ГЛАВА IV. Опитни резултати и обсъждане

ГЛАВА IV. Опитни резултати и обсъждане

IV. А. Изследвания с пшеница

1. Влияние на поливния режим върху развитието и добива при съдови опити с пшеница

При проведените съдови опити с пшеница и соя са направени измервания за височина на растенията, брой поникнали растения, отношение на сламата към зърното, получените добиви от вегетациония опит са показани на графиките.(4.5;4.7;4.9,4.13). За улеснение графиките в афтореферата следват номерацията на тези в дисертациония труд.

Теглото зърно при стандартна влажност - 12% (Doorenbos, 1979) (Фиг. 4.5.) за съд във вегетационната къща при влажностен режим 70 % ППВ е най-високо при сортове Неда, Славея, Аглика, това показва че тези сортове най-ефективно използват водата. При недостиг на вода най-добър добив имат сортова линия 93/214, сортове Ивета и Садово 1, третиран с Хумусил, т.е. те са толерантни към засушаване.

Под влияние на почвения воден дефицит във вегетационната къща най-малко се променя отношението в добива зърно при двата влжностни режима за сортовата линия 93/214, следвано от Садово 1 + хумусил, Садово 1, Ивета (фиг.4.7.), а най-много при сортова линия 93/223, Славея и Неда.



Фиг. 4.9. Тегло на зърно от съдов опит с пшеница поставен във фитокамера, 2007г.



Фиг.4.13. Сухо тегло зърно средно от едно растение при съдов опит с пшеница, 2008 г.

Резултатите, получени във фитокамерата (фиг. 4.9.) показват, че най-голямо тегло зърно е отчетено за сортова линия 93/214, следвано от сортове Садово 1 + хумусил и Ивета. При добавянето на Хумусил, теглото на зърното при сорт Садово1 се покачва, аналогично на опита във вегетационата къща (фиг.4.5.).

Сухото тегло зърно от едно растение е най-високо за сорта Драгана, следван от Болярка (Фиг.4.13.), което означава че тези сортове са толерантни и към високи температури, тъй като температурата във вегетационата къща през 2008г. достигат до 39^оС (Фиг.3.5.). Теглото на зърното при варианта, третиран с Хумусил, значително се повишава при ниска влажност в сравнение с нетретираното от същият сорт.

2. Динамика на почвената влажност при полски опит с пшеница

В началото на вегетацията влажността следва хода на ненапоявания вариант (фиг.4.15.). При подаването на първата поливка се наблюдава покачване на тегловната влажност и в четирите дълбочини. При втората поливка покачването на влажнстта в слоя от 100 cm е по-малко в сравнение с това при първата поливка. Това се дължи на повишаването на разхода на вода от растенията. Падналите валежи след подадената втора поливка са недостатчни за навлажняването на слоя от 100cm. Този дисбаланс се регулира едва в края на вегетацията.

Динамиката на почвената влажност при ненапоявания вариант (фиг.4.16) потвърждава факта, че валежите през май не са достатъчни за задоволяване потребностите на културите. За това от средата на май почвената влажност при този вариант се доближава до влажността на завяхване (ВЗ). Едва в края на юни, когато намалява потреблението на вода от културите динамиката се възстановява. Във варианта, напояван при dТ = +1^оC, е видно, че двете поливки зареждат само повърхностния слой, защото са във време, когато културите черпят най-много вода. Тoва се потвърждава и от факта, че през втората половина на юни в резултат на валежите влажността отново се покачва само за двете дълбочини (фиг. 4.17). Намалената поливна норма от 30 mm, не е достатъчна за навлажняването на дълолбочините от 40,70 и 100 cm.

• Разстежни показатели и добив при полски опит с пшеница

При проведения полски опит с пшеница през 2006г. в ОП Цалапица за изпитване на сорта Садово 1, с две торови норми и добавяне на хуматния тор Хумусил при два варианта (ненапояван и напояван по показанията на ИЧТ), са получени следните добиви (фиг.4.21; 4.23; 4.28).

Фиг.4.23.Добив пшеница, Цалапица, 2007г.

Фиг. 4.28 Добив пшеница, Цалапица 2008 г.

При напояване на пшеницата добивът се повишава и при трите варианта, като той е най-висок при 100% азот, фосфор и калий (NPK) с добавен хумусил, следван от варианта със 100% NPK. При ненапоявания вариант добивът е най-висок за сорта Садово 1 със 100% NPK. Добавянето на Хумусил при напояване води до увеличавне добива от пшеница със 17%. При ненпояивния вариант повишението на добива е незначително. Намаляването на торовата норма при напоявания вариант понижава добива с 6% (Фиг.4.21). В резултат на подадените две поливки Х 60 mm по показанията на ИЧТ добивът се покачва от два пъти при сорта Садово 1 + хумусил до 3,25 пъти при сортовата линия 93/223 (фиг.4.23). Видно е, че добивът е по-нисък от този през 2007 г. (фиг.4.28), което би могло да се обясни само с конкретното проявление на климатичните условия, тъй като в методиката на полския опит нищо не е променено.