Раздел ІІ Някои принципи относно

И действително, когато със своите ръце или с помощта на технически средства човекът обработва земята, за да даде плодове и да стане достойно за всеобщото човешко семейство жилище, и когато съзнателно участва в живота на социалните групи, той осъществява проявения в началото на времената Божи промисъл да подчини земята²¹, да усъвършенства творението и да развива себе си. И същевременно се подчинява на заповедта на Христос да се отдаде в служба на братята си.

Освен това, като изучава различни дисциплини като философия, история, математика, естествени науки и като се занимава с изкуство, човекът може много да допринесе за издигането на човешкото семейство до най-възвишените понятия за истинно, добро и красиво и до съждение с всеобща ценност: така човешкото семейство ще бъде животворно озарено от удивителната Премъдрост, която е с Бога вовеки, разпорежда всяко нещо с Него, весели се в земния кръг и се радва с човешките синове²².

Именно поради това освободеният от робуването на нещата човешки дух може по-лесно да се издигне в култа и съзерцанието на Твореца. И дори, тласкан от благодатта, да бъде разположен да познае Божието Слово, което преди да стане плът, за да спаси всичко и да го съедини под главата Си, вече беше в света като “истинската светлина, която просветява всеки човек” (Иоан. 1:9)²³.

Разбира се, днешният прогрес на науката и техниката, които по силата на своя метод не могат да проникнат в съкровените основания за нещата, може да благоприятства известен феноменизъм и агностицизъм, когато използваният от тези науки изследователски метод погрешно се издига във върховно правило за търсене на цялата истина. Дори съществува опасност човекът, доверявайки се прекалено на днешните открития, да се помисли за самодостатъчен и не търси по-висши неща.

Тези печални факти обаче не произтичат непременно от днешната култура и не трябва да ни подлагат на изкушението да не признаваме положителните ѝ ценности. Сред тях следва да откроим: изучаването на науките и строгата вярност към истинното в научното изследване, необходимостта от сътрудничество с други специализирани технически групи, чувството за международна солидарност, все по-будната съвест за отговорността на експертите за подпомагането и дори за предпазването на хората, волята за по-благоприятни условия на живот за всички, особено за лишените от лична отговорност или страдащите от оскъдна култура. Всичко това може да бъде в някакъв смисъл подготовка за приемането на евангелската Блага вест и на Божествената любов на Този, Който дойде да спаси света.

Църквата, която живя при различни условия през вековете, използва по подобен начин различните култури, за да разпространява и обяснява християнското послание в проповядването си на всички хора, за да го изучава и задълбочава, за да го изразява по-добре в литургичния живот и в живота на многообразната общност на верните.

Но същевременно, изпратената на всички народи от всички времена и по всички места Църква не се свързва изключително и неразривно с някаква раса или народ, с някакъв определен начин на живот, с някакъв древен или нов обичай. Вярна на собствената си традиция и същевременно осъзнаваща своята вселенска мисия, тя е в състояние да влезе в общение с различните форми на култура: подобно общение обогатява колкото самата Църква, толкова и различните култури.

Благата вест за Христос непрекъснато обновява живота и културата на падналия човек, бори се и отстранява грешките и злините, които произлизат от постоянно грозящото изкушение на греха. Непрекъснато пречиства и издига морала на народите. Чрез богатствата свише сякаш отвътре опложда, укрепва, допълва и възстановява в Христос духовните качества и собствените дарби на всеки народ и на всяко време²⁴. Така, със самото изпълнение на собствената си мисия²⁵ Църквата вече дава своя принос в човешката и в гражданската култура и посредством действието си, включително литургичното, възпитава човека във вътрешна свобода.

Тъй като произтича от разумния и социален характер на човека, за да се развива, културата действително има непрестанна нужда от съответната свобода и от признаване на законната възможност за самостоятелно упражняване според собствените ѝ принципи. Следователно тя има право да изисква уважение и да се радва на известна неприкосновеност, естествено при зачитане правата на личността и както на отделната, така и на универсалната общност, в границите на общото благо.

