Заетостта и социалната ситуация продължават да будят загриженост



Изтегляне 0.72 Mb.
страница1/5
Дата16.08.2017
Размер0.72 Mb.
#27850
  1   2   3   4   5


Проектът на съвместния доклад за заетостта (СДЗ), предвиден в член 148 от ДФЕС, е част от пакета за годишния обзор на растежа, с който се открива европейският семестър за 2015 г. Като ключов елемент за укрепване на икономическото ръководство съвместният доклад за заетостта стои в основата на ключовите послания относно заетостта в годишния обзор на растежа. Съдържащият се в него анализ се основава на състоянието на заетостта и на социалната ситуация в Европа; на изпълнението на Насоките за заетостта1; на прегледа на националните програми за реформа (НПР), въз основа на които на 8 юли 2014 г. Съветът прие препоръките за отделните държави, както и на тяхното прилагане до момента.


Заетостта и социалната ситуация продължават да будят загриженост

В есенните икономически прогнози на Комисията се отбелязват забавен растеж и висока, но относително стабилна безработица (24,6 милиона души). Различията между отделните държави, особено в еврозоната, остават високи. Дори в икономики, функциониращи сравнително добре, безработицата се превръща в структурна, както е видно от нарастващия брой на дългосрочно безработните.



Реформите в подкрепа на добре функциониращите пазари на труда трябва да продължат

Няколко държави членки въведоха реформи в съответствие със специфичните за всяка от тези държава препоръки. Положителни ефекти от реформата са видими в повишаването на равнищата на активност. Необходими са обаче повече инвестиции за стимулиране на растежа и създаване на среда, благоприятстваща създаването на достойни работни места.


По отношение на младежката безработица държавите членки са постигнали напредък в изпълнението на Гаранциите за младежта. Необходими са допълнителни усилия, съсредоточени по-специално върху публичните служби по заетостта, адаптираната активна намеса на пазара на труда и професионалното образование и обучение. Държавите членки следва да гарантират благоприятна среда, за да могат предприятията да предлагат стажове, като по този начин да улесняват прехода от образование към заетост.
Инвестирането в човешки капитал чрез образование и обучение ще повиши производителността

Държавите членки работиха за въвеждане на мерки, насочени към подобряване на предлагането на умения и насърчаване на обучението за възрастни. Няколко държави предприеха мерки за подобряване на своите системи на основно, средно и висше образование, докато други се насочиха към цялостната стратегия в областта на образованието. Държавите членки следва да продължат да реформират своите системи за професионално образование и обучениe (ПОО) с оглед увеличаване на производителността на работниците в светлината на бързо променящите се потребности от умения.


Данъчните и осигурителните системи следва да подкрепят създаването на работни места

Схемите за обезщетения при безработица следва да бъдат по-добре свързани с мерките за подкрепа и за стимулиране на активността и са необходими по-нататъшни действия за засилване на интеграцията на дългосрочно безработните лица на пазара на труда. Държавите членки следва да продължат, а в някои случаи и да засилят, мерките в отговор на предизвикателството, свързано със сегментирането на пазарите на труда, чрез опростяване на трудовото законодателство.

Бе положено началото на реформи в данъчните системи с цел намаляването на демотивиращите фактори за започване на работа и – едновременно с това — намаляването на данъчното облагане на труда, за да се даде възможност на фирмите да (пре)наемат млади хора и дългосрочно безработни. Няколко държави членки са установили механизми за определяне на заплатите за насърчаване на привеждането в съответствие с производителността на развитието на заплатите и за увеличаване на разполагаемия доход на домакинствата, с по-специално внимание върху минималната работна заплата. Няколко държави членки са проучили начини за създаване на работни места чрез (временно) наемане, субсидии за заплати или за осигурителни вноски, насочени към новонаетите лица.

Модернизиране на системите за социална закрила

Бяха извършени политически реформи на системите за социална закрила. Пенсионната възраст се увеличава, а разликите при пенсионната възраст между половете се намаляват. Някои държави членки предоставят начини на хората да удължат трудовия си живот и да подобрят пенсионните си права, като отложат пенсионирането си. Системите за социална закрила активизират онези, които имат достъп до пазара на труда, защитават лицата, които са в най-голяма степен изключени от пазара на труда и предпазват лицата от рискове през жизнения им цикъл.

Държавите членки увеличават усилията си, насочени към онези, които са изложени на по-висок риск от бедност, по-специално към децата и възрастните.

