Показаните температури на фигурата са отчетени с ИЧТ след подаване на поливки. Отзивчивите на напояване генотипове ОН понижават температурата си средно с 5 оС, докато сухоустойчивите генотипове С значително по-малко. Това се дължи на посочените по горе причини.
Фиг.4.117. Температура на различните генотипове соя след подадени две поливки, полски опит със соя, Цалапица 2006г.
15. Оценка на водния статус на растенията при различни поливни режими с физиологични методи при полски опит със соя
  
Фигура .4.118. Съдържание на свободен пролин в листа на различни генотипове соя, вегетационен опит, фаза цъфтеж, 2006г.
Фигура.4.119.Съдържание на свободен пролин в листа на различни генотипове соя, вегетационен опит, фаза бобообразуване, 2006г.
Фиг.4.120. Съдържание на свободен пролин в полски опит соя-Цалапица 2006г.
  
Фиг.4.122.Съдържание на пролин в полски опит фаза наливане на зърно-Цалапица 2006г.
Фиг.4.122. Съдържание на пролин в полски опит със соя, Цалапица 2007г.
Фиг.4.123. Съдържание на пролин в полски опит от соя във фаза бобообразуване, Цалапица 2008г.
  
Фиг.4.125. Съдържание на пролин в полски опити със соя, фаза наливане на зърното, Цалапица 2008г.
Фиг.4.126. Съдържание на хлорофил и каротеноиди в листа от соя, фаза бобообразуване, Цалапица 2008г.
Фиг.4.127. Съдържание на хлорофил и каротеноиди в листа от соя, фаза наливане на зърно, Цалапица 2008г.
Физиологичните индикатори на стрес съответстват на динамиката на почвената влажност и dT, определяни от поливния режим и климатичните условия.
16. Влияние на поливния режим и почвено-климатичните условия върху качеството на продукцията
Най-ниска маса на 1000 зърна е получена при ненапоявания вариант (фиг.4.127). При подаване на отималната поливна норма (вар.4) масата се повишава средно с 15% спрямо ненапоявания вариант. Най-висока маса е отчетена за вариант 6, следван от вариант 7. Пропускането на поливка във фаза наливане на зърното (вар.9.) понижава масата на зърната. Повишаването на поливната норма (вар.5) оказва отрицателно влияние върху теглото на зърната. Вариант 14 с намалена поливна норма във фаза наливане на зърното е с най-висока маса на хиляда зърна, което го прави оптимален за конкретните климатични условия.
Фиг.4.127. Маса на 1000 зърна, соя-Цалапица 2008
При анализ на почвените проби, взети в началото и края на изследването показват, че приложените поливни режими не влошават химичните свойства на почвата.
Разработката на дисертационния труд дава основание да се формулират следните основни изводи:
-
Проведените съдови опити с напояване на пшеницата при подържане на влажност 40 и 70%ППВ и поставянето им във фитокамера, показват: като отзивчиви на напояване се проявяват сортовете Неда и Славея, толерантни към почвено засушаване – сортова линия 93/214, Ивета и Славея. Сортовете Драгана и Болярка, прояваяват термоустойчивост, а Галатея и Ивета се очертават като най-толерантни към почвено и въздушно засушаване.
-
Наблюдава се тенденция на повишаване на добива от Садово 1 и при двата влажностни режима, т. е. третирането с хумусил на сорта Садово 1, повишава сухоустойчивостта и ефективноста на използване на водата.
-
Установено е, че подобряването на влажностния режим чрез мулчиране води до чувствително нарастване на биомасата на растението. То е най-високо за Даниела и генотип С/6.
-
Установено е за опитната 2008г., че неполивния вариант на сортовете Болярка, Неда и сортова линия 92/314, са най-сухоустойчиви и температуроустойчиви, а при поливния вариант- сортовете Милена и Славея, т.е. те са най-отзивчиви на напояване. И през двете опитни години сорта Садово1 най-ефективно е използана водата при оптимално поливания вариант (dT= +1 оС).
-
Усановена е зависимост “сума dT- добив” за периода на изследването 2006-2008, която се характеризира с R2=0.74 и е само за варианта Садово 1 при N10P12K10, тъй като само той се повтаря в 3-те години.
-
Доказано е, че след поливка по-сухоустойчивите сортове са с по-висока температура до 5оС, което се дължи на факта, че те използват водата по-икономично от сортовете, отзивчиви на напояване.
-
На базата на изучаваните параметри, физиологични индикатори за воден стрес при растенията е устаановено, че по отношение на всички показактели-съдържание на пролин, пластидни пигменти, електролитно съдържание и съдържание на захари в тъкъните на листата като най-устойчиви спрямо засушаване са следните сортове и сортови линии пшеница 93/214, Ивета, Славея. Физиологичните показатели за абиотичен стрес са еднопосочни с температурната разлика и съответстват на динамиката на почвената влажност и dT, определяни от поливния режим и климатичните условия.
-
Констатирано е, че напояването повишава масата на 1000 зърна, както и хектолитровата маса. По показателя маса на 1000 зърна всички сортове и варианти попадат в групата с “голяма маса”- над 30 g. Най-високи стойности (40- 55 g) са отчетени при поливните варианти на сортовете Лазарка, Ивета и сортова линия 93/214-5. Най-ниска е за сорт Милена. Стъкловидността на зърното за повечето сортове е по-висока при ненапоявания вариант, като стойностите са най-високи за Болярка, Лазарка, Милена и 93/214- от 40 до 50%. Най-ниска е при сорта Аглика- 26 %.
-
Доказано е в условията на съдовия опит със соя, че сухото тегло на зърното при поливане до 50% ППВ, е най-високо за генотип С/10, сорта Даниела и генотип С/6, а при 80% ППВ- за генотипове ОН/2, ОН/5 и генотип С/10, който е по-ранозреещ. При поставяне във фитокамера за различните генотипове се наблюдава намаление на добива в различни фенофази.
-
Констатирано е, че динамиката на температурната разлика отразява точно състоянието на воден стрес при растенията, определяно от поливния режим и климатичните условия. Тази констатация се потвърждава и при полските опити със соя, изведени върху излуже ливадно-канелена почва.
-
Установено е, че добивът е най-висок при оптимална поливна норма, прeз 2006 г. при всички варианти. При неполивни условия най-висок добив е отчетен за генотипа С/6 с нитрагин- 261 kg/dka, сорта Даниела и генотип ОН/5. При С-генотиповете добивът нараства постепено от ненапоявания вариант към оптимално напоявания. При ОН -генотиповете се наблюдава друга зависимост. При пропусната втора поливка добивът е по-нисък от този при пропусна първа поливка. При ненапоявания вариант добавянето на трици увеличава добива само при генотипове С/6, ОН/2 и ОН/5, при другите три варианта добивът намалява или остава равен.
-
На базата на получените данни са изведени зависимости, описващи връзките “относителен добив –относителна напоителна норма”, с коефициент на детерминация R2 =0.87; зависимост ''относителен добив-относителна поливна норма'' за вариантите от полския опит на 2008г. с коефициент на детерминация R2=0.97; зависимост “Добив–сумарна евапотранспирация”, с коефициент на детерминация R =0.91 през 2007-2008г. коефициента на детерминация е с R2 > 0.5.; зависимоста „относителен добив-относителна евапотранспирация”, получена за 2008г. с коефициент на детерминация R2 =0.95; Влиянието на водния дефицит през целия период и отделните фенофази се изразява със зависимости между добива и броя дни с dТ>0. И трите зависимости са с R2>0,8.
-
Поради най-благоприятните климатични условия през 2006г. най-ефективно е използвана водата при неполивния вариант, което го прави и икономически най-изгоден за съответната година. През 2007г. при потимална поливна норма (m=1), а за 2008г при пропусната поливка през периода на бобообразуване –наливане на зърното.
-
Загубите на добива при нереализиране на първата поливка са по-високи от тези при пропускане на поливка във фаза наливане на зърното. Динамикта на dT при полски опит със соя съответства на влажностния режим на почвата, определен от поливките на съответните варианти и валежите.
-
Биохимичният анализ на соевото зърно (с изключение на % лизин в % протеин) показва тенденция на повишаване на всички изучавани показатели в резултат на напояването. Масата на 1000 зърна нараства с повишаване на поливната норма през 2008 година.
По-съществени научни приноси на дисертационния труд са:
-
Получени са емпирични зависимости “относителния добив и относителната поливна норма” при пшеница и соя, “относителен добив-относителна евапотранспирация”, “dТ- ЕТ”, “добив- брой дни с dТ>0”, “загуба на добив- брой дни с dТ>0”, които дават представа за връзката между водния режим на пшеница и соя и добива.
-
В Условията на съдови опити при почвен, почвен и въздушеен воден дефицит (във фитокамера), са установени физиологични индикатори на стрес и биометрични показатели на рстенията. Изпитаните сортове, показващи тенденции на сухоустойчивост във фитокамерата, се проявяват като такива и в полски условия и могат да бъдат препоръчани в практиката.
-
Определена е ефективността на използване на водата при различните поливни режими на двете култури, което ще позволи да се дават конкретни практически препоръки за реализирането на определени поливни режими с цел получаването на устойчиви добиви от двете култури.
-
Предвид 2-3 кратното увеличение на добива от пшеница през засушливата 2007 г. в резултат на 2 поливки по 60 mm, напояването на пшеницата в години с недостатъчни валежи през вегетационния й период се оказва икономически изгодно.
-
Със сравнителни изследвания с физиологични показатели е доказано, че инфрачервеният термометър може да се използва като индикатор за определяне момента за напояване. Получените резултати за двете култури могат да бъдат основа за алгоритъм за автоматично напояване.
-
На базата на получените резултати от съдови и полски опити, отглеждането на растения в условията на почвено и въздушно засушаване, с оценка на съдържанието на пролин, общото електролитно съдържание и температурата на посева с инфрачервен термометър, се очертава като една добра тест-система за сухоустойчивост. Получените резултати допринесоха за разработване на методика за избор на генотипове и сортови линии с ценни агрономически качества при поливни и сухи условия, съобразно климата и почвите на страната.
7. Установена е чувствителността на соя, към дефицита на водата през различни фази на развитие. През 2008г по време на най-чувствителната фаза ”начало но цъфтеж-бобообразуване”, загубите достигат до 58%, докато през най-нечувствителната „наливане на зърно зреене” е 6%. Зависимостите са линейни с коефициент на детерминация над 0,8.
Публикации към дисертационния труд:
-
Ценова, В., Йорданка Киркова, 2007. ВЛИЯНИЕ НА КЛИМАТА И ПОЛИВНИЯ РЕЖИМ ВЪРХУ ТЕМПЕРАТУРАТА НА ПОСЕВ ОТ СОЯ, І. ВЛИЯНИЕ НА КЛИМАТА ВЪРХУ ТЕМПЕРАТУРАТА НА ПОСЕВ ОТ СОЯ, научни доклади от международна конференция ”Почвознанието – основи за устойчиво земеделие и опазване на околната среда ”, част 2, 13-17 май 2007г., София
-
Ценова, В., Йорданка Киркова, 2007, ВЛИЯНИЕ НА КЛИМАТА И ПОЛИВНИЯ РЕЖИМ ВЪРХУ ТЕМПЕРАТУРАТА НА ПОСЕВ ОТ СОЯ, ІІ. ВЛИЯНИЕ НА ПОЛИВНИЯ РЕЖИМ ВЪРХУ ТЕМПЕРАТУРАТА НА ПОСЕВ ОТ СОЯ, научни доклади от международна конференция ”Почвознанието – основи за устойчиво земеделие и опазване на околната среда ” , част 2, 13-17 май 2007г., София
-
Kirkova, Y., V.Tzenova, G. Stoimenov. 2009. Drought resistance of different wheat varieties. International science – practical conference Climate, ecology, agricultural of Eurasia, 25-29 May, Ircutc, 317-325pp.
ABSTRACT
Development of the thesis is based on a thesis about the most economical use of water for irrigation, which in a market economy in Bulgaria is a priority. In this connecting vegetatsioni were held and field attempts to assess the impacts land reclamation (irrigation, mulching, manure treatment) on water and thermal regimes of crops of wheat and soybean in order to increase their productivity and quality of yield. Disertation development justifies an appropriate method for assessing the water regime of plants on performance of the plants themselves, without breaking their bodies. In our country there is no evidence of such research growth stage the two crops. It was therefore necessary to determine the water use efficiency / under nonirrigated and irrigated conditions for wheat and soybeans to be found varying sensitivity to water deficit in different stage of development EIV and determine with them which will allow to choose economic profitable irrigation regimes. This led to research in the following irrigation schemes:
-Nonirrigated / control / variant
- Optimal
- Relative to the irrigation norms / 0.35, 0.7, 1, 1.35 / throughout the growing season
- With the irrigations missed or reduced / 0, 0.35, 0.7 / relative dept only irrigated during one of the growth stage, while in others irrigated optimal.
The selection of drought resistant and responsive varieties of irrigation is also an opportunity to save irrigation water.
Studied are the main developments that have made scientists from home and abroad in this field.
Accumulated considerable amount of information related to the optimization of factors water and productivity of wheat and soybeans. Studies were conducted with soybeans grown in different conditions of water deficit.
Drawn vascular experiments in which we implemented in phytocamber put in soil and air water deficit of containers with plants of different genotypes of soybean genotypes and varieties of wheat in different growth stages.
Results obtained in experiments on vascular link between indicators of water stress and environmental factors and productivity of plants should be considered as trends to be established in conditions closest to natural.
Climatic years 2006-2008 in the area of experimental field of ISS Tsalapitsa are very different. Field conducted experiments under irrigated and nonirrigated conditions in the control of soil moisture sorption transducers /gypsum blocks/ twice weekly water potential of soil tenziometri twice a week and the difference between crop temperature, measured with an infrared thermometer (IRT) and temperature ambient air daily at 14 hours, we provide important information about the response of genotypes under conditions of drought and an optimal irrigation regime.
Wider and deeper study of the dependence of water stress indicators and parameters determining the water regime of the system "soil-plant- atmospheric air” and yield contributed to clarify the possibility that they are applied in agricultural practices to improve the water use efficiency.
Defined parameters allow optimization of conditions of cultivation of both crops, there shall be no water stress, and the farmer the opportunity to choose cost-effective irrigated regime.
In what direction should continue research?
Through the daily difference in temperature of the crop and the ambient air, and some climatic parameters will be managed water regime of the system "soil-plant- atmospheric air" so that timely detect and overcome water stress. This will improve the efficiency of water use. It is best to try to achieve in the regulated water deficit in the soy / irrigated with two types of scheme-14 variants / as weather conditions do not permit every year their realization.
Сподели с приятели: |