Като на свой ред подема това, на което учи Първият ватикански събор, Свещеният събор заявява, че “съществуват два (разграничени) реда на познание” – на вярата и на разума – и че Църквата не забранява “изкуствата и хуманитарните дисциплини (...) да си служат в присъщата за всяка една от тях област с присъщите си принципи и метод”. Затова, “като признава тази справедлива свобода”, Църквата утвърждава законната самостоятелност на културата и особено на науките²⁶.

Всичко това изисква човекът с уважение към моралния ред и общата полезност също да може свободно да търси истината, да проявява и разпространява мнението си, да развива което и да е изкуство, и накрая, да бъде безпристрастно осведомяван за събитията с обществен характер²⁷.

Задача на обществените власти не е да определят присъщия за формите на култура характер, а да осигурят условията и да предприемат съответни действия за развиването на културния живот сред всички, дори сред малцинствата в дадена страна²⁸. Затова е необходимо на всяка цена да се избягва принуждаването на културата да служи на политическата или на икономическата власт, като се отклонява от собствената ѝ цел.

Раздел ІІІ

Някои неотложни задължения на християните

относно културата

Признаване на всеобщото право на

култура и неговото съблюдаване
60. Тъй като сега се открива възможност за избавление на голям брой хора от нищетата на невежеството, в най-висша степен съзвучно с нашето време е задължението, особено на християните, усърдно да се трудят за утвърждаването на основните принципи, чрез които навсякъде и на всички да се признае правото на съобразена с достойнството на личността човешка и гражданска култура, без разлика на раса, пол, националност, религия или социално положение, при това както в икономическата, така и в политическата област, както на национално, така и на международно равнище. Затова е необходимо на всички да бъдат осигурени достатъчно изобилни културни блага и особено онези, които образуват така наречената базова култура, за да не бъде възпрепятствано истински човешкото сътрудничество за общото благо на голям брой хора поради неграмотност и лишаване от отговорна дейност.

Вследствие на това следва да се положат всички усилия, за да могат способните хора да получат достъп до висшето образование: именно по този начин те ще могат да изпълняват в човешкото общество онези функции, задължения и услуги, които са съвместими с естествените им нагласи и с придобитите компетенции²⁹. Така всеки един човек и всички социални групи от всеки един народ ще бъдат в състояние да постигнат пълноценното развитие на културния си живот, съобразно собствените си дарби и традиции.

Освен това е необходимо да се направи всичко възможно всеки да осъзнае както своето право на култура, така и своето задължение да се образова и да помага на другите. Тук и там съществуват обаче условия на живот и труд, които пречат на хората в културните им усилия и поради това убиват интереса към културата у тях. Това се отнася особено за селяните и работниците, на които е необходимо да се осигурят условия на труд, които да не пречат, а да поощряват техния културен живот. И тъй като жените вече се трудят в почти всички отрасли, понастоящем би било добре те да бъдат в състояние пълноценно да изпълняват задълженията си според присъщия си характер. Признаването и поощряването на необходимото лично участие на жените в културния живот ще бъде дълг на всички.
Цялостна културна подготовка на човека
61. Днес е по-трудно, отколкото в миналото, да се обобщят различните дисциплини на знанието и изкуствата. Докато обемът и разнообразието на елементите, които изграждат културата, действително се увеличават в същото време намалява способността на отделните хора за тяхното възприемане и органично съчетаване, така че образът на “универсалния човек” все повече избледнява. И все пак всеки човек е длъжен да съхрани понятието за цялостна човешка личност, в което преобладават ценности като разум, воля, съвест и братство, всички те основани в Бога Творец и удивително оздравени и издигнати в Христа.

Семейството е преди всичко майка-кърмилница за това възпитание: в него обградените с любов деца по-лесно научават правилния ред на нещата, а почитаните форми на култура естествено се предават на духа на развиващия се юноша.

В днешното общество съществуват благоприятни възможности за същото това възпитание, които произтичат най-вече от нарасналото разпространение на книгата и от новите средства за културна и социална комуникация, които могат да улеснят всеобщата култура. Повече или по-малко намаленото време за труд увеличава с всеки изминал ден културните възможности за повечето хора. Свободното време с основание се използва за разпускане на духа, за укрепване на душевното и телесно здраве чрез свободно избрани дейности и научни занимания, чрез пътувания в други страни (туризъм), които правят по-изтънчен духа на човека и обогатяват хората с взаимното опознаване, и дори чрез физически упражнения и спортни прояви, които също спомагат за поддържането на равновесието на духа в общността и допринасят за установяване на братски взаимоотношения между хората с всякакво положение, националности или раси. Християните следователно сътрудничат за проникването на човешкия и християнския дух в присъщите за нашата епоха културни прояви и дейности.

И все пак всички тези улеснения не са в състояние да осъществят цялостната културна подготовка на човека, ако в същото време се пренебрегва въпросът за дълбокото значение на културата и науката за човешката личност.

Тези затруднения не са непременно в ущърб на вярата, дори могат да насърчават духа към по-старателно и задълбочено разбиране на вярата. Неотдавнашните изследвания и новите открития на науките, историята и философията действително пораждат нови проблеми с последици за самия живот и изискват нови изследвания дори от страна на богословите. Така че богословите са приканени, с уважение към методите и присъщите за богословската наука изисквания, постоянно да търсят по-подходящи начини за предаване на християнското учение на хората от своето време, защото едно е хранилището или самите истини на вярата, а съвсем друго – начинът на оповестяване на тези истини, като все пак се запазят значението и дълбокият им смисъл³⁰. В пастирската грижа следва достатъчно добре да се познават и да се използват не само принципите на богословието, но и откритията на светските науки, на първо място на психологията и социологията, така че верните също да бъдат отведени към един по-чист и по-зрял живот на вяра.

Литературата и другите изкуства също са много важни по своему за живота на Църквата. Те действително полагат усилия да опознаят характера на човека, неговите проблеми и опити да познае и усъвършенства самия себе си и света. Стараят се да открият неговото място в историята и във вселената, да онагледят неговите нищети и радости, неговите нужди и способности и да предначертаят една по-добра човешка участ. Така че те са в състояние да издигнат човешкия живот, който изразяват под многообразни форми, в зависимост от времето и мястото.

Нужно е старание, за да могат отдадените на тези изкуства да почувстват признанието на своята дейност от Църквата и, разполагайки с определена свобода, по-лесно да установяват взаимоотношения с християнската общност. Църквата следва да признае и новите направления в изкуството, които съответстват на нашето време и отчитат характера на различните страни и области. Те следва да бъдат приети в култовите сгради, тогава когато извисяват духа към Бога с подходящ и съответстващ на литургичните изисквания език³¹.

Така познанието на Бога се проявява по-добре, а проповядването на Евангелието става по-прозрачно за човешкия разум и сякаш съобразено с естеството на условията на съществуване.

Следователно верните следва да живеят в много тясно единение с хората от своето време и да полагат усилия за съвършеното проникване в техния начин на мислене и чувстване, чийто израз е културата. Те следва да съгласуват познанието на новите науки, на новите учения и на последните открития с християнския морал и мисъл, за да могат религиозността и почтеността да вървят редом с научното познание и непрекъснатия технически прогрес, а те да бъдат в състояние да съдят и тълкуват всичко с пълноценно християнско чувство.

