Указания за финансов одит

Международните стандарти на върховните одитни институции – МСВОИ се публикуват от Международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ.

Повече информация можете да откриете на интернет адрес www.issai.org

Указания за финансов одит

ОЦЕНКА НА ОТКЛОНЕНИЯ, ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПО ВРЕМЕ НА ОДИТА

КОМИТЕТ ПО ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ

Сметна палата на Кралство Швеция ‧ 11490‧ Stockholm ‧Sweden

Tel: + 46 5171 4000 ‧ Fax +46 5171 4111

Email: projectsecretariat@riksrevisionen.se

ИНТОСАЙ

Генерален секретариат на INTOSAI ‧ Сметна палата на Република Австрия

A 1033 vienna

austria

Tel: ++43 (1) 711 71 ‧ Fax ++43 (1) 718 0969

Въведение в МОС

Съдържание на практическите бележки П1

Приложимост на МОС при одита в публичния сектор П2

Допълнителни насоки по въпроси на публичния сектор П3

Общи съображения П4

Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения П5 П7

Писмени изявления П8

Специфични съображения за одиторите в публичния сектор със
съдебни функции П9-П10

МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 450

Въведение

Обхват на настоящия МОС 1

Дата на влизане в сила 2

Цел 3

Определения 4

Изисквания

Натрупване на идентифицирани отклонения 5

Разглеждане на идентифицираните отклонения в хода на одита 6-7

Комуникация и корекция на отклонения 8-9

Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения 10-13

Писмени изявления 14

Документация 15

Приложение и други пояснения

Определение на отклонения А1

Натрупване на идентифицирани отклонения А2-А3

Разглеждане на идентифицираните отклонения в хода на одита А4-А6

Комуникация и корекция на отклонения А7-А10

Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения А11-А23

Писмени изявления А24

Документация А25

Настоящите практически бележки представляват допълнителни насоки към МОС 450 – Оценка на отклонения, идентифицирани по време на одита. Те трябва да се четат заедно с МОС. МОС 450 е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г. Практическите бележки са в сила от същата дата.

МОС 450 разглежда отговорността на одитора за оценка на ефекта от идентифицираните отклонения върху одита и на некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет. МОС 700² разглежда отговорността на одитора при формиране на становище по финансовия отчет, за да установи дали е получена разумна увереност относно това дали финансовият отчет като цяло не съдържа съществени отклонения. Заключението на одитора, изисквано от МОС 700, взема под внимание оценката на одитора за некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет, в съответствие с МОС 450. МОС 320³ разглежда отговорността на одитора за прилагане на концепцията за нивото на същественост по подходящ начин при планирането и изпълнението на одита на финансовия отчет.

П1. Практическите бележки дават допълнителни насоки за одиторите в публичния сектор във връзка с:

а) Общи съображения;

б) Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения;

в) Писмени изявления;

г) Специфични съображения за одиторите в публичния сектор със съдебни функции.

П2. МОС 450 е приложим за одитори на организации от публичния сектор като одитори на финансови отчети.

П3. МОС 450 съдържа приложение и друг обяснителен материал с уточнения, специфични за обектите в публичния сектор в параграфи А19 и А20.

П4. Целите на финансовия одит в публичния сектор често са по-широки от това да се изрази становище дали финансовите отчети са изготвени, във всички съществени аспекти, в съответствие с приложимата рамка за финансова отчетност (т.е обхвата на МОС). Целите могат да включват допълнителни одитни задължения и задължения за докладване, например да се докладва дали одиторът е открил случаи на несъответствие с правната рамка, включително с бюджетните и счетоводните рамки и/или да се докладва относно ефективността на вътрешния контрол. Когато одиторите в публичния сектор имат такива допълнителни отговорности за докладване, всяка отделна отговорност за докладване се оценява отделно.

П5. При прилагането на параграф 11 на МОС одиторите в публичния сектор с допълнителни отговорности за докладване, свързани с несъответствието с правната рамка и с недостатъци на контрола, отделно оценяват всяка от тези цели. Все пак отклоненията, случаите на несъответствие с правната рамка и недостатъците на контрола могат да бъдат взаимосвързани, като по такъв начин потенциално увеличават риска за всяка една цел.

П6. Параграфи 12 и 13 на МОС разглеждат комуникирането на некоригираните отклонения с лицата, натоварени с общо управление. Когато е уместно спрямо мандата на одиторите в публичния сектор, тази комуникация може да включва случаи на несъответствие с правната рамка и недостатъци на контрола. Може също да е необходимо одиторите в публичния сектор да комуникират отклонения, случаи на несъответствие с правната рамка и недостатъци на контрола с допълнителни страни, като например държавни служители.

