ХИТЛЕР КАНИ ЖЕНСКИ КОРПУС ДА ОБСЛУЖВА ГОСТИТЕ МУ НА ТЪРЖЕСТВАТА, ПО СЛУЧАЙ РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН

ХИТЛЕР КАНИ ЖЕНСКИ КОРПУС ДА ОБСЛУЖВА ГОСТИТЕ МУ НА ТЪРЖЕСТВАТА, ПО СЛУЧАЙ РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН

(Стойчо Мошанов /1892-1975/ политически и държавен деец. Активен функционер на Демократическата партия. Избиран няколкократно за народен представител, министър, председател на 24 обикновено народно събрание /1938-1939 г./. В края на август и началото на септември 1944 г. изпълнява важна историческа мисия да установи контакт с представителите на САЩ и Англия в Кайро и за подписване на примирие с техните представители. Мисията му завършва с неуспех. След 9.IX.1944 г. влиза във възобновената Демократическа партия.)

"Седнал при мене около малка кръгла маса Рибентроп ми представи новоназначения германски пълномощен министър в България - Рихтховен. В момента когато разменях думи на учтивост, каквито съпровождат запознаването с доста невзрачния германски дипломат, забелязах в насрещното на мен огледало, че Рибентроп прави едва забележим знак с очи на една елегантно облечена красива брюнетка да дойде при нас. Когато дамата се приближи, Рибентроп ми я представи: "Фройлан Елза фон Клюгер". След късо време той и Рихтховен ни оставиха сами. Г-ца Елза фон Клюгер започна с мен обикновен разговор на съвършено правилен френски език (понеже Ст. Мошанов не знае немски език, домакините му намират партньорка, говореща френски - б.м.) с приятен дълбок алт с умни, големи черни очи, втренчени в мен. Попитах госпожицата дали е роднина на Рибентроп. Смеейки се на моя като че ли наивен въпрос, тя ми отговори отрицателно, но той й даде повод да ми разкаже, че била дъщеря на действуващ офицер, убит в сраженията при Марна, когато тя била невръстно дете. По-късно била настанена в пансион за военни сираци от благородни семейства и там могла да изучи основно френски и английски език. Сега била чиновничка в Министерството на външните работи с ранг на секретар. В това си качество тая вечер, заедно с други нейни колежки изпълнявали ролята на "домакини".

Госпожица фон Клюгер ме покани да танцуваме фокстрот. Още след първите стъпки, почувствувах, че ме води извън водовъртежа на танцуващите към едно от многобройните сепарета. В едно от тях тя ме помоли да починем. Като "домакиня" поръча шампанско и започна разпит от нейна страна за моето обществено положение. И така постепенно ми разказа, че имала възможност поради службата си да се запознае с много чужденци, които официално посещавали Берлин, и наблюдавала разликата между тия мъже според националната им принадлежност в отношенията им към жената. Така например тя запазила отличен спомен от срещата и интересните разговори с последния си познат - младия френски дипломат Ерве Алфант. Наострих уши. Рене Алфант преди един месец беше в България със стопанска мисия. Имах случая да се запозная с него на коктейл във френската легация. Направи ми впечатление на културен и с широк поглед върху международните стопански възможности млад дипломат.

- И какво научихте от г-н Алфант? - запитах госпожица фон Клюгер съвършено без умисъл.

- Какво се научих от г-н Алфант! О.., ще ви отговоря: научих се да целувам по френски - и като произнесе тия думи някак си лукаво, секретарката от германското министерство на външните работи, се наведе гальовно, като че ли ме молеше да и покажа как се целува по български. Бях чувал за прословутия женски корпус на Рибентроп, който имал за задача да прави приятно пребиваването на високопоставени гости в Берлин. Мислех, че това е вероятно измислица на противохитлеристката пропаганда. Сега имах пред себе си един изпълнителен войник от тоя корпус за "специална война". Погалих бащински черните къдрици на това нещастно момиче и промълвих:

- Бедно дете! Вие имате пред себе си баща на три момичета, от които най-голямото е на ваша възраст. Мисля в този момент за покойния ви баща, загинал на полето на честта. Моите родителски думи бяха неочаквани за нея. Втренчено се загледа пред себе си, наведе глава и горещите и сухи устни се допряха до ръката ми, върху която капнаха няколко сълзи, с които ороси незнайния гроб на своя баща и с които може би оплаква трагедията на сирашкия си живот. В съзнанието ми се яви отново сцената, когато преди един час германския министър на външните работи направи знак с очите си на сътрудничката си Елза фон Клюгер да се приближи към нашата маса, и веднага си спомних къде към виждал по-рано образа на Рибентроп - видях го в лицето на сводник в едно от парижките кабарета.

В тия три дни на срещи и разговори, тържествени приеми и пиянски оргии беше ми станало вече ясно, че Германия се управлява от банда авантюристи без спирачка нито от вяра, нито от закон, а женския корпус на Рибентроп ми показа, че са и без чест.

Концентрационните лагери с човешки пекарни в Дахау, Аушвиц, Ревенсбург и др. можеха да бъдат създадени само от хора без всякакви морални устои каквито видях в лицето на ръководителите на Хитлеристка Германия през месец април на 1939 г. в навечерието на тропащият вече на вратите на света нов кървав конфликт... От краткото ми посещение в Берлин от моето съзнание се изпариха много неверни благоприятни представи за новия хитлеристки режим и се затвърди убеждението, че нашата пострадала вече от дви военни катастрофи страна трябва да остане далеч от всякакви обвързвания с нацистките ръководители...

/из мемоарите на Стойчо Мошанов, съхранявани в Архива на Българската академия на науките/

ВОЖДЪТ ПРОЧИСТВА АРМИЯТА

Неотдавна съветският историк Анатолий Латишев обнародва на страниците на вестник "Совершенно секретно", бр. 12 (19) от 19990 г., записки от личния дневник на Г. Димитров, носещи датата 7 февруари 1940 г. и 14 април 1941 г. Те не са обнародвани на български език. Затова ги правим достояние на нашите читатели.

За пръв път научаваме защо Сталин е освободил своя любимец Климент Ворошилов от поста министър на народната отбрана. Ние знаем за личните взаимни симпатии между двамата, датиращи още от Гражданската война. През съветско-финландската война (1939 г.) Ворошилов се е компрометирал като военен.

На среща по случай поредната годишнина на Червената армия Сталин подсказва, че Ворошилов трябва да се прости с министерския си пост. На 4 март, т.е. само един месец след това, Ворошилов е освободен... Сталин накрая разбира какво представлява Ворошилов като пълководец и призовава да се извлекат уроци от съветско-финландската война. Такава малка страна, а 104 дни оказва съпротива на голямата и "непобедима" съветска армия. Сталин призовава за болшевишка критика и самокритика, а сам не се признава за виновен. Така се случва и с финланската война. Той хвърля вината върху други.

Димитров е записал заканите на Сталин срещу тези, които не искат и не разбират необходимостта от обновяването на съветската армия, които не усвояват и не изучават съвременните промлеми на военното изкуство. Нека читателят запомни тези закани на Сталин. Той беше започнал чистката в съветската армия, но в навечерието на германско-съветската война я завърши... Публично Сталин никога не се е заканвал на ръководния състав на армията, флота и авиацията. Затова записките на Димитров са извор за военните историци. Когато Сталин ще изрече тези заплашителни думи, от май 1937 г. до септември 1938 г. на репресии в армията са подложени 36 761 души, а във флота - повече от 8000. В резултат на тази борба против "враговете на народа" от 1937 г. до 1940 г. са сменени 90 на сто от началниците на военните окръзи. Сменен е с 80 на сто съставът на управлението на корпусите и дивизиите и 90 на сто от командирите на началник-щабовете. Тази реч, запазена за поколенията, благодарение на този дневник ни помага да разберем мотивацията на Сталин за тези чистки, които бяха една от причините за разгрома на съветските въоръжени сили в началото на войната. Ето какви са и резултатите от това, което иска Сталин. Само 7 на сто от командния състав има висше военно образование, 60 на сто - средно, 24,6 на сто са минали през разни раткосрочни курсове, а 12,4 на сто от командирите и политработниците нямат военно образование... Това са печалните последствия на сталинските чистки в армията. Много висши военни бяха обвинени и осъдени като шпиони. Не е било трудно тогава да попаднеш в числото на така наречените "врагове на народа".

Документът, излязъл от ръката на Г. Димитров, обяснява напълно убедително защо Хитлер завари Сталин неподготвен за една съвременна война.

"7 февруари 1940 г., на Червения площад: "След демонстрацията (б.а. - деня по случай поредната годишнина на Червената армия) Сталин ни покани на обяд. Присъстваха: Молотов, Калинин, Ворошилов, Будьони, Андреев, Каганович, Берия, Микоян, Шверник, Булганин, Маленков, Шербаков, командващият Московския военен окръг армейски генерал Маленов, Димитров. След това беше извикан и Тимошенко. Започнаха да се вдигат чаши за наздравица от всички, по реда, както бяха насядали на масата. Стана дума за гражданската война на Южния фронт. (Стана дума и за разногласията между Сталин и Троцки.) Аз попитах Сталин по какъв признак ставаше подборът на ръководните кадри. Сталинотговори: "Троцки държеше за старите офицери, специалисти, които често ни изменяха. А ние, обратното, подбирахме верни революционери, хора, свързани с масите, предимно унтерофицерите от нисшия състав, макар че ясно съзнавахме огромното значение на старите специалисти. Владимир Илич първоначално беше склонен да мисли, че аз се отнасям с пренебрежение към специалистите. За тази цел той ме вика в Москва на разговор. Троцки и Петяков искаха да окажат правото на своята теза и се застъпваха за двама много известни специалисти по военното дело. Но точно тогава се получи съобщение от фронта, че един от тях се е предал, а другият е дезертирал от фронта. Като получи тази телеграма, Ленин изобличи Троцки и Петяков и призна правилността на нашите действия."

Обядът продължи от 5,30 до 9 часа. Тъкмо се готвехме вече да си тръгваме, Сталин неочаквано каза: "Искам думата" и повдигна в знак на тост чашата: "Нас историята малки ни поразглези. Ние получихме сравнително лесно много успехи. Това създаде у мнозина чувството на самодоволство, което е много опасно. Хората не искат да се учат, макар и условията затова у нас са прекрасни. Те мислят, че щом се работници и селяни с мазолести ръце, вече какво да учат и да работят над себе си. А сред тях има много тъпи хора. Ние имаме много честни, храбри хора, но те забравят, че само една храброст не е достатъчна, че и трябва да се знае, да умееш. "Век живей, век се учи." Нужно е постоянно да се учим и всеки 2-3 години отново да се учим. Не се изучават уроците от финландската война, уроците от войните в Европа.

Ние победихме японците при Халхингол. Но нашите самолети се оказаха по-лоши от японските както по скорост, така и по възможности за високо летене. Ние не сме готови за такава въздушна война, която днес се води между Германия и Англия. Оказа се, че нашите самолети могат да се задържат във въздуха само 35 минути, а немските и английските - по няколко часа.

Ако нашите въздушни сили, нашият транспорт и т.н. не са на равнището на нашите врагове, а също и на всички капиталистически държави и на тези, които се пишат за наши приятели, те ще ни глътнат. Само при равни материални сили ние можем да победим, тъй като имаме за опора народа, той е с нас...

Сега се преустройва и нашата пехота, кавалерията ни е била винаги добра, но сега трябва да се заемем сериозно с авиацията и противовъздушната отбрана."

С това аз всеки ден се занимавам. Никой от вас за това и не мисли. Засега аз съм сам. Защо аз мога да се уча, да чета, да мисля за това всеки ден, а защо вие не можете да правите това? Не искате да се учите, самодоволно си живеете. Разпилявате наследството на Ленин. Не, не в това е работата! Кадрите ни са нехайни, не искат да се учат и преобучават. Изслушват ме и всичко пак си остава постарому. Но аз ще ви покажа, вие това добре знаете, какво мога аз, ако изляза вече от нетърпение. Такава плесница ще ви ударя за това нехайство, че всичко ще се разтрепери..."

Всички стояхме прави и слушахме мълчаливо, тъй като никой не очакваше от Сталин такива нравоучения. По време на своя тост Й. Сталин често се обръщаше към Каганович и Берия."