Уилиям макдоналд о м
:15 Когато са чули благовестието за първи път, галатяните са разбрали как- во огромно благословение
Изтегляне 12.36 Mb.
|
4:15 Когато са чули благовестието за първи път, галатяните са разбрали как- во огромно благословение е то за техни- те души. Благодарността им е била тол- кова голяма, че са били готови да дадат на Павел собствените си очи, ако това е било възмоЖно. (Това също моЖе да ни подскаЖе, че трънът в плътта на Павел би могъл да бъде и някаква очна болест.) Но къде е тяхната благодарност сега? За съЖаление тя се е изпарила като ут- ринна роса. 4:16 Какво е довело до тази промяна в отношението им към Павел? Нали той все още проповядва същото послание, бо- рейки се с всички сили за истината на благовестието. Ако това го направи те- хен неприятел, тогава тяхното полоЖе- ние наистина е печално. Д. Робство или свобода (4:17—5:1) 4:17 Мотивите на лъЖеучителите се различават от мотивите на Павел. Те 29 Галатяни 4   търсят последователи, докато той се
интересува от духовното благосъстоя- ние на галатяните (4:17—20). ЛъЖеучи- телите проявяват към галатяните го- ляма ревност, но мотивите им не са ис- крени. „Те Желаят да ви отлъчат." Юдеистите искат да откъснат галатя- ните от апостол Павел и другите учи- тели. Те търсят лични последователи и за целта полагат усилия да образуват една секта. Стот ни предпупреЖдава за следното: „Когато християнството се превърне в система от правила и наред- би, неговите Жертви неизбеЖно стават роби, завързани за полите на своите учи- тели като във времето на Средновекови- ето."17 4:18 Павел всъщност казва: „Аз нямам нищо против други хора да се гриЖат за вас, стига да го правят с чисти подбуди и за вашето добро." 4:19 Наричайки галатяните „дечица мои", Павел иска да им напомни, че той е този, който пръв ги е насочил към Христос, и че продълЖава да бъде В ро- дилни мъки за тях, но този път не защо- то търси тяхното спасение, а защото иска да се изобрази 6 тях Христос. Глав- ната БоЖия цел за БоЖиите хора е те да станат съобразни на Христос (Еф. 4:13; Кол. 1:28). 4:20 Този стих означава, че моЖе би Павел не е наясно относно истинското полоЖение на галатяните. Тяхното от- дръпване от истината го поставя в не- доумение. Той би Желал да моЖе да про- мени тона на гласа си и да говори за тях със сигурност и увереност. Но апосто- лът би могъл да е В недоумение и във връзка с реакцията на галатяните на не- говото Писмо и предпочита да гоВори с тях лично. Тогава ще моЖе да се изрази по-добре, като промени тона на гласа си. Ако се окаЖе, че те приемат неговите укори, той ще им говори неЖно. Но ако се дърЖат надуто и непокорно, ще бъде строг с тях. Засега обаче той е В недоу- мение, защото не знае как те ще реаги- рат на неговото послание. След като logeückume учители възве- личават толкова много Авраам и искат вярващите да следват неговия пример, като се обрязВат, сега Павел ще използ- ва примери от Живота на Авраам, за да им покаЖе, че законничеството е робст- во и че то не моЖе да се смесва с благо- датта. Бог е обещал на Авраам, че ще му се роди син, макар че, по човешки погледна- то, нито той, нито Сара са били способ- ни да имат деца. АВраам е повярвал В Бога и така е бил оправдан (Бит. 15:1— 6). След като е чакала известно време да се осъществи обещанието, Сара е започ- нала да се обезкураЖава и е предлоЖила на АВраам да има син от слугинята и Агар. Авраам е послушал нейния съвет, В резултат на което се е родил Исмаил. Исмаил не е бил обещаният от Бога нас- ледник, а синът на Авраамовото нетър- пение, плътско поведение и недоверие (Бит. 16). След известно време, когато Авраам е станал на сто години, се е родил Исаак— детето на обещанието. Очевидно това раЖдане е било свръхестествено: то е могло да стане само чрез Великата Бо- Жия сила (Бит. 21:1—5). По Време на оби- чайния празник по случай отбиването на Исаак Сара е видяла, че Исмаил се е прис- мял на нейния син. Затова тя е поискала на Авраам да изгони от дома Исмаил и майка му, като е казала: „Синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак" (Бит. 21:8—11). Това е основата на аргумента, който апостолът започ- ва да излага сега. 4:21 В този стих законът се използва В два различни смисъла. В първия смисъл законът се разглеЖда като средство за придобиване на святост, а Във Втория — като старозаВетните книги на закона (от Битие до Второзаконие Включител- но) и особено Битие. ПаВел Всъщност казва: „КаЖете ми вие, които Желаете да спечелите БоЖието одобрение, като спазвате закона, не чувате ли какво каз- ва книгата на закона?" 30 Галатяни 4,5   4:22, 23 Двамата сина са Исмаил и
Исаак. Слугинята е Агар, а свободната — Сара. Исмаил е бил роден Вследствие намесата на Авраам, а Исаак му е бил да- ден no БоЖие обещание. 4:24 Историята е символична. Тя съ- дърЖа много по-дълбок смисъл, отколко- то изглеЖда на пръв поглед. Истинско- то значение на събитията не е посочено изрично, а се подразбира. И така, исто- рията на Исаак и Исмаил съдърЖа една дълбока духовна истина, която Павел обяснява сега. Двете Жени представляват двата за- вета: Агар — заветът на закона, а Сара — заветът на благодатта. Законът е бил даден на Синайската планина. Странно наистина, но името „Агар" на арабски означава „скала", а арабите са наричали Синайската планина „Ска- лата". 4:25 Заветът, даден на Синайската планина, е довел до робство, затова Агар, която е била слугиня, е подходящ образ на закона. Агар олицетворява Еру- салим, столицата на еврейската дърЖа- ва и центъра на неспасените израилтя- ни, които все още се опитват да придо- бият святост, като спазват закона. Те, заедно с децата си, са в робство. Това, че Павел свързва невярващите израил- тяни с Агар, а не със Сара, и с Исмаил, а не с Исаак, е едно остро изобличение. 4:26 Столицата на тези, които се оп- равдават чрез вяра, е небесният Еруса- лим. Той е майката на всички вярващи — както logeu, така и езичници. 4:27 В този цитат от Исая 54:1 се предсказва, че децата на небесния Еруса- лим ще бъдат по-многобройни от деца- та на земния Ерусалим. Сара е Жената, която дълго време е била „неплодна". Агар е „омъЖената". Как да разбираме окончателната победа на Сара или на не- бесния Ерусалим? Отговорът е, че деца- та на обещанието вклкзчват всички — както евреи, така и езичници — които са дошли при Бога чрез вяра и които са мно- го повече от децата на Агар, Живеещи под закона. 4:28 Истинските вярващи се раЖдат не от мъЖка воля, нито от плътска воля, а от Бога. Това, което има значе- ние, не е естественият произход, а свръ- хестественото небесно раЖдане чрез вяра в Господ Исус. 4:29 Подигравателното отношение на Исмаил към Исаак е нещо, което същес- твува и досега. И досега родените по плът гонят родените по Дух. Спомнете си страданията на нашия Господ и на апостол Павел, понесени в резултат на враждебността на неспасените човеци. За нас подиграването на Исмаил с Исаак моЖе да изглеЖда нещо дребно, но фак- тът, че Писанието специално го споме- нава, означава, че не е толкова маловаЖ- но. Освен това Павел виЖда в него един принцип, който все още действа—враЖ- дата меЖду плътта и Духа. 4:30 И така, ако галатяните се обър- нат към Писанието, ще видят в него следното заклктение: законът и благо- датта не могат да се смесват. БоЖии- те благословения не могат да се насле- дят на основание на човешки заслуги или плътски усилия. 4:31 Онези, които са повярвали в Хрис- тос, нямат нищо общо със закона като средство за получаване на БоЖието одобрение. Те са деца на свободната Жена и като такива наследяват социал- ното полоЖение на майка си. 5:1 Последният стих от 4 гл. описва полоЖението на вярващия като свобо- ден човек, докато първият стих от 5 гл. говори за неговото поведение — той трябва да Живее като свободен човек и на практика. Тук имаме една много доб- ра илкгстрация на разликата меЖду зако- на и благодатта. Законът би казал: „Ако спечелиш своята свобода, ще бъдеш сво- боден." Благодатта казва: „Ти си осво- боден с огромната цена на Христовата смърт и от благодарност към Него трябва да стоиш твърдо в свободата, с която Той те е освободил." Законът 31 Галатяни 5  изисква да бъде изпълнен, без да ти даВа
сили да го изпълняваш. Благодатта из- пълнява изискванията на закона, след ко- ето ти дава сили да Живееш такъв Жи- вот, който съответства на твоето по- лоЖение, чрез силата на Светия Дух, като дори те награЖдава за този Живот. Както казва Макинтош: „Законът изисква сила от един, който няма така- ва, и го проклина заради това, че не моЖе да я упраЖнява. Благовестието дава сила на онзи, който я няма, и го благославя, когато я упраЖнява. "18 Законът казва: „Стани и бързо побег- ни!", без да ми дава нито крака, нито ръце. Евангелието носи много по-добри новини: то просто казва: „Лети!", и ми дава криле. III. Практическата страна на Посла- нието: Павел защитава християн- ската свобода 6 Духа (5:2—6:18) А. Опасността от закошшчеството (5:2—15) 5:2 Законничеството обезсмисля Хрис- тос. Юдеистите изискват от вярващи- те езичници да се обрязват с цел да се спасят. Говорейки с авторитета на апостол, Павел заявява, че всеки, който уповава на обрязването, обезсмисля Христос. Както казва ДЖак Хънтър: „В случая с галатяните Павел не гледа на обрязването нито като на проста хи- рургическа операция, нито като на обик- новен религиозен обряд. За тях то предс- тавлява един път за спасение чрез върше- не на добри дела. То съдърЖа едно еванге- лие за спасение чрез човешки усилия, без необходимост от боЖествена благодат. При него законът допълва благодатта, Мойсей допълва Христос, защото да до- бавиш нещо към Христос, означава да отнемеш нещо от Него. Допълването към Христос означава изместване на Христос. Христос е единственият Спа- сител — единствен и незаменим. Обряз- ването означава отделяне от Хрис- тос."19 5:3 Законничеството изисква от хора- та да изпълнят целия закон. Хората, които искат да Живеят под закон, не мо- гат да приемат само лесните заповеди, а да отхвърлят трудните. Ако един чо- век се опита да угоди на Бога, като се об- реЖе, тогава той е длъЖен да изпълни целия закон. Така че човекът или Живее, като спазва изцяло закона, или изобщо не го спазва. Очевидно, ако той Живее изця- ло под закона, Христос няма никаква стойност за него. Господ Исус е не само съвършен Спасител, но и единствен Спа- сител. В този стих Павел не говори за онези, които са били обрязани в минало- то, а за тези, които са готови да се под- лоЖат на тази операция като средство за завършване на цялостното си оправ- дание, приемайки да спазват закона като начин да бъдат приети от Бога. 5:4 Законничеството означава отлъч- ване от Христос като единствена на- деЖда за оправдание. Този стих е дал по- вод за много спорове. ПредлоЖени са били много и различни тълкувания, кои- то биха могли да се обединят грубо в следните три групи: 1. Много хора смятат, че тук Павел учи, че е възмоЖно човек да бъде наисти- на спасен, но впоследствие да отпад- не от благодатта, като изпадне в грях, и следователно да бъде завинаги загубен. Това учение е известно като „доктрина на отпадането". Ние смятаме такова едно тълкуване за нездраво по две основни причини. Първата е, че в стиха не се говори за спасените хора, които изпадат в грях. Всъщност в него не се казва и дума за изпадане в грях. В него се говори за онези, които Живеят нравствено из- дигнат, почтен и праведен Живот и които се надяват по този начин да се спасят. В този смисъл пасаЖът се връща обратно като бумеранг при онези, които го използват в подкрепа на учението за отпадането. Те учат, че за да задърЖи спасението си, хрис- тиянинът трябва да пази закона, да 32 Галатяни 5  Води съвършен жиВот и да се Въздър-
жа по Всякакъв начин от грях. Но Пи- санието изрично посочва, че Всички хора, които се стремят да се оправ- даят чрез дела по закона или чрез соб- стВени усилия, са отпаднали от бла- годатта. И Втората причина е, че това тълку- ване противоречи на цялостното пос- ледователно свидетелство на НЗ, ко- ето гласи, че Всеки истински Вярващ в Господ Исус Христос е спасен за Веч- ността, че нито една Христова овца няма да погине и че спасението забиси изцяло от завършеното дело на Спа- сителя, а не от жалките усилия на чо- века (Йоан 3:16,36; 5:24; 6:47; 10:28). 2. Други изследователи смятат, че в стиха се говори за онези, които най- напред са били спасени чрез вяра В Гос- под Исус, но Впоследствие са започна- ли да живеят под закона или като на- чин да запазят спасението си, или за да придобият святост. С други думи, те са били спасени по благодат, но сега се опитват да запазят спасение- то си по закон. В този случай отпада- нето от благодатта би означавало— както казва Филип Муро — „обръща- не гръб на Божия път за усъвършенс- тване на светиите чрез делото на Духа в тях и стремеж за постигане на тази цел чрез събл1одаване на външни ритуали и церемонии, което могат да правят не само Божиите светии, но и обикновените хора". Това тълкуване също не е библейско. То не е библейско, първо, защото сти- хът не говори за християните, които търсят святост или освещение, а за неспасените хора, които търсят оп- равдание чрез спазване на закона. Обърнете внимание на реда на думи- те — „...бие, които Желаете да се оп- равдаете чрез закона". И, второ, за- щото то предполага възможност за отлъчване на неспасените хора от Христос, което не съответства на верните представи за Божията бла- годат. 3. Според третото тълкуване тук Па- вел говори за хора, които твърдят, че са християни, но не са наистина спасе- ни, и които се стремят да се оправда- ят, като изпълняват закона. Апосто- лът им казва, че не може да има двама спасители и че те трябва да изберат единия от двамата — или Христос, или закона. Ако изберат закона, те ще се отлъчат от Христос като единс- твена възможна надежда за оправда- ние и ще са отпаднали от благодат- та. Хог и Вайн описват това много ясно: „Христос трябва да бъде за човека или всичко, или нищо. Той не приема частич- но упование или двойствена вярност. Този, който се оправдава чрез благодат- та на Господ Исус Христос, е христия- нин. Онзи, който се стреми да се оправ- дае чрез дела, не е християнин. "20 5:5 Апостолът показва, че надеждата на истинския Вярващ е много по-различ- на от надеждата на законника. Христи- янинът очаква надеЖдата за правдата. Той се надява на времето, когато Господ ще дойде и когато той ще получи просла- вено тяло и няма вече да греши. Забеле- жете, че тук не се казва, че християни- нът се надява на оправдание, тъй като той вече е получил положение на npaßeg- ност пред Бога чрез Господ Исус Хрис- тос (2 Кор. 5:21). Но той чака момента, в който ще бъде изцяло праведен в себе си. Той не се надява да постигне moßa чрез нещо, което може сам да избърши, а чрез Духа и чрез Вяра. СВетият Дух ще избърши всичко, а вярващият просто ще гледа с вяра как Бог го извършва. От дру- га страна, законникът се надява да по- лучи правда чрез собствените си дела, чрез спазване на закона или чрез извърш- ване на религиозни обреди. Това е една празна надежда, тъй като опраВданието не може да бъде постигнато по този на- 33 Галатяни 5  Забележете, че В този стих ПаВел
употребява местоимението „ние", дока- то В 4 cm., когато говори за онези, които се опитват да спечелят оправдание чрез дела по закона, използва местоимението „вие". 5:6 Законничеството няма никаква сила. Що се отнася до човека, който е 6 Христос Исус (който е християнин), нито обрязбането моЖе да го направи по-добър, нито необрязването да го нап- рави по-лош. Това, което Бог търси ВъВ вярващия, е „вяра, която действа чрез л!обо6". Вярата е пълна зависимост от Бога. Вярата не е празно нещо. Тя се изя- вява в неегоистично слуЖение на Бога и чоВека. Мотивът за цялото това слуЖе- ние е лкюобта. Така че вярата действа чрез лк)боВта. Тя се диктува от лк>бов- та, а не от закона. Това е една истина, която се среща на много места В Писа- нието — Бог не благоволява В ритуали, а в истински благочестив ЖиВот. 5:7 ЗаконничестВото е непослушание на истината. Галатяните са започнали добре християнския си Живот, но след това някой им е попречил. Този някой са били logeucmume, законниците и лъЖеа- постолите. Приемайки техните пог- решни учения, светиите са проявили не- послушание на БоЖията истина. 5:8 Законничеството не е боЖествено учение. Думата „убеЖдение" тук означа- ва вяра или учение. „Онзи, Който ви е призовал", е Бог. Следователно учение- то, което казва, че спазването на зако- на моЖе да допълни вярата В Христос, не идва от Бога, а от дяВола. 5:9 Резултатът от законничеството е нарастващо зло. В Библията квасът е символ на злото. На това място той оз- начава злото учение на logeucmume. Обикновено квасът или маята подквас- Ват цялото тесто, В което се намират. Тук moßa свойство се използва, за да се покаЖе, че една малка грешка неизбеЖ- но ще доведе и до по-големи грешки. Зло- то никога не е статично. То трябва да прикрие своите лъЖи, като измисля още повече лъЖи. Законничеството е като чесъна: няма значение колко си изял; той винаги мирише. Дори и малко хора в цър- квата да вярват в едно погрешно учение, техните последователи ще станат мно- го на брой, ако срещу тях не се вземат строги мерки. 5:10 ЗаконничестВото носи осъЖдение на своите учители. ПаВел е сигурен, че галатяните ще отхвърлят лъЖливите учения. Неговата увереност е в Господа. Това би могло да означава, или че Господ му е дал увереност по този въпрос, или че познаването на Господа му дава да знае със сигурност, че Великият Пастир ще върне обратно при Себе Си заблудените Си овце, моЖе би и чрез Писмото, което им пише. Що се отнася до самите лъЖеучители, те ще бъдат наказани от Бога. Разпрос- транението на заблуда е един много се- риозен грях, тъй като чрез него се разВа- ля църкВата (1 Кор. 3:17). Много по-лошо е да учиш, че пиянството е разрешено, отколкото ти самият да бъдеш пияни- ца, защото лъЖеучителят възпроизвеЖ- да стотици такива като себе си. 5:11 Законничеството отмахва събла- зънта или спънката на кръста. Сега Па- вел отговаря на абсурдното обвинение, че дори и той понякога проповядва обряз- ването. Апостолът все още продълЖава да бъде гонен от logeume. Това гонение би престанало незабавно, ако той започ- не да проповядва обрязването, тъй като това би означавало, че е престанал да проповядва кръста. Кръстът е съблазън за човека. Той го спира или спъва, защо- то му казва, че сам по себе си човекът не моЖе нищо да направи за спасението си. Кръстът не даВа никакво място на плътта или на нейните усилия. Той сла- га край на човешките дела. Ако Павел беше започнал да проповядва обрязВане- то, moßa щеше да налоЖи необходимост- та от дела и да отхвърли необходимост- та от кръста. 5:12 Желанието на ПаВел да се отсе- кат ония, които разколебаВат галатя- 34 Галатяни 5  ните, моЖе да се разбира и буквално:
апостолът Желае те да бъдат кастри- рани. Те толкова ревностно използват ноЖа, за да обрязВат други — нека сега ноЖът бъде използван за тяхното собс- твено кастриране! Най-вероятно обаче тези думи са използвани в преносен сми- съл, т. е. Павел Желае лъЖеучителите да бъдат напълно отхвърлени от галатя- ните. Евангелието на благодатта винаги е било обект на обвинения, че позволява на хората да Живеят така, както на тях им харесва. Авторите на подобни обвинения казват: „Ако спасението е само чрез вя- ра, тогава не моЖе да има никакъв конт- рол върху поведението на човека." Зато- ва апостолът бърза да посочи, че хрис- тиянската свобода не е позволение за грях. Идеалът на Вярващия е Животът на Господ Исус и л1обовта към Христос го кара да мрази греха и да обича све- тостта. МоЖе би ПаВел смята за необходимо да предупреди своите читатели за опас- ността от всепозволеността. Когато хората Живеят известно време под огра- ниченията на закона и след това получат свобода, винаги съществува опасност да преминат от едната крайност към дру- гата — от непрекъснатото подчинение към безотговорността. Равновесието меЖду тези две крайности е свободата, която стои меЖду закона и всепозволе- ността. Християнинът е свободен от закона, но не е беззаконен. 5:13 Християнската свобода не позво- лява греха, а насърчава слуЖението с лк> бов. Лкюобта мотивира цялото поведе- ние на християнина, докато при закона поведението на човека се мотивира от страха от наказание, финдли казва така: „Робите на лкюовта са истински- те свободни хора." Християнската свобода е в Христос Исус (2:4), което изклкзчВа Всяка ВъзмоЖ- ност за свобода за съгрешаВане. Ние ни- кога не трябва да превръщаме нашата свобода В основа на действията на плътта. Също както една армия се ста- рае да направи пробив В противниковите редици, за да го използва като база за по- нататъшни заВоевателни операции, та- ка и плътта би могла да използва една много малка територия, стъпвайки на която да разшири своите позиции. Подходящ начин за изразяване на наша- та свобода се съдърЖа в следния призив: „Научете се да бъдете роби един на друг-"
А Т. Пиърсън казва следното: „Истинската свобода се намира единс- твено в подчинението на истинското ог- раничение. Реката е свободна да тече, но само в рамките на речното корито. Без него тя се разлива и се превръща в едно кално, застояло блато. Ако не са управ- лявани от съответните закони, плане- тите биха причинили унищожението не само на самите себе си, но и на цялата Вселена. Същият закон, който ни загрсик- да отвътре, ни отделя и от онова, което е отвън. Ограниченията, които регули- рат нашата свобода, едновременно с това я подсигуряват и защитават. Тук не става въпрос само за контрол, но и за правилен вид контрол, и за едно радост- но подчинение, което прави човека свобо- ден. "2I 5:14 В началото ни изглеЖда странно, че Павел изведъЖ започва да говори от- ново за закона, след като навсякъде до- сега в това Послание той подчертава, че Вярващите не са под закон. Всъщност апостолът не увещава своите читате- ли да се Върнат обратно към закона. Той просто им показва, че онова, което зако- нът изисква, но не моЖе да произведе, е същото като това, което се получава В резултат на упраЖняВането на христи- янската свобода. 5:15 Законничеството неизменно Води до разногласия, което очевидно е стана- ло и в Галатия! Колко странно наисти- на! Тук вшкдаме едни хора, които искат да Живеят според закона, който изисква от тях да обичат своите блиЖни, а се случва точно обратното — те се хапят 35 Галатяни 5  и ядат едини други. Toßa е така, защото
тяхното победеше се диктува от плът- та, на която законът даВа път и Върху чиято основа той действа. Б. Силата за святост (5:16—25) 5:16 Вярващият трябва да ходи по Духа, а не по плътта. Да ходиш по Духа (или в Духа), означава да позволиш на Духа да Живее така, както Той иска; да останеш В общение с Него; да Вземаш решения в светлината на Неговата святост; да мислиш за Христос, тъй като слуЖени- ето на Духа е да изпълва ума на Вярващия с Христос. Когато ние така ходим по Духа, плътта, или егоистичното „аз", се счита за мъртво. Нашите мисли не мо- гат да бъдат едновременно заети и от Христос, и от греха. Скофилд казВа така: „Проблемът на християнския Живот
Този и следващите стихове показват, че плътта Все още присъства в христи- янина, така че идеята за пълното изчез- ване на грешното естество не моЖе да бъде вярна. 5:17 Духът и плътта са В постоянна борба. Бог е могъл да отстрани плътс- кото естество на вярващите още при обръщението, но е решил да не го напра- ви. Защо е решил така? Защото е искал християните непрекъснато да си спом- нят за своята собствена слабост, да за- висят непрекъснато от Христос, тех- ния Свещеник и Защитник, и да ги нака- ра неспирно да хвалят Онзи, Който е станал Спасител на такива черВеи като човеците. Вместо да премахне от нас старото ни естество, Бог ни е дал Своя Свети Дух, за да обитава В нас. БоЖият Дух и нашата плът са в една непрекъсна- та война и ще продълЖат да бъдат ВъВ Война, докато не бъдем заведени у дома на небето. Това, което вярващият трябва да направи В този конфликт, е да се предаде на Духа. 5:18 Онези, които са водени от Духа, не са под закон. Този стих би могъл да се разбира по два начина. Изразът „ако се водите от Духа" би могъл да се разбира като описание на всички християни. Сле- дователно нито един християнин не е под закон, нито един християнин не за- виси от собствените си усилия. Духът е Този, Който се противопоставя на зли- те импулси в него. Също така „ако се Во- дите от Духа" би могло да означава „ако се издигате над плътта и ако мислите ви са заети изцяло от Господа". Когато човек мисли по този начин, неговите мисли не са заети от закона или от плътта. БоЖият Дух не води хората така, че да гледат на закона като на средство за оправдание. Точно обратно- то — Той ги насочва към възкръсналия Христос като към единствено основа- ние да бъдат приети от Бога. 5:19—21 Вече споменахме, че законът се харесва на плътта. Какви са делата, които върши падналата природа? Не е трудно да познаем делата на плътта. Те са явни за всички. Прел1ободейст6о- то23 е невярност по отношение на брач- ната Връзка. Блудството е непозВолено сексуално сношение. Нечистотата е нраВстВено зло или похотливост. Сла- дострастието (или разпътството) е безсрамно поведение, на което липсва сдържаност. Идолопоклонството е не само поклонение на идоли, но и характер- ната за него неморалност. Чародейст- бото е магьосничество. Гръцката дума е свързана с лекарствената практика (pharmakeia). Тъй като в магьосничест- вото са се използвали и лекарства, дума- та е започнала да означава разговор със злите духоВе или използване на магии. То моЖе също така да вклкочва различни су- еверия като например неща, които но- 36 Галатяни 5 сят „лош късмет" и др. ВраЖдите са
изяви на силна омраза или злоба, насоче- ни npomuß отделни хора. Разприте са не- хармонични отношения, разногласия или караници. РебнуВанията са изрази на не- goßepue и подозрение. Яростите са изб- лици на гняВ и невъздържаност. Парти- занствата са егоистични стремеЖи за първенство на отделни хора понякога за сметка на други. Раздорите са разделе- ния, причинени от несъгласия. Разцепле- нията са разделения, причинени от сВо- еВолни хора, В резултат на които се об- разуват секти. Завистите са недоволс- тва, породени от успеха или благополу- чието на другите. Убийствата24 са не- законни умъртвявания на хора. Пиянст- вата са напивания вследствие приемане- то на алкохолни питиета. Пируванията са шумни събирания, на които хората употребяват големи количества алко- хол. Павел предупреждава своите читате- ли, както вече е направил това веднъЖ, че онези, „които вършат такива рабо- ти, няма да наследят БоЖието царст- во". Този пасаЖ не ни учи, че пияниците не могат да бъдат спасени, а ни показва, че онези, чийто Живот се характеризира с такива дела, не са спасени.25 Защо Павел трябва да пише по такъв начин на една християнска църкВа? Защо- то не всички, които твърдят, че са спа- сени, са истински БоЖии деца. Затова навсякъде ß H3 Светият Дух много чес- то съчетава разкриването на чудни ду- ховни истини с най-сериозни предупреж- дения към всички, които изповядат име- то на Христос. 5:22,23 ВаЖното е да се види, че апос- толът прави разлика меЖду делата на плътта и плода на Духа. Делата са ре- зултат от човешки усилия. Плодът се раЖда, когато клончето стои или „пре- бъдва" на лозата (Йоан 15:5). Разликата меЖду тях е такава, каквато е разлика- та меЖду фабриката и градината. Обър- нете внимание на единственото число на думата „а\одът". Светият Дух про- извеЖда един вид плод — приликата с Христос. Всички добродетели, които сега са изброени, описват Живота на Бо- Жието дете. Както казва д-р Скофилд— всяка една от тях е чуЖда на човешко- то сърце. Лк)бовта е това, което Бог е и което ние трябва да бъдем. Тя е описана много красиво в 1 Коринтяни 13 и е изявена В цялата си пълнота на кръста на Голго- та. Радостта е задоволството и удов- летворението от Бога и Неговите пъ- тища. Христос я е описал в Йоан 4:34. Мирът моЖе да вклкзчВа както БоЖия мир, така и хармоничните взаимоотно- шения меЖду християните. За мира в Жи- вота на Изкупителя моЖе да прочетете пасаЖа в Лука 8:22—25. Дьлгопгьрпение- то е изтърпяване на страдания, неудоб- ства и гонения. Върховният пример за дълготърпение е описан 6 Лука 23:34. Благостта е неЖност, която моЖе да се види най-добре в отношението на Гос- под към малките деца (Марко 10:14). Ми- лостта или милосърдието* е внимание, което показваме към другите. За да ви- дим милостта в действие, трябва да прочетем Лука 10:30—35. Верността моЖе да означава упование в Бога, дове- рие в нашите братя християни, лоял- ност или надеЖдност. В случая моЖе би най-подходящо е последното значение. Кротостта е заемане на смирено поло- Жение — като полоЖението, което е заел Христос, умивайки краката на Сво- ите ученици (Йоан 13:1—17). Себеобуз- данието означава буквално въздърЖа- ние, особено в областта на секса. В на- шия Живот не трябва да има никакви из- лишества. Ние трябва да отхвърлим всякакви страсти, поЖелавания, амби- ции и невъздържаност. Трябва да се уп- раЖняВаме 8 умереност. Както казва Самкзъл Чадуик: „На съвременен английски език този па- cask би звучал така: гнодът на Духа е лк>- бящо, друЖелЬбно отношение; искрящ * В някои ръкописи тази дума е изпусната. — Бел. на npeß. 37 Галатяни 5   от радост дух и весел характер; трезв ум
и кротко поведение; търпение и издръж- ливост при екстремни ситуации и прово- кации от хора, които ти играят по нер- вите; съчувствено проникновение и так- тична помощ; добронамереност при фор- мирането на мнение и сърдечна благот- ворителност; лоялност и надеждност при всякакви обстоятелства; смирение дотам, че да забравиш себе си, радвайки се на другите; себеобуздание и салюконт- рол във всичко, което е и последният бе- лег на съвършенството. Колко лтого прилича всичко това на изложението в 1 Коринтяни 13!"26 Павел завършва този списък със зага- дъчния коментар: „Против такива неща няма закон!" Разбира се, че няма! Тези добродетели са угодни на Бога, доб- ри за човеците и благотворни за нас. Но как се получава този плод? Чрез човеш- ки усилия ли? Не. Той се получава, когато християнинът Живее в общение с Бога. Когато той гледа на Спасителя в лк>бя- що посвещение и Му се подчинява в еЖед- невния си Живот, тогава Светият Дух извършва в него едно прекрасно чудо. Той го преобразява според образа на Хрис- тос. Гледайки Христос, той става като Него (2 Кор. 3:18). Също както клончето получава целия си Живот и храна от ло- зата, така и вярващият в Христос полу- чава цялата си сила от Истинската Лоза и става способен да Живее плодот- ворен Живот за Христос. 5:24 Онези, които са Христови, са раз- пънали плътта. Времевата форма27 на глагола показва определено, че действи- ето е станало в миналото. То всъщност е станало по време на нашето обръще- ние. В момента, в който сме се покаяли, в известен смисъл ние сме приковали на кръста нашето старо, зло и покварено естество с всички негови Желания и страсти. Ние сме решили, че вече няма да Живеем така, че да угаЖдаме на пад- налата си природа и че тя повече няма да заема първенствуващо място в нашия Живот. Разбира се, това решение тряб- ва непрекъснато да се подновява. Ние непрекъснато трябва да дърЖим плът- та на полагаемото и се място в смърт- та. 5:25 Тук съкззът „ако" има значението на „тъй като". Тъй като ние имаме ве- чен Живот чрез делото на Светия Дух в нас, нека да Живеем този нов Живот чрез силата на Същия Свети Дух. Законът никога не моЖе да даде Живот и никога не е бил замислен да бъде начин на Живот за християнина. В. Практически увещания (5:26—6:10) 5:26 В този стих християните получа- ват увещание да избягват три вида по- ведение:
38 Галатяни 6  Векът иска нещо, на което няма ни-
kakßo npaßo. Завистта кара човека да ревнува другите заради no-големия им успех, заради техните таланти, при- тежания или привлекателна Външ- ност. Хората, които нямат много таланти или са слаби по характер, са склонни да завшкдат на онези, които успяват по-добре да спазват закона от тях на външен вид. Истинският вярващ винаги трябва да смята дру- гите за no-Висши от себе си. Пазите- лите на закона Желаят фалшива сла- ва. Истинското величие е да слуЖиш незабелязано и да работиш така, че другите да не те виЖдат. 6:1 В този стих се намира едно прек- расно твърдение за това как другите християни трябва да се отнасят към един вярващ, който съгрешава. То е в пълно противоречие със закона, който изисква съгрешилият да бъде наказан. Изразът „...ако падне човек в някое прегрешение" описва не толкова състо- янието на човек, който непрекъснато Живее в грях, колкото състоянието на човек, който е изпадал в грях. За този чо- Век трябва да се погриЖат духовните християни. Плътските християни биха могли да сторят много поВече зло, от- колкото добро със своето праволинейно и студено отношение. Освен това съгре- шилият брат най-вероятно няма да при- еме увещание от едни, които сами по себе си не са в особено топли отношения с Господа. Този стих повдига един интересен въп- рос. Ако някой човек е наистина духоВен, би ли признал това? Нима духовните хора не съзнават най-остро своите не- достатъци? Кой тогава трябва да из- Върши тази Възстановителна работа, ако самото й извършване го определя като духовен човек? Това няма ли да бъде липса на скромност? Отговорът на Всички тези въпроси е следният: истин- ски духовният човек никога не би се хва- лил със своето състояние, но неговото лкюящо пастирско сърце ще го накара сам да отиде и да говори със съгрешилия за неговото възстановяване. Той няма да направи това с чувство на гордост или превъзходство, а „с кротък дух", като не забравя, че също моЖе да бъде изкушен. 6:2 Теготите могат да бъдат неуспе- хите, изкушенията, изпитанията и про- верките. Вместо да стоим на разстоя- ние един от друг и да се критикуваме, ние трябва да побързаме да отидем при бра- та, който е в това полоЖение, и да му по- могнем по всякакъв възмоЖен начин. Христовият закон Вкл1очва всички запо- веди на Господ Исус към хората, записа- ни в НЗ. Той моЖе да се обобщи в една- единствена заповед: „Обичайте се един друг" (Йоан 13:34; 15:12). Ние я изпълня- ваме, когато си носим взаимно товари- те. Христовият закон е много по-разли- чен от Мойсеевия закон. МойсееВият за- кон обещава Живот в резултат на под- чинение, без да ни дава силата да се под- чиним, и насърчава това подчинение чрез страха от наказание. Христовият за- кон, от друга страна, е едно изпълнено с л1обов наставление към всички, които вече имат Живот. Вярващите стават способни да пазят неговите заповеди чрез силата на Светия Дух, като моти- вът да правят това е лкзбоВта им към Христос. 6:3 Ние всички сме направени от един и същ материал. Когато видим, че някой наш брат съгрешава, трябва да си спом- ним, че самите ние бихме могли да бъдем на неговото място. Когато един хрис- тиянин започне да се мисли за по-висш от другите, той развива една форма на самоизмама. Ние никога не трябва да си мислим, че носенето на товарите на дру- гите е под нашето достойнство. 6:4 МоЖе би този стих ни предупреЖ- даВа да се пазим от навика да сравнява- ме себе си с другите и да намираме при- чина за задоволство. Апостолът подчер- тава, че на Христовото съдилище всеки от нас ще бъде изпитан индивидуално, а не в сравнение с другите. Така че всеки 39 Галатяниб  от нас трябВа да Внимава на себе си, за
да моЖе да се хвали само със своята ра- бота, а не с неуспехите на другите. 6:5 ВъВ 2 cm. ПаВел ни учи, че трябВа да си носим един на друг скърбите, страда- нията и проблемите, които изпитваме В този ЖиВот. Идеята В 5 cm. е, че на Христовото съдилище Всеки от нас ще трябва да понесе своя собствен товар от отговорност. 6:6 Вярващите са отговорни да под- дърЖат християнските си учители. „Не- ка прави участник във всичките си бла- га" означава „нека споделя с тях матери- алните си блага и нека ги подкрепя с мо- литва и благочестива загриЖеност". 6:7 И макар че другите могат да не за- белеЖат нашето пренебрежение към Бо- Жиите слуЖители, Бог го виЖда и ни дава съответната Жътва. Ние Жънем това, което сме посели, и дори много повече от това, което сме посели. Когато сто- панинът посее пшеница, той ще поЖъне също пшеница — понякога двадесет, по- някога шестдесет, а понякога сто пъти повече. Според Скофилд „тук Духът не говори на грешниците за техните грехо- ве, а на светиите за тяхната духовна ни- щета". Разбира се, В един по-широк смисъл съ- що така е Вярно, че „ония, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и Жъ- нат" (ЙоВ 4:8) u че „понеЖе посяха Вя- тър, затова ще поЖънат Вихрушка" (Ос. 8:7). Историкът ДЖ. А. Фрауд е казал: „Определено моЖеда се каЖе, че истори- ята повтаря все един и същ урок—това, че по някакъв начин светът е построен на морални основи, и че както излиза на края, той е добър за добрите и лош за зли- те. "28 6:8 И макар че В един по-общ смисъл е Вярно, че ние Жънем това, което сеем, трябва да отбелеЖим, че това напомня- не идва след увещанието за християнско- то даване. Когато погледнем нещата по този начин, ще Видим, че да сееш за плътта, означава да харчиш парите си за себе си, за собствените си удоволст- вия и удобства. Да сееш за Духа, означа- ва да използваш парите си за осъществя- ването на БоЖиите интереси. Онези, които правят първото, Жънат разочарования и загуби още тук, на земя- та, защото с годините научават, че плътта, заради която са Живели, тлее и умира. Затова В следващия свят те ще загубят вечни награди. Тези, които сеят за Духа, ще поЖънат от Духа вечен Жи- вот. Изразът „вечен Живот" се използ- ва В Библията В дВа смисъла: (1) като нещо, което Всеки вярващ притеЖава още сега (Йоан 3:36); и (2) като нещо, ко- ето всеки ВярВащ получава В края на зем- ния си Живот (Рим. 6:22). Онези, които сеят за Духа, се наслаЖдават на вечния Живот тук и сега по начин, по който дру- гите християни не се наслаЖдават. Ос- вен това, когато пристигнат в небесния си дом, те ще поЖънат и наградите, ко- ито следват верността. 6:9 За да не би някой от неговите чи- татели да се обезкураЖи, Павел им на- помня, че макар и да не се получават вед- нага, тези награди са сигурни. Човек не Жъне Житото в деня, В който посее зър- ното. Така е и в духовното царство. Наг- радите ще дойдат своевременно, след като вярно сме посели. 6:10 „Своите по вяра" са Всички спасе- ни, без оглед на деноминацията или на църквата, към която те принадлеЖат. Ние не само трябва да показваме внима- ние към вярващите, но това внимание трябва да бъде особено. Нашата цел не трябВа да бъде отрицателна — да им направим колкото се моЖе по-малко зло, а положителна — да им направим колко- то се моЖе повече добро. ДЖон Уесли е изразил това по един особено изразите- лен и сбит начин: „Правете всичкото добро, което моЖете; по всякакъв на чин, по който моЖете; на всички хора, на ко- ито моЖете; и дотогава, докогато мо- Жете." 40 Галатяни 6  Г. Заклктние (6:11—18)
6:11 „Вшкте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!" Вместо да продиктува това Писмо на някой сВой помощник както обикновено, ПаВел го пише сам. МоЖе би едрите букви, с кои- то е писал, са резултат от дълбоките чуВстВа, които е изпитВал 8 Желанието си да се пребори със законниците и кои- то показват колко сериозно е неговото отношение към тяхната заблуда. Или, както много хора смятат на основание на този и други пасаЖи, те подсказват, че зрението на Павел е било увредено. Ние поддърЖаме Второто мнение. 6:12 Юдеистите са искали да се предс- тавят добре по плът, като са организи- рали големи групи от последователи. Те са успявали да направят това, като са настоявали да се спазва обрязването. Хората често са склонни да събл1одават различни ритуали и церемонии, стига те да не изискват от тях да променят на- виците си. Днес е обичайно да се изграЖ- дат големи църкви чрез заниЖаване на нормите за Живот в тях. ПаВел обаче виЖда нечестието на тези лъЖеучители съвсем ясно и ги обвинява, че тяхното Желание е „да не бъдат гонени за Хрис- товия кръст". Кръстът олицетворява осъЖдението на плътта и на усилията и да угоди на Бога. Кръстът слага край на плътското естество и неговите най- благородни усилия. Кръстът означава отделяне от злото. Затова хората мра- зят неговото славно послание и преслед- ват онези, които го проповядват. 6:13 Законниците всъщност не са заин- тересувани истински да спазват закона. Това, което те искат, е един лесен начин за придобиване на обръщенци, за да мо- гат да се хвалят с дългия списък от пос- ледователи. Бойс казва така: „Това е един опит за спечелване на другите за нещо, което само по себе си води до неу- спех, защото дори и онези, които са об- рязани, не могат да пазят закона." 6:14 Основанието на Павел за хвалба не се намира В човешката плът, а в кръс- та на нашия Господ Исус Христос. На този кръст светът е умрял за Павел и Павел е умрял за света. Когато един чо- век се спаси, светът му казва „Сбогом!" и той казВа „Сбогом!" на света. Той е за- губен за света, тъй като вече не се ин- тересува от неговите мимолетни удо- волствия. Светът вече не го привлича, защото той е намерил Един, Който го задоволява напълно, финдли казВа след- ното: „ Човек вече не люЖе да вярва в све- та, не люЖ.е да се гордее с него, не моАе да му оказва никаква почит. Светът е за- губил за него всичката си слава и очаро- вание и повече не мозке да управлява него- вия кивот." Следователно кръстът стои като една голяма бариера или водо- Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|