Уилиям макдоналд о м
:21 Аароновите свещеници са встъп- вали в слуЖение без заклеване
Изтегляне 12.36 Mb.
|
7:21 Аароновите свещеници са встъп- вали в слуЖение без заклеване. Това озна- чава, че тяхното свещенство е било за- мислено като временно, а не като пос- тоянно. Но когато Бог е определил Христос като свещеник, Той се е обърнал към Него със заклеване. Словесния израз на това заклеване намираме в Псалм 110:4: „Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века спо- ред чина Мелхиседеков." Хендерсън каз- ва така: „ Успоредно с назна чението на Христос Бог поставя вечните истини на Неговия престол и неизменните атрибути на Не- говата природа. Ако те могат да се про- менят, то и новото свещенство маЖе да се промени. В противен случай то е неиз- меняемо."11 7:22 От това следва, че Исус е поръчи- тел на по-добър завет. Аароновото све- щенство е част от Стария Завет. Све- щенството на Христос е свързано с Но- вия Завет. Заветът и свещенството вървят ръка за ръка—те или стоят, или падат заедно. Новият завет е един договор без усло- вия, по благодат, който Бог ще направи с Израилевия и Юдовия дом, когато Гос- под Исус установи царството Си на зе- 415 Eßpeu 7, 8   мята (Ер. 31:33, 34). ВярВащите днес се
наслаЖдаВат на някои от благословени- ята на НоВия ЗаВет, но неговото цялос- тно изпълнение няма да дойде, преди Из- раел да бъде Възстановен и освободен В национален мащаб. 7:23 Сега идваме до третия и последен аргумент В подкрепа на превъзходство- то на Мелхиседековото свещенство. Свещениците на Израел са били много на брой. Казва се, че в историята на този народ е имало осемедесет и четири пър- восвещеници и, разбира се, много повече нисши свещеници. Смъртта на изпълня- ващите тези длъЖности е налагала неп- рекъсната смяна на свещенослуЖители- те. СлуЖението е страдало от тези не- избеЖни промени. 7:24 В случая със свещенството на Христос такива промени не се налагат, тъй като Той Живее вечно. Неговото свещенство никога не преминава Върху другиго и неговата дейстВеност никога не отслабва. То е неизменяемо и непре- ходно. 7:25 И понеЖе Живее вечно, Христос също така могке съвършено да спасява онези, които идват при Бога чрез Него. Като цяло изследователите смятат, че тези думи се отнасят до делото на Христос за спасяването на грешниците от наказанието на греха, но всъщност тук авторът говори за делото на Хрис- тос за спасяването на светиите от Властта на греха. Ударението пада не толкова върху Неговата дейност като Спасител, колкото като ПървосВеще- ник. Не съществува никаква опасност за загубване на някои от Вярващите. Тяхна- та вечна сигурност е гарантирана от Неговото непрекъснато ходатайство за тях. Христос също така моЖе да ги спасява Вечно, защото Неговото насто- ящо слуЖение от дясната страна на Бога никога не моЖе да бъде прекъснато от смърт. 7:26 СвещенстВото на Христос е по- Висше от това на Аарон и поради Него- вото лично превъзходство. Христос е свят в стоенето Си пред Бога и е неви- нен в отношенията Си с човеците. Той е непорочен в личния Си характер; отде- лен е от грешниците в Своя Живот от- дясно на Бога; и е възвисен no-горе от не- бесата в настоящото Си и вечното Си величие. На нас ни трябва точно такъв Първосвещеник. 7:27 За разлика от Левитските свеще- ници нашият ПърВосвещеник няма нуЖ- да да принася Жертви всеки ден, тъй като Той е направил това веднъЖ зави- наги. Той няма нуЖда да принася Жерт- ви за Своите Собствени грехове, тъй като е абсолЬтно безгрешен. И трети- ят удивителен факт, по който Той се различава от предишните свещеници, е, че Той е принесъл Себе Си за греховете на хората. Свещеникът е дал Самия Себе Си като Жертва. Благодатта на Исус— колко прекрасна и несравнима е тя! 7:28 Законът поставя за първосвеще- ници несъвършени човеци—слаби и пъл- ни с недостатъци. Те са само ритуално свети. БоЖията клетва, дадена след закона, поставя като Първосвещеник Сина, Който е усъвършенстван завинаги. Тази клетва е спомената във 21 cm. на тази глава и е цитирана като част от Псалм 110:4. Текстът, който току-що обсъдихме, съдърЖа изключително ваЖни моменти. Той ни казва, че човешкото свещенство е заместено от едно боЖествено и веч- но свещенство. Колко глупаво от стра- на на хората да си изграЖдат свещени- чески системи по модела на СЗ и да си присвояват функциите на нашия велик Първосвещеник! Б. Превъзходството на слуЖението на Христос пред слуЖението на Аарон (8 гл.) 8:1 Следващите стихове ни показват, че слуЖението на Христос е no-висше от слуЖението на Аарон, тъй като Той е слуЖител в едно по-добро светилище 416 Eßpeu 8  (1—5 cm.) u на един no-добър заВет (7—
13 cm.). На moßa място авторът стига до главното В своя аргумент: Той не праВи обобщение на moßa, което е казал, а зая- ВяВа главната теза, която е и целта на moßa Послание. „Ние имаме такъв Първосвещеник..." Забележете победоносния тон, с който са изречени тези думи — „Ние имаме..." ТоВа е и отговорът на предизвикателс- твото на онези кздеи, които са се обръ- щали към ранните християни с думите: „Ние имаме скинията, имаме свещенст- вото, имаме приносите, имаме ритуали- те, имаме храма, имаме красивите све- щенически облекла..." На тях Вярващите могат Вече уверено да отговорят: „Да, Вие имате сенките, но ние имаме само- то изпълнение. Вие имате ритуалите, но ние имаме Христос. Вие имате образи- те, но ние имаме Личността. И освен всичко това нашият Първосвещеник е седнал отдясно на престола на Величи- ето в небесата. Нито един друг първос- Вещеник не е седял на това място като признание за свършена работа и нито един друг първосвещеник не е имал тако- ва положение на почит и Власт." 8:2 Нашият ПърВосВещеник слуЖи на човеците В светилището на небето. То е истинската скиния, на която земната скиния е само едно копие или образ. Ис- тинската скиния е поставена от Гос- пода, а не от човек, както земната ски- ния. 8:3 И тъй като една от основните функции на първосвещеника е да прина- ся и дарове, и Жсртби, очевидно нашият Първосвещеник трябва също да прави това. Даровете са събирателен термин, който Вкл1очва Всички Видове приноси, давани пред Бога. Жертвите са дарове, които вклкмват убиването на Животно. КакВо принася Христос? За отговора на този Въпрос трябва да чакаме до 9 глава. 8:4 Този стих прескача въпроса за това, което Христос принася, и просто ни напомня, че на земята Той дори не е имал право да бъде свещеник, който при- нася дарове в скинията или храма. На- шият Господ е бил роден В ЮдоВото пле- ме, а не 8 Левиевото племе и в Аароново- то семейство. Поради тази причина Той не е имал право да слуЖи В земното све- тилище. Когато в Евангелията четем, че Исус е Влязъл в храма (Лука 19:45), ние разбираме, че Той е бил само В дВора око- ло него, а не В Святото или в Пресвято- то място. Това, разбира се, поставя Въпроса дали, когато е бил на земята, Христос е изпъл- нявал някакви първосВещенически функ- ции, или е започнал Своята свещеничес- ка работа едва след като се е Възнесъл? Смисълът на 4 cm. е, че на земята Той не е имал право да бъде Левитски свещеник и не е могъл да слуЖи в храма в Ерусалим. ТоВа обаче не означава, че Той не е могъл да изпълнява функциите шМелхиседекс- ки свещеник В края на краищата Негова- та молитва в Йоан 17 е първосВещени- ческа молитва и принасянето Му на Са- мия Себе Си като единствена съвърше- на Жертва на Голгота е определено све- щенически акт (вЖ. 2:17). 8:5 Земната скиния е била само едно точно копие на небесното светилище. Нейното устройство е представяло на- чина, по който БоЖият заветен народ е моЖел да се приблиЖи при Бога в покло- нение. Най-напред е била Вратата на външния двор, след нея — олтара за все- изгарянията, и най-накрая — умивални- кът. След това свещениците са влизали в Святото място, а първосвещеникът — в Пресвятото място, където Бог е изявявал Себе Си. В БоЖиите намерения скинията нико- га не била окончателното светилище. Тя е била само един „образ и сянка" на не- бесното светилище. Когато Бог е призо- вал Мойсей да отиде на Синайската пла- нина и му е казал да построи скинията, Той му е дал един определен образец, кой- то Мойсей е трябвало да следва. Този об- 417 Eßpeu8    разец е бил образ на една no-Висша, небес-
на духобна реалност. Защо авторът поставя такова голя- мо ударение върху този факт? Защото той иска да Внуши на онези свои читате- ли, които биха били изкушени да се вър- нат назад към к»деизма, че те биха оста- вили същността заради сянката, когато би трябвало да направят точно обрат- ното — да вървят от сянката към същ- ността. 5 cm. ни казва съвсем ясно, че староза- ветните институции са били само обра- зи на небесните реалности. Ето защо той слуЖи като основание на учението за типологията, когато то се извършва В съгласие с Писанието и без излишно фантазиране. 8:6 Този стих образува един преход меЖду темата за no-висшето светили- ще и обсъждането на по-добрия завет. Най-напред авторът ни предлага едно сравнение. СлуЖението на Христос е по- превъзходно от слуЖението на Аароно- вите свещеници, така както заветът, на който Той е Посредник, е по-превъзхо- ден от стария завет. След това той ни дава и една причина: заветът е по-добър, защото е Влязъл в сила въз основа на по-добри обещания. СлуЖението на Христос е безкрайно по-добро. Той е принесъл Самия Себе Си, а не Животно. Пролял е Своята Собст- вена кръв, а не кръвта на овни и на коз- ли. Отмахнал е напълно греховете, а не ги е само покрил. Дал е на вярващите съ- вършено чиста съвест, а не само еЖегод- но напомняне за греховете. Открил е пътя, по който моЖем да влезем в само- то БоЖие присъствие, а не само място- то, където моЖем да стоим на разсто- яние от него. Христос е също така Посредник на един по-добър завет. Като Посредник той застава меЖду Бога и човека, за да прехвърли пропастта на отчуЖдението. Грифит Томас ни предлага следното сравнение: „Този завет е по-добър, защото е абсо- лЬтен, а не условен, духовен, а не плътс- ки, вечен, а не временен, всеобщ, а не наци- онален, вътрешен, а не външен. "п Този завет е по-превъзходен, защото е основан на по-превъзходни обещания. Заветът на закона обещава благослове- ние за послушание и заплашва със смърт при непослушание. Той изисква правда, без да дава сила за Живот на правда. Новият завет е безусловен договор по благодат. Той вменява правда там, къ- дето изобщо няма такава. Учи хората да Живеят праведно, като им дава сила да правят това, и ги възнаграЖдава, ко- гато го правят. 8:7 Онзи първи завет не е бил съвър- шен, тоест той не е успял да постигне идеалното взаимоотношение меЖду чо- века и Бога. Той никога не е бил и замис- лен като окончателен завет, а само е подготвял идването на Христос, фак- тът, че по-късно се говори за втори за- вет, показва, че първият не е бил съвър- шен. 8:8 Всъщност проблемът не е в самия първи заВет: „...законът е сВят и запо- ведта свята, праведна и добра" (Римл. 7:12). Проблемът е в хората, на които той е бил даден: лошата суровина, с коя- то законът е трябвало да работи. Точ- но това се казва и тук: „А напротив, ко- гато порицава израилтяиите, казва..." Той порицава не завета, а Своя заветен народ. Първият завет се е основавал на обещанието на човека да се подчинява на Бога (Изх. 19:8; 24:7), поради което не му е било съдено да издърЖи много дълго. Новият Завет представлява отначало докрай изреЖдане на това, което Бог се задълЖава да направи, в което и се със- тои неговата сила. Сега авторът цитира Еремия 31:31 — 34, за да покаЖе, че още В еврейските Пи- сания Бог е обещал един нов завет. В цен- търа на целия аргумент стои думата „нов". Ако старият завет е бил доста- тъчен и задоволителен, защо е било нео- бходимо да се ВъвеЖда нов? 418 Eßpeu 8     И ßce пак Бог изрично е обещал да нап-
рави нов завет с Израилевия дом и с Юдовия дом. Както беше споменато по- рано, новият завет е свързан главно с народа на Израел, а не с църквата. Той ще достигне пълното си осъществяване, когато Христос се върне отново, за да управлява над покаялия се и изкупен на- род. МеЖдувременно на някои от благос- ловенията на завета се наслаждават всички вярващи. Така например, когато подава чашата с вино на Своите учени- ци, Спасителят казва: „Тая чаша е нови- ят завет в Моята кръв; това правете за Мое възпоменание" (1 Кор. 11:25). Хендерсън ни предлага следния комен- тар: „...ние правим разлика меЖду първично- то тълкуване за Израел и вторичното, духовно приложение за Църквата днес. Сега ние се наслаждаваме в силата на Светия Дух на благословенията на новия завет, но знаем, че тепърва ще илш по-на- татъшни и бъдещи изяви за Израел спо- ред БоЖието обещание. "13 8:9 Бог изрично е обещал, че Новият Завет няма да бъде като завета, който Той е направил с тях, когато ги е хванал за ръка и ги е извел от Египет. Каква ще бъде разликата? Той не казва точно как- ва, но моЖе би отговорът се подразбира от останалата част на стиха: „...защо- то те не устояха в завета Ми и Аз ги оставих, казва Господ." Заветът на за- кона се е провалил, защото се е основа- вал на условия. Той е изисквал подчинение от един народ, който не е отговорил с такова. Правейки Новия Завет един бе- зусловен завет по благодат, Бог избягва каквато и да било възмоЖност за провал, тъй като изпълнението зависи само от Него, а Той не моЖе да се провали. Цитатът от Еремия говори за нас- тъпването на радикална промяна. Думи- те в староеврейския текст на Еремия 31:32 са: „...въпреки че им бях съпруг..." Някои ранни преводи на книгата на про- рок Еремия гласят следното: „...така че аз ги оставих (или се отвърнах от тях)..." Светият Дух, Който е вдъхно- вил думите на Еремия и се е гриЖел за за- пазването на Библията, е насочил авто- ра да избере този алтернативен прочит. 8:10 ЗабелеЖете повторението на ду- мите: „Аз ще..." Старият Завет казва какво човекът трябва да прави, а Но- вият му казва какво Бог ще направи. След като дните на неподчинението на Израел отминат, Бог ще полоЖи Свои- те закони в ума им, така че да ги знаят, и в сърцата им, така че да ги обичат. Те ще искат да Му се подчиняват, но не по- ради страх от наказание, а от лкзбов към Него. Законите вече няма да бъдат напи- сани на камък, а на плътските плочи на сърцето. „Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои лк)де." Тези думи говорят за бли- зост. СЗ казва на човека да стои на раз- стояние от Бога, докато благодатта му казва да се приблиЖи при Него. Тя също така говори за една непрекъсната връз- ка и безусловна сигурност. Нищо никога няма да прекъсне тази изкупена чрез кръвта връзка. 8:11 Новият Завет също така 6клк>ч- ва всеобщо знание за Господа. По време на славното царуване на Христос няма да бъде нуЖно всеки човек да учи своя съграЖданин или брат да познае Госпо- да. Всеки ще има вътрешно съзнание за Него — от най-малкия до най-големия: „Защото земята ще се изпълни със зна- ние за Господа както водите покриват морето" (Ис. 11:9). 8:12 И най-доброто от всичко е, че Но- вият Завет обещава милост за един неп- раведен народ и вечно забравяне на него- вите грехове. Законът е бил непреклонен и безкомпромисен: „...всяко престъпле- ние и непокорство получи справедлива отплата" (Евр. 2:2). Освен това законът не е могъл да раз- реши напълно въпроса с греховете. Той е подсигурил умилостивението на грехове- те, но не и тяхното отстраняване. (Староеврейската дума за „умилостиве- ние" произлиза от глагол, който има зна- 419 Eßpeu 8,9     чението на „покривам".) Жертвите,
принасяни според закона, са очиствали чоВека само ритуално, праВейки го спосо- бен да участва В религиозния Живот на нацията. Но moßa ритуално очистВане е било само Външно. То не е засягало Вът- решния Живот на чоВека: то нито го е умивало морално, нито му е давало чис- та съвест. 8:13 фактът, че Бог въвеЖда Нов За- вет, означава, че първият е остарял. И тъй като това е така, човек не би тряб- вало дори да си помисли за връщане об- ратно към закона. И все пак точно това са се изкушили да направят някои хора, които наричат себе си вярващи. Авто- рът ги предупреждава, че заветът на за- кона е остарял и че вече е въведен един по-добър завет. Те трябва да съгласуват своя вървеЖ с БоЖия вървеЖ. В. Превъзходството на Жертвата на Христос пред Жертвите на ста- рия завет (9:1—10:18) 9:1 В 8:3 авторът мимоходом спомена- ва факта, че всеки първосвещеник тряб- ва да има нещо да принася. Сега той вече е готов да обсъди Жертвата на нашия велик Първосвещеник и да я сравни с Жер- твите на стария завет. Преди да започ- не самото обсъЖдане обаче, той прави кратък преглед на устройството на ски- нията и наредбите за поклонение. 9:2 Скинията е представлявала едно съоръЖение, подобно на палатка, в кое- то Бог е обитавал сред израилтяните в периода от лагеруването им на Синайс- ката планина до построяването на хра- ма. Пространството около скинията се е наричало външният двор. Той е бил за- обиколен от ограда, състояща се от бронзови стълбове, меЖду които са били опънати завеси. Влизайки в двора на ски- нията през източната Врата, израилтя- нинът е идвал при олтара за Всеизгаряне- то, където са били заколвани и изгаряни Жертвените Животни. След това е оти- вал при умивалника, изработен от бронз, в който е имало вода и в който свещени- ците са измивали ръцете и краката си. ДълЖината на самата скиния е била около 15 т, широчината—5 т, и височи- ната — 5 т. Била е разделена на две от- деления. Първото отделение — Свято- то място — е било дълго 10 т, а второ- то — Пресвятото място — 5 т. Скинията се е състояла от дървена конструкция, покрита със завеси от ко- зина и непромокаеми покривала от Живо- тински коЖи. Тези покривала са образу- вали покрива, задната страна и странич- ните стени на скинията. Предната част на скинията е била покрита от изброди- рана заВеса. В Святото място е имало три неща:
9:3 Зад втората завеса се е намирало Пресвятото място или Светая Светих. Тук Бог е изявявал Себе Си като ярко светещ облак. Това е било единствено- то място на земята, където хората са моЖели да се приблиЖават до Него чрез кръвта на умилостивението. 9:4 Във Второто отделение на ориги- налната скиния се е намирал ковчегът на завета — голям дървен сандък, обко- ван от всички страни със злато. В него се е намирала златната стомна, съдър- Жаща манната, Аароновият Жезъл, който е разцъфтял, и двете плочи на за- вета. (По-късно, при построяването на храма в ковчега не е имало нищо друго ос- вен плочите на завета—вЖ. 3 Царе 8:9). В 4 cm. се казва, че в ПресВятото мяс- то се е намирала и златната кадилница. 420 Eßpeu 9  Гръцката дума, преведена като „кадил-
ница",14 моЖе да означаба както кадилен олтар (за който ß Изх. 30:6 се казва, че се е намирал В Святото място), така и ка- дилницата, в която първосвещеникът е носел тамяна. Второто обяснение е по- приемливо. АВторът гледа на кадилни- цата като на нещо, което е било част от ПресВятото място, тъй като пър- ВосВещеникът я е Вземал от кадилния ол- тар и я е Внасял В Най-сВятото място ß деня на умилостивението. 9:5 Златният капак на ковчега на заВе- та е бил известен като умилостивили- щето. Над него е имало две златни фигу- ри, известни като херубимите. Те са били обърнати една към друга, имали са разперени крила и главите им са били на- бедени към капака на ковчега. На това място авторът прекъсва краткото си описание. Той няма за цел да наблиза в големи подробности, а само да очертае съдържанието на скинията и пътя на приближаване до Бога, който тя е символизирала. 9:6 За да направи сравнение меЖду Жер- твата на Христос и Жертвите на Ьде- изма, авторът най-напред трябва да опише онези, които са били изисквани от закона. Неговите ВъзмоЖности за избор са големи, но той показва предпочитание към онази, която е била най-ВаЖна В ця- лата система на закона — Жертвата, принасяна в деня на умилостивението (JIeß. 16). Ако авторът успее да докаЖе, че делото на Христос е по-преВъзходно от делото на пърВосвещеника В този за- белеЖшпелен ден от израелския религио- зен календар, тогава неговата теза е правилна. Свещениците са имали достъп само до Външното отделение на скинията, т. е. до Святото място. Те са Влизали там постоянно, за да изпълняват ритуални- те си задълЖения. Обикновените хора не са имали право да Влизат там, а са сто- яли отвън. 9:7 Само един човек в целия свят е мо- Жел да Влиза В ПресВятото място — Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|