Ваня Цонкова финанси (основи на публичните финанси) Рецензент: проф д-р Валентина Стоянова

Те са едни от най-старите. Имат за предмет на облагане придобитото, при­тежаваното и трансферираното имущество. Независимо от обхватното понятие “имущество”, като главен предмет на облагане са се наложили недвижимите имоти и движимите вещи, чиято собственост и нейното прехвърляне на друго лице изисква документално оформяне.

• 
  земеделски земи, включително гори;
  
• 
  сгради, дворни, вилни места и парцели;
  
• 
  наследства на имоти, вещи, права, вземания;
  
• 
  възмездно или безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху имущества;
  
• 
  други форми на имущество като МПС, например.
  

1. 
   облагане на притежавано имущество (еднократно⁴¹ или регулярно);
   
2. 
   облагане на имущество при промяна на собствеността върху него;
   
3. 
   облагане на прираста на имуществото.
   

Облагането с имуществени данъци изисква воденето на данъчен кадастър и имотен регистър – бази данни, в които се регистрират и отчитат притежаваните и подлежа­щи на облагане имущества.

Имуществените данъци векове наред са били главни данъци, но с появата и развитието на подоходното облагане започват да играят второстепенна роля. При имуществените данъци няма съвпадение между обекта на облагане и източ­ника на заплащане на данъка – доходът на индивидите или домакинствата. Това прави несъвършено данъчното облагане, тъй като не е съразмерно с платежоспо­собността на данъкоплатеца. Ето защо съществува мнението с имуществени да­нъци да се облагат само тези имущества, които носят или осигуряват доход или т.нар. фундирани доходи. В подобни случаи обаче имуществените данъци се трансформират в подоходни.⁴³

Поради второстепенната роля на имуществените данъци, обикновено те са под юрисдикцията на общините, както е и у нас. До 2007 г. вкл. техните размери се определяха от Народното събрание, съгласно Закона за местните данъци и такси. С цел предоставяне на реална финансова децентрализация на общините, съгласно изменения в Конституцията на Р България, от 2008 г. размерите на имуществените данъци се определят вече от Общинския съвет с наредба при условията, по реда и в границите, определени съгласно Закона за местните данъци и такси.

Съгласно Закона за местните данъци и такси⁴⁴ у нас се прилагат:

1. 
   Данък върху недвижимите имоти;
   
2. 
   Данък върху наследствата;
   
3. 
   Данък върху даренията;
   
4. 
   Данък при възмездно придобиване на имущество;
   
5. 
   Данък върху превозните средства;
   
6. 
   Патентен данък.
   

При промяна на обстоятелства, които са от значение за определяне на да­нъка (новопостроени, новопридобити имоти, частично или пълно унищожаване на сграда, преминаване на недвижимите имоти от облагаеми в необлагаеми и обратно; ползване на данъчни облекчения и пр.), данъчно задълженото лице в 2-месечен срок уведомява писмено общината по местонахождението на имота, ка­то подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Служителите от общинската администрация изпълняват контролни фун­кции относно информацията в декларацията, като могат да искат допълнителни данни за имота, да сверяват декларираните данни със счетоводните книги, пла­нове, скици и документи, а при нужда - да извършват измерване на имота от техническите органи и да искат доказателствен материал при условията и реда в Закона за кадастъра и имотния регистър.

• 
  За предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 %.
  
• 
  За имот, който е основно жилище - 50 % намаление на данъка.
  
• 
  За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособ­ност от 50 до 100 на сто – данъкът се дължи със 75 % намаление.
  

• 
  За недвижимите имоти – данъчната оценка;
  
• 
  За чуждестранна валута и благородни метали – по централния курс на БНБ;
  
• 
  Ценни книжа – по пазарна стойност (или номинала);
  
• 
  Превозните средства – застрахователната стойност;
  
• 
  Останалите движими вещи и права – пазарна стойност;
  
• 
  Предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – пазарна стойност (или счетоводни данни).
  

• 
  За братя и сестри и техните деца – от 0,4 до 0,8 % за наследствен дял над 250 000 лв.;
  
• 
  За други лица – от 3,3 до 6,6 % за наследствен дял над 250 000 лв.
  

• 
  Недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по уго­ворената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай, че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по данъчната оценка;
  
• 
  За другите имущества – както при данък върху наследството.
  

• 
  От 0,4 до 0,8 на сто – при дарение между братя и сестри и техните деца;
  
• 
  От 3,3 до 6,6 на сто – при дарение между други лица;
  
• 
  От 0,1 до 3 на сто – при възмездно придобиване на имущество.
  

• 
  Превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на РБ;
  
• 
  Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
  
• 
  Въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на РБ за гражданските въздухоплавателни средства.
  

Данъците върху потреблението или върху разходите за покупка на стоки и услуги имат характер на косвени данъци. Те се калкулират в цените на обложените стоки и услуги и независимо, че формално се плащат от производителите и търговците на обложените стоки и услуги, се понасят от купувачите (потребителите).

Косвените данъци засягат доходите на домакинствата при тяхното разходване за покупка на стоки и услуги. Ето защо чрез тях се получава на практика двойно облагане на доходите: първо, при получаването им, и второ, при тяхното разходване чрез косвените данъци. Косвените данъци в най-голяма степен засягат стоките и услугите за широко потребление, поради което може да се говори за тяхната антисоциална основа. Освен те действат регресивно по отношение на дохода и засягат най-много хората с ниски доходи, които изразходват целия си или почти целия си доход. В същото време положителен акцент за тези данъци е обстоятелството, че те въздействат върху рационализиране на потреблението, стимулират спестяванията и натрупването.

Косвените данъци са пропорционални от гледна точка изменението им спрямо данъчната основа. Прогресивното облагане, което е по-социално справедливо, при косвените данъци не може да се реализира, т.е. не може да се осигури връзката между обекта и субекта на данъка.

Значението на косвените данъци се изразява в това, че чрез тях се акумулират най-много средства в бюджетите на съвременната държава. Постъпленията от тези данъци са ритмични, регулярни, според реализацията на стоките и услугите. У нас тези данъци осигуряват средно 60 % от постъпленията. Например, по данни от Доклада по ЗДБ за 2010 г., косвените данъци формират 43,4 % от всички приходи на Консолидираната фискална програма и 72,5 % от данъчните приходи.⁴⁶

Косвените данъци са особено важни за развиващите се страни, където подоходното облагане не е ефективно, поради ниския социално-икономически статус на населението.⁴⁷

Най-древна форма на косвени данъци са фискалните монополи, които са познати още при робовладелската държава. Същността им се изразява в това, че държавата монополизира производството или търговията на определен вид стоки/услуги за широко потребление с цел да ограничи и регулира тяхното производство и потребление (например, цигари, алкохол и др. вредни за здравето стоки), както и с цел продажбата на тези стоки/услуги по монополно високи цени и осигуряване приходи на бюджета.

Към косвените данъци в съвременните данъчни системи се отнасят: акцизите; данъка върху оборота, респективно данъка върху добавената стойност; митата⁴⁸.

2. 
   Акцизи
   

Те са една от най-старите и класически форми на косвени данъци. С тях се облагат отделните стоки/услуги, поради което се наричат индивидуални акцизи. Мотивите за облагане с акцизи са:

• 
  Фискални – осигуряване на бюджетни приходи. Фискалните мотиви са причината за появата на акцизите в дълбока древност, поради което те са налагани върху масови потребителски стоки. Например, в древния Китай са налагани акцизи върху чай и рибата, в Индия и повечето европейски страни – върху солта, която се е добивала в малък брой находища и производството й лесно можело да се контролира.⁴⁹ В момента масови акцизни стоки са пивото, виното, течните горива, а до скоро – кафето, черния чай и др.;
  
• 
  социални – ограничаване (регулиране) на производството и търговията с определени стоки/услуги, като например вредните за здравето стоки, хазартни игри и пр. или утежняване потреблението на богатите чрез облагане на т.нар. луксозно потребление;
  
• 
  икономически – регулиране цените с оглед постигане на определени икономически резултати (стимулиране или ограничаване на определени производства и дейности, например, услуги с нетрудов характер – хазартни игри и др.).
  

1. 
   Облагане на земеделските площи, засадени с култури, от които се произвеждат т.нар. акцизни стоки – тютюн, лозя и др.;
   
2. 
   Облагане на инсталациите и съоръженията, чрез които се произвеждат акцизни стоки – например, инсталациите за изваряване на ракия (спирт) и пр.;
   
3. 
   Облагане на суровините и материалите, от които се произвеждат акцизни стоки – например, миналата практика у нас за облагане на джибри и каши;
   
4. 
   Облагане на крайните готови изделия – това е съвременен начин.
   

Акцизът се определя върху две основи:

• 
  в абсолютна сума на изделие – това е т.нар. специфичен акциз;
  
• 
  в процент от продажната цена – това е т.нар. адвалорен (стойностен или пропорционален) акциз;
  
• 
  комбинирано облагане – облагане както със специфичен акциз, така и с адвалорен (например, при цигарите).
  

Понастоящем основа за облагането е Закона за акцизите и данъчните складове⁵⁰. Законът урежда облагането с акцизи и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.

• 
  алкохолът и алкохолните напитки;
  
• 
  тютюневите изделия;
  
• 
  енергийните продукти и електрическата енергия.
  

• 
  лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;
  
• 
  лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;
  
• 
  лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз;
  
• 
  освободените от акциз крайни потребители и временно регистрираните получатели;
  
• 
  данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на ЗДДС;
  
• 
  лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на горния случай, когато задължен за заплащането на акциза е данъчният представител.
  

“Лицензиран складодържател” е търговец по смисъла на ТЗ, който е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

“Данъчен склад” е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.

“Режим отложено плащане на акциз” е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.

“Освободен от акциз краен потребител” е едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.

“Временно регистриран получател” е лице, което при определени условия има право да получи еднократно определено количество акцизни стоки в рамките на двумесечен период от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Временно регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

“Регистриран изпращач” е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обръщение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

“Вносител” е лицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Общността.

“Бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от министерство на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.

“Специализиран малък обект за дестилиране” е обект за дестилиране, с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.

“Обект за винопроизводство на малък винопроизводител” е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година.

Възникване на задължение за заплащане на акциз:

Акцизните стоки подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:

• 
  при тяхното производство на територията на страната;
  
• 
  при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;
  
• 
  при тяхното внасяне на територията на страната.
  

• 
  извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;
  
• 
  неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
  
• 
  потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
  
• 
  производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
  
• 
  внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;
  
• 
  извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол и пр.
  

• 
  акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;
  
• 
  акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;
  
• 
  акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, както и с личния багаж на пътниците в рамките на разрешения безмитен внос съгласно митническото законодателство;
  
• 
  тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона;
  
• 
  акцизни стоки, които са предназначени за институциите на Европейската общност;
  
• 
  внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;
  
• 
  етилов алкохол, съдържащ се във внасяните или въведените на територията на страната продукти, които по своите характеристики не са предназначени за консумация като храни или напитки или които не са предназначени като добавки при производството на храни или напитки.
  

В определени случаи платеният акциз подлежи на възстановяване, например, за използване в медицината, в научни изследвания, за оцет и пр. на акцизни стоки.

При режим отложено плащане на акциз по смисъла на закона временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната. Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:

• 
  производството на акцизни стоки в данъчен склад;
  
• 
  складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
  
• 
  движението на акцизни стоки.
  

Лицензът се издава и прекратява при наличие на законови основания от директора на Агенция “Митници”. В Агенцията се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове. На задължителна регистрация подлежат специализираните малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.

Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя. Бандеролът е задължителен и за внасяне и въвеждане на стоки на територията на страната.

Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Декларацията се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.
3.3. Данък върху оборота и данък върху добавената стойност

3.3.1. Обща характеристика и еволюция

От акцизите произлиза данъкът върху оборота. Той се нарича още универсален акциз. Характерно за акцизите е, че когато държавата е в трудна ситуация (криза, война, стихийно бедствие), и се нуждае от повече бюджетни приходи, тя увеличава акцизното облагане. То се постига по два начина:

• 
  чрез увеличаване размера на акцизите;
  
• 
  чрез разширяване кръга на стоките/услугите, подлежащи на акцизно облагане (например, по време на Първата световна война). Стига се до положение, при което започват да се прилагат индивидуални акцизи толкова, колкото са и произвежданите стоки и оказвани услуги.
  

Данъкът върху оборота се утвърждава като главен косвен данък в периода между двете световни войни. С прилагането му рязко намалява кръгът на облагаемите с акциз стоки и услуги. Те остават главно върху вредните за здравето и луксозните стоки (както е обосновал социално-икономическото им оправдание още А. Смит).

Обикновено износът не се е облагал с данък върху оборота. Облагането е както многофазно, така и еднофазно, което е по-съвременна форма. Размерите на данъка върху оборота са били диференцирани по групи стоки/услуги, за да може да се оказва селективно влияние върху цените. Обхватът на облагане се свежда главно до стоките и услугите, предназначени за продажба и консумация от населението.

Данъкът върху оборота е изместен от ДДС. Идеята е на К. фон Сименс през 1916/1918 г., но тя е осъществена първо във Франция (Tax sur la valeur ajoitee – T.V.A.) през 1955-1957 г. Френският модел през периода 1968-1972 г. е възприет във всички страни от Европейския съюз. ДДС вече е доминиращ косвен данък в данъчните системи на повечето държави в света.⁵¹ От социалистическите страни първо Унгария въвежда ДДС. В България облагането с ДДС се прилага от 1.04.1994 г. Сега облагането е на база Закона за ДДС в сила от 1.01.2007 г., приет във връзка с приемането на България за член на ЕС, както и Правилника за неговото прилагане.⁵²

• 
  Идеята на облагане с ДДС е следната – облага се добавената стойност при всеки оборот, сделка или доставка на стоки и услуги. Добавената стойност всъщност е разликата между стойността на продажбата и стойността на закупената стока/услуга.
  
• 
  Независимо, че ДДС е многофазен данък, при него няма кумулативен ефект.
  
• 
  Освен това чрез ДДС се създават възможности за разширяване обхвата на облагаемите стоки – при данъка върху оборота се облагат само предметите за крайно потребление.
  

Закупени стоки	Продадени стоки
Стойност без ДДС 1 000 лв.	Стойност без ДДС 1 500 лв.
ДДС 200 лв.	ДДС 300 лв.
Стойност с ДДС 1 200 лв.	Стойност с ДДС 1 800 лв.
Или, добавена стойност – 500 лв.
ДДС за внасяне – разликата между ДДД по продажбите и ДДС по покупките – 300-200=100 лв. или 20%.500 лв.=100 лв.

1. 
   Стимулиране на високотехнологичните производства, защото при тях материалните разходи са високи, а трудовите – ниски.
   
2. 
   Равнопостовеност, равномерност и справедливост, тъй като се начислява върху всички стоки и не променя съотношението между цените на стоките с производствено и с потребителско предназначение.
   
3. 
   Повишено контролно-фискално значение на данъка, поради създаването на условия за взаимен контрол между данъкоплатците с цел ползването на данъчен кредит.
   

• 
  Чрез натрупване на компонентите на добавената стойност, а именно – сумата от печалбата, разходите за трудови възнаграждения и осигуровки, други разходи (лихви, други данъци и такси). Това е т.нар. пряк метод, който не се прилага, тъй като е трудоемък и не създава условия за ефикасен контрол между контрагентите по веригата.
  
• 
  Чрез приспадане от брутния оборот на предварителния оборот, в резултат на което се получава добавената стойност. Този метод също не намира приложение, тъй като отново не създава условия за взаимен контрол.
  
• 
  Чрез ползване на данъчен кредит, т.е. като разлика между начисления данък върху продажбите и платения данък върху покупките, който намира повсеместно приложение поради възможността за най-ефикасен контрол. Именно данъчният кредит е сърцевината за разбирането на ДДС.
  

