Уилиям макдоналд о м
:12 Онези, които смятат, че Тимо- тей е бил В Ефес, когато ПаВел е писал това Писмо, предполагат, че апостолът е изпратил Тихик
Изтегляне 12.36 Mb.
|
4:12 Онези, които смятат, че Тимо- тей е бил В Ефес, когато ПаВел е писал това Писмо, предполагат, че апостолът е изпратил Тихик 8 Ефес, за да замести Тимотей по Време на негоВото евенту- ално отсъствие. Според тях това, кое- то Павел иска да каЖе тук, е следното: „А Тихик определям да отиде 6 Ефес." 4:13 ЯпундЖакът, за който се говори тук, моЖе да бъде или горна дреха, или чанта, която се използва за носене на книги. Обикновено се смята, че става Въпрос за първото. Изследователите не са единодушни по Въпроса каква е разликата меЖду „кни- гите" и „пергаментите".31 Не моЖе да се каЖе със сигурност дали това са били части от Писанието, или някои от Пис- мата на ПаВел, или документи, които той е щял да използва по време на проце- са, или чисти листове папирус или перга- мент, които са му били необходими за писане. Най-Вероятното предположение е, че дори и В затвора апостолът е искал да продълЖи да пише и да чете. Във връзка с този очевидно не особено ВаЖен стих се разказва една интересна история, която действитело се е случи- ла, ф. У. Нк>мън, по-малкия брат на кар- динал Нкомън, веднъЖ задал на ДЖ. Н. Дарби следния въпрос: „С какво бихме станали по-бедни, ако този стих не при- състваше в Библията?" Подтекстът на този въпрос моЖе да се предаде така: „Неговата стойност не е ли само Вре- менна? Щеше ли да се загуби нещо, ако ПаВел никога не го беше написал?" Дар- би веднага отговорил: „Аз поне със сигур- ност щях да загубя нещо, защото този стих ме спаси от разпродаване на лична- та ми библиотека. Бъди сигурен, че Вся- ка дума е от Духа и ще принася Вечна пол- за."32 4:14 Медникарят Александър е моЖе би същият чоВек, за когото Павел казва в 1 Тимотей 1:20, че е претърпял кора- бокрушение спрямо вярата. Във Всеки случай той е човек, който е сторил мно- го зло на апостола. Ние моЖем само да разсъЖдаваме относно природата на moßa зло. Когато направим Връзка меЖ- ду този и следВащите стихове, бихме могли да предполоЖим с някаква степен на Вероятност, че Александър е бил cßu- детел против апостола, като е отпра- вил лъЖливи обвинения срещу него. Коу- нибеър и Хаусън преВеЖдат този текст така: „Медникарят Александър отпра- ви против мен много зли обвинения." Апостолът е убеден, че Господ ще му върне според делата му. 4:15 Този стих е едно предупреждение към Тимотей преди пристигането му В Рим. Тимотей също трябва да се пази от Александър, за да не би и той да постра- да от този зъл човек. Много е възмоЖно медникарят да се е потибопостабил много на Павловите думи, като се е въз- 344 2 TuMomeu 4     противил на неговото свидетелство
при публичното му разпитване. 4:16 Вероятно Павел все още мисли за събитията през последните няколко дни. Неговата първа защита означава пър- вата възможност, която му е била даде- на, за да се защити при това положение, тоест неговия последен процес.33 Това, че никой не е станал да вземе страната на този смел апостол, чиито писания са обогатили толкова много всички следва- щи векове, е наистина един тъжен факт. И макар че никой не е станал, за да го за- щити, апостолът не таи ß сърцето са омраза към тези хора. Подобно на Спа- сителя, и той се моли това да не им се счете за грях. 4:17 Павел може да е бил изоставен от хората, но той не е бил съвсем сам, защо- то Господ е бил с него. И не само това, но апостолът е получил и небесна сила, за да проповядва благовестието по вре- ме на процеса. Посланието е могло да бъде провъзгласено безпрепятствено и един езически съд е чул благовестието на спасението. Сток изразява удивлението си Във Връзка с този факт по следния начин: „Помислете си само! Всички езичници —каква огромна тълпа от Видни римля- ни се крие в тази проста фраза!—са чули в този ден БоЖието послание до човечес- твото. Всички са чули вестта за Разпъ- натия и Възвисен Исус, представен и като Единствения Спасител. Каква изу- мителна мисъл! Човешкото въобраЖе- ние е напълно безсилно да си представи грандиозността на тази картина. Това трябва да е бил един от най-Великите мо- менти В историята; интересно какво още има да ни открие Вечността за ре- зултатите от него?"34 Думата „укрепи" В този стих не е обикноВена дума; тя се среща само осем пъти ß НЗ. Използвана е ß Деяния 9:22 ß началото на общественото служение на Павел, където се казва: „А Савел се за- силваше още повече..." Тук тя отново се използва, но този път в края на негово- то служение — вълнуващо напомняне за поддържащата сила на Господа през це- лия живот на Неговия служител. Изразът „...аз бях избавен от лъвови уста" е начин да се каже, че Павел е по- лучил временна отсрочка. Процесът е бил отложен и опасността—избегната за известно време. Различни изследова- тели са отъждествявали лъвовите уста като Нерон, дявола, диви животни, но може би е по-просто да приемем, че изра- зът означава опасност изобщо. 4:18 Когато апостолът казва, че Гос- под ще го избави от всяко зло дело, той няма предвид това, че ще бъде спасен за неограничено време от екзекуция. Той знае, че времето на неговата смърт е наближило (6 cm.). Какво тогава иска да каже апостолът с тези думи? Без съмне- ние той иска да каже, че Господ ще го предпази от извършването на каквото и да било нещо, което би могло да омърси неговото свидетелство в тези последни дни. Господ ще го избави от отмятане, от отричане на Неговото име, от уп- лашване и от всяка друга форма на мора- лен провал. И не само това, но Павел е сигурен, че Господ също така ще го запази за небес- ното Си царство. Небесното царство тук не означава хилядолетното господ- ство на Христос на земята, а самото небе, където господството на Господа се признава абсолкзтно. Тук апостолът дава воля на чувства- та си в едно възклицание, с което отда- ва слава на Бога за вечни векове. „Във Вечни векове" означава буквално „за ве- ковете на вековете" и показва идеята за вечност по най-изразителния начин, кой- то е възможен на гръцки език. На прак- тика във вечността няма „векове", но тъй като човешкият ум не може да си представи света без Време, той е прину- ден да използва изрази за време. 4:19 Сега Павел изпраща поздрави до едно семейство, което много пъти е ра- ботило заедно с него в служението за благовестието. Това са Прискила и Аки- 345 2 TuMomeü 4      ла, koumo са се срещнали с ПаВел най-нап-
ред В Коринт, а след тоВа са заминали за- едно с него В Ефес. ИзВестно Време те са Живели ß Рим (Рим. 16:3) и също като Па- Вел са били производители на палатки. Името на Онисифор е споменато по- рано В 1:16 като на чоВек, който често пъти е ободрявал апостола и не се е зас- рамил от неговите окови. 4:20 МоЖе би Ераст е същият човек, който е бил градският ковчеЖник в Ко- ринт (Рим. 16:23). Трофим също е споменат В Деяния 20:4 и 21:29. Той е повярвал в Ефес и е придру- Жил Павел до Ерусалим, където logeume са помислили, че апостолът го е завел в храма. Тук четем, че ПаВел го е оставил болен В Милит. ТоВа изречение е много ВаЖно, защото ни показва, че макар и да притеЖаВа свръхестествена сила да из- целява, апостолът не винаги я използва. Чудото на изцелението никога не се из- ползва като нещо, което носи лично об- лагодетелстване на някого, а винаги като свидетелство за невярващите кздеи за истината на благовестието. 4:21 Тимотей трябва да се постарае да направи всичко възмоЖно, за да дойде при апостола преди зимата. Затворе- ният му приятел в Рим се нуЖдае от не- говото присъствие и го чака. Настоя- телността, с която Павел увещава Ти- мотей да дойде при него, е изклк>чител- но трогателна (ВЖ. също 1:3,4; 4:9). След това апостолът предава поздра- ви на Тимотей от Ебул, Пуд, Линии, Клавдия и всичките братя. МоЖе из- реЖдането на тези имена да не ни изг- леЖда особено ваЖно, но — както казва РодЖърс—то ни напомня по един вълну- ващ начин, че „една от големите радос- ти и привилегии на християнството е начинът, по който се създават и обога- тяват приятелства". 4:22 На това място Павел завършва последното си Послание. Обръщайки се специално към Тимотей, апостолът каз- ва: „Господ Исус Христос35 да бъде с твоя дух"; след което се обръща към всички онези, които ще бъдат при Тимо- тей при получаването на Писмото, и до- бавя: „Благодат да бъде с Вас. Амин." Тук Павел оставя перото. Писмото е завършено. СлуЖението му — също. Но благоуханието на неговия Живот и сви- детелство остава с нас и досега. И ние знаем, че ще се срещнем отново с него и ще моЖем да разговаряме с него върху всички велики теми на благовестието и църквата. 346 2 TuMomeü — Крайни белеЖки   Крайни белезкки
1) (1:1) W. Е. Vine, Exposition of the Epistles to Timothy, pp. 60,61. В. Пол флинт тълкува петте спо- менавания на Живота в това Посла- ние като: обещанието на Живота (1:1), представянето на Живота (1:10), участието в Живота (2:11), людела на Живота (3:12) и целта на Живота (4:1).
347 2 Тимотей — Библиография Библиография ВЖ. библиографията ß края на Пърбото
348
Посланието на апостол Пабел към Turn „Макар и кратко, това Послание е наситено с такъв обем от християнско учение и е съставено по такъв майсторски начин, че съдърЖа всичко, което е необходимо за християнското познание и християнския Живот." Мартин Лутер Въведение I. Уникално място в канона Три кратки глаби, написани преди повече от 19 ßeka от един застаряващ мисионер до друг, малко известен мисионер на за- тънтен остров — какво значение могат да имат те за християните от „просве- тения" двадесети век? От само себе си се разбира, че ако тези три глави съдър- жаха само думите на Павел (а повечето либерални изследователи не вярват дори в това!), те моЖеха да представляват някакъв интерес единствено за лкюите- лите на ранната църковна история или за специализантите по ранната христи- янска мисъл. Но думите, които съдърЖат тази три глави, са „думи, научени от Духа" и като такива, запълват една празнота, която нито една друга книга не моЖе да запъл- ни. РазглеЖдането на въпроса за старей- шините подкрепя и подсилва същото учение, което срещаме и в 1 Тимотеи. Повторението не е механично, а подоб- но на много други паралели в Библията и особено в СЗ. има за цел да подчертае колко много Бог Желае Неговите хора да разберат някои принципи. МоЖе би най-цененият текст в Turn е пасаЖът във 2:1)—14, наисан в красив и уравновесен стил, който подчертава докрината за благодатта. II. Авторство За информация по този въпрос виЖте въ- ведението към пастирските Послания. III. Датиране Поради сходството на темите и начи- на на написване консервативните изсле- дователи смятат, че Посланието към Тит е било написано приблизително по същото време или скоро след написване- то на 1 Тимотей. Във всеки случай то е било написано в периода меЖду написва- нето на 1 и 2 Тимотей, а не след 2 Тимо- тей. И макар че не е възмоЖно да дадем съвсем точна дата, бихме могли да ка- Жем с някаква вероятност, че това е станало меЖду 64 и 65 г. пр. Хр. моЖе би в Македония. IV. Тема
Освен общите теми, които се разглеЖ- дат както в Тит, така и в другите две пастирски Послания (ВЖ. въведението към пастирските Послания), Послание- то към Тит ни предлага и едно красиво кратко обобщение за това как вярващи- ят трябва да украсява учението за бла- годатта с благочестие и добри де.ш. Днес много хора изглеЖдат доволни от учени- ето за благодатта, но на практика поч- ти не Желаят да го изявяват с добри дела, а още по-малко с благочестие. Та- кова едно отношение е погрешно и пред- полага неправилно разбиране на истинс- ката благодат. Павел обобщава темата по един съ- вършен начин: „Вярно е това слово. И 349 Turn 1    Желая ga настояваш Върху moßa c цел
ония, които са повярвали в Бога, да се уп- Схема на изложението
Коментар I. Поздрав (1:1—4) 1:1 Павел е както слуга на Бога, така и апостол на Исус Христос. Първото оп- ределение го представя като роб на Вър- ховния Владетел, а второто — като пратеник на Суверенния Господар. Пър- Вото гоВори за подчинение, а второто — за власт. Павел е станал слуга чрез лич- но посвещение, а апостол — чрез боЖес- твено назначение. Неговото слуЖение има за цел да съ- действа за вярата на БоЖиите избрани и познаването на истината. Да съдейс- тва за вярата моЖе да означаВа или да ги goßege до Вярата (т. е. до обръщение), или да ги Води напред Във вярата, след като те Вече са спасени. Тъй като изра- зът „познаване на истината" като че ли съдърЖа най-Вече Второто значение, ние смятаме, че апостолът иска да каЖе, че двете негови основни цели са: (1) еван- гелизаторска — работа за повярването на БоЖиите избрани, и (2) образовател- на — развиване на познаването на исти- ната на БоЖиите избрани. Това е един отзвук от Матей 28:20, където Хрис- тос дава поръчение на учениците Си да проповядват благовестието на Всички народи и да ги научават да пазят Всичко, което Той е заповядвал. Когато без ни- какво извинение ПаВел уточнява, че е призован да съдейства именно за вярата на БоЖиите избрани, той насочва Вни- раЖняВат старателно ß добри дела..." (3:8а).
манието ни към доктрината за избира- нето. Едва ли има други доктрини в Биб- лията, които да са пострадали от пове- че неразбиране, да са предизвикали noße- че спорове и да са напрегнали повече умо- ве, от доктрината за избирането. Нак- ратко тази доктрина гласи, че Бог е из- брал някои в Христос още преди основа- ването на света с крайното намерение те да застанат свети и без недостатък пред Него (Еф. 1:4)1 След като е описал своето апостолс- mßo като нещо, което е свързано с вяра- та на БоЖиите избрани и тяхното поз- наване на истината, сега Павел добаВя, че тази истина е според благочестието. Toßa означаВа, че християнската Вяра е В съгласие с истинската святост и е предназначена да води хората към прак- тическо благочестие. Здравата вяра изисква чистота на Живота. Едва ли има нещо по-неуместно от проповедник, за когото говорят: „Когато е на амвона, хората Желаят никога да не слиза от- там. Когато е извън амвона, хората Же- лаят никога да не се качва на него!" 1:2 Назначаването на Павел 8 слуЖба на благовестието има и една трета ваЖ- на страна. То не е свързано само с: (1) евангелизиране — работа за поВярване- то на БоЖиите избрани (минало време), и с (2) образование — изграЖдане на тях- ното познаване на истината (сегашно време), но и с (3) очакване — „в надеЖда за вечен Живот" (бъдеще Време). НЗ гоВори за вечния Живот не само като за нещо, което ние сега притеЖа- 350 Tumi   Ваме, но и като за нещо, за което се на-
дяВаме В бъдеще. НадеЖдата за Вечен ЖиВот не съдържа нотка на несигур- ност. В момента, В който се доВерим на Христос като на Спасител, ние имаме Вечен ЖиВот като настоящо притеЖа- ние (Йоан 5:24) и ставаме наследници на Всички привилегии, които произтичат от Неговото изкупително дело, без оба- че да моЖем да изпитваме практическо- то наслаЖдение от Всички тях, докато не сигнем Вечния си дом. Ние имаме на- деЖда В смисъл, че очакваме вечния Жи- вот В неговия окончателен вид, когато ще получим прославените си тела и зави- наги ще се освободим от греха, болести- те, мъката, страданията и смъртта (Фил. 3:20, 21; Turn 3:7). Тази надеЖда е сигурна, защото ни е била обещана от Бога. Нищо не е толко- ва сигурно, колкото словото на Бога, Който не лъЖе, не моЖе да бъде измамен и не би измамил никого. Да вярваш в това, което Той казва, означава да не рискуваш нищо. Всъщност няма нищо по-разумно от това, творението да вяр- ва на своя Творец. Бог е обещал Вечен ЖиВот още „преди Вечни времена". Този израз моЖе да се разбира по два начина. От една страна, той означава, че Бог е определил още в миналата вечност да даде Вечен Живот на всички, които повярват В Господ Исус, и че това, което Той е определил, е равно на обещание. От друга страна, той моЖе да означава, че всички благос- ловения на спасението са се съдърЖали в зародишен вид в обещанието за Месия- та, което намираме в Битие 3:15. ТоВа е станало още преди началото на Време- ната или на диспенсациите. 1:3 На определеното бреме Бог е извес- тил Своя славен план за вечен Живот, за който е Взел решение в миналите векове. Тогава вярващите са имали една съвсем неясна идея за Живота след смъртта. Но тази неяснота е изчезнала при идването на Спасителя. Той е донесъл „Живот и безсмъртие чрез благовестието" (2 Тим. 1:10). Тази блага вест е била разпростра- нена от Павел и от другите апостоли в изпълнение на заповедта на Бога, нашия Спасител, тоест в изпълнение на Вели- кото поръчение. 1:4 Писмото е адресирано go Turn, ис- тинското дете на Павел в общата им вяра. Но кой всъщност е Turn? За да проследим до известна степен неговата биография, ние трябва да съе- диним парче по парче оскъдните данни, които се съдърЖат в три от Павловите Писма. Роден като грък (Гал. 2:3), Turn е бил роден отново чрез вяра в Господ Исус най-вероятно чрез Павловото слу- Жение (Turn 1:4). Точно тогава е бушува- ла истинска битка за вярното благовес- тие. От едната страна е бил Павел и всички, които са проповядвали спасение по благодат чрез вяра без участието на никакви дела, а от другата—кздейските учители, според които обрязването (а чрез него и спазването на закона) е абсо- лк>тно необходимо условие за придобива- не на първокласно граЖданство в БоЖи- ето царство. Случаят с Turn е послуЖил като пробен камък в този спор. Павел и Варнава са решили да го заведат в Еруса- лим (Гал. 2:1) на една среща с апостоли- те и старейшините. Съвещанието е ре- шило, че езичниците (меЖду които и Turn) не трябва да се подчиняват на togeückume закони и ритуали, за да бъдат спасени (Деян. 15:11). Нито езичниците трябва да стават кздеи, нито logeume — езичници, но както logeume, така и езич- ниците стават ново създание, когато повярват В Исус. От този момент нататък Turn е ста- нал един от най-ценните помощници на Павел, изпълнявайки слуЖбата на „ава- риен монтьор" в Коришп и Крит. Апос- толът най-напред го е изпратил от Ефес в Коринт, вероятно за да помогне за раз- решаването на доктриналните и ети- ческите проблеми в тамошното събра- ние. Когато след известно време Turn се е присъединил към Павел в Македония, Павел е бил изключително зарадван да 351 Tumi  чуе, че коринтяните са откликнали по-
лоЖително на неговите апостолски уве- щания (2 Кор. 2:12,13; 7:5—7,13—16). От Македония Павел е изпратил Turn отно- во в Коринт, този път за да организира събирането на помощ за бедните светии В Ерусалим (2 Кор. 8:6, 16, 17; 12:18). Па- вел го представя на коринтяните като „мой другар и съработник меЖду вас" (2 Кор. 8:23). Ние не знаем със сигурност кога точно Павел е бил с Turn 6 Крит, но обикновено се смята, че това е станало след първото затваряне на апостола в Рим. За последен път за Turn се говори във 2 Тимотей 4:10. Той е бил с Павел по вре- ме на втория му престой в затвора, след което е заминал за Далмация (бивша Югославия). МоЖе би той е бил изпра- тен там от Павел, макар че цялостни- ят тон на стиха говори за един самотен и изоставен човек. Апостолът нарича Тит „истинното ми чадо по общата ни Вяра". МоЖем да предполоЖим, че именно Павел е бил чо- вешкият инструмент, който Господ е използвал за обръщението на Тит, без обаче да моЖем да го твърдим със сигур- ност. Павел се обръща и към Тимотей като към свое истинско дете във вяра- та (1 Тим. 1:2), въпреки че е напълно въз- моЖно Тимотей вече да е бил ученик, ко- гато Павел се е срещнал с него за пръв път (Деян. 16:1). Така че изразът моЖе да означава също, че тези по-млади мъЖе са показали духовни качества, подобни на Павловите, и че В християнското ни слу- Жение има една родствена връзка. На своя млад съработник Павел Желае Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|