Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
8. май „Ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина..." Исая 45:3 Когато Бог дава това обещание на Кир, то се отнася за материални
Има съкровища, които се откриват в тъмните нощи на живота, но ни- кога не биха се намерили в безоблачните слънчеви дни. Така например, Бог може да дава песни в нощта (Йов 35:10), които ни- кога не биха били изпети, ако в живота нямаше никакви изпитания. За- това поетът пише: Не един вдъхновен певец сред синовете на светлината ще каже за най-прекрасната музика: Роди се през нощта. И не един величествен химн, разливащ се дома на Отца, е преживял своята първа въздишка в тъмничния мрак. Съществува мракът на онова, което Дж. Стюарт Холдън нарича „нео- бяснимите тайни на живота - нещастните случаи, катастрофите, вне- запните и неочаквани събития, които нахлуват в живота ни и които ця- лата ни предвидливост не би могла да предотврати; те правят живота тъмен - болка, загуба, разочарование, несправедливост, недоразумения, клевета". Често това са нещата, които помрачават живота ни. По човешки никой не би пожелал този мрак, но въпреки това много- образната му полза е неоценима. Леели Уетърхед пише:,разбира се, аз, като всички хора, обичам слънчевите висини на живота, когато здраве- то, щастието и успехът са изобилни, но в тъмнината на страха и прова- ла съм научил за Бога, за живота и за самия себе си повече отколкото ко- гато и да било в слънчевите дни. Съществуват „съкровища на мрака". Мракът преминава, слава на Бога! Но това, което сме научили в мрака, остава вечно притежание." 133
9. май „... момичето, което е от израилевата земя." 4. Царе 5:4 Няма нужда човек да бъде известен по име, за да върши велики дела
Например тримата мъже, които са донесли на Давид вода от витлеем- ския кланедец (2. Царе 23:13-17). Давид е счел техния акт на вярност за толкова изключителен, че не е искал да пие водата, а я е излял на земя- та като жертва на Господа. Но героите остават неназовани. Ние не знаем името на прочутата жена от Сунам (4. Царе 4:8-17), но тя винаги ще се помни, понеже е построила стая за пророк Елисей. По препоръката на едно анонимно юдейско момиче Нееман е отишъл при пророк Елисей, за да се изцели от проказата (4. Царе 5:3—14). Бог знае имената им и единствено това е важно. Коя е била жената, която е помазала главата на Господ Иисус (Матей 26:6—13)? Матей не назовава името й, но нейната слава е предсказана от думите на Господ Иисус: „Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи." Бедната вдовица, която е пуснала двете си лепти в касата на храма, е още една от „Божиите неизвестни" (Лука 21:2). Тя е светъл пример за това, колко изумително много можем да направим за Бога, ако не ни е грижа дали ще получим признание за това. Разбира се, трябва да споменем и момченцето, което е дало на Госпо- да своите два хляба и пет риби и е преживяло как те се умножават и на- сищат глада на 5000 мъже, заедно с жените и децата (Йоан 6:9). Ние не знаем името му, но делото му никога няма да се забрави. И една последна илюстрация! Павел е изпратил заедно с Тит двама братя в Коринт във връзка със събирането на дарение за нуждаещите се светии в Ерусалим. Той не назовава имената им, но ги хвали като пра- теници на църквите и слава на Христос (2. Коринтяни 8:23). Когато Грей (Джеймс Мартин, 1851 - 1935, американски автор и биб- лейски учител, съиздател на Скофилд-Библията) веднъж разглеждал надгробните камъни на неизвестни хора в едно селско гробище, той на- писал: Толкова цветя растат, за да цъфтят невидени, за да пропиляват аромата си в пустинята. При Бога обаче нищо не се пропилява. Той знае имената на всички онези, които са Му служили анонимно, и ще ги награди достойно. 134
10. май „... неговите замисли не са ни неизвестни." 2. Коринтяни 2:11 Важно е да познаваме тактиките на нашия враг, дявола. Иначе той лес-
Ние трябва да знаем, че той е лъжец, и то от самото начало. Да, той е бащата на лъжата (Йоан 8:44). Той е излъгал Ева, като й е създал пог- решна представа за Бога. Оттогава насам той постоянно прави това. Той мами хората (Откровение 20:10), като примесва малко истина към заблудата. Той имитира или фалшифицира всичко, което е от Бога. Взи- ма образа на ангел на светлината и изпраща пратениците си маскирани като служители на правдата (2. Коринтяни 11:14-15). Той мами чрез ве- лики лъжливи знамения и чудеса (2. Солунци 2:9). Покварява умовете на хората (2. Коринтяни 11:3). Сатана е човекоубиец (Йоан 8:44; 10:10). Неговата цел, както и на всичките му демони, е да погубват, и то без изключение. Той ходи нао- коло като ревящ лъв и търси кого да погълне (1. Петрово 5:8). Той прес- ледва Божия народ (Откровение 2:10) и унищожава собствените си ро- би чрез наркотици, демонизъм, алкохол, разврат и други подобни поро- ци. Той е обвинителят на братята (Откровение 12:10). Думата „дявол" (гр. диаболос) означава „обвинител" или „клеветник". Каквото е името му, такъв е и той. Всеки, който клевети братята и сестрите, върши делото на дявола. Той сее тъга и депресия. Павел предупреждава коринтяните за опас- ността падналият, но вече покаял се брат да бъде измамен от Сатана и погълнат от прекомерна скръб, ако те не му простят (2. Кор. 2:7-11). Както Сатана се е опитал чрез устата на Петър да отклони Господ Иисус от кръста (Марк 8:31-33), така и днес той продължава да се опит- ва да убеждава християните да се откажат от позора и страданието на носенето на кръста. Една от любимите тактики на лукавия е да разделя и да владее. Той се опитва да всее раздори и разцепления между светиите, защото знае, че „всеки дом, разделен сам против себе си, не може да устой". За жалост трябва да кажем, че с тази стратегия той има невероятен успех. Той заслепява мисленето на невярващите, за да не ги озари светлина- та на благовестието на славата на Христос и да се спасят (2. Коринтяни 4:4). Заслепява ги чрез развлечения, фалшиви религии, постоянно отла- гане, както и високомерие и гордост. Занимава ги с чувства вместо с факти и с тяхното его вместо с Христос. И накрая, Сатана често ни напада непосредствено след големи духов- ни победи или върхови преживявания във вярата, когато опасността от гордост е най-голяма. Той търси слабото място на бронята ни и се при- целва точно в това място. Най-добрата защита срещу дявола е живот в ненарушено общение с Господа, покрит със защитното облекло на един свят характер. 11. май „Моав е бил безгрижен от младостта си, почивал е като вино на дрождите си; не е бил изпразван от съд в съд, не е ходил в плен. Зато- ва вкусът му е останал в него и уханието му не се е променило. " Еремия 48:11 Тук Еремия използва една илюстрация от областта на винарството, за
Когато виното ферментира в бъчви, дрождите и маята се отлагат като утайка на дъното. Ако виното се остави в това състояние, то се разваля и не става за пиене. Затова трябва да се прелива от буре в буре, за да се отстрани утайката със замърсяванията. Чрез този процес виното разви- ва сила, аромат и цвят. Моав бил живял живот на ненарушено спокойствие. Той никога не бил преживявал болезнени опитности като пленничество или депорта- ция. Успешно се бил запазил от трудности, изпитания и лишения. В ре- зултат на това животът му бил станал сив и блудкав. Нямал аромат и вкус. Това, което важи за виното, разбира се, важи и за нас. Ние не нужда- ем от смущения, съпротива, трудности и прекъсвания, за да ни освобо- дят от нечистотата и да развият в нас качествата на характера на един изпълнен с Христос живот. Нашата естествена склонност е да се изолираме и защитим от всичко, което по някакъв начин би могло да ни обезпокои. Непрестанно се стре- мим да свием топло гнезденце. Но Божията воля за нас е животът ни да бъде непрестанна криза, коя- то води до постоянна зависимост от Него. Той непрекъснато ни изгонва от гнезденцето ни. В биографията на Хъдсън Тейлър неговата жена пише: „Този живот, който щеше да се превърне в благословение навсякъде по света, тряб- ваше да премине съвсем различен процес (т. е. различен от удобното по- чиване на дрождите), включително многого преливания от съд в съд - процес, така болезнен за старата природа, но чрез който ние биваме пречистени." Когато си изясним какво иска да постигне в живота ни божественият винар, това ни запазва от бунт и неудовлетвореност и ни учи на покор- ство и зависимост. Ние се учим да казваме: Остави на Неговата суверенна власт да решава и да заповядва. Тогава с удивление ще видиш пътя Му и колко мъдра и силна е ръката Му. Далеч, далеч по-високо от твоите мисли е волята Му - ще познаеш, щом Той завърши делото Си, от което ти ненужно се страхуваш. 136
„Понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите." 1. Коринтяни 1:21 Някои от църквата в Коринт се опитвали да направят благовестието интелектуално привлекателно. Тяхното занимание с мъдростта на света ги било направило чувствителни към онези аспекти на християнското послание, които били препънка за философите. Те не мислели да се отказват от вярата - не, те просто искали да я де- финират наново, за да улеснят достъпа на учените до нея. Павел обаче се възпротивява рязко на този опит да се „ожени" светс- ката мъдрост с Божията мъдрост. Той е знаел твърде добре, че придоби- ването на интелектуален престиж ще доведе до загуба на духовна сила. Нека бъдем честни. Християнското послание действително притежа- ва един елемент, който е препънка за юдеите и глупост за езичниците. И не само това - повечето християни не са точно тези, които светът би нарекъл мъдри, могъщи или благородни. Рано или късно ние се сблъс- кваме с факта, че вместо да се числим към интелигенцията, ние сме глу- пави, слаби, долни и презрени, направо нищожества в очите на света. Но чудното е, че Бог използва тъкмо това привидно глупаво послание, за да спасява онези, които вярват. И Бог използва „нищожества", за да осъществи намеренията си. Като си служи с такива невъзможни инст- рументи, Той осъжда превземките и самомнението на света, отнема ни всяка възможност за превъзнасяне и гордост и така в крайна сметка сла- вата остава само за Него. С това не искаме да кажем, че няма място за научни занимания. Нап- ротив. Но когато учеността не е свързана с дълбока духовност, тя се превръща в опасно и смъртоносно нещо. Когато науката преценява и съди Божието слово и например твърди, че някои от библейските авто- ри са ползвали по-достоверни източници от други, тогава това е откло- нение от Божията истина. И ако почитаме и ласкаем такива учени, ние се излагаме на всичките им лъжеучения. Павел е отишъл при коринтяните не с превъзходни думи или мъдрост. Той е държал да не знае между тях нищо друго освен Иисус Христос, и то разпънат. Знаел е, че истинската сила се крие в простото, директно представяне на благовестието, а не в заниманието със спорни проблеми или безполезни теории, или в култа към интелектуализма. 137
13. май „А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за не- го би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини. " Матей 18:6 Трудно е да си представим по-ефективен и смъртоносно сигурен ме- тод за удавяне. Воденичният камък, за който се говори тук, не е от мал- ка ръчна мелница, а голям камък, движен от магаре. Сигурното закреп- ване на такъв воденичен камък за врата на някого означава бързото му и неизбежно удавяне. Отначало може би се стряскаме от привидната бруталност на думите на нашия Господ. Очевидно Той с необичайна острота осъжда греха на поставянето на препънка пред някой от малките. Какво предизвиква то- зи гняв? Нека вземем една илюстрация. Да си представим един служител на благовестието, при когото постоянно идват хора за духовен съвет. Сред тях е един млад човек, който е поробен от сексуален грях. Тази млада личност отчаяно търси помощ. Той (или тя) уважава съветника като чо- век, на когото може да се има доверие, и който помага да се намери път за освобождение. Но вместо това съветникът сам се разпалва от страст, прави неподходящи предложения и скоро отново отвежда търсещия съ- вет обратно в разврата. Младият човек е напълно сринат морално от та- зи злоупотреба с доверието му и е дълбоко разочарован от религиозния свят. Съвсем възможно е той да остане духовно осакатен през остатъка от живота си. Или това може да бъде някой университетски професор, който неу- морно се труди да ограби всякаква вяра на своите студенти. Като всява съмнения и лъжеучения, той подкопава авторитета на Писанието и на- пада Личността на нашия Господ. Може да става дума и за християнин, чието поведение води до пада- нето на някой млад вярващ. Той прекрачва тясната граница между сво- бода и необузданост и си позволява съмнителни дейности. Младият християнин остава с впечатлението, че поведението му е приемливо за християни и напуска пътеката на библейско отделяне, за да се впусне в един светски живот на постоянни компромиси. Думите на Господа трябва да ни бъдат настойчиво предупреждение какъв ужасен и страшен грях е да допринесем за етичното, морално или духовно падение на един от слабите и малките, които Му принадлежат. По-добре е да се удавим буквално във вода, отколкото в морето от вина, позор и угризения на съвестта, защото сме станали повод за грях на един от Неговите малки. 138
14. май „... нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неп- рилични неща..." Ефесяни 5:4 Ние трябва да избягваме несериозно поведение, което води до загуба на духовна сила. Проповедникът говори за велики и сериозни теми като живот и смърт, време и вечност. Може посланието му да е майсторско, но ако съдържа прекалено много хумор, обикновено накрая слушателите си спомнят са- мо вицовете и забравят останалото. Често ударната сила на проповедта отлита от повърхностните разго- вори след нея. След един тържествен призив към покаяние може в пос- ледващата тишина над слушателите да се спусне усещането за вечност- та. Но когато посетителите станат и започнат да се разотиват, се чува ежедневната глъчка. Хората си говорят за футболните резултати и за по- литика. Нищо чудно, че Светият Дух бива помрачен и нищо не се случ- ва за Бога. Старейшините, които постоянно се шегуват и разказват вицове, обик- новено нямат истинско духовно влияние върху младите хора, за които са пример. Може би си мислят, че хуморът им привлича младите, но те имат точен усет за такива неща и често след това се чувстват разочаро- вани. Една форма на несериозност, която е особено вредна, е използването на Библията за вицове, като взимаме стихове от нея, за да предизвика- ме смях, а не да променим живота на хората. Всеки път, когато се сме- ем над Библията, ние отслабваме усета за нейния авторитет в собстве- ния си живот и в живота на другите. Това не означава, че вярващият не бива да има чувство за хумор. Оз- начава просто, че той трябва така да държи чувството си за хумор под контрол, че то да не замазва или изкривява посланието му. Киркегор разказва за един цирков клоун, който тичал из града и викал, че циркът му в края на града гори. Хората слушали виковете и молбите му и се заливали от смях. Никой не му вярвал. Чарлз Саймън държал в кабинета си снимка на Хенри Мартин. Къде- то и да ходел из кабинета си, Мартин го следвал с поглед и като че ли казвал: „Бъди сериозен, бъди сериозен; не си играй, не си играй." А Саймън отговарял:, Да, ще се бъда сериозен, ще бъда, искам да бъда се- риозен, няма да си играя, понеже души погиват, а Иисус трябва да се прослави." 139
15. май „И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтре- бителя. " 1. Коринтяни 10:10 При пътуването си из пустинята израилтяните са били хронични мър- морковци. Те се оплаквали от водата. Оплаквали се от храната. Оплак- вали се от водачите си. Когато Бог им дал манната от небето, тя скоро им омръзнала и те закопняли за праза, лука и чесъна в Египет. Въпреки че в пустинята нямало супермаркети и магазини за обувки, Бог ги снаб- дявал в продължение на 40 години с храна и обувки, които не овехтява- ли. Но вместо да бъдат благодарни за тази чудна грижа, израилтяните непрестанно се оплаквали. Времената не са се променили. Днес хората се оплакват от времето — или е прекалено горещо, или е прекалено студено, или е влажно, или е сухо. Оплакват се от яденето, например от бучките в соса или загоряла- та препечена филийка. Оплакват се от работата и заплатата си, или, ко- гато ги изгубят, от безработицата. Оплакват се от правителството и да- нъците и същевременно изискват все повече благоустройство и социал- ни грижи. Ядосват се на другите хора, на колата си, на обслужването в ресторанта. Оплакват се от дреболии и искат да са по-високи, по-строй- ни, по-красиви. Независимо колко добър е бил Бог към тях, те казват: „Какво толкова е направил за мен в последно време?" Как може Бог да понася хора като нас? Той е толкова благ към нас и не само ни е осигурил жизненонеобходимите неща, но и разни луксове, на които Неговият Син не се е наслаждавал, когато е бил тук на земята. Ние имаме добра храна, чиста вода, големи къщи, изобилие от дрехи. Имаме зрение, слух, апетит, памет и толкова други дарове, които смята- ме, че ни се полагат по право. Досега Той ни е пазил, водил ни е и се е грижил за нас. И, което е още по-славно, подарил ни е вечен живот чрез вярата в Неговия Син Иисус Христос. А каква благодарност получава за всичко това? Най-често не чува от нас нищо друго освен безкрайно хленчене и стенания. Преди години имах един приятел в Чикаго, който имаше добър отго- вор на въпроса: „Как си?" Той винаги отговаряше: „Би било грях да се оплаквам." Често се сещам за това, когато съм изкушен да роптая. Грях е да се оплакваме. Противодействието на оплакването е благодарност. Когато мислим за всичко, което Господ е направил за нас, ни става яс- но, че нямаме абсолютно никакво основание да се оплакваме. 140
16. май „Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, лю- бовта на Отца не е в него." 1. Йоаново 2:15 В Новия Завет светът е представен като враждебното на Бога царство. Сатана е неговият владетел, а всички невярващи са неговите поданици. Това царство упражнява привлекателната си сила върху хората чрез по- хотта на плътта, похотта на очите и тщеславието на живота. Това е ед- но общество, в което човекът се опитва да стане щастлив без Бога, и къ- дето името на Христос не е добре дошло. Д-р Глийсън Л. Арчър казва, че светът е „организираната система от бунт, себичност и вражда про- тив Бога, която характеризира човешкия род в неговата съпротива сре- щу Бога". Светът има своите собствени забавления, политика, изкуство, музика, религия, своите начини на мислене и стил на живот. Той се опитва да завладее всеки и мрази онези, които отказват. Това обяснява и омразата му към Господ Иисус. Христос е умрял, за да ни освободи от света. Сега светът е разпънат за нас и ние - за света. Предателство е вярващите да обичат света в ня- коя от неговите форми. Апостол Йоан дори казва, че всеки, който оби- ча света, е враг на Бога. Вярващите не са от света, но те са изпратени в него, за да свидетелс- тват срещу него, да изобличават делата му като зли и да проповядват спасението от него чрез вярата в Господ Иисус Христос. Християните са призовани да живеят отделени от света. В миналото това може би прекалено изключително е било отнасяно към танцуване, ходене на театър, пушене, пиене, игра на карти и други хазартни игри. Но и много неща, които се показват по телевизията, са светски и въз- буждат похотта на очите и похотта на плътта. Гордостта е светска, неза- висимо дали е гордост от титли, академични степени, високи доходи, прочути предци или известно име. Животът в лукс е светски - било то къщи като палати, скъпи деликатеси, очебийно облекло и бижута или луксозни коли. В това се включва и животът, насочен главно към разв- лечения и удобство, който се върти само около екскурзии, почивки, спорт и покупки. Нашите амбиции за нас и за нашите деца могат да бъ- дат светски, дори и ако самите ние изглеждаме духовни и богобоязли- ви. И накрая, разбира се, сексът извън брака също е светски. Колкото повече сме отдадени на Господа и сме се предали на Него, толкова по-малко време имаме за светски забавления и съмнително уби- ване на времето. Стейси Уудс казваше: „Степента на нашето отдаване на Христос е степента на нашето отделяне от света." Ние тук сме чужденци, не копнеем за дом на тази земя, която на теб предложи само един гроб. Твоят кръст разкъса връзките, които ни държаха тук, нашето съкровище си Ти в един по-славен свят. 141 17. май
„Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин — било престорено, или истинно - се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се рад- вам. " Филипяни 1:18 Широко разпространено зло сред хората е да не признават нищо доб- ро извън собствения си частен периметър. Те като че ли имат монопол върху всички умения и възможности и не са в състояние да признаят, че някой друг би могъл да бъде или да направи нещо сравнимо с тях. А до- ри и това някои биха признали твърде трудно. Тяхната църква е единствено правилната. Тяхното служение за Госпо- да е единстевното, което има значение. Техните възгледи за всички не- ща са единствено валидните. Те са „хората, с които ще умре мъдрост- та". Павел не е принадлежал към тази школа. Той е признавал, че и други проповядват благовестието. Наистина някои от тях са го правели от за- вист, с надеждата да го дразнят с това. Но той въпреки това е можел да ги похвали, че проповядват евангелието. Въпреки това е можел да се радва, че се проповядва Христос. В своя коментар към пастирските послания Доналд Гътри пише: „Не- зависимите мислители се нуждаят от много благодат, за да признаят, че истината може да протича и през други канали освен през техните соб- ствени." Типичен признак на сектите е, че техните водачи държат да имат пос- ледната дума по всички въпроси на вярата и морала. Те изискват безус- ловно подчинение на всички свои изисквания и се опитват да изолират последователите си от всякакъв евентуален досег с различни мнения. В рядко четеното въведение към превода на Библията Кинг Джеймс преводачите пишат за „надменни братя, които вървят по собствените си пътища и не ценят нищо друго освен измисленото от самите тях и изко- ваното на тяхната наковалня". От това трябва да се научим да бъдем ве- ликодушни и да признаваме всяко добро, където и да го срещнем; също и да разбираме, че ако вярваме в християнското общение, никога не мо- жем да твърдим, че „ние" сме единствено правилните и имаме патент върху истината. 142
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|