• 
  Всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  
• 
  Всяко възмездно вътрешнообщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  
• 
  Всяко възмездно вътрешнообщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  
• 
  Всяко възмездно вътрешнообщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  
• 
  Вносът на стоки.
  

Данъчната основа при внос е митническата стойност, увеличена с митните сборове, акциза и другите такси във връзка с вноса на стоките, както и присъщите на вноса разходи, като комисионна, за опаковка, транспорт и застраховка.

За целите на закона доставките биват и:

Облагаеми доставки с нулева ставка, към които се отнасят: доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността; международен транспорт на пътници; международен транспорт на стоки; доставка на злато за централни банки; доставка, свързана с безмитна търговия; доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници от името и за сметка на друго лице, когато са свързани с други облагаеми доставки с нулева ставка.

Освободени доставки и придобивания, към които се отнасят: доставки, свързани със здравеопазване; свързани със социални грижи и осигуряване; свързани с образование, спорт или физическо възпитание; свързани с култура; свързани с вероизповедания; свързани със земя и сгради; доставка на финансови услуги; доставка на застрахователни услуги; хазарт; доставка на пощенски марки и пощенски услуги; доставка на стоки или услуги, за която не е ползван данъчен кредит.

Данъчният размер е 20 % за: облагаемите доставки, освен облагаемите с нулева ставка; вноса на стоки на територията на страната; облагаемите вътрешнообщностни придобивания. Данъчният размер за настаняване, предоставено от хотелиер, когато е част от организирано пътуване, е 7 %. Данъкът се определя като данъчната основа се умножи по данъчния размер.

Данъчен кредит: това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка, осъществен от лицето внос. Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки, когато са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, когато са за представителни или развлекателни цели, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, когато стоките или услугите са свързани с поддръжка, ремонта, подобрението или експлоатацията на мотоциклет или лек автомобил, както и с получени транспортни услуги или таксиметрови превози с мотоциклети и леки автомобили, когато стоките са отнети в полза на държавата.

Правото на частичен данъчен кредит е по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. Изчислява се чрез умножение на данъчния кредит по коефициент, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.

Данъчни документи по ЗДДС са фактурата, известието към фактурата и протоколът. Всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка, независимо дали е поискан друг данъчен документ. За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Регистрираните лица по ЗДДС водят задължително дневник на покупките и дневник за продажбите (регистри).

За всеки данъчен период (той е едномесечен) регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на регистрите. Заедно със справката-декларация регистрираното лице подава и отчетните регистри. Срокът за подаване е до 14-о число вкл. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Регистрирано лице, което е извършило за данъчния период вътрешнообщностни доставки или доставки като посредник в тристранна операция, заедно със справката-декларация подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. VIES-декларация (Value Added Tax Information Exchange System – информационна система за обмяна на информация по ДДС) – това е обобщена декларация за целите и контрола на обмена на информация между държавите членки.

Срокът на внасяне на данъка е срока за подаване на справката-декларация. Ако е налице данък за възстановяване, той се прихваща, приспада или възстановява на лицето, съгл. чл. 92 на ЗДДС.

Данъците могат да се групират за целите на анализа на данъчната система. Най-популярната аналитична класификация е на преки и косвени данъци. От своя страна преките данъци могат да се разграничат на подоходни и имуществени.

Подоходните данъци имат за предмет и основа на облагане реализиран или придобит доход. Налагат се постепенно в данъчните системи, в резултат на развитието на стоково-паричните отношения, когато не имуществото, а доходът се превръща в главен белег на икономическата мощ и платежоспособност. Имуществените данъци в повечето национални законодателства са под юрисдикцията на общините.

Косвените данъци днес са данъците с най-голямо фискално значение. Най-значими от косвените данъци са акцизите и ДДС. Синхронизацията в данъчните системи в рамките на Европейския съюз е свързана преди всичко с косвените данъци.

“В зависимост от това какво се поставя в основата на ограничеността и съразмеряването – дали ползата и разноските или общата нужда от наличие на средства – публично-правните приходи са берии (такси – бел. авт.) или данъци.”

Проф. Петко Стоянов