Училище на Каритас


Избрани теми от “Социалното учение на Католическа църква



Изтегляне 0.59 Mb.
страница11/11
Дата09.06.2017
Размер0.59 Mb.
#23223
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

6.Избрани теми от “Социалното учение на Католическа църква

6.1.Достойнство и равенство


Основата на Социалното учение на Католическата църква е достойнството и равенството на всеки един човек, защото всеки един човек е образ на Бога. Бог, който безкрайно обича всички ни и Неговата обич не може да се намали заради нашите грехове.

В Библията можем да прочетем за достойнството на човека, например в Стария завет в Псалмите: “що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал. Поставил си го владетел над делата на Твоите ръце, всичко си покорил под нозете му, овчи и волове всички,а също и зверовете полски. (П 8,5–8)

Исус също ни е показал, че всички хора са равни, че всеки човек има своето достойнство, и че няма разлика между мъжът и жената, между народите, между расите, между културите, между хората с различен социален произход.

За Бога човекът е по–вече от всичко сътворено и затова изпратил своят син Исус за да го спаси, защото всеки човек има в очите на Бога безкрайна цена.

В социалните енциклики освен за достойнство и равенство на човека често се говори и за достойнство и равенство на държавите.

6.1.1.Определение


Достойнството на човека и равенството между хората е основано върху това, че всеки един човек е получил живот от Бога. Това означава, че всеки човек е Божие дете и тогава всички ние сме братя и сестри.

6.1.2.Достойнство и равенство в социалните енциклики


Всичките социални енциклики са основани на достойнството и равенството на човека. Социалните проблеми възникват, когато не се пази достойнството на човека. Лъв ХIII казва, че никой не може да прави нещо срещу човешкото достойнство и достойнството на човека трябва да се реализира също в достойнството на труда, за което се говори в енцикликата „Rerum novarum“. За достойното на човека, което е свързано с достойнството на всеки труд също говори и папа Павел VI в „Populorum progressio“.

В енцикликите често се говори за равенство между мъжът и жената, за достойнството на жените. Например в енцикликата „Pacem in terris“.

За достойнство и равенство между държавите се говори например в енцикликата „Pacem in terris“на папа Йоан XXIII. Енцикликата показва, че също както между хората и така между държавите трябва да се пази достойнството. Правило на равенството означава, че по–богатите държави не могат да притежават по–слабите.

6.1.3.Примери от живота


Проблемът на етническите групи, на бежанците.

През времето на комунизма Партията била по–важна от човека и всичко е било подчинено на нейните интереси.

Достойнството и равенството не зависи от това дали човек е богат или беден. Всички хора имат достойнство.

Проблем държавите от третия свят, е че по–някога нямат еднакви права в международната политика както развитите.


6.2.Човешки права и отговорности


Много от социалните енциклики се интересуват от човешките права и отговорности, защото човек може да живее достоен живот само, ако се спазват неговите права и от друга страна, ако той изпълнява своите задължения и спазва правата на другите.

6.2.1.Определение


Всеки един човек има своите права и задължения, които идват от Бога. Няма права без задължения и задължения без права. Спазването на правата е извор за Божията благодат и на развитието на обществото и човека.

6.2.2.Човешките права и отговорности в социалните енциклики


Първата социална енциклика „Rerum novarum“ се интересува от човешките права и отговорности, преди всичко тези на трудещите се.

Основната социална енциклика, която се интересува от правта и отговорностите е енцикликата „Pacem in terris“, която е наричана още енциклика на човешките права и задължения.

Правата и отговорностите можем да разделим на три основни групи


  • Човешки права и отговорности:

  • Права и отговорности за живота и за семейството.

  • Право и отговорност за достатъчно обезпечение.

  • Право и отговорност за помощ в нужда.

  • Културни и морални права и отговорности:

  • Право и отговорност към човешкото достойнство.

  • Право и отговорност за свободно търсене на истината.

  • Право и отговорност на свободата при изразяване на собствено мнение.

  • Право и отговорност на достоверна информации.

  • Право и отговорност за образование.

  • Право и отговорност на вярата.

  • Право и отговорност при възпитание на децата.

  • Права и отговорности на национални малцинства.

  • Икономически права

  • Право и отговорност в процеса на полагане на труд.

  • Право и отговорност в предприемачеството.

  • Право и отговорност на личната собственост.

  • Право и отговорност на свободното сдружаване.

  • Право и отговорност на стачка.

Освен правата и отговорностите на работниците в енцикликите можем да намерим и правата и задълженията на държавите. Например в „Rerum novarum“ се говори, че държавата има право да се намесва когато има някаква несправедливост, ако трябва да защищава правата на работниците.

Също има права и отговорности между държавите. Всяка държава има право на собствен път на развитие, на автономно съществуване, на собствено развитие и на автономна (независима) власт. Енцикликата „Populorum progressio“ говори за задълженията на богатите държави да помагат на бедните и от другата страна показва, че и самите бедни държави имат задължение да правят всичко възможно за да си помогнат самички.

Също се говори за правата и задълженията на Църквата, която трябва да показва социалните проблеми в света.

6.2.3.Примери от живота


Като казахме, правата винаги трябва да са свързани с отговорностите. Например правото на труд води към отговорностите на личността при полагането му. Човек има право на живот и от другата страна отговорност за своят живот и за живота на другите. Правото на възпитание води към отговорността човек да се самовъзпитава и да помага и на останалите да се възпитават. И така нататък.

6.3.Общо благо


Терминът общо благо изразява благото за всички хора. Главно задължение за общото благо има държавата, която трябва да се грижи преди всичко за бедните и за тези които са на дъното на обществото. Общо благо означава, че би трябва да са добре всички, а не само някой “избрани” от обществото.

6.3.1.Определение


Този термин е много стар и изразява, че общо благо е благото, което е достъпно за най–голям брой от хората.. Общото благо трябва да е винаги свързано с тялото и душата.

6.3.2.Какво говорят официалните документи на Католическа църква


За общо благо се говори в първата социална енциклика „Rerum novarum“ и показва, че държавата е отговорна и задължена да се грижи за общото благо на хората.

Най–вече за общо благо говори енцикликата на Йоан XXIII „Pacem in terris“. В тази енциклика не се говори само за общо благо на хората, но се казва, че същия принцип е валиден и между държавите в света. За общо благо между държавите говори и енцикликата на Йоан Павел II „Centesimus annus “.


6.4.Субсидиарност


Според някои специалисти на социалното учение, солидарност и субсидиарност са основните стълбове на човешката общност. Субсидиарност означава, че държавата, обществото трябва да помагат на хората, но от другата страна трябва да уважава тяхната свобода.

Този принцип показва, че компетенциите трябва да са на най–ниското ниво. Обикновено става обратното: различни органи искат да имат повече компетенции, отколкото могат да поемат. Тези, които заемат “по–високопоставени” длъжности, трябва да помагат на тези които са на по–ниски нива в йерархията, без да изземат техните компетенции. По–високо развитите общества могат да се намесват на по–нискоразвитите общества, само ако те не изпълняват своите задължения.

Американският президент Линкълн казал: Правителството трябва да осигури на своите граждани само нещата, които те не могат да си осигурят самички.

6.4.1.Определение


Заемащите по–ниските нива трябва да получават толкова компетенции, колкото е възможно, а от по–висши постове само колкото е необходимо. Какво могат да направят отделните личности, нека да не го прави обществото.

Може да се каже, че това което могат да направят хората по своя инициатива трябва да бъдат свободни да го направят и да не се прехвърля това на обществото. Този принцип може да се изрази и с други думи: толкова свобода колко е възможно, и толкова намеса колко е необходимо.


6.4.2. Субсидиарност в социалните енциклики


За първия път за този принцип говори папа Пий ХI в енцикликата „Quadragesimo anno“. Там той казва, че това което може да направи човек сам по своя инициатива, не трябва да му се иззема и дава в ръцете на обществото. Също е така с общности. Това което могат на правят малките общности не трябва да им се изземат по–големи и да го вършат.

За този принцип, който трябва да се спазва и между държавите, говори енцикликата „Pacem in terris“, когато папа Йоан XIII говори за универсалната сила в света.


6.4.3.Примери от живота


От финансовата помощ от Европейският съюз, която държавата получава, много пари се загубват заради бюрокрацията и неефективната работа на институциите на различни нива. Ако тези пари се получават директно от общините, градовете или селата, то управите по места знаят конкретно от какво имат нужда и няма да има толкова голяма бюрокрация.

Държавата не трябва да се намесва в семейният живот, в правата на родителите при възпитанието на децата, в църквата. През комунизма навсякъде “царуваше” партията, която искаше да има власт и намеса навсякъде: от пожарникарите до космическите изследвания. Трябва да си признаем, че свикнахме през комунизма държавата да върши всичко за нас.

Това което може да се реши в България няма да го решат в Брюксел.

6.5.Солидарност


Принципът на солидарност произхожда от заповедта на Исус да обичаме ближните си и да им помагаме като носим бремето им заедно с тях. Свети Йоан Кръстител приканил хората, които идвали към него, да са солидарни с другите: “който има две дрехи, нека даде ономува, който няма, и който има храна, нека прави същото.“ (Лк 3,11) Може да се каже, че ние всички сме в един кораб и всичките трябва да си помагаме. Всички сме членове на едно човешко семейство.

Солидарността задължава всичките хора без разлика на националност, раса и класа. Много хубав пример за това е притчата за милосърдния самарянин.

В днешното общество липсва идеята за солидарност. Хората се интересуват по–вече за себе си, за своите проблеми. Заради своите удоволствия са готови да оставят другите хора да страдат, да живеят в беднотия.

Опасност е, че солидарността вече се загубва в основното, в семейството. Родителите не възпитават децата да имат чувство за солидарност, да са готови да са жертвуват за другите.

Принципът на солидарност не говори само за отношение между хората, но също за отношенията между държавите. Богатите държави имат отговорност за бедните и трябва да им помагат.

Солидарността е един от основните принципи на социалната наука на Католическата църква.


6.5.1.Определение


Според папа Йоан Павел II солидарността не е само като някакво “сухо” правило, но е християнската добродетел. Добродетел според свети Антон Аквински е навик на доброто. Солидарността, като християнската добродетел е стабилна и постоянно търсена за да се прави общото благо. Всеки човек не е отговорен само за себе си, но и за другите. Солидарността трябва да стане постоянно отношение, а не само временен интерес.

6.5.2. Солидарност в социалните енциклики


Първия, който ползва тази дума в социалните енциклики, е папа Йоан Павел II. Може да се каже, че солидарността за папа Йоан Павел II е една от най–главните теми в неговите документи. В предишните енциклики не можем да открием тази дума, но можем да кажем, че духът на солидарността присъства и в тях. Например папа Лъв ХIII ползва думата приятелство, папа Пий XI ползва думата социална любов.

Според енцикликата “Mater et Magistra“ от солидарността зависи мирът в света. Ако няма солидарност между държавите е много голяма опасността са световният мир.

В енцикликата “Pacem in terries“ папа Йоан XXIII кани всички хора да са солидарни с националните малцинства, които имат право на свой език, на своите обичаи.

В енцикликата “Populorum progressio“ папа Павел VI казва, че човечеството може съществува само, ако има дух на солидарност между хората и между държавите.


6.5.3.Примери от живота


Човек трябва да има бъде отворен към хората, които живеят до него и трябва да им помага. Преди всичко към старите и болните, за които понякога е много тежко да си помогнат самички. Понякога нашата незаинтересованост ги убива. Също така човек трябва да е внимателен към нуждите в света – примерно към различните катастрофи.

Солидарността между държавите може да се реализира например в различни хуманитарни помощи, в опрощаване на лихви или дългове.


7.Библиография

Официални документи на Църквата


БЕНЕДИКТ XVI, Deus caritas est, Пловдив, 2006

LEO XIII, Rerum novarum, Torino, 1934.

PIUS XI, Quadragesimo anno, Roma, AVE, 1944.

IOHANNES XXIII, Mater et magistra, Milano, Vita e Pensiero, 1961.



  • Pacem in terris, Roma, ICAS, 1962.

PAULUS VI, Populorum progressio, Città del Vaticano, Tipografia Poliglotta Vaticana, 1967.

IOHANNES PAULUS II, Laborem exercens, Roma, Edizioni Paoline, 1981.



  • Sollicido rei socialis, Torino, Elle Di Ci, 1988.

  • Centesimus annus, Burgas, Novissima verba, 1992.

Sociální encykliky (1891-1991), Praha, Zvon, 1996.

Катехизис на Католическата църква, София, Свят 2002.

http://www.vatican.va/

Разни


ANZENBACHER Arno, Křesťanská sociální etika, Brno, CDK, 2004.

ARCIBISKUPSTVÍ OLOMOUCKÉ, Sociální učení církve, Olomouc, Arcibiskupství, 1992.

MARTINEK Cyril, Cesta k solidaritě, Přerov, Studium, 1998.

MIDALI Mario, Teologia pratica, Cammino storico di una riflessione fondante e scientifica, Roma, LAS, 2000.



  • Teologia pratica, Аttuali modelli e percorsi contestuali di evangelizzazione, Roma, LAS, 2000.

  • Teologia pratica, Verso una effettiva reciprocità tra uomini e donne nella società e nella chiesa, Roma, LAS, 2002.

OCKENFELS Wolfgang, Katolická sociálni nauka, Praha, Zvon, 1994.

SPIDLIK Tomas, Il vangelo delle feste, Riflessioni sul vangelo domenicale e festivo III. Anno C, Roma, Lipa, 2003

ТОНКИН Иван, Диалог на спасението, София, Нов ден, 1995.

TOSO Mario, Dottrina sociale oggi, Torino, SEI, 1996.

SPIAZZI Raimondo, Sociální kodex Církve, Praha, Susrum, 1993.

SUTOR Bernhard, Politická etika, Praha, Oikoymenh, 1996.


http://www.abagar1.com/religion.html, 26.02.2007

http://www.apha.cz/zpravodaj/2006/Zpravodaj_duben_06.pdf, 27.02.07

http://www.exarchat.cz/content.php?pid=22&id=120, 27.02.07

http://www.christnet.cz/magazin/clanek.asp?clanek=2488, 27.02.07

http://www.katyd.cz/index.php?cmd=page&type=11&article=4369, 27.02.07

http://www.lexisnexis-online.cz/Zdravotnictvi-a-pravo/K-uloze-a-postaveni-krestanske-charity, 27.02.07

http://www.oecumene.radiovaticana.org/bra/Articolo.asp?c=63663, 26.02.2007

http://www.oecumene.radiovaticana.org/bul/Articolo.asp?c=72044, 26.02.07

http://www.pastoracni-ltm.cz/, 27.02.07

http://www.radiovaticana.cz/clanek.php4?id=5214, 27.02.07

http://www.radiovaticana.cz/clanek.php4?id=5215, 27.02.07

http://www.radiovaticana.cz/clanek.php4?id=5244, 27.02.07

http://www.radiovaticana.cz/clanek.php4?id=7193, 27.02.07

http://www.religiabg.com/?p=oldnews&id=7894, 26.02.07

http://www.religiabg.com/?p=news&id=7991&action=post, 26.02.2007

http://www.ruzenec.cz/rservice.php?akce=tisk&cisloclanku=2007021501, 27.02.07

http://www.signaly.cz/?a=111&id=1248, 27.02.07

http://www.sweb.cz/prokopzr/zpravodaj/2006-01.pdf, 27.02.07

http://www.vatican.va/liturgical_year/holy-week/2006/documents/holy-week_homily-fr-cantalamessa_20060414_it.html, 27.02.07

http://www.volny.cz/cpr.praha/texty/benedikt_xvi_laska.htm, 27.02.07

http://www.volny.cz/bioetika/clanky/2005/3-4/encyklika.htm, 27.02.07

http://212.77.1.245/news_services/bulletin/news/17831.php?index=17831&po_date=18.01.2006&lang=po, 27.02.07

http://212.77.1.245/news_services/bulletin/news/17876.php?index=17876&po_date=25.01.2006&lang=it, 27.02.07

http://212.77.1.245/news_services/bulletin/news/17877.php?index=17877&po_date=25.01.2006&lang=it, 27.02.07




Изтегляне 0.59 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание