Повече от половината от активните фирми в Общината (68 % през 2002г. )функционират в сферата на търговията. Други отрасли, в които работят относително по-голям брой предприятия са земеделие (7%), преработване (съответно с 7%). В областта на услугите функционират 18 % от фирмите.
В таблицата по долу е даден броят на регистрираните фирми в отделните сектори на общинската икономика
Брой предприятия /без финансовите/ в община Каолиново, отчели се за 2002 година.
Отрасъл
|
Брой фирми
|
Общо община Каолиново
|
121
|
Селско, ловно и горско стопанство
|
11
|
Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия
|
8
|
Производство на дървен материал и изделия от него без мебели
|
3
|
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството
|
69
|
Хотели и ресторанти
|
14
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
5
|
Хуманно-здравеопазване и социални дейности
|
5
|
Като цяло в икономическата база на Общината съществуват резерви от неизползвани селскостопански мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи и ниската ефективност на производството.
Основните насоки за преодоляване на това състояние трябва да се насочат към преструктуриране на местната икономика за увеличаване дела на частния сектор, подкрепа за малките и средни предприятия и обвързването им с големите такива, оползотворяване на местните суровинни източници в преработвателни предприятия на местна почва; технологично обновление и повишаване на качеството, повишаване уменията и квалификацията на предприемачите и стопанските ръководители, подкрепа за желаещите да стартират собствен бизнес.
Налице са резерви в икономическата база на Общината по отношение на производствени мощности и сграден фонд в частния сектор. Възможните пътища в тази насока са: създаването на смесени предприятия, превръщането им в зони за малък и среден бизнес, предоставянето на общински терени и сгради в града и селата на частни предприемачи.
Необходимо е насърчаване участието на частния бизнес в междуфирмено сътрудничество на местно, национално, европейско и международно ниво, както и сътрудничеството между малки предприятия и научно-изследователски и образователни институции в СИПР, изграждане на клъстерна организация. Насоките за развитие на клъстерната организация в развитието на общинската икономика включват подкрепа на междуфирмено групиране и създаване на мрежи; прилагане на успешни практики на сътрудничество и на адаптиране успешни бизнес модели, което да им позволи истинско разрастване в новата икономика.
Усилията по отношение на трудовите ресурси следва да се насочат към адаптирането им към новите пазарни условия с повишаване на квалификацията и уменията им – езикови, компютърни, ориентация към професии от местно значение и такива с най-голяма възможност за реализация.
Не са положени достатъчно усилия и мерки за привличане на инвеститори от други райони на страната или от чужбина. Необходимо е да се развият активни дейности в тази насока за промоциране възможностите и потенциала на Общината чрез инвестиционни брошури, изграждане на база данни за подходящи терени и сгради, фирмени информационни материали, WEB страница, побратимяване с други градове и общини от Европейския съюз, и др.
Необходимо е да се подкрепи създаването на местни браншови сдружения, организации на дребния бизнес и съществуващите структури, осигуряващи пазарна и техническа информация, консултации и друга подкрепа.
Спешно трябва да се извърши анализ на състоянието на общинските фирми и се изготви ясна програма за преструктурирането им, предвид всички социални и икономически аспекти на тази промяна и отражението й върху финансовите параметри на Общината и социалната сфера.
6.4. Селско стопанство
Община Каолиново принадлежи към селските райони на страната (Национален доклад за развитието на човека 2003г: Селските райони – преодоляване на неравнопоставеното развитие). Селското стопанство е структуроопределящ отрасъл в местната икономика.
Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи 70% от общата територия на Общината и благоприятните почвено-климатични условия, превръщат земеделието в основен източник на доходи. Обработваемата земя в Общината през 2004г. е 204,072 дка. Средно на жител на Общината се падат по 9.64 дка, което значително превишава средния размер за страната. В Общината има 18 землища.
Разпределение на обработваемите земи
Ниви
|
171000
|
83,79%
|
Мери и пасища
|
20500
|
10,05%
|
Трайни насаждения
|
1072
|
0,53%
|
необработваеми земи
|
1700
|
0,83%
|
други тер. от ССФ
|
9800
|
4,80%
|
Общо
|
204072
|
100,0%
|
Разпределение на обработваемите земи по отглежданите основни култури /по дка/
Отглеждани култури
|
2003
|
2004
|
2005
|
Пшеница
|
47600
|
45400
|
46730
|
Царевица
|
21670
|
16700
|
21800
|
Ечемик
|
20900
|
14100
|
11650
|
Слънчоглед
|
49350
|
24000
|
33250
|
Тютюн
|
3000
|
2600
|
2840
|
други култури
|
15000
|
|
|
Между 5 и 10 хил. дка всяка година в Общината остават необработени площи земи. От статистическите данни се вижда, че по години обработваемите земи намаляват.
Разпределение на обработваемите земи според вида собственост /дка/
Видове земи според собствеността
|
дка
|
% от общата площ
|
Частни
|
160000
|
94,43%
|
Държавни
|
5430
|
3,20%
|
Общински
|
4000
|
2,36%
|
Общо
|
169430
|
100,00%
|
По-големи земеделски стопани и кооперации, които обработват земите на територията на Общината:
Земеделски кооперации:
-
ППЗК с.Браничево – 7000 дка
-
ППК с.Т. Икономово - 11000 дка
Арендатори с най-големи арендувани площи:
-
“ПАМ” ООД, с. Тъкач 8600 дка;
-
Георги Маринов с. Сини вир 4000 дка;
-
“Агро Семена” ЕООД гр. Шумен 5160 дка;.
Останалите площи се обработват от частни стопани и други арендатори и наематели в Общината.
В момента има собственици с малки площи лавандула. Като такава култура може да се причисли и малината. В Общината има традиции при отглеждането на тази доходоносна култура, но раздробените площи и лошото финансово състояние на населението пречат на реализирането на такава идея. Има сведения, че фирма работеща в с. Тодор Икономово смята да инвестира в отглеждане на етерично маслени култури /билки/.
Броят на регистрираните земеделски производители за периода 2002 - 2003г. е достигнал 454. Предварителните данни за 2004г. показват тенденция на увеличаване броя на регистрираните земеделски производители в Общината. Необходима е широка информационна кампания за поетите задължения на страната за въвеждане на европейски стандарти за качество и прилагане на Общата селскостопанска политика, задълженията на земеделските производители, които произтичат от това, както и правата, които ще имат за финансово подпомагане до 2007г. и след присъединяването ни към Европейския съюз.
Значителен поминък за Общината създава отглеждането на тютюн. През 2004г. във връзка с приватизацията на „Булгартабак –холдинг” квотата за производство на тютюн в областта е намалена с 50 % спрямо 2003г. Това налага бързо преструктуриране на производството и адаптиране на тютюнопроизводителите към новите пазарни условия чрез отглеждане на алтернативни култури и търсене на други източници на доход.
С труктурата на обработваемата земя е следната
Животновъдство
Сравнително добре развито. Спрямо растениевъдството обаче няма преимуществен характер. Характеризира се с отглеждането на едър и дребен рогат добитък в частния сектор.
Брой животни в община каолиново
ЖИВОТНИ
|
БРОЙ
|
|
1999
|
2003
|
2004
|
2005
|
говеда
|
3517
|
4504
|
4550
|
4650
|
в т.ч. крави
|
3220
|
3720
|
3700
|
3620
|
биволи
|
12
|
15
|
0
|
0
|
в т.ч. биволици
|
7
|
13
|
0
|
0
|
овце
|
5988
|
9915
|
9900
|
10700
|
в т.ч. овце майки
|
5500
|
8910
|
9150
|
9850
|
кози
|
2143
|
1850
|
1800
|
2200
|
в т.ч. кози майки
|
1990
|
1350
|
1400
|
1350
|
свине
|
1946
|
1445
|
1450
|
1045
|
в т.ч. свине майки
|
250
|
195
|
195
|
210
|
птици
|
11948
|
18000
|
18000
|
14500
|
в т.ч. кокошки носачки
|
11948
|
10700
|
11000
|
12000
|
бройлери
|
250
|
352
|
|
|
зайци
|
350
|
425
|
|
|
в т.ч. зайкини майки
|
200
|
250
|
|
|
пчелни семейства
|
1100
|
1740
|
1750
|
1800
|
За периода 1999-2003г. могат да се направят следните изводи:
-
Броят на кравите се е повишил с около 16 % за 2003г. спрямо 1999г.
-
Значително се е увеличил броят на овцете-майки около 62 %.
-
Увеличава се значително общия брой на птиците с около 51 %.
-
Увеличава се броят на пчелните кошери с 58 %.
-
Намалява броят на козите-майки с около 32 %.
-
Намалява броят на свинете като цяло с около 26 %.
-
Малък ръст бележат биволиците, зайците и бройлерите.
Отглеждането на крави за млеконадой е перспективно с оглед традициите в този отрасъл на животновъдството. Той обаче се характеризира изключително с ръчния си труд, без използването на съвременни технологии. Основната слабост на произвежданото мляко е неекологичната му чистота. В това направление на селското стопанство могат да се положат усилия за заздравяване на отрасъла и неговия растеж през годините 2000 – 2006г.
Основен приоритет в животновъдството са производството на краве и овче мляко.
Основен проблем на селскостопанските производители в община Каолиново са трудности, свързани с поетите ангажименти на страната за въвеждане на Общата селскостопанска политика на Европейският съюз. Необходимо е земеделските производители от Общината да повишат конкурентноспособността си чрез по-активно използване на предприсъединителните фондове и програми, а по-късно и Структурните фондове на ЕС.
Анализът на структурата на местната икономика показва, че най-добри перспективи има пред селското стопанство и свързаната с него преработвателна промишленост. Проблем в този подотрасъл си остава нерегистрираното земеделско производство от Общината, липсата на актуална информация, непознаването на европейските стандарти за различните селскостопански производства, липсата на обединения на дребни и средни стопански производители, отглеждането на култури и животни на малки площи и лични стопанства.
До края на 2006 г селскостопанските производители от Общината трябва да се адаптират към предстоящото въвеждане на строги стандарти, изготвени на базата на законодателството на Европейската Общност за развитие на селските райони. Насоките за развитие са към въвеждането на стандарти за опазване на околната среда, грижи за животните и здравословни храни, както и спазване на изискванията за безопасност на труда за селскостопанските производители, прилагане на “добри селскостопански практики”.
Насоките за развитие са към подобряване качеството на традиционното селскостопанско производство, разширяване площите с трайни насаждения и овощни култури, /най-вече сливи, вишни/, но също така и с ягоди, малини, орехи, ефективно животновъдство в частни и семейни ферми при нови условия и по изискванията на европейските стандарти /перспективни са овцевъдството, зайцевъдството, отглеждането на пчели/, развитие на предприятията за млекопреработка и производството на консерви и други предприятия в тази област, базирайки се на наличието на достатъчно местни суровини. Създаване на алтернативна заетост и преориентиране от производство на тютюн към отглеждането на култивирани билки и подправки, биологичното земеделие и биологичните производства, селския и екотуризъм.
Развитието на селското стопанство, трябва да се базира на принципите за устойчивото развитие и щадене на природата, развитие на селските райони и периферни територии на ЕС и осигуряване на алтернативна заетост и социално благополучие на населението.
Повишаването на ефективността на подотрасъла следва да се обвърже и с мерки, насочени към повишаване рентабилността и качеството на продукцията чрез прилагане на съвременни технологии и техника, развитие на консултантски услуги и въвеждане на широка система за одит за професионалните селски стопанства. Необходимо е да се въведат актуални професии и да се подготвят местни специалисти в селското стопанство, които да се реализират в Общината.
Важно изискване за постигането на тази стратегическа цел е чувствителното подобряване на качеството на предлаганите селскостопански продукти, което е ключова предпоставка за повишаване доходите на местните земеделски производители. За постигането на тази и други стратегически цели е особено важно активно да се привлече външно финансово съдействие от Международни програми – основно по Предприсъединителните програми на Европейския съюз и от международни финансови институции за развитието. С утвърждаването на стопанската независимост и самостоятелността на общинските структури в страната нараства потенциалът на община Каолиново да встъпи в ролята на надежден реципиент на безвъзмездно финансово съдействие по линия на програмите за предприсъединителното сътрудничество на Европейския съюз – особено на Програма САПАРД и тези на други външни донори. От друга страна тази независимост дава перспективи за получаване на кредити при благоприятни финансови условия от външни и местни кредитни институции и програми, подпомагащи регионалното развитие. Особено важно направление в това отношение е разработването на ефективни и привлекателни проекти за развитието на селското и горското стопанство, които биха могли да получат съществена външна подкрепа.
6.5. Бюджетно осигуряване
Общинският бюджет е основния финансов инструмент и документ на политиката на Общината за разрешаване на текущи потребности и създаване на база за реализиране на дългосрочни цели. Чрез бюджета и управлението на извънбюджетните фондове се реализират инициативи, водещи до постигане на стратегическите цели и визията на Общината.
През последните години на национално ниво настъпиха сериозни промени в организацията на бюджетния процес, произтичащи от въвеждането на финансовата децентрализация, по силата на която се прехвърлят пълномощия и отговорност за обществените функции от централното представителство към регионални и местни власти. Въведен бе нов механизъм за сформиране на общинските бюджети и бе променен механизмът на бюджетния процес. Бюджетът на община Каолиново се разработва всяка година съгласно утвърдената от Министъра на финансите единна бюджетна класификация, Закона за общинските бюджети, Закона за държавния бюджет и Постановлението за неговото изпълнение.
Общинският бюджет e съставен от приходна и разходна част. Приходната част е съвкупност от субсидии от Републиканския бюджет и общински приходи. Разходната част е групирана на функции, които включват точно определени дейности.
-
делегирани от държавата дейности, или държавни дейности;
-
дейности общинска отговорност, или общински / местни дейности;
-
дофинансирани държавни дейности с общински приходи.
Бюджетът на община Каолиново е разработен при условията на финансова децентрализация, която започна от 2003г. На основание чл. 9, ал. 3 от ЗДБРБ от 2003г. са определени бюджетните взаимоотношения с Централния бюджет, от които за държавни дейности – 1 919 625 лв. и за общински дейности - 545 569 лв.
Чл.2, ал. 1 от ПМС № 16 от 2003 година определя размера на стойностите и натурални показатели на общините за делегираните държавни дейности. Бюджетите на общините се разработват отделно за “Делегирани държавни дейности” и “Общински дейности”.
I. Държавни дейности
Приходна част
Приходи държавни дейности
|
План
|
Отчет
|
1. Данък по ЗОДФЛ
|
337 075
|
337075
|
2. Обща допълваща субсидия
|
1 755 761
|
1 755 761
|
3. Целева субсидия за капиталови разходи
|
170 000
|
170 000
|
4. Трансфери между бюджетни сметки
в т.ч. за избори
от МОН
от МТСП
|
574 649
14 174
3 371
557104
|
574 649
14 174
3 371
557104
|
ВСИКО ПРИХОДИ:
|
2 832 927
|
2 832 927
|
Разходна част
Разходи за държавни дейности
|
План
|
Отчет
|
1. ИЗО
от общински приходи
|
294 255
3 645
|
249 362
3 645
| -
Отбрана
от общински приходи
|
35 231
517
|
23 631
517
| -
Образование
от общински приходи
|
1 894 344
2 472
|
1 604 089
1 998
|
4. Здравеопазване
|
24 912
|
17 426
|
5. Програми за временна заетост от общински приходи
|
567 872
10 768
|
567 872
10 768
|
6. Физкултура
|
3 111
|
3 110
|
7. Читалища
|
30 604
|
30 604
|
Всичко ДД без дофинансиране
|
2 832 927
|
2 479 167
|
Дофинансиране от общински приходи
|
17 402
|
16 928
|
ВСИКО РАЗХОДИ:
|
2 850 329
|
2 496 095
|
ІІ. Общински дейности.
Приходна част
Приходи общински дейности
|
План
|
Отчет
|
1. Имуществени данъци
|
60 500
|
60 500
|
2. Приходи и доходи от собственост
|
107 947
|
80 656
|
3. Общински такси
|
92 880
|
86 977
|
4. Глоби, санкции
|
32 200
|
12 071
|
5. Приходи от продажба на общинско имущество
|
19 064
|
19 064
|
6. Приходи от концесии
|
2 000
|
600
|
7. Други неданъчни приходи
|
5 428
|
5 428
|
8. Обща изравнителна субсидия
|
150 761
|
150 761
|
9. Целева субсидия за кап.разходи
|
33 000
|
33 000
|
10. Трансфер между бюджетни сметки
|
84 700
|
84 700
|
11. Трансфер от ИБСФ
|
163
|
163
|
12. Заем от банка
|
80 000
|
54 540
|
13. Друго финансиране
|
(- 11 000)
|
5 372
|
14. Временен безлихвен заем от ИБСФ
|
9 458
|
9 458
|
15.Временно съхранени средства
|
|
1 682
|
16. Банкова наличност
|
|
(- 819)
|
ВСИКО ПРИХОДИ:
|
667 096
|
622 537
|
Разходна част
Разходи за общински дейности
|
План
|
Отчет
|
1. ИЗО
|
152 893
|
331 291
|
2. Полиция, сигурност
|
517
|
517
|
3. Образование
|
72 820
|
124 096
|
4. Програма за временна заетост
|
10 768
|
10 768
|
5. БКС
|
185 692
|
252 427
|
6. Физкултура
|
5 428
|
5 428
|
7. РПП
|
209 828
|
213 515
|
8. Други дейности по икономиката
|
29 150
|
33 208
|
9. Лихви по банков заем
|
|
5 047
|
ВСИКО РАЗХОДИ:
|
667 096
|
976 297
|
Сподели с приятели: |