П7. Когато комуникират с лицата, натоварени с общо управление или с допълнителните страни, както е посочено в параграф П6 по-горе от одиторите в публичния сектор може да се очаква комуникирането на всички отклонения, включително на тези, които са били коригирани от одитирания обект. Когато комуникират с лицата, натоварени с общо управление, одиторите в публичния сектор използват начини за докладване съответни на тяхната среда. Одиторите в публичния сектор могат също да бъдат призовани да свидетелстват пред законодателния орган относно резултатите на одита на финансовите отчети.

П8. Параграф 14 на МОС изисква одиторът да получи писмени изявления от ръководството, че то счита ефектите от некоригираните отклонения за несъществени за финансовия отчет. Когато одиторите в публичния сектор имат допълнителни отговорности за съответствие с правната рамка и ефективността на вътрешния контрол, тези изявления могат да бъдат представени в един документ.

П9. В някои одитни среди на публичния сектор, като например при наличието на сметни палати от съдебен тип, одитният доклад често се може да се използва за определяне на лични правни заключения за лицата, отговорни за финансовите операции, включително съществени проблеми, случаи на несъответствие с правната рамка и недостатъци в контрола. Следователно одиторите в публичния сектор, работещи в такава среда, при оценката на отклоненията, случаите на несъответствие с правната рамка и недостатъци в контрола, идентифицирани по време на одита, трябва да идентифицират и лицата, отговорни за финансовите операции и за съответствието с правните изисквания.

П10. Параграф 8 на МОС изисква одиторът да комуникира своевременно всички отклонения, натрупани по време на одита с подходящото ниво на ръководство. Когато одиторите в публичния сектор имат мандати, които включват правомощието да налагат на одитирания обект предприемането на действия за коригирането на всякакви отклонения, а така също и на случаите на несъответствие с правната рамка, те трябва да преценят дали упражняването на това им правомощие няма да накърни тяхната независимост и ако това е така, да предприемат подходящи действия за избягване на такова накърняване на независимостта.

МЕЖДУНАРОДЕН ОДИТЕН СТАНДАРТ 450

ОЦЕНКА НА ОТКЛОНЕНИЯ, ИДЕНТИФИЦИРАНИ ПО ВРЕМЕ НА ОДИТА

(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или

1. СЪДЪРЖАНИЕ

Обхват на настоящия МОС 1

Дата на влизане в сила 2

Цел 3

Определения 4

Изисквания

Натрупване на идентифицирани отклонения 5

Разглеждане на идентифицираните отклонения в хода на одита 6-7

Комуникация и корекция на отклонения 8-9

Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения 10-13

Писмени изявления 14

Документация 15

Приложение и други пояснения

Определение на отклонения А1

Натрупване на идентифицирани отклонения А2-А3

Разглеждане на идентифицираните отклонения в хода на одита .А4-А6

Комуникация и корекция на отклонения А7-А10

Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения А11-А23

Писмени изявления А24

Документация А25

1. 
   Настоящият Международен одитен стандарт (МОС) разглежда отговорността на одитора за оценка на ефекта от идентифицираните отклонения върху одита и на некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет. МОС 700 разглежда отговорността на одитора при формиране на становище върху финансовия отчет да стигне до заключение дали е получена разумна степен на увереност относно това дали финансовият отчет като цяло не съдържа съществени отклонения. Заключението на одитора, изисквано от МОС 700, взема под внимание оценката на одитора за некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет, в съответствие с този МОС⁴. МОС 320⁵ разглежда отговорността на одитора за прилагане на концепцията за нивото на същественост по подходящ начин при планирането и изпълнението на одита на финансовия отчет.
   

2. 
   Настоящият МОС е в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2009 г.
   

3. 
   Целта на одитора е да оцени:
   

(б) ефекта на некоригираните отклонения, ако има такива, върху финансовия отчет.

4. 
   За целите на МОС, следните термини имат значението, което им е дадено по-долу:
   

Когато одиторът изразява становище за това дали финансовият отчет дава вярна и честна представа или е представен достоверно, във всички съществени аспекти, отклоненията включват и онези корекции в сумите, класификациите, представянето или оповестяванията, които по преценката на одитора са необходими, за да може финансовият отчет да дава вярна и честна представа или да е представен достоверно, във всички съществени аспекти.

(б) Некоригирани отклонения – отклонения, които одиторът е натрупал по време на одита и които не са били коригирани.

Изисквания

Натрупване на идентифицирани отклонения

5. 
   Одиторът натрупва отклоненията, идентифицирани по време на одита, които са различни от очевидно незначителните (виж параграфи А2 А3)
   

6. 
   Одиторът определя дали общата одитна стратегия и одитният план следва да бъдат преразгледани, ако:
   

(б) Общата сума на отклоненията, натрупани по време на одита, се доближава до нивото на същественост, определено в съответствие с МОС 320. (виж параграф А5)

7. 
   Ако по искане на одитора ръководството е извършило преглед на даден вид сделки и операции, салда по сметки или оповестявания и е коригирало отклоненията, които са били разкрити, одиторът извършва допълнителни одитни процедури, за да определи дали отклоненията остават. (виж параграф А6)
   

8. 
   Одиторът комуникира своевременно всички отклонения, натрупани по време на одита, с подходящото ниво на ръководство, освен ако това не е забранено по силата на закон или нормативна разпоредба^6. Одиторът иска от ръководството да коригира тези отклонения. (виж параграфи А7 А9)
   
9. 
   Ако ръководството откаже да коригира някои или всички отклонения, които са комуникирани от одитора, той получава разбиране за причините, поради които ръководството не прави корекциите, и взема под внимание това разбиране, когато оценява дали финансовият отчет като цяло не съдържа съществени отклонения. (виж параграф А10)
   

10. 
    Преди да оцени ефекта от некоригираните отклонения, одиторът преразглежда нивото на същественост, определено в съответствие с МОС 320, за да потвърди дали то остава подходящо в контекста на реалните финансови резултати на предприятието. (виж параграфи А11 А12)
    
11. 
    Одиторът определя дали некоригираните отклонения са съществени, поотделно или взети заедно. При това определяне одиторът взема под внимание:
    

(б) Ефекта от некоригираните отклонения, свързани с предходни периоди, върху съответните видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания и върху финансовия отчет като цяло. (виж параграф А18)

12. 
    Одиторът комуникира с лицата, натоварени с общо управление, некоригираните отклонения и влиянието, което те, индивидуално или взети заедно, биха могли да имат върху становището, изразено в одитния доклад, освен ако това не е забранено по силата на закон или нормативна разпоредба^7. Одитната комуникация идентифицира съществените некоригирани отклонения. Одиторът трябва да изиска некоригираните отклонения да бъдат коригирани. (виж параграфи А21 А23)
    
13. 
    Одиторът също комуникира с лицата, натоварени с общо управление, ефекта на некоригираните отклонения, свързани с предходни периоди, върху съответните видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания и върху финансовия отчет като цяло.
    

14. 
    Одиторът изисква писмено изявление от ръководството и, когато е уместно от лицата, натоварени с общо управление, за това дали те считат, че ефектите от некоригираните отклонения са несъществени за финансовия отчет като цяло, индивидуално или взети заедно. Обобщение на тези позиции и ефекти се включва в или прилага към писменото изявление. (виж параграф А24)
    

15. 
    Одиторът включва в одитната документация:⁸ (виж параграф А25)
    

(б) всички отклонения, натрупани (сумирани и обобщени) по време на одита, и дали те са коригирани (параграфи 5, 8 и 12); и

(в) заключението на одитора за това дали некоригираните отклонения са съществени, индивидуално или взети заедно, и базата за това заключение (параграф 11)

* * *

А1. Отклонения могат да възникнат в резултат на:

(а) неточност при събирането и обработката на данните, на базата на които се изготвя финансовият отчет;

(б) пропуск на сума или оповестяване;

(в) неточна счетоводна приблизителна преценка, възникваща в резултат на пропуск или очевидно погрешно тълкуване на факти; и

(г) преценки на ръководството, отнасящи се за счетоводните приблизителни оценки, които одиторът счита за неприемливи или избор и приложение на счетоводна политика, която одиторът счита за неподходяща.

Примери за отклонения, възникващи в резултат на измама, са предоставени в МОС 240⁹.

