Задачата и нейните граници 2 Глава първа 4 Ученията на деветнадесетия век 4
§ 14. Geny и идеята за естественото право
Изтегляне 3.87 Mb.
|
§ 14. Geny и идеята за естественото правоДелото на Geny е тясно свързано със съвременната тълкувателна теория не само във Франция, но върху целия план на правното развитие на континента. Неговото двутомно съчинение върху „метода за тълкуване и източници на позитивното частно право“ от 1899 г. е първото голямо ново изследване на предмета. В 1919 г. то е претърпяло ново издание, след като авторът е прибавил към него един епилог с подробни указания относно борбата за правни методи във Франция и Белгия, относно новото тогава швейцарско право и относно движението за „свободно право“ в Австрия и Германия. Междувременно Geny е започнал другото си голямо съчинение „Наука и техника в позитивното частно право“, което е завършил в 1924 г. с обнародването на четвъртия му и последен том. Многобройни други студии с по-малък обем, публикувани отделно или в сборници и списания, са доизяснили становищата на автора141. Първата от двете основни работи на Geny е повече позната извън границите на Франция. Само тя има за непосредствен предмет тълкуването и би могло да се помисли, че за нужди като тези на настоящето изследване ще бъде достатъчно нейното изполване. Но идеите на Geny относно позитивното изграждане на един нов тълкувателен метод са получили окончателния си вид едва с изясняване на разбиранията му за същността на правото и закона, за идеята за правото, за познанието на правото и за научната му и техническа разработка. Това позитивно изграждане трябва да се търси, проче, повече в второто, отколкото в първото съчинение. Geny е започнал с един анализ на това, което той нарича „традиционен метод на юридическо тълкуване“ (М. I n° 17-30), и с критика на този метод (М. I n° 31-82), за да стигне до заключението, че даже при режим на кодификация не е възможно писаният закон да се смята за пълен и достатъчен източник на разрешения и че оперирането с една система от абстрактни понятия и логически конструкции, характерно за стария тълкувателен метод, не е в състояние да предложи на научното изследване нещо повече от един инструмент без обективна стойност, който може да подскаже решения, но не е годен сам по себе си нито да докаже основателността им, нито да изпита тяхната вътрешна стойност и трайна истинност (М. I 203). И едното и другото заключение са правилни. Всеки писан закон е по необходимост непълен, а с формално логически правни конструкции от типа, практикуван от някогашната юриспруденция на понятията, не може да се осигури дори едно коректно правоприлагане по аналогия: тези две истини могат да се смятат днес за общопризнати. В това отношение вярата на Geny, че поне резултатът на негативната му критика ще се окаже солидно установен, е била оправдана от по-късното развитие. Обаче той има и заслугата пръв да е подложил на цялостен анализ и критика все още доминиращата в негово време тълкувателна теория на позитивизма и да е показал недостатъците й в едно изложение проникващо и наситено с ерудиция. След като е отхвърлил, както видяхме по-рано, еволютивното тълкуване, Geny е изложил своето схващане за закона и за тълкуването му. Според него законът е волев акт, изхождащ от едно лице или от група лица и кондензиран в една формула. Съответно на това и тълкуването се свеждало просто до установяване на съдържанието на законодателната воля с помощта на формулата, която я изразява. Именно разкриване на тази законодателна воля била съществената цел на тълкуването в собствения смисъл на думата (М. I n° 98). Дотук не изглежда учението на Geny да е носило нещо съществено ново. Като е признавал за единствено меродавна историческата воля на законодателя, той е възприемал в действителност схващането на господстващата историческа школа и на френската догматична цивилистика на напредналия деветнадесети век. Отличавала го е от тях обаче строгата последователност, с която е проведен у него принципът на субективното тълкуване. Волята на законодателя определяла според Geny не само смисъла на закона, но и границите на приложението му. За съдържание на закона той е признавал само онова, което авторът на закона действително е искал и е съумял да изрази в своето разпореждане. Извън пределите на изразената в закона историческа воля на законодателя, за Geny започвало едно поле, в които на други определящи сили принадлежало да установят регулиращата норма: на обичая и на „свободното търсене на правото“. Ограничавайки, чрез историческото тълкуване, значението на законните предписания, Geny се е радвал, че може да „отвори път за други по-гъвкави източници и да запази по-многобройни въпроси за едно тълкуване доминирано само от принципите на всяко научно изследване“ (М. I 267). Законът бил само един от многото елементи на цялостното юридическо тълкуване. Недостатъчен, по своята природа, да задоволи всички изисквания на човешките отношения, законът допускал наред със себе си и други формални извори на позитивно право, при отсътствие на които оставало и необходимото място за свободното научно издирване. За юридическия обичай и за ролята на авторитетите и на традицията Geny отделил пространно и интересно изложение, което на това място е от второстепенно значение за нас. Толкова по-необходимо е да се установи какво той е разбирал под свободно научно издирване. То имало за цел да разкрие „позитивната природа на нещата“. Съдията, повикан да раздава право и да попълва недостатъците и празнините на формалните източници, трябвало да изследва и да анализира в подробности всички фактически елементи на социалния живот, да наблюдава неговите отношения и да разграничи взаимните въздействия, които те търпят. В тази своя работа юристът можел да получи ценна подкрепа от други науки: от общата философия – необходима за осветяване на всяко научно изследване; от психологията, която изяснява ролята на овободната воля на човека и разкрива инстинктивните и подсъзнателни импулси; от етиката, чрез която се опознават изискванията на един ред по-висш от материалните интереси; от рационалното публично право и от политическата икономия и пр. С прояснено по този начин познание тълкувателят трябвало да се обърне с доверие към моралното съзнание и към разума, за да разкрие законите на явленията и така да привлече сътрудничеството на всички наши средства за една действително научна конструкция на общото право (М. II nos 159, 161, 168). С една дума: позитивната природа на нещата, анализирана с вдъхновението на нравственото съзнание и на разума била критерият на правото, което тълкувателят трябвало да намери, когато, изоставен от волята на законодателя и от обичая, той е принуден да разчита само на „свободното научно издирване“. Много критики са били отправяни срещу Geny и от негови сънародници и от други142. Една от най-строгите е имала за автор самия Geny: „В това отношение аз можах да изкажа само някои общи идеи едва почувствани, но твърде неустановени, несъвършено определени, несигурни, явно недостатъчни да служат за твърди рамки на една обща конструкция“ (Sc. IV n° 302). Вярното в тази самокритика е, че елементите на „свободното търсене на правото“ и техните взаимни отношения са означени в първата работа на Geny само със загатвания и в форма недостатъчно определена, за да стане годна основа на един позитивен юридически метод. Срещу ясното виждане на недостатъците на стария тълкувателен метод, срещу проницателната и точна критика, тази неопределеност в конструктивното и положителното действително не е могла да не се хвърли в очи. Потребно е било конструктивната работа да се подеме отново с нови средства и като се тръгне от една по-висока изходна точка. В основите на един нов тълкувателен метод, както е бил замислен от Geny, е трябвало да легне едно изяснено схващане за същността на правото и за основанието на неговата задължителност. Geny го е почувствал и на разрешението на тази задача е посветил своята „Наука и техника в позитивното честно право“. Съществената основа на позитивното право – това е била сега ръководната му мисъл – било „даденото“: le donné. „Дадено“ било това, което произтича от „природата на нещата“, тълкувана сама по себе си или според вдъхновението на един върховен идеал (Sc. I n° 33). Касаело се за едно понятие, което отговаря донякъде на идеята за естественото право. „Даденото“ се състояло в един комплекс от реални, исторически, рационални и идеални елементи, които се налагали като съществени директиви при уреждане на социалните отношения (Sc. II nos 160 и сл.). Път за разкриване на тези елементи бил не само разумът и рационалното познание, но също интуицията и чувството. Полет на вярата бил в това отношение толкова необходим, колкото и истинско научно изследване (Sc. II n° 177). Правната методология трябвало – Geny е следвал „новата философия“ и особено Бергсон – да строи и върху възможностите, които й открива интуитивното познание (Sc. I nos 25 и сл.). „Даденото“ – по своята същност общо, често неопределено, понякога само несигурно осезаемо – трябвало да бъде поставено в действие чрез съответна техника, т.е. чрез действия, чрез волеви актове (Sc. I nos 32 и сл. и III nos 179 и сл.). Средствата на юридическата техника били много и твърде разнообразни. Третият том е имал за задача да анализира най-важните от тях. Първостепенно място помежду им имали формалните източници на правото и, преди всичко, законът. Комбинация от материя, интелигентност, воля и думи, законът бил именно техническо средство (Sc. III nos 199 и сл.). Но средство, което тъкмо поради техническото си съвършенство ставало абсолютно необходимо при известна степен на цивилизация и се нареждало на първо място между техническите инструменти за изработка на позитивното право (Sc. III n° 201). Това му техническо съвършенство и редът, който той обезпечавал, определяли и положението на закона в йерархията на правните ценности, особено при при конфликт между него и „даденото“. Такъв конфликт можел да се яви, ако законът пренебрегне естествените реалности „реалното дадено“, като биологически фактори и др.), или ако се сблъска с традиционно приети принципи („историческото дадено“), или ако противоречи на подсказванията на разума („рационалното дадено“), или, най-сетне, ако се отдалечи от най-издигнатите инспирации на съвестта („идеалното дадено“). Естественият ранг на ценностите би изисквал „конструираното“, каквото е и законът, да отстъпи пред „даденото“. „И все пак нашият практически инстинкт, както и дълбокото ни убеждение, решително се противят на такова решение. Най-малкото, ние се намираме пред един социален consensus, солидно изкован, в полза на нормалното надделяване даже на бруталните разпореждания на позитивния писан закон, пред внушенията на естественото право, колкото и дълбоко да са те вкоренени в нашите души“ (Sc. IV 289). Извън обхвата на закона, който се налага, положението на тълкувателя било различно в зависимост от естеството на материята подлежаща на негова разработка. „Всичко, което е наистина дадено се налага на тълкувателя, който може само да признае и развие съдържанието му, следвайки една стриктно научна процедура, която се осъществява чрез познанието, без да оставя място за произвола на волята“ (Sc. IV n° 280). Напротив, където било нужно техническо изграждане, тълкувателят имал значително по-широка свобода да употреби едни или други технически средства, без действието на които „даденото“ би останало безплодно, и които образували, в известен смисъл, „механизма, в постоянно движение, на прогресивния живот на правото“ (Sc. IV, 281). Изложението няма за цел да резюмира съдържанието на цитираните работи на Geny, и претенцията да бъде дори бледо отражение на това съдържание му е чужда. Има книги, които изобщо не бива да се резюмират, защото, за да се оценят, трябва да бъдат прочетени. Тяхното голямо богатство е именно в това, което съкращението изпуска: в пълнотата и в нюансите на една аргументация, наситена с опит и познания; в изкуството на анализа, който умее да проникне в единичното дълбоко, но без едностранчивост, защото никога не губи от погледа си цялото и неговото многообразие; в понякога може чрез мъдрата предпазливост да се избегнат резките разграничения, когато те биха чертали контури там, където истината се крие в леката игра на светлосенки; в равновесието на една зряла мисъл и във възвишеното вдъхновение, което я окриля. Такива книги увличат и инспирират, дори когато не подкупват с основните си разрешения. Надали би могло да се каже, че Geny е създал школа в Франция. Той е бил повече адмириран и уважаван, отколкото следван. Предложеното от него субективно тълкуване се е видяло на мнозина недостатъчно, а срещу себе си то е имало и вече очертаното тежнение на практиката към еволютивното тълкуване. Идеята за „свободно научно търсене на правото“ е изглеждала, напротив, прекалено смела и се е сблъскала с друг стремеж на юриспруденцията: да търси в текстовете поне привидна опора. Разграничението между „дадено“ и „конструирано“ е било подхващано от различни страни и в различна форма143. В основата му лежи, без съмнение, една ценна мисъл. Но какъв е действителният обхват на „конструираното в позитивното право? Идеите далеч не са фиксирани, а склонността на Geny да му отдава преобладаващо значение не е била споделена от критиката144. Добър прием в Франция е намерило отвръщането от позитивизма и „възраждането на естественото право“. Но тъкмо обстоятелството, че у Geny и у някои други привърженици на естественото право то е било основано върху вярата и върху чувството145, е дало храна и за острата критика на позитивизма. От гледище на историческото развитие най-значителният резултат от доктрината на Geny е окончателното преодоляване на старата тълкувателна теория. От удара, който неговата критика й е нанесла, тя никога не е могла да се съвземе. Даже позитивистите, като May, Gèze, Carré de Malberg и Ripert са престанали да вярват в „логическата завършеност на позитивното право“. Техният позитивизъм е бил построен вече върху широко признание на „съдийското право“, на което е било възложено да запълни празнините на закона (Sc. IV, 232, 246, 256 и сл.). Това е философският позитивизъм в правната доктрина, който окончателно е скъсал с основните догми на стария юридически позитивизъм в учението за източниците на правото и за тълкуването. Успехът на една доктрина понякога най-добре се мери с косвеното, но красноречиво признание, което тя намира в ревизирането на противопоставящите й се схващания. Каталог: static -> 5502d30ee4b0f063546540ec 5502d30ee4b0f063546540ec -> Закон за устройството на съдилищата в България (зус), с който се поставя началото на правната уредба на съдебната система на Третата българска държава 5502d30ee4b0f063546540ec -> Фpaгмeнти от историята на изграждането на правната култура при българите 5502d30ee4b0f063546540ec -> Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г 5502d30ee4b0f063546540ec -> Държавен съвет №402742 ecli: fr: 2016: 402742. 20160826 5502d30ee4b0f063546540ec -> Какво научихме от германските затвори Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|