Ъвета за електронни медии

• 
  Лицензиране на радио- и телевизионни програми, предназначени за ефирно разпространение;
  
• 
  Регистрация на радио- и телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез кабел и сателит;
  
• 
  Мониторинг на радио- и телевизионни програми по спазването на изискванията на ЗРТ и условията, съдържащи се в програмните лицензии;
  
• 
  Мониторинг на радио- и телевизионни програми по време на изборни кампании;
  
• 
  Процесуално представителство пред районни и градски съдилища и пред Върховен административен съд (ВАС);
  
• 
  Участие на членове на СЕМ в работата на Европейската платформа на регулаторните органи ( ЕПРА ) и на други европейски организации в областта на електронните медии;
  
• 
  Активен професионален диалог между СЕМ като регулаторен орган и организации от неправителствения медиен сектор;
  
• 
  Провеждане по инициатива на СЕМ на публични дискусии, семинари, кръгли маси, работни срещи по важни въпроси от областта на медийната регулация;
  
• 
  Издателска дейност - публикуване на изменения в медийното законодателство, решения и становища на СЕМ.
  

Съветът за електронни медии е задължен да следи как радио- и телевизионните оператори спазват основни принципи на радио- и телевизионната дейност, които се съдържат в Закона за радиото и телевизията, а именно :” гарантиране правото на свободно изразяване на мнение, гарантиране правото на информация, запазване тайната на източника на информация, защита на личната неприкосновеност на гражданите, недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите, недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист, основана на расов, полов, религиозен или национален признак”.

Съветът за електронни медии извършва лицензиране на нови програми, предназначени за ефирно излъчване, както и регистрация на програми, предназначени за излъчване по кабел и сателит. Лицензионната дейност на Съвета, съгласно изискванията на ЗРТ, се осъществява чрез конкурс, тъй като ефирните честоти, според Конституцията на Република България, са ограничен ресурс, който принадлежи на държавата. Регистрационната дейност на Съвета е сравнително нов, либерален режим, който беше въведен в ЗРТ от българския законодател през 2001 г. Съгласно този режим, регистрацията на нови радио- и телевизионни програми, предназначени за кабел и сателит, е свободна, защото тази платформа е неограничен ресурс.

Съдържанието на програмите на радио- и телевизионните оператори подлежи на мониторинг от СЕМ и в случаите на несъответствие със законовите разпоредби, Председателят на СЕМ след решение на Съвета, издава актове за установяване на административни нарушения и след обсъждане преценява дали да бъде наложено наказание на съответния оператор и какъв да е неговият размер.

Регулацията на електронните медии е особено важна дейност, която поставя развитието на медийната среда върху общи принципи и законови норми и създава предпоставки за възможно най-благоприятното развитие на медийната среда, в съответствие с изискванията на българската и на европейската регулаторна рамка.

СЕМ поддържа активен диалог с Комисията по гражданско общество и медии към Народното събрание, с Министерство на културата и с редица други комисии и ведомства, които защитават малолетните и непълнолетните, потребителите и гарантират защита от дискриминация.

Регулаторът на медийното съдържание налага добри практики в прилагането на Закона за радиото и телевизията и в съвместната си работа с влиятелни неправителствени организации в областта на електронните медии като Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), някои сдружения за колективно управление на авторските и сродните права като „Музикаутор”, „Филмаутор”, „Профон”, БАМП, редица организации, които защитават правата на отделни специфични групи в обществото, като Асоциация „Родители”, Център за психологически изследвания, Фондация „Джемини” и др.

Представянето на разнообразните дейности на СЕМ в областта на медийната регулация е тясно свързано и с развитието на медийната среда и промените, които настъпиха в областта на медийното законодателство.

Електронната медийна среда в Република България включва към 17.10.2008 г. 419 радио- и телевизионни програми. От тях 199 са радиопрограми и 220 телевизионни програми. Наземно се разпространяват 157 радиопрограми, а 42 радиопрограми се разпространяват по кабел. От тях три програми имат национално покритие - програмите „Хоризонт” и „Христо Ботев” на Българско национално радио и програмата „Дарик радио”. Българско национално радио разпространява наземно и шест регионални програми. 220 телевизионни програми се разпространяват по кабел и сателит у нас, а 7 телевизионни програми се разпространяват наземно. Три от тях се разпространяват на територията на цялата страна - БНТ, „бТВ” и „Нова телевизия”. Останалите четири са регионалните центрове на БНТ в градовете Варна, Пловдив, Благоевград и Русе.

В Република България са лицензирани още 197 далекосъобщителни оператори, които използват ограничен честотен ресурс и разпространяват програми по наземен път. В страната са изградени 1800 кабелни мрежи, поддържани от 635 далекосъобщителни оператори, които предоставят далекосъобщителни услуги, и 23 оператори, чиито програми се разпространяват чрез сателит. Двама далекосъобщителни оператори предлагат цифров пакет програми. 160 оператори осъществяват далекосъобщителна дейност, като разпространяват 118 радио- и 42 телевизионни програми, в режим на временна търпимост, съгласно изискванията на §9а от ЗРТ.

В медийната среда в Република България активно участват продуценти и журналисти, представители на други медийни професии, рекламисти и специалисти по маркетинг, неправителствени организации, регулаторни органи по съдържанието и по преноса и разпространението на радио- и телевизионните програми. Обликът на медийната среда се формира главно чрез радио- и телевизионните програми, но той вече е неотделим от радио- и телевизионния пазар, а вече и от интернет сайтовете на големите електронни медии, радио- и телевизионните излъчвания онлайн, радио и телевизионната реклама онлайн.

През 2008 г. станахме свидетели на бурното развитие на медийния пазар. Тенденциите на сливания и окрупняване, на смяна на медийна собственост, закономерно доведоха до съществени промени в медийната среда - поява и развитие на по-качествени програми, като резултат от много силния конкурентен натиск, активно участие на много кандидати в провежданите конкурси от регулаторния орган за нови радиопрограми, много бързо развитие на радио- и особено на телевизионни програми, предназначени за разпространение по кабел и сателит.

В областта на радио- и на телевизионните програми с национален обхват на разпространение, все по- успешно се налага качествен програмен продукт, който носи марката „произведено в България”. С малки изключения, не така стоят нещата в областта на телевизионните програми, предназначени за кабел и сателит- качеството на техните предавания често не задоволява нарасналите вкусове и потребности на аудиторията. Що се отнася до радиопрограмите с регионален и местен обхват, тук се забелязва тенденция на известно преобладаване на музикално-информационния профил.

Заслужава внимание и оценката за развитие на страната ни по отношение на медийния пазар. Европейски анализатори отбелязват, че България е най-примамливата медийна дестинация, а българският медиен пазар е най-гъвкавият и най-бързо развиващ се в Източна Европа.

Продажбата на националната ефирна телевизия „Нова телевизия- първи частен канал” от „Антена” България (гръцко-български капитал) на „Модърн Таймс Груп” (основно шведски капитал) за 630 млн. евро и на „ТВ-2” и телевизия „Ринг” на медийната корпорация CME за 172 млн. Евро, показа, че качеството на произвежданата у нас телевизионна програма е много високо, дори за европейските медийни стандарти..

1.3. Европейска регулаторна рамка. Директива за аудиовизуалните медийни услуги

Медийната регулация е условие за приобщаването на нашата страна към принципите и ценностите на ЕС, към правилата на европейското медийно законодателство, към добрите практики в европейското медийно пространство.

В края на 2007 г. бе приета новата Директива за аудиовизуалните медийни услуги, която въвежда някои по-либерални правила от отношение на телевизионната реклама, като беше определен двегодишен срок за нейното въвеждане в националните законодателства на страните- членки. Този срок изтича в средата на м. декември 2009 г.

Новата Директива забранява позиционирането на продукти във филми и сериали, но същевременно дава възможност на страните- членки при транспонирането на Директивата да имат възможност да го въведат, при спазване на определени условия и правила. Тя обръща внимание на корегулацията, саморегулацията и медийната грамотност, както и на нелинейните услуги по заявка, които стават възможни при разпространението на телевизионни програми в новата цифрова среда. Директивата въвежда относително по-либерален режим на работа на телевизионните оператори. Пред Република България, в това число и пред СЕМ, стоят няколко важни въпроса, един от които е дали у нас приложното поле на Директивата за аудиовизуалните услуги ще обхване и радиосредата, която е обект на регулация в сега действащия ЗРТ. Впрочем такава е практиката на националните законодателства на много страни-членки.

Директивата за аудиовизуални медийни услуги представлява ревизия на старата Директива “Телевизия без граници”. В нея са посочени ясни цели в подкрепа на аудиовизуалната политика на Европейската общност. Сред принципите в тази област са минимална регулация, разделяне на съдържанието от преноса, защита на ценностите в обществен интерес, развитие на саморегулацията и на независими и ефективни регулаторни органи.

В процеса по въвеждането на новата Директива в медийното законодателство на Република България, през 2008 г. Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори организира дискусия и семинар относно въвеждането на директивата в Закона за радиото и телевизията, по време на които членове на СЕМ взеха активно участие. Регулаторният орган по съдържанието има активна позиция по отношение на прилагането на текстовете относно авторските права, търговското слово и практиката на корегулацията.

През цялата 2008 г. Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ) беше в процес на ревизия.. Предстои нейното приемане, което е в синхрон с Директивата за аудиовизуални медийни услуги и съответства на либерализацията върху някои медийни приложни полета. Република България е страна по конвенцията (ЕКТТ) и активно участва в нейната ревизия. СЕМ има свой представител на всички заседания на Медийния директорат в Съвета на Европа в Страсбург. Предстои изменителният протокол на ЕКТТ да бъде открит за ратификация през 2009 г.

СЕМ работи в съответствие с правилата на Съвета на Европа, с изискванията на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, на все още действащата у нас Директива “Телевизия без граници”, Европейската културна конвенция и на Закона за радиото и телевизията, в които са заложени основните ценности и професионални стандарти за медийна регулация и поведение.

Членството на Съвета за електронни медии в Европейската платформа на регулаторните органи (ЕПРА), съгласно Решение № 446 от 15 юни 2001 г. на Министерски съвет, е признание и отговорност не само за участието на Съвета за електронни медии в регулирането на процесите в медийния сектор и налагането на нови професионални стандарти, в съответствие с изискванията на ЗРТ, но и за активното участие на регулаторния орган в динамичните процеси на европейското аудиовизуалното пространство. Това задължава регулаторния орган да се развива и усъвършенства в съответствие с европейските стандарти и с успешното изпълнение на програмата на българското правителство в областта на аудиовизуалните услуги и медийното потребление.

1.4. Българска регулаторна рамка. Изменения в медийното законодателство

На 22 май 2007 г. беше обнародван Законът за електронните съобщения, който замени действащия дотогава Закон за далекосъобщенията. С този нов закон се въведе в употреба нова, съвременна терминология, която отговаря на предстоящото въвеждане на цифровата наземна телевизия в Република България. Философията на новия закон за електронните съобщения изискваше привеждане в съответствие на Закона за радиото и телевизията с новите правила за лицензиране на радио- и на телевизионни програми, предназначени за цифрово разпространение. Това наложи необходимостта от синхронизиране на Закона за радиото и телевизията със Закона за електронните съобщения. Законодателят беше предвидил срок от шест месеца за синхронизирането на двата законодателни акта.

В началото на 2008 г. Съветът за електронни медии прецени, че бързо променящата се радио- и телевизионна среда започва да надхвърля остарялата законова рамка. Практиките на отделните оператори в разнообразяване и развитие на радио- и телевизионното съдържание станаха много гъвкави, все повече обърнати към европейските медийни стандарти. Официалната политика на Европейския съюз в областта на цифровизацията и определянето на 2012 г. като краен срок за изключването на телевизионни програми, излъчване на аналогова платформа, трябваше да се съпътства и от промени в българската регулаторна рамка.

Ето защо Съветът за електронни медии инициира промени в Закона за радиото и телевизията, които да го синхронизират със Закона за електронните съобщения, приет още през 2007 г.. През цялата 2008 г. СЕМ активно участва в разработването на новите текстове в Закона за радиото и телевизията. Приносът на членовете и на експертите на Съвета за електронни медии в подготовката на ЗИД на ЗРТ е значителен, както по обем, така и по съдържание.

Ревизията на Закона за радиото и телевизията се налагаше да бъде направена и във връзка с прехода на страната ни от аналогово към цифрово разпространение. Затова беше важна ролята на СЕМ в стартирането на този процес за подготовка на законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ. Съветът прие ролята си на активен участник в целия консултационен процес. Той най-напред изготви с помощта на външен консултант рамката на новите текстове от бъдещия закон с оглед на цифровизирането на средата и преките отговорности, които регулаторът трябва да носи в периода на прехода от аналогово към цифрово разпространение. След това Съветът предостави тези текстове на работна група, сформирана в Министерство на културата и излезе с официално становище по отношение на ЗИД на ЗРТ.

До края на 2009 г. предстои разглеждането и приемането на нов медиен закон, който да въведе правилата и новите телевизионни практики, заложени в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, приета в края на 2007 г. Всички страни - членки получиха срок от две години да въведат Директивата в своите национални законодателства, като се придържат към либералния подход, заложен в Директивата, или въведат по-строги правила в своите закони, със задължителната аргументация, че тези ограничителни правила са пропорционални и недискриминационни.

Медийната регулация, осъществявана от Съвета за електронни медии, подлежи на съдебен надзор. Този съдебен надзор може да се разглежда в два аспекта:

- относно решения на СЕМ във връзка с лицензионната и регистрационната дейност - съдебен надзор, прилаган от Върховния административен съд в двуинстанционно производство;

- относно издаваните от председателя на СЕМ наказателни постановления във връзка с извършвания от експертите на СЕМ мониторинг на радио- и телевизионните програми - надзор на районните съдилища и на административните съдилища.

Обобщенията за съдебния надзор са изложени по-нататък в Отчетния доклад на СЕМ за 2008 г.

СЕМ има задължението ежегодно да предоставя статистически данни за достигнатото съотношение на европейските произведения и на европейските произведения, създадени от независими продуценти, съгласно Директивата “Телевизия без граници”. Това условие е залегнало и в новата Директива за аудиовизуални медийни услуги. Съветът изиска от телевизионните оператори обобщена и анализирана информация. Тази справка беше изпратена на вниманието на Министерство на културата, дирекция “Европейска интеграция”. Подадената информация е за четирите национални ефирни програми “БНТ 1”, „Би Ти Ви”, „Нова телевизия” и „ТВ 2” , и постигнатите съотношения през 2007 г. СЕМ подготви таблица за събиране на данните от всички телевизионни оператори в края на 2008 г.

През 2008 г. Съветът е провел 63 заседания със съставени 63 протоколи от тях, и 17 срещи с радио- и телевизионни оператори по различни професионални въпроси. Прессъобщенията от заседания на СЕМ и проведени срещи са публикувани на интернет страницата на Съвета. Проведени и организирани са общо 39 срещи и дискусии по важни теми за българската медийна регулация. Съветът за електронни медии издава Бюлетин, чието съдържание определя и утвърждава специално избрана редакционна колегия. През 2008 г. Бюлетинът е с променен формат.