“И така, сега няма никанво осъждане на тези, които са в Христа Исуса.”

“И така, сега няма никанво осъждане на тези, които са в Христа Исуса.”

Сега бих искал да отбележа, че в нашите преводи на Библията, тук има вмъкнат текст, затворен с големи скоби [които ходят не по плът, но по Дух]. В най-надеждните ръкописи тази част не съществува. Ако Павел би поставил това изявление тук в стих 1, то би противоречило на неговата собствена теология. Тъй като, все едно, че ние сме оправдани тъй като правим нещо - вървим в Духа. По този начин той би направил освещението, като средство за оправдание, което апостол Павел е вече ясно осъдил.

Да, освещението е плодът на оправданието, но никога то не е средство. Това ни показва, че “ходене в духа и не в плътта”, наистина принадлежи към стих 4 но не и към стих 1. Всичко, което апостол Павел казва в стих 1 е това - “Сега няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус”. Защо няма осъждане за тези, които са в Христос? Отговорът е в стих 2, тъй като фокусът е в Христос. Римляни 8:2:

“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и смъртта.”

Моля ви да забележите, че това не е чрез нас, но директно чрез Христос. Думите “ме освободи” са в минало свършено време. Това е нещо, което се е случило в миналото. Ние вече сме били освободети от закона на греха и смъртта, но сме били освободени в Христос. Как Христос ни е освободил от закона на греха и смъртта? Тогава в стих 3 апостол Павел продължава, за да ни каже как това е станало, той ни дава детайлите. Римляни 8:3:

“Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът,подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта .....”

Божият закон не би могъл да ни освободи от закона на греха и смъртта и апостол Павел вече е заявил това в глава 7. Плътта е неспособна да упази Божия закон, тъй като тя е отслабнала. Каквото законът не би могъл да направи, Бог го направи, като изпрати Своя собствен Син в човешка плът.

Моля да забележите, какво Той осъди. Той не осъди “греховете” - нашето представяне. Той осъди “ГРЕХА”, единствено число. Какво има предвид апостол Павел, когато използва фразата “подобна на греховната плът”? Фразата “подобна на греховната плът”, използвана в стих 3 и фразата “закона на греха и смъртта” в стих 2, и фразата “закона на греха, който е в частите ми” в Римляни 7:23, и фразата “грехът, който живее в мен” в Римляни 7:17 и 20 са синонимни термини. Павел не се занимава с тук с нашето представяне; той се занимава с извора на нашия проблем, основата на нашия проблем, който е жилището на греха в мен.

Сега, тези които представят, че Христос е взел човешкото естество на Адам след грехопадението, към който и аз принадлежа, имат един проблем. Ние трябва да бъдем честни с нашата позиция. Ако Христос е взел тази грешна природа, в която греха обитава и която ме осъжда - това не прави ли от Христос грешник нуждаещ се от Спасител? Това е аргумента на тези, които представят, че Христос е взел човешкото естество на Адам преди грехопадението. Това е действителен аргумент.

За съжаление разрешението, което те предлагат е неприемливо. Грехът не е индивидуален проблем, той е двойствен проблем.

Тогава какво е разрешението? Когато четете Новия Завет ще откриете, че всеки път, когато става въпрос относно човешкото естество на Христос, винаги се използва квалифицираща дума. В Римляни 8:3 тази квалифициращата думи е “подобна”. В Йоан 1:14 и в Галатяни 4:4 думата използвана е “стана” или “се роди”, Гръцката дума “направи грешен” в 2 Коринтяни 5:21 също така, в Евреи 2:14 квалифициращата думи е “взе участие” - Той сподели нашето човешко естество.

С други думи, Новия Завет учи, че при въплъщението Исус Христос стана такъв, каквито сме ние, но това естество за Него не бе наследство, както то е при нас – докато ние сме грешници, Той стана грешен. Ние никога не трябва да учим, че Христос е ИМАЛ грешна природа. Това би било ерес. Той е ПРИЕЛ нашата грешна природа. Той е ПРИЕЛ на Себе си това, което принадлежи на нас, не на Него.

Вярно е и това, че ако Христос се бе съгласил с грешните желания на тази природа, ако Той се бе предал на тази природа дори с мисъл, щеше да стане грешник и щеше да има нужда от спасител. Но Той не е позволил на тази природа да го управлява, Той не бе грешник. Той бе направен грях, Той бе направен плът, но Той не бе грях. С други думи, ние никога не трябва да представяме, че ума на Христос е бил в греха. Това би го направило грешник. Да, Той взе нашата природа, Той се бори с нашата природа и Той я победи и разпна тази природа на кръста и това е, което ни казва стих 3. Чрез въплъщението Той взе тази природа, живя с нея на тази земя един съвършен, свят живот на ниво мисъл и дело и я разпъна на кръста така, че ние да бъдем освободени от закона на греха и смъртта. Сега, какво е нашето заключение? Какви са благословенията на тази чудесна истина? Благословенията са две.

Ние сме грешници, не защото вършим грехове, но поради това, което сме. Ние сме грешници по природа, плюс грешници от представяне. Исус ни спаси като стана един от нас. Той взе моята природа и с нея живя на земята един съвършено свят живот. Той умъртви тази природа на кръста. Ето защо аз съм спасен от моя грях. Но в тази смърт, всички мои грехове, които тази природа бе произвела също умряха. Когато отсечем ябълката, ябълките също така умират. И когато Той разрешава самата сърцевина на моя проблем на греха, Той разрешава и другия проблем с греховете. Поради това няма осъждане и това е първото благословение [Римляни 8:1]:

“И така, сега нама никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус.”

Даже ако Бог трябваше да ни даде победа над всички грехове, ние все още щяхме да стоим като грешници, тъй като нашата природа ще ни осъди. Но в Христос ние имаме свобода, както от нашата природа, така и от нашето представяне. Ние имаме един съвършен Спасител.

Това не е единственото благословение, което приемаме, ние приемаме и второ благословение от тази истина, която ще изучим подробно, когато разгледаме стих 4 и искам сега да ви подготвя за срещата ни със стих 4. Второто благословение е това, че справедливите изисквания на закона стават възможни за изпълнение от нас, които ходим не по плът, но по Дух.

Това е същият Дух, който изавоюва победа над закона на греха в Христос и Той изпълни закона съвършено, това е същият Свети Дух, Който произведе праведността в човешкото естество на Христос, което е идентично с нашето, това същият Дух, Който сега е приготвен за нас - новородените християни.

И когато ние ходим не по плът, но в Духа, не някои от справедливите изисквания, но справедливите изисквания на закона биха могли да бъдат изпълнени в нас, не да ни оправдават, но като доказателство за това, че евангелието е сила за спасение за слава на Бога. Така “човешкото естество на Христос е всичко за нас”.

Тези три стиха са извънредно важни, тъй като в тези стихове Павел ни казва, че Исус не само е достигнал до мен, за да ме спаси от моите грехове, които са много, но и да ме спаси и от моето наследство, което съм получил от Адам – грешното естество.

Нека да се позовем на Йоан 1:29:

“Ето, Божият Агнец, Който носи греха на света!”

Той отнема греха - единствено число, на света. Той взе причината, извора на нашия проблем и с него Той взе също така и нашите грехове. И така в Христос, Който стана един от нас, ние имаме съвършен Спасител. Ние имаме нова история в последния Адам и нова надежда. Да благодарим на нашия Господ и Спасител, Който не дойде на половина Бог и Човек, но дойде там, където първия Адам пропадна, достигна до там, където ние сме паднали, бори се с борбите, с които ние се борим. Имаме такъв Първосвещеник в небето, който сега може да ни състрадава и да ни помага. Нека славим Бога за този Спасител. Той е нашия по-голям брат. От сърце желая тази истина да ви направи свободни. Това е моята молитва в Исусовото име.

22 – Живот в Духа

(Римляни 8:4-13)

След като ни въвежда в целта за написване на посланието към Римляните, първото нещо, с което Павел започва е универсалния проблем на греха. Той започва разглеждането му от 1:18 до 3:20 и в тази част на Римляни той изобразява една много тъмна, мрачна и безнадеждна картина на човешкия род.

След като унищожава каквото и да било доверие в собствените ни възможности и нашата способност да спасим себе си, той ни въвежда в евангелието. За Павел евангелието е “Божията правда реализирана в светия живот на нашия Господ Исус Христос”. Единствено в тази божествена праведност е надеждата на човечеството за спасение.

Той започва да разяснява това от всеки възможен ъгъл. Той го защитава, той го разяснява, той гледа към него от всеки ъгъл и достига до ясния извод, който най-кратко формулиран звучи: “Не аз, но Христос” - това е единствената надежда да се представим пред Бога, сега и във времето на съда.

Когато е завършил с това, той се обръща към работата на Светия Дух в плана за спасение. Ние виждаме, че апостол Павел е изключително систематичен. Защо той прави това? Вие ще забележете, че в писанията на апостол Павел и в писанията на Новия Завет — особено учението на самия Исус Христос, всеки участник на Божеството има много важна жизнена част в нашето спасение. Ако четете вашия Нов Завет ще забележете, че Бог Отец е “Председателя”. Например в Йоан 3:16 и 17 ние четем:

“Защото Богът толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде света спасен чрез Него.”

В Галатяни 4:4 ние четем следното:

“А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си ....”

И през целия живот на Христос това бе мисията Му, “Аз дойдох, за да изпълня волята на Отца Ми, за която Той ме изпрати”.

Отец е Директора - Председателя на плана за спасение. Христос е Спасителя. Ако се обрнем към евангелието от Матея 1:21, ще забележим инструкцията, която бе дадена на Йосиф, когато ангела обяви раждането на Спасителя. В стих 21, ангела казва Йосиф, че Мария, с която той трябваше да встъпят в брак, ще роди син:

“Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.”

Вие виждате, думата “Исус” означава “Спасител”.

Какво да кажем за Светия Дух? Неговата работа е да влезе във връзка с човешкия род и да реализира това, което Бог вече е изработил чрез Своя Син Исус Христос, което е вечното изкупление. Така Светият Дух е връзката, чрез Която Бог реализира изработеното от Христос спасение и това е, което апостол Павел разяснява в Римляни 8 глава. Работата на Светият Дух не е да ни спаси, но да реализира спасението, което вече е реалност в светия живот на Христос, да направи това спасение ефективно, да успее да го реализира в нашия животт. Работата на Светият Дух може да се раздели на трите етапа:

Първият етап е оправдание.

Вторият етап е освещение.

Крайният, третия етап е прославяне.

Ние изразходихме достатъчно време вече за оправданието. Аз искам просто да ви напомня за някои важни факти от думите на Исус Христос. Павел ни е разяснил, че Светият Дух сочи на Христос като на единствената надежда за спасение. Но Христос също разяснява това много ясно и така нека да се обърнем към Йоан 16 глава. Исус представя накратко как направеното оправдание, което ще изработи на кръста може да стане ефективно за човешкия род. В Йоан 16:8 Исус описва на Своите ученици, каква е една част от мисията на Светия Дух:

“И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд ....”

Когато Светия Дух дойде , Той ще убеди света на три неща: за грях, за правда и за съд. - Йоан 16:9 -

“за грях, защото не вярват в Мен.”

С други думи, човечеството е изгубено не защото е грешно; човекът ще е изгубен, тъй като той е без Христос. Светият Дух убеждава света в това, че без Христос няма на какво да се надява. Това е, което Павел се опитва да обясни в първата част на Римляни. Целият свят е под грях, целият свят е виновен пред Бога - единствената надежда за всеки човек е в Христос. Тогава, в Йоан 16:10, Исус продължава да обяснява, в какво Светият Дух ще намери виновен света - за правда:

“за правда, защото отивам при Отца и нямя вече да Ме виждате.”

Христос споменава, че Бог е Го е изпратил на този свят, за да подготви праведността за света и факта, че Той се връща обратно свидетелства, че Неговата работа по подготовка на праведността е завършено дело. Той трябва да се върне обратно при Своя Отец, защото делото е напълно завършено. Всъщност, Той загатва за това в една от Своите последни молитви, с която Той заявява на Своя Отец - Йоан 17:4:

“Аз те прославих на земята, като извърших делото, което Ти Ми даде да върша.”

Тогава, в Йоан 16:11 Исус казва, че света ще бъде осъден, че е отхвърлил това евангелие - ако отхвърлим Божият подарък, в такъв случай ние ще отидем на съд.

“за съд, защото князът на този свят е осъден.“

Какво нещо се случва когато човек реализира своята надежда единствено в Христос и приеме Исус за свой личен Спасител? Е тогава делото на Светия Дух завършва ли? Отговорът е НЕ! Неговата работа е да възпроизведе във вярващият, който сега има мир и гаранция, праведния характер на Христос. И това е, което Той възнамерява да направи с всеки един от нас, които сме приели Исус Христос като Спасител.

Аз искам да подчертая, защото по този въпрос има объркване, че освещението никога не може да допринесе с нещо за спасението ни. Нашето спасение е съсредоточено само в святия живот на Христос. Но освещението е извънредно важно, тъй като то е плода, това е доказателството на оправданието ни чрез вяра.

Светът днес няма да повярва докато не види. Светът днес е станал като Тома. Той отказа да повярва, че Христос бе възкресен, докато не видя Спасителят със своите собствени очи и не постави своите пръсти в Неговите прободени ръце и страна [виж Йоан 20:24-29]. Светът днес живее във века на науката, която прилага научният метод и той няма да приеме какъвто и да било като факт, ако това не е демонстрируемо. Така освещението има много специално значение за тези от нас, които днес живеем в последните дни.

Ние имаме нужда да знаем, какво е мястото на освещението в нашия живот. Тъй като освещението, колкото и да е прекрасно, то е само една трета част от истината, такава каквато е в Христос чрез оправданието. В Христос ние получаваме и притежаваме три неща:

Получаваме съвършен характер - ставаме съвършени в Христос в представяне.

Ние стоим съвършено оправдани в Христос. “Няма осъждане за онези които са в Христос”. Защо? Тъй като Той ни е освободил от това осъждане. Всеки грях, който сме извършили и всеки грях, който ще извършим в нашия живот, вече е бил взет под внимание на кръста на Христос.

Но това не е всичко. Ние имаме и трето чудесно благословение в Христос - стоим съвършени по естество в Христос. Защо? Тъй като, както видяхме, когато изучихме първите три стиха на Римляни 8, Той осъди закона на греха и смъртта в Неговата плът. Той го осъди, Той го изпълни .

За нас освещението е процес на реализиране само на характера на Христос, не е процес на реализиране на съда - тъй като съда ще бъде реализиран само чрез изпълнение на втората смърт и само Христос е преживял втората смърт за нас.

В процеса на освещението, никаква промяна не се извършва в нашата природа. Нашата природа ще остане грешна, каквато бе преди нашето новорождение -100% грешна до нашия последен ден. Преобразяването ще се осъществи при второто пришествие на Христос, когато “това смъртното ще се облече в безсмъртие”. Всъщност в Римляни 8:22-25 Павел ще ни каже това и ние ще достигнем до него в другото изучаване и това е, че всичко живо, включително и тези, които са получили Светия Дух, охкат в очакване на изкупването на тялото. Когато това стане, борбата ще приключи.

В Филипяни 3:20-21, Павел ни говори за блажената надежда — не защото иска да върви по златните улици и да живее в небесните дворове - това е eгоцентричен възглед за второто идване. Той ожида второ пришествие, тъй като той е уморен от това грешно тяло. Така той казва, “Аз очаквам с нетърпение второто пришествие на Христос, за това, че това развалено тяло може да бъде преобразувано и да стане като Неговото славно тяло, което Той е подготвил за нас” - Филипяни 3:20-21.

“Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител - Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си,...”

Това изучаване на Римляни 8:4-13 се занимава с живота в Духа, или живота ръководен от Божия Свет Дух, който Бог възнамерява да осъществи за всеки християнин. Християнският живот е живот ръководен от Духа - това е целта и апостол Павел тук полага основата на християнския живот. И след това, в глави 12, 13, 14, 15, и част от 16, той ще ни даде практическите приложения на тази основа. Но точно сега, в това преминаване, той слага основата. Позволете ми сега да отидем в това преминаване.

Моля ви да забележите, че стих 4 е продължение на стих 3. В стих 1, 2, и 3, Павел ни казва, че отговорът на проблема на греха е Исус Христос. В Римляни 7:24 в края на своя аргумент, той приключва с този отчаян вик за помощ:

“Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?”

Това тяло е доминирано от закона на греха и смъртта и неговият отговор е:

“Благодаря на Бога — има избавление чрез Исус Христос нашия Господ!”

Тогава в Римляни 8, стихове 1, 2, и 3 той ни казва как Бог ни е освободил. Духът на живот, който бе в Христос и закона на греха и смъртта, който Той прие споделяйки нашето човешко естество се срещнаха в Исус Христос и там, в Исус, чрез силата на Светия Дух, Той ги победи изпълнявайки закона на греха и смъртта. Той направи това по две причини:

1. Първата причина откриваме в стих 1:

“...няма осъждането за тези, които са в Христа Исуса ....”

Втората причина е в стих 4:

“за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.”

Какво означава “в нас”? Когато апостол Павел споменава за евангелието, той заявява, че Христос умря за всички хора. Но когато използва думата “в нас” тук в стих 4, той не говори за всички хора, той говори за вярващите, които са заявили в своето сърце:

“Oкаян аз човек! Кой ще ме избави от ова тяло на смъртта? Благодаря на Бога - има избавление в Исус Христос нашия Господ”.

Аз ще ви помоля за отговор: Казвате ли ‘Слава на Бога за избавлението чрез Исус Христос’? Аз задавам този въпрос, тъй като има и едно друго споменаване в Новия Завет, което използва думата “окаян”. Позволете ми да ви напомня, че думата “окаян” в оригинала се появява само два пъти в Новия Завет. Това е първото място - Римляни 7:24. Второто място, където тя се появява е във вестта към Лаодикия, където Христос - Верния Свидетел говори на група хора. Аз няма да ви питам кои те са. Той им заявява, “не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол”.

Днес имаме още един повод да кажем, “Окаян аз човек”, днес ние може да продължим, “Благодарение Богу има избавление чрез Исус Христос нашия Господ”, тъй като единствената сигурна формула на евангелието е “Не аз, но Христос”.

За тези хора апостол Павел употребява думата. “в нас”, като се позовава на онези, които нямат никакво доверие в плътта, но се радват на Христос. Той казва, че ако има условие за освещението, то е да ходим в Духа, а не в плътта, Справедливото изискване на закона ще бъде изпълнено в нас и тук апостол Павел не се позовава на механичното подчинение на закона. Вие няма да получите Духа за механично подчиняване на закона. Фарисеите бяха експерти в механично подчинение на закона.

Когато Библията говори за подчинение на закона, когато апостол Павел говори за подчинение на закона, той ще спомене за това в глава 13, стих 10, ще каже, че любовта е изпълнението на закона. С други думи, когато сме ръководени от Светия Дух, плодът на Духа е любов и любовта е изпълнението на закона. Но има условие:

“ .... които ходим не по плът, а по Дух ...”

Аз искам да стане ясно и какво е значението думата “ходим”, която е ключовия глагол в стих 4. Павел казва тук, че “справедливите изисквания на закона биха могли да бъдат изпълнени от вярващите, които живеят с грешната си природа, но непрестанно живеят с Духа”.

Сега има още две неща, които трябва да формулираме тук в стих 4; това са думите “плът” и думата “Дух”. Какво за Павел означават тези две думи? Ние отделихме време в глава 4 за да определим значението на плътта. Тъй като там Павел задава въпроса:

“И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?”

Какво означава тази дума за апостол Павел? Тя означава естествения живот, в който вие и аз сме родени, който получаваме от нашите родители, които са го получени от техните родители, така достигаме до Адам. С други думи, “плътта” се позовава на грешната човешка природа, която е наша по рождение - естествения живот.

Какво означава думата "Дух"? Тя означава живота на Христос, който Той положи за нас на кръста и който влиза в нас чрез обитаващия Свет Дух. Светият Дух е Този, Който предава живота на Христос в нас.

Така сега ние имаме два живота, които ни правят различни от невярващите. Невярващият има само един живот, естествения живот. В този живот той може да прави само две неща: той може да прави грях и да бъде самодоволен. Но в очите на Бога и двете са неприемливи. Исая 64:6 ни казва това:

“Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха ...”

Животът в Духа е само за вярващия. Нека да погледнем в Римляни 8, стих 9 и 10:

“Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.”

Ние не принадлежим на Христос, ако не сме преживяли новорождение. Исус изясни това на Никодим. Никодим се опитва да произведе праведност чрез плътта и Исус му каза в Йоан 3:6:

“Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”

Не може да промените плътта! Това е ужасната заблуда на легализма. Законничеството е праведност произведена от плътта. И тя изглежда външно много добре, но вътре е пълна с мъртвешки кости.

Ето защо ние имаме нужда да разберем, че само когато ходим в Духа, а не в плътта, животът на Христос ще се възпроизведе в нас. Той ще направи това за онези, които са приели Оправданието чрез вяра. Тъй като освещението не е плод на законничеството; това са плодовете на оправданието чрез вяра и нищо повече. Това е много важно, затова ние достигнахме до Римляни 8.

Но нека да погледаме към Римляни 8:5. Защо “не трябва да живеем в плътта, но в Духа”? Павел ни каза в стих 4 какъв е животът в Духа - изпълнението на справедливостта на закона е възпроизведена в нас. Тогава в стих 5 той продължава:

“Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни - за духовното.”

Между впрочем, може би преди да обясним стих 5, позволлете ми да ви дам текст, който да ни помогне по-добре да разберем апостол Павел. Моля ви да се обърнем към 2 Петърово 1:4. Слушате как Петър представя същото нещо, както апостол Павел прави и забележете, че Петър е в хармония с Павел. В стихове 1-3, той разисква чудесните обещания които са наши чрез Исус Христос. Моля, вижте как той се обръща към Христос в стих 2 - той нарича Христос нашия Бог и Спасител Исус Христос. Исус Христос е нашия Спасител, това бе Неговата част от плана на спасението, но в стих 4, четем:

“Чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света.”

Ние виждаме, че плътта, естественият живот на човечеството се характеризира с три неща - 1 Йоаново 2:16:

“Защото всичко що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тшеславието на живота, не е от Отца но от света.”

Апостол Павел казва, че хората, които са управлявани от естествения живот ще позволят техните умове да бъдат ръководени от плътта. Спомнете си, че вашата плът, моята плът, нашата природа е неизменяема до второто пришествие на Христос. Понякога ние се заблуждаваме, като си мислим, че нашата природа ще се подобри. Нашата природа ще си остане плът до последния ни ден. Това, което се променя е нашия характер. Промяната, която настъпва в християнина не е в неговата природа, но в ума.

В гръцкия език тази промяна се нарича “metanoia”, която ние превеждаме с думата “покаяние”, което означава промяна на намеренията. Павел ни съветва, “Позволете вашия ум бъде управляван сега от Духа, а не от плътта”. Как да направим това? Как да позволим нашите умове да бъдат ръковадени от Духа?

Апостол Павел ни дава един добър съвет, който да ни помогне. Откриваме го във Филипяни 4:8. Тук той просто ни убеждава как да ходим в Духа. Това означава да поставим нашия ум на разположение на Духа. Какво това включва? Да погледнем във Филипяни 4:8, където той дава следното наставление:

“Най-накрая братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте.”

Всички тези осем състояния са състояния на ума. И апостол Павел продължава в Римляни 8:6:

Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.

С други думи, ако позволяваме във нашия ум да обитават онези три основни характеристики на плътта — похотта на плътта, пожеланието на очите и тшеславието на живота, означава да бъдем плътски християни. Ако нашият ум е винаги зает с материалните неща на този свят, в такъв случай ние ходим в плътта. И ако правим това, това ще ни доведе до смърт. С други думи, да бъдете плътски ориентирани е твърде опасно, тъй като плътта е инструмента на Сатана, който той ще използува за ни изтегли извън Христос. Ако ние държим да ходим в плътта, следваме пътя, който води до смърт. Плътта няма право да живее. Това е ясното решение на Библията. Единственото място за плътта е на кръста. Нека да прочетем, какво казва апостол Павел в Галатяни 5:24:

“А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедна със страстите и похотите и.”

“Но ако ходите в Духа”, казва Павел, “вие ще имате мир, вие ще имате живот”. Тъй като ходенето в Духа е живот, който донася мир и победа, то донася праведността на закона. Да погледнем към Римляни 8:7:

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.”

Нашата грешна природа и светия Бог са несъвместими. Божият закон и нашата плът са несъвместими. Ние се занимахме с това, когато изучавахме Римляни 7:15-25. Цялото ударение на Римляни 7 глава е, че нашият естествен живот и закона са несъвместими. Не е възможно за мен естествено, да изпълнявам закона. Това е невъзможно. Аз мога да упазя буквата, но никога Духа на закона. Това е, което апостол Павел казва тук в стих 8:

“Тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.”

Ние може да угодим на хората, ние може да угодим на себе си, ние може да угодим на братята, ние може да угодим на пастора, но ние не можем да угодим на Бога, ако сме плътски, тъй като Бог не гледа на нашите действия - Той гледа в нашето сърце. И само сърцето, което е преобразено, което се е покаяло, може да е приятно за Бога. Но сега нека да погледнем в стих 9:

“Вие обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.”

Павел казва, че “ако нямате Духа, вие може да сте църковен активист, вашето име може да записано в църковните списъци, но ако не сте преживели новорождението, вие не сте Негов” - стих 10:

“Обаче, ако Христос е във Вас...”

Моля забележете: ако “Божият Дух” обитава в нас и “Христос” обитава в нас – тези изрази са синонимни, тъй като Духът е Христов представител, ще се случат следните неща.

“… то при все че тялото е мъртво поради греха ..”.

С други думи, вие сте предали вашия естествен живот на кръста.

“… духът е жив поради правдата …”

Вие можете да сравните стих 10 с формулата, “Не аз, но Христос”? Така ние може да достигнем до стих 11:

“И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.”

Павел казва, че има две сили: едната е силата на плътта - закона на греха и смъртта; другата е закона на Духа и живота. Коя от тези две сили е по-голяма? Какво е властта на закона на греха и смъртта? Каква е най-голямата власт на плътта? Това е гроба. Грехът убива. Ако вие можете да победите смъртта, вие можете да победите и греха. Човешко същество никога не е победило гроба.

Но има едни Човек, Който е победил гроба и това е Исус Христос. Той го направи чрез силата на обитаващия Дух. Това е същата сила, която демонстрира, че силата на Бога е по-голяма от силата на греха. В Христос сега тя е приготвена за нас. Римляни 8:12:

“И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.”

Ние имаме задължение, но задължението ни не е към плътта. Защо не е? Тъй като християнинът е човек, който е предал плътта на кръста. Това е мястото, на което тя принадлежи. Тогава тя няма право да ни управлява. Римляни 8:13:

“Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявата порочните навици на тялото, ше живеете .... “

С други думи, новият живот, който ние получаваме при нашето новорождение сега доминира и ни ръководи, той ни управлява. Когато живота на Светия Дух е в нас, две неща се случват:

Ние ще умъртвим грешните дела на тялото.

Справедливостта на закона ще бъде изпълнена в нас.

Освен това, моля ви спомнете си, всички тези чудесни привилегии, които са плодове на оправданието. Никога не гледайте към освещението като гаранция за спасение. Ние трябва да сме загрижени за освещението, ние трябва да сме загрижени за християнския живот, тъй като сме за показ на света. Светът внимателно ни наблюдава. Споменал съм преди думите на известния езичнически философ Нитше и ще ги повторя, които той казва за християнската църква, “Ако вие християните очаквате да повярвам на вашия Спасител, вие ще трябва да изглеждате много повече като изкупени”.

Не трябва бъдем загрижени за самите нас; небето е наше, то е гарантирано. “Няма осъждане за онези които са в Христос Исус”. В такъв случай трябва да има само една загриженост, “Господи, моля те, помогни ми света да вижда, че сме подобни на Теб”. Когато това се случи, ще обърнем този град с главата надолу, ще обърнем тази държава с главата надолу и ще обърнем света с главата надолу. Бог не е зависим от бройки, от цифри, от числа, Той забавя второто пришествие на Христос, защого ожида мъже и жени, които желаят напълно да се предадат на Духа.

Когато това се случи, ние няма да принуждаваме хората, “Направете това или направете онова”. Има някои хора, които постоянно искат да се казва от амвона, “Кажете на нашите хора това, което те не би трябвало да правят”.

Мога да ви кажа само едно: Моите скъпи братя и сестри, имаме Дух, Който желае да пребъдва в нас. Имаме сила, която специално е приготвена за нас и тази сила трябва да възпроизведе в нас характера на нашия Господ Исус Христос. Светът отчаяно има нужда да види Него – истинния, Него – честния, Него – праведния, Него – чистия, Него – любезния, Него – благодатния, Него – добродетелния, Него - похвалния.

Моля ви, не Го разочаровайте.

(Римляни 8:14-30)

Не можем да разберем защо някои неща се случват. Но ние знаем едно нещо, че този Бог не ще ни остави без Помощник. Аз съм щастлив, че заедно с вас ще продължим това изучаване на вечното евангелие.

В Римляни 8 глава апостол Павел се обръща за първи път към делото на Светия Дух в живота на вярващия. В последното изучаване видяхме, че християнския живот е живот, който е ръководен от Светия Дух; това е живот, който е управляван от Светия Дух; това е живот който е доминиран от Светия Дух тъй като това е живот на Духа.

Когато Исус обеща Светия Дух на Своите ученици, Той Му даде много специално име. Аз искам да ви въведа в това специално име, тъй като ние ще установим, че това име е много полезно. Нека да се обърнем към Йоан 14 - това е обещанието което Исус даде на Своите ученици, което обещание е и за нас живеещите в края на световната история. В Йоан 14:16. Исус заяви:

“И Аз ще поискам от Отца, и той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас завинаги....”

“Съветник” или “Утешител”, произхождат от много интересната гръцка дума, “Paraclaytos”, произлизаща от глагола “paracaleo”. Тази дума е съставена от две думи, “пара” и “caleo” — означава, “личност, която е на ваша страна, за да ви помага”. Това е по-дбрия превод и аз съм доволен вие да забележите това -

“И Аз ще поискам от Отца, и той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас завинаги....”

Когато имаме предвид оргиналното значение, това значи, че когато се нуждаете от комфорт, Светият Дух ще ви даде комфорт. Когато се нуждаете от познание, Той ще ви представи всяка истина. Когато се нуждаете от застъпник, Той ще бъде вашия застъпник.

Той е нашия Утешител в стих 16. Той е нашия Учител в стих 26. Той е нашия Водач в 16:13. Не забравяйте думата “Paraclaytos” - тя означава Помощник.

Христос желае да ни помага в процеса на реализиране на спасението. Светият Дух е нашия Помощник в опитността да водим християнски живот до времето на осъществяване на славната и блажена надежда. Имайки това предвид, нека да се върнем на Римляни 8 глава. Тук апостол Павел представя Светия Дух като наш Помощник. Ще открием в това преминаване, че Духът ни помага в три важни области:

В Римляни 8:14-17, Духа ни помага да издържим, да действаме и да живеем като Божии деца.

В стих 18-25, Павел ни казва, че Духът ни помага да издържим изпитания и страдания докато очакваме славното явяване на нашия Господ Исус Христос.

В стих 26-30, Павел ни казва, че Духът ни помага да се молим и ни показва, че нашите молитви са значими в християнския растеж.

Тук Павел представя Святия Дух и как Христос го въвежда в служба на християнската църква. Той е нашия Помощник. Бих желал заедно да проследим стъпка по стъпка, как Духът ни помага.

В стих 13 и 14, апостол Павел ни напомня, че имаме задължение. Това не е избор; ние имаме задължение. И задължението има и негативна и позитивна част. Негативната е това, че ние вече не трябва да ходим в плътта - нашия естествен живот. Това е живота на невярващите. Ние все още имаме естествен живот и е възможно да ходим в него. Павел определя такива християни като плътски християни - християни чийто поведение се различава от това, което трябва да бъде - Римляни 8:12-13:

“И така, братя, ние имаме дължност, обаче не към плътта, за да живеем плътски. Зщото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите порочните навици на тялото, ще живеете....”

“Ние имаме задължение”, казва апостол Павел, “и нашето задължение е да не ходим в плътта, но в Духа. Позволете този нов живот, чрез ръководството на Светия Дух, да доминира над вас така, че света да види Христос във вас чрез Светия Дух”.

Така ние достигаме до стих 14, от които започваме това изучаване:

“... Понеже които се управляват Божия Дух, те са Божии синове.”

Действителният текст звучи малко по-различно. Ето как звучи буквално:

“Тези, които са доведени от Божия Дух, се държат като Божии деца.”

Бог иска да се държим като Негови деца, защото ние сме Неговите деца. Ние не се държим като Негови деца за да станем Негови деца, ние сме вече Негови деца и Той ни казва, “Моля ви, дръжте се като такива, каквито сте”.

Тъй като, ако вие се държите като такива, каквито не сте, в такъв случай Библията нарича такива хора - лицемери. Лицемер е този, който действа като такъв, какъвто той не е. Бог не желае подобни християни. Той желае ние да се държим като такива, каквито ние вече сме – Божии деца.

Той осъзнава, че не можем да направим това от себе си, че се нуждаем от Помощник, за да изпълним това. Така Той казва, “Тези, които са доведени от Божия Дух, трябва да се държат като Божии деца.” Какво това означава? Какво означава да ходим като деца на Бога? Позволете да ви дам един ясен пример.

В Матея 5 глава Исус в Планинската проповед, противопоставя ходенето в плътта с ходенето в Духа. Той не казва това точно така, но е очевидно това, което Той е имал предвид. В стих 43 Той заявява това, на което юдеите бяха учени от хора, които се бяха отклонили и бяха хванати в жестокия капан на законничеството. Законничеството е опит на човека със свои сили да се държи като Божие дете. И вижте как Той завършва в стих 43:

“Чули сте, че е било казано "Обичай ближния си, и мрази неприятеля си".”

Христос разяснява това и казва, “Вие няма да бъдете християни, ако обичате вашите ближни и ненавиждате не само вашите врагове, но когото и да било. Аз ви казвам, как искам да живеете” [Матея 5:44]:

“Но Аз казвам: Обичайте неприятелите си и се молете се за онези които ви гонят...”

“Обичайте враговете си, благославяйте тези, които ви проклинат, принасяйте полза на тези, които ви ненавиждат и се молете за тези, които злобно ви преследват”. Можем ли да направим това? Без Помощник това е невъзможно. Но защо Исус ни казва да правим всичко това? Погледнете към стих 45:

“... за да бъдете деца на вашия Отец, Който е на небесата ...”

“Моля дръжте се като Божии деца. Как се държат децата на Бога: те обичат своите врагове, те благославят тези които ги проклинат, те принасят полза на тези, които ги ненавиждат". Тогава Христос продължава да обяснява в стих 45 любовта на Отец към човешкия род независимо дали са добри или зли:

“Защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите и над добрите и дава дъжд и на праведните и на неправедните.”

Когато прочетем Римляни 8 глава, апостол Павел ни казва, че ако сме ръководени от Духа, хората около нас ще знаят за Него. Те ще кажат, “Тези хора се държат както Божии деца”.

В същата Проповед на Планината Исус казва в Матея 5:14,16:

“Вие сте светлината на света.... нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.”

“Вие сте светлината на света”. Тогава, в стих 16, Той казва, “Позволете с вашия светъл блясък светът да види вашите добри дела, вашата любов към враговете ви, вашата благосклонност над тези, които ви проклинат, молещи се се за онези които ви ненавиждат. Позволете им да видят това и да прославят вашия Отец, Който е на небесата”.

Помнете, че само тези, които са ръководни от Духа могат да направят това. Не можем да направим това като използваме нашата сила на волята, за да се променим. Евреите се опитаха да направят това. “Всичко което Господ е казал, ще направим” [Изход 19:8]. Направиха ли го? Не! Но, когато сме ръководни от Духа, това е възможно за Светия Дух, Който възкреси Христос от мъртвите, за да унищожи нашите смъртни тела и да произведе праведност.

Тогава в Римляни 8:15, апостол Павел продължава: