Уилиям макдоналд о м


:15 Откъде ПаВел знае това? Отго- вор на този въпрос ни дава самият Па- вел: „Защото това ви казваме чрез Гос-



страница28/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   70

4:15 Откъде ПаВел знае това? Отго-
вор на този въпрос ни дава самият Па-
вел: „Защото това ви казваме чрез Гос-
подното слово." Той е получил тази ис-
тина като пряко откровение от Госпо-
да. Ние не знаем как точно той я е полу-
чил — дали чрез видение, или чрез ясно до-
ловим глас, или посредством някакво
вътрешно внушение от Светия Дух, но
знаем, че moßa определено е една истина,
която не е била известна на хората до
този момент.

По-нататък апостолът обяснява, че


когато Христос се Върне, Живите све-
тии няма да имат каквото и да било пре-
димство или преднина пред починалите
светии.

В този смисъл тук Павел говори за


себе си като за един, който ще бъде *ив
при Христовото пришествие (вЖ. също
1 Кор. 15:51,52). Но във 2 Кор. 4:14 и 5:1
той говори за ВъзмоЖността да бъде
сред онези, които ще бъдат Възкресени.
Очевидното заклкзчение е, че ние тряб-
ва да очакваме Господ да дойде всеки мо-
мент и едновременно с тоВа да съзнава-
ме, че моЖем да бъдем призовани да оти-
дем в небето чрез смъртта.

4:16 Сега ни се дава точната последо-
вателност на събитията при идването
на Христос за Неговите светии. „Сам
Господ ще слезе от небето." Господ
няма да изпрати ангел, а Сам Той ще сле-
зе от небето!

226

1 Солунци 4

Toßa ще стане с Вик, с гласа на архан-
гел и с БоЖията тръба. Във връзка със
значението на тези повелителни звуци
са били предлагани няколко различни
обяснения, но честността налага да ка-
Жем, че е почти невъзможно да се гово-
ри с окончателност за което и да било
от тях:

  1. И така, някои смятат, че бикът е
    гласът на Самия Господ Исус, който
    Възкресява мъртвите (Йоан 5:25;
    11:43, 44) и изменя Живите. Други,
    като Хог и Вайн, казват, че Викът е
    гласът на архангела.

  2. Гласът на архангел Михаил обикнове-
    но се разбира като заповедта, с която
    се събират старозаветните светии,
    тъй като той е свързан тясно с наро-
    да на Израел (Дан. 12:1; Юда 9; Откр.
    12:4—7). Други мислят, че неговата
    цел е да съЖиви самия Израел като на-
    ция. Трети предполагат, че този глас
    на архангел призовава Всички ангели,
    за да се съберат като Военен ескорт,
    който придруЖава Господа и Негови-
    те светии, докато те преминат през
    територията на врага на път към не-
    бето (ср. Лука 16:22).

  3. БоЖията тръба е същата като пос-
    ледната тръба, за която става въп-
    рос в 1 Коринтяни 15:52 и която е
    свързана с Възкресението на вярващи-
    те по време на Грабването. Тя призо-
    вава светиите към Вечно благослове-
    ние. Тя не съвпада със седмата тръба
    от Откровение 11:15—18, която сиг-
    нализира окончателното изливане на
    съда Върху cßema през периода на Го-
    лямата скръб. Тук под „последната
    тръба" трябва да се разбира „послед-
    ната тръба за църквата". Седмата
    тръба от Откровение е последната
    тръба за невярващия свят (макар и
    никъде да не е назована по този на-
    чин).

Телата на мъртвите в Христос ще
възкръснат първо. Дали тези мъртви
вклЬчВат и старозаветните светии, е
спорен Въпрос. Тези, които Вярват, че

това е така, посочват, че по това вре-


ме се чува и гласът на архангел, който е
тясно свързан с присъдите на Израел
(Дан. 12:1). Онези, които мислят, че ста-
розаветните светии няма да бъдат въз-
кресени при Грабването, ни напомнят,
че изразът „в Христа" („мъртвите в
Христа") никога не се прилага за вярва-
щите, които са Живели преди епохата на
Църквата и които сигурно ще бъдат
възкресени в края на Голямата скръб
(Дан. 12:2). Във всеки случай става ясно,
че това не е всеобщото възкресение. Не
всички мъртви ще бъдат възкресени по
moßa Време, а само мъртвите в Хрис-
тос.

4:17 След това Живите ще бъдат
грабнати заедно с тях в облаците, за да
срещнат Господа във въздуха. Думата
„Грабване", която се използва като опи-
сание на първия етап от завръщането на
Христос, произлиза от глагол, който в
Библията на латински език означава
„грабвам"13. „Грабване" означава „улавя-
не" или „отнасяне". Тя е използвана във
Връзка с Филип в Деян. 8:39, въВ Връзка с
Павел въВ 2 Кор. 12:2 и Във връзка с мъЖ-
кото Дете в Откр. 12:5.

Въздухът е сферата на действието на
Сатана (Еф. 2:2). Следователно ГрабВа-
нето ще представлява едно победно съ-
биране в открито предизвикателство
към правата на дявола В собствената му
крепост.

Помислете добре за всичко, което оз-


начаВат тези стихове! За това как най-
напред земята и морето ще предадат
праха на всички мъртви в Христос. Как
след това ще се извърши чудото на пре-
образуванието, чрез което този прах ще
бъде превърнат в прославени тела, осво-
бодени завинаги от болести, болки и
смърт. И как най-накрая всички те ще
полетят през пространството и ще
стигнат небето. И Всичко това ще ста-
не „в мигване на око" (1 Кор. 15:52).

Хората от света трудно могат да по-


вярват в разказа за сътворението на чо-
века В Битие 1 и 2 глава. Но ако те тол-

227

1 Солунци 4

коВа трудно могат да поВярВат В сът-
ворението, колко ли no-трудно ще им
бъде да повярват в Грабването, когато
Бог ще пресъздаде милиони хора от пра-
ха, който е бил погребан, разпръснат,
разпилян и отнесен по Всички краища на
сВета?

Хората от сВета проявяват огромен


интерес към космическите полети. Но
нима те могат да се сравняват с чудото
на пътуването до небето, което ще се
състои за по-малко от секунда, без изоб-
що да трябва да взимаме дори и най-мал-
ка част от нашата земна атмосфера,
както правят космонавтите, когато
излитат на къси разстояния в извънзем-
ни орбити?

Идването на Христос е свързано със


звук, който се чува, гледка, която се вшк-
да, чудо, което се чувства, среща, която
се изпитва с радост, и успокоение, което
се преживява.

Забележете също така неколкократ-


ната употреба на думата „Господ" в
тези стихове: „Господното слово" (15
cm.), „Господното пришествие" (15 cm.),
„Сам Господ" (16 cm.), „да посрещнем
Господа" (17 cm.), „ще бъдем всякога с
Господа" (17 cm.).

Всякога с Господа! Има ли някой, кой-


то моЖе да каЖе колко радост и блаЖен-
ство има в тези думи!

4:18 „И така, насърчавайте се един
друг с тия думи." Мислите за Господно-
то пришествие не предизвикват във вяр-
ващия уЖас, а една надеЖда, която го въ-
одушевява, развеселява и утешава.

Белезите на последното време

Има много белези, които показват, че


Грабването моЖе да се състои много
скоро. Бихме искали да изброим следните
няколко от тях, които биха могли да се
смятат за първи предвестници:
1. Образуването на израелската дърЖа-
ва през 1948 г. (Лука 21:29). Смокиня-
та (Израел) покарва (т. е. развива)

листа (Лука 21:29-31). За пърВи път


от Векове насам евреите съществу-
ват като дърЖава в собствената си
земя. Това означава, че БоЖието цар-
ство е близо.

  1. Издигането на много други народи
    (Лука 21:29). Исус предрича, че ще по-
    кара не само смокинята, но и всички
    други дървета. Напоследък ние сме
    свидетели на разпадането на колони-
    алните дърЖави и на появяването на
    нови народи. Нашата епоха е епоха на
    нов национализъм.

  2. Връщането на Израел в собствената
    му земя в неВерие (Езек. 36:24,25). Езе-
    киил предсказва, че евреите ще бъдат
    очистени от греховете си едва след
    като се върнат в земята си. Днес Из-
    раел е един до голяма степен агности-
    чен народ: само една много малка (и
    много обособена) част от него са ор-
    тодоксални к>деи.

  3. Развитието на икуменическото дви-
    Жение (Откр. 17,18). Според нас вели-
    кият Вавилон е една огромна религи-
    озна, политическа и търговска систе-
    ма, съставена от отстъпнически ре-
    лигиозни общества, които наричат
    себе си християнски, която моЖе би
    ще се образува вследствие сливането
    на отстъпническия католицизъм и
    отстъпнческия протестантизъм.
    Християнството се предава Все пове-
    че и повече на отстъплението (1 Тим.
    4:1; 2 Сол. 2:3) и все повече се прибли-
    ЖаВа към образуването на една све-
    товна свръхцърква.

  4. Световното разрастване на спири-
    тизма (1 Тим. 4:1-3). В този момент
    той обхваща огромни части от зе-
    мята.

  5. Резкият упадък на нравствените цен-
    ности (2 Тим. 3:1-5). Вестниците все-
    ки ден ни предлагат изобилни доказа-
    телства за това.

  6. Насилието и граЖданското неподчи-
    нение (2 Сол. 2:7, 8). Навсякъде цари
    дух на беззаконие — в дома, в полити-
    ческия Живот и дори в църквата.

228

1 Солунци 4,5

  1. Появата на много хора, които имат
    Bug на благочестие, но са отречени от
    силата му (2 Тим. 3:5).

  2. Издигането на антихристиянски дух
    (1 Йоан. 2:18), изявен В размноЖаВане-
    то на лъЖлиВи култови двшкения, ко-
    ито наричат себе си християнски, но
    отричат Всяка фундаментална докт-
    рина на Вярата. Те лъЖат, като изВ-
    ращаВат Вярата (2 Тим. 3:8).

Ю.Тенденцията народите да се сък)зя-
Ват на основание на признаци, които
наподобяват конфигурацията на пос-
ледното време. Европейският общ па-
зар, основан на т. нар. Римски договор,
моЖе да доведе до сьЖивлението на
римската империя — „десетте пръс-
та от Желязо и кал" (Дан. 2:32-35).
П.Отричането на неизбеЖната намеса
на Бога В делата на света чрез съд
(2Петр.З:3,4).

Към всичко тоВа моЖем да прибавим


белези от рода на земетресенията, кои-
то се случват на много места, заплаха-
та от световен глад и все по-нарастВа-
щата враЖдебност меЖду народите
(Мат. 24:6, 7). Неспособността на пра-
вителствата да поддърЖат законност-
та и реда и да потискат тероризма съз-
дава подходящ климат за издигането на
световен диктатор. Създаването на яд-
рени арсенали придава допълнително зна-
чение на въпроси като: „Кой моЖе да во-
к)ва с този звяр?", тоест със звяра от
Откр. 13:4. Световното разпростране-
ние на телевизионните мреЖи би могло
да бъде средството, чрез което да се из-
пълнят Писанията, описващи събития,
които ще бъдат Видени едновременно
от хората по цялата планета (Откр.
1:7).

Повечето от тези събития са предс-


казани като случващи се преди Христос
да се върне отново на земята, за да цару-
ва. Библията не казва, че те ще се случат
преди ГрабВането, но казва, че ще се слу-
чат преди Неговото появяване В слава.
Ако това е така и ако ние вече ВиЖдаме
развиването на тези тенденции, тогава

очевидното заключение е, че Грабване-


то трябва да е близо.

Д. Господният ден (5:119)

5:1 Библейските учители често се изви-
няват за паузите меЖду отделните гла-
ви, обяснявайки, че според тях темата
не би трябвало да се прекъсва точно на
това място. Но тук разделянето е съв-
сем подходящо, тъй като Павел започва
да разглеЖда една съвсем нова тема. Той
оставя темата за ГрабВането и се обръ-
ща към темата за Господния ден. Думи-
те, с които започва този стих—„а за..."
(на гр.ре/i de), говорят за обрат в мисъл-
та, което толкова често се случва в 1
Коринтяни.

За истинския вярващ ГрабВането е


утешителна надеЖда, но какво е то за
онези, които не са в Христос? За тях то
означава започването на един период, на-
речен тук „годините и времената".
Този период е главно еврейски по харак-
тер. През тоВа Време Бог ще възстано-
ви отношенията Си с народа на Израел.
Тогава ще се случат и събитията от
последното Време, за които говорят и
СЗ пророци. Когато апостолите питат
Исус кога ще установи Своето царство,
Той им отговаря, че не е за тях да знаят
годините и времената (Деян. 1:7). Изг-
леЖда, че годините и времената включ-
ват както един период преди установя-
ването на царството, така и периода на
самото царство.

Павел не чувства никаква нузкда да


пише на солунците за годините и време-
ната. От една страна, светиите няма
да бъдат засегнати от тези събития,
тъй като ще бъдат взети на небето
преди започването на тези времена.

От друга — годините и времената, и


Господният ден са събития, за които се
говори и В СЗ, докато ГрабВането е тай-
на (1 Кор. 15:51), която не е била откри-
та на хората преди Времето на апосто-

229

1 Солунци 5

5:2 Cßemuume Вече знаят за Господния
ден. Те знаят, че точното Време не е из-
бестно и че той ще дойде, когато най-
малко го очакват. КакВо има ПаВел пред-
Вид под „Господния ден"? Очевидно за
него това не е ден от двайсет и четири
часа, а период от Време с известни харак-
теристики.