Натрупване на идентифицирани отклонения (виж параграф 5)

А2. Одиторът може да определи сума, под която отклоненията биха били очевидно незначителни и не би следвало да бъдат натрупвани, тъй като той очаква натрупването на такива суми очевидно да няма съществен ефект върху финансовия отчет. "Очевидно незначителни" не е просто друг израз за "несъществени". Въпросите, които са очевидно незначителни, имат напълно различен (по-малък) обхват от нивото на същественост, определено в съответствие с МОС 320 . Това са въпроси, които очевидно нямат последици, независимо дали индивидуално или взети заедно, и независимо дали са преценени съгласно каквито и да било критерии за размер, характер или обстоятелства. Когато е налице каквато и да било неувереност относно това дали една или повече позиции са очевидно незначителни, въпросът се разглежда като такъв, който не е очевидно незначителен.

А3. В помощ на одитора при оценката на ефекта от отклоненията, натрупани по време на одита и при комуникирането на отклоненията с ръководството и лицата, натоварени с общо управление, може да е полезно да се направи разграничение между фактически отклонения, отклонения в преценката и предвидени отклонения.

• 
  Фактическите отклонения са конкретни отклонения, за които не съществува никакво съмнение.
  
• 
  Отклоненията в преценките представляват разлики, възникващи от преценките на ръководството, свързани със счетоводните приблизителни оценки, които одиторът счита за неприемливи, или изборът или приложението на счетоводни политики, които одиторът счита за неподходящи.
  
• 
  Предвидените отклонения представляват най-добрата приблизителна преценка на одитора за отклоненията в популациите, включващи предвиждането на отклоненията, идентифицирани в одитните извадки, към целите популации, от които са формирани извадките. Насоки за определяне на предвидените отклонения и оценка на резултатите са представени в МОС 530^10.
  

А4. Отклонението може да не е изолиран случай. Доказателствата, че може да съществуват други отклонения, включват, например, когато одиторът идентифицира, че дадено отклонение е възникнало от срив във вътрешния контрол или от неподходящи предположения или методи за оценка, които са били широко използвани от предприятието.

А5. Ако общата сума на отклоненията, натрупани по време на одита, се доближава до нивото на същественост, определена в съответствие с МОС 320, е възможно да съществува по-високо от приемливото за ниско ниво на риск, така че възможните неразкрити отклонения, които взети заедно със сумата на отклоненията, натрупани по време на одита, могат да надвишат нивото на същественост. Могат да съществуват неразкрити отклонения поради наличието на риск на извадките и на риск, който не е свързан с извадките^11.

А6. Одиторът може да поиска от ръководството да извърши преглед на даден вид сделки и операции, салда по сметки или оповестяване, за да може то да разбере причината за идентифицираното от одитора отклонение, да изпълни процедури за определяне на сумата на реалното отклонение в този вид сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, и да извърши подходящи корекции във финансовия отчет. Това искане може да бъде отправено, например, въз основа на предвиждането на одитора на отклоненията, идентифицирани в дадена одитна извадка, в цялата популация, от която тя е извлечена.

А7. Своевременното комуникиране на отклоненията с подходящото ниво на ръководството е важно, тъй като то дава възможност на ръководството да оцени дали тези позиции представляват отклонения, да информира одитора, ако изразява несъгласие, и да предприеме такива действия, каквито са необходими. Обикновено подходящото ниво на ръководство е това, което носи отговорността и има правомощията да оцени отклоненията и да предприеме необходимите действия.

А8. По силата на закон или нормативна разпоредба комуникацията от страна на одитора на определени отклонения с ръководството или други лица в предприятието може да е ограничена. Например закони или нормативни разпоредби могат конкретно да забраняват комуникация или други действия, които биха могли да породят предубеждение за разследване на реални или подозирани незаконни действия от страна на съответните власти. При определени обстоятелства потенциалните конфликти между задълженията на одитора за конфиденциалност и задълженията за комуникация могат да бъдат сложни. В такива случаи одиторът може да обмисли използването на правен съвет.

А9. Корекцията от страна на ръководството на всички отклонения, включително комуникираните от одитора, дава възможност на ръководството да поддържа изрядни счетоводни регистри и намалява рисковете от съществени отклонения в бъдещите финансови отчети, което се дължи на кумулативния ефект от несъществените некоригирани отклонения, свързани с предходни периоди.

А10. МОС 700 изисква от одитора да оцени дали финансовият отчет е изготвен и представен, във всички съществени аспекти, в съответствие с изискванията на приложимата рамка за финансово отчитане. Тази оценка включва разглеждане на качествените аспекти от счетоводната практика на предприятието, включително индикатори за възможно предубеждение в преценките на ръководството^12, която може да бъде повлияна от разбирането от страна на одитора на причините, поради които ръководството не прави корекции.

Оценяване на ефекта от некоригираните отклонения (виж параграфи 10 11)

А11. Определянето на нивото на същественост от страна на одитора в съответствие с МОС 320 често се базира на приблизителните оценки за финансовите резултати на предприятието, тъй като може все още да не са известни реалните финансови резултати. Следователно, преди оценката от страна на одитора на ефекта от некоригираните отклонения, може да е необходимо да се преразгледа нивото на същественост, определено в съответствие с МОС 320, въз основа на вече реалните финансови резултати.

А12. МОС 320 обяснява, че в хода на одита нивото на същественост за финансовия отчет като цяло (и, ако е приложимо, нивото или нивата на същественост за конкретни видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания) се преразглежда, в случай че по време на одита на одитора стане известна информация, която първоначално би го накарала да определи различна сума (или суми)¹³. Следователно, всяко съществено преразглеждане вероятно би трябвало да бъде направено преди одиторът да оцени ефекта от некоригираните отклонения. Когато, обаче, преоценката на одитора за нивото на същественост, определено в съответствие с МОС 320 (виж параграф 10 от настоящия МОС), доведе до определяне на по-ниска сума (или суми), то нивото на същественост на изпълнението и целесъобразността на характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одитни процедури също следва да се преразглеждат, така че да се осигури получаването на достатъчни и уместни одитни доказателства, въз основа на които да се базира одитното становище.

А13. Всяко индивидуално отклонение се разглежда с цел оценяване на неговия ефект върху съответните видове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, включително за това дали е надвишено нивото на същественост за този конкретен вид сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, ако има такова.

А14. Ако дадено индивидуално отклонение бъде счетено за съществено, малко вероятно е то да може да бъде компенсирано от други отклонения. Например ако приходите са съществено надценени, финансовият отчет като цяло би съдържал съществено отклонение, дори ако ефектът от отклонението върху печалбата бъде напълно компенсиран чрез еквивалентно надценяване на разходите. Може да бъде уместно да се компенсират отклонения в рамките на едно и също салдо по сметка или вид сделки и операции; обаче рискът, че може да съществуват други неразкрити отклонения, следва да се разгледа преди да се направи заключение, че е подходящо компенсирането дори и на несъществени отклонения¹⁴.

А15. Определянето дали определено отклонение е съществено налага оценка на такива качествени въпроси, като например ефекта от определеното отклонение върху задължение или други договорни клаузи и съотношения по него, ефекта върху индивидуалните позиции по редове или междинни сборове, или ефекта върху основните съотношения. Може да съществуват обстоятелства, при които одиторът да заключи, че определено отклонение не е съществено в контекста на финансовия отчет като цяло, въпреки че то може да надвишава нивото или нивата на същественост, прилагани при оценката на други отклонения. Например неподходяща класификация в редовете в баланса може да не бъде счетена за съществена в контекста на финансовия отчет като цяло, когато сумата й е малка по отношение на размера на свързани балансови позиции и когато тя не се отразява върху отчета за доходите или върху каквито и да било основни съотношения.

А16. Обстоятелствата, свързани с някои отклонения, могат да накарат одитора да ги оцени като съществени, индивидуално или когато бъдат разгледани заедно с други отклонения, натрупани по време на одита, дори ако те са по-малки от нивото на същественост за финансовия отчет като цяло. Обстоятелствата, които могат да се отразят на оценката, включват степента, в която отклонението:

• 
  засяга спазването на регулаторни изисквания;
  
• 
  засяга спазването на клаузи по задължения или други договорни изисквания;
  
• 
  е свързано с неправилен избор или приложение на счетоводна политика, което има несъществен ефект върху финансовия отчет за текущия период, но е вероятно да има съществен ефект върху финансовите отчети за бъдещи периоди;
  
• 
  замаскира промяна в печалбата или други тенденции, особено в контекста на общите икономически условия и условия в отрасъла;
  
• 
  засяга съотношенията, използвани за оценка на финансовото състояние, резултатите от дейността или паричните потоци на предприятието;
  
• 
  засяга информацията по сегменти, представена във финансовия отчет (например, важността на въпроса за даден сегмент или друга част от дейността на предприятието, която е идентифицирана като играеща значима роля в дейността или рентабилността му);
  
• 
  има ефект на увеличение на възнагражденията за ръководството, например чрез гарантиране, че са удовлетворени изискванията за получаване на бонуси или други стимули;
  
• 
  е съществено, като се има предвид разбирането на одитора за известни предишни комуникации с потребителите, например по отношение на прогнозираните печалби;
  
• 
  е свързано с позиции, включващи определени лица (например дали външните страни по сделката са свързани лица с членове на ръководството на предприятието);
  
• 
  представлява пропуск на информация, която не се изисква конкретно от приложимата рамка за финансово отчитане, но която, по преценка на одитора, е важна за разбирането от страна на потребителите на финансовото състояние, резултати от дейността или парични потоци на предприятието; или
  
• 
  засяга друга информация, която ще бъде комуникирана в документи, съдържащи одитиран финансов отчет (например информация, която ще бъде включена в "Дискусия и анализ на ръководството" или в "Оперативен и финансов преглед"), за която може в разумна степен да се очаква да повлияе върху икономическите решения на потребителите на финансовия отчет. МОС 720¹⁵ разглежда вземането под внимание от страна на одитора на друга информация, по която за него не съществува задължение да издаде доклад, която е включена в документи, съдържащи одитиран финансов отчет.
  

А17. МОС 240¹⁶ обяснява по какъв начин последиците от дадено отклонение, което е или може да бъде в резултат на измама, трябва да бъдат разглеждани във връзка с други аспекти на одита, дори ако размерът на отклонението не е съществен по отношение на финансовия отчет.

А18. Комулативният ефект от несъществените некоригирани отклонения, свързани с предходни периоди, може да има съществен ефект върху финансовия отчет за текущия период. Съществуват различни приемливи подходи за оценка от страна на одитора на влиянието на такива некоригирани отклонения върху финансовия отчет за текущия период. Използването на един и същи подход за оценка осигурява последователност от период в период.

Въпроси, специфични за предприятия от публичния сектор

А19. В случай на одит на организация от публичния сектор, оценката дали дадено отклонение е съществено може да се повлияе от отговорностите на одитора, установени със закон, нормативна разпоредба или друго правомощие да докладва по специфични въпроси, включително, например, за измами.

А20. В допълнение, в частност такива въпроси, като например обществен интерес, отговорност за отчитане, честност и гарантиране на ефективен законодателен надзор, могат да се отразят на оценката за това дали даден въпрос е съществен по силата на естеството си. Това е особено вярно за въпроси, които са свързани със спазването на закон, нормативна разпоредба или други правомощия.

Комуникация с лицата, натоварени с общо управление (виж параграф 12)

А21. Ако некоригираните отклонения са комуникирани с лицето(ата) с отговорности за ръководство и това (тези) лице (лица) имат и отговорности за общо управление, те не следва да се комуникират отново със същото(ите) лице(а) в тяхната роля на изпълняващи общо управление. Независимо от това, одиторът трябва да бъде удовлетворен, че комуникацията с лицето(ата), имащо ръководни отговорности, адекватно информира всички, които одиторът в противен случай би информирал в ролята им на изпълняващи общо управление^17.

А22. Когато са налице голям брой индивидуални несъществени некоригирани отклонения, одиторът може да комуникира броя и общия им паричен ефект, вместо да представя детайли за всяко индивидуално некоригирано отклонение.

А23. МОС 260 изисква от одитора да комуникира с лицата, натоварени с общо управление, писмените изявления, които одиторът изисква (виж параграф 14 от този МОС)¹⁸. Одиторът може да обсъди с лицата, натоварени с общо управление, причините за и последиците от невъзможност за коригиране на отклоненията, като се има предвид размерът и естеството на отклонението, преценено в светлината на съществуващите обстоятелства и възможните последици във връзка с бъдещи финансови отчети.

А24. Тъй като изготвянето на финансовия отчет изисква ръководството и, където е подходящо, лицата, натоварени с общо управление да коригират финансовия отчет за отстраняване на съществени отклонения, одиторът трябва да изиска от тях писмени изявления относно некоригираните отклонения. При някои обстоятелства ръководството и, където е подходящо, лицата, натоварени с общо управление, може да не приемат, че дадени некоригирани отклонения представляват отклонения. Поради това те може да добавят в своите писмени изявления текст, като например: "Ние не сме съгласни, че .... и ... представляват отклонения, тъй като [описание на причините]." Получаването на това изявление, обаче, не освобождава одитора от необходимостта да формира заключение за ефекта от некоригираните отклонения.

А25. Одитната документация за некоригираните отклонения може да вземе предвид:

(а) разглеждането на общия ефект от некоригираните отклонения;

(б) оценката за това дали е надвишено нивото или нивата на същественост за конкретни класове сделки и операции, салда по сметки или оповестявания, ако има такива; и