ІІІ.Нормативно основание за изработване на програмата и времеви хоризонт

Настоящата програма за управление на отпадъците на община Айтос се изготвя съгласно изискванията на Чл. 52 от Закона за управление на отпадъците, 2012г.:

(1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.

(2) Програмата е неразделна част от общинската програма за околна среда.

(3) Програмата по ал. 1:

1. се разработва и приема за период, който следва да съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците – шестгодишен период от 2014 година до 2020 година;

2. се актуализира при промяна във фактическите и/или нормативните условия.

(4) Програмата се разработва в съответствие със структурата, целите и предвижданията на Националния план за управление на отпадъците.

(5) Програмата включва необходимите мерки за изпълнение на задълженията на кмета на община и изискванията по глава втора, раздел III-Задължения на органите на местното самоуправление и на местната власт.

Програмата се приема от Общински съвет при община Айтос.

НПУО приет м. декември 2014г. и НППОО като неразделна негова част са разработени за периода 2014–2020 г.

Крайният срок на плана съвпада с периода на програмиране и ползване на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020г. и крайния срока на „Европа 2020: Националната програма за реформи”.

Периодът за който е разработена програмата отговаря и на изискването на ЗУО, според който НПУО се изготвя за период най-малко 6 години.

В съответствие на горното настоящата програма се разработва за периода 2015г. – 2020г.

Програмата за управление на отпадъците на община Айтос 2014-2020г. се разработва за управление на отпадъците, които са от компетенциите на общинските власти:

-битови отпадъци,

-производствени отпадъци – утайки от ПСОВ,

-строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради,

-опасни отпадъци – битови и строителни.

Времевият хоризонт на Програмата за управление на отпадъците в община Айтос е свързан с:

-провеждане на обществени консултации. Резултатите ще се добавят допълнително .

-провеждане процедурата на екологична оценка с РИОСВ-Бургас по реда на ЗООС и одобряване от Общинския съвет Айтос с Решение №….на ОС от дата…(ще се добави след приемането й).

Основните количествени цели за управление на отпадъците през програмния период 2015-2020г. съвпадат с ключовите цели в обхват „Отпадъци” на НПУО 2014-2020г.:

Община Айтос;

гр. Айтос 8500
ул. Цар Освободител 3
тел. (0558) 23 450 
Факс: (0558) 22 133
E-mail: aetos@infotel.bg
Горещ телефон на Община Айтос : 070010558

ІV.Основни изводи от анализа на състоянието и прогнозите за бъдещо развитие в управлението на отпадъците

За Община Айтос Първата Общинска програма за управление на отпадъците е приета през септември 1998г. от Общински съвет- Айтос с решение №331/24.09.1998г. в изпълнение на чл.28 и чл.30 от Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, обн. ДВ, бр. 86 от 30.09.1997г.

През 2005г. е разработен План за привеждане в съответствие с нормативните изисквания на съществуващото депо за ТБО Айтос.

Актуализирана е Общинската програма за управление на дейностите с отпадъци– Община Айтос за периода 2009-2014г. Програмата е приета

на заседание на Общински съвет Айтос от 11.12.2008г.Решение №160.

Бъдещото развитие в управлението на отпадъците на територията на община Айтос е свързано преди всичко с актуализация на Общинската програма за управление на отпадъците.

Съгласно чл.52, ал.3, т.2 от ЗУО това се налага от въздействието на „външен фактор”- наличие на европейски и национални изисквания в законодателството, както и очертаните цели и предвиждания на Националния план за управление на отпадъците(НПУО). Другият момент е периода на действие на програмата-Настоящата общинска програма се разработва и приема период, отговарящ на периода на действие на НПУО-2014-2020г.

Програмата обхваща следните видове отпадъци, чието управление е вменено на общината:

-битови отпадъци,

- утайки от ПСОВ,

-строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване на сгради,

-опасни отпадъци – битови и строителни.


V.SWOT анализ

Основен подход при анализа на състоянието и прогнозите за бъдещото развитие в управлението на отпадъците в Община Айтос, който води до основните изводи в тази насока е SWOT анализът.

Направените изводи в различни публикации (използвани за целта) са, че този метод е инструмент, даващ възможност да се оцени как стратегията може по-добре да съчетае силните и слабите страни на организацията в нашия случай на Община Айтос, т.е. нейните възможности като административна организация със ситуацията на обкръжаващата среда. По нататък- какви възможности или заплахи предоставя тя за развитието на общината. След като са анализирани условията на вътрешната и външната среда, се формулират алтернативни стратегии за достигането на целите на община Айтос при изпълнение на законовите разпоредби по управление на отпадъците на територията й.

SWOT анализа е техника, свързана с разработването на матрица. Целта е добре да се съчетаят силните и слабите страни и външните възможности и заплахи.

SWOT анализ е ситуационен анализ.

Той е определен за периода 2015-2020г., съобразно стратегическите цели на Националния план за управление на отпадъците приет м. декември 2014г., времето за което са поставени стратегическите цели.

На национално ниво в SWOT анализа /НПУО 2014-2020г./ са направени следните изводи за сектор „Отпадъци” :

Достиженията на европейската правна система са транспонирани в българското законодателство и нормативната база.

На национално ниво са разработени плановe и стратегии, които се фокусират върху бъдещи действия с цел решаване на съществуващите проблеми в различни сектори на управление на отпадъците.

Изграден е значителен административен капацитет на различните нива на управление на отпадъците – национален, регионален и местен.

Установена е практика за налагане на законодателството, чрез ефективен контрол в сектора.

Изградени са предпоставки, които позволяват участието на обществеността при вземане на решения, свързани с управление на отпадъците – процедури по ОВОС, публични обсъждания на нормативни промени и програми, предоставяне на информация чрез различни медии и интернет.

България е една от страните с много ниско ниво на генерирани отпадъци на 1 жител в ЕС.

Достигнато е високо ниво на рециклиране и оползотворяване на МРО.

Въведен регионален принцип за управление на битовите отпадъци в страната.
2. Проблеми и слаби страни

На национално ниво:

Налице е изоставане от сроковете по изпълнение на ангажиментите на страната, свързани със закриване на общинските депа, неотговарящи на изискванията.

Не са въведени социални механизми, които да защитават социално слабите слоеве от населението, което ограничава увеличаването на таксите и осигуряване на собствен финансов ресурс за инвестиции в сектора на управление на отпадъците.

Недостатъчно стратегическо управление и координация между институциите с функции при управление на отпадъците.

Недостатъчна активност на гражданите и неправителствените организации в началните фази на планиране и проектиране на съоръжения и дейности по управление на отпадъците и засилена активност в по-късните фази на процеса.

Изградената инфраструктура няма достатъчен капацитет за достигане целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци.

Недостатъчен капацитет за обезвреждане на опасни отпадъци.

Високо ниво на депониране на различните видове отпадъци.

Недостатъчно добро ниво на информационно обезпечаване на процесите, свързани с вземането на информирани управленски решения и изготвяне на стратегически документи.

Липса на целенасочени мерки и стимули, които да допринесат за предотвратяване образуването на отпадъци.

Липса на цялостна политика за провеждане на информационни кампании за информиране на обществеността. изградена мониторингова система, която да отчита удовлетвореността на обществеността и заинтересованите лица от резултатите. свързани с дейности по управление на отпадъците.

Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното управление на отпадъците.

Промяна на обществените нагласи в полза на екологосъобразното и ефективно управление на отпадъците.

Разрастване на пазара на суровини от рециклируеми отпадъци както в рамките на ЕС, така и в региона.

Създаден капацитет и наличие на нормативна основа за изграждането на единна интегрирана информационна система за управление на отпадъците.

Нови ефективни технологии, позволяващи рециклиране и оползотворяване на отпадъците.

Подобряване на ефективността на системите за управление на масово разпространени отпадъци с цел осигуряване на висококачествено рециклиране и прилагане на принципа за разширена отговорност на производителя.

Осигуряване на прозрачност при определяне на такса битови отпадъци за гражданите и бизнеса и въвеждане на принципа „заплащане според количеството на образуваните отпадъци“. .

Слаба покупателна способност на домакинствата и трудност на ниско доходните групи да отделят допълнителни средства за услуги и дейности, свързани с управление на отпадъците.

Необходимите публични инвестиции за управление на отпадъците съобразно нормативните изисквания и достигане на набелязаните цели са значителни.

Значително увеличение на разходите за управление на битови отпадъци и необходимостта за повишаване на такса битови отпадъци за населението.

Налагане на санкции от ЕС за неспазване сроковете по закриване на старите депа не отговарящи на изискванията.

На местно ниво направеният SWOT анализ показва резултатите от състоянието и прогнозите за бъдещото развитие в управлението на отпадъците в Община Айтос.
Силни страни

-Община Айтос работи по планови и нормативни документи, разработени и приети на основание изискванията на националното законодателство, свързани с управление на отпадъците на територията си.

-Изпълнява се задължението на Кмета на общината съгласно изискването на ЗУО да разработва и изпълнява програми за управление на отпадъците за територията на общината.

За Община Айтос първата Общинска програма за управление на отпадъците е приета през месец септември 1998г. от Общински съвет-Айтос с Решение №331/24.09.1998г. в изпълнение на чл.28 и чл.30 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, обн. ДВ, бр.86 от 30.09.1997г.след което следват актуализациите й чрез които са предвидени мерки за намаляване и/ или ограничаване образуването на отпадъци.

-В Община Айтос, контролът по управлението на отпадъците е възложен на специалисти и експерти към Дирекция „Териториално и селищно устройство и строителство”, на кметовете и кметстките наместници по населени места.

-На този етап община Айтос съвместно с останалите общини от Регионалното сдружение Бургас работи по актуализацията на дейността си в тази насока във връзка с разработката на проекта и изпълнението на Регионална система за управление на отпадъците в рамките на Бургаски регион.

-В община Айтос е въведена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и негодни за употреба батерии и акумулатори.

-.В Община Айтос е изградена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки.До момента е обхванато 81,38% от населението на общината.

-.Община Айтос има сключен е договор с „Екоколект” АД от 01.12.2011 г. за срок от пет години да се грижи за рециклирането/оползотворяването на потоците отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, попаднали в елементите част от изградената система за разделно събиране. От системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки (РСОО) са обхванати: гр. Айтос, с. Мъглен, с. Карагеоргиево и с. Тополица. Системата за РСОО се състои от два вида контейнери в точка: жълти, пластмасови, тип „Бобър”, с плоски капаци, с обем 1100 л – за хартиени и картонени, пластмасови и метални опаковки и зелени, пластмасови, тип „Иглу”, с обем 1180 л и 1500 л – за стъклени опаковки.

-.Община Айтос има сключен договор с "Трансинс Батерии" ООД от 12.04.2012 г. за срок от 5 години с възможност за удължаване на срока за поставяне на съдове за негодни за употреба портативни батерии във всички кметства в населените места на община Айтос и в училища и административни сгради в гр. Айтос, които се събират се два пъти годишно на кампании. Обхванато е 100% от населението на общината.

-.Община Айтос има сключен договор с "Трансинс Техно рециклираща компания" АД за организиране на кампании за разделно събиране на ИУЕЕО два пъти годишно за периода от 01.05. до 01.07. и от 01.09. до 01.11.с цел прилагане на система за събиране на ИУМПС, съхраняване, разкомплектоване и предаване за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци от МПС .Обхванато е 100% от населението.

- Община Айтос има сключен договор за събиране, транспортиране, съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС с „Автоекобул” АД и „Надин-Комерс” ЕООД.

-. Община Айтос има сключен договор за създаване на система за разделно събиране и оползотворяване на отработени масла на територията на община Айтос с „Ойл Рециклейшън” ЕООД от 06.10.2014 г. за срок до 31.12.2017 г.

-.Община Айтос има сключен е договор за сътрудничество от 12.04.2012 г. с „Трансинс авто рециклиращ консорциум” АД, гр. Варна с цел прилагане на система за събиране, транспортиране, съхраняване, оползотворяване и/или обезвреждане на ИУГ за срок от 5 г.

-.Всички населени места на 100% са с въведена система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци.

-.Община Айтос има готов проект за оползотворяване на утайките от бъдещата ГПСОВ.

- Община Айтос е възложила и изпълнява Наръчник Правила и методики за мониторинг, контрол и последваща оценка при изпълнението на политики в областта на енергийната ефективност и разделното събиране и съхранение на отпадъци в община Айтос, М. юни,2014г.


Слаби страни

-На територията на общината липсва въведена единна електронна информационна система за количествата и вида на генерираните отпадъци на територията на общината.

-Няма изградена електронна система за наблюдение, контрол и връзка с обществеността и заинтересованите лица за отчитане резултатите, свързани с дейности по управление на отпадъците.

-Недостатъчен е броя на общинската администрация отговаряща по прилагане изискванията и контрол по управление на отпадъците.

-Все още не е рекултивирано старото общинско сметище.

-На определени места в град Айтос има нужда от оптимизация на броя на ползваните съдове за сметосъбиране.

- Управлението на строителните отпадъци,генерирани на територията на общината се нуждае от стриктно прилагане на нормативната уредба от страна на възложители и инвеститори в строителния процес.

-Няма изградена ГПСОВ.

-Община Айтос има капацитета и възможности да използва финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното управление на отпадъците, в т.ч. биоотпадъците, включително изготвен проект за рекултивация на старото депо за отпадъци.

-Община Айтос има възможност да разработи ефективна схема за съвместна дейност с производителите на пакетирани стоки и продукти за оползотворяване на отпадъци на територията на общината.

-Община Айтос има възможности и традиции за организиране и провеждане на кампании в рамките на национални и местни инициативи, свързани с управлението на отпадъците.

- На територията на Общината отпадъците от хартия и картон, стъкло, пластмаси и метали, образувани от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, се събират разделно.

-Възможностите й по управление на отпадъците на територията си се разширяват и задълбочават чрез съдружието си в Регионалното сдружение –Бургас.

-Заплахите за община Айтос при осъществяване дейността си по управление на отпадъците се проявяват основно във финансовата сфера.

-Налице е изчерпване на ресурса по ОПОС 2007-2013 г. за финансиране на проекти за рекултивация на депото за отпадъци. Очаква се отпускане на нов ресурс.

-Налице са нови схеми за определяне на такса битови отпадъци, произтичащи от национално законодателство, което може да доведе до значително повишаване на такса битови отпадъци за населението.

-Налагане на санкции при неспазване сроковете по закриване на старото депо.

Цели и приоритети

Изготвеният SWOT анализ за дейността по управление на отпадъците в община Айтос e основа за формулирането на целите при управлението на отпадъците в общината и приемане на мерки за действие, кореспондиращи с генералната стратегическа цел на Република България в сферата на управление на отпадъците за Общество и бизнес, които не депонират отпадъци и стратегическите цели описани по нагоре.

Основен приоритет (НПУО 2014-2020 г.) през периода 2014-2020г. на национално, регионално и общинско ниво ще бъде прехода от управление на отпадъците към ефективно използване на отпадъците като ресурс и устойчиво развитие чрез предотвратяване на образуването им.

Изпълнението на целите ще доведе до:

• 
  намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда и здравето
  
• 
  използване на по-малко ресурси от природата
  
• 
  финансово подпомагане на общините за инвестиции за битовите отпадъци, а оттам – за социално поносими такси битови отпадъци
  
• 
  създаване на нови работни места
  
• 
  възможност за нови бизнес дейности и подкрепата им от еврофондовете .
  

Планът за управление на отпадъците в община Айтос 2015-2020г. включва разработени осем подпрограми.

Разработени са мерки за изпълнение. осигуряващи оперативните цели на всяка от подпрограмите, така и на четирите стратегически цели на Националния план за управление на отпадъците 2014-2020 г.:

-Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване

-Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци и намаляване и предотвратяване на риска от депонирането им

-Управление на отпадъците, което гарантира чиста и безопасна околна среда

-Превръщане на обществеността в ключов фактор при прилагане йерархията на управление на отпадъците.

Цел 1: Намаляване на вредното въздействие на отпадъците чрез предотвратяване образуването им и насърчаване на повторното им използване

1.Подпрограма за предотвратяване на образуването на отпадъци

1.Подпрограма с мерки за предотвратяването образуването

на отпадъци

Под мерки за предотвратяване на образуването на отпадъци трябва да се разбира всяка мярка, която се предприема преди едно вещество, материал или продукт да се превърне в отпадък и която допринася за това да се намали количеството отпадъци и тяхното вредно въздействие върху човека и природата или съдържанието на вредни вещества в отпадъците.

Според РДО (чл. 3, т. 1), както и според българския ЗУО (§1, т. 17 от ДР), "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи”.

Особено важно е да се подчертае, че предотвратяването на отпадъци (ПО) има най - висок приоритет в йерархията на управление на отпадъците (НРУО,2014-2020г.).

В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците като първи приоритетен ред в йерархията на отпадъците е „предотвратяване”.

Предотвратяването на отпадъците е определено в европейското и съответстващото национално законодателство като:

“Мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

Докато намаляването на количествата образувани отпадъци се нарича количествено предотвратяване на отпадъци, то намаляването на съдържанието на вредни вещества в материалите и продуктите се нарича качествено предотвратяване на отпадъците. Двата аспекта са тясно свързани и не трябва да се разглеждат като независими, а по-скоро като взаимно допълващи се. Неправилно е да се смята, че ако отпадъкът или неговото третиране само по себе си няма вредно въздействие, то този отпадък не трябва да се предотвратява. По време на самото третиране се изразходва енергия, вода, заема се пространство. Само в случай, че даден продукт не бъде произведен, то той не би се превърнал в отпадък, т.е. в случая на 100% количествено предотвратяване няма да има нужда и от качествено предотвратяване. Тъй като обаче това е нереалистично, е ясно, че за всеки продукт трябва да се прилагат и двата аспекта. Когато няма количествено предотвратяване, това не означава, че не трябва да има качествено и обратно.

Предотвратяването е хоризонтална мярка, която обхваща всички фази на потока от материали – добив, производство, разпространение и потребление. Предотвратяването на отпадъка не е само в една от тези фази. Колкото по-рано се реализират мерките по предотвратяване, толкова по-ефективни ще бъдат. В този смисъл мерки, предприети във фазата на дизайна и пред-дизайна, биха имали по-голям положителен ефект.

Предотвратяване по време на дизайна означава да се предприемат мерки още във фазата на вземане на техническите решения при проектиране. Това включва не само еко-дизайн на продуктите, но и стратегическо развитие от гледна точка на икономически показатели, позиция на пазара, планиране на разходи и пр., както и използване на технологии, изискващи по-малко материал, влагане на по-малко опасни субстанции, по-малко опаковки, по-рядко преместване и по-малко складиране.

Какво означава "повторна употреба"

Законодателството дава следното определение за „повторна употреба”: „Всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които все още не са се превърнали в отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени”. Повторната употреба е един от начините за предотвратяване на отпадъците; тя не е дейност по управление на отпадъка. Например, ако едно лице даде на поправка обувките си, а не ги изхвърли и след поправката ги използва отново, това е доказателство, че материалът не е отпадък.

Какво означава „оползотворяване”

"Оползотворяване" е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.

"Оползотворяване на материали" е всяка дейност по оползотворяване с изключение на оползотворяване на енергия и преработване в материали, които се използват като гориво.

"Оползотворяване на материали от строителни отпадъци" са всички дейности по оползотворяване на строителни отпадъци с изключение на изгаряне с оползотворяване на енергия и преработването в материали, които се използват като гориво. Оползотворяването включва и дейностите по подготовка за повторна употреба, рециклирането или друго материално оползотворяване.

"Организация по оползотворяване" е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон или съгласно националното му законодателство, което не разпределя печалба и което управлява и/или самостоятелно извършва дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци.

Определението на термина „оползотворяване” е една от ключовите концепции на Закона за управление на отпадъците.

„Оползотворяване”, от една страна, и противоположният термин „обезвреждане” заедно съставляват „третиране на отпадъците”. Всяко третиране на отпадъците може да е или дейност по оползотворяване, или дейност по обезвреждане. Нито една дейност не може да се определи едновременно като дейност по оползотворяване и обезвреждане. Накратко казано, операциите по обезвреждане са предимно операции по управление на отпадъците, които целят освобождаване от отпадъците чрез депониране, докато основният резултат на операция по оползотворяване е "отпадъкът да се използва за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло“.

Оползотворяването е разделено на три под-категории: подготовка за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване.

Какво е "подготовка за повторна употреба"

Определението за "подготовка за повторна употреба" е: "проверка, почистване или ремонт, операции по оползотворяване, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, така че да могат да бъдат повторно използвани без всякаква друга предварителна обработка". Основната разлика между "повторна употреба" и "подготовка за повторна употреба" е, че в първия случай материалът или предметът не е станал отпадък, докато в случаите на "подготовка за повторна употреба" въпросният материал е станал отпадък по смисъла на определението за отпадъци и след това чрез поправка се превръща отново в продукт, който се използва по предназначение. Примери за подготовка за повторна употреба включват ремонт на велосипеди, мебели или електрическо или електронно оборудване, от които притежателите им са се освободили като отпадък и впоследствие са ремонтирани и повторно използване-например пералните машини и друго подобно оборудване втора употреба.

Какво означава „рециклиране”

Определението за „рециклиране" в законодателството по управление на отпадъците е: “Всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности.”

Общата идея при рециклирането е, че един материал бива преработван с цел да се променят неговите физико-химични свойства и това да позволи той да се употребява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.

Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране, включват (но не само):

-Рециклиране на материали – например на пластмасови продукти или

компоненти в пластмасови материали, стопяване на отпадъчно стъкло за

стъклени продукти, употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др.

-Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите.

Рециклирането включва физическо, химическо или биологично третиране, което води до материал, който вече не е отпадък. Член 3 (17) на РДО не изисква никакво специално характеризиране на дейността по обработка или преработка, докато същата генерира материал, който се използва като оригиналния или за други цели и така затваря икономическия кръг на материала.

Съгласно РДО изключение от това правило има при преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности, като те се изключват от рециклирането и представляват „друго оползотворяване“ по смисъла на РДО”.

От определението за рециклиране на РДО следва, че единствено преработката на отпадъци в продукти, материали или вещества може да се приеме като рециклиране. Преработката на отпадъци, при която се получава отпадък, който претърпява други последващи стъпки за оползотворяване, не се приема за рециклиране, а за предварително третиране преди оползотворяване. Такава дейност следва да се категоризира като „подготовка преди оползотворяване или обезвреждане” или „предварителна обработка” преди оползотворяване.

Последното включва дейности като разглобяване, сортиране, натрошаване,

намаляване на обема, палетизиране, изсушаване, преопаковане, сепариране,

смесване и други. Тези дейности не подхождат на никое от нивата на йерархия

на отпадъците и поради това може да се разглеждат като "предшестващи"

специфични типове оползотворяване. Например, биологичната преработка на

отпадъци с цел стабилизиране на отпадъците преди насипни операции трябва да се класифицира като предварително третиране преди "друго" оползотворяване, а не като процес на рециклиране.

Какво означава „друго оползотворяване” и „обезвреждане“

Другите форми на оползотворяване не са споменати в частта с определенията, но са очертани в чл. 4 (1) от РДО, където след рециклиране се нареждат други форми на оползотворяване. „Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване” съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.

Примери за друго оползотворяване са:

-Изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на

отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е

операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията,

класифицирана като R1 в приложение II към РДО респективно R1 в приложение 2 към § 1, т. 13 на ЗУО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци, без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО, респективно D10 в приложение 1 към § 1, т. 11 на ЗУО. За определяне дали изгарянето в инсинератори, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци трябва да бъде класифицирано като R1 или D10, в съответствие с критериите за енергийна ефективност, трябва да се използва като ориентир Ръководството на Комисията.

Насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване вж. § 1, т. 10 от ДР на ЗУО.

Съгласно Член 3 (19) от РДО, респ. в § 1, точка 11 от ДР на ЗУО, определението за „обезвреждане” е: “Всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия”.От това определение следва, че всяка дейност по третиране на отпадъци, която не отговаря на критериите на определението за оползотворяване по подразбиране се счита за обезвреждане. Определението „дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия”отразява обратно идеята, че всяка дейност по оползотворяване трябва да отговаря на критерия, че „основен резултат” е „използването на отпадъка за полезна цел” чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на тази цел.

Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1на ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва:

Целите по чл. 32, ал. 1 за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително при насипни дейности чрез заместване на други материали с отпадъци, на неопасни строителни отпадъци, с изключение на почви, земни и скални маси от изкопи в естествено състояние, несъдържащи опасни вещества, се прилагат, както следва: