Въпрос 1 : Понятие за държавно управление / изпълнителна дейност / ив

1. 
   Именно чрез принципа за разделение на властите – изпълнителната дейност е част от държавната власт. Тя има за своя основна задача да привежда в действие, да изпълнява вече приетите от законодателната власт закони. Затова и се нарича изпълнителна.
   

2. 
   Изпълнителната власт може да се разглежда и като управление – думата администрация в най – широкия ѝ смисъл е управление. Затова понякога понятията държавно управление, администрация и изпълнителна власт се употребяват като идентични, но всъщност има разлика между тях. Управлението представлява въздействие на 1 субект върху друг. Осъществява се чрез два вида фактори:
   

1. 
   Устойчива и непрекъснато функциониращата
   
2. 
   Решава въпроси от настоящето и бъдещето (докато СВ решава спорове само от миналото)
   
3. 
   Стои най – близо до хората и обществото в сравнение с останалите две власти. Тя осигурява функционирането на другите власти и определя балансираност и подреденост в обществото.
   

Дейността може да се определи според нейното съдържание и моментът в който се проявява:

• 
  Ръководство – частта от ИВ, при която се определят целите
  
• 
  Организация – практическата дейност по осъществяване на целите и задачите.
  

• 
  Контрол – оценъчната дейност на администрацията, при която се дава оценка на съответствието между поставените цели и постигнатите резултати.
  

Как се осъществява дейността на изпълнителната власт?

Възможни са 2 начина на действие:

1. 
   Обвързана компетентност – тук органите на ИВ преценяват наличието на предвидените в закона факти и обстоятелства и могат да вземат само 1 законосъобразно решение. ИВ решава кой закон да се приложи и индивидуализира в конкретния случай. ПН или закона определят какво може да бъде решението на органа на ИВ и по какъв начин да го изрази. Законосъобразното решение е 1 и администрацията няма право да преценява дали, кога и как да действа. Актовете, издадени при условията на обвързана компетентност, подлежат на оценка само за законосъобразност (т.е. дали е спазен законът). Тази преценка се извършва чрез контрол, който бива 2 вида:
   

• 
  административен контрол, осъществяван от орган на ИВ и
  
• 
  надзор, осъществяван от орган на СВ. Най - често законосъобразността се преценява от съда.
  

2. 
   Оперативна самостоятелност – законът или ПН е така формулиран, че дава възможност на органа да преценява кога, как и дали да действа. Следователно законът дава на органа самостоятелност при определени условия да вземе решение как да действа. Оперативната самостоятелност е налице само когато са възможни поне 2 вида решения, които са законосъобразни. Дадената възможност на органа да преценява е все пак ограничена – законът все пак дава някакви граници. Тук оценката не е само за законосъобразност, но и за правилност (целесъобразност). Правилно означава да се прецени дали акта, или действието на администрацията са навременни, ефективни, икономически обосновани. И в този случай актовете и действията подлежат на контрол, но той е по сложен. Контролът по целесъобразност (правилност) се осъществява само от орган на ИВ. Съдът не осъществява такъв контрол, а само по законосъобразност. В противен случай би означало СВ да се намеси в ИВ, което противоречи на принципа за разделение на властите.
   

От колоквиум : 1.Дайте определение за орган на държавно управление. Посочете видовете органи на държавно управление според различни класификационни критерии?

Административен орган най-общо би могъл да бъде определен като орган, който по силата на изпълнителната дейност, която осъществява привежда законите в действие и следи за тяхното доброволно изпълнение и спазване прилагайки при необходимост държавна принуда при неспазването им винаги въз основа на закона, в изпълнението му и в неговите изрично определени рамките чрез трите си основни дейности (властнически правомощия)- правотворческа, правоприлагаща и правораздавателна.

Когато се говори за орган на изпълнителната власт се има предвид едноличен или колективен (колегиален) състав, поделение, пост в административния апарат- не се има предвид персоналния състав (лицата)- длъжностно лице.

В структурата на административния апарат органите на администрацията начело с МС намиращи се в отношения на координация и субординация са множество и се определят спрямо компетенциите и обхвата на упражняваната от тях изпълнителната дейност – т.е. какви държавновластнически правомощия упражнява спрямо другите правни субекти.

Според териториалните предели на възложените им компетенции органите на изпълнителната власт биват:

1. 
   централни- осъществяват своите компетенции на цялата територия на страната- МС,министрите и други ръководители на централни ведомства.;
   
2. 
   местни (териториални ) – упражняват своите правомощия в определени териториални предели (област, община и др.) – областен управител, кметове на общини и техните специализирани органи.
   

1. 
   органи с обща компетентност –МС, областните управители, кметовете на общини;
   
2. 
   органи със специална (отраслова, функционална) компетентност- министрите, председателите на държавните агенции и т.н.
   

1. 
   еднолични – министърът, директорът, областният управител,кмета и т.н.;
   
2. 
   колективните – МС, различните комисии,съвети , всички при които се изисква кворум и мнозинство.
   

1. 
   отраслови органи (отрасъл или подотрасъл на управлението, свързан със задоволяване на важни обществени и държавни нужди) -те осъществяват своите властнически правомощия по решаване на въпроси , засягащи пряко определена по предмет част от управлението – отбрана, транспорт, горско стопанство, съобщения, здравеопазване , образование и т.н.;
   
2. 
   функционални органи – работят в особена сфера на дейност, свързана със специфична функция, която извършват тези органи – финанси, статистическа отчетност, за това те не отговарят за организиране и ръководство на отношения, а работата им се изразява в подпомагане на всички отрасли на управлението да решават ефикасно и резултатно въпросите свързани с предмета на отрасловото управление.
   

1. 
   Тези, които са предвидени в КРБ (конституционен подход)се явяват „гръбнакът“ на изпълнителната власт като МС, областните управители и кметове на общини, т.е основните административни органи с по-голяма тежест и правна стабилност.
   
2. 
   Тези, които са създадени на основата на закон или подзаконов НА (по друг правен ред – извънконституционен подход) – с по-голяма оперативност за създаването на едни или други органи в съответствие с нуждите на държавното управление и обществото в неговата цялост. ( с този подход се появява и риска от утежняване и тромавост на администрацията).
   

Според начинът, по който се избират:

1. 
   пряко от народа чрез избори (пряка демокрация) – напр.: кметовете на общини;
   
2. 
   избрани от по-горестоящ орган – напр.:областен управител( избиран от МС);
   
3. 
   образувани от други държавни органи- напр.: МС (избрани и съответно сформирани като състав от НС).
   

Според начина на образуване на изпълнителните органи:

1. 
   чрез избор - кметове , министри, областен управител ;
   
2. 
   чрез назначаване - началници на областни дирекции на вътрешни дирекции, началници на териториални дирекции на НАП и т.н.
   

1. 
   осъществяват предимно общо ръководство и координация – напр.:областният управител осъществява връзка като междинно звено между местното самоуправление и централната власт, Министерство на образованието и науката осъществявя функции по координация на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата и т.н;
   
2. 
   осъществяват предимно оперативна административна дейност – осъществяват непосредствена връзка и контакт с хората и материалните средства в производствената и извънпроизводствената сфера – напр.: ръководителите на специализираните местни органи на държавно управление.;
   
3. 
   органи имащи преди всичко контролни функции -органите на специализирания административен контрол – Дирекция за национален строителен контрол при МРРБ и др.
   

Според областта, в която упражняват управленските си функции: дали в административната област(МВР) ,икономическа област (МИЕТ), социално-културна дейност (МОН) и др.

2. Дайте определение за индивидуален административен акт?
Нормативното определение за ИАА е дадено в чл. 21 АПК, започвайки с общото определение за АА (ал.1)в допълнение с белезите за разграничаване на ИАА (ал.2 и 3)от другите основни АА.

ИАА е изричното властническо волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на административен орган или приравнен нему друг орган или организация по силата на закон, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права,свободи и законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Освен това ИАА е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения или волеизявлението за издаването на документ (респективно отказът да се издаде), когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения.

Отличителни белези на ИАА са :

1. 
   конкретен адресат - индивидуализиран : ФЛ -имена, ЕГН, постоянен адрес ; ЮЛ –име (наименование ), булстат , МОЛ , седалище и адрес по регистрация;
   
2. 
   ИАА има еднократно правно действие , като може да има срок на действие, но след изтичането на този срок няма правно действие;
   
3. 
   Конкретизиран е и по точно определен обект на дължима претация.
   

3. Кои са основните видове административни актове според различните класификационни критерии. Характеризирайте кратко всеки от тях?

Основното деление на видовете АА (такова каквото съществува и в самите разпоредби на АПК) е според юридическите им свойствата и адресатите, като те биват:

1. 
   Нормативни /НАА/ - чл. 75 АПК –т.нар. подзаконов НА- насочен е към неопределени,неопределяеми и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
   
2. 
   Индивидуални /ИАА/ - чл. 21 АПК – има конкретен адресат и еднократно правно действие;
   
3. 
   Общи /ОАА/ - чл. 65 АПК- насочен е към неопределен кръг лица (но определяеми, т.е във всеки един момент ОАА може да бъде разделн на ИАА ) и има еднократно правно действие.
   

От своя страна АА също биват: облагоприятстващи и утежняващи, декларативни и конститутивни и др.

А) Облагоприятстващи – създават за техните адресати права или привилегии. Те най-често се издават при упражняване на оперативна самостоятелност във връзка с даване на различни разрешения.

Б) Утежняващи – с тях се възлагат задължения или повинности (тегоби) за техните адресати. С такъв характер са и забранителните АА, с които се установява забрана, запрет.

В) Декларативни (актове-решения) са свързани с признаване на факт и обстоятелства, засягащи права и задължения на различни правни субекти, когато те са възникнали в посочени от закона случаи преди самото издаване на акта на държавно управление –т.нар. обратно действие – за адресатите на акта се признават права и пораждат задължения не от момента на издаването на акта, а от момента , в който е налице предвидената в ПН фактическа и правна обосновка.

Г) Конститувни (актове- разпореждания) – създават занапред определени права или задължения, които до тогава не са съществували, чието действие започва с издаването на акта.

В зависимост от това кой е органът , който ги издава:

1. 
   Актове издадени от : МС, на министри и ръководители на ведомства, на кметове и техните специализирани отдели,дирекции и управления и др.
   
2. 
   Актове на местни специализирани органи на министерства или други ведомства, които не са подчинени на съветите.
   

1. 
   Актове издавани по почин на автора на акта
   
2. 
   Актове издавани по почин на адресата на акта
   

Според начина на изразяването им се разграничават на :

1. 
   Писмени , устни или чрез конклудентни знаци
   
2. 
   Изрични и мълчаливи ( презумира се като мълчалив отказ за издаване на акт).
   

4. Напишете условията за законосъобразност на административните актове и характеризирайте всяко от тях?

1. 
   Компетентност –АА трябва да бъде издаден от онзи орган на администрацията, който притежава необходимата за това компетентност (персонална, материална,териториална или повременна) по закон . Той не само трябва да има нормативно определените правомощия ,но е и длъжен да ги прилага,като няма право да ги делегира на други адм.органи освен, ако това не е предвидено изрично в НА. Това е първото условие ,за което следи съда, при обжалване на акта, неговата липса прави акта нищожен.
   
2. 
   Форма (спазване на установените форми) – АА трябва да бъде издаден в установената от закона форма, т.е при спазване на предписаната от ПН форма-писмено, устно или чрез конклудентни знаци- обикновено в писмена форма със съответните изускуеми реквизити - пр.:чл.59 АПК- адм.орган издава или отказва да издаде акта с мотивирано решение и когато той се издава в писмена форма трябва да съдържа наименование- на издаващият го орган, на акта, адресат на акта, фактическите и правни основания за издаването му, разпоредителна част – определяща правата и задълженията,начинът и срокът за изпълнението, пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта ,както и длъжността му и т.н, като при неспазването им, на по- съществените от тях, може да доведе до недействителност на акта
   
3. 
   Производство –спазване на правилата( реда и начина) за издаване на АА предвидени в общите правила на АПК или в специални закони (ЗНА, ЗУТ), като по-важни елементи на производството са сроковете, които се установяват, способите за събиране на доказателства и др.
   
4. 
   Материална законосъобразност -съобразяване на АА със съдържанието на закона- материалните изисквания на ПН ,залегнали в съдържанието на нейния хипотезис.
   
5. 
   Съответствие (съобразяване)с целта на закона – АА трябва да преследва предвидената в закона цел.
   

5. Дайте определение за административно нарушение и административно наказание?

Определението за административно нарушение ни дава чл.6 ЗАНН:

Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съществуват различни способи за обезпечаване на законосъобразно действаща администрация. Те са различни, с оглед целите, които преследват и задачите, които решават. Сред тях най-важни са:

- ефективната нормативна база;

-квалифицирани и мотивирани кадри;

-правилно разпределение на труда между различните органи и вътре в различните органи;

- основен и най – важен способ е контролът (обществен, юридически и административен).

Контролът може да бъде разгледан като функция на управлението. Тук се изхожда от идеята, че управлението, т.е. властническото въздействие върху обществото от страна на изпълнителната власт се развива в три елемента: ръководство, организация и контрол. Целта на контрола е подобряване на управленската дейност, отстраняване и предотвратяване на грешките. Освен това, цел на контрола е защита на правата и интересите на гражданите.

Въпрос 2: Предмет, система и източници на АП

1. 
   отношения между специфични субекти на правото, които имат специалното качество административна правосубектност – тези субекти, които могат да встъпват в административни отношения и
   
2. 
   АП регулира управленски отношения. Това са отношения на въздействие. Те съществуват при условията на законоустановеното неравенство (власт – подчинение) основно е насочено към държавното управление в тесен смисъл на думата т.е. към изпълнителната дейност.
   

Основно нормите, които се създават са в 2 посоки:

1. 
   създаване вътре в държавния апарат – въздействието е насочено от държавния орган към местните органи на самоуправление; вътрешно йерархичен характер
   
2. 
   въздействие, което има външен характер – насочено е от държавния апарат към субекти на АП, които са извън държавния апарат. Тук има предварително установена неравнопоставеност, но тя не се основава на йерархическа зависимост.
   

ИЗВОД: предмет на АП са тези отношения на власт и подчинение, развиващи се в държавното управление, които съществуват при функциониране на ИВ, при осъществяване на изпълнителната дейност.

1. 
   АП обща част – занимава се с основни принципни положения на АП; учението за субектите на АП с техните особени начини на взаимодействие. Тук се определя статуса на ФЛ и организациите; Въпросите и методите на изпълнителната дейност; Разглеждат се и основните ЮФ на АП. На първо място става дума за административния акт, от който възникват права и задължения. Важен е въпросът за законността на административните актове; От изключителна важност е и въпросът за контрола в и върху администрацията; Разглеждат се материално правни въпроси на административното наказване.
   

2. 
   АП специална част – занимава се с властническото въздействие на държавата и изпълнителната дейност върху обществото и обществените отношения. Държавата осъществява регулаторната си функция по определени отрасли чрез определени социални системи. Това е най бързо развиващата се част на АП; изучават се системите от органи, които осъществяват властническото въздействие върху съответните направления на обществения живот.
   

3. 
   Административен процес – показва как се прилагат нормите на материалното АП
   

1. 
   Конституцията- основен/върховен закон - основни права и задължения на гражданите, основополагащи принципи - на разделение на властите, политическата система, организация на държавния административен апарат –т.е редица норми с административноправен характер, които представляват основа на адм.законодателство.
   

2. 
   Законите и по-специално тези, които имат изключителна административноправна насоченост (АПК, ЗАНН, ЗМСМА и т.н.) доразвиват основните положения на КРБ в областта на дър.упр. в разл.негови отрасли и сфери.
   

3. 
   Подзаконови НА – особеност на АП. Те са изцяло зависими от закона. Зависимостта им има 2 разновидности: издават се въз основа на закона и в изпълнение на закона. ПНА са уредени в Конституцията, ЗНА и АПК. Съществуват и други закони, в които е уредено издаването на правила за поведение. ПНА са основно постановления, правилници, инструкции и наредби и компетентните органи за тяхното издаване са строго законовоустановени (т.е тази компетентност не може да бъде делегирана) .
   

1. 
   когато приема правилници, наредби или инструкции;
   

2. 
   когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.
   

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

2. 
   Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
   

2. 
   Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Наи-чсто инструкции се издават от специализираните органи на дър.управление (министри и други ръководители на ведомства)
   

!!!- Съгласно едно от последните изменения на ЗНА- Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Нормативен акт (вкл. и ПНА) се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.

1. 
   Кои обществени отношения с какъв НА се уреждат
   

2. 
   Кога се издава постановление, правилник, инструкция
   

3. 
   Къде са уредени горните
   

4. 
   Кои орган какви актове приема
   

5. 
   Кои обществени отношения се уреждат с инструкция
   

Значение за източниците на АП имат и актовете на КС ( но те не са източници)

В зависимост от характера на съдържащите се в тях правни предписания, администартивноправните норми могат да бъдат задължаващи, забраняващи и оправомощаващи.

По отношение на лицата до които се отнасят, могат да се прилагат в две посоки – спрямо български граждани и спрямо чужди граждани, пребиваващи на територията на РБ.

Действието на АПН се прекратява обикновено с издаването на друг НА, който е равностоен на този, в който се съдържат, чрез отменяне или обезсилване. Действието на тези норми може да бъде прекратено и когато в самия НА е определен краен срок за тяхното прилагане.

ТЕМА 4: Административно-правен статут на ФЛ и организациите

• 
  пораждането, изменянето или ликвидирането на елементи и качества от гражданското състояние на лицата. Такива са актовете за раждане, граждански брак и смърт.
  

Основни елементи на гражданското състояние са : гражданството, адресната регистрация, имената на гражданина.

• 
  Гражданството е политическа и правна връзка на 1 лице с дадена държава, по силата на която лицето е гражданин на държавата, попада под юридическото и политическото и ѝ върховенство, носител е на права и задължения, описани в Конституцията. То се урежда в Конституцията и Закон за българското гражданство. Познати са 3 системи за придобиване на гражданство:
  

1. 
   Произход – ако поне 1 от родителите е български гражданин
   

2. 
   Принципа на месторождението – когато не е налице произхода
   

3. 
   Натурализация – осъществява се чрез акт на компетентен български орган, след като са настъпили определени условия. Процедурата минава през 2 държавни органа -> документите се подават в Министерството на правосъдието, след това проучените кандидатури се изпращат в Президентството, с което се занимава вицепрезидентът (той издава указ)
   

Двойното гражданство се допуска.

• 
  Адресната регистрация е еднозначно описана, където едно лице живее или получава кореспонденцията си. Българското право познава 2 вида адрес: 1. Постоянен – адресът, на който лицето е избрало да бъде вписано в регистрацията на населението. Важен е за поемане на задължения и ползване на права; 2. Настоящ – адресът, където живее преобладаващо. Често 1 и 2 съвпадат. Постоянни адрес се посочва чрез заявление, а настоящия чрез попълване на адресна карта.
  

• 
  Имената на гражданите – законът определя как се формират имената. Собственото име се определя от родителите и се установява писмено при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са съгласни за името, то се определя от длъжностното лице по гражданското състояние. Бащиното име е от собственото име на бащата с наставките –ов, -ев, -ски. Освен това, когато е необходимо се отчитат етниччески и религиозни признаци. Ако е неизвестен бащата е производно от това на майката. Фамилията е тази на бащата. Ако той не е известен се образува от името на майката или баща ѝ.
  

съществуват 2 процедури за промяна на имената (административна и съдебна). Променя се, когато е осмиващо и опозоряващо. Най – често се случва при сключване на брак

• 
  Българските граждани имат и право на награди – израз на признателност за заслуги. Съществува специален закон за наградите. Издават се с указ на президента по инициатива на МС
  

Освен български граждани на територията на Република България пребивават различни категории чужденци за тях има специален закон

1. 
   Дипломата и дипломатически служители – специален статут определен от Закона за дипломатическата служба. Тук действа принципа на реципрочността – каквито права има българския дипломат в чужда държава, такива има и чужденеца в България. Този статут е свързан с определени привилегии и имунитети
   

2. 
   Ттакива, които не са дипломатически служители. Гражданите на ЕС имат статут близък до този на българските граждани. А тези от трети държави имат специфичен статут - имат нужда от виза. Те се подчиняват на българското законодателство и за тях съществуват определени ограничения. Например за заемане на определени професии или длъжности, за определени здравни услуги, за участие в избори .
   

3. 
   Организации на гражданите – правото на сдружаване е гарантирано от Конституция, при спазване на определени условия. Няколко НА – ЗЮЛНЦ, ТЗ, Закон за кооперациите. Основни принципи – доброволност на членуването, самоуправление.
   

За изпит: Юридически лица с нестопанска цел

1. 
   Сдружения – има членска маса. Може да бъде в частна или обществена полза
   

2. 
   Фондации – учредява се за постигане на цел или за управление на предоставено имуществото. Фондациите нямат членска маса. Има органи на управление. Организационна форма за управление на имущество, чрез която се постига определена цел
   

Неправителствени организации с идеална цел – образователни институции, религиозни институции, политически партии и профсъюзни организации. Поради специалната дейност с която се занимават за тях са установени особени правила.

Въпрос 5: Органи на изпълнителната власт: понятие и видове

По телата които ги образуват, ОИВ се делят на:

• 
  образувани пряко от населението (кметове)
  
• 
  създавани от по-горестоящи органи (ОУ)
  
• 
  образувани от други държавни органи (МС)
  

В зависимост от областта в която упражняват властническите си правомощия ОИВ се намират в:

- икономическата област (М на икономиката, енергетиката и туризма; М на транспорта и др.)

- социално-културната дейност (МОМН; МЗ и др.)

- административна област (МВР; МП и др.)
ТЕМА 6. Централни Орг. на ИВ
Министерски съвет – стои на върха на пирамидата от административни органи. Той е учреден от К колегиален орган на Ив с обща компетентност. Съгласно чл. 105 ал 2 КРБ МС осъществява общото ръководство на държавната администрация
. В състава на МС влизат МП, М, ЗМП. М ръководят отделните министерства, освен ако изрично не бъдат освободени от такова ръководство.
Актовете, които издава МС са постановления, нареждания и решения. Нормативен характер имат постановленията, с които се приемат правилници и наредби.
МП е едноличен орган на ИВ. Правомощията му са уредени в ЗА и основно ре състоят в ръководството на общата политика и текущата дейност на МС. Той представлява съвета, свиква и председателства неговите заседания. МП определя правомощията и координира дейността а зам. МП, назначава зам. М. И тн.

Зам. МП са със специална компетентност, което следва от чл. 23 ал. 4 от ЗА.

1. 
   по искане на 25% от населението от заинтересованите насел. места
   
2. 
   по искане на областния управител
   
3. 
   по искане на МС
   

Редът за създаване на нова община минава през няколко етапа. Подписка на тези 25% от заинтересованите отива при Общинския съвет, който взима решение и изпраща на областния управител. Той прави оценка само по законосъобразност. Ако тя е положителна, той предлага на общинския съвет да организира местен референдум. Ако е положителен резултатът подписката отива чрез областния управител в МС. Там министърът по регионално развитие и устройство внася проект за решение. Ако решението на МС е положително, то отива при президента. Той издава указ, с който определя името и границите на новата община. Това е процес, който представлява сложен фактически състав. В него най важни са резултата от местния референдум и указа на президента.

Градовете трябва да имат население поне 100 хиляди души; да има географско и транспортно обособена част (поне 25 000) ; да има възможност за райониране. В този случай е възможно кмета да внесе предложение до общинския съвет. Ако положително се реши, се изпраща на областния управител. Областният управител преценява законосъобразността му и ако прецени, че е законосъобразно го изпраща за обнародване в ДВ. Районът възниква от датата на обнародването.

• 
  България е установена определена териториална организация, която се изразява в двустепенно административно териториално деление. Границите на административно териториалните единици определят ограниченията на териториалната компетентност на местните изпълнителни органи, които са част от системата на изпълнителните органи на РБ. Основното ограничение на тяхната териториална компетентност се изразява в това, че те действат законосъобразно в рамките на съответната административно териториална единица.
  

На ниво община има 2 вида местни изпълнителни органи:

1. 
   тези представляващи някакъв тип поделения или подразделения на централната държавна администрация. Те осъществява дейността на централен държавен орган, министерство или ведомство на територията на съответната община.
   

2. 
   тези, свързани с общината и с общинското самоуправление. Те осъществяват изпълнителна дейност в общината по решаване на въпроси с местно значение. Става дума за кмета на община, район, кметство, органите, структурите и звената на общинската администрация. Те са подчинени и в по голямата си степен се назначават от кмета на общината. Той е техен горестоящ орган. Кметът на общината назначава заместник кметове и секретари на общината. Заместник кметовете са специализиране местни органи, които носят отговорност за някои от въпросите на общината и могат да заместват кмета (въпрос15) при определени условия.
   

На ниво област се създава областна администрация. Областният управител се назначава с решение на МС. Заместник областен управител се назначава със заповед на министър-председателя. Заместник областният управител подпомага дейността на областния управител и може да го замества при определени условия. Областната администрация подпомага дейността на областния управител и се състои от специализирани звена и отдели, които осъществяват изпълнителна дейност.

Въпрос 8: Административна организация и принципи на дейност

• 
  Към централната администрация причисляваме администрацията на МС, министерствата, държавните агенции и комисии и др.
  

• 
  Териториалната администрация са областните и общинските администрации. Някои от централните органи на ИВ имат и териториални звена и те се определят като такава териториална администрация.
  

Съобразно функциите, които изпълнява имаме обща и специализирана администрация. Така и общинската и областната администрация и министерствата имат обща и специализирана администрация.

• 
  В общата се включват звената, които подпомагат технически съответния орган на ИВ, както и дейността на специализираната администрация. Така в общата администрация са включени дирекции и отдели, свързани с правното, счетоводното обслужване, човешките ресурси, връзки с обществеността, деловодството и други.
  

• 
  В специализираната администрация – онези звена, пряко подпомагащи съответния орган за изпълняването на своите правомощия.
  

• 
  Сектор – най – малкото звено; минимум 3ма души; води се от началник на сектора
  

• 
  Отдел – води се от началник на отдела; по – голямо структурно звено
  

• 
  Дирекцията – най – голямото структурно звено; води се от директор
  

• 
  Главна дирекция е онова, което има и регионални представители
  

Цялата администрация се управлява от главен секретар. Той осъществява административно ръководство на администрацията. Организира работата на звената и осъществява контрол.

• 
  държавната администрация работят служители, чието правоотношения възниква на различно правно основание. Една част работят на трудов договор и техният статут се определя от Кодекс на труда. Друга част се наричат държавни служители и работят по силата на акт за назначаване. Техният статут се определя от ЗДС. Всеки служител в държавната администрация следва да осъществи задълженията си съобразно принципите за работа, определени в ЗА, а и в ЗДС.
  

• 
  Принцип на законност – всеки един акт на действие и бездействие на служителя да се основава на закона.
  

• 
  Принцип на публичност, откритост, координация – заинтересуваните лица да имат достъп до…. Информацията. Система на организираност на ИВ – между всички органи трябва да има координация, за да се постигнат целите, заложени в програмата на държавното управление.
  

Въпрос 9: Държавна служба

• 
  администрацията работят служители, една част от които се наричат държавни служители. Легално определение на понятието ДС се съдържа в чл. 2 на ЗДС : Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.
  

Важен белег е, че то осъществяват работата си въз основа на акт за назначаване, а не въз основа на трудов договор. Акта за назначаване е АА под формата на заповед и от този момент възникват правата и задълженията на ДС . За да се назначи едно лице за ДС, то следва да е спечелило конкурс. ЗДС установява определени принципи за работата на отделните служители: принципът на законност, принципът на откритост, мобилност, кариерно развитие и стабилитет.

• 
  една администрация ръководните длъжности се заемат от ДС. Най-високата ръководна длъжност е главен секретар, а най-ниската – началник на сектор. Вторият вид ДС са експертите. Длъжностите, които заемат експертите са съветник, експерт и инспектор.
  

ДС се отличават със своя статут Стабилитет! Много малко възможности за уволнение на ДС, което има за цел да се осигури стабилитета на администрацията

• 
  Да подпомага орган на ИВ да осъществи своите правомощия.
  

• 
  Задължен е да изпълнява предоставените му права. Всяка негова компетентност се представя като негово право/ задължение;
  

• 
  ДС има задължение да извършва своята работа законосъобразно;
  

• 
  Да проявява лоялност към органа на ИВ;
  

• 
  Според ЗДС ДС следва да има уважително отношение към гражданите, да им предоставя необходимото съдействие за постигане на интересите им
  

• 
  ДС имат право на представително облекло, почивки и на стачки при определени условия.
  

• 
  Осигуровките на ДС се поемат от държавния бюджет
  

• 
  ДС има задължение да не уронва престижа на държавната служба както в личния си живот, така и в при изпълнение на своите задължения
  

• 
  При изпълнение на своите задължения ДС носи съответната отговорност – може да носи административно-наказателна отговорност, ако е извършил административни нарушения; наказателна отговорност, ако извършва престъпления при изпълняване на функциите си; гражданска отговорност, която се осъществява по исков ред; дисциплинарна отговорност за неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията си. Във всеки конкретен случай се създава дисциплинарен съвет, който да проучи всички факти и обстоятелства и да изслуша ДС. В случай че се установи основание за прилагане на дисциплинарно наказание, може да се получи забележка, порицание, понижаване в ранг, отлагане на повишаване в ранг или дисциплинарно уволнение.
  

Въпрос 10 : Форми и метод на изпълнителна дейност (важно за изпит)

• 
  теорията съществуват различни схващания за това колко и какви са формите на изпълнителната дейност и по какви критерии се обособяват те.
  

• 
  Правотворческата дейност представлява възможността и задължението на администрацията на подзаконово ниво да създава правила за поведение. Целта е безпротиворечивото, еднаквото и конкретното прилагане на закона. Те се издават в рамките на компетентността на съответния държавен орган. Компетентността за издаване на ПНА е изрична. Тя не може да се извлича по аналогия или по тълкувателен път. Издаването на ПНА може да се извърши само в условията на обвързана компетентност.
  

• 
  Правоприлагането ( нарича се още активно администрация или оперативно администрация), тя води до възникване на отношения с конкретен правен субект. Това са държавните органи, гражданите, организациите на гражданите. Тази форма има конкретен характер, тъй като за разлика от правотворчеството, където има безлични правила за поведение, тук властническото въздействие е с конкретна насоченост. Тя има 2 посоки на властническо въздействие:
  

1. 
   Вътре в държавния апарат – тук се изхожда от различната йерархична позиция на съответния държавен орган. Това е дейност, която има вътрешнослужебен характер. Основава се на надмощното положение и съществува йерархична зависимост.
   

2. 
   Извън държавния апарат – отнася се до субектите извън държавния апарат. Чрез властническо въздействие към тези субекти се постига конкретно регулиране на индивидуално определени отношения със субект на АП, извън държавния апарат. Най - често тази форма се осъществява чрез ИАА и по – рядко с ОАА.
   

• 
  Правозащитна (на някои места правораздавателна) форма – Тук без да се засяга дейността на СВ и в рамките на администрацията е дадена възможността специални органи, изградени по специален ред спазване на специални процедура, да решават специални спорове. Тези органи се наричат юрисдикция или особена юрисдикция, или административна юрисдикция. Тези които са предназначени конкретно за налагане на административни наказания се наричат административно-наказателни юрисдикции. Юрисдикцията осъществява функции по правораздаването –това е част от структурата на администрацията. Това са например Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита от дискриминация, Отдела по споровете в патентното ведомство. В дейността си те решават правни спорове, което означава, че се произнасят по законосъобразността на АА. Решаването става при условията на елементарно състезателно производство. Това означава, че е повдигнат правен спор относно законосъобразност на АА пред особената юрисдикция. Той е независим и самостоятелен орган, еднакво отдалечен от страните по спора. Крайният акт, с който се произнася юрисдикцията по спора за законосъобразност се нарича решение. Поради това, че решението е резултат от развило се пред юрисдикцията състезателно производство, то има силата на пресъдено нещо.
  

В България налагането на административно наказание е дейност, осъществявана от административната наказателна юрисдикция. Това са ограничен брой изпълнителни органи, които могат да налагат административни наказания. Те са в структурата на администрацията. Пред тях се развива също елементарно състезателно производство между 2 страни. Едната е тази, която е установила административно нарушение, личността на нарушителя и неговата вина, а от другата страна е самият нарушител. Административно наказателния орган, играещ ролята на административно наказателна юрисдикция решава спор относно вината, фактическата обстановка и други обстоятелства свързани с извършването на нарушения и личността на нарушителя. Съобразно преценката на тези обстоятелства определя вид и размер на наказанието.

• 
  Договорно правна форма – съществуват 2 понятия:
  

1. 
   Договори на администрацията – изключително широко понятие. Администрацията или нейните служители сключват най – различни договори. При тази форма администрацията вече не е само субект на власт, който еднолично и едностранно възлага права и задължения.
   

2. 
   Административни договори – администрацията като субект на власт изразява воля в рамките на своята компетентност и тази воля се среща с волята на друг субект на АП – гражданин или организация. По този начин се появяват административните договори. Тук се прилага подход, характерен за ГП – изразяване на воли и формиране на определени цели. Така волята на административния орган се среща с волята на друг субект на правото, който независимо от подчиненото си положение изразява волята си и се достига до съгласие.
   

Съществуват различни видове административни договори. Например концесията. Съгласно Конституцията, Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост и други, част от собствеността има характера на публична държавна и общинска собственост. Освен това съществуват обекти, които са не просто публична държавна собственост, а са изключителна държавна собственост. Тези обекти са изключени от гражданския оборот. Те не могат да са предмет на сделки и договори по смисъла на ГПК. В същото време повечето от тях имат стопанско значение и могат да се използват със стопанска цел. Тук на помощ идва концесията – държавата или общината определя условия при заплащане на концесионни такси и разходи. Примери за това са: задълженията на държавата да осигури вътрешен граждански транспорт. Плажовете и плажната ивица са изключителна държавна собственост.

• 
  АПК се съдържа уредбата на една особена правна фигура, която наподобява административния договор и дори е определена като вид административен договор. Това е споразумението. То е уредено в чл. 90. Възможност за споразумение има в първа и касационна инстанция, уредена в АПК. При него административния орган и този, до когото би се отнасял АА, стигат до обща воля, която замества едностранното волеизявление, което се съдържа в АА. Така едностранното волеизявление на администрацията се заменя с достигане на обща воля, която се материализира в споразумението.
  

Методите на изпълнителната дейност показват как се въздейства върху поведението на субектите на АП. Най – често се говори за убеждение и принуждение. При убеждението необходимата цел се постига с възпитателни и поощрителни мерки. При принудата имаме неблагоприятно властническо въздействие, изразено в ограничение, стесняване или лишение, които са породени от неизпълнение или лошо изпълнение на административното задължение.

6. 
   -та характеристика е ,че всичко това е недостатъчно, ако няма система за гарантиране на прилагането или изпълнението на АА. Тези гаранции се изразяват във възможността за прилагане на принуда. Това означава, е при неизпълнение или лошо изпълнение на АА е възможно да се приложи държавна принуда. При това принудителните действия, които са необходими ще бъдат предприети от администрацията по пътя на пряката акция без намесата на съда (за разлика от положението в ГП, когато намесата на съда е неминуема).
   

Въпрос 12: Видове АА (важно за изпит)

(2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

2. Общи АА – (чл. 65 АПК) Чл. 65. Общи са АА с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Особености в сравнение с НА : става дума за актове с еднократно действие -> с изпълнението на задължението се приключва действието. При НА еднократното изпълнение не води до прекратяване на НАА; Има висока степен на персонификация. Някои хора смятат , че ОАА представляват сбор или набор от ИАА. Имат един от белезите на нормативните АА – неопределен брой лица, които засягат и един от белезите на индивидуалните – еднократност на изпълнението

В зависимост от вида правна промяна, която АА целят да установят, АА са задължаващи, забраняващи и облагодетелстващи (даване на различни разрешения – когато се вдига за определено лице една предварително установена обща забрана). Съществува и още една категория – утежняващи, с които се създават задължения, създават повинности (например данъчното облагане).

АА като вид ЮА имат определено действие по :

2. При изтичане на срока, за който е бил издаден АА

3. При изчезването на адресата на АА (смърт на ФЛ/ ликвидация на ЮЛ)

4. При отпадане на интереса на реализиране на правоотношението, възникнало по силата на АА (преминаване на опасността от епидемия например)

5. При отмяна :

- по пътя на правораздавателен контрол (съдилища и особени юрисдикции)

- по пътя на административен контрол (могат да се отменят и закоосъобразни актове)

- oтмяната ликвидира предизвиканите от нея правоотношения за в бъдеще (ex nunc) или за минало време (ex tunc).

1) компетентност

2) материална законосъобразност

3) съответствие с целта на закона

4) форма

5) производство

Въпрос 16: Условия за законосъобразност на АА – форма и производство

Спазване на административното производство. Това условие изисква АА да бъде издаден при спазване на административнопроизводствените правила за това. Самото производство играе ролята на автоматична гаранция за законосъобразността на съответния АА. То се определя като съвкупност от действия, предвидени да материализират волеизявлението на административния орган в определен АА. Процесуалните правила очертават рамката за поведение на един административен орган, като му сочат последователността на действията, които трябва да извърши. АПК задължително предвижда, че за началото на производството ДО трябва да уведоми известните заинтересовани лица. Друго положение от АПК е изпълнителният орган да изслуша становищата, задълженията, обясненията на заинтересованите лица. Ако АА бъде издаден преди да са събрани тези неща преди изслушване на заинтересованите лица, това е основание за отмяна на АА. Към производството отнасяме правилата за кворум и мнозинство при колективните органи, процесуалните срокове, утвърждаването или одобрението на акта от друг орган и др.

Въпрос 17: Недействителност на АА

Условия за законосъобразност : 1) компетентност 2) материална законосъобразност 3) съответствие с целта на закона 4) форма 5) производство

Разработените от теорията 5 условия за законосъобразност на АА са закрепени в чл. 146 АПК под формата на тяхното отрицание и са определени като основания за оспорване на АА . всяко едно от тези условия, ако бъде нарушено, ще доведе до незаконосъобразност (недействителност) на АА. Самата недействителност може да се степенува в зависимост от тежестта на порока. Така актовете биват нищожни и унищожаеми. Когато акта страда от радикални, съществени пороци, той е нищожен. Приема се като „правно нищо“, което не може да породи каквито и да е правни последици и на което никой не дължи подчинение. Когато актът е унищожаем, явно страда от някакъв порок, но той не е толкова тежък, че да направи акта негоден да породи правни последици. Поради това един унищожаем акт поражда правни последици

и неговите адресати му дължат подчинение до момента на отмяната му. Този акт също може да се санира. При унищожаемия акт трябва да има отмяна. При нищожния акт не може да има саниране. Няма срок при нищожността за оспорване, докато при унищожаемия е 14 дни. Клоним към по – малкия порок (унищожаемост). Няма ясни легални правила кога един акт е нищожен и кога унищожаем в АП, за разлика от ГП. Преценката се прави от съда в АП. Все пак има установени определени условия:

1) компетентността Когато е нарушено това условие, актът винаги е нищожен. Говорим за некомпетенстност или превишаване на власт

2) формата – нормативно регламентирано изискване. При нарушение на формата имаме унищожаемост. Възможно е обаче и да има нищожност (когато има пълна липса на форма; когато не е упоменат органа, автор на акта; когато няма подпис на автора; и тн). В останалите случаи имаме унищожаемост. Най – честото основание е липса на мотиви, което препятства правото на защита ( неясни, непълни, вътрешнопротиворечиви) Задължително изискване по закон е и отказите да се мотивират. Липса на мотиви има само при мълчаливия отказ. Мотивите се презумират казва съдебната практика.

Реквизити, които не се отразяват на законовия статут на АА – начинът и срокът на изпълнение. Непосочването на разноски също не е основание за оспорване. Непосчването на оспорване (пред кого) също не е опорочаване на акта (може да доведе само до удължаване на срока за оспорване)

3) производство – в АПК чл. 146 се казва, че основание за оспорване е съществено нарушение на административните производствени правила, т.е. не всяко нарушение води до унищожаемост и нищожност. За съществено нарушение се приема това нарушение, което ако не беше извършено, органът можеше да стигне до друга воля, до друго решение. Отново принципа е, че съществените нарушения водят до унищожаемост. Нищожност има в крайни хипотези – например липсата на кворум или мнозинство при колективните органи

4) Съответствие с материалноправните разпоредби – ако актът се издаде при липсващо материалноправно основание или при неправилно тълкуване (пример за липса – противоречието на ПНА и закона), това ще доведе до унищожаемост, а по изключение и до нищожност (когато са засегнати основни материалноправни норми)

5) Несъответствие с целта на закона – изключително трудно доказуемо на практика.

Недовършени актове на администрацията – тези актове, при които липсва последния елемент от фактическия състав. Да кажем акта не е подписан от органа – той си седи в администрацията и чака да бъде подписан. Единствената разлика между недовършен и нищожен е това къде се намират те – в администрацията или тя се е опитала да ги изкара навън и да черпи права.

Когато актът е унищожаем, аз трябва да пусна жалбата; Когато актът е нищожен, аз просто казвам, че няма да го изпълня и администрацията трябва да поиска изпълнение, след което аз пускам възражение.

§Въпрос 18 : Изпълнение на административноправни задължения

1) Редовен АА – той може да е ИАА или ОАА; трябва да е законосъобразен правилен и стабилен (означава да е влязъл в сила, да е изтекъл срока за оспорването му).

2) Решение, определение, разпореждане на административен съд

3) Споразумение между АО и задълженото лице

4) Административен договор

5) От събитие, предвидено в закона. Тогава задължението възниква ex lege по силата на закона, без да има издаден АА ( при раждане на дете има задължение то да се регистрира)

Съществуват заместими и незаместими задължения:

Време на изпълнението – обикновено АО посочва времето на изпълнение. Изпълнение, извършено преди или след този срок, е невалидно. Ако в АА не е посочено нищо, изпълнението може да се изисква веднага след узнаване съдържанието на акта. Което означава възможно най – бързо с оглед конкретните обстоятелства, когато е било възможно най - рано. Може да бъде определена точна дата за изпълнението. То се дължи точно тогава ( не по – рано, не по късно). Ако се изпълни по – късно това означава окончателно неизпълнение, тъй като нуждата от изпълнение е вече преминала и няма интерес от такова.

Може да е даден определен срок за изпълнение (от – до). Това са срочни задължения и изпълнението е редовно, ако бъде извършено в рамките на този срок. Това е срок в полза на адресата, защото администрацията е длъжна да приеме изпълнение във всеки момент от този срок. До крайната дата на този срок изпълнението не е изискуемо.
Видове изпълнение – съществуват 2 начина за изпълнение на административноправно задължение
1) Доброволно изпълнение – това е редовният начин на изпълнение. Задълженото лице в съответния срок, по съответния начин и на съответното място е изпълнил задълженията, които му е възложил АА.
2) Принудително изпълнение – към него се пристъпва, когато не се е стигнало до доброволно или има налице лошо изпълнение.
Предварително изпълнение – уредено е в чл. 60 АПК. Означава АА да се изпълни преди да е влязал в сила.
Въпрос 19 Способи за обезпечаване на законосъобразност и правилност в ИД. Контрол на представителните органи
ИД е разположена във времето в определена последователност. Поради това могат да се обособят етапи или фази в нейното осъществяване. Най – общо разпределена във времето ИД се представя като:
1.Ръководство

2.Организация

3.Контрол – преценява се съответствието между поставените цели, постигнатите резултати и ресурсите, които са вложени.
Самият контрол може да се разложи или разпредели на няколко съставни елемента:
1.Събиране на информация – означава запознаване с дейности, които подлежат на контрол

2.Анализ на тази информация

3.Оценъчна функция

4.Предприемането на действия след анализа, т.е. дали спрямо подконтролния субект трябва да се приложат мерки на принуда, наказание или поощрение.

 Контролът може да бъде по законосъобразност и правилност

 От гледна точка на момента, в който се осъществява контролът, той бива предварителен, текущ и последващ

2-централистичен (ведомствен /вътрешноведомствен ) контрол

3-Специализиран административен контрол

4- контрол в областта на местното самоуправление.

Пример за предварителен контрол е установената в К възможност на МС да назначава с решение различни категории държавни служители, освен това министър -председателя със заповед назначава редица длъжностни лица – заместник министрите, заместник-областните управители и ръководители на ведомства без ранг на министерства.

Въпрос 23 Контрол в системата на местното самоуправление

В България по силата на Конституцията, Закона за административно - териториално устройство на България и ЗМСМА, съществуват две нива. Съществуват 2 вида териториални единици – областите и общините. Когато става дума за контрол в системата на местното самоуправление се има предвид взаимоотношенията между три органа: това е общинския съвет, кмета на общината и областният управител. В рамките на тези взаимоотношение и при упражняването на правомощия от тези три органа е предвиден и контролен механизъм.

1. При отношенията областен управител – кмет. Областният управител е назначен от правителството с решение. Той е израз на деконцентрацията на ДВ и представлява правителството на съответната територия. На него възложен административния контрол в рамките на областта. Кметът е орган на ИВ в общината, така го определя К и ЗМСМА. По силата на АПК областният управител е горестоящия административен орган на кмета. Това означава, че актовете на кмета, които са във приложното поле на АПК, могат да се обжалват по правилност и законосъобразност пред областния управител. По този начин се реализира контрол в системата на местното управление .

2. Втора категория отношения - отношения между областния управител и общинския съвет. Тук има една особеност – областният управител е назначен от правителството и е представител на централната държавна администрация. Общинският съвет е избран от населението по пропорционалната избирателна система и осъществява местното самоуправление. Тази особеност оставя отпечатък върху отношенията на Общинския съвет и областния управител и върху възможностите на областния управител за контрол върху актовете и действията на Общинския съвет. Поначало съществуването на този контрол е един от елементите и особеностите на местното самоуправление така, както това местното самоуправление се разбира от Европейската харта на местно самоуправление, към която България се е присъединила и е поела ангажимент да спазва. Съгласно тази харта елемент от местното самоуправление е възможността държавата да осъществява контрол върху местните власти. Това е конкретизирано в з ЗМСМА, където са уредени отношенията между областния управител и Общинския съвет. ОС е длъжен в 7 дневен срок от приемането на актовете да ги изпраща на областния управител. Областният управител ги преценява само по законосъобразност. Преценката е само по законосъобразност, тъй като законодателят счита че ако допусне преценка и по правилност, то това би накърнило осъществяването на местното самоуправление. Освен това би бил накърнен в определен смисъл и принципа на разделението на властите, затова областният управител преценява само по законосъобразност . Той може да върне акта на ОС за ново разглеждане в ОС, да го спре или да сезира съответния административен съд. Областния управител не може да отменя актовете на ОС. Логиката на това законодателно решение е същата - да не се накърнява принципа на местното самоуправление, чийто носител е Общинският съвет съобразно К и закона за местното самоуправление и местната администрация . От казаното до тук следва, че възможностите за административен контрол на областния управител прямо ОС са сравнително ограничени.

3. Третия вид отношения - между кмета и ОС. ОС е колективен орган, който осъществява местното самоуправление. Кметът е едноличен изпълнителен орган. Той осъществява изпълнителната власт в общината. ЗМСМА урежда отношенията между тях . Кметът е длъжен да изпълнява решенията на общинския съвет и да се отчита за изпълнението на тези решения . Когато кмета прецени , че 1 решение на ОС е незаконосъобразно, той може да иска спиране на изпълнението на това решение и неговото преразглеждане, а също и оспорване пред съответния административен съд. Възможно е ОС да прецени ,че някой от актовете на кмета са незаконосъобразни и може да иска тяхното спиране или отменяне в това число и по съдебен ред.

ТЕМА 24. Правораздавателен контрол(надзор) върху администрацията

1. Понятие

Административното правораздаване е уредено в чл. 120 ал.1 КРБ „съдилищата осъществяват контрол по законност на актовете и действията на администрацията“ Правораздавателният надзор върху дейността на органите на държавно управление е властническа контролна функция на определени по закона органи (съдилища и административни юрисдикции). Тя е позната като административно правораздаване.

Административното правораздаване е изградено като самостоятелна и независима в решенията си контролна система, начело на която стои ВАС. Административното правораздаване, осъществявано от съдебните органи – попринцип ВАС и административните съдилища, а по изключение и районни и окържни съдилища, се нарича административно правосъдие. Когато административното правораздаване се извършва от несъдебни органи (съвети, комисии, еднолични органи), става дума за упражняване на административна юрисдикция като специална правораздавателна функция на държавата. Органите се наричат административни юрисдикции или особени юрисдикции.

Административното правораздаване се свързва с разрешаване на конфликтни правни положения – спорове между администрацията и адресатите на нейните актове.

2. Значение

Първата и най-важна функция е защитата на субективните права и интереси на гражданите и

организациите

Втората важна функция се състои във влиянието, което то има към нормалното действие на различните органи и звена на държавно управление.

Третата важна функция се свързва с широката възможност чрез него да се разкрият слабостите и недостатъците в апарата на управлението.

Последната важна функция на административното правораздаване е неговата охранна и стабилизираща функция.

25. Системи на административно правораздаване

Съществува дуализъм в системата на административно правораздаване. От една страна, като орган на административно правораздаване действат особените юрисдикции, а от друга – съдилищата.

Административните юрисдикции обикновено са изградени като специализирани правораздавателни органи към определено ведомство за разрешаване на административноправни спорове, свързани с това ведомство.

В организационно отношение административните юрисдикции са подчинени на съответното ведомство и обикновено наред със специалната правораздавателна фунцкия осъществяват и определени функции по държавно управление.

Определянето на един орган от системата на администрацията като административна юрисдикция се свързва със следните необходими изисквания:

1) органът който действа като юрисдикция, да бъде определен изрично в закона

2) да действа при сезиране, а не служебно

3) да е натоварен да решава административни спорове

4) да следва точно установено от закона елементарно производсто

Системата се намира под върховенството на ВАС. Той осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на всички съдилища в това отношение и осигурява точното и еднакво приложение на законите от тях. Той осъществява такъв надзор и върху дейността на особените юрисдикции.

ВАС издава тълкувателни решения, които са задължителни за правораздавателните органи ВАС действа като висша надзорна инстанция за преразглеждане на извънредно основание на влезли в сила законни решения на административноправни спорове.

Принципът на инстанционно подчинение не дава възможност на по-горната инстанция по своя преценка да упражнява контрол върху по-долната инстанция. Максималното, което може да направи тя е да отмени издаденото правораздавателно решение с оглед съобразяването му със закона.

Правораздавателният надзор върху администрацията по правила се реализира в две инстанции (първа и касационна) и по изключение в една единствена инстанция (при обжалване на НАА) . Особеност има при административнонаказателното правораздаване, където действат повече от две инстанции – районните съдилища действат като втора инстанция.

3. Видове административно правораздаване:

- според субекта, който упражнява администартивнораздавателна дейност

1) съдилища;

2) административни юрисдикции

- според предмета на спора, правораздаваето може да бъде:

1) за отмяна на АА ;

2) за налагане на административни наказания

- според начина на извършването и ефекта на решението

1) пряко и косвено;

2) за разрешаване на конфликти за подсъдимост на административни дела;

3) тълкувателно;

4) контролно – отменително;

5) по същество.

Контролно – отменителното административно правораздаване обхваща по-голямата част от случаите за правораздавателен надзор върху администрацията. Контролният орган е сезиран с искане за отменяне на един АА като незаконосъобразен. Решението на органа има отменителен ефект.

Според начина и основанието за задействане на административното правораздаване, то може да бъде:

• 
  редовно – когато законът установява принципна възможност за оспорване на АА по пътя на жалбите и протестите
  
• 
  извънредно – при възобновяване на дело
  

Проукуратурата може да се схваща като особена система за упражняване на надзор за точното спазване на законността от всички органи в държавата, организации и лица.

При осъществяване на надзорната дейност прокуратурата е длъжна да привлича под отоговорност лицата, извършили престъпления от общ характер. Функциите на прокурорския надзор за обезпечаване на законността в страната са уредени в КРБ чл. 127 и ЗСВ 136 и 145.

Надзорът на прокуратурата, известен като общ надзор, си поставя задачата да съдейства в максимална степен за спазването на законите в цялата дейност на държавно управление. Чрез общия надзор прокурорските органи следят дали актовете на държавна власт съответстват на разпоредбите на КРБ, законите, указите, постановленията нс МС и др. НА. От обсега на този надзор са изключени само актовете на НС и Президента.

Прокурорската намеса задължава компетентните органи да вземат отношение по повдигнатия пред тях въпрос за законността на един АА. Прикуратурата сама не може да отмени или видоизмени АА.

Основно средство за реагиране срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Протести се подават срещу незаконосъобразни постановления, правилници, наредби, инструкции, решения, заповеди и др. актове на държавно управление по реда, предвиден в закона 145 ЗСВ.

Прокурорът може да спре изпълнението на оспорения акт до разглеждането на протеста от съответния орган.

Когато става дума за многобройни и систематични нарушения, прокурорът може да действа по пътя на предложението. Целта е не само да се ликвидират конкретно нарушенията, но и да се отстранят причините за тях. Предложението може да бъде отправено до всеки компетентен орган. Това не е право на прокурора, а е негово задължение.

В зависимост от характера на извършените нарушения, прокуратурата може да привлече под наказателна отговорност виновните лица или да предложи на компетентните органи да привлекат под адинистративнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност, когато е необходимо.

Прокуратурата е в правото си да налага и административни наказания. Основанието е „неизпълнение на разпореждане на нареждане на прокурора“ и наказанието е глоба от 50 до 2000 лв.

Омбудсман

Институтът на омбудсмана е въведен у нас през 2003 година с приемането на Закона за омбудсмана. Той е независим орган, избран от НС за срок от 5 години, с възможност за преизибиране за втори 5-годишен мандат. Той защитава правата и свободите на гражданите, когато те са засегнати или нарушени от действия или бездействия на държавните органи.

Методът на работа на омбудсмана е чрез сезиране. Той може да действа, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите. Сезирането на омбудсмана става чрез подаване на жалби и сигнали. Методите, които омбудсманът може да използва се свеждат основно до правото му на достъп до органите на държавно управление и техните администрации, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях, правото да иска и получава информация, да извършва целеви проверки по постъпилите сигнали и жалби.

Той изготвя становища, препоръки и предложения до съответните органи в резултат на жалбите и сигналите. Те са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок, да предприемат съответните мерки и да уведомят за това омбудсмана. Омбудмсанът осъществява косвено контролно въздействие в съответствие с чл. 19 ал. 1 т.4;5;6;8 сред които са:

- да отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи

- да отправя предложения и препоръки за отстраняване на предпоставките за нарушения на права и свободи

- да посредничи между административните органи и засегнатите лица и др.

С изменение на КРБ от 2006 на омбудсмана е дадено правото да сезира КС „с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

ТЕМА 27: Принудителни административни мерки. Понятие и видове. Административна принуда

Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на ИД.

Административната принуда в тесния смисъл, приемана като система от мерки и действия на комп. О., предназначена да осигури изпълнението на охраняваните и прилагани чрез нея правни норми.

Богато е разнообразието от принудителни актове и действия, от форми и средства за осъществяване на принудата – от преките мерки за изпълнение на задължения, до прякото прилагане на принудителни административни мерки, предвидени в гл. 2 раздел 3 на ЗАНН. Проява на принуда ще бъде например удръжката на трудово възнаграждение за събиране на данъци и такси, описването и изземването на предмети, премахването на незаконни постройки или строежи и т.н.

Актовете и действията на административната принуда могат да бъдат насочени пряко към изпълнение (или заменоизпълнение) на едно съществуващо вече административноправно задължение или към създаване на едно ново задължение. В първия случай е налице замяна на едно доброволно изпълнение с принудително, а във втория случай принудителните актове и действия се използват като средство за борба с допуснати или възможни закононарушения. Най-общи белези на административноправната принуда:

1) външно психическо или физическо въздействие

2) тя е правна принуда

3) изразена е като вид на държавна принуда, осъществена от държавни или приравнени на тях органи

4) тя е административна, а по своята същност се явява като фроам на изпълнителна дейност

5) рганите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция

Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма докато административните наказания са действия по прилагане на санкцията. Наказания могат да се налагат само ако е извършено административно нарушение, докато принудителните административни мерки могат да се прилагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена опасност от такива закононарушения.

ВИДОВЕ:

Преустановителни адм. Прин, мерки : прилагат се в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката (например употребат на физическа сила, оръжие и различни помощни средства от органите на реда)

Възстановителни: прилагат се в случаите на закононарушения, които са причинили вредоносни последици за някого. Например принудително възстановяване на стена, незаконно премахната от собственика на жилището

ТЕМА 28.:Административнонаказателна отговорност

Административната отговорност, наричана още административнонаказателна отговорност, е осъществяване на санкции предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административноправни задължения. За разлика от принудителното изпълнение налагането на административната отговорност е наказание, нормирано по най- общ начин в чл 31 от ЗАНН: „Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, вкл. Във връзка със стопанските мероприятия на държавата, с наказва с глоба от 2 до 50лв.“. Прилага се само ако специалните адм. Закони не предвиждат други административни наказания, в какъвто случай важи принципът специалният закон дерогира общия.

При административното наказание са възприети намалени по размер и различни по вид наказателни санкции (тук главно накзание е глобата, която не може да надхвърли пределен размер.

ЗАНН установява общо правило, обща клауза за съдебен контрол върху всички наказателно-административни актове – наказателните постановления според чл. 59 ал.1 ЗАНН подлежат на обжалване пред съответния районен съд. По отношение на влезлите в сила наказателни постановления и съдебни решения се допуска касационно обжалване.

Важна особеност на административното наказание е неговата нормативна основа. ЗАНН урежда само общите положения и принципи на административнонаказателното материално право, без да вкл. В своя нормен състав специални норми, които се отнасят до отделните административни нарушения и наказания – ЗАНН няма специална част, подобно на НК. По силата на чл 32. ЗАНН МС може да издава НА (постановления, разпореждания и др. ), в които да предвиди за тяхното нарушаване административно наказания. Съгласно чл. 22 от ЗМСМА ОС издават наредби по определени административни материи, които при нарушение също могат да предвиждат налагане на административно наказание – глоба.

- Принципът за законоустановеност на съставите и на наказанията

- справедливост на административните наказания

- недопустимост за налагане на повторно наказание за едно и също деяние

- принцип на вината

- принцип на зачитане на личността и моралната сфера на нарушителя

- принцип на бързина и ефективност на административната отговорност

Според ЗАНН основно принципно положение е ,че не може да се състави акт ако са изтекли 3 месеца от откриването на нарушителя или 1 година от извършване на анрушението. Законът предвижда кратки давностни срокове за изпълнението на наложените наказания.

ТЕМА 29: Административно нарушение

- легално определение

Чл. 6 ЗАНН – Административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

За разлика от престъпленията административните нарушения са деяния с по-малка степен на обществена опасност. Те имат две страни – обективна и субективна

- обективна страна на административните нарушения –

Деяние, противоопасност, насоченост на деянието срещу административния ред, наказуемост и ред за наказване.

Деяние – нарушение може да бъде само човешко деяние. То може да бъде действие (комисивни) или бездействие (омисивни).

Противоправност – противоречие с предписанията на административноправната норма

Насоченост на административните нарушения - неспазване на установените административноправни порядки, които осигуряват нормалното и правилното развитие на управленските отношения

Наказуемост – зависи от преценката на законодателя; едно деяние може да е противоправно, да е насочено против реда на управление, но да не бъде наказуемо

Особен административен ред за наказване – последният елемент на обективната страна; установен в ЗАНН. Следва се специално административнонаказателно производство.

- субективна страна

Вина – особено отношение на извършителя, обусловено от вменяемост. Лицето може да ръководи и контролира постъпките си, дава си сметка за извършеното закононарушение и или желае настъпването на вредоносния резултат (умисъл), или не си е давало сметка за него и не е желаело настъпването на резултата, но е могло да знае и е било длъжно да знае, че вредоносният резултат ще настъпи (небрежност, немарливост). Без вина не може да има наказуемо деяние и отговорност.

При административното право се наказват и деянията по непредпазливост, ако друго не е установено в правна норма.

Мотиви и цели – могат да играят важна роля на смекчаващи или утежняващи вината обстоятелства

Липсата на който и да е от елементите дисквалифицира деянието като нарушение, за което може да се търси административнонаказателна отговорност. Не са административни нарушения деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. план- конспект по въпрос № 29 Административно нарушение

I. Обща характеристика: административното правонарушение е отделен вид противоправно, виновно, наказуемо деяние, което разкрива свои особености. Определение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН – адм.нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм.наказание, налагано по адм.ред.

Белези на адм.нарушение:

1. 
   деяние – 2 форми: действие или бездействие.
   
2. 
   насоченост – адм.нарушения са насочени против реда, установен в държавното управление; деяние, което пречи на нормалното функциониране на изп.власт; не е необходимо да е настъпило увреждане, достатъчно е само да съществува заплаха режима на държавно управление да бъде засегнат или застрашен.
   
3. 
   виновно извършено; вината е особеното субективно вътрешно отношение на извършителя на неправомерното деяние; предпоставка за вината е вменяемостта – психично качество на едно лице, което му дава възможност да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си; 2 основни форми на вина: умисъл и непредпазливост.
   
4. 
   наказуемост – едно деяние, за да бъде административно нарушение, трябва да бъде обявено за наказуемо.
   
5. 
   да е предвидено адм.наказание – трябва да е посочено в закона, преди извършване на нарушението; законът определя вида и размера на наказанието.
   
6. 
   налагано по административен ред.
   

II. Обстоятелства, които дисквалифицират деянието като адм.нарушение: неизбежна отбрана, крайна необходимост.

III. Обстоятелства, които изключват административнонаказателната отговорност – трябва да се разграничават от II.

IV. Разграничаване на адм.нарушение от престъпление.

V. Видове адм.нарушения:

Въпрос 30: Административно наказване

Целите на административното наказване съобразно чл. 12 от ЗАНН са: да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на определения ред на държавно управление, но също така да се предупредят и да се въздейства възпитателно и върху останалите граждани. Това е така наречената лична и генерална превенция. За да постигнат тези цели, наказанието трябва да бъде справедливо. То трябва да бъде съответно на степента на обществена опасност на нарушението и на причинените от него вреди. Административните наказания винаги са определени в закона; не може да има административно наказание без то да е посочено предварително в специален закон. Друга особеност – те се налагат по административен ред. За разлика от углавните наказание, административните се прилагат по реда на ЗАНН.

Административно наказание – предвидена в закона санкция, израз на държавна наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която принуждава нарушителят да претърпи определено по закона увреждане на неговите материални или други интереси и има за цел да окаже възпитателно и предупредително въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото.

Основни видове административни наказания – обществено порицание, глоба, временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност

• Общественото порицание се изразява в публичното порицание на нарушителя и засяга неимуществената сфера на нарушителя. Например изчитане на наказателното постановление пред определен екип, в който членува и работи нарушителя • Глобата – паричнo наказание. Засяга имуществената сфера на нарушителя. Изразява се в заплащане на определена парична сума, чиято стойност не може да преминава максималния или да бъде под минималния размер, предвиден в закона.

• Временно лишаване от това да се упражнява определена професия или дейност – засяга осъществяваната от нарушителя професия или дейност. Особеното е, че има временен характер. Неговото налагане само блокира за определен период от време упражняването на професия или дейност, но не ликвидира придобитата от нарушителя правоспособност. Срокът е най малко един месец и най много 2 години. (в закона за движение и пътищата – 5 години).

Други видове административни наказания

• Отнемане в полза на държавата – засяга имуществото на нарушителя. Важна особеност е, че има субсидиарен характер - не може да бъде налагано самостоятелно, отделно от другите основни наказания. Това е едно допълнително наказание. Друга особеност – може да се налага само за умишлено извършено нарушение. ЗАНН определя и кои точно вещи могат да се отнемат в полза на държавата – вещите, които принадлежат на нарушителя и които са послужили за извършване на нарушението. Могат да бъдат отнемани на следващо място и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено (наркотици, отровни вещества). Вещите, придобити в резултат на извършеното нарушение.

Имуществени санкции, които могат да се налагат на ЮЛ – уредени са в чл. 83 от ЗАНН. ЮЛ не носят административна наказателна отговорност, тъй като тя е лична. Имуществените санкции засягат имуществената сфера на това ЮЛ. Характерно за тях е че те се налагат за неизпълнение на задължения към държавата. Имуществената санкция обаче се различава от глобата. Глобата винаги има парично изражение, докато имуществената санкция освен парично изражение може да се изразява и в засягане неблагоприятно на други имуществени права.

За да изпълни своите цели и роля административното наказание трябва да е справедливо и адекватно на извършеното нарушение. Определянето на наказанието зависи от правната норма, относима към извършеното нарушение, защото в нея се определя вида наказание. След като се определи по вид наказанието, то трябва да бъде индивидуализирано.

Съществуват обстоятелства, които изключват административната наказателна отговорност. Няма да се носи отговорност, ако не е налице някой от субективните или обективните елементи. Обстоятелства, които изключват административната наказателна отговорност са:

• имунитет на нарушителя - например дипломатически имунитет

• смърт на виновното лице - отговорността отпада поради липса на субект на наказанието, но гражданската отговорност остава и тя се понася от наследниците му

• просрочие - отговорността отпада, когато е изтекъл предвидения в закона преклузивен срок – не може да се налага наказание, когато не е съставен акт за констатиране на нарушението в 3 месечен срок от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението. Ако е създаден такъв акт, но не е издадено наказателно постановление в 6 месечен срок от създаването на акта, също отпада. Тези срокове са преклузивни и прекратяват правната възможност за реализиране на административната отг. Освен тях има и давностни срокове за осъществяване на административна отговорност – не може да бъде изпълнено административно наказание, ако са изтекли 2 години, (когато наказанието е глоба), 6 месеца (когато наказанието временно лишаване и 3 месеца (когато наказанието обществено порицание).

• изпълнение на неправомерна заповед - не носи административна отговорност лицето , когато е действало в изпълнение на редовна издадена, но неправомерна заповед. Условието е обаче заповедта да не съдържа очевидно за нарушителя нарушение. Ако нарушението е било очевидно и осезаемо се носи административна отговорност.

Актове за налагане на административно наказание – административно наказание се налага с наказателно постановление. Наказателното постановление не е ИАА, а по правната си същност е един правораздавателен акт. Не може да се издаде наказателно постановление, ако преди това няма съставен акт за установяване на нарушението.

Административнонаказващ орган е лице различно от актосъставителя.

Функции на акта за установяване на нарушението – констатираща функция, обвинителна функция, сезиращата функция.

Наказателно постановление има правораздавателен характер, защото се разрешава правен спор и се налагат наказания .

Административните наказания могат да се налагат и с фиш или квитанция за маловажни случаи.

Разлика между административно наказание и углавните наказание:

Административно наказание се налага за извършено на административно нарушение, докато углавното наказание за извършване на престъпление. Административното нарушение има по - ниска степен на обществена опасност от престъплението. Административното наказание се налагат по административен ред от административнонаказателни органи. Административните наказания не се свързани с досие, съдимост.

Разлика между административно и дисциплинарно наказание: Дисциплинарните наказания са предвидени в Кодекса на труда и Закона за държавния служител и се налага за извършването на трудови и служебни нарушения

Разлика между административно наказание и принудителните административни мерки:

Принудителните административни мерки се налагат с ИАА , те не са наказания, а мерки, чиято цел е да принудят едно задължено лице да изпълни своите административноправни задължения и спазване на административните норми.

Административната отговорност е лична – тя може да се носи само от определено физическо лице, което е в състояние да ръководи и контролира постъпките си. Това се нарича вменяемост. Пълна вменяемост е налице при пълнолетие. При известни условия административнонаказателно отговорни могат да бъдат лица, навършили 16 години, когато разбират свойството и значението на извършените от тях деяния и могат да ръководят постъпките си.

Не носят адм. Нак отг. Лица, които не са навършили 16 години, а също и пълнолетните, поставени под пълно запрещение. Вместо тях, отговорност носят родителите, настойниците или попечителите, ако се установи, че те са допуснали съзнателно извършване на административните нарушения от поднадзорните им лица. Административната отговорност е лизна и не се носи от ЮЛ. Когато административни нарушения за извършени от такива, отговорност за тях носят лично работниците, служителите които са ги извършили, както и ръководителите, които са им наредили или са допуснали тяхното извършване.

Въпрос 31 – Имуществена отговорност за вреди от незаконосъобразни актове и действия на администрацията

Принципно приложение е, че държавата като власт не носи административна отговорност. Отговорност носят служебните лица, които действат от името и за сметката на суверена – народа. Все пак обаче от причинените вреди следват да бъдат обезщетени определените лица, при положение че това е възможно. Още в Конституцията в чл. 7 е установено, че държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Тази отговорност е доразвита в чл. 301 от АПК, като имаме и специален закон. АПК казва че административният орган е длъжен да възстанови нарушеното право или ако това е невъзможно да обезщети повреденото лице по друг начин. Тази отговорност има по – широк обхват, тъй като за разлика от гражданската отговорност, освен чрез обезщетяване, възстановяването на нарушеното право може да става и чрез реституция на съществувалото преди това фактическо и правно положение. ЗОДОВ изрично казва, че се дължи обезщетение както за причинените имуществени така и за причинените неимуществени вреди. Освен това законът ни указва, че това обезщетение се дължи независимо от това дали вредите са причинени виновно от длъжностно лице. Това е една особеност, тъй като по принцип основна предпоставка за реализиране на отговорност е именното наличието на вина.

Гражданската отговорност на държавата и общините освен че изисква да е налице виновно поведение на лицето, което действа като орган на власт или длъжностно лице, изисква да има причинена щета, да има причинно – следствена връзка между щетата и актовете и действията на органите. Щетата представлява увреждане на правния интерес на 1 лице и това увреждане може да засяга имуществената и неимуществената сфера на лицето. (например ако лицето е било лишено от трудово възнаграждение заради незаконно уволнение; неимуществената сфера може да се засегне неблагоприятно чрез страдание , притеснение…). След това обаче държавата има право на регресен иск срещу виновните длъжностни лица.

Исковете не се отправят общо срещу държавата, а срещу отделните нейни административни структури (например отделните министерства).

Служителите на държавната администрация могат да носят и наказателна и гражданска отговорност за извършените виновно действия или бездействия. Тази отговорност е съответно в ЗЗД или НК. Освен това носят и дисциплинарна отговорност , уредена в Кодекса на труда и Закона за държавните служители. Отговорността на тези длъжностни лица спрямо държавата и общините за изплатените обезщетения се реализира при условията и по реда на Кодекса на труда Закона за държавния служител или друг специален закон. Спрямо тези виновни длъжностни лица, за да се реализира гражданска отговорност, е необходимо да са налице основните предпоставки: виновно поведение, щета и причинно – следствена връзка между виновното поведение и щетата.

Иск за обезщетение се насочва по принцип срещу конкретно длъжностно лице, което извършва нарушението, като няма пречка иска да бъде насочен едновременно и срещу лицата, които пряко отговарят за работата на длъжностното лице. Ако вредата е причинена от административно нарушение, ЗАНН предвижда улеснение за пострадалото лице като казва, че то може да предяви иск за обезщетение в самото административнонаказателно производство, в което се разглежда въпросът за наказване на нарушителя. Така пострадалото лице може да се ползва от по бързото и опростено производство.

Въпрос 32 „Понятие за административен процес“ Отговори колоквиум:

1. Как се определя административния процес/АП/ според "широкото" и "тясното" понятие за неговото съдържание?

В правната доктрина няма единомислие относно въпроса за съдържанието на понятие-то „Административен процес“ за това се обособяват два възгледа- в тесен и в широк смисъл.

В тесен смисъл – понятието за АП се свързва със съществуването или несъществува-нето на административен спор – „АП има там където е налице административен спор“ – М. Пискотин, според Живко Сталев също - АП има има само когато се разрешеват административни спорове от правораздавателни органи (съдебни или особени админи-стративни юрисдикции).

В широк смисъл – тежестта на множеството възприема този възглед. Този възглед е възприет и от българското административнопроцесуално законодателство въплътено в действащите в момента два основни закона – АПК и ЗАНН, а именно , че АП пред-ставлява съвкупност от определени процесуални правила, на чиято основа се осъщест-вява изпълнителната дейност.

АП -Условно определение : АП това са правилата (относно формите, реда и начини-те), по които се осъществяват правотворческата, правоприлагащата и правораздавател-ната дейност на органите на изпълнителната власт, както и разрешаването на административноправни спорове от съдебни органи.

Иван Демерджиев ни дава следното определение за АП : „ АП като съвкупност от последователно развиващи се, целенасочени, регулирани от административнопроцесуално право действия на неговите участници-субекти, които в съответствие с обективната истина допринасят в решаваща степен за издаването, контролирането и изпълнението на властническите актове на администрацията, а в случай на неизпълнение – за налагане на установената от административнотоправо санкция.“

2. Кои са фазите на административния процес по АПК?

Три основни фази се наблюдават във всяко производство в АП : - издаване, контрол и изпълнение.

I-ва фаза – Издаване – Задължителна фаза във всяко едно производство. В АПК тази фаза се свързва с т.нар безспорно производство, което обхваща започването на производство по издаване на АА /ИАА,ОАА,НАА / и завършва с неговото издаване или съответно –с отказа да бъде издаден. В ЗАНН – тази фаза е различна и се нарича –производство по констатиране на извършено административно нарушение.

От този момент само при подаване на жалба или протест срещу издадения акт (съот-ветно наложеното наказание по ЗАНН) или отказа за неговото издаване започва спорното производство, а именно – II-ра фаза- Контрол ( оспорване).Оспорването е административно или съдебно. Като правилото е , че при издаден АА първо се оспорва пред по-висшестоящият административния орган при спазване на законовите сроковете - за да се даде възможност административнят орган да преосмисли решението си, ако установи незаконосъобразност на издаденият АА- да осъществи сам контрол, а след това пред съда. При отказ от издаване на АА или при изпуснати срокове за обжалване при вече издаден АА – може да се обжалва непосреддствено пред съда. Тази фаза на оспорване не е задължителна, а е само възможна, т.е. процесът може да се развие и без спорното производство, ако срещу издадения акт не се подаде жалба или протест и да следователно да се премине към III-та фаза-Изпълнение – производство по изпълнение на административните или съдебни актове (съответно изпълнение на наказанията по ЗАНН).

3. Избройте основните производства по АПК?

Основните производства по АПК следват основните фази в АП спрямо производствата пред аминистративен орган или пред съд.

- производство по административно правораздаване

- производство по издаване на ИАА/ОАА/НАА;

- отделни производства по обжалването им- съответно по административен или съдебен ред (включително производства за обещетения и касационно производство);

- производство по изпълнението им (както и всяко производство по изпълнение на административни задължения);

- производство по разглеждане и решаване на предложения и сигнали

4. Избройте основните производства по ЗАНН?

- производство по установяване на административно нарушение;

- производство по налагане на административно наказание;

- производство по изпълнение на административни наказания;

- производство по обжалване на наказателните постановления и електронните фишове.

1. Дайте определения за участници, субекти и страни в административния процес?

Участници в адм. процес в широк смисъл са всички лица, организации и държавни органи, които участват по някакъв начин в него, те имат определени права и задължения в зависимост от положението, ролята и обема на правата и задълженията си. Тъй като кръгът на участниците в адм.процес е твърде широк, това е и най-широкото от трите понятия. Освен възможните страни и субекти в процеса , то включва и свидетели, вещи лица, експерти,омбудсман, представители на страните или техни пълномощници, преводачи и пр. Т.е. и лица играещи спомагателна, но важна роля в решаването на дадения казус,в решението на органа (адм. или съдебен).

Субекти на адм.право са всички дееспособни лица- граждани и техните организации, държавни органи и служители, но субекти на адм. процес в широк смисъл са тези от участниците, които със собствените си действия могат да започнат, да приджвижат или да приключат адм. процес. Това е по-тясното понятие от участниците, но по-широкото от страните в адм.процес. Т.е субектите са както страните, така и напр. съда като водещ процеса и решаващ в спора орган , т.н.

2. Какво представляват доказателствата и доказателствените средства?

Няма законови ограничения във връзка с естеството на доказателствата, но те могат да бъдат само тези фактически данни, които са събрани по законосъобразен начин- т.е по законовоустановения ред и с предвидените в него способи. Също така те трябва да изясняват подлежащи на доказване факти и обстоятелства, чието установяване е релевантно за случая.

Пояснения:

Характеризирайте гласните доказателства ?

Въз основа на принципа за непосредствено възприемане на обективната истина доказателствата са гласни. Те се предоставят директно на административния или съдебния орган при поискване от тяхна страна в процеса или на страните по него за допускане на гласни доказателства от лица – свидетели или вещи лица, чрез които да се устновят, разяснят , допълнят или потвърдят факти и обстоятелства от съществено значение за решението на въпроса.

Какви са доказателствените средства, които се използват за представянето им?

- протокол - доказателствено средство при разпит на свидетели;

- вещото лице дава писмено становище;

Разпитът е способа за събиране и оценяване на гласните доказателствени средства.

Дайте примери за гласни доказателства?

Свидетелски показания, обяснения на страните.

Дайте определение за официално писмено доказателство и посочете пример?

Официалните писмени доказателства се издават от държавен орган, по предвиден в закона ред и образец, утвърден по закон (нормативен акт) – напр.: Диплома за завършено висше образование.

Дайте определение за косвено доказателство и посочете пример?

Косвените доказателства не доказват настъпването на някакъв факт или обстоятелство, но дават основание да се предполага, че са настъпили , иначе казано – когато следите за съществуването на правнорелевантния

факт произтичат от свързан с него факт, който дава индиция, указание за главния факт, той съставлява косвено доказателство за неговото съществуване.

Всички процесуални закони изискват директни/преки доказателства. Само по улики/косвени доказателствава не може да се реши /отсъди.

Правилото е да се събират преки доказателства, но един административен акт може да бъде издаден и въз основа на косвени доказателства, стига те да са достатъчно на брой и да са свързани в система.

Като пример за косвено доказателство ,предвид, че никъде не открих посочено като такова в учебници, лекции и интернет ще кажа, че такова според мен е снимков материал.

1. 
   Обща характеристика и нормативна уредба.
   

Нормативната уредба се съдържа в глава пета, раздел първи на АПК.

2. 
   Приложно поле.
   
   1. 
      Производството по гл. 5, раздел. 1 от АПК се прилага за издаването на ИАА. Необходимо е да се изясни кой акт е ИАА. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
      

Допълнителното разширяване на приложното поле на производството се съдържа в следващите алинеи на чл. 21 от АПК. Производството е приложимо освен за конститутивните, така и за декларативните и констативните адм. актове. Приложното поле включва и актовете по ал. 3, според която ИАА е и волеизявлението, въз основа на което се издава документ от значение за признаване, упражнява или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. В ал. 4 като административните актове са определени и отказите на административните органи да извършат или да се въздържат от извършване на определено действие.

2. 
   Неприложимост на производството. Изключени са актовете по чл. 2, ал. 2 и чл. 22 АПК. Вж. и чл. 21, ал. 5 от АПК: „Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.“
   

3. 
   Участници в производството
   
   1. 
      Решаващ орган – Решаващият орган е административният орган, който е компетентен да издаде акта. Определя се в нормативен акт. Ако нормативен акт не определя кой е компетентният орган, тогава той се определя съобразно чл. 23 от АПК.
      
   2. 
      Страни в производството (вж. чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 26 от АПК) са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации.
      

4. 
   Започване, развитие и приключване на производството.
   

- служебно – по инициатива на компетентния орган (този, който по закон е оправомощен да издаде съответния ИАА).

- неслужебно – по инициатива на заинтересовани лица и организации, прокурора, други държавни органи – по пътя на сезирането. Сезирането не променя характера на правоотношението и характера на издадения ИАА. Искането може да бъде подадено писмено или устно. Организациите подават искането си писмено. Вж. чл. 29 от АПК относно форма и реквизити на искането. Новата правна уредба цели възприемане и използване на електронните средства за комуникация между администрацията и заявителя.

* административният орган извършва проверка по редовност и допустимост на заявлението – чл. 27 и 30 от АПК.

Важен момент в производството, тъй като е във вр. чл. 57, определящ сроковете, в които следва да се произнесе адм. орган. Датата на започване на производството – от този момент лицата придобиват качеството страна в производството и съответно имат редица права: да правят бележки, искания, възражения и т.н.

Административният орган преди да издаде ИАА е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да обсъди възражения и обяснения на заинтересованите граждани и организации, ако такива са направени. Да осигури възможност на страните да преглеждат документите по преписката, да правят бележки, копия, възражения, искания.

Административният орган събира необходимите доказателства съобразно правилата на чл. 36 – 52 от АПК.
4.3. Приключване на производството.

4.3.1. Изрично произнасяне от административния орган.

- Сроковете за издаване на ИАА са определени в чл. 57 от АПК. Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. ИАА може да съдържа разпореждане за предварително изпълнение – чл. 60 от АПК.

4.3.2. Непроизнасяне от адм. орган в определения от закона срок. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Съгласно чл. 58, ал. 4 от АПК след измененията, в предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони.

4.3.3. Съобщаване на акта.

За издаването на акта заинтересованите лица трябва да бъдат уведомени. Съобщаването на акта се извършва по правилата на чл. 61 от АПК.

Производство по издаване на ИАА:

- инициативата за започване на производството:

Съществуват два основни начина за поставяне на началото/образуването на производството по издаване на ИАА: служебно и неслужебно.

Служебното е по инициатива на администрацията, като инициативата се извършва от два вида субекти, а именно : от компетентният орган, законово оправомощен да издава съответните АА, като пред него се развиват и последващите производствени действия, и от непосредствено по- висшестоящият нему адм.орган.

Тази инициатива/действия на администрацията са в изпълнение на тяхната юридическа властническа дейност (в изпълнение на техните служебни задължения), като по изключение има и случаи когато за адм.орган възникне задължение пряко по закон да издаде ИАА или неосредствено по-висшестоящият нему орган да направи предложение за издаването му.

Неслужебно е по инициатива на заинтересованите лица и организации, като към тази група се причисляват и случаите когато по закон началото на производството се поставя по инициатива на прокурор, омбудсмана или друг адм.орган. Под израза „заинересовани лица ‘‘ се има предвид само тези лица, които имат законов интерес и пряко се засягат техни права и законни интереси.

Когато инициативата е неслужебна се извършва по пътя на сезирането (в тези случай адм.орган не може да действа служебно), т.е да бъде обвързан, по пътя определен от закона, да пристъпи към дейността по издаването на АА, чрез “искане“ в писмена или устна форма съдържащи законовите реквизити.

Преди всичко сроковете за издаване на ИАА зависят от точния момент на началото на производството, който е изрично уреден в чл.25 АПК спремо инициатора за започването му, а именно: когато е започнало по инициатива на компетентния за издаването му орган за начало се счита датата на извършване на първото процесуално действие от него, а когато производството е започнало по искане на съответните лица , за начало се счита датата на постъпване на искането в компетентния орган.

Общите срокове за издаване на ИАА са регламентирани в АПК чл.57 (доколкото в специален закон не са уредени други).

Чл.57, ал.1 -Основната група ИАА- конститутивните се издават до 14 дни от датата на започване на производството. Когато не е необходима допълнителна информация за органа , за да вземе решение АА се издава в 7-дневен срок от постъпването на искането за това – чл. 57 ал.2 АПК -АА по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК (декларативни, удостоверителни, за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения ) се издават до 7 дни от датата на започване на производството,същото се отнася и за АА, които могат да бъдат издадени на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производство, но в случаите,когато такава информация е необходима и трябва да се съберат доказателства или случаят е по- сложен за изясняване, срокът се удължава. И така в хипотезата на чл. 57,ал.2 става 14-дневен, а по чл.57, ал.1 едномесечен. Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на посочените по-горе срокове-чл.57,ал.6, а когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. В случаите на удължаване на срока административният орган незабавно уведомява заявителя.

Очертаните по-горе срокове са валидни и за отрицателното произнасяне на органа, т. нар. “изричен отказ“ – когато компетентния адм. орган отказва издаването на акта с мотивирано решение.

- реквизити на ИАА, когато се издава в писмена форма:

Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа следните задължителни реквизити регламентирани в чл.59, ал.2 АПК:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. адресат на акта;

4. фактически и правни основания за издаване на акта;

5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
- мълчалив отказ и мълчаливо съгласие: чл.58 АПК

Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. Това е общовалидното, принципно положение, което въвежда АПК- чл.58 ,ал.1. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони –чл.58, ал.4, въз основа на това, тези случаи следва а се приемат като изключение от принципа.

- предварително изпълнение на ИАА:

В АА е възможно да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, но важността на това правомощие на адм.орган ,при случаите когато това не е поискано или със съгласието на страните в процеса, изисква то да се реализира при строго спаване на условията на чл.60, ал. 1 , които се свеждат до такива важни моменти като осигуряването на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни обществени или държавни интереси, опасност от възможно осуетяване изпълненоето на акта и т.н. Поради изискването тези условия да са налице, разпореждането на адм.орган за предварителното изпълнение на АА трябва да буде мотивирано и тъй като единствено съда може да спре предварителното му изпълнение, разпореждането може да се обжалва.

1.1. Понятие за ОАА – Общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

* Разграничаване на ОАА от ИАА;

* Разграничаване на ОАА от НАА;

1.2. Понятие за НАА – Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
2. Производство по издаване на ОАА.

Производството е уредено в гл. 5, раздел II от АПК. Основно е производството по издаване на ИАА, уредено в гл. 5, раздел I от АПК. То се прилага за неуредените въпроси – вж. чл. 74 от АПК.

Производството по издаване на ОАА се характеризира със следните особености:

2.1. Инициатива за започване на производството имат и организации на заинтересованите лица.

2.2. Изработва се проект на ОАА – не е предвидено изрично, но се подразбира от разпоредбата на чл. 66 от АПК.

2.3. Участието на заинтересованите лица в това производство се гарантира по следните начини:

- уведомяват се за започване на производството – откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин;

- могат да се представляват от техни организации;

- имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на общ административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд;

- предвидени са различни форми за тяхното участие в производството – вж. чл. 69 от АПК: писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; обществено обсъждане.

2.4. Възможно е неспазване на някои от разпоредбите на това производство в случай на неотложност – вж. чл. 73 от АПК. Например при за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите.

2.5. Предвидена е възможност за участие на лица от територията на съседна държава, когато съществува вероятност административният акт да засегне техни права, свободи или законни интереси – вж. чл. 70 от АПК.

2.6. Съобщаването на ОАА се извършва по два начина:

- общ: по реда, по който е направено уведомяването за откриването на производството;

- специален: чрез отделни съобщения до заинтересованите лица или организации, които са участвали в производството чрез предложения, възражения или по друг начин.

3. Производство по издаване на НАА.

Производството е уредено в гл. 5, раздел III от АПК. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА).

Производството по издаване на НАА се характеризира със следните особености:

3.1. Компетентният орган, който може да ги издава е изрично овластен от Конституцията или от закона орган. Тази компетентност не може да се прехвърля, да се делегира.

3.2. Изработва се проект на НАА, към който е необходимо да бъдат приложени мотиви, респ. доклад. Мотивите, респ. докладът, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

3.3. Компетентният орган преди да издаде акта е необходимо да обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения (арг. чл. 77).

3.4. Важен момент в производството по издаване на НАА е тяхното удостоверяване. Удостоверява се текста на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред. То се извършва от: министър-председателя (при постановление на Министерския съвет), а при другите нормативни административни актове – от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен - от неговия председател.

3.5. Съобщаване на акта. Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в "Държавен вестник". Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин.

3.6. Нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

1.1. Законодателното решение АА да се оспорват по адм. ред има редица преимущества. Възможна е проверка на АА както по отношение на неговата законосъобразност, така и по отношение на неговата правилност. Правният спор се води в самите предели на администрацията, не напуска нейните граници.

1.2. Терминът ‘оспорване’ включва обжалване и протестиране; жалба подават гражданите или организациите, а прокурорът подава протест.

1.3. Спорно производство

1.4. Производството има евентуален характер – не е задължителна необходима фаза на процеса, може въобще да не възникне правен спор, АА въобще да не бъде оспорен или АА може да бъде оспорен директно пред съд, по преценка на лицата.

1.5. Едноинстанционност на оспорването по административен ред.

1.6. Производството е уредено в глава 6 на АПК.
2. Приложимост на производството по оспорване на административните актове (АА) по административен ред.

Приложимо е само за ИАА и ОАА, и то но не за всички!

Изключват се актовете по:

• 
  Чл. 2, ал. 2 от АПК
  
• 
  Чл. 82 от АПК
  

3. Особености на производството по оспорване на административните актове (АА) по административен ред.

3.1. Начало на производството.

Производството започва по жалба на заинтересованите граждани или организации или по протест на прокурора. Заинтересованите граждани или организации могат да оспорват законосъобразността и правилността на АА. Прокурорът оспорва АА само относно неговата законосъобразност. Обратното би означавало недопустима намеса на прокуратурата в изпълнителната власт.

Оспорването се извършва с жалба или протест, които:

• 
  се подават в писмена форма;
  
• 
  съдържат определени от закона реквизити – чл. 85 от АПК; чл. 86 от АПК посочва приложенията към жалбата/ респ. протеста;
  
• 
  се подават в предвидения от закона срок – преклузивен, вж. чл. 84 от АПК;
  
• 
  се подават чрез органа, издал акта, до непосредствено по-горестоящия адм. орган.
  

3.2. Жалбата, респ. протестът, има два ефекта:

- деволутивен

- суспензивен – вж. чл. 90, ал. 1 от АПК

3.3. Право на отзив.

Органът, издал акта, има възможност да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни – вж. чл. 91 от АПК.

- негово право, не и задължение;

- еднократно може да бъде осъществено;

- цел: процесуална икономия.

3.4. Компетентен да разгледа жалбата, респ. протеста, е непосредствено по-горестоящият адм. орган. Вж. чл. 93 от АПК. Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган има възможност в сложни от фактическа или правна страна случаи да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация. Ако компетентният орган не възприеме становището на комисията, трябва да се мотивира защо не го възприема.

3.5. Произнасяне на компетентния адм. орган по жалбата, респ. протеста.

Органът се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. За особеностите в произнасянето вж. чл. 97 от АПК.

3.6. Съобщаване на решението.

Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица.

-предмет на оспорване са ИАА и ОАА относно тяхната законосъобразност и правилност (целесъобразност) чрез жалба от заинтересованите лица или организации, или чрез протест на прокурора, но само относно тяхнаа законосъобразност. На оспорване по адм.ред не подлежат индивидуални или общи АА на Президента на РБ, на председателя на НС, на МС, министър-председателя и неговите заместници, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на МС, на управителя на БНБ и председателя на сметната палата, на ВСС,на областните управители, на актове, за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд и актове на органи, които нямат по- горестоящ адм. орган.

-правомощия на решаващия орган- Компетентен решаващ орган (т.е. да разгледа жалбата или протеста) е непосредствено по-висшестоящият адм.орган на адм.орган, автор на оспорения АА . В неговите правомощия влизат приемането, проверка на допустимостта, разглеждането на поставения въпрос относно законосъобразността или целесъобразността на издадения АА и решението на спора по същество ,освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящият адм.орган, с което може да обяви оспорения акт за нищожен, може да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или да отхвърли жалбата/протеста.

Също така, в сложни от фактическа или правна страна случаи, той може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая, чието становище като краен резултат от тяхната целенасочена дейност, може да приеме или отхвърли, но със придружени мотиви за решението си. В неговите компетенции влиза и изслушването на заинтересованите лица, за което се съставя протокол.

В случаите, в които се установи противозаконен отказ на по-долустоящия адм.орган за издаване на документ , той може да го задължи да извърши това, като му определя и срока, в който трябва да го издаде.

-срок за обжалване- ??? обжалване на кое?

Жалбата/протеста се подават в писмена форма,чрез адм. орган,автор на издадения ИАА или ОАА, съдържащ задължителните законови реквизити в 14-дневен срок от съобщаването на заинтересованите лица или организации, като срокът е същият и при изричен отказ, а при мълчалив отказ в едномесечен срок от изтичането на срока, в който адм.орган е бил лъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.

Когато въпросът е решен по същество (оспорването на АА пред адм.орган), решението на компетентния да разгледа жалбата/протеста орган подлежи на обжалване по законосъобразност пред съда, ако жалбата/протеста са отхвърлени или не се е произнесъл в законовоустановения срок (14-дневен срок от получаване на преписката когато е едноличен адм.орган и едномесечен -нза колективен адм.орган) на обжалване пред съда, чрез адм.орган, автор на АА подлежи първоначалният АА, ако същия подлежи на обжалване п съдебен ред.

-право на „отзив” на органа, издал оспорения акт-

Тъй като оспорването на АА преминава през адм. орган, издал акта (жалбата или протестът се подават чрез него), на същия се предоставя възможността да го преразгледа ,т.е. да упражни самоконтрол. Отзивът се извършва в 7-дневен срок, а когато органът е колективен в 14 дневен срок от получаването на жалбата/протеста. Тук той може да оттегли ака си, га го отмени или да го измени, или при отказ за издаването му -да бъде издаден.

1. Обжалването по административен ред е:

а/ обжалване само за законосъобразност

б/ обжалване за законосъобразност и за целесъобразност

в/ нито едно от посочените

2. Кои административни актове подлежат на обжалване по административен ред и пред кой орган?

Според чл. 81, ал.1 и 2 АПК: на обжалване по административен ред пред непосредствено по-висшестоящият орган подлежат индивидуалните и общите административни актове, с изключение на актовете на: президента на РБ,председателя на НС, МС, министър- председателя и неговите заместници, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, на управителя на БНБ и председателя на Сметната палата,ВСС,областните управители.

Също така не подлежат на оспорване по административен ред и актовете на органите, които нямат по-висшестоящ адм.орган и актове, за които в специален закон е предвидено оспорването да става направо пред съд.

а/ пред всеки по-горестоящ административен орган могат да се обжалват всички административни актове

б/ пред непосредствено по-горестоящия административен орган могат да се обжалват всички административни актове

в/ пред непосредствено по-горестоящия административен орган могат да се обжалват индивидуалните и общите административни актове

3. Кои актове не подлежат на оспорване по административен ред по АПК?

По административен ред не подлежат на оспорване нормативните адм. Актове (подзаконови нормативни актове).

4. Изяснете съдържанието на понятието „заинтересовани лица” в контекста на правото им да подават жалба срещу административен акт по административен ред?

„Заинтересовани лица“ в контекста на правото им да подадат жалба срещу АА по адм.ред са само само онези заинтересовани лица , които имат правен интерес от издаването на съответния АА или непосредствено чрез издаването му пряко се засягат техни права,свободи и законни интереси. В това число освен физически и юридически лица (български или чужди граждани и организации) влизат и държавни органи , прокурора (чрез подаване на протест, но само относно законосъобразността на АА) и омбудсмана като възможни страни в процеса.

5. В какъв срок и чрез кой орган се подава жалба или протест срещу издаден административен акт и съответно срещу мълчалив отказ или мълчаливо съгласие?

Жалбата или протеста се подава в 14- дневен срок от съобщаването на акта на заинтересованите страни чрез адм.орган автор на издадения акт предоставяйки му възможността сам да преразгледа решението си в законовоустановения срок или ако не , то да изпълни задължението си да я изпрати заедно с цялата преписка на компетентния за разглеждането непосредствено по- висшестоящ орган, ако има такъв. Мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока за произнасяне, а в случай на мълчаливо съгласие –т.е заинтересованите лица не са уведомени по надлежния ред за започване на производството по издаване на АА- то срокът за оспорване е двумесечен от изтичането на срока за произнасяне.

Задължителните реквизити на жалбата и приложения към нея по адм. ред ( условия за допустимостт и) са:

Реквизити:чл.85 АПК ал.1

- личните данни на лицето или организацията като: имена на ФЛ или наименование на ЮЛ и адрес/седалище и адрес на управление; данни за връзка- телефон, електронен адрес и т.н;

- акта, който се оспорва , органа, който го е издал и органа ,до който се подава;

- възраженията и тяхното основание , заедно с искането;

- подпис на жалбоподателя.

Приложения:чл.86 АПК

- пълномощно, когато се подава от упълномощено лице;

- при ЮЛ се изисква и удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или ЮЛ;

- документ за платена държавна такса, ако има такава;

- преписи от жалбата и посмените доказателства за останалите страни.

В този случай на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаването му, а при липса на посочен адрес се поставя обявление на определеното за това място в сградата на адм. орган в продължение на 7 дни.

Оставят се без разглеждане когато са неподведомствени на по-висшестоящият орган, но се препраща на компетентният орган,ако има такъв; ако срока за оспорването им по адм. ред е изтекъл, ако се установи липса на правен интерес от обжалването на подателя или ако същия оттегли жалбата или протеста.

9. До кой момент административните актове не се изпълняват?

АА не се изпълняват преди изтичането на срока за тяхното обжалване, освен ако законово не е допустимо предварителното му изпълнение при конкретни обстоятелства налагащи предварителното му изпълнение.

10. В кои случаи може да отпадне забраната за изпълнение на акта по чл. 90 АПК?

Случаите, при които може да отпадне забраната за предварително изпълнение на АА, са:

- ако всички заинтересовани страни поискат предварителното му изпълнение писмено ;

- в адм. акт се включва мотивирано разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага , за да се осугури животът или здравето на гражданите или, за да се защитят особено важни държавни или обществени интереси;

- при опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

11. Какви са правомощията на административния орган, издал акта, при оспорването му по административен ред?

Адм. орган, автор на АА, има правомощието да преразгледа решението или отказа си за издаване –т.е да оттегли издадения АА или съответно да го издаде в 7-дневен срок , а ако е колективен в 14-дневен срок , от получаване на жалбата или протеста.

12. Какви са правомощията на компетентния да се произнесе по оспорването административен орган?

Компетентният да се произнесе орган се произнася относно оспорения АА чрез мотивирано решение, с което може да го обяви за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен, или да го отхвърли. А в случай на противизаконен отказ на адм. орган да издаде АА, може да задължи същият да издаде АА ,като му определя и срока за издаването му.
13. Какви са сроковете и с какъв акт се произнася компетентният по оспорването административен орган?

Компетентният по оспорването адм.орган се произнася по същество чрез мотивирано решение, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-нисшестоящ орган, в двуседмичен срок от получаването на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен, когато е колективен.

14. Ако компетентният по оспорването административен орган се е произнесъл по същество кой акт подлежи на обжалване пред съда- неговото решение или първоначалният административен акт?

Когато въпросът е решен по същество решението на компетентният по оспорването орган подлежи на обжалване за законосъобразност пред съда.

15. Ако жалбата или протеста са отхвърлени от компетентния по оспорването орган има ли акт, който подлежи на обжалване пред съда и ако да, кой е той?

Да, ако жалбата или протеста са отхвърлени от компетентния по оспорването орган на обжалване пред съда подлежи първоначалния АА.

Възобновяването е извънреден способ за преразглеждане на влезли в сила административни актове. Способът е извънреден, защото:

- касае вече влезли в сила административни актове;

- налице са изрично описани в чл. 99, т. 1 до т. 7 от АПК основания, при които може да се реализира производството;

- налице са и характерни за това производство срокове.

Да се възобнови едно административно производство означава, да се постави отново за решаване въпрос, който вече е решен в хода на приключилото производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. Ето защо може да се твърди, че възобновяването на производството по издаване на административни актове е преодоляване на така наречената „формална сила“ на тези актове.

Приложното поле на този контролен способ е ограничено. Обект на контрола ще бъдат само онези индивидуални и общи административни актове, които са влезли в сила и не са били оспорвани пред съда.

Производството започва по инициатива на:

- административния орган, прокурор или омбудсман, в случаите по чл. 99, т. 1 от АПК, които подават предложение;

- страна в производството, на което се иска възобновяване, в случаите по чл. 99, т. 2 – 7 от АПК, които отправят искане.

Производството може да започне и от лице, което не участвало в производството по издаване на акта, но спрямо което административният акт има сила.

От горното е видно, че предвидените правно-технически средства, с които може да се започне производството по възобновяване са два: искане (молба) и предложение. Те трябва да се подадат в предвидените в чл. 99 от АПК срокове, които се определят съобразно две дадености:

1. обективното възникване на предвидените от закона предпоставки, служещи за основание за отмяна или изменение на административния акт;

2. субективното знание за съществуването на тези предпоставки. (подробно за сроковете виж чл. 99 от АПК и стр. 152 от учебника на проф. Димитър Костов и Дончо Хрусанов – „Административен процес на Република България)

Компетентен орган е непосредствено по-горестоящия административен орган, или ако няма такъв, органът, който е издал административния акт.

Основанията, при които може да се реализира възобновяване на производството по издаване на индивидуални и общи административни актове са изчерпателно изброени в чл. 99, т. 1 – 7 от АПК и имат извънреден характер. Производството може да започне, когато:

- съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността на акта (чл. 99, т. 1 от АПК). Тук законодателят има предвид познатите 5 условия за законосъобразност на административните актове, уредени в чл. 146 от АПК. Нарушението следва да е съществено, т.е да е такова, което се е отразило върху съдържанието на акта, когато, ако не бе допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос (подробно виж стр. 156 - 157 от от учебника на проф. Димитър Костов и Дончо Хрусанов – „Административен процес на Република България);

- се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В този случай говорим за непълнота на доказателствения материал. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Тук е важно да се уточни, че тези писмени доказателства и обстоятелства следва да са съществували към момента на издаване на административния акт, но не са били известни на страните (чл. 99, т. 2 от АПК);

- по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство (чл. 99, т. 3 от АПК). Престъпно деяние, което е дало отражение или директно е обусловило решаването на въпроса – предмет на административното производство. Важното тук е, че деянието следва да е установено по надлежен ред, т.е да е налице влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело;

- административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен (чл. 99, т. 4 от АПК);

- същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи (чл. 99, т. 5 от АПК). В този случай следва да се прецени законосъобразността, съответно незаконосъобразността и на двата акта и да се отмени незаконосъобразния;

- страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани (чл. 99, т. 6 от АПК); Пречките за неучастие може да имат както субективен характер (например заинтересованите граждани и организации не са били уведомени за започване на производството), така и обективен характер (заболяване на лицето);

- с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Компетентният административен орган се произнася с решение, с което може да отмени или измени издадения административен акт. В случаите, в които актът бъде изменен, ще е налице нов административен акт, който ще подлежи на обжалване както по административен, така и по съдебен ред (чл. 104 АПК). Компетентният орган може да откаже да допусне възобновяване на акта, като отказът подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от АПК.

Отмяната или изменението на акта не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

Искането/предложението за възобновяване на производството не спира действието на административния акт.

Понятията за „предложение“ и „сигнал“ се съдържат в разпоредбите на чл. 107, ал. 3, респективно чл. 107, ал. 4 от АПК.

Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на административните органи и органите, които осъществяват или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.

Сигнали, от своя страна, могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Те са винаги с критично съдържание, т.е насочени са срещу действия на администрацията, които имат отрицателен оттенък¹ (по подробно за понятията „предложение и сигнали“ виж стр. 280 – 282 от Учебника на проф. Димитър Костов и проф. Дончо Хрусанов – „Административен процес на Република България).

От горните определения е видно, че предложенията и сигналите могат да бъдат от най-широк спектър и в различни сфери на дейност.

В производството по предложения и сигнали не е налице строга формализация както при оспорване на административните или съдебните актове.

В началото Кодексът разглежда основни принципи на предложенията и сигналите – чл. 107 – чл. 116 от АПК. Следва да се има предвид, че тези разпоредби са общи и не се прилагат за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.

Производството се образува с подаване на предложението или сигнала, право на което имат физическите лица, организациите и омбудсмана. С подаването възниква административнопроцесуално отношение, в което от една страна са лицата, по чиято инициатива е образувано производството, а от друга – субектите, до които се подават предложенията и сигналите. Характерно за това производство е, че за подаването на предложения и сигнали не е необходимо да се обосновава личен и пряк интерес.

Кодексът не предвижда специална форма, в която следва да се подават предложенията и сигналите, нито обособява техните реквизити. Това означава, че последните могат да бъдат подадени и в устна форма. Това е принципът, като е възможно специална разпоредба да предвиди те да бъдат подавани задължително в писмена форма. В този случай на подателя се дават съответни разяснения.

Разнообразен е и начинът, по който могат да бъдат подавани предложенията и сигналите. Те могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща, като след подаването им трябва да се регистрират.

Както казахме по-горе, след подаване на предложение или сигнал компетентният орган образува производство. Случаите, в които този орган може да откаже да образува производство, са изрично посочени в АПК. Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години. Не се образува производство и тогава, когато искането е подадено до некомпетентен орган, но в този случай последният е длъжен да го препрати до компетентния такъв не по-късно от 7 дни от постъпването им (чл. 112 от АПК).

След като производството бъде образувано, компетентният орган изяснява случая (тежестта за изясняване на случая е на органа), обсъжда обясненията и възраженията на заинтересованите лица и се произнася с решение, като задължително взема и мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока на изпълнение (чл. 115 АПК). Следва да се има предвид, че сигналите не могат да бъдат разглеждани и решавани от органите или длъжностните лица, срещу които са подадени, освен в случаите, които тези органи приемат, че същите са основателни и ги уважат.

По-горе бяха разгледани общите правила относно производството по предложения и сигнали. Сега предстои да разгледаме спецификите в производството, образувано по предложения и производството, образувано по сигнали.