Заседание софия, четвъртък, 29 юни 2006 г. Открито в 9,01 ч
Изтегляне 1.23 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Председател: Георги Пирински Заместник-председатели
Преминаваме към: ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА. Господин Мирчев, моля да представите докладите на Комисията по транспорт и съобщения по тези три законопроекта. ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Имам преди това процедура: в залата да бъдат допуснати госпожа Красимира Стоянова – директор в Министерството на транспорта, и господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Пътища”. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата. Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма. Процедурното предложение е прието. Моля да поканите посочените господа в залата. ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В Комисията по транспорт и съобщения постъпиха три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата по реда на закона и така, както са формулирани в дневния ред. Първият законопроект е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народния представител Минчо Христов. “На заседание на Комисията по транспорт и съобщения на 22 юни т.г. беше разгледан и обсъден този законопроект. Промяната в него се отнася до чл. 30, ал. 2 и според мотивите на вносителя е свързана с несъвпадане на административните граници с границите на урбанизираните територии в градовете с районно деление. Някои от тези територии са свързани помежду си с пътища от републиканската пътна мрежа и на тази база той прави предложение те да се включат в списъка на пътищата по ал. 2, за движението по които се събира винетна такса. При условие, че урбанизираните територии в градовете с районно деление са обхванати с единни комунални дейности – градски транспорт, комунални дейности, чистота и така нататък, не е целесъобразно живеещите в тези райони да заплащат такса по ал. 2 при изпълнение на ежедневни трудови и други задължения. Комисията след проведената дискусия и изказаните мнения не подкрепя законопроекта с 9 гласа “против”, 3 гласа “въздържали се” и предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване този законопроект. В същата посока е и законопроектът, внесен от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев още през м. януари 2006 г. Той беше представен от вносителите. В градовете с районно деление административните граници не съвпадат с границите на урбанизираните територии. Някои от тези територии са свързани помежду си. Да не повтарям, мотивите са същите, както при първия законопроект. След проведените дебати, разисквания и мнения Комисията по транспорт и съобщения не подкрепя законопроекта с 5 гласа “за”, 6 гласа “против” и 2 гласа “въздържали се” и предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от народните представители Иван Иванов и Евгени Чачев.” По реда на постъпването следва: „ДОКЛАД на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 02.06.2006 г. На две редовни заседания, проведени на 15 и 22 юни 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесен от Министерския съвет. На заседанията присъстваха господин Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Петър Мутафчиев – министър на транспорта, господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, господин Веселин Георгиев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Пътища” и експерти от трите министерства. Законопроектът беше представен от министрите Асен Гагаузов, Петър Мутафчиев и заместник-министъра на финансите Любомир Дацов. Изпълнителна агенция „Пътища” към министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно този законопроект се преобразува в извънбюджетен Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите. За следващия финансов период на Европейската комисия 2007-2013 г. за строителство и рехабилитация на републикански пътища от Европейския съюз България ще получи средства по две секторни оперативни програми към Националната стратегическа референтна рамка „Транспорт” и „Регионално развитие”. Оперативна програма „Транспорт” ще финансира строителство на нови, рехабилитация и модернизация на съществуващи автомагистрали, първокласни и второкласни пътища по направление на общоевропейски транспортни коридори, а Оперативна програма „Регионално развитие” – останалите пътища от втори и трети клас. Законопроектът предвижда Изпълнителна агенция „Пътища” да се преобразува във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” към министъра на финансите и като юридическо лице да осъществява общото ръководство на пътното дело в страната в изпълнение на държавната политика по планиране и изграждане на пътната инфраструктура. Планирането на транспортната политика на страната ще бъде осъществявано от Министерството на транспорта. Органите на управление на фонда ще бъдат управителният съвет и изпълнителният директор. Министърът на финансите ще бъде председател на управителния съвет, а негови членове ще бъдат министърът на транспорта, министърът на регионалното развитие и благоустройството и заместник-министър на транспорта. Изпълнителният директор ще е член на управителния съвет по право. Фондът ще бъде правоприемник на активите и пасивите, правата и задълженията на Изпълнителна агенция „Пътища”. Същевременно съществуващият Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството, се закрива и наличните по бюджета му средства се прехвърлят на новосъздавания Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. В законопроекта са разгледани и някои други въпроси. С Решение № 9513 от 2005 г. Върховният административен съд отмени разпоредбите на чл. 11, алинеи 2, 3 и 4 от Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок и така на практика стана възможно с един винетен стикер да се движат два и повече автомобила. Това променя изцяло същността на въведената с чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата винетна система и нейния основен принцип, а именно: пътното превозно средство има право да използва републиканската пътна мрежа за определен срок, само когато на предното му стъкло е поставена валидна винетка, доказваща заплащането на винетната такса. Като последица от отменянето на посочените по-горе нормативни разпоредби са налице масови злоупотреби от страна на водачите на пътни превозни средства. По данни на контролните органи на Дирекцията на Национална служба „Полиция” – направление „Пътна полиция” са зачестили случаите на движение по републиканските пътища на пътни превозни средства без залепен винетен стикер на предното стъкло, като при спирането им за проверка от контролните органи водачът представя втория отрязък на винетния стикер и заявява, че е сменил предното стъкло поради счупване или кражба. Този факт прави невъзможно осъществяването на ефективен контрол по спазването на въведената винетна система и заплащането на винетните такси. Постъпленията от последните са основен приход по бюджета на Фонд „„Републиканска пътна инфраструктура”, от който съгласно Закона за пътищата се финансират дейностите по експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища. Издаването на безплатен винетен стикер в случаите на повреждане или унищожаване на заплатен и валиден винетен стикер следва да бъде решен в закона – това също е отразено в законопроекта на Министерския съвет. Законопроектът поставя няколко основни въпроса, свързани с препоръките от доклада на Европейската комисия по Глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти”. Тези въпроси бяха дискутирани, бяха поставени на присъстващите министри и заместник-министъра на финансите: Отговаря ли предлаганата институционална структура на изискванията за подготовка и усвояване на структурните фондове? Гарантира ли разпределението на функциите по управление на пътищата между различните органи по всяка оперативна програма и съответните структури, респективно координацията между Министерството на финансите, Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие и благоустройството? В какъв срок ще бъдат създадени междинните звена и крайни бенефициенти, както и управляващият орган? Поставени бяха и въпросите: Кой поема отговорността за подготовката на набор от проекти, готови за усвояването на средствата? Кой ще ръководи дейността по изграждането, включително процедурите по изграждане и експлоатация на пътната инфраструктура? Кой ще ръководи дейността по концесионирането на автомагистралите? Каква ще бъде политиката по винетната система, тъй като има изказани вече няколко съображения в последно време? Кой ще отговаря за изпълнението на одобрената Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата – специално като цяло за пътната инфраструктура? На тези въпроси бяха дадени отговори от двамата министри и от заместник-министъра на финансите. След проведените дебати и дискусия на две заседания Комисията по транспорт и съобщения подкрепи законопроекта на Министерския съвет с 12 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет.” ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мирчев. Вносителите на трите законопроекта имат думата – ако желаят, да ги представят. Законопроектът на Министерския съвет беше убедително представен от господин Мирчев. Преминаваме към дискусия по законопроектите на първо четене – имате думата. Господин Христов, заповядайте за изказване. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, преди малко беше казано за какво става дума. Става дума за промяна в чл. 30, ал. 2, а именно за свързаните помежду си територии – урбанизирани територии, които са свързани с републиканската пътна мрежа. По-ясно да кажа – става дума за казуса с винетките, който изникна през м. януари, когато се оказа, че хората, живеещи в Банкя, в Кремиковци, в други прилежащи на София райони, трябваше да плащат винетна такса само за няколко километра, на места дори на километър, за да се придвижат съответно до града – въпреки че Банкя е част от самата София или Кремиковци е част от София, както всички знаете. Градският транспорт също трябваше да закупува допълнително винетки за тези участъци. Това е всъщност предложението – хората, които живеят и са част от София, да могат да се придвижват без винетни такси. Друг е въпросът, може би свързан даже с това предложение, че министър Гагаузов ако не се лъжа, обяви, че може би догодина ще бъдат премахнати винетните такси – това прочетох в пресата. Разбира се, това е свързано с концесионирането на магистрала „Тракия”, тъй като знаете, че европейските норми не позволяват да се вземат две различни такси за едно нещо, но това е друга тема. Накратко, това е моето предложение. Моля да го подкрепите. Мисля, че то е разумно, смислено и защитава интересите на хората от големите градове, не става дума само за София, става дума за Варна, за Видин, за Русе и за Пловдив. Благодаря ви, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов. Има ли други желаещи да вземат отношение по трите законопроекта, които са предмет на дискусия днес? Госпожо Цветкова, заповядайте. ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Като член на тази комисия може би ще повторя това, което каза проф. Мирчев от заседанието на Комисията по транспорт, но все пак съм длъжна всичкото това да го споделя и тук, в залата. Твърди се, че този законопроект има за цел да отговори на изискванията на Европейската комисия по отношение политиката по използване на средствата за пътна инфраструктура. Това обаче не личи от начина, по който този законопроект е разписан. Може ли някой конкретно да отговори с какво се подобрява държавната политика по планиране и изграждане на пътната инфраструктура? Една от основните критики на Европейската комисия е липсата на политика за осигуряване на проектна обезпеченост. От този законопроект не личи да има решение на този въпрос. Как ще се гарантира проектната обезпеченост, как ще се организира и контролира този процес и всички процедури, свързани с това? Кой ще носи отговорност, ако липсват такива? Законопроектът определя ангажименти от момента на съгласуване и утвърждаване на проектите. Ами, ако такива няма в достатъчна степен? Кой ще е този оперативен орган в случая, който ще е пряко ангажиран с организиране изготвянето на необходимите проекти? Никъде в законопроекта не личи и отговорността, не личи ангажимента по отношение политиката за местните пътища. Смятам и поне досега е било така, че това е част от държавната политика. Не зная защо ни се внушава, че този законопроект ще отговори на изискванията на Европейската комисия. Агенцията е структура, която се въведе при хармонизирането с европейското право, а сега се връщаме към понятието "фонд" - към нещо, което смятам, че е остаряло. По принцип то се отнася до набирането на средства. Освен това е и извънбюджетен фонд. Докато смисълът на съществуването на агенцията е, че това е по-динамична структура, по-оперативна структура. Този фонд ще е един колективен орган, за който ще отговарят трима министри. В закона е записано, че те ще се събират най-малко веднъж в месеца. Друго, което искам да кажа е по отношение на структурирането на администрацията на фонда. В чл. 21д: разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за фонд "Републиканска пътна инфраструктура". В мотивите е записано, че служебните правоотношения ще се уредят в бъдеще с отделен закон. Като финансова правна форма, фондът има основанието да се счита, че не е свързан със Закона за администрацията, но всъщност дали това пък не е механизъм, който дава възможност този фонд да се освободи от по-неудобните служители, които сега работят в Агенция "Пътища" и в нейните структури? Освен това е записано, че дейността на фонда ще се осъществява чрез централната администрация. Как се уреждат управлението и оперативната работа по области, в тези териториални структури, които сега в момента съществуват? В заключение мога да кажа, че ми се струва, че в този му вид, ако не бъде коригиран между първо и второ четене, законопроектът няма да допринесе да се случат толкова добри неща по отношение на пътищата, колкото се очаква, освен да считаме, че ще отбием номер с него. Отваря се много широк фронт срещу държавните служители, които работят сега в системата на Агенция "Пътища". Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви. Има ли реплики на госпожа Цветкова? Няма. Заповядайте за изказване, господин Илиевски. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри! Предлагат ни се три законопроекта. Двата са от колеги народни представители – от господин Минчо Христов и от господата Чачев и Иванов, които законопроекти вярно, че търсят някаква справедливост, но тя е парцелна справедливост. Тя е частична справедливост. Тези законопроекти не обслужват цялостният интерес на обикновения български гражданин, а точно обратното. Те ни поднасят едно допълнително разделение между столица или по-големи градове и провинции и т.н. Уважаеми колеги народни представители, същевременно тези законопроекти оставят бели петна в онези пътни отсечки от Републиканската пътна мрежа, за които на практика няма кой да финансира поддръжката – един път, че за тях не се плащат винетни такси и втори път, че те не са в общинската политика на съответната община или район за поддръжка на тези пътни участъци. В комисията този дебат беше проведен и това беше отхвърлено категорично от по-голямата част от комисията. Аз призовавам народните представители тези два законопроекта и тук, в пленарната зала, да не бъдат подкрепени. Другият по-голям законопроект, който в момента ни се предлага и който е внесен от Министерския съвет, е един законопроект извикан на живот от обективната нужда. Защо? Вярно е, че госпожа Цветкова каза някои неща. Сигурно има известен дискомфорт в прилагането на това законодателство, но по друг път няма как да се стигне, за да се съберат в една цел, в една точка, няколко потока. Ние имаме оперативна програма "Транспорт", ние имаме оперативна програма "Регионално развитие". Забележете, самият фонд се казва, че е извънбюджетен, защото начинът, по който той се захранва не е само по бюджетен ред. И там ясно е разписано в закона защо това се случва. Второ, създава се този фонд, за да събере в едно цяло няколко разпилени до този момент неща. Права е госпожа Цветкова като казва, че в момента наистина проектите малко са в дефицит. И то защо са в дефицит? Защото всеки защитава тясноведомствена политика. Никой не концентрира единна политика. Със създаването на този фонд това се случва. И, дай Боже, да се случи по-ефективно при прилагането му. Следващото – контролът по разходването на средствата и по целевото им разходване, а не по, бих казал, тясноведомственото разходване – мисля, че доста е мислено по тази формула. Тя като един преходен елемент от цялостната политика в изграждането на българската пътна инфраструктура е верен ход. Не беше верен ходът, когато заради правителствени промени, заради криза в една определена политическа сила, управлявала преди няколко години, именно Агенция "Пътища", тогава още агенция, или "Главно пътно управление" или т.н., беше извадено от Министерството на транспорта и пратено в Регионалното министерство, защото там имаше един мастит вицепремиер. Ето на такъв тип политика ние трябва да се противопоставим – когато се слугува на определена политическа персона или се преследват тяснолобистки икономически интереси. Мисля, че с разписаните текстове в този законопроект се избягват именно тези грешки на прехода. Сигурно не е окончателната форма това. Сигурно ще претърпи определено развитие в бъдеще и ние ще го видим това. Животът ще го подскаже, но на този етап тази крачка е необходима, ако искаме да усвояваме европарите, ако искаме да стартираме и да форсираме проектирането и реалното изпълнение на тези проекти в българската пътна инфраструктура, то ние всички с вас днес трябва да подкрепим законопроекта на Министерския съвет, дори и с резервите, за които госпожа Цветкова каза. И аз се надявам, че освен Коалиция за България, която категорично ще подкрепи законопроекта, и другите колеги в пленарната зала също ще застанат зад този законопроект. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Илиевски. Има думата за реплика господин Христов. МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Илиевски, ще Ви отговоря, тъй като споменахте предложения от мен законопроект. Вие казвате, че той въвежда частична справедливост и настройва – поне така аз го разбрах – големите градове на малките селища, провинцията на големите градове. Вие добре знаете, че това не е така, защото хората в много малки селища, които живеят там, за да отидат до гробищата, ако трябва да преминат 100, 200 или 500 метра по републиканската мрежа, трябва да плащат винетки. Аз защитавам интересите и на хората от селата, а не само от градовете. Смисълът на моето предложение е не да се откриват бели петна в републиканската мрежа, както Вие се изразихте. Смисълът на моето предложение е там, където не съвпадат границите на урбанизираните територии, да има по-гъвкава политика, да не бъдат рекетирани – извинете за този израз – хората, които живеят в тези селища, затова че минават 100, 200 или 500 метра по републиканската пътна мрежа да си купуват винетки, които знаете колко струват за година. Това е смисълът на моето предложение. Ако тези хора искат да пътуват по-далече, разбира се, нека да си купят винетка, въпреки че аз съм против винетната система като цяло. Нека хората, които пътуват в други селища, в други градове, да си купуват винетки. Нямам нищо против. За мен обаче това е изключително несправедлив начин да се облагат хората, които живеят в селищата. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Заповядайте за дуплика, господин Илиевски. РАДОСЛАВ ИЛИЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! Господин Христов, примери за такива населени места можем да посочим много. Но питам аз: Банкя, нищо че е кметско село в момента, а е град, с какво е облагодетелствана пред с. Опанец край Плевен, което е само на 4 километра?! И там се плаща винетка, за да се придвижат хората до това място, но до “Бойкоборисово” не трябва да плащаме винетка. Така ли да го разбираме?! Това е едната страна на въпроса. И това – в кръга на шегата. По-голям е въпросът, че ние по този начин ограничаваме местните власти, а говорим за децентрализация. Давам положителен пример. Хайде да видим какво се случва в община Бургас. Общинският съвет взема решение и включва в рамките на града точно такива урбанизирани райони, като общината започва да поддържа тази пътна отсечка. Естествено, винетките отпадат. Но защо им връзваме ръцете?! Това е творчество на местната власт. Ние какво искаме?! Искаме непрекъснато да се бъркаме в работата на местните власти, да им регламентираме всичко, да им сдъвчем всичко за сметка на държавата и да създаваме такива колизии, за които ви казах – да настройваме определена група хора – Вие винаги пледирате за социално слабите – в случая хора с по-нисък социален статус срещу онези, които имат по-големи възможности. Ето затова е неприложимо Вашето предложение. Аз още веднъж призовавам да не бъде подкрепено Вашето проектопредложение за промени в закона и това на Иван Иванов и господин Чачев. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря. Господин Орешарски, заповядайте за изказване по законопроекта. МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз бих искал да дам няколко пояснения по изложени вече опасения относно Агенция “Пътища” и трансформирането й във Фонд “Пътища”. Проблемът беше дефиниран в миналогодишния Мониторингов доклад с изключително остра критика по отношение на институционалната рамка за усвояване на предприсъединителните и респективно структурните фондове, тоест за изключително ниския институционален и административен капацитет. Препоръката беше дефинирана по следния начин: “Една институция трябва да е отговорна за един сектор”. Политиката се прави от няколко институции. В съответствие с препоръките и след активни консултации и сътрудничество с Европейската комисия ние стигнахме до решение – политиката по отношение на транспорта да се прави в Министерството на транспорта. Като производен въпрос дойде мястото на Агенция “Пътища”, която няма нищо общо с това министерство. След разиграване на много варианти и след консултиране – отново подчертавам консултиране – с Европейската комисия решихме да предложим агенцията да се трансформира във Фонд “Републиканска пътна мрежа”, като го натоварим изцяло с изпълнителски функции, защото в този фонд той ще изпълнява политика по две оперативни програми: оперативна програма “Транспорт” и оперативна програма “Регионално развитие”. Тоест другата крайност да се прехвърли изцяло към Министерството на транспорта би създала друг тип противоречия, защото Агенция “Пътища” или Фонд “Пътища”, ако бъде прието това предложение, ще изпълнява и политики на регионалното развитие. Беше обсъждан и вариант агенцията да се раздели, което счетохме, че е още по-неудачно като краен резултат. Що се касае до организационното преструктуриране и кадровия състав на Агенция “Пътища”, струва ми се, че в следващите години тази агенция дори ще се разширява, а промените, които обсъждаме в момента, по никакъв начин не засягат вътрешната структура на Агенция “Пътища”. Промяната по-скоро има организационен характер – като начин на управление и като структуриране на управителен съвет, в който трите заинтересовани институции имат свои представителства: двете секторни министерства и Министерството на финансите като общ координатор на всички средства, които се усвояват от Европейския съюз. Благодаря за вниманието. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър. Заповядайте за изказване, господин Костурски.
По законопроекта на Министерския съвет мисля, че беше казано доста и в комисията на двете заседания, и тук в залата и аз съвсем накратко ще обменя това, което мислим ние в НДСВ. Ние ще подкрепим този законопроект, защото малко или много той дава възможност за нова структура в изпълнителната власт, която структура да координира работата в много направления. Явно е, че досегашната структура и досегашното място на Изпълнителна агенция “Пътища” не даваше достатъчно възможности да бъде изпълнена тази огромна функция, която сега се възлага както по отношение на организиране на политики в сферата на транспорта, така и по отношение на усвояване и реализиране на проекти в това направление. Така че сегашният модел е нов за всички ни и като всяко ново нещо той предизвиква първо отрицателни асоциации. Мисля обаче, че не е невъзможно между първо и второ четене да бъдат направени - и ние ще го направим - необходимите промени в законопроекта, така че в крайна сметка това да стане един работещ орган, орган, който да дава достатъчно възможности на изпълнителната власт да бъдат реализирани проектите, които предстои да бъдат предоставени на България в това направление, и не на последно място, тази трансформация да доведе до положително виждане на Европейската комисия за това, че в България наистина има единно виждане по въпроса на пътната инфраструктура. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Костурски. Заповядайте за изказване, господин Ангелов. РУМЕН АНГЕЛОВ (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Много спорен законопроект на Министерския съвет, изключително спорен, неподплатен и недоказан от нито едно от трите министерства. Трима министри, включително и министърът на финансите преди малко говори пред нас в защита на законопроекта, три различни мнения – от събиране на много ручеи в реки и в язовири и централизиране на нещо през орган, по-точно фонд, който имал изпълнителски функции. Другото ведомство казаха – има стенограми от двете комисии – че фондът имал управленски функции, регулаторни функции. Не е ясно какви са. Липсва също и яснота на базата на какво искане от Европейската комисия се създава този така наречен извънбюджетен фонд. Всъщност той е бюджетен – ако прочетете законопроекта, ще видите, че там пише, че се субсидира от републиканския бюджет. Неаргументиран законопроект, но за първи път в това Четиридесето Народно събрание, поне на мен и на моята парламентарна група ни направи впечатление нещо, което може би трябва да отчетем – четирима български министри заявиха, не аргументираха, а заявиха, че така са се разбрали с Европейската комисия. Според нас това значи, че четирима български министри поемат личен, персонален ангажимент към фонда, който се създава, и към законопроекта, който е представен пред Народното събрание. В Българския народен съюз внимателно ще следим как ще се развие впоследствие работата във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Ще уважим ясно заявената от четиримата български министри лична позиция и ще подкрепим, но само заради това, законопроекта на първо четене заедно с поправките, които вече сме подготвили. Благодаря ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има думата министър Мутафчиев. МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Най-напред, за да опровергая господин Ангелов, че има някаква разлика в мисленето на тримата министри, които са били вносители в Министерския съвет на този закон, аз искам да потвърдя, че изцяло подкрепям думите на министър Орешарски, които той отправи от тази трибуна във връзка с необходимостта да бъде преобразувана Агенция “Пътища” във фонд. Аз много внимателно слушах думите и на народния представител Цветкова и Вашите думи. Разбира се, като министър на транспорта не мога да бъда доволен, защото ние знаем, че това е била една агенция, която е била пряко подчинена на Министерството на транспорта. Но не е важно кой къде и как ще води бащина дружина, по-важно е по какъв начин ние наистина ще създадем нормални условия за усвояването на фондовете. Струва ми се, че има едно малко неразбиране по функциите на фонда и разликата между досегашната агенция и фонда. По този закон, който съществуваше преди промяната, досегашната агенция има определени политически функции, тоест агенцията определяше политиката по пътищата в страната. Оттук нататък, след като ние я формираме като фонд, тя ще бъде изцяло една изпълнителска агенция. Това означава, че като краен бенефициент тя ще организира конкурсите, тя ще се занимава с проекти и ще бъде крайният получател на продукта, съответно автомагистралата или пътя, който ще бъде реализиран, след като се осъществи този проект. По отношение на политиката това е задължение на органа на управление, тоест на Министерството на транспорта или на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а контролът и връзката в целия този процес за тези междинни звена, които ние изграждаме. Така че няма никакви притеснения и аз наистина ще ви моля при второ четене да бъдем прецизни именно в тази посока, в която ние сме предложили да бъде сформиран фондът. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение има думата господин Мирчев. ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо председател, тъй като минаха основната част от изказванията, аз предлагам да удължим работното време до приключването на обсъждането на тези три законопроекта. ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Моля, гласуваме това процедурно предложение. Гласували 101 народни представители: за 95, против 5, въздържал се 1. Предложението се приема. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване – господин Мирчев, заповядайте. ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда кратък и по-практичен. Има един основен принцип в управлението на пътищата и съответно в законодателството, в Закона за пътищата - това е единната политика. Тя има два основни компонента - държавната политика, за която можем да кажем вече определено, че Съветът по координация и контрол към Министерския съвет прие така наречената Национална интегрирана система за развитието на инфраструктурата, която включва и пътищата. Тоест ние можем да кажем още, че на този етап имаме до 2013-2015 г. все пак една ясна позиция от гледна точка на приоритетите в развитието на пътната инфраструктура. И вторият основен компонент – това е изпълнението на тази програма именно от фонда, който се предлага тук да се създаде – Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към Министерството на финансите. Няма нищо лошо в това. Защото пътната инфраструктура на България ще се финансира не само по оперативна програма “Транспорт” от кохезионните фондове, а и по оперативна програма “Регионално развитие”. Републиканските пътища се финансират и от Европейската инвестиционна банка. Ние многократно тук сме ратифицирали заеми по транзитни пътища 2, 3, 4 и така нататък. Аз имам информация за евентуален заем от Световната банка за третокласната пътна мрежа в определени райони, участие на бюджета, публичночастно партньорство чрез концесионирането на автомагистралите. Съмненията, които се пораждат, или така наречените рискове, са свързани преди всичко с координацията по подготовката на набор от проекти – това, което е именно в Доклада на Европейската комисия от м. май. Второто направление е провеждането на процедурите по тези проекти и усвояването на фондовете. Третият, много важен елемент, това е контролът по изграждането и експлоатацията на републиканската пътна мрежа. Именно тези въпроси на координация и изпълнение, които на първо четене може би у някои създават впечатлението, че няма да има необходимата координация, за което ни критикуват, ще ги решава Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Не само европейските фондове, а и финансиранията по други финансови направления, включително и участието на бюджета. Аз също съм подготвил още сега някои предложения, които ще внеса между първо и второ четене, от гледна точка на по-ясно дефиниране на някои функции на фонда. Но самият факт, че ние създаваме управителен съвет, който ще ръководи фонда и ще координира цялостната дейност, в много голяма степен отнема съмненията за липса на евентуална координация при организирането на този проект. Най-важният въпрос, който трябва да реши законът, е да заработи фондът, да заработи управителният съвет и да бъдат направени първите стъпки, а именно: 1. по първата препоръка на Европейската комисия – подготовката на набор от проекти; 2. обявяването на процедурите; 3. бързо решение от гледна точка на политиката за отдаване на концесия на основните магистрали. В тази връзка ще поставя и някои въпроси. С Решението на Съвета по координация и контрол на Министерския съвет от 26 май, когато се прие тази Национална интегрирана програма, е възложено на министъра на финансите, на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на транспорта евентуално преразглеждане на действащата винетна система. Не че тя е несъвършена, но от доклада се вижда, че около 32 млн. лв. не могат да бъдат събрани спрямо прогнозните разчети. Тоест, ако в края на годината ние ще трябва да отменим и да заменим с някои други механизми, а аз считам, че пътищата едва ли трябва да разчитат на винетна система, а трябва да разчитат на един по-сериозен финансов ресурс – дали ще бъде акциз или някаква друга форма, този въпрос също да бъде изяснен, за да не се налага сега да приемем закона и след това да го променяме. Вторият важен въпрос – преди един месец приехме Закона за концесиите. С този закон дадохме правомощия по Закона за пътищата на министъра на регионалното развитие и благоустройството от гледна точка подготовката и провеждането на процедурите за концесии; на министъра на транспорта – за летищата и пристанищата, и т.н. Сега в проекта на Министерския съвет се предлага тази поправка в Закона за пътищата, която действа само един месец, да бъде отменена. Аз мисля, че в предложенията между първо и второ четене трябва да бъде казано много ясно и точно, защото основните механизми – по-бързи, по-гъвкави, ще бъдат чрез концесионирането на р. Струма, Черно море, р. Марица, „Хемус”, „Тракия” и т.н. Според мен си заслужава в закона да бъде дефинирано кой подготвя и провежда процедурите – дали ще бъде министърът на финансите като председател на управителния съвет, дали като цяло управителният съвет, но този въпрос не трябва да оставяме да виси, защото в много голяма степен той ще определи и непосредствените действия по реализирането на тези проекти. Прекалено много забавихме този процес. НДСВ категорично ще подкрепи този законопроект между първо и второ четене. Няма да подкрепи другите два законопроекта. В същото време ние работим по конкретни предложения между първо и второ четене, които да направят закона работещ, тоест бързо да заработят управителният съвет и фондът, за да стартират много по-бързо процедурите по усвояването на фондовете от Европейския съюз, а и другите финансови източници, за които вече ви казах. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Мирчев. Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Заповядайте, господин Чачев. ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! Свидетели сме на един законопроект, бих го нарекъл на абсурда, тъй като той има и една предистория. На 4 януари т.г. в хотел „Шератон” в присъствието на почти цялото правителство министър-председателят Сергей Станишев обсъди с икономическия екип и с бизнеса стратегията за развитието на транспортната инфраструктура в България. Тогава беше обявено, че ще бъде създадена така наречената НИК (Национална инвестиционна компания) с остатъчните дялове от приватизираните държавни предприятия, собственост на държавата, или с капитал от няколко десетки милиарда лева, която ще изгражда път. Така ли беше, господин Мутафчиев? МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Това беше в дискусията. ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не в дискусията, това Румен Овчаров го обяви. Но така или иначе, под прикритието на винетната система, тъй като три четвърти от закона се занимава с нея, винетната система, която министърът на регионалното развитие и благоустройството преди повече от месец обяви, че ще бъде отменена от следващата година. Ние се занимаваме с нея и мнозинството отхвърля нашето предложение. Аз това няма да дискутирам. Но забележете какво се предвижда с предлагания ни закон – един извънбюджетен фонд. И то не какъв да е фонд, а фонд, който има източник за финансиране, субсидиите от републиканския бюджет и парите от европейските фондове. Фонд, за който превишението на приходите над разходите в края на календарната година е преходен остатък и се използва през следващата година, господин Орешарски, което е в противоречие с Международния фонд. МИНИСТЪР ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Без извънбюджетен фонд. ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Фонд, за който разпоредбите на Закона за администрацията няма да бъдат прилагани. Това е записано. Експертният съвет, на който ще изпълнява функциите на държавен обществен орган в областта на инфраструктурата. Фондът ще отговаря за: - държавната политика по планирането, изграждането и експлоатацията на националната пътна инфраструктура; - ще проучва, анализира и прогнозира развитието на автомобилното движение в България; - ще разработва програми за развитие и усъвършенстване на пътната инфраструктура; - ще провежда процедурите за възлагане на всички обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт, поддръжка и концесия на националните пътища; - ще съгласува инвестиционни проекти, както и проекти и устройствени планове; - ще издава разрешения за ползване, господин Мутафчиев; - ще представлява българската държава в международни организации и в разработването и изпълнението на международни договори, които се отнасят до пътната инфраструктура на страната; - ще осъществява контрол върху транспортните документи. Обърнете внимание: - ще приема проекта на годишния бюджет, който още първата година ще бъде най-малко 3 милиарда; - ще разпределя тези милиарди по проекти за изграждане, експлоатация, поддържане и ремонт; - ще утвърждава всички разработки и тръжни и конкурсни процедури. Забележете, сам ще контролира целесъобразното разходване на тези милиарди. Председателят на управителния съвет ще представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година. Това е единственото, което пише в тоя закон, господин Миков. Не считате ли, господа министри, че този извънбюджетен фонд ще доведе до неконтролируема корупция по подобие на това, което се случи, господин Орешарски, преди години в Гърция, тъй като единствената страна членка, която има подобна структура на този фонд, е Гърция? Затова ние няма да подкрепим закона на правителството, колеги. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, господин Чачев. Има ли реплики към изказването на господин Чачев? Не виждам. Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите? Не виждам вдигнати ръце и желание да се включат в дискусиите. При това положение обявявам разискванията по трите законопроекта за приключили. Гласуването на първо четене на трите законопроекта ще се състои утре в 9,00 ч. сутринта, в началото на пленарното заседание. Няколко съобщения преди да приключим заседанието: 1. Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 4 юли 2006 г. от 15,00 ч. в зала № 130 на пл. “Александър Батенберг” № 1. 2. Утре в парламентарния контрол ще отговарят: - заместник министър-председателят и министър на образованието Даниел Вълчев; - министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров; - министърът на отбраната Веселин Близнаков; - министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов; - министърът на земеделието и горите Нихат Кабил; - министърът на финансите Пламен Орешарски; - министърът на вътрешните работи Румен Петков; - министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова; - министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски; - министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев. Следващото заседание е утре от 9,00 ч. по първоначално предвидения дневен ред. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,13 ч.) Председател: Георги Пирински Заместник-председатели: Камелия Касабова Екатерина Михайлова Секретари: Светослав Спасов Мирослав Мурджов Каталог: Stenogrami -> Stenogrami Velichklov Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 9 юни 2006 г. Открито в 9,05 ч Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, четвъртък, 20 март 2008 г. Открито в 9,05 ч Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 26 септември 2008 г. Открито в 9,03 ч Stenogrami Velichklov -> Програма за заседанията на Народното събрание за периода 21-23 ноември т г., така както беше съгласуван на заседанието на Председателския съвет Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 29 септември 2006 г. Открито в 9,00 ч Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, сряда, 15 октомври 2008 г. Открито в 9,05 ч Stenogrami Velichklov -> Заседание софия, петък, 27 юни 2008 г. Открито в 9,03 ч Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|