Занимаващите се с богословски науки в семинариите и университетите следва да си сътрудничат със специалистите по други науки като обединяват силите и гледните си точки. Докато задълбочава познанието на откритата истина, богословската изследователска дейност не трябва да губи досег със собственото време, за да може да подпомага компетентните хора в различните отрасли на знанието за по-пълното познание на вярата. Това сътрудничество ще се окаже много ползотворно за подготовката на свещенослужителите, които ще могат да представят на нашите съвременници учението на Църквата за Бога, за човека и за света по най-подходящия начин, така че техните слова да бъдат приети още по-охотно³². Желателно е дори много миряни да получат подобаваща подготовка по свещените науки и не малко сред тях да развиват тези научни занимания и да ги задълбочават с подходящи научни средства. Но за да бъдат в състояние да упражняват задължението си, на верните, както на клириците, така и на миряните, следва да бъде призната справедливата свобода да търсят, мислят и смирено и смело да изразяват собственото си мнение в полето на тяхната компетентност³³.
Глава ІІІ

Социално-икономически живот


Някои характерни черти на икономическия живот
63. В социално-икономически живот също трябва да се почитат и поощряват достойнството и цялостното призвание на човешката личност, както впрочем и благото на цялото общество. Човекът действително е авторът, центърът и крайната цел на целия социално-икономически живот.

Съвременната икономика, като всяко друго поле на социалния живот, се характеризира с растящо овладяване на природата от човека, с умножаване и интензифициране на взаимоотношенията и взаимозависимостта на гражданите, групите и народите, както впрочем и с по-интензивна намеса от страна на обществените власти. От друга страна, напредъкът на производителността и по-добрата организация на обмените и услугите направиха от икономиката действено средство за по-доброто задоволяване на нарасналите изисквания на човешкото семейство.

И все пак не липсват основания за тревога. Не малко хора, преди всичко в икономически развитите области, се проявяват като подвластни на изискванията на икономиката, така че почти целият им личен и социален живот е пропит от един вид икономическа нагласа, която се разпространява както в страните с колективистична икономика, така и в другите страни. Във време, когато развитието на икономическия, макар и насочен и съгласуван по разумен и човечен начин, живот би могло да смекчи социалните неравенства, твърде често то става причина за тяхното изостряне или дори, на места, за влошаването на социалните условия на слабите и за презрението към бедните. Докато огромни човешки маси все още са лишени от най-необходимото, някои, дори в по-слабо развитите страни, живеят в разкош и пилеят благата. Луксът е съпътстван от нищета. И докато малцина разполагат с неограничена власт за вземане на решения, мнозинството почти изцяло е лишено от възможността да действа по собствена инициатива и със собствена отговорност, като често е поставено в недостойни за човешката личност условия на живот и труд.

Подобни икономически и социални неравновесия се наблюдават в земеделието, промишлеността и сферата на услугите, както впрочем и между различните области на една и съща страна. От ден на ден става все по-сериозно противопоставянето между икономически развитите страни и другите, което може да застраши мира в целия свят.

Хората от нашето време осъзнават все по-ясно тези неравенства и са дълбоко убедени, че по-широките технически и икономически възможности, с които разполага съвременният свят, биха могли и би трябвало да оправят пагубното състояние на нещата. Но за това се изискват много реформи в социално-икономическия живот и промяна в жизнените нагласи и навици. С оглед на това Църквата в продължение на векове, и най-вече в последно време, формулира в светлината на Евангелието и изложи изискваните от здравия разум принципи на справедливост и равноправие, както за индивидуалния и социалния, така и за международния живот. Свещеният събор възнамерява да препотвърди тези принципи и да формулира някои насоки, съобразно характеристиките на настоящето време и особено с оглед изискванията на икономическия прогрес³⁴.

Раздел І

Икономическо развитие

Икономическото развитие в служба на човека
64. Днес повече от всякога са оправдани усилията за увеличаване на производството на блага в земеделието и промишлеността и предлаганите услуги, за да се посрещне растежът на населението и да се отговори на нарасналите стремежи на човешкия род. Затова трябва да се насърчават техническият прогрес, новаторският дух, създаването на нови предприятия и тяхното разширяване, приспособяването на производствените методи и подкрепяните от всички участници в производството усилия: с една дума всичко, което може да допринесе за това развитие. Крайната и основна цел на подобно развитие дори не се състои само в увеличаването на производствените блага, нито само в търсенето на печалба или икономическо надмощие, а в службата на човека: на човека като цяло, тоест като се държи сметка за неговите нужди от материален порядък и за неговите изисквания за умствен, морален, духовен и религиозен живот; на всеки човек, казваме ние, на всяка човешка група, на която и да е раса или зона на света. Затова икономическата дейност следва да се осъществява според присъщите за икономиката закони и методи, но в границите на моралния ред³⁵, така че да отговаря на Божия промисъл за човека³⁶.
Човешкият контрол над икономическото развитие
65. Икономическото развитие трябва да остане под човешкия контрол и да не се оставя на произвола на малък брой, съсредоточаващи прекомерна икономическа власт хора или групи, нито само на политическата общност, нито на някои от най-могъщите страни. Напротив, редно е колкото е възможно повече хора, на всички равнища, а когато се касае за международни отношения, всички страни дейно да участват в неговото ръководене. Необходимо е също спонтанните инициативи на отделните хора и техните свободни сдружения да бъдат свързани и съгласувани по подходящ и органичен начин с усилията на обществените власти.

Икономическото развитие не може да бъде изоставено нито само на механичното саморазвитие на икономическата дейност на отделните хора, нито само на решението на обществените власти. Затова е нужно да се изобличават грешките както на ученията, които в името на едно погрешно понятие за свобода се противопоставят на необходимите реформи, така и на онези, които жертват основните права на отделните личности и на групите пред колективната организация на производството³⁷.

От друга страна, всички граждани следва да помнят, че имат правото и задължението – което следва да бъде признато и от страна на обществените власти – да допринасят според възможностите си за прогреса на собствената си общност. Особено в икономически по-слабо развитите области, където се налага използването на всички налични средства, общото благо е сериозно накърнено от онези, които не използват собствените си богатства или от онези, които – запазвайки личното право на движение – лишават собствената си общност от нужните ѝ материални и духовни блага.
Премахване на значителните

социално-икономически неравенства
66. За да се отговори на изискванията за справедливост и равноправие, следва да се положат всички усилия, за да бъдат отстранени възможно най-бързо, с уважение към личните права и характера на всеки народ, значителните икономически неравенства, съпътствани от дискриминация в индивидуалните права и в социалните условия, които се наблюдават и често се задълбочават днес. Също така в много зони, имайки предвид особените затруднения на земеделския отрасъл при производството и продажбата на благата, занимаващите се със земеделие следва да бъдат подпомагани, за да увеличават производството, да поддържат продажбата и да осъществяват необходимите преобразувания и методологически промени, както и за да достигнат равностойно равнище на доходите, за да не останат, както по-често се случва, граждани в по-неизгодни социални условия. Самите земеделци и най-вече младите хора следва да се стараят да подобряват професионалната си компетентност, без която земеделието не би могло да се развива³⁸.

Справедливостта и равноправието също изискват необходимата за една развиваща се икономика подвижност да бъде регулирана с оглед избягването на неустойчивостта и несигурността на живота на отделните хора и на техните семейства. Що се отнася до работниците от други страни или области, които допринасят с труда си за икономическия растеж на народ или зона, различни от тези, от които произхождат, следва старателно да се премахне всяка дискриминация при условията на заплащане или труд. Освен това всички, на първо място обществените власти, трябва да ги приемат като личности, а не просто като чисти оръдия за производство, и да им помогнат да се съберат със семействата си и да си намерят прилично жилище, както и да благоприятстват тяхното вписване в социалния живот на приемащите ги народ или област. Доколкото е възможно обаче следва да се разкриват работни места в техните собствени области.

Днешните преходни икономики, както и новите форми на индустриализирано общество, в които например широко се прилага автоматизирането, трябва да се погрижат да осигурят на всеки достатъчна и подходяща работа, заедно с възможността за съответната техническа и професионална подготовка. Прехраната и човешкото достойнство на онези, които най-вече поради болест или напреднала възраст изпитват особени затруднения, също трябва да бъдат гарантирани.