В СЗ този термин се използва за опис-


ване на каквото и да е време на наказа-
ние, запустяване или тъмнина (Ис. 2:12;
13:9—16; Йоил 2:1,2). Това е време, кога-
то Бог е тръгвал твърдо срещу врагове-
те на Израел и ги е наказвал решително
(Соф. 3:8—12; Йоил 3:14—16; Ов. 15—17;
Зах. 12:8,9). Но то също така означава и
всеки случай, когато Бог наказва и Собс-
твения Си народ заради неговото идоло-
поклонство и отдръпване (Йоил 1:14—
20; Ам. 5:18; Соф. 1:7—18). Основно Гос-
подният ден говори за наказание на гре-
ха, победа на Господната кауза (Йоил
2:31, 32) и неизказано благословение на
Неговите верни хора.

В бъдеще Господният ден ще покрие


приблизително същия период като годи-
ните и времената. Той ще започне след
Грабването и ще ВклкзчВа:

  1. Времето на скръбта, тоест времето
    на утеснението на Яков (Дан. 9:27; Ер.
    30:7; Мат. 24:4—28; 2 Сол. 2:2; Откр.
    6:1—19:16).

  2. Идването на Христос с Неговите
    сВетии (Мал. 4:1—3; 2 Сол. 1:7—9).

  3. Хилядогодишното царство на Хрис-
    тос на земята (Йоил 3:18 [ср. 14 cm.];
    Зах. 14:8,9 [ср. 1 cm.].

  4. Окончателното унищожение на небе-
    то и земята с огън (2 Петр. 3:7,10).
    Господният ден е времето, когато

Йехова открито ще се намеси в човеш-
ките дела. То ще се характеризира със
съд над враговете на Израел и над отс-
тъпилата част от израелския народ, с
освобоЖдаВане на Неговите хора и с ус-
таноВяВане на Христовото царстВо на
мир и благоденствие, и слава за Самия
Него.

Апостолът напомня на своите чита-


тели, че „Господният ден ще дойде
като крадец нощем". Той ще бъде напъл-
но неочакван и ще изненада хората. Све-
тът ще бъде напълно неподготвен за
него.

5:3 Този ден ще дойде също така тихо,


внезапно, унищожително, неизбеЖно и
невъзвратимо.

СВетът ще се чувства уверен и сигу-


рен в себе си. И точно тогаВа с огромна
разрушителна сила ще започне изливане-
то на БоЖия съд. „Погубление" не озна-
чава спиране на съществуването или
унищоЖаване на човека. То ще дойде
толкова неизбеЖно и невъзвратимо, кол-
кото болките Върху бременна Жена.
Невярващите няма да могат да избягат
по никакъв начин от този съд.

5:4 Обърнете внимание на промяната


на формите на глаголите и местоимени-
ята—от „те" и „тях" 8 предишния стих
на „вие" и „ние" в следващите няколко
стиха.

Господният ден ще бъде време на гняв


за неспасения свят. Но какво ще означа-
ва той за нас? За нас той ще означава бе-
зопасност, защото ние не сме в тъм-
нина.

Този ден ще дойде като крадец през
нощта (2 cm.). Единственият начин, по
който той моЖе да изненада някои и да
ги постигне, е като дойде върху тях
като крадец; а единствените хора, кои-
то той моЖе да постигне като крадец,
са онези, които са в нощта, тоест кои-
то не са повярвали. Той изобщо не моЖе
да постигне като крадец вярващите,
тъй като те не са в тъмнина.

При първото четене на този стих


моЖе да ни се стори, че в него се казва, че
Господният ден ще постигне вярващи-
те, но не като крадец. ТоВа обаче не е
Вярно. Господният ден изобщо няма да
постигне вярващите, защото когато
той дойде като крадец в нощта на този
свят, светиите вече ще обитават във
вечна светлина.

230

1 Солунци 5

5:5 Всички християни са синове на
светлината и синове на деня. Те не са
от нощта, нито от тъмнината. Точно
този факт избавя Вярващите от гнева,
който Бог ще излее върху света, отхвър-
лил Неговия Син. Присъдите на Господ-
ния ден са насочени срещу онези, които се
намират в морална тъмнина и духовна
нощ, които са отчуЖдени от Бога.

Когато тук се казва, че християните


са синове на деня, това не означава, че
те са синове на Деня на Господа. Терми-
нът „синове на деня" означава хора, ко-
ито принадлежат към царството на мо-
ралната правота. Господният ден е вре-
мето на съд над онези, които принадле-
Жат към царството на моралната тъм-
нина.

5:6 Следващите три стиха призова-


ват вярващите към Живот, който съо-
тветства на извисеното им полоЖение.
Това означава Живот на бдителност и
трезвост. Ние трябва да бъдем будни
срещу изкушенията, мързела, летаргия-
та и нехайството. Като едно полоЖи-
телно действие ние трябва да бъдем
будни и така да очакваме завръщането
на Спасителя.

Трезвостта тук означава не само да


бъдеш трезв, когато говориш, но и да бъ-
деш умерен в храната и пиенето.

5:7 В естествения свят сънят се свър-


зва с нощта. Така е и в духовния свят, в
който безгршкното равнодушие е присъ-
що на онези, които са синове на тъмни-
ната, тоест невярващите.

Хората предпочитат да се отдават


на пиянски оргии през нощта; те обичат
тъмнината повече от светлината, тъй
като делата им са зли (Йоан 3:19). Сама-
та дума „нощен бар" говори за съчетава-
не на пиенето и гуляенето с тъмнината
на нощта.

5:8 Тези, които са от деня, трябва да


ходят в светлина, така както и Той е в
светлина (1 Йоан. 1:7). Това означава, че
ние трябва да осъЖдаме и изоставяме
греха В себе си и да избягваме всякакви из-
лишества. То също така означава, че ние

трябва да се облечем в християнското


въоръЖение и да не го сваляме от себе си.
Християнското въоръЖение се състои
от бронения нагръдник на вярата и лю-
бовта и шлема на надеждата на спасе-
нието.
С други думи, християнското въ-
оръЖение е вяра, лк)бов и надеЖда
трите основни съставни части на хрис-
тиянския характер. Ние не смятаме, че
е необходимо да разглеЖдаме подробно
бронения нагръдник и шлема. Апосто-
лът просто казва, че синовете на свет-
лината трябва да носят защитното об-
лекло на последователния и благочестив
Живот. Какво ни запазва от покварата,
която влиза в света чрез страстта? За-
пазва ни вярата или зависимостта от
Бога, лкюовта към Господа и един към
друг и надеЖдата за Христовото завръ-
щане.

Всикни разлики 6 5 глава

Невярващите

Вярващите

(„те")

(„ние")

спят

не спим

пият

не пием

В тъмнината

не сме В тъмнина

на нощта

синове сме на свет-

и мрака

лината и на деня

изненадани са от

не сме изненадани

Господния ден,

от Господния ден,

който ще дойде

който ще дойде

като крадец

като крадец

нощем

нощем

постигнати Внезап-

не сме определени за

но и неизбеЯсно от

гняв, а за да полу-

погубление както

чим спасение

болките на бре-




менна Жена




5:9 Грабването има две страни—спасе-
ние и гняв. За вярващия Грабването оз-
начава консумирането на неговото спа-
сение в небето, а за невярващия — идва-
нето на едно време на гняв на земята.

Тъй като ние сме от деня, Бог не ни е


определил за гнева, който Той ще излее
на земята по време на Скръбните годи-
ни, а за спасение в неговия най-пълен сми-

231

1 Солунци 5

съл — Вечно освобоЖдние от самото
присъствие на греха.

Под тук „гняб" някои разбират нака-


занието, което невярващите ще трябва
да търпят в ада. Това, че Бог не ни е оп-
ределил на този гняв, е вярно, разбира се,
но според нас налагането на тази мисъл
тук е неоснователно. Тук Павел не гово-
ри за ада, а за бъдещите събития на зе-
мята. Контекстът е свързан с Господ-
ния ден — най-великия период на гняв В
човешката история на земята (Мат.
24:21). Ние няма да се срещнем с един па-
лач, а със Спасителя.

Някои казват, че периодът на Скръб-


та не е Времето на БоЖия гняв, а време-
то на гнеВа на Сатана (Откр. 12:12).
Според тях църквата ще преЖивее гнева
на Сатана, но ще бъде избавена от гнева
на Бога при Второто пришествие на
Христос. Следващите стихове обаче го-
ворят за гнева на Бога и на Агнето, а Вре-
мето на тяхното действие е периодът
на Скръбните години: Откровение 6:16,
17; 14:9,10,19; 15:1,7; 16:1,19.

5:10 Този стих подчертава огромната


цена, която нашият Господ Исус Хрис-
тос е платил, за да ни освободи от гнева
и да осигури нашето спасение. Той е ум-
рял за нас, така че будни ли сме, или
спим*
да Живеем заедно с Него.

Има два начина на разбиране на израза




Сподели с приятели:
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница