването на параметрите на взаимодействие между субектите като тяхна лична насоченост (цели и очаквания, които са съвместни), но при задължителен характер на съдържателните ориентири на деловата (съответно направаление, съдържание, задачи, похвати и способи на решаване ) среща. В настоящия вариант за подготвителна група общият брой на организационните форми е 24 за седмица при деца със семеен български език и 25 при деца с различен от българския семеен език. Но тук са включени ситуации, които имат само задължителен характер, независимо от начина по който се провеждат в седмицата (регламентирано или нерегламентирано). Броят на свободните (незадължителните) ситуации не се определя в примерното разписание по-долу, но се очаква да се осигуряват всеки ден. Така комплексът от задължителни и регламентирани (за подготвителната група те са предимно обучаващи) и задължителни, но нерегламентирани в седмицата ( за подготвителната група те са игрово-познавателни и практически ситуации) гарантира приемственост при прехода към училище независимо от мястото, където групата функционира – в детската градина или училище. Диференцирането на примерните варианти на седмичното разписание за деца с различен семеен език не означава, че те ще трябва да се обособяват в различни групи – необходимостта от повече ситуации по български език се осигурява от учителя съобразно условията. Използването на квалификацията "семеен език" се налага поради факта, че определен език, макар и майчин (или роден) не винаги е доминиращ или преобладаващ в семейството като говорна и комуникативна среда. Тук става въпрос и за диалектните форми на изразяване, които са семейни разновидности на общуване в ежедневието в определени области. Ценното е педагогът да прецени степента на ориентирането на детето в българския език и да организира на тази основа индивидуализираната за него програма за прехода от семеен към официален, книжовен български език. Примерно разпределение на задължителните форми на организация в полудневна и целодневна подготвителна група Таблица № 1
Задължителните регламентирани в седмицата ситуации имат времетраене, което се приема съобразно психолого-педагогическите тенденции в развитието на пет-седемгодишните деца в подготвителна група, от 25 до 35 минути в зависимост от направленията, постиженията на децата в групата (при целодневна организация са предимно сутрин под формата на обучаващи). Задължителната, но нерегламентирана във времето на седмицата ситуация не е целесъобразно да надхвърля тяхната еднократна продължителност. Тя може да се включва всяка седмица след регламентираните, но в различни дни (при целодневна организация е предимно следобед). Както вече се отбелеяза при характеризирането им, те като бройка имат задължителен характер, но като последователност в седмичната програма могат да се определят от учителя и условията в групата. Приложението им често в практиката изисква те да се съчетават (особено ако има деца с различен социален опит в една група – посещавали и непосещавали детска градина, със семеен език български език или със семен език – друг, различен от него. Както във вертикалната интеграция (деца от различна възраст, които са в една група – разновъзрастов състав), която е масова за страната ни в по-малките селища, така в подготвителните групи ще се налага диференциран подход на взаимодействие с децата – в съдържателен и организационен план. Последното се подпомага и от направлението за социална интеграция на децата в междуетнническото пространство – "Игрова култура и пресъздаване". Игрово-познавателните ситуации като разновидности на нерегламентираните се включват като форми на взаимодействие по всички образователни направления при спазване на съответното съотношение между регламентирани/нерегламентирани. В посоченото направление обаче се представят съдържателни ядра, свързаните с тях критерии, очаквани резултати, които изискват ситуации за прилагане на съджранието и информацията на направленията, но в нов, различен контекст. Това са игри за социализация, междуличностно общуване и натрупване на игров опит в познавателен и приложен план. Необходими са в подготвителната група като ситуационни форми за усъвършенстване на игровата култура и интегрирането в межукултурен и междуетнически план – моменти на социално обвързване, емоционално балансиране на преживявания, на взаимно толериране, на опознаване и емпатия мужду съиграчите, на разграничаване и обединяване с тях в общочовешки план. Затова има предвидени само нерегламентирани ситуации към това направление. Подобни междупредметни връзки и аналогии се правят между: българския език, художественото възприемане на литуратурата за деца, музиката и игровата култура; между природния свят, математиката и изборазителното изкуство; между социалния свят и конструктивно-техническите и битови дейности, природния свят и физическата и игрова култура и пр., но при съхраняването спецификата им като център на личния опит. Посочването на подобни интегративни ядра на опита на детето ще еценно постижение на образователните системи за подготвителната група. Друг важен момент, койте е представен в таблицата при седмичното разпределение на ситуациите при деца с различна степен на ориентиране в българския език, е сравняването: в общия хорариум; по съответните направления; по отношение на задължителните и регламентирани ситуации (ЗРС); задължителните и нерегламентираните ситуации (ЗНС). За полудневните групи (в детската градина или към училищата) общият хорариум на ЗР-ситуации е 10 за децата със семеен български език и 11 за деца с различен от българския семеен език, като броят на ЗН–ситуации е еднакъв (по единадесет). Всъщност това диференциране има отношение към организирането на ситуациите по български език, където има увеличаване с една обучаваща ситуация повече. Това означава, че при полудневната организация изготвянето на плана за деня ще се определя чрез педагога, който съобразно групата от деца и техните възможности ще осигурява гъвкаво седмичната програма според постиженията им. Освен това предложената вариантна схема няма да влияе и върху начина на образуването на групата, т.е. няма да бъде от значение дали в нея речевата компетентност на децата е различна (дори смесените в това отношение постижения са стимул за непреднамерено общуване и комуникация и за протичане на процесите на социалното научаване в междуетническа езикова среда). Обратно - именно чрез диференциарния подход учителят може да работи на малки групи и да осигурява за различните деца в различно време реализирането на целите в отделните направления. Броят на ЗР - ситуациите при полудневната организация, която е в рамките на времето от 8.30 до 12.30 часа и съответства на психофизическите изисквания за организиране на педагогическо взаимодействие с децата от предучилищна възраст е не повече от четири на ден (таблица № 2). Една ситуационна форма, която може да има продължителност не повече от 35 мин. изисква преход към друга, който е с времетраене 15 до 20 мин.(за свободно избираеми, спонтонни потребности на децата). Така преходите заемат около една трета на престоя на детето (незадължителни моменти, които не са фиксирани в разпределението), а задължителните организирани са балансирано съотношението на форми по направления, които се отнасят до целите на обучаващите, експресивно-творческите, игрово-познавателни, приложните и двигателни аспекти на изразяване на опит. Примерно седмично разпределение на задължителните (регламентираните/ нерегламентираните в дните на седмицата) ситуации.
Допълнителен резерв за учителя при индивидуална работа с някои деца е и намаляването в случай на необходимост на времетраенето на преходите между отделните ситуации в деня и седмицата ситуации, когато се изпитват затруднения при реализирането на целите за деня. За целодневната организация на взаимодействието в групите невладеещи и владеещи езика е налице завишаване на общия хорариум – от 24 за деца със семеен български език на 25 за деца със семеен език, различен от българския. При това увеличението е за нуждите на българския език (от 4 на 5). Може да се сравни и разликата между броя на ЗР-ситуации в дните на седмицата между полудневната и целодневна организация - тя е в рамките на 2 ситуации: при деца със семен български език - 10 към 12; при деца със семеен друг език - 11 към 13, Нарастването на ЗН-ситуациите като съотношение между полудневната и целодневната от 8 на 12 (с четири и при двата варианта за целите на ориентиране в езика). Ето например как може да се представи седмичното разпределение за деня: Примерно седмично разпределение на задължителните (регламентираните/ нерегламентираните в дните на седмицата) ситуации Целодневна организация Таблица № 3
В предложените примерни разпределения се съдържат както задължителни и регламентирани обучаващи ситуации, така и задължителни нерегламентирани – игрово-познавателни и практически ситуации. Те следва да се конкретизират в програмните системи, съобразно общите изисквания на програмата като разпределение на ситуациите по направленията в седмицата. Когато ЗН-ситуации са повече на брой от ЗР-ситуациите в деня (например в четвъртък и петък), то една от тях може също да се осъществи в сутрешната организация на взаимодействието. Целесъобразно е сутрин броят на всички ситуации да не надвишава четири, както при полудневната организация. Следобед се организират предимно ЗН-ситуации – между една - две на брой. По-долу се предлагат общите положения, целите и табличното систематизиране на конкретни за ядрото цели, представи, умения и отношение по направления, съобразени с направените предложения от обсъжданията в столицата и страната. Те са в синхрон с ядрата по Държавните образователни изисквания за подготвителна група. Учителят в детската градина с настоящата програма за задължителна подготвителна група, се утвърждава като отговорен пред обществото педагог да подпомогне детето за бъдещата му социална роля – ученик. Тази своя мисия той ще трябва да изпълни с професионалната си компетентност и гражданското достойноство на човек в XXI век.
Каталог: normativni documenti normativni documenti -> Програма за държавния зрелостен изпит по български език и литература обхваща учебното съдържание, изучавано в часовете за задължителна подготовка съгласно учебния план normativni documenti -> Наредба №7 от 15 август 2005 Г. За минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи normativni documenti -> Условия и ред за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация нормативна уредба normativni documenti -> Наредба №4 от 18 септември 2000 Г. За предучилищно възпитание и подготовка normativni documenti -> Организиране дейността на класните ръководители в училищата по консултиране на родители и ученици и водене на училищната документация normativni documenti -> Ръководство за работата на директора и учителя през учебната 2003/2004 Г normativni documenti -> Наредба №6 от 19 август 2002 Г. За обучението на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания normativni documenti -> Приложение №2 към § 2 от допълнителните разпоредби от наредба № н-10 от 24 август 2006 г Изтегляне 4.49 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||