В допълнение преразглеждането на разходите за здравеопазване подпомага намирането на начини за увеличаване на ефективността за гражданите и води до подобряване на изпълнението.


1. ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПАЗАРА НА ТРУДА И В СОЦИАЛНАТА СФЕРА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Безработицата бавно намалява, но продължава да бъде на високи равнища в ЕС-28. Макар че между 2004 г. и 2008 г. коефициентът на безработица намаля с над 2 процентни пункта, финансовата и икономическата криза доведоха до сериозно влошаване на ситуацията (фигура 1). В периода между 2008 г. и 2013 г. (сезонно коригираният) коефициент на безработица в ЕС-28 нарасна от 7,0 % на 10,8 %. По-актуални данни на Евростат показват, че оттогава коефициентът на безработица е спаднал отново до 10,1 % през септември 2014 г. (11,5 % в еврозоната от 18 държави). Това е най-ниското равнище от февруари 2012 г. и е стабилно в сравнение с август 2014 г. Този коефициент е равностоен на абсолютен брой от 24,6 милиона безработни, които са намалели от 26,4 милиона една година преди това. При разглеждане на измененията във времето за различните групи на пазара на труда може да се види, че коефициентът на безработица сред младите хора е над средното равнище в структурно отношение, и също така е по-чувствителен към бизнес цикъла. Коефициентите на безработица сред нискоквалифицираните лица също са структурно по-високи2. При по-възрастните работници се наблюдават по-скоро ниски коефициенти на безработица, обаче за по-възрастните работници по принцип е по-трудно да се върнат на работа след като са били безработни. Коефициентите на безработица сред мъжете и жените са почти идентични от 2009 г. насам.

Фигура 1: Изменение на коефициентите на безработица между 2004 г. и 2013 г. в ЕС-28 (годишни данни), общо, млади хора, по-възрастни работници, нискоквалифицирани работници и жени

Източник: Евростат

Измененията при безработицата в ЕС все още се различават значително, но по-нататъшното увеличаване на разликите е преустановено. През септември 2014 г. коефициентите на безработица варират в обхват от 5,0 % в Германия и 5,1 % в Австрия до 24,0 % в Испания и 26,4 % в Гърция (данни от юли). През последната година безработицата е намаляла в 21, останала е непроменена в една и се е увеличила в шест държави членки. Най-голямо намаление е регистрирано в Испания, Хърватия, Унгария и Португалия. Отбелязано е допълнително увеличение в шест държави членки (Франция, Италия, Литва, Люксембург, Австрия и Финландия).

Дългосрочната безработица продължава да нараства. В периода между 2010 г. и 2013 г. коефициентът на дългосрочна безработица в ЕС-28 нарасна от 3,9 % на 5,1 %. Измененията бяха особено негативни в Гърция и Испания и, в малко по-малка степен, в Кипър, докато в трите балтийски държави е отбелязан значителен напредък. През последната година дългосрочната безработица като процент от общата безработица е нараснала от 45,3 % на 48,7 % в ЕС-28 (съответно 47,5 % и 51,5 % за еврозоната от 18 държави).

Дългосрочната безработица засяга мъжете, младите хора и нискоквалифицираните работници в по-голяма степен, отколкото други групи на пазара на труда, и по-специално онези, които работят в западащи дейности и отрасли. Общото състояние на икономиката продължава да бъде важен фактор при определяне на промените в равнищата и потоците към и от състоянието на дългосрочна безработица, но също така са налице специфики в отделни държави членки (като Финландия, Нидерландия и Швеция), гарантиращи висок коефициент на връщане към заетост, докато в други, например в България, Гърция и Словакия, е точно обратното. По принцип един от всеки пет дългосрочно безработни в ЕС никога не е работил, а трима от всеки четирима са млади хора на възраст под 35 години, което създава риск от маргинализация3.



Фигура 2: Коефициент на дългосрочна безработица в % от активното население, ЕС-28 и държавите членки, 2010 и 2013 г.

Източник: Евростат

Младежката безработица продължава да бъде много висока, но показва признаци на подобрение. През септември 2014 г. коефициентът на младежката безработица (сред 15-24-годишните) в ЕС-28 бе 21,6 %, което е спад с 1,9 процентни пункта в сравнение с предходната година. Между отделните държави членки се наблюдават значителни различия, като данните показват, че равнището варира от 7,6 % в Германия и 9,1 % в Австрия до 50,7 % в Гърция (юли 2014 г.) и 53,7 % в Испания. Междувременно увеличаването на тези разлики беше преустановено, но те продължават да бъдат големи.

Делът на младите хора (на възраст 15—24 години), неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), е останал висок, въпреки че почти 70 % от младите хора в ЕС са участвали във форма на образование през първото тримесечие на 2014 г. В много държави членки процентът на NEET е значително над най-ниските равнища, регистрирани от 2008 г. насам, и все още е близо до горната граница. Това се отнася в особена степен за някои държави членки с най-високи коефициенти, като България, Кипър, Гърция, Испания, Хърватия, Италия и Румъния. Доста ниски – и подобряващи се – стойности на коефициентите се наблюдават в Австрия, Германия, Дания, Люксембург, Нидерландия и Швеция. През 2013 г. равнищата останаха над 10 % в по-голямата част от държавите членки. Процентът на NEET е малко по-висок при жените, отколкото при мъжете: през 2013 г. тези проценти са били съответно 13,2 % и 12,7 % (общо 13,0 %). Феноменът NEET се дължи главно на увеличението в младежката безработица, но също и на бездействие, свързано с липсата на образование. В някои държави членки (България, Румъния, Италия) неактивните NEET надвишават 10 %.

Равнището на преждевременно напускащите училище постепенно намалява, като се отбелязва напредък към постигането на целта за по-малко от 10 % преждевременно напускащи училище до 2020 г. Преждевременното напускане на училище (ПНУ) е намаляло до 12,0 % през 2013 г. от 12,7 % една година преди това, като мъжете (13,6 %) са засегнати в по-голяма степен, отколкото жените (10,2 %). ПНУ обаче остава сериозен проблем, тъй като засяга около 5 млн. души, над 40 % от които са безработни. През 2013 г. в 18 държави членки процентът на преждевременно напускащите училище беше под целта от 10 %, определена в стратегията „Европа 2020“. ПНУ е било най-високо в Испания и Малта — над 20 %.

Европа отбелязва добър напредък по отношение на целта за дял на завършилите висше или равностойно на висшето образование от най-малко 40 % до 2020 г. През 2013 г. делът на завършилите висше образование е възлизал на 36,9 %, което е с 1,2 процентни пункта повече от година по-рано. Най-висок (над 50 %) е делът в Ирландия, Литва и Люксембург. В рамките на ЕС повече жени (39,9 %), отколкото мъже (31,5 %) завършват висше образование.

Фигура 3: Процент NEET за ЕС-28 и държавите членки през второто тримесечие на 2014 г. и най-високата и най-ниската стойност от 2008 г. насам

Източник: Евростат (наблюдение на работната сила; некоригирани по отношение на сезонните разлики данни, средно за 4 тримесечия до 2-то тримесечие на 2014 г., изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“)


В повечето държави членки равнищата на активност са показали голяма устойчивост през годините на кризата, което се дължи главно на нарастващите равнища на активност при по-възрастните работници (на възраст 55—64 години) и при жените. Между 1-вото тримесечие на 2008 г. и 1-вото тримесечие на 2014 г. равнището на активност сред населението на възраст 15—64 години в ЕС-28 е нараснало от 70,3 % на 72,0 %, въпреки че между отделните държави са наблюдавани значителни различия. Най-голямото увеличение в равнището на активност е било отчетено в Чехия, Унгария, Литва, Люксембург, Малта и Полша, а най-голямото намаление — в Дания (но от много високо изходно равнище) и Ирландия. Макар че равнището на активност при жените се е подобрило във времето, все още е налице съществена разлика с равнището на активност при мъжете: 11,7 процентни пункта през първото тримесечие на 2014 г. (процентите при мъжете и жените са били съответно 77,9 % и 66,2 %). Разликите в равнищата на активност между двата пола са особено високи в Гърция и Италия. В някои други държави, като Австрия, Германия и Нидерландия, се наблюдава високо равнище на активност при жените и те се характеризират с широко разпространена заетост на непълно работно време при жените.

Тенденцията по отношение на равнището на заетост в ЕС продължава да е отрицателна и е необходим съществен обрат, за да бъде постигната водещата цел в стратегията „Европа 2020“ за равнище на заетост от 75 % при мъжете и жените на възраст 20—64 години. От началото на кризата равнището на заетостта в ЕС-28 е намаляло с почти 1,5 процентни пункта — от най-високата си стойност през 2008 г. до 68,4 % през първото тримесечие на 2014 г. Измененията в различните държави членки са доста различни (Фигура 4). Между първото тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие на 2013 г. растежът на заетостта е бил особено отрицателен в няколко южноевропейски държави, балтийските държави, България и Ирландия. Голямо увеличение е било регистрирано в Люксембург и Малта и в по-малка степен в Германия. Измененията през изминалата година са по-умерени, с увеличаване на заетостта в няколко държави, чиито резултати не са били добри през предходните години.

Измененията в областта на заетостта не са разпределени поравно. Докато равнището на заетост при мъжете (20—64 години) е намаляло с повече от 3 процентни пункта между първите тримесечия на 2008 г. и 2014 г. (от 77,4 % на 74 %), заетостта при жените е намаляла съвсем слабо и през последната година дори слабо се е увеличила (с 0,8 %). Увеличенията са твърде съществени при по-възрастните работници (6,2 процентни пункта от първото тримесечие на 2008 г. насам, за да достигнат 50,9 % в началото на 2014 г., с отбелязано значително увеличение в Белгия, Германия, Франция, Унгария, Италия, Люксембург, Нидерландия и Полша), и по-специално при по-възрастните жени (8,4 процентни пункта). Що се отнася до промените в заетостта в зависимост от образователното равнище, намалението е най-голямо при нискоквалифицираните и повече или по-малко сходно при средно- и висококвалифицираните лица. Равнището на заетост при гражданите на трети държави (20—64 години) в ЕС-28 намаля от 62,4% на 55,4% между първите тримесечия на 2008 г. и 2014 г. Що се отнася до тенденциите в заетостта по отрасли, делът на отрасъла на услугите продължава да се увеличава за сметка на заетостта в отраслите на промишлеността и селското стопанство. Понастоящем тези дялове са приблизително 72,5 %, 22,5 % и 5 %. Въпреки че годините на кризата бяха много неблагоприятни за постоянната заетост, главната тежест от адаптирането засегна главно временните работни места (под формата на тяхното неподновяване). На последно място, заетостта на пълно работно време намаля с приблизително 8,1 милиона в периода между първото тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие на 2014 г. За разлика от това, през последните години е налице постоянен ръст на работните места на непълно работно време, като те са с 4 млн. повече, отколкото за първото тримесечие на 2008 г.

Фигура 4: Растеж на заетостта (брой заети лица на възраст 20—64 години) от първото тримесечие на 2008 г. насам, по държави членки

Източник: Евростат, изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“

Очаква се равнището на заетост слабо да се подобри в бъдеще, главно в резултат на очаквания ръст на БВП. В средносрочен план няколко тенденции ще доведат до допълнително увеличение на броя на работните места, по-специално в някои области4. Технологичният напредък ще създаде работни места в сектора на ИКТ (до 2015 г. се очакват 900 000 незаети работни места за специалисти по ИКТ), като застаряването на населението, независимо от настоящите и бъдещите ограничения по отношение на публичните бюджети за здравеопазване, вероятно ще доведе до увеличаване на търсенето на здравни работници и здравни услуги в средносрочен план. Освен това екологизирането на икономиката може да доведе до увеличаване на „зелените“ работни места5. В други отрасли, които са зависими от високите технологии, като например транспортната промишленост, също ще има нужда от наемане на работа на средно- до висококвалифицирани лица в съответствие с растежа в самолетния и пътническия транспорт и с високия процент на по-възрастните лица, които се очаква да напуснат транспортния сектор до 2020 г.

Малките и средните предприятия се възприемат традиционно като двигателят за растежа на заетостта, като някои изследвания показват, че между 2002 г. и 2010 г. 85 % от новите работни места в ЕС са били създадени от МСП.
За разлика от това, между 2010 и 2013 г. заетостта в МСП в ЕС е спаднала с 0,5 %. При изключване на строителния отрасъл, в който са били заети един на всеки седем работници в МСП през 2008 г., това се превръща в леко увеличение с 0,3 %, което обаче е засенчено от повишението от 2 % сред големите предприятия.

До този момент сащо така в много държави членки предлагането на кредити в нефинансовия сектор остава слабо, което се дължи на фактори както по отношение на търсенето, така и на предлагането, включително преструктурирането на секторите и намаляването на задлъжнялостта, които последваха след финансовата криза. Освен това лихвите по банковите кредити в уязвимите държави членки продължават да са високи въпреки предприетите наскоро действия от ЕЦБ, което се отразява най-вече на МСП. Също така ограниченият достъп до финансиране вероятно ще ограничи броя на новосъздадените предприятия, което е повод за загриженост предвид това, че в чистия растеж на работните места сред МСП доказано голям дял имат наскоро основаните предприятия. Липсата на динамика в показателите за заетостта при МСП от 2010 г. насам показва възможното въздействие на евентуални уместни решения на проблемите във финансовия сектор върху заетостта. Политиките в подкрепа на създаването на предприятия също оказват значително въздействие върху заетостта.



Сегментирането на пазара на труда продължава да бъде съществено в някои държави членки. Младежката заетост се характеризира с висок дял на временна заетост и заетост на непълно работно време, съответно 42,4 % и 31,9 % (от общата заетост), през първото тримесечие на 2014 г. За сравнение, за цялото активно население делът на временната заетост и заетостта на непълно работно време е бил много по-нисък, съответно около 13 % и 19 %. Броят на жените, работещи на непълно работно време, е непропорционално голям. През първото тримесечие на 2014 г. равнището на заетостта на непълно работно време е било 32 % при жените и 8,3 % при мъжете, като в Австрия, Белгия, Германия, Нидерландия и Обединеното кралство делът на жените, работещи на непълно работно време, е бил над 40 %. В настоящия макроикономически контекст работата на срочни договори и работата на непълно работно време, които до голяма степен са недоброволен избор6, могат да допринесат за създаването на работни места, а в средносрочен до дългосрочен план биха могли да представляват стъпка към сключване на постоянни договори и/или договори на пълно работно време (например за младите хора). Сегментирането е видимо също така от все още съществуващите разлики в заплащането на жените и мъжете и ниската степен на преминаване от по-малко защитени към по-защитени договорни форми на работа.

В няколко държави членки несъответствието между търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда се е задълбочило. Въпреки че средно броят на свободните работни места е останал относително стабилен през последните няколко години, безработицата е нараснала, което е признак за задълбочаването на несъответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда. От кривата на Бевъридж (Фигура 5) се предполага, че приблизително от средата на 2011 г. насам структурната безработицата нараства7. От гледна точка на измененията в различните държавите членки, несъответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда се е задълбочило в повечето държави членки, с явно изключение по-специално на Германия. Цялостното отрицателно изменение се дължи главно на негативни сътресения в търсенето на работна ръка, както и на нарастващо несъответствие на уменията8, което показва, че липсата на възможности на пазара на труда, свързана с икономическата криза, води до ефект на хистерезис, на който трябва да се противодейства чрез инвестиции в човешки капитал и осигуряване на по-ефективно съответствие.

Фигура 5: Крива на Бевъридж, ЕС-28, 1-во тримесечие на 2008 г.—1-во тримесечие на 2014 г.

Източник: Евростат; Бележка: LSI (вертикална ос) означава „показател за недостиг на работна ръка“, който е получен от резултатите от проучването на бизнеса в ЕС (% на производствените предприятия, които посочват недостига на работна ръка като фактор, ограничаващ производството). UR означава „коефициент на безработица“.

Нарастващият брой на безработните по време на кризата, увеличаващият се дял на дългосрочно безработните и произтичащото от тях намаление на ефективността на осигуряване на съответствие между търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда представляват сериозни предизвикателства за активните политики по заетостта (АПЗ) и публичните служби по заетостта (ПСЗ).



Трудовата мобилност в рамките на ЕС остава ограничена, особено предвид общия размер на пазара на труда на ЕС. Въпреки че един от всеки четирима граждани на ЕС заявява, че би обмислил възможността за работа в друга държава от ЕС през следващите десет години, до 2013 г. само 3,3 % от икономически активното население на ЕС е пребивавало в друга държава членка. Разликите между отделните държави обаче са доста значителни (Фигура 6). Поради съществените разлики в коефициентите на безработица между държавите членки, нарастващият брой на хората, които искат да се преместят, се реализира частично в повишена мобилност от 2011 г. насам, но само в ограничена степен, и не толкова, колкото би било необходимо, за да играе реално балансираща роля по отношение на огромните дисбаланси между пазарите на труда в ЕС9.

Фигура 6: Процент на мобилност по държави членка и по години на пребиваване, 2013 г.

Източник: „Основни характеристики“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“; Бележки: Процентът на мобилност е броят на гражданите в трудоспособна възраст, които живеят в друга държава членка през 2013 г., като процент от населението в трудоспособна възраст на държавата, на която същите са граждани. Стойностите за MT и SI са твърде малки, за да бъдат надеждни. Стойностите за CY, DK, EE, FI, LU и SE не са надеждни поради малкия размер на извадката.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 0.72 Mb.

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание