Ямбол, 2008 с ъ д ъ р ж а н и е


СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ПОГРАНИЧЕН ВАЛ ЕРКЕСИЯТА (календар на събития) (VІІ – ХХІ ВЕК



страница7/8
Дата23.07.2016
Размер1.68 Mb.
#2607
1   2   3   4   5   6   7   8

СТАРОБЪЛГАРСКИЯТ ПОГРАНИЧЕН ВАЛ ЕРКЕСИЯТА (календар на събития) (VІІ – ХХІ ВЕК

705 г. сл.Хр. - Загория (Загора) е отстъпена от Източната Римска империя на България при управлението на хан Тервел и император Юстиниан II
708 г. сл. Хр. - Поход нпо суша и море на Източната Римска империя (Византия) при Юстиниан II.

Причина: укрепяването на българите в Загория (Загора).
711-712 г. - Демонстративни походи на България до Анастасиевата стена пред Константинопол.

Причина: неизплащане на задължения на Византия според договорени отношения в 705 г.
716 г. - подписан е първия официален договор между България и Византия, който определя границите, търговския взаимообмен и военното сътрудничество
717-718 г. - Българските войски с масиран щурм ликвидират обсадата на Константинопол от сусопътната арабска армия.

България има пълен контрол над отстъпената в 705 г. област Загория (Загора). Вероятно: изградена е източната част на Еркесията.
755-775 г. - Девет военни похода на Византия при император Константин V Копроним.

Основна цел: ликвидиране на българската държава между Стара планина и р. Дунав.
811 г. - Поход на император Никифор I Фока срещу България. Превзета и опожарена е столицата Плиска. С ответен удар българите разгромяват ромейската войска във Върбишкия проход.
812-813 г. - Войските на хан Крум превземат Несебър, Поморие, Созопол, Ранули (устие Ропотамо), влизат в Тракия. След битката при Версиникия ( Мелница) 813, българите обсаждат Константинопол.
814-815 г. - При управлението на хан Омуртаг е подписан “30 –годишния мир” с Византия.

Вероятно: изгражда се западната Еркесия.
815 г. - Южната граница на България се визира в статия 1 на 30-годишния мирен договор между България и Източната Римска империя. Анализът на текста показва, че граничната линия следва трасето на Еркесията.
837-845 г. - Първи сведения за вала Еркесия от арабския хронист Ал. Гарми.
IX век, І пол. - Арабския пътешественик и хронист Ал. Масауди (Масуду), прави подробно описание на прабългарския укрепен вал
Около 950 г. - Описание на вала от арабския пътешественик и писател Ал. Масауди.
967 г. - Император Никифор Фока посещава границата с България (ЕРКЕСИЯТА) и укрепленията в близките тракийски градове. Сведението е от византийския историк Скилица – Кедрин.
1878-1880 г. - Отпечатани са първите карти , на които е обозначен валът Еркесия. Това са австрийска и руска военни карти.
1892 г. - Излиза от печат първата съставена от български картографи карта на България и съседните й страни. На нея е изобразена Еркесията в цялостното й протежение.
1903 г. - Географския институт към Генералния щаб на Българската армия издава карта на Македония и Одринския вилает. Еркесията е очертана като съоръжение, което военните картографи считат за сериозно препятствие.
1943 г. - Източната Еркесия присъства на издадената от Географския институт при Генералния щаб на Българската армия карта на Балканския полуостров (9 –листна, в М 1:500 000).

1962 г. - “Еркесията” е обявена за паметник на културата от национално значение с разпореждане на Министерски съвет на Народна република България № 1711 /1962 г. По-късно по трасето на вала са изградени паметни знаци – символи на Първата Българска държава.



10.08.2003 г. - Издадена е първата туристическа карта на Странджа в М 1:100 000, като съвместен проект на Международния търговски и културен център Геопан и Картография ЕООД. На нея също за първи път се изобразява голяма част от Източната и Малката Еркесия.
27.06.2007 г. - В Народното събрание на Р.Българияот Община Тунджа и Международния търговски и културен център •Геопан• е представена за първи път изложба, посветена на старобългарския пограничен вал “Еркесията”. Изложбата е открита Председателя на българския парламент Г.Пирински.
21.03.2007 г. - Издадена е първата туристическа карта на Еркесията в М 1:200 000, като съвместен проект на Община “Тунджа” и Международния търговски и културен център Геопан, в която за първи път е измерена и точната дължина на съоръжението – 142 км и на територията му на Община Тунджа.


Приложение №3

РЕФЕРЕНЦИИ - ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА, ДОКУМЕНТИ И АВТОРСКИ РАЗРАБОТКИ
Нормативни документи
Конституция на Република България. 1991
ООН. Конвенция за околната среда и развитието. (Дневен ред 21). 1992.
ЮНЕСКО. Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство. 1972.
ЮНЕСКО. Конвенция за опазване на нематериалното кулурно наследство. 2003
ЮНЕСКО. Конвенция за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. 2007
Съвет на Европа. Конвенция за опазване на археологическото наследство. 1961
Съвет на Европа. Конвенция за защита на архитектурното наследство на Европа. 1985.
Европейска харта за местно самоуправление. 1995.
Съвет на Европа. Конвенция за пейзажа. 2000.
Европейска конвенция за културата.
Закон за паметниците на културата и музеите. 1969
Закон за защитените територии. 1998
Закон за местното самоуправление и местната администрация. 1991
Закон за административно-териториалното устройство на Република България. 1995
Закон за закрила и развитие на културата. 1999
Закон за кадастъра и имотния регистър. 2000
Закон за устройство на територията. 2001
Закон за опазване на околната среда. 2002

Закон за туризма. 2002
Закон за регионалното развитие. 2004
Разработки:
1. Областен управител на област Пловдив, Проект “Трансбалкански културен коридор “Гърция – България – Румъния” – споделено наследство и общо европейско бъдеще” по комуникационната стратегия на Р.България за европейския съюз – работна програма 2007, ci@pd.government.bg
2. проф. арх. Тодор КРЪСТЕВ,”Регионални туристически продукти по европейските културни машрути”, “Строителство и градът” 2007, www.stroitelstvo.info

3. , ,


4. "Трансбалкански културен коридор - Гърция - България - Румъния, споделено наследство и общо европейско бъдеще", среща организирана от Областна администрация - Пловдив,

5. Областен управител на област с административен център Ямбол, Стратегия за развитие на Ямболска област, 2005-2015, www.yambol.government.bg
6. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ЕКОТУРИЗЪМ

ПРОЕКТ. НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ЕКОТУРИЗЪМ 2003 г. София,България
www.moew.government.bg

7. Държавна агенция по Туризъм - Политика в Туризма

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2008 - 2013 г.

www.tourism.government.bg
8. ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ТУРИЗЪМ В ОБЩИНА БРЕЗОВО. Общ изглед общ изглед Община Брезово ...
www.nasmb-bg.org/down/turism.doc
9. Регионален форум “Културни коридори на Югоизточна Европа. Общо минало и споделено наследство – ключ към бъдещо партньорство”, Варна , Златни пясъци – хотелски комплекс “Ривиера”, 20-21 май 2005

http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=28&menu=7&type=3
10. Декларация за основните насоки за разкриване, опазване, устойчиво използване и популяризиране на културните коридори в Югоизточна Европа.
11. Банков, Я. Културно-историческото наследство на Република България и туризма. Програма “Интеррег” на Европейската общност. Проект “Хемус”. Българо-гръцки семинар за инвестиции в туризма. София. 17-19.2.1994.
12. Банков, Я. ОБЩИНА ПРОВАДИЯ, ПРОГРАМА (ПРОЕКТ) “КУЛТУРНИ ПЕЙЗАЖИ – КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО – КУЛТУРНИ МАРШРУТИ - КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ” , 2003
13. Банков, Я. Архитектурно-художествен образ и намеса. Опит за методологическо изясняване. Сп. Архитектура, бр. 2/2003. стр. 50-53
14. Банков, Я. Проблеми на културния туризъм. Сп. Архитектура, бр. 3-4/2003, стр. 102-105
15. Банков, Я. Необходимостта от регионална оценка и категоризация на паметниците на културата. Международен симпозиум “Културните коридори в Югоизточна Европа. Предизвикателства пред повишаване на квалификацията”. София - Бояна, 9.2.2007
16. Банков, Я. Места за памет, извор на традиция и преживяване. Сп. Още за къщата, бр.4/2007, стр.102-106
17. Богуславский, М.М. Международная охрана культурных ценностей. М., 1979.
18. Деведжиев, М. Селищни системи. С., 19
19. Консервация и реставрация памятников и исторических зданий. М., 1978.

(ориг. La conservation et la restauration des monuments et oes batiments historiques.

UNESCO. P., 1973).
20. НЦТР. Методика за Национална стратегия на регионалното развитие.

Части “Селищна мрежа и селищно развитие” и “Културно наследство”.

www.stroitelstvo.bg (9.4.2003).
21. Нашето творческо многообразие. Доклад на Световната комисия за култура и развитие. ЮНЕСКО. Париж, 1996. Бълг. превод, С.,1998: По специално раздел 7 “Културното наследство в служба на развитието” (стр. 171-199), раздел 8 “Околна среда и култура”( стр. 201-225), раздел 9 “Да преосмислим културната политика” (стр. 227-251) и раздел 10 “Необходимостта от научни изследвания” (стр.253-268).
22. Оригиналът в паметника на културата. С., 1982 (под редакцията на Банков, Я).
23. Паметници на културата – административно-правни аспекти на опазването.

Международен семинар. 5-9.Х.1993. Тв. Комплекс “Св.св. Кирик и Юлита”.

Център по администрация към Министерски съвет. С., б.д.
24. Панчев, Мл. Екология и архитектура. С., 2006
25. Подъяпольский, С.С. и др. Реставрация памятников архитектурьІл М., 1988
26. Програма за развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар, 2005. Министерство на земеделието и горите – Програма на ООН за развитие
27. Том 1/3 “Стратегически план за развитие на българския туризъм – обобщения, м.нсември 2006
28. Шимунек, В.Г. Музеи под открьІтом небе. Киев, 1983
Приложение №4
ОПИС НА ПРИЛОЖЕНИТЕ СХЕМИ, ФОТОГРАФИИ, ИЛЮСТРАЦИИ И КАРТЕН МАТЕРИАЛ.

Карта на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА в Община Тунджа, Ямболска област в М 1:100 000, 2008 (Геопан & КартПроект)
Перспективен изглед с проход, порта-кула, подвижен мост и стопански сгради.
Ортогонален план на част от вала с проход, порта-кула и подвижен мост, М 1:200
На преден профил на вала по линия С1 – С .

Фасаден план на портата от изток, М 1:200
Фасаден план на вала и портата по линия А-А1 от юг
Фасаден план на вала и портата по линия Б-Б1 от север
Напречен разрез на портата по линия Д-Д1 и профил на изкопа от запад, М 1:200
Напречен разрез на портата по линия Е-Е1 и профил на изкопа с подвижния мост от запад, М 1:200
План на покрива на портата, М 1:200
Напречни профили на вала Еркесията (по Карел Шкорпил)

Generalstabkarte der Balkanhabinsel M 1:200 000, Wien, Aben 1880 – фрагмент
Карти части Балканского полуострова обнимащающей весь театрь войни 1877-1878, М 1:126 000, Санкт Петербург, 1884 г.- фрагмент.
България с прилежащите ней съседни даржави, М 1:420 000, Виена, издателство Фраймаг и Берндт, 1892 г.
Приложение №5
ЛИЧНОСТИ, КОИТО СА ПОТЪРСЕНИ, ПРИВЛЕЧЕНИ И ПОДПОМОГНАЛИ РАЗРАБОТКАТА НА СТРАТЕГИЯТА И ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ
Консултанти:

проф.д-р Димитър ОВЧАРОВ – 1404 София, ул. “Деян Белишки” бл.6,

тел. 02 869 1824; GSM 0886 718415
доц. Маруся ЛЮБЧЕВА – член на Европейския парламент

Европейски информационен център – Бургас,

ул. “Фердинандова” № 5, стая 507, 8000 Бургас

Автори:

ст. н. с. д-р Виолета ВАСИЛЧИНА, ръководител сектор “Изобразително изкуство”, Институт за изкуствознание БАН, ул. “Кракра” № 21, 1000 София, тел. 02/ 8732725, 0896390617

e-mail: vilavas@mail.bg
арх. Явор БАНКОВ, Съюз на архитектите в България, член на ИКОМОС, член на Асоциацията на признатите европейски експерти – 1504 София, ул. “Кракра” №11

тел. 02/9438287, 0898509947; факс: 9438349,

e-mail: yavorbankov@abv.bg
д-р Стефан ПЕЙКОВ – ръководител на Програмно-координационния център за научни изследвания •ЕКОПАН•, (ръководител на авторския колектив)

8001 Бургас, п.к. 282, GSM 0888 437131
инж. Красимир АНДРЕЕВ – ръководител отдел “ Изследване и развитие”, ОФ “ПКЦНИ – ЕКОПАН”, гр. Малко Търново.
инж. Тотьо АНГЕЛОВ, “Карт Проект” оод , ул. "Добруджа" №1, вх.Б, 5600 гр. Троян
инж. Христо МИЧЕВ, “Карт Проект” оод , ул. "Добруджа" №1, вх.Б, 5600 гр. Троян
Мила ВАСИЛЧИНА– студент “Културология” в СУ “Кл. Охридски”; гр. София, ж.к. Младост, бл.99, вх.9, ет.7.

тел. 02/ 8732725
© МЕждународен търговски и културен център •геопан• бургас 2008,авторски колектив

ЕКСПЕРТИЗА ЗА ПРИЛОЖИМОСТ

Експертизата е поискана от Международния търговски и културен център ГЕОПАН от консултантската група „Приватсистем”ООД гр.София, за възможностите на Община Тунджа за разработване на програми и проекти и тяхното финансиране, в цялостен аспект от една страна и от друга в търсене на финансиране на проекти за старобългарския укрепителен вал Еркесията в изпълнението на стратегията и плана за действие на общината.

Според паспортизацията на българските общини от екипа на “Приватсистем” оод , Община Тунджа е една от общините в РБългария, която има възможност да участва в повечето от операциите по ОПРР - 1.1 , 1.2; 1.3; 1.4; 1.5; 2.1; 2.2; 3.1; 3.2; 4.2, също така е и в списъка на общините, намиращи се в селски региони. Общината е бенефициент и по ОП „Човешки ресурси” , ОПАК, Техническа помощ и в партньорства с други общини и НПО може да участва в други програми, както по Структурните фондове, така и в други европейски и международни фондове. Тези възможности включват и кандидатстване за финансиране на проекти , касаещи култура и туризъм, с приоритет на изключителният национален паметник на културата Еркесията, запазен най-добре в границите на Община Тунджа .

По идея културата е приоритет на националните правителства в ЕС. Много е важно да се знаят някои исторически наложили се аргументи в процеса на финансиране на културни проекти в Общността.

Съвета на Европа и Европейският парламент постоянно настояват за включването на културата в приложното поле на действията на Европейската комисия – изпълнителният орган на Съюза.

Философията на ненамеса идва от идеята, че всичко в Съюза може да се уеднакви и стандартизира, но културната дейност трябва да остане многообразна.

Пробивите са по отношение на разбирането на ролята на културата като фактор за икономическо и социално развитие – дори самата Европейска комисия има доклад – Културата като фактор в осигуряването на икономически растеж и заетост в икономиките на Съюза

След натиск от страна на Европейския парламент в средата на 80-те ЕК заделя средства за емблематични проекти от актуалното творчество като Европейски бароков оркестър и Европейски младежки оркестър

Общо към края на 80-те ЕК заделя около 10 милиона Екю за културни проекти. През 1989 стартират програмите

□ Калейдоскоп – съвременно изкуство и творчество – около 10 милиона Екю;

□ Рафаел – за културно наследство – 30 милиона Екю;

□ Ариана – четене и преводи – едва 3 милиона Екю

През 1997 стартира новата програма Култура 2000, която обединява предишните три и добавя възможността за многогодишни проекти – до 3 години.Общата сума за периода 2000-04 за програмата ЕК заделя 167 милиона Евро.Тази сума се увеличава с вноските на новоприсъединяващите се страни и с продължаването на програмата за 2005 и 2006 година.

Структурните фондове са много по-щедри. Успешните примери са много -предимно в южните страни – Гърция, Франция, Португалия

В националните оперативни програми има проекти за подкрепа на индустрии, които имат културен елемент – информационни технологии и туризъм (content driven)

Специфични проекти, насочени към културна инфраструктура или експлоатиращи културен продукт

Най-високо са ранжирани проектите, свързани с реставрация и консервация на културно наследство – с аргумента, че ще развият туристическата индустрия

Бюджетни линии и приоритети, под които културните проекти са приемливи за финансиране

□ Подобряване на средата

□ Туризъм

□ Градско обновление

□ Борба са безработицата

□ Борба с бедността и социалната изолация

□ Мобилност на работната сила и увеличаване на конкурентността на работната сила

Приоритети при културните проекти са също така:

Трансгранично сътрудничество за културен обмен и дейности. Това е най-разпространената форма, от която културата е облагодетелствана.

Опазване на културата, както и на природното наследство чрез консервационни и реставрационни схеми.

Управление на културното и природно наследство за икономически цели като туризъм и увеличаване на атрактивността на граничните региони за външни инвестиции.

Подкрепа за схеми, които преодоляват езиковите бариери.

Подкрепа за малки и средни предприятия, включващи изкуства и занаяти.

Подкрепа за модерната/съвременната култура чрез финансиране за културната инфраструктура, по специално за реновиране на сгради за артистична изява.

Подкрепа за артистични проекти, което укрепват социалната кохезия и са фокусирани към младите хора и осигуряване на равни възможности.

Артистични проекти, които помагат да се преодолее лингвистичната бариера и расовите проблеми

Подкрепа за занаятите и малки и средни занаятчийски предприятия.

Развитие на връзката между културно и природно наследство със туристическата индустрия;

Реставриране на традиционни селски сгради;

Специфична подкрепа за проекти, насочени към изследване/консервация, които могат да бъдат насочени към археологически места и исторически паметници;

Разширяване на културните ресурси в широк смисъл, като например подкрепа за малки и средни предприятия в областта на изкуствата и занаятите и местни селски музеи.

С какво се сблъскват културните предприемачи и съответно оценителите на конкретни проекти:

□ не добре аргументирани проекти;

□ предприемаческото планиране не е ориентирано към потенциални финансиращи програми и организации;

□ липса на подкрепящи организации в този процес



В контекста на всичко гореизложени е и новата програма ”Култура 2007-2013/ Преминаване на границите –свързване на културите”.

Основна цел и обхват на програмата:

Основната цел на програмата е  да подкрепи общата културна среда, споделяна от европейците,  чрез развитие на културно сътрудничество и обмен между хора на изкуството и културни институции от страните по Програмата с цел насърчваване на европейското гражданство.



Бенефициенти: Кой може да участва?
Програмата е предвидена за участници от неаудиовизуални културни индустрии, в частност малки културни начинания, в които гореспоменатите индустрии участват с нетърговска цел.

Специфичните цели на програмата са:
□ насърчаване на транснационалната мобилност на хората, заети в културния сектор;
насърчаване на транснационалното разпространение на творби, културни и артистични проекти;
насърчване на междукултурния диалог


Бюджет и финансиране: 400 милиона евро за целия период; финансирането на проекти ще бъде до 80% от направените разходи.
Подкрепяни дейности:
Целите на програмата ще бъдат постигани чрез прилагане на следните три основни линии на развитие:

I. Подкрепа на културни действия.
Многодишни мрежи за коопериране
Мерки за коопериране
Специални мерки


II. Подкрепа за организации, активни на европейско културно ниво. 

III. Подкрепа за изготвяне на анализи, събиране и разпространение на информация и организиране на промоционални събития в културния сектор. В това число влизат културно сътрудничество, взаимодействие между образование и култура, допълнително професионално обучение за хора на изкуството и заетост в културния сектор.

Национална контактна точка за програмата:
Националната контактна точка отговаря за промотиране на програмата, улесняване на достъпа на участници в нея, осигуряване на обмена на информация между участниците в програмата и националните и европейски културни институции.


Към 10.09.2008г. има отворени 5 конкурса за участие по програмата

В търсене на възможности за финансиране на проекти трябва да се използват както възможностите на национални фондове и програми, като Фонд»Научни изследвания», Национален фонд»Култура», Национален дарителски фонд «13 века България”, Фондация „Наследство”,така и на европейски и международни такива като Европейска културна фондация, Швейцарска агенция за развитие и сътрудничество, Норвежка програма, ЕИП, UNESCO, DFG –Германия, Център по археометрия Курт Енгелхорн, Cirec и мн.др.

На вниманието Ви – за целите на стратегияга на община Тунджа за старобългарския укрепителен вал Еркесията представяме някои открити обяви:

ПИЛОТЕН ПРОЕКТ

Европейската комисия обявява покана за кандидатстване за :

1. Иизграждане на мрежи между съществуващи структури в подкрепа на мобилността в различни сектори на културата

Транснационалната мобилност на културните дейци е от основно значение за осъществяването на „европейско културно пространство”. Тя е приоритет на програмата „Култура”от 2000 г. Допълнителен акцент върху нея постави включването  на програмата за периода 2007-2013 г. като средство за активиране на споделяното от европейците културно пространство и стимулиране на европейско гражданство.

През 2007 г. беше прието съобщението на Комисията относно европейската програма за култура. Конкретните цели на съобщението бяха одобрени от Съвета, който включи мобилността сред приоритетните области на действие за работния план за 2008-2010 г.

В края на 2007 г. Европейският парламент гласува в бюджета за 2008 г. отделен бюджетен ред (15 04 45) за подкрепа на средата за мобилност на творците (1,5 мил евро), като в него се включват три елемента, в  т.ч.и покани за представяне на предложения  за изграждане на мрежи в подкрепа на мобилността.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница